Последователи

петък, 21 март 2025 г.

Надуваеми църкви и военни свещи: как путинската православната църква помага на руските войници






https://www.youtube.com/watch?v=MQEJm4L3hnU&list=PLB-h4Roa1o6bMJxuzEefGOazdtBLQKl4r&index=25


https://www.youtube.com/






   









Мобилни църкви на колела, надуваеми храмове и свещи в цвят каки за военните са само малък резултат от сътрудничеството между Руската православна църква и Министерството на отбраната на Русия. Разказваме ви как Руската православна църква има свой военен отдел и как е организиран.


На форума „Армия-2023“, който Министерството на отбраната провежда от 23 до 29 август в Московска област, бяха представени военно-полеви раса за духовници. Снимки на няколко модела раса, включително камуфлажни, обиколиха интернет. Всъщност Руската православна църква отдавна има цял военен отдел.
Първите военни свещеници и църквата в КамАЗ

През 2005 г. Светият синод на Руската православна църква създава отдел за взаимодействие с въоръжените сили на Руската федерация. В първите години той участва в изграждането на молитвени стаи и малки църкви във военни части и поделения, съобщава сайтът на ведомството . На следващата година, 2006 г., във военните университети започнаха да се появяват факултети по православна култура .



Военни свещеници благословиха десантните войски за доблестно военно делоМинистерство на отбраната на Руската федерация

През 2009 г. руският президент Дмитрий Медведев нареди да се възстанови институцията на щатното военно духовенство. В армията е създадена длъжност на помощник-командир/помполит за работа с религиозни служители и там са назначени свещеници. Общо 242 свободни места бяха отворени.

През 2011 г. правомощията на свещениците в армията бяха разширени - църковните служители можеха не само да провеждат служби за офицери и войници, но и да инструктират охраната в „морален смисъл“. Освен това свещениците благословиха всички видове военна техника - от кораби до ракети.

Въпреки това, според вестника, има катастрофален недостиг на свещеници, като недостигът възлиза на 90%. След това през 2012 г. Медведев разреши на свещениците да вземат отсрочка от военна служба.

Година по-късно се състоя първото официално дипломиране на военно духовенство във Военния университет на Министерството на отбраната, пише в статията си Алексей Артемьев, преподавател в катедрата по информационно осигуряване на Военния университет на Министерството на отбраната на Руската федерация.



Храм на колелаkapellan.ru

„Руската православна църква се стреми да се представи в руската армия като духовно влиятелна идеологическа структура. „Руската православна църква смята за своя основна цел развитието на качества у руския военен персонал, необходими за постигане на духовно превъзходство над врага“, пише Артемьев.

През 2013 г. „за укрепване на морала“ руските ВДВ започнаха да тестват православна църква на колела, създадена на базата на камион КамАЗ. Според плана църквите са предназначени за „духовна грижа“ на военните по време на учения, въоръжени конфликти и локални войни. Те искаха да създадат църкви във всички части на руските въоръжени сили, но нямаше повече съобщения за успешно широкомащабно разполагане на църкви във военни части.
Духовен десант, първите военни раса и храма на Министерството на отбраната

През пролетта на 2013 г. свещеници от военновъздушните сили проведоха тренировки на заснежено поле в района на Рязан. 40 православни свещеници скочиха с парашути и също се научиха да поставят надуваем храм, който представляваше палатка, която свещениците надуваха с електрически помпи. Кръстове и иконостаси бяха прикрепени към църквата с велкро.



Войници напускат мобилна църква, разположена на мястото за кацанеМаксим Блинов/Спутник

„Как може да се използва храм – или като се удари врага по главата отгоре [като се свали от самолет], или като се разположи на линия и се помоли“. Началникът на отдела за работа с религиозните служители на руските въоръжени сили Борис Лукичев. По-късно нямаше съобщения за масово разполагане на подобни храмове.



През 2012 г. военни свещеници от ВДВ са извършили 38 скока с парашутМинистерство на отбраната на Руската федерация

До 2015 г. все още имаше недостиг на военни свещеници - само 132 духовници работеха редовно във войските за 242 позиции, включително двама мюсюлмани и един будист. До 2019 г. броят на военните свещеници в руската армия е увеличен на 200, съобщава BBC .
     


През 2016 г. Централното военно окръжие за първи път показа расо за военни свещеници . Наподобяваше обикновена военна униформа, но вместо бутониери имаше бродиран православен кръст, а на мястото на името и длъжността на войника - името и ранга на свещеника. Униформата е предназначена за свещеници, които ще служат в полеви учения и военни учения.






Полков свещеник в униформа на VI Международен военно-технически форум „Армия-2020“ в Конгресно-изложбен център „Патриот“Авилов Александър/Агенция "Москва"

Наред с новите модели расо, армейският форум през 2020 г. показа „военни“ восъчни свещи в цвят каки и други предмети от църковната утвар. В същото време самата Руска православна църква не одобри новите камуфлажни одежди.




Църковна утвар и полева свещеническа униформа на оръжейната изложба на VI Международен военно-технически форум „Армия-2020“ в Конгресно-изложбен център „Патриот“Авилов Александър/Агенция "Москва"

   





„Всичко, което се прави, трябва да се извършва в съответствие с устава на Руската православна църква и съгласувано със Синодалния отдел за връзки с въоръжените сили и правоприлагащите органи. „Това не е направено“, каза пред Интерфакс епископ СърГей Стефан, председател на Синодалния отдел за взаимодействие с въоръжените сили и правоприлагащите органи.

Един от основните резултати от работата на Синодалния отдел беше изграждането на главния храм на руските въоръжени сили в парк „Патриот“ в Московска област. Построяването на храма, според Znak.com , е струвало 6 милиарда рубли (80,4 милиона долара), три от които са дарения, а другата половина е отпусната от бюджета. Височината на сградата с кръста е 95 метра – това е една от най-високите православни църкви в света.




Главният храм на въоръжените сили на Руската федерацияВалери Шарифулин/ТАСС

Храмът дори беше украсен с мозайка на Путин, Сталин и други политически фигури, но по-късно мозайката беше премахната. Църквата беше осветена през юни 2020 г., а в края на юли в нея се състоя и първата венчавка на двойка военни, женени от 58 години .











Интериор на главния храм на въоръжените сили на Руската федерацияЕвгений Одиноков/Спутник

Тайнството венчание извърши ключарът на храма епископ Стефан – същият, който не обичаше войнишките свещи. Относно сватбата той заяви, че „има особена гордост да се ожениш на място, което е обект на културното наследство на страната ни“.



https://politeka.net/





Полевую форму для военных священников разработали в Центральном военном округе








Военната църква със Сталин до Христос. Поглед отвътре






1. Църквата, снимана от въздуха. Казва се Храм на Възнесение Христово и е замислена като катедрала на Въоръжените сили на руската Педерация. Трябва да е готова за 9 май, когато Русия ще отбележи 75 години от победата над нацистка Германия.



2. Теренът, върху който е изградена катедралата, се казва Парк "Патриот". Намира се в Одинцовски район на Московска област, на около 60 км от столицата.



3. Реплика на катастрофирал самолет на Луфтвафе е поставена близо до главния вход на катедралата. В момента се работи върху пластична възстановка на сцена от битката за Москва, водена през 1941 г.



4. Възстановката включва макети на нацистки танкове и на минно поле.



5. Интериорът на катедралата има всички елементи, внушаващи блясък и тържественост. Повечето от тези снимки бяха разпространени от руското Министерство на отбраната в края на април.



6. Кръщелният купел на катедралата. Властите твърдят, че храмът е изграден изцяло от дарения, но има журналистически публикации, според които близо 40 милиона долара са били отпуснати от бюджета на Кремъл.



7. 27 април 2020 г. Работник се опитва да отвори двете тежки крила на основния вход в катедралата.



8Руският министър на отбраната Сергей Шойгу (вдясно) посещава строежа на 22 април 2020 г. В декоративните елементи над свода на арката са вплетени две дати. Те бележат началото и края на един период, който руснаците наричат Велика отечествена война, започнала с нападението на нацистка Германия над СССР през 1941 г. и завършила с разгрома на Германия в Европа през 1945 г.



9Исус Христос гледа надолу към миряните от основния купол. В декорацията на храма съжителстват религиозните и военните символи. Диаметърът на основния купол е над 19 метра.



10Интериорът на църквата точно под основния купол. В десния горен ъгъл има емблема от цветно стъкло, на която е изобразен малък комунистически символ на кръстосаните сърп и чук.




11Близък план на емблемата. Надписът гласи: "За лична храброст".



12Една от многобройните мозайки в катедралата изобразява Дева Мария с малкия Исус на ръце. На 24 април онлайн медията MBK публикува собствени снимки от недовършения интериор. На тях се виждат други мозайки, изобразяващи президента Владимир Путин, сцени от завземането на Кримския полуостров от Украйна през 2014, както и диктатора Йосиф Сталин, управлявал по време на Втората световна война.



13Една от снимките на MBK показва все още недовършената мозайка, на която се виждат Путин, министърът на отбраната Сергей Шойгу и други действащи в момента руски политици.




14Друга мозайка изобразява плакат на Сталин в горния десен ъгъл. Говорител на катедралата по-късно потвърди автентичността на снимките, на които е изобразен съветският диктатор, отговорен за смъртта на милиони съветски граждани и за разрушаването на стотици църкви и манастири. Пред държавните медии говорителят каза: "Не на всеки му харесва [изображението на Сталин], много от нашите близки са били несправедливо репресирани [по време на неговото управление], включително и аз имам такива. Но не можем да извадим тази страница от историята".



15Някои от камбаните са вече поставени в камбанариите. В центъра на снимката е основната от тях, която тежи около 10 тона.



16Части от интериора напомнят на станции на московското метро, построено по времето на Сталин.



17Строители все още работят по екстериора на катедралата. Основната част от сградата е с височина 95 метра, което я превръща в трета по височина православна църква в Русия.



18Първият камък от градежа на църквата. На табелката е написано: "В името на Отца и Сина и Светия Дух тази основна светиня на въоръжените сили на Руската федерация беше започната заложена в чест на възкресението на Христос от Патриарха на Москва и цяла Русия". Кирил, В.В. Путин, президент на Руската федерация, и С. К. Шойгу, министър на отбраната. 19 септември 2018 г."




           

Руснаците унищожават даден град/сриват го с бомбандировки и след това го "превземат"

 


Кой иска да сме беззащитни срещу русия?











https://www.youtube.com/watch?v=vZBaAjVwPoY


ДАЙТЕ НИ СИНОВЕТЕ СИ — КОЙТО И ДА Е, ВСЕ ЩЕ СВЪРШИ РАБОТА

Същността и ефикасността на военната институция се базират преди всичко на неизчерпаемите й възможности да изтръгва от своите членове най-вече подчинение — подчинение както до смърт, така и за причиняване смъртта на другите. Методите и стратегиите на принудата, с които борави, са, разбира се, изключително мощни. Но важна тяхна характеристика е фактът, че цялата власт в крайна сметка се основава на взаимен консенсус. В днешно време задачата по изтръгването на този консенсус от нейните членове като че ли става все по-трудна, което се дължи на все по-разширяващата се пропаст между света на цивилните и този на военните. Цивилните граждани вече не възприемат заплахата от жестока смърт като ежедневен риск на своето съществуване, а категориите хора, включени в моралната забрана за убиване, са се увеличили дотолкова, че обхващат цялата човешка раса. При все това въоръжените сили на всяка една държава все още са в състояние да приемат в редиците си който и да е млад гражданин от мъжки пол и само за няколко седмици да го превърнат във войник, заедно с всичките му присъщи рефлекси и подходящото отношение към нещата. 

   



Новобранците в армията рядко могат да се похвалят с повече от двадесетина години житейски опит на този свят, а преобладаващата част от тях са все още деца, докато самата армия има зад себе си цялата човешка история, позволила й да обогати практиката си и да доведе своите методи и техники на обучение до съвършенство.


  




Нека сега си помислим как се отнасят към войника. Докато е все още дете, го затварят в казармата. По време на обучението му непрекъснато го люшкат насам-натам. Ако допусне и най-нищожната грешка, го бият — един изгарящ удар върху тялото му, друг в окото, нищо чудно и рана в главата. Войникът непрекъснато е подложен на бой и издевателства. По време на поход на врата му увесват тежки товари, сякаш е магаре.

Египетски военачалник, около 1500 г. пр.н.е.[1]

Човешките същества са относително ковки като материал, особено в ранна възраст, а всеки млад мъж разполага с качества, върху които армията спокойно може да надгражда — това са повече или по-малко осъзнатите унаследени ценности и отношение към света на първобитния воин, които всяко малко момче се старае да копира и изяви. Вярно е, че анархичното мъжкарство на примитивните воини не е сред нещата, от които съвременните армии се нуждаят, но все пак то се превръща в изключително благодатен суров материал за трансформацията, която трябва да претърпи всеки новобранец.

Пътищата, по които тази трансформация се постига, варират както през вековете, така и през границите на отделните държави. В изцяло милитаризираните общества — Древна Спарта, кастата на самураите в средновековна Япония, областите, контролирани от организации, като например съвременните „Тигри за Освобождение на Тамил Илам“ — обучението започва още през пубертета, ако не и по-рано. Малкото момче автоматично попада в изключително дисциплинирано общество, където единствено допустимите са военните ценности. 





В големите модерни общества процесът е по-кратък и по-концентриран, а начините, по които той оперира — далеч по-видими. По своята същност обаче това е процес на покръстване — почти в религиозния смисъл на думата — и, подобно на всички такива явления, и тук емоциите придобиват много по-голяма тежест, отколкото специфичните идеи.

https://chitanka.info/text/8217-vojnata/3#textstart




Преобладаващата част от войниците чувстват необходимост от някакво патриотично или идеологическо оправдание за нещата, които вършат. Ала има ли на света държава или идеология, които да се възприемат като по-малко значими от другите?! Мъжете се бият и умират точно толкова храбро и всеотдайно както за „Червените кхмери“, така и за „Бог, цар и отечество“. И макар че хората, които изпращат войниците на война, обикновено изхождат от висши национални и морални ценности, мотивацията на повечето мъже на бойното поле често се свежда до далеч по-основни цели. Колкото по-близо се намираш до фронтовата линия, толкова по-малко абстрактни понятия ти остават в главата.

  


Силата, която позволява на войниците да се бият, е тяхното себеуважение — един специфичен вид любов, който няма нищо общо както със секса, така и с идеализма. Когато е настъпвал моментът, само шепа хора са умирали било то за Съединените американски щати, било за каузата на комунизма, било дори за дом и семейство. Ако хората на предните линии въобще са разполагали с някакъв избор, то те са избирали да умрат един за друг и за начина, по който самите те са се възприемали.

         


Щом веднъж се озовеш там и си дадеш сметка, че някакъв тип стре.ш срещу теб, първата ти, инстинктивната ти реакция, независимо от обучението, което си получил, е, че трябва да живееш… Обаче не можеш просто ей така да се обърнеш и да побегнеш в обратната посока. Натискът отгоре си казва думата. Защото тук, до теб, има хора, които вероятно са ти спасявали кожата стотици пъти, или пък ще ти я спасят, така че не можеш да им обърнеш гръб.

Ветеран от Виетнамската война, Морска пехота на САЩ





Начините, по които армиите създават това братство чувство още в мирно време, са залегнали в основното обучение на всеки войник. Те представляват апотеоз на психологическа манипулация от най-висш порядък, която е толкова последователна в своята успеваемост и толкова универсална, че често пропускаме нейната забележителност. В държавите, където армиите са принудени да набират своите новобранци в края на пубертета — независимо дали като доброволна или като задължителна военна служба, изтръгвайки ги от едно цивилно обкръжение, което въобще не споделя военните ценности, основното обучение включва кратко, но изключително интензивно индоктриниране. Основната цел на това индоктриниране е не толкова да даде на новобранците военни умения, а по-скоро да промени техните основни житейски ценности и пристрастия. „Вероятно спокойно можем да кажем, че в известна степен ние им промиваме мозъците — признава един инструктор по строева и физическа подготовка от американската морска пехота. — Но иначе те са добри хора.“

Продължителността и интензитетът на основното обучение зависят в огромна степен от вида на обществото, от което произлизат новобранците, както и от вида военна организация, към която се зачисляват. Безспорно е много по-лесно да обучиш мъже, израснали в общество с военна нагласа, отколкото произлизащи от среди, чиито доминантни ценности са цивилни и търговски. Много по-лесно е също така да боравиш с доброволци, отколкото с вечно хленчещи наборници. Трябва да признаем все пак, че наборниците не винаги влизат неохотно в армията — в редица държави тя е изключително популярна по икономически причини.

В зараждаща се модерна Европа например военната служба е била по правило крайно непопулярна сред огромните маси от населението. Поради тази причина преобладаващата част от войниците били набирани от най-бедните и най-отчаяни групи социални съсловия. През XIX век тази ситуация внезапно се променя и зачислението в армията, както и задължителната военна служба се сдобиват с нарастваща популярност. Причината за този неочакван бум се крие отчасти и в ожесточения национализъм, характеризиращ деветнадесетото столетие, но не тя е единствената.

Призованите на задължителна военна служба получавали месо два пъти дневно, по два чифта ботуши и два ката бельо — неща, с които повечето от мъжете рядко разполагали в своята бедна селска къщурка или в затънтения си градски квартал. И днес голяма част от армиите на Третия свят продължават да черпят дивиденти от подобен вид популярност, поради което за всяко свободно място има от пет до десет кандидати (а в някои страни дори се налага да подкупиш човека, който набира войниците, за да те запише). Но дори и в съвременните индустриални държави, където средният стандарт на живот отдавна е надминал този на войника и където горещата вълна на национализма е като цяло утихнала, армиите не срещат трудности в набирането на новобранци, било то на задължителна или доброволна военна служба.




Пехотинците извличат своите войници от най-екстравагантното и инвидивидуалистично цивилно общество в целия свят и само за дванадесет седмици успяват да ги превърнат в елитни бойци.

Най-лесно е, ако успееш да ги изловиш, докато са още млади. Вярно е, че и по-възрастни мъже могат да бъдат превърнати във войници — правило се е във всяка война. Ала тях никога не би успял да накараш да повярват, че онова, което правят, им харесва. Точно тук се корени и основната причина, поради която преобладаващата част от армиите по света се стараят да набират своя боен състав от момчета, все още ненавършили двадесет години.

Младите цивилни доброволци, които са кандидатствали и са били приети в Морската пехота на САЩ, пристигат на остров Парис — базата за основна военна подготовка, с която войските разполагат по източното крайбрежие на страната, изпълнени едновременно с огромно вълнение и тревога. Повечето от тях са напълно наясно, че им предстои да преживеят нещо изключително необичайно и трудно. Но те не се придвижат сами до базата. Пристигат поединично с различни полети на летище Чарлстън, в деня, в който е обявено събирането на техния взвод, където биват държани до късно през нощта в състояние на все по-нарастващо нервно напрежение. Когато най-сетне пристигнат автобусите, които трябва да ги извозят за останалите сто и двадесет километра до остров Парис, обикновено вече минава полунощ. И това въобще не е административно недоглеждане. Знае се, че шоковото обучение, което им предстои, ще даде най-ефективни резултати върху хора както изтощени, така и леко дезориентирани.
      


Организацията на основната военна строева и физическа подготовка е машина, която ежемесечно смила по няколко хиляди млади мъже. Всеки неин аспект, както и всяко винтче и болтче от тази машина са създадени с единствената цел да превърнат цивилния в морски пехотинец колкото е възможно по-успешно. При условие, че машината разполага с тотален контрол над телата и обстановката на тези момчета за период от приблизително три месеца, покръстването им е почти гарантирано. Остров Парис осигурява контролирана околна среда, извън която новобранците въобще не могат да припарят. Напускат я едва след дванадесет седмици, вече като редници от морската пехота.

  


  




За младите новобранци основната военна подготовка е единственото, което обществото може да им предложи като заместител на ритуала по съзряването. Тази институционална характеристика продължава без прекъсване още от първобитното общество, когато младите мъже е трябвало да преминат тежки изпитания, за да бъдат приети като членове на воинската общност на племето.

Строевата и физическа подготовка не цели да обучи хората на кой знае какви умения. Главната й цел е да ги промени така, че после да могат да правят неща, за които доскоро не са и сънували. Тя действа чрез прилагане на огромен физически и психологически натиск върху мъже, изолирани напълно от нормалното си цивилно обкръжение и поставени в такова, където им е позволено да мислят и да действат само по начина, по който армията изисква от тях. Ключовата дума, чрез която хората, управляващи тази машина, описват процеса, е мотивация.

Действително съществува огромна доза фина настройка в ролите, които преките командири са длъжни да играят по време на обучението на разнородните групи млади новобранци. На най-простото ниво се прилага манипулация от типа „доброто ченге, лошото ченге“, целенасочено формираща отношението на новобранците към хората, които ги ръководят. Тримата по-млади инструктори, които съпровождат всяка „серия“ по време на престоя й на остров Парис, са обикновено твърде близо до възрастта на самите новобранци, но и абсолютно безмилостни в изискванията си за все по-добри постижения. Но старшият инструктор — обикновено достатъчно зрял мъж, за да им бъде баща, играе по-благосклонна и съчувстваща роля и е неизменно на тяхно разположение за индивидуални срещи и съвети. И обикновено извън сцената, ала неизменно присъстващ в картината, е ротният командир — невероятно строг и почти богоподобен персонаж.

Или поне това са образите, които се представят пред новобранците, макар че всички тези мъже работят в неизменен синхрон и сътрудничество за една основна цел. И я постигат — накрая те се превръщат не само в образи, достойни за подражание и в кумири, но и във фокус на все по-задълбочаващата се лоялност на новобранците към военната организация.





Съществува понятие „родени войници“ и това са хора, които получават най-голямо удовлетворение от мъжкото другарство, от непрекъснатото вълнение и от преодоляването на физически и психологически препятствия. Подобен човек по принцип не е изпълнен с желание да убива хора, но не би имал нищо против да го прави, ако подобно действие се появи в моралната рамка, която оправдава убийството — войната — и ако точно това е цената за получаване на достъп до обкръжението, за което той копнее. И до ден днешен не мога да си отговоря на въпроса дали подобни мъже се раждат или създават, но истината е, че повечето от тях се оказват в крайна сметка в армията (а мнозина от тях по-късно стават наемници, защото редовната армия в мирно време е единствено рутина и досада).

      

Армиите са приемали за даденост факта, че веднъж получил подходящото военно обучение за боравене с оръжията, средностатистическият войник веднага ще започне да убива на бойното поле, без да му е необходим никакъв друг стимул, освен съзнанието, че това е единственият начин да защити собствения си живот. В крайна сметка никъде в хрониките не е записано, че римските легионери са отказвали да използват мечовете си или че пешаците на граф Марлбъро са отказали да стрелят с мускетите си срещу врага. Но с течение на времето строят на бойното поле става все по-разгърнат и всеки от стрелците остава доста далече от непосредственото наблюдение на неговите другари. И когато полковникът от американската армия С. Л. А. Маршал накрая си прави труда да провери какво точно прави неговата пехота на фронтовата линия през 1943–1945 година, той установява, че средно само 15% от обучените стрелци използват оръжието си по време на бой. Не че останалите бягат — просто отказват да убиват. Дори и когато обстрелват собствените им позиции и собственият им живот е изложен на непосредствена опасност.

Нещата стоят така — от стотина мъже, разположени по огневата линия в период на бойни действия, само петнадесет вземат участие в тях със своите оръжия. Това е истината, независимо дали бойните действия продължават един или два-три дена. В най-агресивните роти на пехотата, при най-интензивен натиск от страна на командирите, цифрата на участниците рядко надхвърля 25% от наличния състав — от началото до края на бойните действия.

Полковник С. Л. А. Маршал





Оръжия в ръцете на децата: Милитаризацията на децата в предучилищна възраст в Беларус като част от държавната политика







https://www.youtube.com/watch?v=w4zI1EfOKdk&t=12s





Секели/Walahia/Влахия/Блахия





Szekely са потомци на 3000 хунски воини, които се оттеглят на безопасно място в Карпатския басейн след смъртта на великия европейски хунски император Атила (453 г.) и последвалото разпадане на Хунската империя. Секелия се намира на изток от Карпатите (Румъния) и на запад от Трансилвания. Според турците(пуснали клипчето) това е туранска родина под румънска окупация, с площ от приблизително 13 500 квадратни километра и население от около 700 хиляди души. Секлерите говорят един от унгарските диалекти. Те се разбират сто процента с роднините си Унгария и унгарците. Според вярванията на секелите; Те са потомци на 3000 хунски воини, които се оттеглят в крепост в Карпатския басейн след смъртта на Атила през 453 г. и последвалото разпадане на Хунската империя. Те продължават да съществуват тук до 895 г. Средновековните унгарски хроники също записват, че секелите са потомци на Атила и присъстват, когато унгарците пристигат. Старите елементи на културата на секелите и техните стари социални и политически организации показват, че секелите определено имат връзки с турско племе. Секелите имат своя собствена азбука, азбука, много подобна на древната азбука на Гьоктурк. Този рунически надпис е намерен сред староунгарските надписи. Секелите използват своята руническа азбука заедно с латинската азбука и до днес. Името на този надпис е: „Székely-Magyar Rovásírás.

Защо Атиловата държава се разпада, а Аспаруховата оцелява и дори спасява Европа- това е въпросът?
Атиловата се разпада, защото номадите в нея не умеят да я управляват
Аспаруховата оцелява защото начело са хора с държавнически опит, при това успешен!
Следователно не са номади като тези на Атила!

А имало ли е Българи при Атила?
Да, страшната му конница със сигурност е била и Българска! Но не всички Българи са участвали в нея, някои от многобройните племена само. И да не забравяме, че между Атила и Аспарух стоят повече от два века!...

Аспарух един ден умира! Като прототип на Атила и България би трябвало да умре! Шайката от негодници не знае как да управлява държавата
Не, напротив! При наследника му Тервел България спасява Европа от арабското нашествие!
Затова Тервел е канонизиран от Ватикана, а по късно и от нашата църква! За заслугите му към Европа!
Може ли уважаемият оценител на Българите да посочи подобен пример, сред някой друг европейски народ? Някой да е канонизиран като спасител на Европа и от двете църкви?


Турците провеждат хитра, да я нарекъл национална политика Висока раждаемост! Прираст- милион на година!?и , ако съотношението турци към Българи преди сто и петдесет години е било 10 : 7. Сега е 90 : 7?! Заедно с българите извън страната?
Утре, без война ще си върнат териториите на Османската империя.

Турците посягат и на траките, че произхождат от тях?
Пеласги-труки
След като са техни наследници, имат право да притежават земите им!
Траки- тураки!
И календарът ни ще вземат, ще им го продадат!


Унгарският учен Геза Фехер смята, че секеите са „прабългарско племе“. Това е мнението на проф. Петър Мутафчиев, поддържано в неговия труд „История на българския народ“. Други теории за произхода им са българско-есегелската







Секели


Секели,Секуи,Секлери,Секули,Секеи-народност или част от унгарската етническа група,която има прабългарски произход. Предполага се ,че секелите са унгаризирани в началото на 14 век.,след като териториите им още в 10 век попадат под унгарска власт. Според някои оценки,броят им е около 1 000 000.
Секелите населяват основно Румъния(най-вече областите Харгита-85%,Ковасна-74% и Муреш в Трансилвания).Днес около 730 000 секели живеят в Румъния.Секели живеят и в Унгария-185 000(областите Толна и Бараня ),както и в други държави,най-вече в Сърбия(Войводина ).
Територията,която населяват секелите в Румъния се нарича Земята на секелите.Тя обхваща Източната,Прикарпатска част на Трансилвания(областите Ковасна,Харгита,както и части от Муреш. )
В наши дни секелите говорят диалект на унгарският език,като болшинството от тях владеят и румънски език.
Днес секелите се идентифицират като унгарци.Само 532 души в преброяването от 2011 г. са се записали като секели.
По религиозна принадлежност те са християни(католици,калвинисти,унитарианци)


История


Предците на секелите,хуно-българското племе есегел(ескил) най-вероятно са мигрирали от земите на Западна Азия в Европа през 4 век.Това вероятно е в резултат от т.н. Велико преселение на народите.Достигнали в Европа те се заселват в земите между река Волга и Северен Кавказ.
През втората половина на 4 век. те влизат в състава на Хунската империя и очастват във военните походи на запад.След смъртта на Атила и започналият разпад на империята в средата на 5 век племето есегел живее относително независимо в териториите между Волга и Северен Кавказ.В края на 6 век есегелите попадат под властта на Западно-тюркският хаганат.През 631 г. в резултат на въстание ръководено от вожда на сродното племе уногондури кан Кубрат се създава т.н.Велика България,която обхващавала територии от Северен Кавказ,Приазовието,Поволжието и района на река Дон.Есегелите били едно от основните племена в новообразувания племенен съюз.
През втората половина на 7 век,Велика България се разпада под напора на хазарите.Земите на племето есегел попада под хазарска власт.Започва миграция към Поволжието в резултат на която в края на 9 век,есегелите заедно с други древнобългарски племена като барсили,сувари и др. създават т.н.Волжка България.Ибн Фадлан дава сведения,че волжко-българският крал Алмъш,същият който въвежда исляма като официална религия през 922 г. е крал и на племето сакалиба.
Още по времето на Хазарският хаганат,непосредствени съседи на есегелите били маджарите.След революцията от 830 г. в Хазарският хаганат,маджарите и три каварски племена се преместват и се заселват в територията между Днепър и Карпатите.Има данни,че там попадат в съседство с български племена от т.н. Салтово-маяцка култура,като е твърде вероятно сред тях да е имало и есегели.
Териториите,които обитавали маджарите на север достигали да Волжка България.В самата Волжка България също живеели значителен брой маджари.Те населявали граничните територии,като техни съседи били българите от племето есегел. Според Ибн Рустан,във Волжка България живеели три племена-Булкар,Барсула и Ашкал.Съседи им били унгарците.
Поради неизяснени фактори,най-вероятно свързани с междуособици през 9 век голяма част от маджарите и племето есегел мигрират от Волжка България на юг по посока днешната територия на Украйна и се присъединяват към там живеещите маджари и съюзни племена.
През периода 894-896 маджарите водят война с дунавските българи и печенегите,която е загубена.В резултат на поражението,маджарите и техните съюзници напускат Северното Причерноморие,отправят се на запад и се заселват в Панония около 896-900.
Като съюзно племе,есегелите били изпратени от унгарската кралска власт в Източна Трансилвания и Източното Прикарпатие с цел да охраняват източните граници на новосформираната държава.Там есегелите заварват смесено население състоящо се най-вече от авари и прабългари и вероятно славяни и власи.Въжможно е в района да са били заселени и маджари.От постепенното смесване на различните етноси в тази източна гранична част на унгарското кралство се формирала и етногрупата на секелите.
В грамота на унгарският крал Бела II от 1138 г. за първи път е записан етнонима секели.
Земята на секелите не е била част от унгарската феодална система.Тя е била самостоятелно териториално обединение,ръководено от управител на секелите,който бил представител на унгарският крал.Като цяло в първите векове на Унгарското кралство секелите се ползвали с доста права и свободи.През периода 11-13 век те са основният защитник на Унгарското кралство от набезите на куманите и татарите. Голяма победа спечели секелите през 1280 г.,когато разбили частично татарските войски край Араньос.
През Средновековието Секелите,заедно със саксонците играели важна роля в защитата на Унгарското кралство срещу турците.Те често участвали в унгарските военни кампании срещу Влахия. И в границите на Унгария и в тези на Воеводството Трансилвания секелите са били считани за отделен народ.През 1438 г. секелите се присъединяват към Съюза на трите нации,представляващи населението на Трансилвания.
През 16 и 17 век. Земята на секелите е част от войводството Трансилвания.През този период секелите почти загубват своята свобода.Секелите участват в Селското въстание от 1514 г. под ръководството на Дьорд Дожа.През 1562 г. секелите се вдигат на бунт срещу властта на Ян Сигизмунд,но били победени.Последвали нови ограничения на прававата на секелите.Въпреки това,през 17 век секелите били най-важният компонент в трансилванската армия.
През 18 и 19 г. земите на секелите попадат под влиянието на австрийската Хабсбургска империя.След неуспешен бунт,част от секелите преминават Карпатите и се заселват във Войводство Молдова.Има мнения,според които от тези секели се е формирала днешната етногрупа Чанго.Друга част от секелите се отправя към Буковина.
Секелите участват през 1848 г. в Унгарската революция.Те подкрепят идеята за обединение на Трансилвания с Унгария.Оказват силна съпротива на австрийската армия,но в крайна сметка са победени.
През 1867 г. се създава дуалистичната монархия Австро-Унгария.Земите на секелите и цяла Трансилвания попадат в границите на Кралство Унгария.
В резултат на загубената от Австро-Унгария Първа световна война и Договора от Трианон от 1920 г.,Земята на секелите става част от Румъния. През 1952 г. бившата провинция Муреш в Румъния е обявена за Унгарска Автономна Област.През 1960 г. името е променено на Мурешки Унгарски автономен регион.Той е разделен през 1968 г. на три не-автономни области-Харгита,Муреш и Ковасна.През 1970 г. секелите са признати от румънското правителство като самостоятелна етническа група,но територията им не получава автономен статус.От 1990 г. е налице желание за създаване на Автономна секелска област в състава на Румъния.На 5 септември 2009 г.,в гр.Одорхей-Секуеск се провъзгласява секелска автономия,която включва части от Окръзите Харгита,Ковасна и Муреш.Румънските власти отказват да признаят легитимността на този факт.


Произход


Теза за прабългарският произход на секелите


Според тази теза,секелите са потомци на прабългарското племе Есегел (Аскел,Асагел,Аскил,Ишкил).
Някои историци,като Гьорги Гьорфи и Гюла Кристо,считат че секелите са наследници на тюркско население,което се присъединява към унгарците още преди тяхното заселване в Карпатският район.Тези учени,както и други предполагат,че етнонима секели е свързан с името на древнобългаркото племе Ескил,Есегел.Според арабският историк Ибн Рустах,племето Ескил обитавало Волжка България и през 9 век живеело в съседство с унгарските племена.Според българският учен Тодор Балкански,секелите са потомци на прабългарското племе есегел,които на по-късен етап са били унгаризирани.Ю.Зуев,счита че Ескелите(Есегелите ) се сливат с маджарите.Етнографската група Секеи са техните наследници.
Според повечето учени Есегелите са племе вероятно от тюркски произход,което в Средновековието се присъединило към държавата Волжка България и било асимилирано от българите.Други учени смятат,че то е чисто българско племе,позовавайки се на думите на арабският хроникьор Ибн Фадлан,който в пътуването си през Волжка България през 921-922 г. говори за българското племе Ашкел.Някои учени предполагат,че есегелите могат да имат връзка с централно азиатското племе Чигил или Ишкил.

Теза за унгарски произход на секелите


Лоранд Бенко,Ищван Бона,както и други учени,смятат че секелите са наследници на унгарски групи,които се заселват по границите на средновековното Кралство Унгария и получават специални привилегии.Според Бенко,думата секели означава гранична охрана. Золтон Корде и Тудор Сълъгеан предполагат,че унгарската кралска власт е заселвала секелите по източната границата на няколко етапа от края на 11 век.


Теза за хунският произход на секелите
Една от най-разпространените в миналото тези е тази за хунският произход на секелите.Тя се базира върху множество документи.
Анонимният автор на Gesta Hungarorum е първият,който около 1200 г. описва техният произход.Той пише,че отначало секелите са били народът на Атила,който по-късно се присъединява към унгарците в Карпатският басейн.Други средновековни източници също поставят връзка между секелите и хуните на Атила или Скитите.Симон от Кеза,пише за група от хуни,които били остатъци преди заселването на маджарите на Арпад,които считали себе си не за хуни,а за секели.През 20 век,хунската теория започва да губи поддържници.Тази теза по същество е близка до прабългарската,защото древните българи са преките потомци на хуните 


https://bulgarnation.com/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8.html



Карта на Румъния.

В червено румънските територии крадени от съседите,според румънците.Горе един цитат oт бащата на румънската история Николае Йорга:"Румъния е единдствената страна по-свето заобиколена от собствения си народ". ГецияМагнифика е фб страницата което поства тази карта и този цитат.Според ру историография,гето-даките са били един народ и техните наследници-на гето-даките и на римлените са румънците.Гето-даките не са били тракийци,а друг народ роднини със траките,и понеже те са живяли и по-днещната българска територия,тези региони във червено са румънски исторически територии,понеже българите са наследниците на протобългари-мигрантски народ,и на славяните,и двете по-късни пришълци по дако-гетските територии,това е версията на румънската официялна историография. Гетите са били същност тракийски народ и са живели във Добруджа и Делюрманът,а даките,съвършенно друг тракийски народ, са били живяли и във днещната българска Мизия. По румънската днещна територия, гетите са живели във северна Добруджа и Бъръган,а даките в Мала Влахия-западната и част,и западната част на Трансилвания. 

Румънците да дадат разумно обяснение за произхода на думата Dobrugea и една камара топоними с български произход в сегашната им територия!!! https://www.facebook.com/groups/539081406633249/user/1679816080


  
   

     


Тодоровден в Влашко се чества в бившата влашка столица Търговище,където са официално 2500българи, в малката Влахия-Олтения или румънската България и в северна Добруджа, Кюстенджа и Тулча. Българите от Влашко са в болшинството им румънизирани българи или тукани,демек българи с румънски имена,само по старите от тях знаят български. Най разпознат в цяла Румъния Тодоровден,или на рум Тудорица,е този на българите от Търговище.Българите от Търговище са компактно население румънизирани българи който живее,заедно с много румънци в "кварталът на сърбите",от по скоро кръстен с името на влашкия воевод Матей Басараб.От скоро в Търговище,кварталите който десетилетия бяха кръстени като Микро райони с съответното число,са кръстени с имена на влашки воеводи, с румънските им имена. Кварталът на българите,за тези който имат път до рум Търговище,е на края на града,на ляво от пътя до Букурещ,изолиран от целя град. На Тодоровден,българския градинар заедно с кония му отиват на църква и са благословени от свещеник за да бъде здрава цялата година.Там той взима и младенци,за тях се казват кончета а в рум мъченици заедно с свещена вода,от жените,половината е за него,а другата половина за кончето му.Конете се обличат в красиви носии,и после се дефилира по улиците на града.За обикновените рум,и най вече за децата,това е много красив обичай на който те са зрители. Българите от Търговище са 2500души и имат около200конета. Те са православни християни,и според рум са "сърби"а красивата църква където отиват на Тодоровден е "бисерика сьрбяскъ"-сърбската църква.Рум знаят че те са българи не сърби,но,защото не харесват българи,според тях.българите и унгарците са "душманите"на рум народ,въпреки че ,според тях.хиледолетния като история рум народ прютява българските градинари от1851,и така заради това има българи в Търговище. Въпреки че празникът е от стотици години и е спонтанен,прорумънската,колаборационистическата фондация "Заедно",с председател самопровъзгласилият се Василе Костаке.дава интервюта по централите рум медии твърдявайки че те организират меропрятието.Поканят на службата от"сърбската"църква рум политици от общинския съвет на града.Политически говорено, в град Търговище,бивша рум комунистическа партия печели непрекъсното местните избори,затова,председателият на общинския съвет,кметът са от тази най голяма рум партия.И затова,рум ги смятат местните българи про-псд(така се наричат сега бившите рум комунисти).Тези "другари"дават и те интервюта където казват как те имат особена грижа за българското мълцинство наречено сърби. В Олтения или малка Влахия,рум България,на Тодоровден,като в България се правят състезаниета с коне.Местните рум гледат с голям интерес тези състезаниета,за която участниците се подготвят цялата година.Но рум медии,винаги готови да казват как българското е лошо нещо,твърдят че състезаниета са с много насилиета за конете и ездачите. В малкото бългърско население останало в северна Добруджа,за Тодоровден се отива на църква и се благословят селяните.наречени на рум господари,както и техните коне и животни. Интересно е че и рум имат такъв обичай,наречен на рум пащеле каилор.Той е на40дни след Великден,в спасовден,което на рум се нарича испас(на рум спасение е салваре).Според рум,празникът се ражда в Трансилвания.Според рум,всичко хубаво за рум народ се ражда в Трансилвания,а всичко лошо близо до България.За испас конете не работят,и на този ден се правят търгове,базари.Се счита че да се прави биснес на този ден носи късмет.В минало,на испас се правяха религиозни православни служби,на която се благословяха конете. Много интересно,по рум. земи, има една поговорка "ла пащеле каилор"което означава никога.Се казва с ирония ще направим това но на"пащеле каилор"или никога няма да го направим.Се счита че тази поговорка идва от факта че православнят и католическия Великден почти никога не са на същят ден.По рядко се казва "ла календареле гречещи'-на грътския календар,защото римляните и гърците имаха в различни дни празниците.Това също означава никога.



Румъния има това име от 1861 година Александру Йоан Кузма Тя е същия фалшификат каквато е и Македония Правят история като Крадат Българската


"Румънските езиковеди Точилеску и др. след дълги мъки заменили кирилицата с латиница (с много заврънтулки) и измислили нови думи от италиански и френски да подменят българските, които били 80%. Накрай обърсали пот от морно чело и възкликнали: СФЪРШИТ!"

"От възникването на Молдова и Влашко в 14 в. те нямат друг писмен език освен български, НО това не е “църковнославянският” архаичен език на Патриарх Евтимий и църквата, а е говорим среднобългарски език. Който очевидно е бил говоримият език на писарите и на техните началници. Среднобългарският език остава в писмена употреба до 1704 г., когато фанариотите го премахват. Първият писмен документ на влашки е от 1521 г., цели два века след началото на двете княжества. Той е на кирилица и пълен с българизми особено в началото и края. Молдова и Влахия пишат на своите си езици на кирилица до 1860 г. и замяната с латиница не става бързо и лесно, т.к. фонетиката е по-скоро славянска, както признава и молдовският класик Михай Еминеску. Подмяната на речника продължава чак до ПСВ и след това. В 1916 г. бълг. военен комендант на Букурещ издава заповедите си на български и отговаря на немския офицер, който го пита защо не и на румънски: Тук всички знаят български! Така беше и в 1980-те с повсеместното гледане на БГ телевизия във влашко. До 30-те години има два езика: румънски на гражданите и царански на селяните, почти неразбираеми взаимно. Рум. език, казват с гордост рум. езиковеди, почти няма диалекти. Ама старите естествени езици имат много диалекти. Българският език има огромно диалектно богатство. А един наш диалект, “мизийски” (хърцойски, шиковски…) има огромни прилики с “румънски” - и фонетичните им прилики остават в пълна сила и след подмяната на речника на рум. със заемки от италиански и френски.

Още римският император Траян, управляващ от 98 до 117 година, забранява разглеждането на Анонимни доноси! Още преди повече от 1900 години! Но днес Северджаните, Омовците, Ляво-Либералите и другите Нашенски Родоотстъпници вярват безрезервно на Анонимни Противобългарски тролове, "данни", "цитати" и "статистики", част от които прикрити като "патриотични" - примерно за "големите успехи" на КомуниZма! Тоест, върнали са се в развитието си над 1900 години назад! Боже, Пази България!
  

Има гетска култура, език и писменост, на която (според Йорданес) Дикений преписал белагините за Буребиста. Има елински, бески, одриски, скитски, келтски (имах щастието да учасвам в ЕПОС - експедиция за проучване околностите на Стрелча и когато в Жаба могила излезе колесница с конски скелети, Китов бе категоричен - келтски обичай и традиция). Всичките, изброени култури могат да бъдат наречени тракийски, само, ако са реализирани в провинция Тракия, което е крайно ограничено, защото предците ни, които са ги създавали и препредавали от хилядолетия, обитават, освен Тракия, целите Балкани, Мала Азия, Северна Италия и Долна Панония

Етикус Донарес 

Етикус Донарес е тракииски благородник,от тракийците което се наричат гети.Той е роден близо до Силистра,в тракийското селище древна Истрия или Хистрио(Хистрия) в Малка Скития(днешна Добруджа),пристанище на Черно Море.Днес това тракииско селище е българското село Страцимир,село край Силистра. Етикус Донарес е написал в тракииската писменост което заедно с еврейската,гръцката и латинската са най старите писмени норми в античноста.Тракииската писменост имаше23букви от който и 7те букви специфични за тракииските земи който сега са българските букви ъ и ь(тези букви са и в Румъния- Â/Î ŞI Ă),като и ц,ш и щ.Тракийската писменост се използваше само от посветени,избирани хора,така наречени"рицари на Замолксизъм"(Замолксес е най големият тракииски бог,той е Господ Бог на траките,който обаче бяха плуритеисти-имаха много богове) и се смята че техните писмени произведения бяха запазени в пълна тайна,само за избрани. С тези букви той писа вероятно първата тракииска географска книга Космография,в която той споделя своите впечетлениета от много места по света. Няма доказателства за факта че той лично беше на тези места по света.След като писа Космография,той я превежда в гръцки и латински.За неговото произведение Космография писаха латинския монах Иеронимус в7.8 ми век,Исидор от Севилия,после в1575 Жосияс Симлер и модерни западни историци.Иеронимус даже цензурира и заличава една част от латиинския вариянт на Космография и всичките се подиграват на произведението на нашят тракиец.Казват например че той беше глупав защото,според тях,мислише че земята е плоска.Другите казаха и казват че латинския превод осъществен от него е народняшки,с много граматически грешки. Интересна е позицията на румънците които също като северните-македонци, пишат че той е бил румънец, писаше в "стария румънски език" езикът на даките.езикът пелгасо-дакииски,пелгасо-влашки или езикът гетски-стар румънски"и обиколи света, даже е първят който откри Америка,Исландия,Гренландия,даже и Нова Каледония.

     

Картата на света с обиколените от гетът Етикус Донарес места

Има много румънски произведеня който писат за "румънецът който откри Америка и е първят които обиколи света".Според Ион Барбу той започна пътешествието от "румънското" пристанище Хистрия на21март461(защото деня е равен с ноща)по трасето Черно Море(според рум морето на гетите)-Мраморно море(според рум тракииското море)-Бяло море-Средиземно море-Гибралтар-Атлантическия океан -Северно море-Шутландия-откри първи Исландия-после откри Гроеландия и я найменува Зорисолида-после откри Америка с1300години по рано от Колумб.После в вторя етап от Канада по веверния ледовит океан откри Чукотско море и я найменува Чутски-после той откри полуостров Камчеатка и я найменува Кормачината.В третя етап достигна Япония и беше приет от император Йораику в лятото на463-та година,после откри марянските острови и ги найменува Гуам,Паган.После беше в Филипините ,Малаезия,Нова Каледония,Соломоновските острови.В петят етап Индииския океан бяха приети от персииския крал Перозес в465,после Арабско море-Средиземноморско море-Кипър-Бяло море-Мармаско море-Черно Море.Етикус Донарес(Истер)обиколи за първи път в исторята на човечеството земятас1057години преди Магелан,в461-465.Корабите бяха тракииски с101 траки които с силата на ръцете направиха така тези кораби да достигнат толкова далече.Първят ескал те направиха в Шотландия където откриха островит и ги найменуват Оркаде,днес са Оркнеи.После в Фарое които ги найменуват Рифариче.В пролета на462 откриха Исландия и я наименуват Риакеон,после Гроеландия на които и казват Зрисолида после Камчатка итн.Произведението Космография е писана в466та година в тракииската писменост и има10томове.За жалост оригиналът е беследно изчезнал. В таблиците са тракииските букви което формират тракииската писменост от което се направи глаголицата(разбира се,според румънците тази е "старата румънска писменост".Според българите обаче,който за жалост знаят много малко за него,той беше славянин(българин). В таблицата са следните букви а,б,ч,д.е.ф.г.х.и.к.л.м.н,о,п,ъ,ь,ш,щ,т,у,з.