Последователи

четвъртък, 2 октомври 2025 г.

Студио шпионска лига/34

 


Руският външен министър Сергей Лавров отхвърли прекратяването на огъня с Украйна, заявявайки, че Москва все още подкрепя дългосрочната мирна рамка, определена по време на преговорите между Путин и Тръмп в Аляска.





Като стана реч за Илко Ескенази:
Бил се бил удавил, карайки джет край Варна. Изглежда тогава са имали дефицит на новичок, полоний, диоксин и рицин. Затова са си решили проблема по-примитивно, по-сигурно и по-бързо.
- - -
Преди да се случи съдбоносното събитие с джета, Илко каза, че ще разкрие много
неща за външния дълг на Народна република България. Още през 1993 г. Ешкенази прави изявление пред медиите в парламента, като заявява, че има данни за парите на разузнаването в чужбина и разполага с информация за наши фирми и какво представляват те в действителност.
"Беше се нагърбил да разследва докрай какво е станало с изнесените навън пари на България през външнотърговските дружества. И да върне еврейските имоти, но не успя и с двете", казва политик от онези години.
Външният дълг се свързва не само с критичната икономическа ситуация в България в началото на 90-те години. Мнозина изследователи провиждат тъкмо в неговото натрупване през последните години на управлението на Тодор Живков генезиса на т. нар. червени пари и с митичните "червени" куфарчета, с които започна ерата на българския капитализъм през 90-те години.
---
P.S.: Не че изключвам възможността Ешкенази да е жертва на съветските специални служби, но по-скоро вярвам, че е работа на хора, свързани с нашите (с ДС). Очевидно е, че Ешкенази е заплашил точно техните икономически интереси. Освен това, почеркът на "мокрите поръчки" на руските служби в чужбина е свързан предимно с използването на отрови (за което пиша по-горе). Обратното, в малкото случаи, когато нашите служби са извършвали убийства и опити за убийства с използване на отрови (случаите с Георги Марков и Владимир Костов), те винаги са искали съдействие и доставка на отровите от съветските служби (КГБ и ГРУ).



Кремъл заплашва лидерите на ЕС, че ще преследва всеки, който отнеме блокираните в Европа руски средства




Замразените руски активи са на обща стойност около 300 милиарда щатски долара, от които 210 милиарда евро са в Европа. От средствата в Европа 185 милиарда евро са в намиращия се в Брюксел в централен депозитар за ценни книжа „Юроклиър“ (Euroclear).




Кремъл днес заплаши европейските лидери, че Русия ще преследва всяко физическо лице или страна, която "открадне" нейните замразени средства и заяви, че отнемането на руските активи ще се отрази лошо на европейските депозитари и инвестиции, предаде БТА с позоваване на Ройтерс.

ЕС обмисля предложение за използването на замразени в Европа руски активи за финансиране на заем за Украйна на стойност 140 милиарда евро.

Замразените руски активи са на обща стойност около 300 милиарда щатски долара, от които 210 милиарда евро са в Европа. От средствата в Европа 185 милиарда евро са в намиращия се в Брюксел в централен депозитар за ценни книжа „Юроклиър“ (Euroclear). От тези средства около 176 милиарда евро са преобразувани в кеш при настъпване на падежа на ценните книжа.

„Говорим за планове за нелегално изземане на руска собственост. В руския език наричаме това просто кражба“, твърди говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Кремъл многократно е казвал, че евентуален опит за отнемане на активите му би подкопал доверието в централната банкова система, в еврото като валута и във възприятието, че е безопасно да се притежава собственост в Европа.

Припомняме, лидерите на Европа нееднократно са заявявали, че Русия дължи обезщетение на Украйна за незаконната си агресия срещу съседната страна и причинените щети.

„Основният принцип на международното право е че трябва да си платиш за щетите, които си нанесъл“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас.
„Ако не започнеш война срещу друга страна, няма да си изложен на риск“, добави тя.

„Това са допълнителни стъпки към пълното унищожаване на доверието в принципа на неприкосновеност на собствеността“, твърди още Песков.

„Бумерангът много сериозно ще удари онези, които са основните депозитари, страните, които са заинтересовани да са атрактивни за инвестиции“, заплаши той.










Руският диктатор Путин с вечерно стендъп представление: Всички са виновни за войната, само Русия не е виновна. Северна Корея участвала, за да спре войната. Ако Тръмп бил на власт, нямало да има война. Европа е виновна, че не се е прекратила войната. Санкциите срещу Русия са се провалили. Русия два пъти е заявявала готовността си да влезе в НАТО, но и двата пъти е получила отказ.


Средната възраст на живот след пенсиониране е 5г. 
Пенсионните фондове отделят за пенсия 5г., останалите пари за 35г. ги присвояват.





Макрон: Ще бъдем наивници, ако не осъзнаваме, че руската тайна армия се разширява в Европа

   


Европа подцени Русия, която заедно с тероризма представлява "най-голямата структурна заплаха за европейците". Това заяви френският президент Еманюел Макрон в интервю за германския вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), публикувано в сряда, 1 октомври, цитирано от "Дойче веле" .

   


"Дълго време подценявахме Русия. Русия е икономически много по-слаба от Европа, населението ì стимулира, а индустрията ì не е иновативна. Но тя произвежда много повече оръжия - и то по-бързо. Подценихме заплахата", казва френският президент. „Освен тероризмът в Русия е другата най-голяма структурна заплаха за европейците. Тя застрашава нашата колективна сигурност чрез намеса в нашите избори, кибератаки, убийства на опозиционери и миграционни потоци, които се използват като средство за натиск“, изтъква Макронт в интервюто.

Френският президент посочва също така, че се подценява колко много руснаци влияят на нашето обществено мнение чрез разпространение на неистини, стигащи до историята за нашествие на дървениците във Франция.

"Нашите отворени общества са уязвими към информационните войни. Ние сме наивни, ако не осъзнаваме, че руската тайна армия се разпространява в нашите демокрации. Тя се състои от тези малки, безлични войници, се наричат ​​дигитални ботове. Те манипулират демокрацията във Франция, Германия и Европа."

Да се ​​свалят ли руски дронове и самолети?

На въпроса дали подкрепи изтеглянето на руски боен самолет, ако той навлезе без разрешение в европейското въздушно пространство, френският президент отговаря така: „В съответствие с доктрината за стратегическата бивалентност може да ви каже, че нищо не е изключено. Русия нахлу в Украйна без предупреждение.

Украйна се оказа съпротива. Но още през пролетта на 2022 г. нашите американски партньори заявиха, че няма да изпратят войниците. Ние постоянно казвахме на Москва какво няма да направим. Това е признак на слабост. Трябва да държим Путин в състояние на несигурност. И трябва да поддържам нашата зависимост - особено от американците."

Макрон за санкциите срещу Русия

Френският държавен глава подчертава пред ФАЦ, че санкциите срещу Русия "действат по-добре, отколкото се говори". За да действат обаче още по-добре, Западът трябва да се концентрира върху руския "сенчест флот", състоящ се от около 800 активни кораба, които заобикалят санкциите, подчертава Макрон. "Всички трябва да обединим усилията си, за да контролираме тези кораби, да ги блокираме и да вдигнем цената за руската икономика. Трябва също така да ускорим предоставянето на краткосрочна помощ на украинската армия", казва той.






Докато Вашингтон обсъжда прехвърлянето на крилати ракети „Томахоук“ с голям обсег към Киев, Москва подготвя асиметричен отговор. Севернокорейският лидер Ким Чен Ун предложи на Владимир Путин да тества най-новата балистична ракета „Пьолбит“ („Звездна светлина“) в украинския театър на военните действия.



   













Мария Захарова:
"На 3 октомври се навършват 35 години от т. нар. обединение на Германия, официално обявено след влизането в сила през 1990 г. на Договора за германско единство между ГДР и ФРГ, подписан на 31 август същата 1990 г.
Разделена след поражението си във Втората световна война, благодарение на усилията на своите западни „съюзници“, Германия успя да възвърне единството си след края на Студената война, преди всичко благодарение на твърдата и принципна позиция на страната ни. Трябва да се отбележи, че СССР категорично се противопоставяше на разделянето на Германия."
Край на цитата.
А Берлинската стена я построиха марсианците...
Или май бях аз, но не помня!
Но СССР категорично се противопоставял на разделянето на Германия, сигурно защото я искал цялата!


Русия официално ще подкрепя тероризма в България: „Време е да оправдаем очакванията“ МОСКВА - В отговор на решението на българския парламент да обяви Руската федерация за „държава, подкрепяща тероризма“, Москва излезе с декларация, че „в такъв случай ще бъде редно да започне да го прави и в България, поне да не е напразно обвинението“. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова уточни с три промила увереност, че вече са отпуснати средства за „обновяване на инвентара“, включително свежи партиди „Новичок“, сгъваеми портативни прозорци за внезапни инциденти и бензинови ваучери за нелегални подпалвачи. Според източници, близки до хакнатата служебна поща на ДАНС, първите задачи вече са раздадени по местните клетки на руското влияние — включително планирани взривове в оръжейни складове, палежи в защитени територии и стратегическо подхлъзване на хора с неудобни мнения на места с ниски или никакви парапети. „След като така и така ни обвиняват, поне да си заслужим титлата. Ние в Русия не приемаме празни титли — всичко трябва да се заслужи с труд и поне два трупа“, заяви неназован източник от руското посолство, преди да се срещне с определени български политици и собственици на търговски панаири. Българските служби увериха, че „следят ситуацията отблизо“ и са готови много сърцераздирателно да се вайкат, че са могли да направят нещо, ако не бяха корумпираните им некадърни шефове-парашутисти.


Захарова : Русия официално ще подкрепя секстуризма в България: „Време е да оправдаем очакванията“









ГОВОРИТ МАZКВА ЧРЕЗ ДРУГАРКАТА ОТ ГДР ZМЕРКЕЛ. НЕДОСЕГАЕМ УТАЕЧЕН КОМУНОСЪВЕТЦKИ ПРОДУКТ. ТОВА НЕЩО БЕШЕ КАНЦЛЕР НЯКОЛКО МАНДАТА И ИМАШЕ ПРЕТЕНЦИИ И В ЕВРОПА ДА УПРАВЛЯВА. ТАКА Я ''УПРАВЛЯВА'', ЧЕ Е Я НАПЪЛНИ С ВРАЖЕСКА АГЕНТУРА ПО ИНСТРУКЦИИ НА КГБ








Ангела Меркел – най-успешният руски проект в ЕС.
Не с танкове, а с усмивки, газови договори и „човещина“.
Докато говореше за европейско единство, тя тихо върза Европа за тръбите на „Газпром“, разруши енергийната ѝ независимост и я заля с миграционни вълни, които промениха демографията ѝ за поколения напред.
Днес, когато войната вече гори, Меркел удобно обявява, че „диалогът с Путин бил прекъснат“ – сякаш именно липсата на диалог, а не годините ѝ на угодничество, доведоха до това.
Но всъщност тя просто довършва мисията си: да прехвърли вината върху Източна Европа и да измие ръцете си от онзи, когото сама превърна в чудовище.
Историята ще я запомни не като „Мама Европа“, а като жената, която под прикритието на мир и компромис подготви почвата за най-кървавия конфликт на XXI век.
Иронията? Докато Путин стреля по Украйна, сенките на неговите най-верни агенти още седят в Брюксел.


Днес, когато войната вече гори, Меркел удобно обявява, че „диалогът с Путин бил прекъснат“ – сякаш именно липсата на диалог, а не годините ѝ на угодничество, доведоха до това.
Но всъщност тя просто довършва мисията си: да прехвърли вината върху Източна Европа и да измие ръцете си от онзи, когото сама превърна в чудовище.

Историята ще я запомни не като „Мама Европа“, а като жената, която под прикритието на мир и компромис подготви почвата за най-кървавия конфликт на XXI век.
Иронията? Докато Путин стреля по Украйна, сенките на неговите най-верни агенти още седят в Брюксел.




Evgeni Kanev
Сривът на ГЕРБ е отдавна планиран.

Създаден като платформа на българската олигархия за усвояване на еврофондовете - приемлива за ЕС алтернатива на СДС-ДСБ - той логично започва да напуска сцената, изпълнил своята задача.

Имаше няколко ключови моменти в този процес.

Първият бе през 2013 г, когато нашата олигархия реши, че може и без Борисов. И го сготви първо със сметките за ток през февруари, а след това с аферата Костинброд.

Но еврофондовете и Южен Поток бяха спрени от ЕК и се наложи връщането на Борисов във властта - при тайни за обществото условия, които позволяваха на ДПС реално да управлява зад кадър. Това проличаваше винаги в решителни моменти, свързани с разграбването на КТБ (2014), със съдебната реформа (2015), изборът на Радев (2016) и патриотарските партии за партньор (2017), Турски поток (2018-2019) - където защитата на руските и на ДПС интереси винаги бяха с приоритет. Това включваше и допускането на човек като Гешев за главен прокурор, чиято смяна нямаше как да се случи, ако не бяха под заплаха еврофондовете и явен конфликт с Европейската Комисия. Защото вече имаше условие за парите - съдебната реформа.

А спомняте си - ГЕРБ има смисъл само доколкото може да е лице в Европа, защото нашата олигархия, особено в условия на войната в Украйна и спрените руски енергийни откати към нея - не можеше без еврофондовете.

Съдбоносният избор на Борисов бе през март 2024 г, когато трябваше да избере:

Или ротацията на Сглобката според очакванията и влиянието на ключовите европейски държави и САЩ. Или… Пеевски/Русия. И той избра Пеевски. Ако може да се нарече това избор.

Последва ясна западна реакция - вече договорената (Борисов дори се похвали в ефир) Габриел за зам шеф на НАТО бе пренебрегната от Марк Рюте, който избра македонка на поста. Само след месец последва второ унижение - пак Габриел бе пренебрегната при избора на десет вицепрезиденти на ЕНП от общо 12 кандидати!

Освен всичко друго, Борисов не можа да спре чрез ЕНП постоянното обсъждане на състоянието на правовата държава в България. И натиска от АЛДЕ върху лично Фон Дер Лайен при серията вотове на недоверие. Под подобен натиск бе изключена партията на Орбан от ЕНП и на Фицо от ПЕС. С други думи, неговата тежест в Европа - поводът за създаването на ГЕРБ - все повече намалява.

Междувременно бе прекършена още една ключова връзка на България с Европа - превратът в ДПС от Пеевски и изгонването й от европейското либерално семейство.

И така, след като стана зависим от САЩ и Великобритания за Магнитски, Пеевски не може вече да разчита на Борисов и на Европа. И така започна отново процесът на раздяла на нашата олигархия с Борисов - постепенно, за да бъде сварена качествено жабата.

Ахилесовата пета на Пеевски - финансирането на неговата държава - засега става през бюджета и поемането на нов дълг, за което му трябва ГЕРБ. Но в еврозоната ще се освободи огромен ресурс към банките, както и ще стане по-лесно тяхното финансиране.

Изборите в Пазарджик показаха не само новия modus operandi на българската държава - след нагласена съдебна система, медии, служби и на практика всички институции - вече и самите избори не допускат “изненади”. А подготовката за резултата става от няколко социологически агенции. Които “познават” резултата, който - чрез “мотивирания електорат”, МВР, изборни комисии и Информационно обслужване - трябва да се получи. По план - и ДПС-НН скоро като първа политическа сила.

Но реално - видяхме и как ГЕРБ винаги има 25% независимо какви ги върши. До момента, докато изборната му машина бе експроприирана от Пеевски. И остана реалният им автентичен вот без мобилизация - 6%.

Новината за края на ГЕРБ всъщност действително е много лоша - защото, парадоксално, докато бе първа сила, това означаваше, че нашата олигархия не може без Европа.

Е, сега вече не изглежда така.





Warden Null
"""""""""''''''''''""""""""""
"Пир върху костите на империята: как постсъветските елити превърнаха цели страни в свое
феодално владение.
Разпадането на Съветския Съюз роди не само парад на суверенитети, но и търгове с невиждана щедрост. На търговете бяха изложени не просто заводи и находища, а цели държави с населението им, инфраструктурата и бъдещето им.
Победител в този търг стана хибриднивт, хищен и пределно циничен по своята същност постсъветски елит. Това не е просто «група хора», а симбиоза от бившата партийна номенклатура, «червените директори», хората от силовите служби и откровените криминални престъпници, които оформиха самовъзпроизвеждаща се система за паразитиране, която и до днес държи бившите републики в състояние на институционална деградация.
Генезисът на хищника: номенклатура, бандити и чекисти.
Гръбнакът на новия елит беше съставен от онези, които и така си бяха на власт или близо до нея. Вчерашните секретари на областни комитети, министри, директори на държавни предприятия и генерали от КГБ притежаваха уникален стартов капитал: власт, връзки и най-главното, пълна липса на морални задръжки. Те не строят нова система — те конвертират административен ресурс в капитал.
Партийната и стопанска номенклатура: Тези хора прекрасно знаеха, какви активи са ценни, къде лежат ресурсите и как работят финансовите потоци. В хаоса на '90-те, те първи се ориентират, използвайки позициите си за завладяването на най-лакомите парчета държавна собственост. Те не са гении на пазара; те са майстори на апаратните интриги, които просто сменяват партийните си книжки с удостоверения за собственост.
Силоваците: Хората от спецслужбите първоначално играят ролята на «защита» и инструмент за решаване на спорове. Притежават компромати, достъп до оръжие и навици за провеждане на спецоперации, те бързо еволюират от охранители на олигарси до самостоятелни играчи, а в някои страни, на първо място в Русия, въобще оглавяват системата, превръщайки държавата в гигантска силовашка корпорация.
Криминалните структури: В периода на първоначалното натрупване на капитала, границата между бизнес и бандитизъм е изтрита. Организираната престъпност стана неразделна част от икономическия живот, осигурявайки силово прикритие, събира налози и контрибуции, пряко участва в преразпределянето на собствеността. В последствие най-«успешните» представители на този свят се легализират, стават «уважавани бизнесмени» и депутати, но не изменят своите методи.
Механизмите на завземането: «приватизацията» като национална идея
Процесът на предаване на общонародната собственност в ръцете на тази тясна група, беше цинично замаскиран, като икономически реформи. В действителност, това е грандиозен, режисиран грабеж.
Ваучерна/бонова/ приватизация: Идеята да се даде на всеки гражданин «част» от националното богатство се превърна във фарс. Финансово неграмотното, обедняло население, не разбирайки реалната ценност на тези книжа, масово ги продава на безценица. Боновете се изкупуват на топове от бъдещите олигарси, които после ги сменят за акции на стратегически предприятия.
Апотеоз на грабежа стават търговете за заеми срещу акции в Русия. Под предлог, - попълване на бюджета, правителството залага в тесен кръг от «упълномощени банки» пакети от акции на едни от най-големите промишлени гиганти («Норилски никел», ЮКОС, «Сибнефт»). Заемите, естествено не са върнати и заводите, струващи десетки милиарди долари, преминават във владение на същите тези банки за смехотворни суми, фактически в замяна на поддръжката за преизбирането на действащата власт.
"Сенчести схеми и «червени директори»: Ръководителите на предприятия използват своето положение за преднамерено банкрутиране, изкарване на активи в дъщерни фирми и последващо изкупуване за копейки. Държавата, лишена от ефективен контрол, мълчаливо наблюдава за този процес, тъй като чиновниците на всички нива участваха в това и имаха «дялове».
След като завладя ресурсите, новият елит пристъпи към главното — завладяване и пренастройка на самата държава. Тя престана да бъде арбитър или изразител на обществените интереси, превръщайки се в инструмент за обслужване на управляващата каста.
Контрол над икономиката: Ключовите отрасли (нефт, газ, металургия) се оказаха под контрола на няколко финансово-промишлени групи. Те диктуват икономическата политика, получават данъчни облекчения, държавни договори и субсидии. Конкуренцията се унищожава не с пазарни методи, а чрез административен ресурс: поръчкови проверки, избирателно правосъдие и рейдърски превземания* с участието на силовите структури.
Системна корупция:
Корупцията — това не е страничен ефект, а носещата конструкция на системата. Това е смазката, осигуряваща работа на всичките механизми: от получаването на лицензи до приемането на нужния закон в парламента. Бюджетните потоци се преразпределят в полза на «свои» компании, а правоохранителните органи и съда се използват за защита на активите и отстраняване на опонентите.
Преразпределяне на влиянието: Политическата борба в постсъветските страни — това най-често не е битка на идеологии, а война между кланове за контрол над потоците от ресурси. Властта не е нужна за реформи, а за достъп до «хранилката».
Последствията за обществото: стагнация и паразитизъм
Резултатите от управлението на този елит са катастрофални в дългосрочна перспектива.
Ръст на неравенството: Пропаст между шепата свръхбогати и останалото население достига колосални размери. Капиталите, изнесени в чужбина се изчисляват на стотици милиарди долари, а в същото време системите на здравеопазването, образованието и социална защита деградират.
Стагнация на институтите: Вместо развитие на независим съд, свободни средства за масова информация и конкурентна политическа система, елитът създава техни копия без оригинали, имитации, нямащи връзка с реалността. Институтите существуват само за имитиране на демокрация, в действителност те са напълно подчинени на изпълнителната власт и управляващите кланове.
Липса на дългосрочна стратегия: Елитът, който е получил собствеността си не в резултат на иновации и упорит труд, а чрез грабеж, не е способен да създава.
Неговият хоризонт на планиране се свежда до запазването на статуквото и изнасянето на капитала в безопасни юрисдикции.
Развитието на науката, технологиите, човешкия капитал — за него, всичко това са досадни разходы. Неговият модел не са инвестициите, а извличане на
рента от съветското наследство: инфраструктура, промишленост, природни ресурси, които постепенно стават неизползваеми.
Постсъветският елит не е грешка и не е временно явление. Това е устойчива система за паразитиране, където държавата е главният актив, а населението — ресурсна база. Тази система не е заинтересувана от развитието, защото нейното благосъстояние се основава на контрол и преразпределение, а не на създаване на ново.
В такава система, смяната на отделни личности — президент, премиер или групи олигарси — нищо не променя, тъй като всеки нов лидер ще бъде принуден или да се впише в съществуващата структура, или да бъде отхвърлен от нея.
Истински изменения са възможни само чрез пълно преустройство на самата среда, която ражда и храни този паразит. Това означава демонтаж на системата, където властта и собствеността са се слели в едно; създаване на независими институции, способни да контролират държавата; и, което е най-болезненото, преразглеждане на резултатите от грабителската приватизация, лишила цели нации от техните богатства.
Без това, всякакви разговори за бъдещето са обречени да си остават празни утопии на фона на продължаващия пир върху руините на съветската империя."
#######################
"рейдърство“ - съвременна схема за насилствено завладяване на чужда собственост, най-често свързана с действията на мафиоти в условията на корумпирана държава. Там, където законите са врата в полето. Като в Русия.










28. 10. 2025
Днес има интересни новини от Руската федерация.
Тук дългоочакваният троен удар срещу Русия най-накрая беше нанесен, след като Европа, Обединеното кралство и Съединените щати се умориха от руските тактики на протакане. Това бележи най-обединеното действие на Запада от началото на пълномащабната война и последната капка за руските съюзници, които сега започват един по един да късат връзките си с Путин.Промяната настъпи, когато Съединените щати внезапно отмениха планираната среща на високо равнище в Унгария между президентите Тръмп и Путин, обсъждана по-рано в телефонен разговор между двамата лидери. След като Русия запази позицията си на отказ от примирие, настоявайки Украйна да се откаже от всички територии, за които Русия претендира, да не получи гаранции за сигурност, и заяви, че ще ѝ трябва време да организира делегация, американската страна определи разговорите като безплодни още преди да започнат, предвид поведението на Путин.Последствията дойдоха незабавно и Съединените щати най-накрая отмениха ограничението за използване на западни ракети за удари в дълбочина, проправяйки пътя за разрушителния удар със Сторм Шадоу по Брянския химически завод, извършен в координация с американското разузнаване. След това, в рамките на четиридесет и осем часа, Съединените щати, Обединеното кралство и Европа представиха синхронизирани санкции, най-големият пакет досега, насочен към енергийните и финансовите артерии на Русия.
Съединените щати включиха в черния си списък Роснефт и Лукойл, заедно с тридесет и четири дъщерни и логистични компании, отговорни за над половината от общото производство на петрол в Русия. Деветнадесетият европейски санкционен пакет забрани вноса на руски втечнен природен газ, санкционира Роснефт и Газпром нефт, замрази сто и седемнадесет допълнителни танкера от сенчестата флота и наложи санкции на китайски банки и рафинерии, които подпомагаха руското заобикаляне на санкциите. Обединеното кралство се присъедини, санкционирайки Роснефт, Лукойл, както и четири китайски петролни терминала, четиридесет и четири танкера от сенчестата флота, както и големи застрахователи и финансови посредници. Заедно тези стъпки нанасят дълбок удар по руската износна система, гръбнака на военната ѝ икономика и то в момент, когато тя най-малко може да си го позволи.Руският енергиен сектор, вече тежко засегнат от украинските дрон и ракетни удари, беше превърнат от глобален износител до затруднен вносител. Новите санкции нанасят окончателния удар, след като Индия обяви пълно спиране на държавните вносове в съответствие с мерките на САЩ, докато частните рафинерии направиха същото, тъй като страната води преговори със САЩ за търговско споразумение, което да намали митата върху индийския износ в замяна на прекратяване на вноса на руски петрол. Междувременно китайските държавни енергийни гиганти спряха новите покупки на руски суров петрол по море само часове след обявяването на санкциите, опасявайки се от вторични наказания. Това на практика изолира Русия от двамата ѝ най-големи купувачи и икономически спасителни линии, които заедно представляват над осемдесет и пет процента от руския износ на суров петрол.През две хиляди двадесет и втора година петролната и газовата индустрия донесоха сто и тридесет милиарда щатски долара в руския федерален бюджет. На следващата година тази сума се беше сринала с близо двадесет процента, до около сто и девет милиарда долара. Дори при временно стабилизиране през две хиляди двадесет и четвърта година, кумулативните загуби надхвърлиха сто милиарда долара поради ценовите отстъпки за Индия и Китай, които се възползваха от отслабената пазарна позиция на Русия. Към средата на тази година месечните данъчни приходи от петрол бяха намалели с още двадесет и осем процента на годишна база. Сега санкционираните Роснефт и Лукойл представляват половината от добива на Русия от десет цяло и шест милиона барела на ден и близо една трета от всички федерални данъчни приходи. Анализаторите изчисляват, че с новите санкции и оттеглянето на Индия и Китай, Русия може да загуби допълнително между седемдесет и сто и двадесет милиарда долара годишно, равняващи се на почти шест процента от нейния брутен вътрешен продукт.По-дълбокият проблем е, че дъщерните дружества на Роснефт и Лукойл са вградени в железопътната, пристанищната, логистичната и петролнохимическата индустрия, осигурявайки работа на милиони и поддържайки регионалните икономики в цяла Русия. Санкциите върху тези компании застрашават почти всеки аспект от руската икономика и в резултат нейния износ.
RFU News — Репортаж от Украйна



неделя, 28 септември 2025 г.

Кубер и огромната Аспарухова България

 


https://www.youtube.com/watch?v=m1xO1VhftJA


*Кубер е считан за един от братята на Аспарух. Смята се, че той е останал под властта на аварския хаган, но по-късно въстава срещу него и заедно с беса, т.е. тракиеца Мавър превзема земи в Македония. *В тези сведения има известно количество истина, но трябва да се добавят още много неща. В Панония има българи около 3 века преди Кубер, като за това знаем от Касиодор. Сведението му предадено от Орбини е за битка между българи и римляни край Сирмиум през 390 г. *По-късно и отново край Сирмиум българите се сражават с готи, някъде към 480 г., за това пише Йоан Антиохийски. *За малко по-късни събития от същия регион разказва Павел Дякон, допълвайки, че в битка с готите е паднал българския цар Бузан, това става към 488 г. *Всички тези събития се случват векове преди времето на Кубер, но тази информация не е взета под внимание от нашите историци. Те разказват за това как император Юстиниан II воюва срещу Куберовите българи в Македония, признават, че по време на завръщането си от военната кампания императорът е нападнат от българи и едва се е спасил. Не е уточнено обаче, че тази битка и в Южна Тракия, недалеч от Константинопол. Около 2 века по-рано, в същия регион българите разбиват елина римска армия от 15 000 войника. Става дума за битката при Чорлу – Цурта, 499 г. *Малко след битката при Цурта, император Анастасий изгражда огромна стена, за защита на Константинопол от българите и техните съюзници. И тук – в Южна Тракия ние виждаме трайно българско присъствие, подобно на вековното присъствие на българи в Панония на юг от Дунава. И тази информация не е взета под внимание. *Сякаш никой не се интересува от това, че в годините 388 г., 390 г., 450 г., 478 г., 488 г., 491 г., 493 г., 494 г., 495 г., 499 г., 502 г., 504 г., 512 г., 514 г., 530 г., 535 г., 539 г., 540 г. 550 г., българите се споменават като обитаващи земите на юг от Дунава и водещи бойни действия с римската войска на територията на Тракия. *Самото име на Кубер е много древно, то е трако-пеласгийско по произход и може да се обясни с глагола кυβερνάω = Кубернао, Кибернао – управлявам. Кубер означава просто господар, губернатор, владетел.






Аспарух и неговите братя - Укритото

Имената на Аспарух и неговите братя: Батбаян, Алцек, Котраг, са тракийски по характер и разбира се могат да бъдат обяснени на български език, защото българския е развита форма на тракийския. Аспарух и неговите братя са родени в Стара Велика България, която обаче се е намирала на север от Дунава - територията, която римляните познават под името Дакия.

Аспа, еспа - конь Аспар, Еспар, Испар - конник Раджа, рекс, рих, риг, рих, риз, риш, рич... - владетел Испер-рих , Испор-цар Рерих - владетел на владетелите, съсар, каисер, цезар, цар Еспер-рерих


Калоян е роден през 1170 г. По време на юношеските си години той е принуден да отиде в Константинопол като заложник. След около 2 години престой успява да избяга и да се върне в България. След покушението над Асен I, през Калоян става цар на България 1199. Недълго след това, през 1202 г. започва война с Византия превзема Варна и др. селища. Следва битката при Русион. При битката край Адрианопол войската на цар Калоян пленява владетелят на Латинската Империя Балдуин Фландърски. След известно време фламандският благородник е обезглавен. За името на Калоян се правят спекулации, че е тюркско, гръцко, куманско, но реално то е тракийско, принадлежи на мизите, защото и Калоян е от стар мизийски род. Сведения за това има предостатъчно.


Благодарение на редица стари автори знаем, че на Апенинския п-в са идвали траки и пеласги, и то по времето на Бронзовата епоха. На пеласгите дори се приписва основаването на Рим, т.е. на тях се гледа като на доминантна група хора. *Тези стари балканци са оставили следи в древните названия на градове на Апенините като например Руселе, Пирги, Скаптия, Каластра и др. Те нямат обяснение на латински език, но редица изследователи свързват названията със сродни топоними от Тракия. *Един интересен хидроним е Атрианус, Адрия, защото се смята, че името на тази река е дала и названието на Адриатическо море. Името Атрианус, Адрия е сродно на тракийските Атрус, Етерус, Адра-митеон. Елементът АТР, АДР означава бърз и е обясним със стблг. ѩдръ - бърз. *Понеже Атрус, Етерус, Адра-митеон са от земите на мизите, то явно Адрия, Атрианус на Апенините са дадени от мизи. От друга страна точно от средите на мизите произлизат хората, които носят името българи. И действително на Апенините, още преди римската експанзия на Балканите има роби наречени Вулгарес. *Смятам, че Вулгарес - роби е опороченото предаване на един древен тракийски етноним. По същия начин възникват Траса - робиня, тракийска жена, Фригилос - фригийче, роб. *Дълго време нашите деди са били доминантна група на Апенините, но след загубата на своята позиция те биват подчинени на хората, над които са властвали в миналото. Ето защо римляните ползват Вулгарес като алтенативна дума за роб. Реално тя няма обяснение на латински език. Дедите ни населявали Апенините в древността са оставили и свои надписи, които лесно могат да бъдат изтълкувани с помощта на старобългаския език.


понеделник, 22 септември 2025 г.

Сексуална революция в Съветска Русия




С декрет на правителството болшевиките обявяват „от 1 май 1918 г. всички неомъжени жени от 18 до 32 години за държавна собственост“, те са задължени да се регистрират в бюрото за „свободна любов“ в Комисариата по социални грижи
    


За отказ от „свободна комсомолска любов“ с комсомолски функционери момичетата биват изключвани от Комсомола и наказвани

Проф. Вили Лилков*

През 1904 г. Ленин пише, че „разкрепостяването на духа на чувствеността ... ще помогне да се изхвърли сноп енергия за победата на комунизма“. Той е убеден, че ако се освободят и задоволят човешките сексуални потребности, това ще помогне да се изгради здраво комунистическо общество и възлага на Троцки да разработи въпроса за връзката между мъжа и жената при комунизма. Троцки пише до Ленин: „Любовният гнет е главното средство за поробване на човека. Докато има насилие – свобода не може да има. Семейството като институция е изживелица“, на което Ленин отговаря: „... не само семейството. Всички забрани от интимен характер трябва да бъдат снети. Заслужава си да се приложи опитът на суфражистките и да се разреши също еднополовата любов“. Ленин предрича, че „в сферата на брака и половите отношения приближава революция, която е в съзвучие с пролетарската революция“.

  

   


Не само Ленин и Троцки, а и други теоретици на комунизма са убедени, че радикалните обществено-политически трансформации трябва да бъдат съпроводени с промени в „психологията на половете“ и в семейните отношения, главно по посока равноправието на мъжете и жените в брака и обществото и

освобождаването на сексуалността

  



Болшевиките приемат, че „освобождаването на жената ще e възможно тогава, когато тя ще може да участва в голям, обществен мащаб в производството, а домашната работа ще я ангажира само до незначителна степен“. Според тях отделното семейство в условията на комунизма ще загуби смисъла си на основна стопанска единица за сметка на обществото, което е длъжно да поеме традиционната грижа на жената по възпитанието на децата и отговорността за семейната кухня. Това ще доведе и до сексуално освобождаване, което ще е благоприятно и за мъжете, и за жените.

   


Още през първите години след Октомврийската революция жените в Съветска Русия получават редица права, в т.ч. и на участие в политическия живот, а болшевиките последователно разрушават устоите на традиционното семейство. „За премахването на брака“ и „За гражданското партньорство, децата и собствеността“ са сред първите декрети на правителството. Църковните сватби са отменени, въведено е „гражданско партньорство“, а с декрет от 16 декември 1917 г. разводът става възможен при заявяване пред съда от поне от едната от страните в семейството, че желае това. Абортите са разрешени с постановление от 16 ноември 1920 г., ако операцията се извършва от лекари в болнични условия. Жените получават отпуск при бременност и са признати за равноправен брачен партньор. Създават се детски ясли и градини, в които държавата възпитава децата в духа на комунизма. Хомосексуализмът не се преследва, а проститутките са обявени за класови врагове. През 20-те години Съветска Русия е най-свободната страна в Европа по отношение секса и правата на жените.

   



Възрастта за встъпване в брак е понижена на 18 години за мъжете и 16 години за жените, които при брак може да не приемат фамилията на мъжа си. По думите на Ленин болшевиките противопоставят на „еснафско-интелигентския-селски пошъл мръсен брак без любов – пролетарския граждански брак по любов“. В клубовете на фабрики и заводи се организират

„червени сватби“

   


В ролята на „свещеници“ влизат комсомолските и партийните секретари, които напътстват младоженците, а подаръците, които получават имат „революционен характер“ – брошури на Ленин, „Азбука на комунизма“ от Бухарин и Преображенски, книгата на Троцки „Въпроси на бита“.

Увлечението на болшевиките по сексуалното разкрепостяване е толкова голямо, че на места се стига до абсурди. Съветът на народните комисари в Саратов издава „Декрет за отмяна на частното владеене на жените“ в сила от 1 януари 1918 г. Декретът постановява, че „законният брак е продукт на социално неравенство, което трябва да бъде изкоренено в Съветската република“ и е „сериозно оръжие в ръцете на буржоазията в нейната борба срещу пролетариата и благодарение на него всички най-добри екземпляри на красивия пол бяха собственост на буржоазните империалисти, а такава собственост нарушава правилното продължаване на човешкия род“. За да прекрати тази „ужасна“ практика, СНК отменя „постоянното владеене на жени на възраст от 17 до 30 години, с изключение на омъжените жени с пет и повече деца. Останалите са

„достояние на целия трудов народ“,

но за да се възползват мъжете от тях, трябва да представят удостоверение, че принадлежат към работническата класа, а онези, които „не могат да докажат трудовия си произход“ плащат специална такса. Предвидени са и времеви ограничения при „ползването“ на жените. Болшевиките тръбят, че така те дават на жените свобода като ги освобождават от възможността да бъдат частна собственост на техните мъже, което е изключително лицемерно, защото жената на практика преминава в собственост на мъжете в цялата държава.

В началото на 1918 г. жителите на град Тамбов са принудени да приемат бежанци от съседни губернии (основно от Саратовска губерния), които се спасяват от скандалните декрети за отмяна на частното владеене на жените, защото в Тамбовска губерния подобен декрет не е приет. Всички хотели са препълнени, а населението на града рязко нарстава..
   

  

В град Владѝмир[1] се разпространява документ, издаден от местните власти, който в стила на декретите на правителството обявява, че „от 1 май 1918 г. всички неомъжени жени от 18 до 32 години се обявяват за държавна собственост“. Те са задължени да се регистрират в бюрото за „свободна любов“ в Комисариата по социални грижи, където може да си изберат съпруг за съжителство между 19 и 50 години. „Мъжете също могат да си изберат съпруги даже без съгласие на последните, в интерес на държавата. Ако възрастта на гражданката не може да бъде удостоверена с документ, оценката за нейната „пригодност за обществено ползване“ се извършва по външния вид и свидетелски показания. Децата, родени от това съжителство, стават собственост на републиката.“

Подобен декрет се появява и в Кронщад, Калуга и други градове на Русия. В Москва скандалният анархист Мартин Хватов се „прославя“ и с това, че за „сексуално разкрепостяване на масите“ разкрива в район Соколники „Дом на любовта на комунарите“, където в комуни се практикува съвместен интимен живот. В една стая се настаняват да живеят мъже от дадена комуна, в друга – жените, а третата стая е предназначена за техните романтични срещи. „Дворецът“ има кратък живот, тъй като предизвиква недоволство и през юли 1918 г. е проведен съдебен процес на революционния трибунал, който признава „двореца“ за бордей, защото Мартин Хватов е взимал пари от комунарите, а се е ползвал от сексуалните услуги безплатно. Хватов не получава наказание, защото е защитен лично от известната с „прогресивните“ си позиции по сексуалността болшевичка Александра Колонтай, която е изключително активна в налагането на модерни разбирания за семейството и децата. Според нея семейството е загубило традиционните си функции и отмира, и не е нужно нито на държавата, нито на хората, защото „на мястото на затворената семейна клетка ще израстне голямото световно, трудово семейство“. За Колонтай идеалът за „голямата любов“ е трудно постижим; жената трябва да се еманципира икономически и психологически от мъжа; тя сама трябва да избира партньорите си в любовта и само случайните връзки може да ѝ дадат възможност да съхрани своята индивидуалност. Тя пропагандира като задължителен т. нар. „период на ученичество“ в любовта, през който чрез „любовни игри“ и „еротични приятелства“ се усвояват сексуалните отношения, освободени от „емоционална привързаност“ и от „идеята за превъзходство на една личност на друга“. Тя смята, че моногамният брак противоречи на природата на човека и въвежда в своите произведения понятия като „полов комунизъм“ и „еротична дружба“.

Болшевиките организират полово възпитание в училищата за децата от 12–13-годишна възраст. От 1919 г. до 1925 г. в СССР пристигат около 300 специалисти от Европа, които се заемат с ранното полово образование.

Всичко това силно разклаща устоите на семейството и освобождава сексуалните отношения. Рязко нараства броят на извънбрачните деца и на венерическите заболявания. Около 25% от родените през 20-те години деца в Москва са извънбрачни. Изнасилванията също се увеличават, а в пролетарските среди сексуалното насилие над бивши аристократки и буржоазни жени се приема за

„класова справедливост“

    

  

   

Сред по-долните слоеве на обществото се създава впечатление, че жените ще станат обща собственост за задоволяване на „обществени полови потребности“. Много често за отказ от „свободна комсомолска любов“ с комсомолски функционери момичетата биват изключвани от Комсомола.

Темите за брака, пола и сексуалните отношения предизвикват разгорещени дискусии в обществото. Сред студентите и особено сред младежите от работническите факултети към Висшите училища се разпространява упорито теорията за любовта като „чаша вода“, която отрича любовта в класическото разбиране на буржоазното общество и я свежда до задоволяване на инстинктивната сексуална нужда, която трябва да бъде задоволявана без „условности“, както се утолява жаждата. Сексът е обявен за естествена човешка потребност и всяка порядъчна комсомолка не би трябвало да откаже на другаря комсомолец, който се нуждае от полово задоволяване. Появяват се лозунги от типа: „Жени, станете приятелки с любовниците на мъжете си!“; „Добрата жена сама подбира подходяща любовница на мъжа си, а мъжът препоръчва жена си на своите приятели“; „Всяка комсомолка трябва да откликне на предложение за любов на друг комсомолец, в противен случай тя е еснафка!“; „Всеки комсомолец може и е длъжен да удовлетвори половите си копнежи.“ Измежду комсомолските комуни, които по това време получават широко разпространение в Съветска Русия, в големите градове на страната се появяват и „полови комуни“ в които живеят по 10-12 младежи от двата пола, които организират не само съвместно домакинство, но и общ полов живот. Обособяването на самостоятелни двойки в комуната рязко се осъждат от останалите членове на комуната и се заплашват, че ще загубят почетното звание „комунар“.

Последиците от сексуалната революция не се харесват на управляващите. Ленин пише: „На мен ми разказваха, че на вечерните четения и дискусии с работници се разглеждат предимно въпроси на пола и брака... Не вярвах на ушите си, когато разбрах това. Първата държава на пролетарската диктатура се бори с контрареволюционерите от цял свят. А активните комунистки в същото време обсъждат въпросите на пола... Това безобразие е особено вредно за младото движение. Вие, разбира се, знаете за теорията, че в комунистическото общество да се удовлетворят половите стремежи и любовните потребности ще е толкова просто, колкото да се изпие чаша вода. От тази теория на „чашата вода“ нашата младеж е вбесена, наистина вбесена... Привържениците ѝ твърдят, че тази теория е марксистка. Благодаря за такъв „марксизъм“.

Независимо от „усилията“ за сексуално разкрепостяване семейството в много голяма степен запазва своята консервативна същност. През 20-те години само около 13,3% от мъжете и 10,6% от жените в СССР одобряват случайните сексуални връзка от рода на тези, които проповядва Александра Колонтай.

Психоаналитикът Арон Залкинд, наречен „лекар на партията“, защото лекува нервните разстройства на ръководните дейци на ВКП(б), предлага да се регулира политиката в сферата на сексуалността, така че „половите взаимоотношения да се впишат в общите задачи за изграждане на новото общество от нови хора“. През 1924 г. той написва „12 полови заповеди на революционния пролетариат“, в основата на които стои разбирането, че човек в ежедневния си живот страда от „полов фетишизъм“, от който трябва да се освободи, а брачният живот на хората трябва да се подчини на класов и обществен контрол. Според Залкинд „колективът трябва да привлича хората по-силно към себе си, отколкото любовният партньор“, а половият живот е „допустим дотолкова, доколкото подпомага засилването на чувството за колективизъм“ и „боевата готовност“. До брака, препоръчва той, е необходимо полово въздържание и половият акт не трябва да се повтаря често. Половият подбор трябва да се изгражда по линията на класовата солидарност и революционно-пролетарската целесъобразност, а класата има право да се намесва в половия живот на своите членове, защото „половото“ трябва да се подчинява на „класовото“, „без да му пречи и във всичко да го обслужва“. Интимните отношения трябва да са подчинени на възпроизводството на здраво поколение и всякави „излишества“ в тях трябва да бъдат осъждани като разпиляване енергията на пролетариата.

Долу срамът!

В началото на 20-те години в големите градове на Съветска Русия се провеждат манифестации на голи мъже и жени, които издигат плакати и скандират: „Долу срамът!“; „Комунарите не се нуждаят от дрехи, които скриват красотата на тялото!“; „Човекът е произлязъл от маймуната, животните не носят облекло!“; „Долу на буржоазния гардероб!“. Противниците на срама искат да покажат, че голото тяло олицетворява демокрацията, свободата и равенството, а срамът е „буржоазното минало на съветския народ“. Членовете на „обществото на голото тяло“ ходят на митинги и шествия голи, препасали червени ленти през раменете с надписи: „Долу срамът!“, „Долу еснафщината!“, „Ние сме деца на слънцето и въздуха!“.

Те се появяват голи в трамваи и автобуси, на улиците, в театрите, но това се случва предимно в големите градове, защото в малките градове и селата ги посрещат яростно. Един от най-ревностните последователи на нудизма и идеен вдъхновител на обществото „Долу срамът“ е болшевикът Карл Радек – близък приятел на Троцки и Ленин. Той в дома си ходи гол, плашейки близките и гостите на семейството. Маяковски често се появява на шествията на нудистите, облечен в бял костюм, съпроводен от голи млади жени с червени ленти през рамо

Нудизмът привлича привърженици, появяват се нудистки плажове. Голяма провокация към църквата и обществото в Москва е нудисткият плаж близо до храм „Христос Спасител“ на Москва река. Сред популяризаторите му са художници, феминистки, представители на радикалната еврейска интелигенция, футуристи и писатели, поети, литературни критици.

Много от ръководителите на болшевиките не приемат нудизма. Наркомът по здравеопазване Николай Семашко заявява в интервю във вестник „Правда“, че проявите на обществото „Долу срамът!“ не са допустими в градовете и съветва те да се отправят към морето. На XIV конгрес на ВКП(б) през 1925 г. Николай Бухарин рязко критикува моралното разложение сред младежите, визирайки обществото „Долу срамът!“.

Неограничената сексуална свобода се оказва неприемлива не само за консервативното руско общество, а и за по-голямата част от младежта. Когато Сталин взима властта, нудистите бързо се разпиляват, въвеждат се сурови наказания за притежание и разпространение на порнографска литература, а за секс не се говори публично. Сталин счита, че индустриализацията на страната изисква пълна концентрация, без разпиляване силите на пролетариата в сексуални преживявания, а децата не трябва да се занимават с „делата на възрастните“. От 1933 г. в СССР започват

хайки срещу хомосексуалистите

и разбиване на техните тайни квартири и сборища. През 1934 г. хомосексуализмът е обявен за престъпление. Заловените са обвинявани в „антисъветска дейност“, „фашизъм“, „злостна контрареволюционна агитация“, „морално разложение на Червената армия“ или в „работа за чуждо разузнаване“.

     

   

  


През 1936 г. е приет нов семеен кодекс, който забранява абортите, „свободната любов“ е заклеймена като „антисоциалистическа“, половото възпитание на децата е прекратено, а държавата засилва мерките за укрепване на социалистическото семейство и възпитанието на „новия човек“. Моногамният брак е наложен като норма, добрачните сексуални връзки се считат за аморални, отклоненията от установените сексуални норми са подложени на рязко осъждане. Вестник „Комсомолска правда“ пише, че „Моралната чистота на комсомолеца е надеждна гаранция срещу политическото разложение“. Всички залитания на компартията по посока сексуалното освобождаване на обществото са осъдени и обявени за дело на враговете на народа[2]. Бурните дискусии за пола, секса и семейството от 20-те години остават в историята, а като идеал за семеен живот служи „бащата на народите“ Сталин, обграденият от деца морален вдовец.

*Текстът е част от новата книга на проф. Вили Лилков за руското православие и вярвания по времето на болшевиките. Изследването му предстои да бъде издадено тази година. Откъсът се публикува във Faktor.bg с любезното съдействие на автора.











https://faktor.bg/