...Да вземем този астрален организъм, който непрекъснато има тенденцията да разболее по някакъв начин някой орган или целия човек. Да, можете естествено да извършите само едно наистина здравословно самонаблюдение и ще видите, че е така, защото във вас не може да се породи никакво чувство, ако този астрален организъм липсваше. Представете си етерния организъм, той развива живота, астралният организъм го парализира, потиска. По време на будния живот – за съня ще говоря по-късно – трябва да се извършва непрекъснат обмен в лабилно равновесие между етерното и астралното тяло. Чрез това човекът чувства. Той не би чувствал нищо, ако този обмен не съществуваше. Но представете си, че астралната дейност не бива веднага отблъсната от етерната дейност. Ако тя бъде отблъсната, ако в Status nascendi, в началото, астралната дейност веднага се отблъсне назад от етерната дейност, се появява нормалното чувстване. Във физическото тяло ще видим как това е свързано с дейността на жлезите. Но когато астралната организация е много мощна и органът не може да отвърне със своята етерна дейност, тогава органът се обхваща прекалено силно от астралната дейност и вместо да има обмен, движение от едното към другото, се поражда деформация на органа и поради това, че астралното тяло надхвърля мярката на това, което бива да потисне, т.е. това вStatus nascendi, което отново се уравновесява, то в астралното тяло ще имаме причината за разболяването. И наистина болестта е свързана така с чувстването, че можем да кажем: Чувственият живот на човека е просто душевното отражение на болестния живот. Когато се извършва този обмен, това отклоняване напред-назад, то в основата на чувствения живот лежи същият процес в Status nascendi, в момента на пораждането, който при преобладаването на астралността представлява болестен процес.
Но е възможно астралното да е недостатъчно и да преобладава етерното, тогава се поражда пролиферация, разрастване на тъканта, тумори, една противоположна болест. Ако преобладаването на астралността се проявява в предизвикването на възпалителни процеси, то преобладаването на етерното се вижда в разрастването – отоци и тумори.
И трябва да се каже, че в напълно нормалния чувствен живот съществува непрекъснато лабилно равновесие между разрастването на тъканта и възпалителните процеси. Нормалният живот на човека се нуждае от възможността да се разболее. Само че трябва да има непрекъснато уравновесяване. Това прави възможно изобщо в чувствения живот на човека да се види извънредно много от това, ако можем да виждаме правилно, което представляват болестните процеси. Ако човек може да наблюдава такива неща много време преди да се диагностицира болестта физически, то в неправилното функциониране на чувствения живот може да се констатира наближаването на разболяването. Болестта е само абнормен чувствен живот на човека.
Животът на чувствата остава в душевността, понеже от страна на етерното се извършва непрекъснато уравновесяване. Щом уравновесяването се наруши, животът на чувствата слиза надолу във физическото тяло, свързва се с него, така че щом животът на чувствата навлезе в органите, болестта е налице. Успее ли човекът да задържи чувството в душата, той е здрав; не успее ли да го направи, чувството нахлува някъде надолу в органите и така се поражда болестта. Събр. съч. 316 Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство, стр. 33 и сл., немско издание 1980г.
...Както смъртта е свързана с аза, така болестта е свързана с астралното тяло. В астралното тяло всъщност се намира свързаното с болестните процеси. А това, което прави астралното тяло, се отразява от своя страна в етерното тяло. Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното тяло. Но етерното тяло няма непосредствено нещо общо с болестта... Събр. съч. 313 Терапия от гледната точка на духовната наука, стр. 41, немско издание 1984г.
...Всичко, свързано със здравето и болестта, зависи от това как действа астралното тяло.Събр. съч. 352 Духовнонаучно разглеждане на природата и човека, стр. 149, немско издание 1967г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар