Амфора от Аполония (Созопол), V в.пр.Хр.
Ахейците също не са гърци. Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, а той самия е потомък на фригиецът Пелопс. На този фригиец е кръстен полуостров Пелопонес.
Това е причината в Илиада нито веднъж да не е употребена думата варвари./. Но до откриването й от иманяра Шлиман, градът е бил приеман като художествена измислица. Организираните разкопки разкриват няколко културни пласта, няколко града, опожарявани, разрушавани и построявани отново.
02. Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.
03. На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.
04. Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.
05. Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.
06. Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.
07. Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”. но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).
08. В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия.
https://budha2.blog.bg/
През 486г. пр. Хр. тронът на Персийската империя е наследен от Ксеркс, син на Дарий І и внук на Кир ІІ, основател на империята и родоначалник на династиято на Ахеменидите. Две години по-късно цар Ксеркс потушава въстанието в Египет, след което предприема поход срещу Елада по суша и море. На съвещание на царския съвет по повод на предстоящия поход, Ксеркс казва: „Ако ние покорим атиняните и техните съседи, обитаващи земята на фригиеца Пелопс...” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 08). Пелопс, героят от „древногръцката” история и митология, не е „древен грък”, а е фригиец!?/Гърци, или по-точно Graicoi е име, с което римляните са наричали племе от Епир. Това племе обаче принадлежи на изконното балканско население, а не на дошлите от Африка данайци.Същото може да се каже и за името елини. По начало названието елини е важало само за едно малко пеласгийско племе от Епир. Елини, ели идва от сели - пазителите на храма на Зевс в Додона. Понеже името на тези хора е било престижно, дошлите от Африка данайци си го присвояват./. И този фригиец дава името си на целия полуостров, докато по името на Ахей се назовава само една от областите му! Кой е Пелопс? Син е на царя на Сипил Тантал и на Диона. Град Сипил се е намирал в подножието на едноименната планина в Мала Азия. Херодот го нарича фригиец, Павзаний – лидиец („Описание на Елада”, Книга V. Глава 01. 06), а Страбон пише за него: „Пелопс довел хора от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него” („География”, Книга VІІ, Глава 07. 01). Независимо дали Сипил е бил лидийски или фригийски град, населението на региона е било близкородствено. Херодот предава древна легенда, според която „Мис и Лид са братя на Кар” („История”, Книга І. 171), т.е. мизийците, лидийците и карийците са родствени племена с общ произход. Родствени с тях са и фригийците, част от общия Балканско – Анатолийски суперетнос, наричан от елинските хронисти „траки”. Самите фриги в старо време се преселват в Анатолия от Балканския полуостров. За това свидетелстват Страбон и Херодот. „Планината Бермион също е някъде в този район (в района на Македония); в по-стари времена са я владяли бригите, тракийско племе; някои от тях се прехвърлили в Азия и името им се променило на фриги.” (Страбон, „География”, Фрагмент 25).„По думите на македонците, когато фригийците живели заедно с тях в Европа, те се наричали бриги. След преселението си в Азия, изменили и името си на фригийци.” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 73.). Интересно сведение за фригийците дава отново Херодот. „Египтяните до царстването на Псаметих (VІІ век пр. Хр.) считали себе си за най-стария народ в света. Когато Псаметих се възкачил на престола, той започнал да търси сведения кой народ е най-древен. Оттогава египтяните твърдят, че фригийците са още по-древни от тях самите, а те са по-древни от останалите народи.” („История”, Книга ІІ. 02.). Баща на Тантал е бил самият Зевс, цар на богове и хора, майка му Плуто е била дъщеря на речен бог. В митологията подробно се разказва как Тантал като любимец на боговете редовно бил канен на трапезата им и как веднъж решил да ги изпита, като им поднесе за ястие своя син Пелопс. И как Пелопс бил съживен от Хермес по заповед на Зевс. Според древна легенда Троя е основана от Ила, син на Дардан и внук на Зевс. След като спечелил голямо състезание във Фригия, получил като награда петдесет фригийски младежи и петдесет девойки. С тях основава град Илион, наричан още Троя. Фригийски младежи основават града в областта Дардания.
.jpg)
ТРАКИТЕ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАМЕ
Източник: използвана е статия на Sparotok - http://www.facebook.com/Pavel.Serafimov.Sparot...
Орнамент от колесница - глава на Херакъл - 3 век преди Христа, Кюстендил
Когато се заговори за траки повечето от нас правят асоциации само с най-древните обитатели на България. В действителност една голяма част от потомците на Арес са обитавали значителни пространства от Азия и са изиграли важна роля в оформянето на много общества на този континент.
Тракийски племена са били съседи на арменци, бактрийци и индийци. Траки са поили конете си дори в Аму Даря. Това за съжаление не е известно на широката публика. Недобросъвестни учени правят всичко възможно да бъде скрита връзката между европейските и азиатските траки, макар Страбон на няколко пъти да споменава, че става дума за хора от един и същ произход.
Тракийски херос от малоазийското крайбрежие на днешна Турция, археологически музей в Истанбул.
Древният летописец обяснява също, че бита и обичаите на народите в Тракия са като тези на мизи, фриги, витини и др. обитаващи земите на изток от Троя.
(Б.р. Така Евсевий Йероним пише - "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиня). Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините." )
Археологическите данни показват, че от най-дълбока древност Тракия и Троя са принадлежали на една и съща етно-културна общност, т.е. касае се не само за идентични племенни названия, но и смайващи прилики на керамика, строежи, погребални ритуали и т.н.
Тракийски конник от Чанаккале. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.
(Б.р. Още Аполоний Родоски, през ІІІ в.пр.Хр., ни говори за Битинската страна/земя на северния азиатски бряг на Боспора, там, където са траките битини и тяхната страна Битиния. Според него от едната, европейската страна, е царството на тините Тиния с цар Финей, а от другата, от азиатската страна, е Битинската страна/земя.
Именно от тините и от неназовани с етноним, населяващите Битинската страна, зависи влизането в Понта на аргонавтите, за които Аполоний ни разказва. За да влязат аргонавтите в него те принасят жертви както при Финей, в неговия аул=дворец/замък - на европейската страна, така и при храма на 12-те свещени богове - на азиатската страна на Боспора.
Изображение на тракийски конници от Текирдаг.
Това именно е територията, заета към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. от народите известни на историята като хати и хети, като най-вероятно хетите са част от палеобалканските тракийски народи, които се придвижват от южната част на Прародината си, Балканите, към Мала Азия.
Английският изследовател и археолог проф. Джеймз Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия.
Снори живее и твори в християнска Исландия. Известни негови творби са "Младата Еда" (или прозаичната еда) и Хаймскрингла. Еда е ключовото произведение на Снори, моментът , в който той приземява боговете.
"Един от тея крале(от 12-те велики крале на земята в древността) беше наричан Мунон или Менон, и беше свързан с дъщерята на великия крал Приам(От Троя), която се наричала Троан. Те имали дете, наречено Трор, което ние днес наричаме ТОР. Тор отрасна в Тракия, под грижите на известен военачалник, наречен Лорикус, но на възраст десет зими се сдоби с оръжията на баща си. Тор беше красив сред другите мъже, като слонова кост сред дъбово дърво, и косата му беше по - хубава от златна. На възраст дванадесет зими той беше в пълната си сила, вдигаше десет мечи кожи. Тогава той уби приемният си баща Лорикус и жена му Лора, или Глора, и взе в свои ръце властта над Тракия, която ние наричаме "Трудхайм". Тор тръгна на длъж и на шир, по всеки край на Земята и изби много воини и великани, и един дракон - най - великият от всички, а също и много зверове. В северния край на своето кралство(Тракия) той намери една пророчица, наричана Сибила, която ние днес знаем като Сиф, и се ожени за нея. Произходът на Сиф не мога да ви разкажа, знам само ,че тя е най - велика сред жените и косата й била като от злато...(авторът проследява родът надолу, до Один)."
Трудхайм е легендарното кралство на Азите, нордическите богове, от където тръгват те за да построят Аздгард.
Один според Снори също произхожда от тук(наследник е на Тор), и е получил предсказание, че ще властва на север, и така той тръгва и стига до Швеция.
Всъщност той обвързва произхода на Азите с царство Тракия и легендата за Троя, но звучаща по доста различен начин.
Епитетът Добрат-добър се явава епитет на Хероса, и този епитет има връзка с хора и местни названия от Тракия. Там е засвидетелствано племенно име добери/Δόβηράς-Her.VII.113. Съществува и град Доберос/Δόβηρος (явно селище на доберите), който е споменат от Тукидид -Thuc.II.98-100. Край това място цар Ситалк прави лагер при събиране на войската си преди похода си към Идомене, Гортиния, Аталанта и тн.н.
Съставителите на “Barrington Atlas of Greek and Roman World”, (E.N.Borza) смятат, че е възможно древния Доберос да е бил на мястото на българския град Банско. Като се има предвид разказа на Тукидид, разположението на Банско, а и близостта на населеното място с Македония и Гърция, то предположението не е никак лишено от логика. Този регион е обитаван от пеоните, към които спадат херодотовите добери.
Разбира се не бива да се разчита само на прилиаката между името на бог Добрат-Хероса и спадащите към пеоните добери. Нужни са ни повече данни, а за наше щастие, такива има и то доста. От голяма важност е сведението, че в далечното минало е съществувало виждането, че пеоните са същия народ както и жителите на Панония (там където е паметника на бог Добратес). Това съобщава Касий Дион, който обаче има различно виждане по въпроса- Cass.Dio 49.36.
Дали по политически причини, или от незнание, но Дион е пропуснал данните на живелия по-рано Апиан, който разказва, че за римляните, панонците, европейските мизи (които Хоматиан нарича българи), а и съседите им спадат към една общност и на тези хора се гледа както на гърците обитаващи различни региони на страната си- App.III.1.6.
Още по-рано Страбон споменава името на панонския цар Бато- Strab.VI.5.3, което е вариант на тракийското лично име Вαττάκης-W.G.Arkwright, “Lycian and Phrygian names”, с.59, не бива да забравяме и едно от названията на бог Дионис-Вαταλδεουνος. Явно Апиан е бил прав да определи панонците като част от тракийските народи. В такъв случай, каменният релеф изобразяващ Хероса и съдържащ епитета Добрат, е съвсем на място.
Не трябва за забравяме и това, че от всички народи, чиито езици спадат към славянската езикова група, ние българите сме тези, който най-рано са споменати в Панония. Историкът Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония, някъде в периода 420-440 година- Hist.Lang. I.XVI. Самата Панония е наречена България от Йоан Зонара, а българите са назовани панонци: “Πανονία ἡ Βουλγαρία”, “ Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι” - Д.Ангелов, "Образуване на българската народност", с. 374.
Димитър Ангелов обаче счита това свидетелство за объркване поради присъствието на прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер. Имайки предвид представените по-горе данни, а и това, че още по време на Античността в Панония е съществувал град Volgum/Болгум* то в никакъв случай не можем да говорим за объркване. Дедите ни са обитавали областта, в която е плочата с посвещението на бог Добрат още в незапомнени времена.
Самото име Добрат е образувано както и българските прилагателни богат, сърцат, благат (блажен), не е за пренебрегване и подробността, че съществува българско лично име Добрат.
https://sparotok.blogspot.com/2017/01/blog-post.htmlПрез 486г. пр. Хр. тронът на Персийската империя е наследен от Ксеркс, син на Дарий І и внук на Кир ІІ, основател на империята и родоначалник на династиято на Ахеменидите. Две години по-късно цар Ксеркс потушава въстанието в Египет, след което предприема поход срещу Елада по суша и море. На съвещание на царския съвет по повод на предстоящия поход, Ксеркс казва: „Ако ние покорим атиняните и техните съседи, обитаващи земята на фригиеца Пелопс...” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 08). Пелопс, героят от „древногръцката” история и митология, не е „древен грък”, а е фригиец!?/Гърци, или по-точно Graicoi е име, с което римляните са наричали племе от Епир. Това племе обаче принадлежи на изконното балканско население, а не на дошлите от Африка данайци.Същото може да се каже и за името елини. По начало названието елини е важало само за едно малко пеласгийско племе от Епир. Елини, ели идва от сели - пазителите на храма на Зевс в Додона. Понеже името на тези хора е било престижно, дошлите от Африка данайци си го присвояват./. И този фригиец дава името си на целия полуостров, докато по името на Ахей се назовава само една от областите му! Кой е Пелопс? Син е на царя на Сипил Тантал и на Диона. Град Сипил се е намирал в подножието на едноименната планина в Мала Азия. Херодот го нарича фригиец, Павзаний – лидиец („Описание на Елада”, Книга V. Глава 01. 06), а Страбон пише за него: „Пелопс довел хора от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него” („География”, Книга VІІ, Глава 07. 01). Независимо дали Сипил е бил лидийски или фригийски град, населението на региона е било близкородствено. Херодот предава древна легенда, според която „Мис и Лид са братя на Кар” („История”, Книга І. 171), т.е. мизийците, лидийците и карийците са родствени племена с общ произход. Родствени с тях са и фригийците, част от общия Балканско – Анатолийски суперетнос, наричан от елинските хронисти „траки”. Самите фриги в старо време се преселват в Анатолия от Балканския полуостров. За това свидетелстват Страбон и Херодот. „Планината Бермион също е някъде в този район (в района на Македония); в по-стари времена са я владяли бригите, тракийско племе; някои от тях се прехвърлили в Азия и името им се променило на фриги.” (Страбон, „География”, Фрагмент 25).„По думите на македонците, когато фригийците живели заедно с тях в Европа, те се наричали бриги. След преселението си в Азия, изменили и името си на фригийци.” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 73.). Интересно сведение за фригийците дава отново Херодот. „Египтяните до царстването на Псаметих (VІІ век пр. Хр.) считали себе си за най-стария народ в света. Когато Псаметих се възкачил на престола, той започнал да търси сведения кой народ е най-древен. Оттогава египтяните твърдят, че фригийците са още по-древни от тях самите, а те са по-древни от останалите народи.” („История”, Книга ІІ. 02.). Баща на Тантал е бил самият Зевс, цар на богове и хора, майка му Плуто е била дъщеря на речен бог. В митологията подробно се разказва как Тантал като любимец на боговете редовно бил канен на трапезата им и как веднъж решил да ги изпита, като им поднесе за ястие своя син Пелопс. И как Пелопс бил съживен от Хермес по заповед на Зевс. Според древна легенда Троя е основана от Ила, син на Дардан и внук на Зевс. След като спечелил голямо състезание във Фригия, получил като награда петдесет фригийски младежи и петдесет девойки. С тях основава град Илион, наричан още Троя. Фригийски младежи основават града в областта Дардания.
Затова по името на своя легендарен родоначалник, Зевсовият син Дардан, троянците са се наричали и дардани. Както по името на даден човек се дава название на общност от хора или на географска област, така и имената на тези общности и области се прехвърлят като лични имена на хора от тези общности. Две имена от сборника с български лични имена на братя Миладинови може да учуди много хора, намиращи се под властта на българофобската пропаганда. А това са имената Дардан и Дардана, пропуснати в по-късните сборници с имена. Но пък фамилията Дараданов, произхождаща от Македония/Преди да стане обособена политическа единица, Македония е била смятана за част от Тракия . Омир никъде не споменава името Македония, въпреки че говори за тракийски принцове, градове, коне, мечове и златни чаши – повечето от които се отнасят до района на Солун, тоест в сърцевината на македонската област. Страбон, който е писал почти хиляда години по-късно, говори за част от “Тракия, която сега се казва Македония”. Анякои средновековни автори говорят за Македония, когато всъщност имат предвид събития, за които от други източници знаем, че са се случили в източна Тракия/ , съществува и до ден днешен в България. Освен в Анатолия, област Дардания е съществувала и на Балканите. Територията й била разположена северно от Сердика. В източните покрайнини на тази Дардания се намира българският град Троан. Сведение за троянците получаваме от устата на самият български цар Калоян. В отговор на поучителните слова на папския нунций, отнасящи се за троянците, които в резултат на Троянската война се преселили в Апенинския полуостров и основали великия Рим, цар Калоян заявява в прав текст: „Че кой по-добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди! В далечното минало няколко народа даже са се опитали да си припишат троянски корени. Тит Ливий се старае да убеди сънародниците си, че първите благородници в родината му носят кръвта на героите възпети в Илиада. В своята “Британска История” летописецът Нений също търси роднинството на своя народ с Еней и неговото потомство. Франките твърдо вярват, че дедите им произлизат от Троя. По-късно в скандинавските саги се споменава, че Один идва от земяна на цар Приам. Разказва се и за това, че Фригия е получила името си от Фрига-жената на Один. За Тор се пояснава, че е роден и отгледан не къде да е, а в Тракия...
Днес науката е на достатъчно високо ниво и е установено, че твърденията на римляни, британци, франки и скандинавци са без покритие. Илиос е алтернативното име на възпетия от Омир/Самият Омир не е грък е меон, а меоните са определени от Страбон като спадащи към мизите - тези мизи, които в по-късни времена са наречени българи./ град. То е споменато още през XVII век преди Христа в хетски летописи. Владимир Георгиев и Иван Дуриданов свързват Илиос със старобългарската дума илъ-кал, тиня. Нито латинския, нито уелския на британците, нито езиците на франки и скандинавци могат да предложат етимология за Илиос.
Това разбира се не е всичко. Стефан Византийски съобщава за няколко селища с име Илиос в Южна Тракия и Македония (която в древността е обитавана от траки). За река наречена Иливакия пише Теофан Изповедник и я локализира на север от Дунава – в земите на гетите -Теофан, ГИБИ, III, 1960, c. 251. Названието на река Иливакия се обяснява с българските думи илавица-глинеста земя, иловица-глина. Явно реката е била с глинести брегове..
Днес науката е на достатъчно високо ниво и е установено, че твърденията на римляни, британци, франки и скандинавци са без покритие. Илиос е алтернативното име на възпетия от Омир/Самият Омир не е грък е меон, а меоните са определени от Страбон като спадащи към мизите - тези мизи, които в по-късни времена са наречени българи./ град. То е споменато още през XVII век преди Христа в хетски летописи. Владимир Георгиев и Иван Дуриданов свързват Илиос със старобългарската дума илъ-кал, тиня. Нито латинския, нито уелския на британците, нито езиците на франки и скандинавци могат да предложат етимология за Илиос.
Това разбира се не е всичко. Стефан Византийски съобщава за няколко селища с име Илиос в Южна Тракия и Македония (която в древността е обитавана от траки). За река наречена Иливакия пише Теофан Изповедник и я локализира на север от Дунава – в земите на гетите -Теофан, ГИБИ, III, 1960, c. 251. Названието на река Иливакия се обяснява с българските думи илавица-глинеста земя, иловица-глина. Явно реката е била с глинести брегове..
Цитаделата на Троя, зад чиито стени Парис и Елена намират защита е наречена Пергам (Херодот, История VII-43). Пергам обаче е име на град и на мизите (наречени по-късно българи). Те са обитавали земите съседни на Троя в близост до малоазийския Олимп. За тези мизи гръцкият летописец Д. Хоматиан казва – “...мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната силана Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”
http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html Името на Пергам се обяснява българската дума праг, чието първоначално значение е високо място. Трябва да бъде добавено, че град с име Пергам има в Европейска Тракия, недалеч от Пангей ( Херодот, История VII-112), Пергам има и на остров Крит, там където са открити древни документи, в които са записани тракийски имена
Има още един топоними от Троада, който подсказва какъв е бил езика на древното население в този регион. Става дума за Зелия, спомената в “Илиада” – II-824. Названието на това древно селище е обяснимо със старобългарската дума зелие – зеленина. Сродна е и споменатата от Хезихий фригийска дума зелкия – зелка.
Край Троя тече река Скамандър, която има алтернативно име Камандър. То бива тълкувано от езиковедите като каменен поток. Най-добрия кандидат за етимологията на Камандър е българската диалектна дума каман-камък. Със същата семантика е и името на течащата в земите ни река Каменица.
Древните названия Илиос, Пергам, Зелия, Камандър показват, че в Троя и околностите й са живели хора, които са говорили древен варинт на българския език. Тези хора са дошли в Мала Азия от Балканите в дълбока древност и са основали обезсмъртената от Омир Троя. Това се е знаело още през Античността. Страбон не случайно споделя следното: ” Много са имената общи за траки и троянци, ето например скаи – тракийско племе, а също река Скайос, Скайска стена и Скайски порти в Троя. Траки наречени ксанти и река Ксантос вТроя. Арисбос се влива в Хеброс, а Арисба се намира в Троя, там е и река Резос, а Резос е и цар на траките” – “There are many names common to Thracians and Trojans, as Scaei, a Thracian tribe, a river Scaeus, a Scaean wall, and in Troy, Scaean gates. There are Thracians called Xanthii, and a riverXanthus in Troja; an Arisbus which discharges itself into the Hebrus, and an Arisbe in Troja , a river Rhesus in Troja, and Rhesus, a king of the Thracians”.
http://rbedrosian.com/Classic/strabo13b.htm
Не само топонимите и хидронимите са доказателство за това, но и материалната култура на най-ранните обитатели на града на Приам.Това вече е признато от учените, излязоха дори известия в печата за балканските корени на основателите на Троя. Преди няколко години във вестник “Десант” се появи заглавие: “Предците на Хектор и Парис са били от Момчилградско”, “Прогонени жители на праисторическо селище край село Върхари основали древната Троя, твърдят археолози “...Представено бе и интервю със ст.н.с. Явор Бояджиев:...”Най-ранната Троя се явява в началото на Бронзовата епоха, около 3000 пр. Христа. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук при село Орлица, на около 50 км от Бяло Море, а Троя е отсреща на брега...”
В интернет се появиха и интервюта с наши археолози, които обясниха връзката между траки и трояни
https://www.youtube.com/watch?v=QA0ACYI1QYU
Всъщност изследователите на миналото знаят от доста време за тракийските корени на основателите на Илион. В своя работа С. Фон Реден и Я. Бест показаха сравнение на тракийски и троянски съдове. Преди тях К. Блегън публикува доста типове троянска керамика. Всеки наш археолог познаващ работите на този учен можеше да види, че основателите на Илион са дошли от нашите земи.
http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html Името на Пергам се обяснява българската дума праг, чието първоначално значение е високо място. Трябва да бъде добавено, че град с име Пергам има в Европейска Тракия, недалеч от Пангей ( Херодот, История VII-112), Пергам има и на остров Крит, там където са открити древни документи, в които са записани тракийски имена
Има още един топоними от Троада, който подсказва какъв е бил езика на древното население в този регион. Става дума за Зелия, спомената в “Илиада” – II-824. Названието на това древно селище е обяснимо със старобългарската дума зелие – зеленина. Сродна е и споменатата от Хезихий фригийска дума зелкия – зелка.
Край Троя тече река Скамандър, която има алтернативно име Камандър. То бива тълкувано от езиковедите като каменен поток. Най-добрия кандидат за етимологията на Камандър е българската диалектна дума каман-камък. Със същата семантика е и името на течащата в земите ни река Каменица.
Древните названия Илиос, Пергам, Зелия, Камандър показват, че в Троя и околностите й са живели хора, които са говорили древен варинт на българския език. Тези хора са дошли в Мала Азия от Балканите в дълбока древност и са основали обезсмъртената от Омир Троя. Това се е знаело още през Античността. Страбон не случайно споделя следното: ” Много са имената общи за траки и троянци, ето например скаи – тракийско племе, а също река Скайос, Скайска стена и Скайски порти в Троя. Траки наречени ксанти и река Ксантос вТроя. Арисбос се влива в Хеброс, а Арисба се намира в Троя, там е и река Резос, а Резос е и цар на траките” – “There are many names common to Thracians and Trojans, as Scaei, a Thracian tribe, a river Scaeus, a Scaean wall, and in Troy, Scaean gates. There are Thracians called Xanthii, and a riverXanthus in Troja; an Arisbus which discharges itself into the Hebrus, and an Arisbe in Troja , a river Rhesus in Troja, and Rhesus, a king of the Thracians”.
http://rbedrosian.com/Classic/strabo13b.htm
Не само топонимите и хидронимите са доказателство за това, но и материалната култура на най-ранните обитатели на града на Приам.Това вече е признато от учените, излязоха дори известия в печата за балканските корени на основателите на Троя. Преди няколко години във вестник “Десант” се появи заглавие: “Предците на Хектор и Парис са били от Момчилградско”, “Прогонени жители на праисторическо селище край село Върхари основали древната Троя, твърдят археолози “...Представено бе и интервю със ст.н.с. Явор Бояджиев:...”Най-ранната Троя се явява в началото на Бронзовата епоха, около 3000 пр. Христа. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук при село Орлица, на около 50 км от Бяло Море, а Троя е отсреща на брега...”
В интернет се появиха и интервюта с наши археолози, които обясниха връзката между траки и трояни
https://www.youtube.com/watch?v=QA0ACYI1QYU
Всъщност изследователите на миналото знаят от доста време за тракийските корени на основателите на Илион. В своя работа С. Фон Реден и Я. Бест показаха сравнение на тракийски и троянски съдове. Преди тях К. Блегън публикува доста типове троянска керамика. Всеки наш археолог познаващ работите на този учен можеше да види, че основателите на Илион са дошли от нашите земи.
Имайки предвид това, а и българската етимология на Илион, Пергам, Зелея, Камандър, всеки разсъждаващ логично учен би трябвало да стигне до заключение, че ние сме потомци на древен балкански народ, който е властвал в Троада хилядолетия наред.
Съществуват и исторически извори поставящи българите край Троада. Д.Хоматиан е пределно ясен твърдейки, че дедите ни са носили в древността името мизи и са обитавали както Европа, така и Азия. За същите тези мизи наречени по-късна българи Херодот пише, че са наложили властта си над всички останали траки и по време на завоевателния си поход са стигнали чак до Адриатическо (Йонийско) Море и река Пеней (южната граница на Македония).
Тези данни обаче не са известни на широката публика. Никой не си е направил труда да ги представи на българските читатели и да обясни значението. Вместо това парите на данъкоплатците бяха харчени за екпедиции в Тибет и Иран. Тъжно е, че народът, който има право да се гордее с това, че предците му са издигнали Троя, не знае нищо по въпроса. Тъжно е, че измъчените ни сънародници не знаят, че във вените им тече същата кръв като на героите Хектор и Парис. Разселването на бялата раса явно тръгва от Троя, Тракия. Основание за тези съмнения дава факта, че скандинавците далеч не са първите, които извеждат родословието си от Троя. Знае се, че според древноримската традиция, Ромул, основателят на Ришм, е пряк потомък на троянеца Еней. Галфрид Монмутски (около 1100-1154 или 1155) в съчинението си "История на бринатските крале" (Historia Regum Britanniae), извежда родословието на бритите от внука на същия този Еней - Брут. Самият Галфрид се опира на по-старото съчинение на историка Нений (VIII—IX в.) "История на бритите" (Historia brittonum), където Брут е наречен Брит. Да не забравяме и че разказът за Троянската война е много известен през Средновековието.
history.rodenkrai.com/new/legendi/sagite_na_vikingite_i_tqhnata_vryzka_s_troq_i_trakite.html
Съществуват и исторически извори поставящи българите край Троада. Д.Хоматиан е пределно ясен твърдейки, че дедите ни са носили в древността името мизи и са обитавали както Европа, така и Азия. За същите тези мизи наречени по-късна българи Херодот пише, че са наложили властта си над всички останали траки и по време на завоевателния си поход са стигнали чак до Адриатическо (Йонийско) Море и река Пеней (южната граница на Македония).
Тези данни обаче не са известни на широката публика. Никой не си е направил труда да ги представи на българските читатели и да обясни значението. Вместо това парите на данъкоплатците бяха харчени за екпедиции в Тибет и Иран. Тъжно е, че народът, който има право да се гордее с това, че предците му са издигнали Троя, не знае нищо по въпроса. Тъжно е, че измъчените ни сънародници не знаят, че във вените им тече същата кръв като на героите Хектор и Парис. Разселването на бялата раса явно тръгва от Троя, Тракия. Основание за тези съмнения дава факта, че скандинавците далеч не са първите, които извеждат родословието си от Троя. Знае се, че според древноримската традиция, Ромул, основателят на Ришм, е пряк потомък на троянеца Еней. Галфрид Монмутски (около 1100-1154 или 1155) в съчинението си "История на бринатските крале" (Historia Regum Britanniae), извежда родословието на бритите от внука на същия този Еней - Брут. Самият Галфрид се опира на по-старото съчинение на историка Нений (VIII—IX в.) "История на бритите" (Historia brittonum), където Брут е наречен Брит. Да не забравяме и че разказът за Троянската война е много известен през Средновековието.
history.rodenkrai.com/new/legendi/sagite_na_vikingite_i_tqhnata_vryzka_s_troq_i_trakite.html
Докато британците, обявявайки се за наследници на Еней, претендират за родство едновременно с троянци и римляни, то скандинавците не се блазнят от славата на Римската империя, т. е. тук може и да не става въпрос за така разпространеното тщеславие. Техният родоначалник, троянецът-трак Тор (бог-гръмовержец в митологията им) си живее в Тракия и тя е негово кралство. Следва дълга родова линия все по тези земи, докато не се стигне до богоподобния Один (върховен бог в скандинавската митология; между другото според нея Тор е негов син, а не както тук - Один е наследник на Тор).Според някои исландски саги, скандинавските народи – или така наречените викинги (нормани, варяги, рус и т.н.) – също претендират за родство с троянци и траки.
Иде реч за т. нар. Прозаична Еда, известна още и като Млада Еда и Снора-Еда по името на автора/съставителя й – ирландския скалд (поет), прозаик, историограф и политик Снори Стурлусон. Тя се появява около 1220 – 1225 г. и се състои от четири книги: Пролог, Гюлфагининг (Gylfaginning; Видението на Гюлви), Скалдскапармал (Skбldskaparmбl; Език на поезията) и Хататал (Hбttatal; Списък със стихосложения), които са базирани на цитати от по-древни поеми със сюжети от германо-скандинавската митология. Именно в първата част на Прозаичната Еда – Пролога, – се разказва за произхода на скандинавските народи.от този пролог научаваме името на кралството на Тор (Тракия) и то е Трудхайм (Юrърheimr), което в превод означава "дом, място на силата", където "хайм" (heimr) е "място", а "Труд" (Юrър) е "сила".По-нататък в пролога се разказва, че Один подчинява Саксланд (Страната на саксите) и оставя трима от синовете си за пазители на различните й части – Източната, Вестфалия и Франкланд (Страната на франките). След това продължава похода си и подчинява и Рейдготланд – страната на готите (макар, че не става ясно точно кои готи) и също оставя един от синовете си за владетел. Накрая Один и хората му, продължавайки на север, стигат до страната, наричана днес Швеция, където тамошният владетел Гюлви доброволно предоставя властта на богоподобния Один, а самият Один и хората му са наречени Аси, тъй като идват от Азия. Один харесва тези земи и се установява там, построява град („ ...който днес се нарича Сигтун...”) в който има дванайсет управници по троянски образец и налага закони като тези, които са били в Троя.Трябва да се отбележи, че в древността скандинавците са стояли на много по-ниско ниво на развитие от траки, скити, келти и римляни. Организираното земеделие и скотовъдство пристига в северните германски земи две хиляди години след като се е появило в Тракия. Скандинавската Бронзова Епоха започва повече от хиляда години след тракийската, а желязото навлиза в бита на германските народи, около седем века по-късно отколкото при тракийските халиби. Последната промяна в древното германско общество настъпва през Късната Античност. Появяват се ново изкуство, нови оръжия и погребали ритуали...Неотдавна норвежката изследователка Лоте Хедеагер представи теорията си, че хуните са повлияли до такава голяма голяма степен скандинавците, че може да се говори за ново германско общество. Независимо от нея Дейвид Фоукс лансира идеята си, че древния бог Один е всъщност хунския благородник Улдин, който е дошъл в Скандинавия през V-ти век заедно с армията си. На това ранно хунско нашествие Фоукс приписва нетипичния за германските народи ген Р1 а1 сред скандинавците. Трябва да се отбележи, че най-стария вариант на този ген се намира на Балканите. Това за съжаление е пропуснато от Фаукс. Той също нарича погрешно жертването на кон в гроба на благородник азиатска традиция. Явно не е осведомен, че най-ранните погребения от този тип са в черноморските степи.
Саксо Граматик е бил прав донякъде считайки Один ( хунът Улдин според Фаукс) за чародей, смаял скандинавците с уменията си. Според Йордан хуните са потомци на древни магьосници, така наречените халируни. Разбира се магия е твърде разтегливо понятие. За примитивните народи всяка непозната технология е чародейство, а тези способни на изключителни деяния са наречени богове. Хунския лък е изпращал стрели на триста метра, за германите това е било истинско чудо. Украсените със злато и скъпоценни камъни хунски мечове са изглеждали като божествени атрибути. Докато германите са живели в схлупени къщурки, украсените с дърворезба просторни хунски домове са будели истинско възхищение. Умението на хуните да правят медовина и други питиета непознати на германите също допринасят за високата репутация на предците ни, на които се е гледало като на богове. Според Снори градът, от който са дошли боговете се намира там където река Танасквил ( Дон, наричана още Танаис в древността) се влива в Черно Море. Йордан нарича тази област земите на българите. Като богове освен Один са споменати Балдер, Видар, Вали, Ходер. Техните имена напомнят на нашите Балдьо, Видор, Въльо, Едрьо.Тур Хайердал също доказва, че създателите на викингската култура са дошли в Скандинавия от Черноморските степи и долното течение на река Дунав. Този извод той прави въз основа на сравнение на находки от земите на траки и скити и такива от Скандинавия, но от доста по-късен период.
Между другото градът на боговете в скандинавската митология се нарича Ас-гард. Ас се тълкува като Бог, дума сродна на етруско-пеласгийските думи аис –Бог, аисна-божествен. И двете са свързани с нашите ясна, ясно, яснота ( светлина). Явно става дума за древно божество на светлината. Самата дума Бог е едно от имената на слънцето. Частицата гард се тълкува като град. И тя принадлежи на палеобалкански език. Същата дума е както пеласгийската горт-град и тракийската горд-град.
В скандинавската митология е много известен сюжетът за войната между боговете Аси и боговете Вани. След дълга вражда, накрая те се помиряват и се сливат. Ако приемем този мит за отглас от действително събитие, то тогава пък е любопитно кои са Ваните. Няма точен отговор, но в Сага за Инглингите от цикъла "Земният кръг" (Heimskringla), където между другото също се говори за азиатски произход на асите, се уточнява къде се намира земята им Ванахайм - край устието на Дон, тоест Северното Черноморие. Та кои ли са ваните? Войната започва Один, който първи хвърля копието си по войската на ваните. Ваните отблъскват асите и ги обсаждат в Асгард. В крайна сметка войната завършва с мир и размяната на заложници като гаранти за спазването на мира. От страна на ваните при асите отиват Ньорд и децата му Фрейр и Фрея, а от асите отиват при ваните Хьонир и Мимир. Впоследствие ваните са асимилирани от асите.
Тази война е първата разпра, която ознаменува края на Златния век (времето на мир и благоденствие) и поставя началото на събитията, които според пророчествата в скандинавската митология ще доведат до Рагнарьок.
Подобни митове за война между боговете има в древноиндийската митология (войната на девите (боговете) с асурите) и в древногръцката митология (Титаномахия).
Иде реч за т. нар. Прозаична Еда, известна още и като Млада Еда и Снора-Еда по името на автора/съставителя й – ирландския скалд (поет), прозаик, историограф и политик Снори Стурлусон. Тя се появява около 1220 – 1225 г. и се състои от четири книги: Пролог, Гюлфагининг (Gylfaginning; Видението на Гюлви), Скалдскапармал (Skбldskaparmбl; Език на поезията) и Хататал (Hбttatal; Списък със стихосложения), които са базирани на цитати от по-древни поеми със сюжети от германо-скандинавската митология. Именно в първата част на Прозаичната Еда – Пролога, – се разказва за произхода на скандинавските народи.от този пролог научаваме името на кралството на Тор (Тракия) и то е Трудхайм (Юrърheimr), което в превод означава "дом, място на силата", където "хайм" (heimr) е "място", а "Труд" (Юrър) е "сила".По-нататък в пролога се разказва, че Один подчинява Саксланд (Страната на саксите) и оставя трима от синовете си за пазители на различните й части – Източната, Вестфалия и Франкланд (Страната на франките). След това продължава похода си и подчинява и Рейдготланд – страната на готите (макар, че не става ясно точно кои готи) и също оставя един от синовете си за владетел. Накрая Один и хората му, продължавайки на север, стигат до страната, наричана днес Швеция, където тамошният владетел Гюлви доброволно предоставя властта на богоподобния Один, а самият Один и хората му са наречени Аси, тъй като идват от Азия. Один харесва тези земи и се установява там, построява град („ ...който днес се нарича Сигтун...”) в който има дванайсет управници по троянски образец и налага закони като тези, които са били в Троя.Трябва да се отбележи, че в древността скандинавците са стояли на много по-ниско ниво на развитие от траки, скити, келти и римляни. Организираното земеделие и скотовъдство пристига в северните германски земи две хиляди години след като се е появило в Тракия. Скандинавската Бронзова Епоха започва повече от хиляда години след тракийската, а желязото навлиза в бита на германските народи, около седем века по-късно отколкото при тракийските халиби. Последната промяна в древното германско общество настъпва през Късната Античност. Появяват се ново изкуство, нови оръжия и погребали ритуали...Неотдавна норвежката изследователка Лоте Хедеагер представи теорията си, че хуните са повлияли до такава голяма голяма степен скандинавците, че може да се говори за ново германско общество. Независимо от нея Дейвид Фоукс лансира идеята си, че древния бог Один е всъщност хунския благородник Улдин, който е дошъл в Скандинавия през V-ти век заедно с армията си. На това ранно хунско нашествие Фоукс приписва нетипичния за германските народи ген Р1 а1 сред скандинавците. Трябва да се отбележи, че най-стария вариант на този ген се намира на Балканите. Това за съжаление е пропуснато от Фаукс. Той също нарича погрешно жертването на кон в гроба на благородник азиатска традиция. Явно не е осведомен, че най-ранните погребения от този тип са в черноморските степи.
Саксо Граматик е бил прав донякъде считайки Один ( хунът Улдин според Фаукс) за чародей, смаял скандинавците с уменията си. Според Йордан хуните са потомци на древни магьосници, така наречените халируни. Разбира се магия е твърде разтегливо понятие. За примитивните народи всяка непозната технология е чародейство, а тези способни на изключителни деяния са наречени богове. Хунския лък е изпращал стрели на триста метра, за германите това е било истинско чудо. Украсените със злато и скъпоценни камъни хунски мечове са изглеждали като божествени атрибути. Докато германите са живели в схлупени къщурки, украсените с дърворезба просторни хунски домове са будели истинско възхищение. Умението на хуните да правят медовина и други питиета непознати на германите също допринасят за високата репутация на предците ни, на които се е гледало като на богове. Според Снори градът, от който са дошли боговете се намира там където река Танасквил ( Дон, наричана още Танаис в древността) се влива в Черно Море. Йордан нарича тази област земите на българите. Като богове освен Один са споменати Балдер, Видар, Вали, Ходер. Техните имена напомнят на нашите Балдьо, Видор, Въльо, Едрьо.Тур Хайердал също доказва, че създателите на викингската култура са дошли в Скандинавия от Черноморските степи и долното течение на река Дунав. Този извод той прави въз основа на сравнение на находки от земите на траки и скити и такива от Скандинавия, но от доста по-късен период.
Между другото градът на боговете в скандинавската митология се нарича Ас-гард. Ас се тълкува като Бог, дума сродна на етруско-пеласгийските думи аис –Бог, аисна-божествен. И двете са свързани с нашите ясна, ясно, яснота ( светлина). Явно става дума за древно божество на светлината. Самата дума Бог е едно от имената на слънцето. Частицата гард се тълкува като град. И тя принадлежи на палеобалкански език. Същата дума е както пеласгийската горт-град и тракийската горд-град.
В скандинавската митология е много известен сюжетът за войната между боговете Аси и боговете Вани. След дълга вражда, накрая те се помиряват и се сливат. Ако приемем този мит за отглас от действително събитие, то тогава пък е любопитно кои са Ваните. Няма точен отговор, но в Сага за Инглингите от цикъла "Земният кръг" (Heimskringla), където между другото също се говори за азиатски произход на асите, се уточнява къде се намира земята им Ванахайм - край устието на Дон, тоест Северното Черноморие. Та кои ли са ваните? Войната започва Один, който първи хвърля копието си по войската на ваните. Ваните отблъскват асите и ги обсаждат в Асгард. В крайна сметка войната завършва с мир и размяната на заложници като гаранти за спазването на мира. От страна на ваните при асите отиват Ньорд и децата му Фрейр и Фрея, а от асите отиват при ваните Хьонир и Мимир. Впоследствие ваните са асимилирани от асите.
Тази война е първата разпра, която ознаменува края на Златния век (времето на мир и благоденствие) и поставя началото на събитията, които според пророчествата в скандинавската митология ще доведат до Рагнарьок.
Подобни митове за война между боговете има в древноиндийската митология (войната на девите (боговете) с асурите) и в древногръцката митология (Титаномахия).
ТРАКИТЕ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАМЕ
Източник: използвана е статия на Sparotok - http://www.facebook.com/Pavel.Serafimov.Sparot...
Орнамент от колесница - глава на Херакъл - 3 век преди Христа, Кюстендил
Когато се заговори за траки повечето от нас правят асоциации само с най-древните обитатели на България. В действителност една голяма част от потомците на Арес са обитавали значителни пространства от Азия и са изиграли важна роля в оформянето на много общества на този континент.
Тракийски племена са били съседи на арменци, бактрийци и индийци. Траки са поили конете си дори в Аму Даря. Това за съжаление не е известно на широката публика. Недобросъвестни учени правят всичко възможно да бъде скрита връзката между европейските и азиатските траки, макар Страбон на няколко пъти да споменава, че става дума за хора от един и същ произход.
Тракийски херос от малоазийското крайбрежие на днешна Турция, археологически музей в Истанбул.
Древният летописец обяснява също, че бита и обичаите на народите в Тракия са като тези на мизи, фриги, витини и др. обитаващи земите на изток от Троя.
(Б.р. Така Евсевий Йероним пише - "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиня). Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините." )
Археологическите данни показват, че от най-дълбока древност Тракия и Троя са принадлежали на една и съща етно-културна общност, т.е. касае се не само за идентични племенни названия, но и смайващи прилики на керамика, строежи, погребални ритуали и т.н.
Тракийски конник от Чанаккале. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.
(Б.р. Още Аполоний Родоски, през ІІІ в.пр.Хр., ни говори за Битинската страна/земя на северния азиатски бряг на Боспора, там, където са траките битини и тяхната страна Битиния. Според него от едната, европейската страна, е царството на тините Тиния с цар Финей, а от другата, от азиатската страна, е Битинската страна/земя.
Именно от тините и от неназовани с етноним, населяващите Битинската страна, зависи влизането в Понта на аргонавтите, за които Аполоний ни разказва. За да влязат аргонавтите в него те принасят жертви както при Финей, в неговия аул=дворец/замък - на европейската страна, така и при храма на 12-те свещени богове - на азиатската страна на Боспора.
Изображение на тракийски конници от Текирдаг.
Това именно е територията, заета към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. от народите известни на историята като хати и хети, като най-вероятно хетите са част от палеобалканските тракийски народи, които се придвижват от южната част на Прародината си, Балканите, към Мала Азия.
Английският изследовател и археолог проф. Джеймз Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия.
Тракийски воин от музея в Истанбул
Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи.
Най-ранното споменаване на хетите е в клинописни текстове от ХІХ-ХVІІІ в.пр.н.е. Хетската история се дели на история на Старото царство, от ХІХ до ХV в. пр.н.е., на история на Новото царство – от ХІV до края на ХІІ в. пр. н.е., и на история на късните хетски царства от 1200 г. пр. н.е. до VІІ- VІ в. пр.н.е.
Там е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.)
Битинската земя -отсрещната земя на Босфора, Анатолия
В тази работа ще бъде обърнато внимание на тракийското племе халиби. Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите).
(Б.р. От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)
Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо.
Тракийски шлем от с.Сборище Старозагорско, 5 век пр.н.е
Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).
(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)
Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.
Монета на тракийското племе орески с изображение на метален тракийски шлем.
Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...
Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181).
Позлатена сребърна купа от Галиче, НИМ
Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.
Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.
Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.
Тракийски конник от музея във Варна
За гърците обаче е немислимо да признаят, че сме траки. Все пак заели са наша земя, унищожили са и са асимилирали наши роднини. Ако ни изкарат азиатски пришълци ще имат оправдание за омразата и многобройните войни срещу България.
Трябвало е на всяка цена българите да бъдат откъснати от тракийските им корени, иначе как да се лъже, че дорийците са разпространили технологиите на обработка на здравия метал след като гръцките думи за желязо, а и стомана са взети от халибите говорещи древен български език.
Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.
В Галия има народ калети, те са от групата на белгите наречени още болги***. В староирландски намираме сумата calad, в кимришки caled, в старобретонси calat, всички със смисъл кален, твърд. На кимришки калявам ( калити на ст.блг. ) е калети, но в кимришкия език няма дума кал, а освен това желязото се появява в Британия повече от половин хилядолетие след като траките стават майстори на обработката на желязо, за това не може да се говори за някаква обща индо-европейска дума. Не става, подобно обяснение е смешно защото 500-700 години е огромен период от време. Не е възможно думата, а и технологията да е обща.
През второто хилядолетие преди Христа нито келти, нито латини, нито иберийци, или германи са знаели как да добиват желязо, а камо ли да го каляват. Само траките, наречени след време българи са притежавали тези знания.
Едва ли французи, ирланди и кимришци ще признаят охотно, че нашите деди са ги въвели в желязната епоха, а има и друг проблем. Келтите от своя страна повлияват германските народи. Старовисоконемската дума helit-герой, здравеняк, англо-саксонската hœleþ – герой и старошведската heliþ-герой, здравеняк идват от галската калет-здрав, кален. Изглежда странно, нали, общогерманската дума за здравеняк, герой да има български корен и чрез келтско посредничество да е попаднала в речника на германските народи. Да, така е, но пък е факт, който за съжаление е неудобен.
Уверихте ли се, че не е нужен световен заговор, за да се укрива истината за българите? Гърци, французи, ирландци, англичани и немци не са се събирали в тъмни стаички да наговарят срещу нас. Действано е поеднично, всеки със своят си интерес. Много неща се знаят, но защо му е на някой да споменава нещо, ако не му оттърва?
Сребърен съд от Панагюрище - НАМ София
Премълчавайки важни данни, западните учени улесниха определени недобросъвестни личности, които създадоха лъжи за произхода на българите. Лошото е, че създаде ли се една тенденция, оформи ли се едно вярване, е много трудно то да се превъзмогне, независимо дали почива на истината, или не.
Нашата единствена вина е, че дедите ни са били велик народ, който е играл важна роля в миналото, ето за това сме неудобни на новите господари, желаещи да градят слава и престиж. За да получим обратно своето, първо трябва да го заслужим, т.е. да се върнем обратно при корените си, да станем такива, каквито бяха предците ни: честни, смели, добри и великодушни. Време е да облечем дрехата, която ни подхожда и да захвърлим дрипите на злобата, алчността и безразличието. Нека да простим на тези, които изопачиха историята ни, търсим ли добро, ще го постигнем с добро! Станем ли духовно силни ще се превърнем отново в ковачи на бъдещето!
doliche-JupiterDolochinosulpiciusPudens
* За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени. Ковати означава кова на старобългарски, но кобение означава гадане, а ковъ-коварен. Името на халдеите ( калдеите) се е запазило в руската дума калдун – магьосник.
** Ще напомня за работата на Гамкрелидзе и Иванов, които определят езика на гутите в Двуречието (Ирак) като прототохарски, а от сравнението на тохарския с български се оказа, че двата езика са изключително близки.
*** Според О’Райли белгите са същият народ както и болгите ( фир болг) известни от ирландските предания. За този войнствен народ се казва, че е дошъл от Югоизточна Европа. ( Дж. Фицпатрик). В действителност с появата на желязото в Средна и Западна Европа се забелязва и поява на нов тип погребални ритуали, нова порода коне, нов тип оръжия и керамика, чийто произход се крие в тракийските земи.
Тракийски конник от град Стоби
Има доста интересни галски имена: Аспериус, Борисус, Борилус, Кобер, Корсиос, Кровус, Курмисус, Персинус, Телиакус, Токетус ( Холдер, Alt-celtischer Sprachschatz ), които приличат поразиелно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Кубер, Корсис, Кроват, Кормесий, Персиян, Телец и Токту.
В Британия са почитани богинята Лата, богът на вятъра Ветирис, а в Галия богинята земя - Земела. Ако тези данни бяха споменати преди време, нямаше да е възможно да се създадат измислиците за тюрко-алтайския произход на българите.
Други екзотични галски имена са Беса, Гетиус, Дакус, Гордус, Котус, Котило, Мокус които на практика са тракийските Беса, Гета, Даукос, Гордус, Котус, Котела, Мокус.
С това списъка на странните галски имена ( необясними на келтски) не свършва, има много други: Балио, Балиус, Боисил, Бойникус, Бледос, Белин, Бодило, Бранкус, Баланос, Ботиус, Бото, Дано, Дана, Дейкос, Дейка, Деда, Дева, Камониос, Кото, Кремона, Лада, Лад, Любия, Мариция, Медуна, Медула, Миро, Стойкус, Тате, Тато, Татуло, Ярила, Яровид....
В предишни постинги бе обяснено, че древните тракийски походи, а не някаква мнима индо-европеска родина са причината за приликата на много езици. Тъи както римляните са разпространили своята реч, така и много от племената на дедите ни са потеглили в различни посоки и са повлияли други народи. Понеже траките са трън в очите на тези, които се кичат с чужда слава, още от древността предците ни са охулени и оклеветени несправедливо.
Битински конници от Черноморското крайбрежие.
Има и друго, десет древни автора свидетелстват за тракийски поход към Индия. Това са Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний и Страбон. Не съществуват никакви сведения за древен поход на германи, келти, или латини към страната на брамините.
В индийските предания пък се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци.
Персийски конник поваля атинянин
(Б.р. По – късно - известният старогръцки, а в последствие и римския пантеон също заимстват една трета от своите богове от тракийските си съседи – неустоимия Дионис (Бакхус) , свирепия Арес (Марс), великия Загрей става Зевс (Юпитер), Великата богиня майка Бендида-Кибела става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.)
Тракийски херос от музея в Истанбул
Дион Касий определя тракийското племе даки като клон на скитите, Стефан Византийски също твърди, че скитите са тракийски народ ( СКЮТИ ЕТНОС ТРАКОН). Според Страбон СКИТИ означава СКИТАЩИ ( на гръцки – номади). Щом племенното название на скитите е обяснимо на български, то те са и наши деди.
Скитски конник от Мламово
Когато някои народ завладее нови територии, след известно време той налага свои топоними и хидроними, това са направили и нашите деди траките. Ведическите имена на реки Бара, Раса и Кубха са обясними не на латински, немски, или ирландски, а на български. Малките реки у нас са наречени бара. Раса означава роса. Кубха отговаря на ст.блг. купати се-къпя се. Реката е била мястото за къпане в древността.
Арийската планина Имеус носи същото име както тракийската Емус, която до XIX-ти век наричана Емъ ( Стара Планина). Днес само най-източната част на Стара Планина е запазила древното си име. Става дума за нос Емине.
Тракийски конник от Tekirdag Museum
Разбира се не може един народ да пребивавава в дадена територия и да не остави следи. Тук ще спомена, че в Индия са намерени оръдия на труда, които имат прототип в Тракия, а не в Германия, Италия, или Британия. В Пакистан и Афганистан е окрита особена керамика имаща паралели с тази от Тракия ( от района на Перник, чавдар-кремиковска култура ). Досега обаче съпоставка не е правена и тези данни са неизвестни на широката публика.
Погребалните обичаи на дедите ни са идентични с тези на ведическите арийци, но нямат нищо общо с обичаите на латини, германи, или ирландци.
Древноиндийските божества Сварга, Сурия, Бага, Паржания, Баларама, Крсна и Дакса са и нашите Сварог, Зория, Бог, Перун, Белобог, Чернобог и Дажбог.
Златни обеци от Враца -380-350 пр.Хр., изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове, соларни и растителни орнаменти, намерени при погребение на тракийска принцеса от царската династия на трибалите.
Не прави ли впечатление, че археологически находки, обичаи, хидроними, а и божества на древните индийци са много по-близки до нашите, отколкото до който е да е било друг народ? Защо тогава да не вярваме на Ариан, Ноний, Срабон, Плиний и др. че е имало тракийски поход към Индия.
Използвана литература:
M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;
J.Chawla, The Rigvedic Deities and their Iconic Forms, Munshirram Maniharlal Publ. Dehli, 1990;
V.Govind Apte, Sanskrit, Hipocrene Books INC, New York, 1996;
S.Piggot, Prehistoric India, Penguin Books, Harmodsworth, 1950;
M. Wheeler, Civilizations of the Indus Valey and Beyond, Thames&Hudson, 1966;
Komitee fur Kuktur der Volksrepublik Bulgarien, Jungesteinzeit in Bulgarien, Goetz Druck KG, Wunsdorf, 1981;
Тракийски конник от Адамклиси. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.
Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи.
Най-ранното споменаване на хетите е в клинописни текстове от ХІХ-ХVІІІ в.пр.н.е. Хетската история се дели на история на Старото царство, от ХІХ до ХV в. пр.н.е., на история на Новото царство – от ХІV до края на ХІІ в. пр. н.е., и на история на късните хетски царства от 1200 г. пр. н.е. до VІІ- VІ в. пр.н.е.
Там е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.)
Битинската земя -отсрещната земя на Босфора, Анатолия
В тази работа ще бъде обърнато внимание на тракийското племе халиби. Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите).
(Б.р. От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)
Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо.
Тракийски шлем от с.Сборище Старозагорско, 5 век пр.н.е
Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).
(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)
Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.
Монета на тракийското племе орески с изображение на метален тракийски шлем.
Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...
Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181).
Позлатена сребърна купа от Галиче, НИМ
Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.
Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.
Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.
Тракийски конник от музея във Варна
За гърците обаче е немислимо да признаят, че сме траки. Все пак заели са наша земя, унищожили са и са асимилирали наши роднини. Ако ни изкарат азиатски пришълци ще имат оправдание за омразата и многобройните войни срещу България.
Трябвало е на всяка цена българите да бъдат откъснати от тракийските им корени, иначе как да се лъже, че дорийците са разпространили технологиите на обработка на здравия метал след като гръцките думи за желязо, а и стомана са взети от халибите говорещи древен български език.
Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.
В Галия има народ калети, те са от групата на белгите наречени още болги***. В староирландски намираме сумата calad, в кимришки caled, в старобретонси calat, всички със смисъл кален, твърд. На кимришки калявам ( калити на ст.блг. ) е калети, но в кимришкия език няма дума кал, а освен това желязото се появява в Британия повече от половин хилядолетие след като траките стават майстори на обработката на желязо, за това не може да се говори за някаква обща индо-европейска дума. Не става, подобно обяснение е смешно защото 500-700 години е огромен период от време. Не е възможно думата, а и технологията да е обща.
През второто хилядолетие преди Христа нито келти, нито латини, нито иберийци, или германи са знаели как да добиват желязо, а камо ли да го каляват. Само траките, наречени след време българи са притежавали тези знания.
Едва ли французи, ирланди и кимришци ще признаят охотно, че нашите деди са ги въвели в желязната епоха, а има и друг проблем. Келтите от своя страна повлияват германските народи. Старовисоконемската дума helit-герой, здравеняк, англо-саксонската hœleþ – герой и старошведската heliþ-герой, здравеняк идват от галската калет-здрав, кален. Изглежда странно, нали, общогерманската дума за здравеняк, герой да има български корен и чрез келтско посредничество да е попаднала в речника на германските народи. Да, така е, но пък е факт, който за съжаление е неудобен.
Уверихте ли се, че не е нужен световен заговор, за да се укрива истината за българите? Гърци, французи, ирландци, англичани и немци не са се събирали в тъмни стаички да наговарят срещу нас. Действано е поеднично, всеки със своят си интерес. Много неща се знаят, но защо му е на някой да споменава нещо, ако не му оттърва?
Сребърен съд от Панагюрище - НАМ София
Премълчавайки важни данни, западните учени улесниха определени недобросъвестни личности, които създадоха лъжи за произхода на българите. Лошото е, че създаде ли се една тенденция, оформи ли се едно вярване, е много трудно то да се превъзмогне, независимо дали почива на истината, или не.
Нашата единствена вина е, че дедите ни са били велик народ, който е играл важна роля в миналото, ето за това сме неудобни на новите господари, желаещи да градят слава и престиж. За да получим обратно своето, първо трябва да го заслужим, т.е. да се върнем обратно при корените си, да станем такива, каквито бяха предците ни: честни, смели, добри и великодушни. Време е да облечем дрехата, която ни подхожда и да захвърлим дрипите на злобата, алчността и безразличието. Нека да простим на тези, които изопачиха историята ни, търсим ли добро, ще го постигнем с добро! Станем ли духовно силни ще се превърнем отново в ковачи на бъдещето!
doliche-JupiterDolochinosulpiciusPudens
* За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени. Ковати означава кова на старобългарски, но кобение означава гадане, а ковъ-коварен. Името на халдеите ( калдеите) се е запазило в руската дума калдун – магьосник.
** Ще напомня за работата на Гамкрелидзе и Иванов, които определят езика на гутите в Двуречието (Ирак) като прототохарски, а от сравнението на тохарския с български се оказа, че двата езика са изключително близки.
*** Според О’Райли белгите са същият народ както и болгите ( фир болг) известни от ирландските предания. За този войнствен народ се казва, че е дошъл от Югоизточна Европа. ( Дж. Фицпатрик). В действителност с появата на желязото в Средна и Западна Европа се забелязва и поява на нов тип погребални ритуали, нова порода коне, нов тип оръжия и керамика, чийто произход се крие в тракийските земи.
Тракийски конник от град Стоби
Има доста интересни галски имена: Аспериус, Борисус, Борилус, Кобер, Корсиос, Кровус, Курмисус, Персинус, Телиакус, Токетус ( Холдер, Alt-celtischer Sprachschatz ), които приличат поразиелно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Кубер, Корсис, Кроват, Кормесий, Персиян, Телец и Токту.
В Британия са почитани богинята Лата, богът на вятъра Ветирис, а в Галия богинята земя - Земела. Ако тези данни бяха споменати преди време, нямаше да е възможно да се създадат измислиците за тюрко-алтайския произход на българите.
Други екзотични галски имена са Беса, Гетиус, Дакус, Гордус, Котус, Котило, Мокус които на практика са тракийските Беса, Гета, Даукос, Гордус, Котус, Котела, Мокус.
С това списъка на странните галски имена ( необясними на келтски) не свършва, има много други: Балио, Балиус, Боисил, Бойникус, Бледос, Белин, Бодило, Бранкус, Баланос, Ботиус, Бото, Дано, Дана, Дейкос, Дейка, Деда, Дева, Камониос, Кото, Кремона, Лада, Лад, Любия, Мариция, Медуна, Медула, Миро, Стойкус, Тате, Тато, Татуло, Ярила, Яровид....
В предишни постинги бе обяснено, че древните тракийски походи, а не някаква мнима индо-европеска родина са причината за приликата на много езици. Тъи както римляните са разпространили своята реч, така и много от племената на дедите ни са потеглили в различни посоки и са повлияли други народи. Понеже траките са трън в очите на тези, които се кичат с чужда слава, още от древността предците ни са охулени и оклеветени несправедливо.
Битински конници от Черноморското крайбрежие.
Има и друго, десет древни автора свидетелстват за тракийски поход към Индия. Това са Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний и Страбон. Не съществуват никакви сведения за древен поход на германи, келти, или латини към страната на брамините.
В индийските предания пък се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци.
Персийски конник поваля атинянин
(Б.р. По – късно - известният старогръцки, а в последствие и римския пантеон също заимстват една трета от своите богове от тракийските си съседи – неустоимия Дионис (Бакхус) , свирепия Арес (Марс), великия Загрей става Зевс (Юпитер), Великата богиня майка Бендида-Кибела става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.)
Тракийски херос от музея в Истанбул
Дион Касий определя тракийското племе даки като клон на скитите, Стефан Византийски също твърди, че скитите са тракийски народ ( СКЮТИ ЕТНОС ТРАКОН). Според Страбон СКИТИ означава СКИТАЩИ ( на гръцки – номади). Щом племенното название на скитите е обяснимо на български, то те са и наши деди.
Скитски конник от Мламово
Когато някои народ завладее нови територии, след известно време той налага свои топоними и хидроними, това са направили и нашите деди траките. Ведическите имена на реки Бара, Раса и Кубха са обясними не на латински, немски, или ирландски, а на български. Малките реки у нас са наречени бара. Раса означава роса. Кубха отговаря на ст.блг. купати се-къпя се. Реката е била мястото за къпане в древността.
Арийската планина Имеус носи същото име както тракийската Емус, която до XIX-ти век наричана Емъ ( Стара Планина). Днес само най-източната част на Стара Планина е запазила древното си име. Става дума за нос Емине.
Тракийски конник от Tekirdag Museum
Разбира се не може един народ да пребивавава в дадена територия и да не остави следи. Тук ще спомена, че в Индия са намерени оръдия на труда, които имат прототип в Тракия, а не в Германия, Италия, или Британия. В Пакистан и Афганистан е окрита особена керамика имаща паралели с тази от Тракия ( от района на Перник, чавдар-кремиковска култура ). Досега обаче съпоставка не е правена и тези данни са неизвестни на широката публика.
Погребалните обичаи на дедите ни са идентични с тези на ведическите арийци, но нямат нищо общо с обичаите на латини, германи, или ирландци.
Древноиндийските божества Сварга, Сурия, Бага, Паржания, Баларама, Крсна и Дакса са и нашите Сварог, Зория, Бог, Перун, Белобог, Чернобог и Дажбог.
Златни обеци от Враца -380-350 пр.Хр., изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове, соларни и растителни орнаменти, намерени при погребение на тракийска принцеса от царската династия на трибалите.
Не прави ли впечатление, че археологически находки, обичаи, хидроними, а и божества на древните индийци са много по-близки до нашите, отколкото до който е да е било друг народ? Защо тогава да не вярваме на Ариан, Ноний, Срабон, Плиний и др. че е имало тракийски поход към Индия.
Използвана литература:
M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;
J.Chawla, The Rigvedic Deities and their Iconic Forms, Munshirram Maniharlal Publ. Dehli, 1990;
V.Govind Apte, Sanskrit, Hipocrene Books INC, New York, 1996;
S.Piggot, Prehistoric India, Penguin Books, Harmodsworth, 1950;
M. Wheeler, Civilizations of the Indus Valey and Beyond, Thames&Hudson, 1966;
Komitee fur Kuktur der Volksrepublik Bulgarien, Jungesteinzeit in Bulgarien, Goetz Druck KG, Wunsdorf, 1981;
Тракийски конник от Адамклиси. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.
"Един от тея крале(от 12-те велики крале на земята в древността) беше наричан Мунон или Менон, и беше свързан с дъщерята на великия крал Приам(От Троя), която се наричала Троан. Те имали дете, наречено Трор, което ние днес наричаме ТОР. Тор отрасна в Тракия, под грижите на известен военачалник, наречен Лорикус, но на възраст десет зими се сдоби с оръжията на баща си. Тор беше красив сред другите мъже, като слонова кост сред дъбово дърво, и косата му беше по - хубава от златна. На възраст дванадесет зими той беше в пълната си сила, вдигаше десет мечи кожи. Тогава той уби приемният си баща Лорикус и жена му Лора, или Глора, и взе в свои ръце властта над Тракия, която ние наричаме "Трудхайм". Тор тръгна на длъж и на шир, по всеки край на Земята и изби много воини и великани, и един дракон - най - великият от всички, а също и много зверове. В северния край на своето кралство(Тракия) той намери една пророчица, наричана Сибила, която ние днес знаем като Сиф, и се ожени за нея. Произходът на Сиф не мога да ви разкажа, знам само ,че тя е най - велика сред жените и косата й била като от злато...(авторът проследява родът надолу, до Один)."
Трудхайм е легендарното кралство на Азите, нордическите богове, от където тръгват те за да построят Аздгард.
Один според Снори също произхожда от тук(наследник е на Тор), и е получил предсказание, че ще властва на север, и така той тръгва и стига до Швеция.
Всъщност той обвързва произхода на Азите с царство Тракия и легендата за Троя, но звучаща по доста различен начин.
Изобщо няма съмнение че тракийската митология, а и северните, са наследници на преследваната и древна египетска такава, Даже и по - нататък, дори може да се каже, че звероглавите викингски кораби са наследник на култовата слънчева ладия, египетският кораб, имащ символична и божествена стойност, а и пътувал към далечни земи.
Потвърждение имаме още от Тацит, който в "Германия и нейните племена" неочаквано заявява, че свевите - доста многоброен народ, почитали.... Изида, и то я почитали във вид на кораб! Едва ли е нужно да напомням за египетските светилища и музеят на слънчевата ладия. Странно е по - скоро, че този култ, стар, от времето на Пирамидите, изведнъж разцъфва сред считани за диви племена от континенталната част на Европа.
Още по - интересно е, че според съвременната лингвистика нордическите руни, широко разпространени писмени знаци ,са всъщност... Преки наследници на финикийското писмо. Връзката Финикия - Египет изобщо не се нуждае от доказателства, а другите прочути мореплаватели в древността освен Египет са Финикийците.
И сега получихме и странно свидетелство за нордическите богове, че идват от Тракия и са свързани с Троя...
Какво излиза, когато всички митове и предположения, принципно несвързани, се оказва че имат една и съща посока? Може би има нещо вярно?
Кои са кандидатите за Тор?
1. Очевидно Херкулес. Превзел Троя, пуснал Приам заради красивата му сестра, Херкулес избива гиганти, великани, зверове, и разбра се, змей(хидрата) за да стане божество.
2. Парис. Пряк наследник на Приам, Парис е герой, отгледан от приемни родители, които изоставил. Сестра му Касандра е супер пророчица, толкова добра, че дори проклета от Аполон.
3. Възможно Рез. Великолепен и силен тракийски цар, истински герой, най - красивия сред мъжете. В Трагедията "Рез" не се споменава баща му. Рез има хероони в Тракия, т.е. предполага се че е бил действително обожествен, като някаква еманация на Дионис.
Потвърждение имаме още от Тацит, който в "Германия и нейните племена" неочаквано заявява, че свевите - доста многоброен народ, почитали.... Изида, и то я почитали във вид на кораб! Едва ли е нужно да напомням за египетските светилища и музеят на слънчевата ладия. Странно е по - скоро, че този култ, стар, от времето на Пирамидите, изведнъж разцъфва сред считани за диви племена от континенталната част на Европа.
Още по - интересно е, че според съвременната лингвистика нордическите руни, широко разпространени писмени знаци ,са всъщност... Преки наследници на финикийското писмо. Връзката Финикия - Египет изобщо не се нуждае от доказателства, а другите прочути мореплаватели в древността освен Египет са Финикийците.
И сега получихме и странно свидетелство за нордическите богове, че идват от Тракия и са свързани с Троя...
Какво излиза, когато всички митове и предположения, принципно несвързани, се оказва че имат една и съща посока? Може би има нещо вярно?
Кои са кандидатите за Тор?
1. Очевидно Херкулес. Превзел Троя, пуснал Приам заради красивата му сестра, Херкулес избива гиганти, великани, зверове, и разбра се, змей(хидрата) за да стане божество.
2. Парис. Пряк наследник на Приам, Парис е герой, отгледан от приемни родители, които изоставил. Сестра му Касандра е супер пророчица, толкова добра, че дори проклета от Аполон.
3. Възможно Рез. Великолепен и силен тракийски цар, истински герой, най - красивия сред мъжете. В Трагедията "Рез" не се споменава баща му. Рез има хероони в Тракия, т.е. предполага се че е бил действително обожествен, като някаква еманация на Дионис.
Епитетът Добрат-добър се явава епитет на Хероса, и този епитет има връзка с хора и местни названия от Тракия. Там е засвидетелствано племенно име добери/Δόβηράς-Her.VII.113. Съществува и град Доберос/Δόβηρος (явно селище на доберите), който е споменат от Тукидид -Thuc.II.98-100. Край това място цар Ситалк прави лагер при събиране на войската си преди похода си към Идомене, Гортиния, Аталанта и тн.н.
Съставителите на “Barrington Atlas of Greek and Roman World”, (E.N.Borza) смятат, че е възможно древния Доберос да е бил на мястото на българския град Банско. Като се има предвид разказа на Тукидид, разположението на Банско, а и близостта на населеното място с Македония и Гърция, то предположението не е никак лишено от логика. Този регион е обитаван от пеоните, към които спадат херодотовите добери.
Разбира се не бива да се разчита само на прилиаката между името на бог Добрат-Хероса и спадащите към пеоните добери. Нужни са ни повече данни, а за наше щастие, такива има и то доста. От голяма важност е сведението, че в далечното минало е съществувало виждането, че пеоните са същия народ както и жителите на Панония (там където е паметника на бог Добратес). Това съобщава Касий Дион, който обаче има различно виждане по въпроса- Cass.Dio 49.36.
Дали по политически причини, или от незнание, но Дион е пропуснал данните на живелия по-рано Апиан, който разказва, че за римляните, панонците, европейските мизи (които Хоматиан нарича българи), а и съседите им спадат към една общност и на тези хора се гледа както на гърците обитаващи различни региони на страната си- App.III.1.6.
Още по-рано Страбон споменава името на панонския цар Бато- Strab.VI.5.3, което е вариант на тракийското лично име Вαττάκης-W.G.Arkwright, “Lycian and Phrygian names”, с.59, не бива да забравяме и едно от названията на бог Дионис-Вαταλδεουνος. Явно Апиан е бил прав да определи панонците като част от тракийските народи. В такъв случай, каменният релеф изобразяващ Хероса и съдържащ епитета Добрат, е съвсем на място.
Не трябва за забравяме и това, че от всички народи, чиито езици спадат към славянската езикова група, ние българите сме тези, който най-рано са споменати в Панония. Историкът Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония, някъде в периода 420-440 година- Hist.Lang. I.XVI. Самата Панония е наречена България от Йоан Зонара, а българите са назовани панонци: “Πανονία ἡ Βουλγαρία”, “ Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι” - Д.Ангелов, "Образуване на българската народност", с. 374.
Димитър Ангелов обаче счита това свидетелство за объркване поради присъствието на прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер. Имайки предвид представените по-горе данни, а и това, че още по време на Античността в Панония е съществувал град Volgum/Болгум* то в никакъв случай не можем да говорим за объркване. Дедите ни са обитавали областта, в която е плочата с посвещението на бог Добрат още в незапомнени времена.
Самото име Добрат е образувано както и българските прилагателни богат, сърцат, благат (блажен), не е за пренебрегване и подробността, че съществува българско лично име Добрат.
Рим завладя Тракия или траките покориха Рим?
Няма коментари:
Публикуване на коментар