Последователи

неделя, 26 ноември 2017 г.

СВЕЩЕНИТЕ ТЕРМИНИ В БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР ИЗРЕЖДАТ БОГОВЕТЕ НА ДЕДИТЕ НИ

СВЕЩЕНИТЕ ТЕРМИНИ В БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР ПОКАЗВАТ КОИ СА БОГОВЕТЕ НА ДЕДИТЕ НИ

Разплитането на загадките,които поднася "Именника" на Българските князе поднесе съвършено неизвестно досега подреждане на свещените термини в "Календара",което не съществуваше в по-ранните варианти (http://shtaparov.blog.bg/politika/2016/12/26/razplitane-poslednite-zagadki-na-bylgarskii
a-kalendar.1499076). Това наложи преосмисляне на част от техните значения и откриването на още по-точни индоевропейски аналози,в които се съдържа окончателния отговор на въпроса за техните значения.

По-рано в други статии предложих доста добри тълкувания на свещените термини за да има България на какво да се опре,но наложилото се преосмисляне доведе до разместване на някои от тях. Тълкуванията,които предлагам сега обаче ще са максимално близки до истината: далеч по-близки от когато и да било. Без тях никоя тема за Българския календар няма да бъде завършена,а всяко по-нататъшно изследване би останало половинчато и уязвимо на критики и съмнения.

Подходящи съответствия на проблемните термини по един или друг начин бяха открити,а сега трябва да бъдат споделени с нашите читатели за да бъде елиминирано онова поле за спекулации,което позволяваше на народните врагове да измислят небивалици по адрес на България,свързвйки нейното минало с камилските кервани на Къзълкум и с пасищата на тибетските якове. Основните термини в нашия календар са общо 12 а ние разполагаме с 11 имена. Местата на 10 от тях са надеждно установени (включително Именшегор),
съвпадението между него и единайстото име Теку е спорно а имената на два термина не са установени заради недостиг на извори и на тяхно място ще ползваме условни имена,близки по значение до първоначалните.

 

 Със значението на тези термини сме се занимавали и по-рано,но този път сме по-близо до истината от всякога и резултатите,които ще изтъкна днес са същинско откровение за езическата вяра на дедите ни. Всеки сакрален термин в Българския календар,както съм казвал и другаде,представлява алоним или епитет на езически бог. Основните термини в нашия календар са 12 но боговете в него са седем,заради което някои от тях се повтарят по 2 пъти и за тяхното обозначаване са употребени две различни имена или два разрични епитета. Само Венера и Сатурн са споменати по един път но тази логична закомерност следва ХАРМОНИЧНИЯ ЦИКЪЛ на Розетата от Плиска,който е продиктувал реда на боговете ни в "Календара".

Авангардни проучвания сочат,че Българите са имали четири вида календари,
взаимно свързани помежду си:

1. Годишен
2. Месечен- 2 вида:
а) религиозен
б) селскостопански (сезонен)
3. Седмичен
4. Почасов

Всички тези календари са подчинени на една обща закономерност- реда на боговете в Розетата от Плиска,която е сама по себе си математическа комбинация от седмичен и почасов календар. Календарната таблица на Българите,реставрирана по данните от "Именника" е също комбинация,но от годишен и месечен календар. Сезонния календар на Българите е привидно различен от другите четири,но всъщност представлява видоизменен за нуждите на селскостопанската практика вариант на религиозния,споменат горе под № 2а).

Месеците в него носят имена като Просенец (Просинец),Сечен (Коложег),Сухи (Люти),Брезен (Брезов),Тревен (Цветен),Изок,Чръвен (Сърпен,Жътвар),Зарев (Орач),Руен (Руй),Листопад,Груден и Студен (Коледар). Затова днешните учени не само го обявяват за "славянски",но считат двата Български календара (годишния и сезонния) за произлезли от два различни народа. Тяхното дълбоко объркване по въпроса не е за учудване- те още смятат,че двете погребални практики на Българите (трупополагане и трупоизгаряне) са ползвани от два различни народа без да ни кажат,че в антична Тракия не е имало никакви различни народи,но двата погребални обичая вървели успоредно един на друг,ползвани от един и същ народ. Подобно било положението в древен Рим и древна Гърция: ранните етруски,римляни и елини също ползвали двата погребални обичая,но никой от тях не се делял на два различни народа!

Дори ако предположим,че един от тия два Български календара е съставен от чужди термини ("славянски",аварски,тюркски и пр.) това не означава,че Българите са тюрки,"славяни" или авари. Днешният календар,който се ползва не само от нас но и от много други народи (турци,руснаци,унгарци,албанци,
арменци и пр.) е съставен от латински термини (Януари,Юли,Септември,
Ноември и пр.) но от това не следва,че изброените народи са римляни или латинци. Същото важи за личните имена: днес в България,а и в много други страни са на мода типично чужди имена като Ричард,Рита,Валентин,Павел,
Даниел,Мануела,Даяна,Жанета,Ивета,Наталия,Юлиан,Силвана,Исая,Йосиф и пр.,но това не прави от техните народи англичани,латини,французи или израелци. Не е по-различно положението с воинските звания: ако нашите историци мислят звания и титли като Багатур,Багаин,Олгутаркан,Юкбоила,
Ичиргубоил,Канартикин и пр. за тюркски (което определено не е така!) това съвсем не означава,че Българите са тюрки!

Нашите деди от "втората" Българска държава ползвали множество гръковизантийски звания и титли като Севаст,Стратег,Кефалия,Деспот,Логотет,
Севастократор и пр. но никой историк не е обявил тогавашните Българи за хора от гръцки произход. Не е по-различно положението с днешните военни термини и звания,употребявани у нас: думите Армия,Артилерия,Танк,Автомат,Тротил,
Хеликоптер,Генерал,Адмирал,Капитан,Ефрейтор,Майор,Сержант и пр. определено не са Български,но я накарайте някой историк да обяви пред публика,че тези звания доказват чуждия произход на днешните Българи а после само гледайте как ще го посрещнат роднините му.

Тъй или инак чужди термини днес,а и в миналото са ползвани много но древните Българи си имали свои,затова не се налагало да взимат чужди до момента,в който старият им календар бил забранен от църковните власти а после заменен с християнски. Оцелял само сезонния календар заради невинното естество на своята терминология,свързана с оране,цъфтене,жътва,листопад и застудяване,но останалите календари трябвало да си отидат и да изпаднат в забвение заради дълбоко религиозния си смисъл и прекалено тясната връзка на тяхната терминология със старите езически богове.

В последно време не съм пропускал удобен момент за да изтъкна,че термините в древния Български календар не са тюркски,китайски,монголски или чудски. Термините в нашия древен календар впрочем са типично Български и имат,от гледна точка на днешното сбъркано езикознание,"славянска" етимология. Истинското народностно име на "славяните" обаче е Българи което означава,че тези термини са Български- погледнете техните тълкувания и сами ще се убедите в това:

1. ЕТХ (Слънце). Прекрасен аналог на този термин има в езика Санскрит- думата ЕДХ там означава "пламтящ,горящ" за да каже,че с нея е обозначаван Слънчевия бог. Българската дума,от която произлиза този термин е Светх (Светк) и означава Светя (Светещ): прекрасен епитет на Слънчевия бог.

2. ШЕГОР (Богиня Земя и Богиня Майка,т.е. Луна). Точен аналог на този термин са имали в езика си Шумерите (роднини и предци на Кимерите)- с думата Шегор те обозначавали короната на Инана. Инана за едни древни народи била Богиня на любовта т.е. Венера,но за други била Богиня Майка и у тях този термин без съмнение е значел "Короната на Богинята Майка" или просто "Богинята Майка". Древните римляни,чийто произход е от Мала Азия имали Богиня на плодородието Анона и Богиня Майка,носеща името Юнона. Имена като Инана,Анона и Юнона (Лунона- оттам "Луна") не са латински нито тюркски,а Българското им значение е Омама (О`Мама т.е. "Мама",но с добавена езикова "протеза") или Амама (А-мама,Немайка т.е. Девственица),когато с името Инана (Нинана~ Ни-мама,Не мама) обозначавали нашата Богиня-Дева,сиреч Венера.

Терминът ШЕГОР е труден за обяснение,но има санскритски т.е. Арийски (Български) аналози. От него произлизат имена като Егор,Шикор (оттам полската фамилия Шикорски) и пр.,а също думите Угар,Кър (О`кър,Е`кор),
Кир,Кал (с прех. Л-Р става Кар т.е. Кър),Шукра (в санскрит- "ясен,чист,бял" и име на индуско божество,отъждествявано с Венера),Шукар (санскритска дума приета от циганите,означаваща "хубав"- епитет на Богинята Майка),Шекер (оттам- Закар,Захар и Шакир с почти същото значение),западноевропейската дума Шикозен (~Хубав) и пр. "Анализът" предлага за него следните няколко тълкувания:

а) Шегор= Сакар (Сакал) т.е. Скал (Скала,Материнска скала т.е. Земя).
б) Шегоръ= Шекора,което с пропускане на гласната "О",разположена м/у 2 съгласни дава името на Шукра (индуската т.е. индоарийската Венера),откъдето идват санскритските думи Шукар (Хубавата) и Шекер (Сладката).

в) Шегор= Шекер (Закар) т.е. За-кър (За кал,Зад калта). Кое в очите на древните се е намирало "зад калта" т.е. "зад Сатурн"? Намирала се Богинята Майка,понеже Сатурн е бог на Подземното царство (онова,което се намирало под земята) а Богинята-Майка е самата Земя.
г) Шегор= Ешгор (с рокада ШЕ-ЕШ). Това е форма на името Ишкар (Ищар),с което обозначавали Богинята на любовта но понякога и Богинята Майка заради тясната връзка,в която се намирали двете. Това се подкрепя от версията,че ШЕГОР означава КОРОНА,понеже Корона= Корна (Крона,Сатурнова) а Шегор~ За-гор (За [слагане] отгоре).

д) Шегор= Ешгор (Тешгор,Тешкар) т.е. Тежката (Бременната)- основно качество и "прерогатив" на Богинята Майка.
е) Ешгор (с прех. ШЕ-ЕШ)= Мушкар (Мъжкар) т.е. Омъжената (Общуваща интимно с мъжете): друго основно качество на Богинята Майка.

ж) Шенгор (с носовка) т.е. Женкар (Богинята Майка е и Богиня Жена,понеже жената е бивша мома,която е общувала с мъже).
з) Пшегор (Пищигор,Пустогор,Горски пущинак). Думата ПУСТА в руския език означава ГОРА,а гората е символ на Богинята Майка заради това,че основния й цвят е зеления т.е.- свещения цвят на Богиня Шегора (Шегоръ= Шегора).

и) Шегор= Ешгор (Исгор= Изгора,Искар= Исканата).
й) Ешгор= Из гор (Из кър,Въз кър,Стояща върху Сатурн).

к) Вшегор (Више гор,Обожествената гора),Все гор (Богиня на зелените гори),Все гор (Богиня на всички гори),Все кър (Богиня на цялата земя).
л) Шегор= Сигур (наша диалектна дума,означаваща Сигурност). Визира сигурността,която дава твърдата земя пред развълнуваните води на реките и моретата а също сигурността на убежищата,които неолитните хора правели от земя и обозначавали с името ЗЕМЛЯНКИ. След много време землянката,която е първи опит на човека да изгради свой постоянен дом близо до пасищата и нивите,които го изхранвали добила свое по-нататъшно развитие,заради което получила суфикс -АТА (-АДА) а оттам- името Шегората (Сигурата) и Саграта (Съграда,Сграда). Това тълкувание на термина ШЕГОР се подкрепя от малко познатата римска богиня СЕКУРИТАС (= СИГУРИТАС,ШЕГОРИТАС),която обезпечавала сигурността и спокойствието на древните земеделски поселения.

Версията,че "Корона" или "Короната на Богинята Майка" е основното значение на термина "ШЕГОР" а останалите са произлезли от него все пак е най-вероятна,понеже има една група особени изображения,които я подкрепят. Това са средновековните Български женски корони,ползвани от нашите царици както и Кирилската буква "Ш",която твърде много напомня на тези корони и изглежда произлиза именно от тях и от тяхното название "ШЕГОР". Типичната женска корона в онази епоха най-често е тривърха- такива са короните на царица Теодора,представени върху монети на цар Иван Александър:



Художествената идея,че най-екзотичните женски владетелски корони очертават буквата "Ш" от термина "ШЕГОР" накрая станала толкова популярна,че почнала да се покрива с най-общата представа за корона въобще:


3. СОМОР (Марс). Този термин е лесно обясним с думите Всемор (Все-мор,Всичко уморяващ) и Сам-Ар (Той самият,Изначалният бог) които са част от епитетите на Марс. Както всички езически богове,Марс имал много имена и едно от тях е Ведин (Бога на Ведическите племена). Ведическите племена са Ариите (Ареите т.е. Марсовите племена) а Ведин= Водин (Водещия),Воден (Бог на водите),Воин (с пропускане на звука Д) и пр. От името Ведин произлизат германо-скандинавските названия на Бога на бурите: Вотан (с прех. Д-Т) и Один (с пропускане на първото "В"),както и нашето название на числото Едно,което означава Ведно (Ведино,Водно). Вотан е бог на войната у индиански племена като Толтеките,които изпитали влиянието на дошлите при тях с кораби или салове представители на британските Фир Болг,а Сама бога е запазено във фолклора название на Марс.

В нашата митология Марс е роден преди всички хора и богове- това личи по "Розетата от Плиска",където той е сложен веднага след Сатурн. Неговото число там е Едно (Ведно),докато числото на Сатурн е Нула (Нуло=Мало,Числото на Мала бога). Затова Ведин означава още Един (Единствения бог),откъдето евреите извели името на първия човек: Адам= Адин (старо Българско название на числото Едно,възприето от руснаците). Друг пример,който доказва че Сомор е едно от имената на Марс срещаме в повлияния от Източните Скити т.е. Българи японски език,където "Самурай" (Потомствен воин) означава Соморий (Жрец-воин и служител на Марс). Тази дума може да е стигнала до Япония чрез Будизма или пък по времето,когато наши князе владеели земите от Алпите до Корея (V-VI в.).

Държавата Япония е основана без съмнение от Българска династия по времето,когато наши деди владеели земите до Корея и Тихия океан (http://shtaparov.blog.bg/politika/2014/07/26/istinskite-granici-na-stara-velika-bylgariia.1284179),затова нейното име Нипон идва от нашето Небон (Небин,Небесен) и означава "Поднебесна империя". В японския език има много индоевропейски аналози включително варианти на кратките древно-Български имена,а прочутата японска титла Шогун е изведена от нашите думи Хаган и Каган,една от които е ползвана на Балканите през Микенската епоха,а отчасти и по-докъсно.

От името СОМОР произлиза свещената напитка на индоарийците,която е наричана СОМА и е считана за бог. Тази напитка без съмнение е ВИНОТО (свещената напитка на Дионис),понеже Марс е Арей (Арес) и Арий (Водачът на Арийците,които завоювали Индия),а този завоевател е най-известен с историческото име Дионис. Самото название ВИНО потвърждава това,понеже означава ВИЙНО (ВОЙНО)- Свещена напитка на Българските воини. Същото име дало повод на древните Арийци (Ари,Ора) да нарекат своята свещена планина СУМЕРУ (Соморо,Шумеру),т.е. Марсова планина (Планината с великия храм на Дионис). Негови наследници са "английското" (на Фир Болг) име Сиймур както и нашето лично име Самир,което е значело и Всемир (Световен бог,Дионис).

4. СИГОР (Хермес). Лесен за разтълкуване термин,който означава Всегор (Всичко изгарящ),Исгор т.е. Изгарящ (с прех. СИ-ИС),Загор (Загарящ),и Шагар (Вечно движещ се). От него произлизат думите Цигара (Сигора,Изгара),Скорост (Сигорост) и Скоро (Сигоро),които описват качествата на Българския Хермес.

5. ВЕРЕНИ (Зевс,Юпитер). Този термин е също лесно тълкуваем,а значенията му са Тверени (Творини,Творинъ) т.е. Бога Творец (Бога Баща),Товарин (думата "Натоварващ" значела Обременяващ,но и Забременяващ,а народът ни наричал бременната жена "Тежка" т.е. "Натоварена"),Веринъ (Съпругът на богинята Вера сиреч Хера [Тера]),Зверени (Зверинъ,Господар и творец на зверовете) или За-Верин (След Вера,след Тера). Това име е тъждествено с "индуското" Варуна (индоарийски бог-владетел и вседържител) и със "славянското" Перуна (Перунъ).

Прочутия епос "Махабхарата" (Маха Бхарата= Мага Богарата),известен като индуски всъщност е Ведически (на Ведическите племена) и нарича Бога-Творец Вирини" (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0
%BA%D1%88%D0%B0) а свещено животно на индуския Варуна е крокодилът,наричан още Дракон или Варан:



Другото име на дракона в Индия е Макара (с ударение на второто "А"),което го приближава до нашето Мадара и до конника,изобразен върху този знаменит паметник на Българското изкуство. "Макара" пък се нарича чудовището,което замества маймуната като свещено животно на Богинята Земя (която е Богиня Майка и Луна) в Согдийския календар,понеже в Согдиана не е имало маймуни така,както не ги е имало и в древна България. От думата Веренъ (Верени,Верен) иде "руската" дума Баран (Берен) т.е. Овен,указваща,че Овенът бил едно от свещените животни на Зевс (Юпитер) заради това,че винаги стоял начело на стадото. Свещено за Гръмовержеца било цветето Перуника (Перуница),чийто синкавовиолетов цвят се доближава до свещения цвят на Юпитер- синия. Също такова е и цветето Тинтява (Тантьова,Татьова- без носовката),чието име го сочи като цвете на Бога Баща: то има характерния за него син цвят и расте по планинските склонове и височини,които са често удряни от гръмотевици.

Терминът ВЕРЕНИ е твърде близък по звучене до календарната цифра Твирем (Творим,Творин),обяснена като "Четири"- цифрата на Зевс (Юпитер),чийто ден от седмицата е Четвъртък а числото му в "Розетата" е Четири. Това означава,че ВЕРЕНИ (Творени,Творинъ) произлиза от същото название на Бога Баща или Твореца,от което произлиза календарната цифра ТВИРЕМ (Творим,Творин).

6. ДИЛОМ (Венера). Означава Дильон (Делен,Отделен от Марс) и Лидон (Ладин,На Богинята на любовта),получено от Минойско-Българския преход Д-Л (Л-Д) или чрез рокада на първата сричка (ДИЛ-ЛИД). В древната Българска митология Марс е породен от световния Хаос (Хадес) а Венера (Богинята Дева,
наричана от евреите Ева) е отделена от Марс,който е Сама Бога (Самотния бог,СОМОР) и затова е наречен от Библията АДАМ (АДИН,ЕДИН т.е. ВЕДИН),
където обаче не е бог а митологичен персонаж,който станал родоначалник на цялото човечество.

Аналог на този термин е месопотамската (вероятно шумерска) дума за змия ИЛУЯН (= Дилуян,Дилян),която произлиза от името на Венера а не обратното. Същата неразривна връзка между Венера (Дева,Ева) и змията показва Тракийското съкровище от Летница. Върху двете представени плочки богинята е поставила ръцете си в една и съща поза,но на изображението отляво държи огледало (типично женски атрибут) с дясната ръка:


От термина ДИЛОМЪ иде "странното" име на римската богиня-девственица Диана (Дилана,Дилона,Делена),унгарското (оногурско) женско име Илона (Илонка),получено чрез отпадане на първата съгласна,името на хубавата Елена (Хелена,Галена) от "гръцката" митология,която навсякъде имала подкрепата на Афродита (Ашра-дива,Ищра дева),турското име Дилан и френското Делон. ДИЛОМ може да се тълкува и като Дойлон (До Илон,До Илин) т.е.- Стоящ ДО Богинята Земя,а в Божествения цикъл на Българите Богинята Майка (Земята) е семейната еманация на Богинята Дева (Ева,Венера).

От този забележителен термин у нас останало красивото женско име Диляна (Дилана,Дилона,Дилома) и името на растението Дилянка (Валериана),което било ползвано от жените като успокоителен лек и за болезнена менструация. Скандинавците я слагали в сватбените дрехи на младоженеца,за да отблъсква завистта на елфите (Елфи= Елови,Илови т.е.- Живеещи в земята служителки на Богинята Майка) и да разпалва любовта на булката. Нашия народ ползвал тази билка за лечение на много болести,една от които е половата слабост което иде да покаже,че от дилянката се очаквало да разпали любов,засилвайки желанията на влюбените.

7. ИМЕНШЕГОР (Сатурн),с предполагаемо друго име ТЕКУ. Знаейки тълкуванието на термина Шегор не е трудно да се досетим,че този негов допълнен вариант е означавал Димен (Тъмен) Шегор,Зимен Шегор и Ямен Шегор,понеже Черния (Тъмния) бог е Сатурн: Бога на подземното царство. Затова индоарийския бог на смъртта се наричал Яма- понеже мъртвите са погребвани по правило в предварително изкопани ями,а след тяхното затрупване те попадали директно в Подземното царство на Сатурн. Думата ЗИМА означава ВЗИМА (Сезонът,който взима най-много жертви сред хората и животните) и е сезонът на Сатурн,поради което неговата еманация Кубера е бог на плодородието,но и на Севера (Субара,Кубара) т.е.- на зимния сезон.

Думата ИМЕН (в самостойно изписване- ИМЕНЪ),допълваща вече обяснения термин ШЕГОР е имала още значения: ИМАНЕ (ИМАНЪ) т.е. "Закопано в земята,Поверено на Сатурн",а също ИМЕНИЕ (Поземлен участък) и КИМЕН (КОМЕН,КОНЕН). Приликата с думата ИМЕ,която може да бъде посочена е по-скоро случайна,понеже ИМЕ= СИМЕ (САМЕ,САМЪ) т.е. "Самостойна индивидуалност". Тук трябва да споменем и това,че думата ИМЕН е месопотамски (шумерски??!!) термин за "земя,владение,държава" т.е. ИМЕНИЕ (http://arhivar.blog.bg/history/2016/05/19/tainite-dumi-v-quot-imennikyt-na-bylgarskite-vladeteli-quot.1452437).

Алтернативната дума ТЕКУ,използвана понякога вместо ИМЕНШЕГОР е обозначавала Сатурн или Богинята Майка,като първото е по-вероятно. В първия случай тя ще е означавала Темку (с носовка) т.е. Тъмния или Тека (Тичам,завтичам се)- божествен епитет,който е свързан с коня (свещеното животно на Сатурн). Във втория случай тя ще да е означавала "Потекло,Начало" (с други думи- "Рождение,Раждане"),а навярно и ТЕЖКУ (Тежката,Бременната) или в най-стар вариант ТЕХКУ,в който добавеното "Х" е можело да изчезне или да претърпи прехода Х-Ж.

В началото на юни 2017 г. успях да открия още по-добър аналог на този термин,който засенчва всички останали и най-вероятно е най-верен и коректен от всички варианти,които са предложени досега. Той свързва думата ИМЕНШЕГОР със староБългарската дума МЕНШЕ (Малко,По-малко),запазена в днешния руски "език". Поставена в родителен падеж,тази дума звучи като Меншева но се изписва Меншего,според нейното най-старо произношение. Думата МЕНШЕ е лесна за обяснение: тя е означавала Мънше (Мънише,Мъниче),а в руския "език" и днес се ползва нейния разговорен вариант УМЕНШЕ ("Менше" с добавена представка "У") който означава "Умален",но понякога се поставя в родителен падеж (както в староБългарския език) и тогава добива формата УМЕНШЕГО,чийто старинен вариант ИМЕНШЕГО е значел "Умалено,Смалено". Нашият термин е получен именно от тази форма,като към нея е добавена наставката -АР което означава,че най-старото й произношение в древността е било УМЕНШЕГО-АР или ИМЕНШЕГОАР (съкратено на ИМЕНШЕГОР),а крайното й значение било УМАЛЕНИЯ (СМАЛЕНИЯ) БОГ. Тук не може да има и сянка от съмнение: с този термин или по-скоро епитет нашите деди са наричали единствено Мала бога,който е разбира се Сатурн!

На фона на това вълнуващо разкритие възниква нов въпрос: дали терминът ШЕГОР,който прилича на този е разтълкуван достатъчно изчерпателно и дали не е възможно той да е имал и друго значение,което го свързва с Богинята Майка. Направените допълнителни проучвания показаха,че такова значение има и то е свързано с формата ШЕГО,към която е добавена наставката -АР както в по-горния термин. Думата ШЕГО несъмнено е имала диалектна форма ШЕВО (ШЕВА) така,както е в днешния руски език: там се изписва УМЕНШЕГО а се чете УМЕНШЕВА. Тази диалектна форма дава на термина ШЕГОР друго звучене- ШЕВАР,което произлиза от думата ШЕВА (ШИВА,ЖИВА) с добавена наставка -АР и е значела несъмнено "Оживяващата" (Даряваща живот) и Съживяващата (според стара балканско-египетска легенда Озирис е съживен от Изида),което е един от най-достойните епитети на Богинята Майка.

В днешния Български впрочем и днес се ползва древната диалектна дума ЖУГАМ,която означава "Живея,Живуркам" но в нейната основа е думата ЖУГА (=Живее),чиято диалектна форма ЖУВА (=ЖИВА) е променена по начина,който описах по-горе. Терминът ШЕГОР (Шего-ар) в такъв случай е имал диалектното звучене ЖУГАР (ЖУГО-АР),а крайното му значение характеризирало най-важната функция на Богинята Майка: даряването на живот. Този нов възглед не оборва предишния,според който терминът ШЕГОР е бил свързан и с древната шумерска (т.е. кимерска) дума ШЕГОР,която е значела "Короната на Инана" а в преносен смисъл: "женска корона" или просто Инана (=О`Нана,О`Мама).

8. "ПАСХ" (Слънце). Реставриран термин,който ако е верен е станал родоначалник на имената,с които са обознавани еврейската Пасха (Пасхъ) и рождения ден на Буда,наричан от будистите Весак (~Весах,Песах) по простата причина,че у дедите ни този термин обозначавал началото,с което започвал Месеца на Слънцето. От него идват древното название ПАСУ на овцата,която е сред свещените животни на Слънчевия бог и епитета Паз (Спас,Сабаз) на Слънцебога Дионис.

Реставрираната дума ПАСХ ще да е означавала още ПАСК (ПУСК,СПУСКАНЕ) т.е. Залязващо Слънце а като си спомним,че СК=С=К ще получим и формата ПАК (ПЯК,ПьЕК т.е. ПЕК),която не може да визира друг бог освен за Слънчевия.

9. "МАТАН" (Богиня Земя и Богиня Майка,т.е. Луна). Друг реставриран термин,на чието място може да е стояла думата ТЕКУ. До момента няма сигурни данни за автентичното Българско название на този календарен термин а това,ако е вярно е значело МАТИН (На Майката,На Богинята Майка) и от него е произлязла старата наша фамилия Матанови. Ако думата ТЕКУ е стояла на негово място,тогава тя може да е значела още Тетку (Жена на Бога-Татко) и Теху (Тюхе): Богиня на плодородието в южните и западните Палеопонтийски митологии. Понеже плодородието и майчинството са взаимно свързани и едното зависи от другото,всички женски богини на плодородието са персонификации на Богинята Майка. Дори названието на така обичаната от тюрколозите маймуна,която не е живяла в земите на древна България но е упорито рисувана в сгрешените версии на Българския календар насочва директно към Богинята Майка,понеже Маймуна= Мамуна (Мамина).

10. ДВАН (Марс). Чудесен аналог на този термин има във формата ВДАН (Ведан,Ведин). Тя е получена чрез прехода ВД-ДВ,подобен на прехода ВС-СВ (Все-Све,Вси-Сви) който забелязваме в сравнението между Българския и сръбския вариант на думата ВСИЧКИ. Думата ДВАН означава още Диван (Дивон,Дивонис) т.е. Дионис,но един от най-сполучливите й аналози е думата ДВАЕН (Двоен) и ДВАЙН (Двайнъ= Двойни,Двоен),с което визира Дионисовите (Аресовите,Ариевите) символи Двуглав орел,Двойна брадва (Лабрис,Рублис)- оттам името ЛИБЕР (ЛИБЕРИС,ЛАБРИС) на Дионис,думата ДВАЛЕН (ДУАЛЕН= Двоен) и пр. Следа от този термин останала и във ведически санскрит,където думата ДВЕША (ДВЕНША- с носовка) означава характерните качества,приписвани на Марс- Гняв,Отвращение и Омраза (О`Мраза= О`Марса,От Марса).

Българския Дионис,наричан още Арей (Арий,Арес) е сложен двоен бог с четири лица,който имал Дневно (Слънчево) и Нощно (Сатурново) проявление. Той бил бог на деня и нощта,на бялото и черното,на доброто и на злото,на жената и мъжа и станал причина за появата на оня халколитен Български символ,който стигнал до Китай като символ на даоизма,наречен "Ин и Ян (Инг и Янг)"- (http://kreksofin.blogspot.bg/2015/03/ii.html). Затова "китайския" философ ДАО e всъщност ДАЛО (ДУЛО) и ДАВО (ДЕВО,ДИВО),т.е. самия Дионис (Дивонис,Девонос).



"Ин и ЯН" от Варненския халколитен некропол



Келтски и римски "Ин и Ян" (един от символите на Дионис) 



"Китайски" календар в Даоистки храм- "Ин и Ян" е символ на Световния бог (Дионис)



Съгласно с това терминът ДВАН е имал още едно значение- ДУВАН (ДУХАН),обозначаващо без съмнение РИТОНА,който е познат и с името ДУЛО (ДУЛБО=ИЗДЪЛБАН,ДУВЛО,ДУХЛО~ "Продухан" т.е. Двустранно пробит съд за вино или в преносен смисъл- Дионис). Друго вероятно значение на термина ДВАН е ИДВАН (Първодошлия) и се отнася естествено за Марс понеже той е Първия бог,породен от хаоса на Подземния свят.

11. ТОХ (Хермес). Означава директно ТОР (с прех. Х-Г-Д-Р)- този "скандинавски" (т.е. Скитски) бог веднъж е Гръмовержец а друг път- самия Гръм. Пълната форма ТОХЪ отговаря на нашата диалектна дума Токъ (Тока),която в части от западна България означава "Наздравица" или по-просто "Удар между чашите". УДАРЪТ е основната дейност на Хермес,затова в Близкия изток той носел имената ИДРИС (УДРИС),АТАР (УДАР) и УТАРИД (УДАРИТ),а думата ТОКА означава още ЩОКА (ЧОКА) т.е. ЧУКА (УДРЯ). Думата ЧОКАМ я има в някои руско-украински диалекти както и в наши Солунски говори,които я ползват вместо думата ЧУКАМ а Чукът е свещен атрибут на Хермес-Дионис,понеже служи за удряне и символизира силата на Мълнията (Гърма).

Че Хермес е Бог на гърма личи от имената Херман (Хермин,Герман,Гърмен) и Хермес (Гермес,Гърмес,Гърмеж),както и от неговото пряко преминаване в Основния цикъл на "Розетата" към недрата на Сатурн (т.е. в Подземното царство). Древните хора считали,че Гърмът тръгва винаги от небето (т.е. от Юпитер или Слънцето) и потъва винаги в земята,като остава под земята ХЕРМЕТИЧЕСКИ (ХЕРМЕСИЧЕСКИ) затворен без да излиза обратно от нея,понеже изпълнява божествената си функция да я оплоди и забремени. Така Хермес осъществявал връзката между Слънце-Дионис и Сатурн-Дионис,поради което неговия свещен символ носел имена като Суровачка (Соловячка: Слънчева),Кадуцей (Кадукей,Котокий: Сатурнов),Кирюто (= Колато т.е. Солато,Коладо: с прех. Р-Л) и Сируто (Сурото т.е. Слънчевото,прех. К-С).

Други две стари думи свидетелствуват,че за дедите ни Хермес не бил онзи "мижав" бог на търговията,за който го мислят древните елини а нещо много повече:

а) Одрис (родоначалник на Тракийското племе Одриси)= Удрис (Удриц,Удрец) с което разбираме,че етнонима Одриси означава Удриси (Удряци,Удрящи) и разбираме защо Тракийските царе извеждали произхода си от Хермес.
б) Дърво (в диал.форма Дръво)= Удръво (Удрево,Служещо за удряне или накратко- Хермесово). Това тълкувание обяснява древната почит на дедите ни към ДЪРВОТО НА ЖИВОТА,което осъществявало връзката между Небето и Земята и гарантирало вечното възраждане (обновяване,прераждане) на природата след тежкия зимен сезон.

От нашия термин ТОХ иде гръцката дума ТАХИ (Бързам),която обозначава част от качествата на Хермес а също думата ТРОХ (с добавено "Р") т.е. СТРОХ (СТРАХ),понеже гръмотевиците винаги са предизвиквали страх у хората. Затова в руския език съществува думата Пугает (Страхува се),означаваща чисто и просто ПУКАЕТ (Пукащи гръмотевици). Този термин е дал името на кавказкия (адигео-черкезки) Бог-творец ТХА (= ТОХА,ТОХЪ) а "творческата" функция на Хермес става ясна от пръв поглед на всеки,който е виждал античните ХЕРМИ с откровени Хермесови изображения:


12. ДОХС,или още ДОКС (Зевс-Юпитер). Негов аналог в митологията на индийските Арийци (Индоариите) е Дакша (т.е. Докса),когото РИГВЕДА нарича "Баща на боговете",а ведическите текстове по санскрит го отъждествяват с Твореца сиреч- с Бога Баща (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BA%D1%
88%D0%B0). В Западна Европа,където отишли да живеят голям брой Българи (Алцековите са малка група в сравнение с тях) имаме аналогичните думи Дук и Дукс (водач,херцог),произнасяни и като Дож а произходът й е от "славянските" думи Вож и Вод,които означават Вожд (Водач). Чий вожд е Юпитер разбираме от неговото древно-Българско название Господъ,което означава Гос-Пати (Водач на боговете,Господар на духовете). Същата дума DOX е изписана на характерния за ранна "Византия" гръко-латински върху владетелската инсигния на Аспарух,намерена във Вознесенка а именно орела,считан от древните народи за символ на Зевс (Юпитер):



Този термин станал причина в Италия да се появи думата Дуче (Водач) а Българското племе Дучи Българ,чието име още озадачава учените явно съвпада с нашето Царско (Владетелско) племе,за което пишат древните извори. То оставило своето име на народа Дойч (днешните германци) както и на Даките (Дачите). От него произлизат днешните имена Дачо,Дако,Доси,Досе и пр. понеже Дохс= Докс (виж надписа върху крилото на орела) а КС=С=К по принципа за идентичност между "Кентум" и "Сатем" формите.

Ето как научаваме,че сакралните термини в Българския календар показват кои са боговете на дедите ни и хвърлят допълнителна яснота върху имената,с които те ги назовавали. Тук не е нужно да повтарям какво означават календарните цифри на Българите,които са обяснени задоволително в http://shtaparov.blog.bg/politika/2016/01/26/quot-analizyt-quot-otkriva-che-v-stariia-bylgarski-kalendar-.1425128. Въпреки неизбежно допуснатите грешки,в превантивната статия от 25.01.2016 г. има много точни попадения за значенията на някои от разгледаните календарни термини,които не съм успял да цитирам тук заради вечния проблем с обема на материала. Тези грешки няма да попречат на патриотично мислещите Българи да оценят дотойнствата на двата материала особено на този,понеже той разкрива коренно различно езичество и духовна култура от онези,които казионните туркофили вменяваха на древните Българи.

Забележка: информацията и календарните данни,поднесени в тази статия са допълнени и поправени в http://shtaparov.blog.bg/politika/2017/10/01/vajen-istoricheski-izvor-izopachen-ot-tiurkolozite-vnasia-po.1570194.

Няма коментари:

Публикуване на коментар