Честита 7 523-та година ПЕТЕЛ в цикъл ОГЪН според Българският календар / Aстрономическите основи на стария български календар / БЪЛГАРСКИЯТ ЗОДИАК-Дар от Янкул

                                

      

ГОДИНАТА ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР Е 5504-та. 5504 + 2019 = 7523 : 12 =626.9166666 остатъка показва мястото на годината в дванадесетгодишния юпитеров цикъл. Година ПЕТЕЛ в цикъл ОГЪН

НАЙ-СТАРИЯТ КАЛЕНДАР В СВЕТА Е БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР! ПРЕДИ КАЛЕНДАРА НА МАИТЕ, ПРЕДИ КИТАЙСКИЯ КАЛЕНДАР, ПРЕДИ ЮЛИАНСКИЯ, ПРЕДИ ГРИГОРИАНСКИЯ Е БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР. Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар. Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура. Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5504 пр. Хр. С 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския. През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече – древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно „преобръщал колата“ дори на претендиращите за най-съвършени образци календари. С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов- II, а в по-ново време – историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски- Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астронома акад. Никола Бонев и дори акад. Д. Мишев. Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя – първия ден от прабългарската седмица. Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем). Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) и носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче за разлика от китайския календар първата година в цикъла не е мишка, а свиня: 1. свиня (докс, док, прасе) 2. мишка (сомор, шъши) 3. вол (шегор, куврат, буза, бусман) 4. тигър (барс, паръс, баръс) 5. заек (дванш) 6. змей (вер, драгун, кала, слав) 7. змия (дилом, делян, аттила) 8. кон (тек, таг, тих, алаша) 9. маймуна (песин, писин) 10. коч (суръх, север, расате) 11. петел (тох, тах) 12. куче (етх) Шестдесетгодишния цикъл Вълчев нарича звезден ден. Той предполага, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. (Подобна корекция се прави и в григорианския календар, където където един високосен ден отпада приблизително на всеки 133 години). В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден. Реконструкцията на Петър Добрев в значителна степен съвпада с тази на Вълчев. И тук календарът е слънчев, а годината започва с нулев ден – Енинак (най-късия ден от годината). Според Добрев обаче 60-годишен цикъл няма, а 12-годишните цикли започват както в китайския календар – с мишка. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие – небесен предводител на годината. Освен византийското летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска” (И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981). Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г пр. Хр (акад. Никола Бонев). Тази ера води към дълбока древност. Според академик Державин (1946): “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 206 ) Начало на календара: 1. Началото на древно българския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002). 2. Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител 3.Датиране на невижданите валежи 5500- 5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител 4.Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр. „Хронография”. Секст Юлий Африкански (221) Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране и с тази на катастрофалните валежи в района регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи. Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф.Петко Димитров и американските им колеги Райан и Питман, допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите Българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям. Заключение Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че нашите предци са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр. според Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012)). Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания. Това изследване е представено на семинар в Софийския Университет „Св. Кл. Охридски“ на 17 Април 2013 г: Източник : Доц., д-р Я. Й. Шопов (2012) Календарът на древните българи и значението му за българската история.- Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.3, 8.05. 2013 г. - See more at: http://www.bglev.org/index.php?

 

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif 

Aстрономическите основи на стария български календар

       

Известно е мнението на големия китайски учен Го Мо Жо, че корените на цикловите календари се простират твърде назад във времето и достигат шумеро-акадската епоха.

За китайския 60 годишен циклов календар се знае, че е въведен от китайския владетел Хуан-ди (известен като Жълтият император с произход от племена на запад или север от съседни на китайцие, разбирай български по Д. Съсълов и Й. Вълчев) през 2627 г. пр.Р.Х. на 6-ти март по Юлианския календар (по това време такъв календар няма, той е въведен от Юлий Цезар от 1 януари 46 г. пр.Р.Х.), което приравнено към сегашния календар е равнозначно на 22 януари , а към 2824 г. пр.Р.Х., т.е. 187 г. преди тази дата китайците вече са знаели, че този календар е съвършен в астрономическо отношение. (По Б.Рогов, „Астрономически основи на прабългарското летоброене”, годината на приемане на цикловия календар е била 2636 или 2696 пр.Р.Х., = година на Мишката) До тогава китайците, традиционно земеделски народ, са си служели с календар от земеделски тип, обслужващ земеделските им работи в 24 сезона, както е посочено:

С приемането на календара от 2627 г. Хуан-ди въвежда за населението календар с познатите животински наименования на годините, месеците и часовете: мишка, вол, …, кон и т.н., а за висшите кръгове астрономически понятия на зодиак с 28 имена, приличащи на известния шумеро-акадски зодиак. Отбележете, че по това време конят не е бил опитомен и вероятно на негово място е стояло друго име, което не е достигнало до нас, а с опитомяването му от западните им съседи е заел мястото си в календара отначало при съседите и после при китайците. Това показва, че китайският циклов календар е вносен, а не творение на китайците. От начало китайците ползват лунен календар с времеизмерване движението на Луната около Земята, след това в периода 1766 – 1122 г. пр.Р.Х. правят реформа и от време на време в този период вмъкват по някой и друг месец за уравняване на този календар с астрономическите данни и годишните времена, след това следват много реформи, преминаване към слънчев календар, лунно-слънчев календар и така до 1949 г., когато официално се въвежда Грегорианския календар, но и сега се ползва по вестници и в бита стария 60 годишен циклов календар. Всички тези промени във времето, а и сегашното състояние на този календар, в смисъл, че началото на всяка нова циклова година се мени, показват, че независимо от общите основи на двата календара излиза, че не са разбрали същността на времеизмерването на българите и за това имат толкова промени. Като се запознаете с другите известни календарни системи, сами ще се изумите на какви знания и капризи е ставало времеизмерването на други народи и защо през тези години не се е налагала промяна на времеизмерването на българите.
В Китай има много летописи с описания на астрономическите знания на съседите, от които са приели този календар. От тези описания се рзкриват задълбочените познания на тези съседи за движението на небесните тела и техните взаимни позиции, които им служели за времеизмерването. Подробните преводи от китайски на достъпния френски на труда Les Origines de l’Astronomie Chinoise от френския изследовател Leopold de Saussure, а така също на труда Die Hunnen der Vorchristlichen Zeit, Chinesische Urkunden zur Geschichte Asiens на немския изследовател J.J.M. de Groot и използването им от българския изследовател Д. Съсълов му послужват за разкриване на далечното минало на българите и придобитите от тях астрономически познания, които са им позволили да изнамерят съответното времеизмерване и да създадат този, за сега най-съвършен календар. Ако се съобразим с Омуртаговия надпис, в който той споменава „Годината на появата на истинския Бог бе 6328”, която е 823 по грегориянския и предишното и сегашното датиране с календарни знаци от българския календар се уверяваме, че той без всякакви реформи, корекции, интеркалации и т.н. си върши перфектно работата и може без проблеми да се ползва от най-обикновените хора.

                     

–Свастично разположение на реалния слънчев и лунен път или първичния кръговрат В този образ реалният слънчев и лунен път върви относно сезоните часово, а относно дванадесетинките в сезоните обратно-часово. В това именно се състои и свастичннят ред, за който вече става дума и който Сосюр ясно е виждал в първичния кръговрат, както това виждаме на с 544, 7т\, об. 37 с заглавието „Прекъснатият ред на звездните китайски сезони". Смисълът на свастиката, като образ, е, че изразява не вече пръстеновиден ред, а прекъсван периодически пръстеновиден ред, т. е. свастичния ред. Подобно подреждане върху свастиката оправдава напълно съществуването на първичния кръговрат, защото, като се запомни този условен, фиктивен кръговрат и като се нанесе върху раменете на една четири раменна свастика (тук требва да подчертаем, че е съвсем безразлично, дали свастиката е часова или обратночасова), веднага ще покаже: 1) — четирите сезона; 2) — слънчевите сезони и лунните сезони ясно се отделят едни от други; 3) — четирите сезона следват един часови ред — от изток към запад съответен на въртението на небесните светила; 4) — обратночасово и свастично се чете реалниятъ път на слънцето и на луната; 5) — че изразява чрез сезоните производителната алхимическа зависимост: ЗИМА ПРОЛЕТ ЛЯТО ЕСЕН вода дърво огън метал Тези неколко сведения, които много лесно могат да се извадят от първичния кръговрат нанесен върху свастиката, оправдават напълно както нейното астрономическо значение, така също и условния, фиктивен ред на първичния кръговрат.Запомняйки реда на този кръговрат, древният далекоизточен човек е могъл с помоща на една свастика по всяко време и на всяко място да определя разположението на полусезоните, на дванадесетинките и сиеутата на сезоните, да знае, кои сезони са слънчеви, кои лунни, и да следи реалния слънчев и лунен път с голяма леснота, без да става дума за някакво мистериозно "навикване", както Сосюр приема.
От китайските летописи е известно, че наблюдението на звездите на небосклона в Китай е било някакси тайно заключено в неразбираеми книги и достъпно за неколцина избрани, пък и сега е така в почти целия свят. Противно на това за българите в тези времена, а и до скоро, общуването с небето и светилата му е било източник и подбудител на мисли и задълбочаване на унаследени схващания. За подобно нещо съобщава †Йордан Вълчев :

” Юпитер е единствената планета, която българите и сега разпознават лесно върху небестния свод. И единствената планета с българско име сред народа – Янкул; запазен е споменът за важната му календарна роля. От детинство сме вземали участие в следния ритуал на наш дядо: събужда само внуците още в тъмното на 22 декември и като ни изведе на сайванта (чардака), виждаме там прясно калайдисано котле, покрито с нов месал (домашно тъкан плат от лен и калчища с различни размери познат още като "трапезник"; с него се повивал хляба след изваждането му от фурната и се съхранявал, за да е мек и вкусен, когато се сложи на трапезата.); дядо оглежда небето, шепнейки нещо, след което плисва котлето с водата и казва „Янкуле, Янкуле, на добър час!” Чак сега разбирам – дядо е отчитал движението на Янкул и Земята. Съмнявам се да е виждал на небето Янкул, дали е наистина е имал постоянен мередиан на наблюдение, дали е отчитал по 12 години. Вековете обаче са оставили в него спомен за ритуал, свързан с Янкул в деня на зимното слънцестоене. Строгата научна стойност на ритуала ще да е изчезнала у него, останал е само навикът, превърнал се в религиозен обред. По това, че си служеше с прясно калайдисано котле и с вода, съдя, че думата „янкул” трябва да свържем с ... Нов поток, Нова вода, Ново протичане (на времето)” „Българският календар”.




Наблюдението на звездното небе позволява да се различават звезди, които запазват постоянното си разположение и такива, които го променят като Слънцето и Луната, и сноват между другите, връщайки се след определено време отново при онези където първоначално са забелязани. Ако се вгледате в есенните месеци в нощното небе ще ви направи впечатление най-ярката звезда с такова поведение (при това тя не мига, което е характерно и за останалите планети и се премества от изток на запад в южната част от небосвода) и се поинтересувате коя е тя, ще узнаете името й. Това е планетата Юпитер, която българите наричат Янкул. Китайците отначало я наричали „Звезда на нападението”, което по-късно променили на „Годишната звезда”. Сега знакът (йероглифът), който и е присвоен означава единадесети от дванадесетте кръговратни знака, 19-21 ч. и ноември в китайския градински календар. Предполага се, че са я заели от съседите си, тъй като първоначално не служела за времеизмерване, а за гадания преди предприемане на нападения, каквото е било известно за българите преди всяко важно начинание. Вероятно поради невойствения си нрав китайците са променили името й от Звезда на нападението в Годишна звезда. В китайската астрономия освен Годишната звезда има Средишна звезда (Полярната звезда), наричана в определен период Тай-Йи – Върховното единство. Има още т.н. звезди „определителки” – Сиу. Те са 28, оцелели и до сега и ползвани в процедура, записана от Ал-Бируби, (и почти еднакви с индийските Накшатри- Йигатари и арабските Меназаали) със следните имена (обяснени с имената на познатия ни Зодиак к.м.; по П. Добрев):


1. Летяща мишка (прилеп)- част от Водолей
2. Мишка - друга част от Водолей
3. Вол - Козирог
4. Грифон - част от Стрелец
5. Леопард - друга част от Стрелец
6. Тигър - част от Скорпион
7. Лисица - друга част от Скорпион
8. Заек - трета част от Скорпион
9. Язовец - Везни
10. Дракон (воден) - част от Дева
11. Люспест дракон (земен) - друга част от Дева
12. Червей - Гарван
13. Змия - Чаша
14. Елен - част от Хидра
15. Кон - друга част от Хидра
16. Сърна - трета част от Хидра
17. Овца - Рак
18. Тапир - Близнаци
19. Маймуна (примат) - Орион
20. Малка маймуна - друга част от Орион
21. Гарван - част от Телец
22. Кокошка - друга част от Телец
23. Фазан - част от Овен
24. Куче- друга част от Овен
25. Вълк - Риби
26. Таралеж (дикобраз)- Андромеда
27. Свиня - част от Пегас
28. Лястовица - друга част от Пегас


Обстоятелството, свързано с еднаквостта им, и още неустановеният им произход и до сега предизвиква спорове и разногласия. За това е важно да се разбере къде най-напред се е зародила в основите си китайската астрономия. Прави впечатление еднаквият строеж на този зодиак с индийския, а последният е еднакъв със сакския, от който е и произлязъл. Към сакската общност са принадлежали и българите, което води до едни смели асоциации отнасящи се до изказаното мнение на Го Мо Жо, тъй като те са били западни съседи и на китайците и на индийците.

Двадесет и четири от тези определителки по двойки са или точно, или почти точно противоположни и образуват т.н. дванадесет двойки от взаимно заместващи се звезди. Тяхната функция била следната, когато една от определителките е минавала „преслапа” (т.е. меридиана на зенита им, по Д. Маринов, к.м.) заедно с пълната Луна, нейната противоположна е означавала точното звездно място на Слънцето. Освен това четири от тези двойки образуват два правилни кръста, а имено №1 и №15 с №8 и №22 образуват кръста на четирите годишни дни на равноденствията и слънцестоянията и четирите посоки за времето около ХХIV век пр.Р.Х.; а определителките №28 и №14 с №7 и №21 – дават също такъв кръст за времето на ХII век пр.Р.Х.


Другите четири определитилки №4, №12, №16 и №26, между които са едни от най-ясно забележимите звезди на небосклона, не са приети за противиположни, нито „неточно” противоположни. Видно е, че представляват някакво изключение. Тяхната функция и до сега е неизвестна за китайската астрономия. Първите две са определени в ХХIV век пр.Р.Х., а вторите – ХII век пр.Р.Х. Китайците не са могли да обяснят предназначението им в астрономическит си летописи.


На схема №1 са представени и по-главните звезди от небесния купол, както и посоките към някои звезди, като Ралица или Воина (Орион), Квачката или Стожера (Плеядите), които са били от особено значение за българското звездонаблюдение и времеизчисление. Виждат се „Голямата кола (мечка)”, „Малката кола (мечка)”, „Полярната звезда” (Тай-Йи), „Овчарската звезда” (Арктур, наричана още „Големият рог на Дракона”) , „Антарес”, съзвездието „Дракон” и т.н.


Как се обяснява функционирането на определителките? В полунощ срещу деня на зимното слънцестоене, т.е. в деня на Новата година (по българския календар) и първия „царски” събор на българите, предните две звезди на „Голямата кола” са точно на преслапа и точно отвесно над тогавашното място на Полярната звезда. Направлението на правата, която ги свързва, напълно съвпада с направлението на определителките №22/№8. Ако насочим вниманието си към №12 Овчарската звезда (Арктур) и № 4 Ралица или Воина (Орион) и ги свържвм с Полярната звезда, установяваме, че трите определителки №22, №12 и №4 свързани с Полярната звезда разделят кръга на три еднакви части, а също и окръжността - „небесния пояс” т.е. екватора на три равни части или еднакви дъги. Четири месеца по-късно от зимното слънцестоене, т.е. в началото на петия месец, „небесният пояс” се завърта обратно на часовниковата стрелка така, че Овчарската звезда (Арктур) №12 заема мястото на №22 и е застанала на преслапа отвесно на Полярната звезда, като с това означава времето на второто „царствено” жертвоприношение (гергьовското агне). Осем месеца по-късно (пак от зимното слънцестоене) в полунощ Ралица или Воин (Орион) №4 е заел мястото на №22 и се намира над Полярната звезда и е отбелязано времето на есенния голям сбор с „царственото” жертвоприношение, с преброяванията, военните прегледи и началото на големия есенен лов или военни походи на българите. Името на звездата „Воин” е запазено от китайците, но едва ли е означавало война или нещо подобно, тъй като по това време те още доприбирали плодовете на земята и се занимавали с подготовката на есенните пазари (или познатите ни есенни панаири).

Другата от тези две забележителни звезди (според великия княз астролог на китайския владетел У-ди), Овчарската звезда (Арктур) №12, е свързано едно „правило” (сега е излязло от употреба, но не е обяснено и сега е забравено), което на китайски било наречено „Шъ-ти-гъ” (гъ = правило) означавало от една страна, Годишната звезда (Янкул, свързано от Чалмерс, с твърдението, че това е индийското наименование на звездата-планета Юпитер), а от друга, съзвездие, което се намирало по права линия от последната звезда (от оката) на Голямата кола, като по този начин показвало времената, нещо като „назначен наместник”. Шъ-ти са били две купчини от малки звезди по една от ляво и дясно на Овчарската звезда (Арктур). В този смисъл Шъ-ти било свързано освен с Овчарската звезда и с Юпитер (Янкул). Известно е, че Янкул извършва своята обиколка по орбита около Слънцето за непълни 12 години (не достигат 50-55 денонощия). Събрана от няколко кръговрата разликата става чуствително голяма. Навярно на това е обърнато внимание след първите години на обиколката на Юпитер, след като е възприето той да бъде времеизмерач. Единственият начин за избягване на увеличаваща се грешка е да се изчака да преминат 50-55 дни и след това да се определи новото звездно място на Янкул, т.е. съзвездието което е било определяно за всеки нов кръговрат на звездата-планета. Така тези определителки ще са получили името си „назначени наместници” – „Шъ-ти”.
Така Янкул получил пръв, измежду избраните звезди за указатели, свои „назначени наместници” – леви и десни. Те не били постоянни, а само „назначени”.

Когато първооткривателите на качеството на указател на времето на Янкул, разбрали че не е неизменен и олицетворение на Върховното единство, те престанали да го наричат така и го прекръстили на Средищна звезда, престанали да смятат, че трябва да има постоянни леви и десни средища и в последствие да му определят и „наместници”, така това му качество излязло от употреба и се забравило. Поради същата причина китайците не е имало от къде да подновяват и поддържат значението и името Шъ-ди.

Описаното по-горе несъмнено показва чуждо (за нас привнесено от страна на старите българи) влияние върху зачеването на китайската астрономия, а и в някои периоди и върху нейното реформиране.

За разлика от споменаваната до тук астрономия, другите познати астрономии, като халдео-гръцката например, имали за основа на времеизмерването се ползват небосклоните (хоризонтите) с едновремешните изгреви и залези на звездите със Слънцето или Луната. Тъй като е било трудно следенето на тези изгреви и залези поради силното светене на Слънцето, то вместо следенето на отделните звезди халдейците преминали към следенето на групи от близки една до друга звезди (групирането на няколко звезди по определен признак и ред на появата им в съзвездия е наречен зодиак - името произлиза от вариация на гръцкия термин за животно, защото по-голямата част от съзвездията се свързват с митологични същества и животни.)

Зодиакалният способ за определяне на всеки ден в годината осигуряване на точност до няколко (3-5) дни. Тази астрономия се развивала до Хипарх в Александрия във II век пр.Р.Х. и до ХVII век сл.Р.Х. в Европа. Тя не се нуждаела от способи за определяне на часовете. Тази, която е свързана с българския календар, а и със зародилата и развилата се в Средна и Източна Азия, за разлика от по-горната е била пригодена и за определянето на часовете в денонощието. Това се дължи на различните подбуди за наблюдение на звездното небе в двете астрономии. Халдео-гръцката е била развивана в интрес на земеделците за да знаят те продължителността и настъпването на естествените годишни времена, а понякога и за точно определени природни явления като прииждането на води от големите реки. Часовата астрономия произхождала от необходимостта да се знаят точно и часовете и то най-вече през нощта, а така също и да се определят точно посоките на света и точното местостоене на човека в пустинята, морето, планината и т.н., става дума за онзи човек, който безпогрешно трябва да избира посоката до обекта към който се стреми или трябва да избягва и за времето, за което ще му бъде необходимо за постигане на целта си. За такива цели познанията за годишните времена не са особено важни, но когато се отнася, например, до споменатите по-горе три дни на „царствените” събори, тези дни трябва да бъдат точно определени, а не приблизително, макар и само с разлика от 1-2-3 дни. Но не само такива дни е можело и трябвало да бъдат определени, а и други.

Запознавайки се с живота на китайците в тези времена се усановява, че по природа те са кротки по нрав хора, малко подвижни, прибират се в къщи щом свечери, „вдигат вратата” с пожелание никой да не ги безпокои до съмване и нощем стоят в своята къща-дупка. На такива хора познания за часовете не са необходими, те трябват на други по нрав и начин на живот хора. Но за почуда най-напред часовата астрономия е отбелязана при тях, което не показва, че тъкмо те са я установили, а за това, че те са я заели от други, които са нямали писменост в тези времена, и са я записали преди тях. При това часовото начало и сега е чуждо на китайците, чийто граждански календар и до сега не се основава на книжната часова астрономия, която има от тогава в Китай. То, по исторически доказани факти, се е ползвало от българите във връзка с извършването на ритуали преди предприемането на съдбовни действия и при осъществяването им.

Какво се е ползвало за определяне на часа? Очевидно за определяне на часа, особено през нощта, не е могло да се изпозва хоризонта на небосклона. Действителната основа за часовата астрономия в била Полярната звезда (изписвана като Средищната звезда). Още при първите внимателни наблюдения на небето е забелязано, че освен съзвездията и звездите, които се появяват и залязват в различно време, има и такива, и то между най-отчетливо видимите и отчертаните, които никога не залязват. Такива са „Голямата кола(мечка)” и стоящата срещу нея „Малка кола(мечка)”. Било установено, че те не се въртят една спрямо друга, а спрямо една, макар и по-слабо видима, но пък непомръдваща през цялото време на наблюдението от времето на появяването й на небето, докато престане да се вижда. И това да не престава през всички годишни сезони и през всичките години на наблюдението й. Тази звезда е познатата на всички Полярна звезда. Така се стига до решението, тези звезди и някои други, също непроменящи позицията си спрямо други звезди, да се използват за оформяне на прави линии и изчертаване с тях на мислени кръстове с център Полярната звезда. Така оформени кръстовете са завъртани от към едната страна (горната, над Полярната звезда, северната) в посока запад, а от към противоположната страна (южната) в посока изток, така че за едно денонощие описвали пълен кръг. Каква е била ролята на тези кръстове. На четирите краища на кръста в определено време, примерно отначало в полунощ, когато се наблюдавала една характерна звезда достигнала „преслапа” си (зенита, отвесно над Полярната звезда), тя се присвоявала, под наименованието „определителка” на съответния край на кръста горе: в същото време долу, на изток и на запад се присвоявали определителки на съответните краища на кръста. Когато звездата, която в полунощ се намирала отвесно над Полярната звезда, отивала на запад, нейното място над Полярната звезда се заемало от тази, която в началото на наблюдението била на изток, а нейното място от тази, която била срещуположна на първата, т.е. на юг и т.н. Такива кръстове с определителки несъмнено са образувани няколко и преминаването на върховете им в преслапа над Полярната звезда е могло да означава точно определен откъс от време през нощта. За тези наблюдения е необходим един съвсем прост уред – стожера, познат ни от измерването на дължината на сянката на Слънцето по време на зенита му по обед, или всеки прав прът забит отвесно в земята. С помощта на този уред еженощният наблюдател на звездното небе открил необходимите му определителки за допълнителни кръстове, в т.ч. и звезди, които за кратко са залязващи, които образуват със срещуположните им звезди нови допълнителни кръстове, понякога дори по-точни. Вероятно като последствие, от тези 12 двойки определителки, китайските часове са 12 и първият от тях почва 1 ч. преди полунощ и свършва 1 ч. след полунощ.

Едновременно с това наблюдение било установено друго, а имено, че кръстовете, както и почти всички други звезди, се изместват всеки ден по малко все на запад, така че в продължание на една година описвали пълен кръг. Тъкмо това това дало възможност да се означат със звезди главните средищни дни в годината, става дума за трите дни на съборите вначалото на първия, петия и деветия месеци от българския календар. Голямата кола(мечка), с отвестното си положение над Полярната звезда в деня на зимното слънцестоене, е първият белег. Краят на ока й сочи към Овчарската звезда (Арктур) (виж. схема №1) и се оказва, че когато дойде време тя в полунощ да застане над Полярната звезда, вече точно е настъпил деня на втория „царствен” събор и втората третина на годината. За начален ден на последната третина на годината и за последния редовен „царствен” събор била избрана (за означаването им) една от звездите на Орион – Ралица или Воин (виж. схема №1). Възниква въпроса, можело ли е да се определи с помощта на звездите деня на зимното слънцестоене? Разбира се, най-късият ден, този на зимното слънцестоене, не би могъл да се определи по звездите, чрез тях той само може да се обозначи. За определението на този ден е послужил пак стожерът, който със сянката си е показал, кой е най-късия ден. В този ден, на най-дългата сянка на Слънцето, е наблюдавано коя звезда в полунощ ще застане в преслапа отвесно над Полярната звезда и вече към края на ХХIV век пр.Р.Х. е било установено, че това са предните „колела” (звезди) на Голямата кола(мечка). Установено било също, че в този ден вечерта, когато добре се стъмнело, на преслапа над Полярната звезда се намирала друга забележителна звезда от съзездието Квачката(Плеяди) или Стожера (на схема №1 - Мао, срещу определителка №1). Към полунощ тя вече била на запад, а точно срещу нея – на изток, се оказала друга лична звезда Огъня (на схема №1 - Хуо, срещу определителка №15).

Така са били установени двете прави (двете предни колела на Голямата кола(мечка)и Полярната звезда с №1 и №15) на основния кръст. При китайският император Яо (известен и като Жълтия император, легендарен и датиран в периода от 2356 до 2256 пр.Р.Х. с вероятен произход от съседен народ от към запад на китайците) пак били възприети, от споменаваните по преди съседи, способи и постижения, които китайските астрономи не разбирали, става дума за тройното поделяне на небосвода, но запазили указателя му Овчарската звезда и Ралица, без да се опитат да им намерят срещуположни. Но продължили развитието на астрономическите си знания като прибавили за още по-достоверно, точното очертание на основния кръг още и №8 и №22. Този кръст е известен в астрономията като прочутата „квадратура на Яо” и от него започва отделния път на развитие на китайската астрономия. При строгия Яо се провеждат многобройни постоянни и точни наблюдения, като от пълното им съгласуване Яо създал това превъзходно просто и точно астрономическо правило – средство за определяне на деня, часа и мястото, по-добро и по-просто от което не било намерено до появата на познатите ни сега.

Впоследствие, но навярно все още по времето на този император, са били установени още осем двойки срещуположни звезди определителки и се образували десет двойки. Към тях добавили, само по негова заповед, двете определителки Ралица и Овчарската звезда (Арктур). От тези постижения сероятно са се възползвали западните им съседи и си служели с тях за разпределяне на междинните времена и ги пренесли на запад.

След Яо китайската астрономия запада, по-късно за кратко се възстановява, пак запада и т.н. до възцаряването на династията Джоу (1121 – 221 г. пр.Р.Х.) с произход отново от западните им съседи. Първите Джоу внесли множество подобрения и наново определили положението на слънцестоенето, което поради значителното изместване на Полярната звезда от първоначално установеното й положение. Те въвели нова „квадратура” (№7 и №21 с №14 и №28 по схема №1) и разделили небосвода на три (явно под влияние на западните им съседи, тъй като китайците не прилагат делението на три, припомнете си, че при българите това е правило : трите пъти, три пъти мери, един път режи, воденето на бойните действия с централно, ляво и дясно крило и т.н., к.м.), като за главно средище определили вместо зимното слънцстоене, лятното. Към звездата №7, която означавала новото, по-точно място на лятното слънцестоене, те прибавили и новите определителки №16 и №26 (са последната се предполага, че е от Пегас или от Андромеда. Тройното деление на небосвода отпаднало (защото не разбирали смисъла му), на означаващите го определителки останали и както №4 и №12 също нямали противоположни. Не само че останали, но били приети от западните им съседи като ново тройно, обратно на първичното, делене и били пренесени на запад и в Индия, което показва, че влиянието на тези астрономически възгледи не били случайно, а продължително. С това завършва влиянието на китайското астрономично знание върху западните им съседи.

По-нататък, особено по време на династията на Цин (ХVII – ХХ век.сл.Р.Х. к.м.) и на старата династия на Хан ( 206 пр.Р.Х. – 220 сл.Р.Х. к.м.) влиянието на западните и северните съседи върху китайците става пробладавщо във всяко едно отношение: държавно-устройствено, военно, в астрономията, дори в държавния календар. И така, макар да са се развивали по твърде различни и самостоятелни пътища, все пак между двете астрономии не е могло да съществува голяма разлика, тъй като началните им основи били едни и същи и взаимното им влияние било толкова силно и непрекъснато и всичко ставало общо достояние на едните и другите.

Като се знае всичко това и че тази астрономия много превъзхождала всички останали и ги изпреварила – халдео-гръцката с 20 века, а евроейската с повече от 40 века, вече би трябвало да се разбере подигравателното отношение на Симеон Велики към самохвалната „ученост” на императора Лъв VI, който бил провъзгласен от придворните си за най-учен за времето си, със следното писмо до неговия пратеник Лъв Магистър: Симеон, княз на България, до Лъв Магистър, изпроводен в България като пратеник за първи път:

„ По-миналата година твоят цар се показа премного достоен за учудване, като ни съобщи за слънчевото затъмнение и времето му; той посочи не само месеца, седмичата и деня, часа и минутата, но така също и колко време ще трае това затъмнение. Казват, че той знае и много други неща за движението и хода на небесните тела. Ако това е истина, разбира се, той знае и за пленниците; и понеже знае, той би могъл да ти каже дали ние ще ги пуснем или ще ги задържим. И тъй, обади ни едно от двете и ако познаеш нашата скрита мисъл, то като награда както за предсказанието, тъй и за пратеничеството, Бог ни е свидетел, ще получиш пленниците. Здравей!”

и в отговор на последвалото писмо от Лъв Магистър : Симеон, княз на България, до Лъв Магистър:

”Никак не позна, о, магистре, бъдещето и тайната, като ни написа това, що си написал. А и твоят цар прочее, който се занимава с небесните движения, никак не знае бъдещето. Наистина имах на ум, имах – Бог ми е свидетел – да възвърна пленниците. Обаче няма да (ги) върна, тъй като ти не позна бъдещето и лъжливо помисли, че няма да бъдат изпратени, нито можа да получиш награда за предсказанието. Здравей!”

Симеон Велики добре ще да е познавал изостаналостта на ромейската астрономия в сравнение с българските знания за звездното небе, защото се е учил в прословутия им Магнаур (“великата зала; magna aula”)
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com

history.rodenkrai.com/new/drugi_izsledvaniq/astronomicheskite_osnovi_na_stariq_bylgarski_kalendar.html

БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР И СЪВРЕМЕННАТА НАУКА

Всеки календар отразява мирогледа и знанията на своя създател. За да разберем българския календар е необходимо да изясним какви са възгледите на нашите прадеди.в областта на космогонията, космологията , строежа на близкия космос и слънчевата система. Особено голяма ценност за нас представлява учението за великото единство, учението на богомилите и философията на даоизма.

Многобройни са източниците по този въпрос, но в синтезиран вид мирогледът на българите е отразен в учението за Великото единство (ВЕД), философията на даоизма, учението на богомилите и каменните надписи от времето на Аспарух.

В учението за великото единство основополагаща е идеята за основното първично начално единство, като на съвременен език означава първичното единно начало. Първичното начално единство обхваща безкрайно пространство и време. Чрез пулсационни излъчвания то създава нови самостоятелни средища, които на свой ред също могат да пулсират и излъчват. Многократното повторение на този процес води до създаване на вселената. Това всъщност е сътворението. Ето какво пише по този въпрос Димитър Съсълов:

“Основното първично начално единство в туптежни излъчвания (пулсации б.а.) ТРОИ в две срещуположни посоки. Това са главните основни начала, които са самостоятелни средища. Освен отделните им времена и простори, на тези средища се присвояват възможности за собствени туптежни излъчвания, за съгласувани и допълващи се взаимодействия и съчетания. Първоначалното начално единство обхваща и просмуква в безкрайните си пространство и време, всичко що е излъчило, както и всичко излъчено в последствие от неговите излъчвания. При също такива туптежи то поглъща обратно с присвоените им простори и особености всички разновидни средища, когато присвоените им времена са се завършили. На излъчените пряко или непряко самостоятелни средища биват присвоени освен простори и времена, също и някои от началните особености на първичното единство. Такива туптежни излъчвания на различни, разнородни и разно степенни самостойни средища, техните допълващи се съгласувани взаимодействия и съчетания на техните обратни туптежни всмуквания от първичното единство, представляват света – цялата вселена и нейния живот. Както знаем, това първично начално единство е бивало наричано Върховно Единство”.

Пред нас е едно прекрасно описание на пулсационния модел на Вселената, където туптежът е пулсация, излъчването – разширение на пространството, а туптежното всмукване – свиване на пространството. В този модел на съществува понятието сътворение. Съвременната теория на Големия взрив описва само едно пулсационно разширение на пространството, само един миг от съществуването на вселената.

Аналогична е картината и в даоизма. ДАО е аналог на първичното единство. ЯН и ИН са аналог на двете главни основни начала. Движението от Великия предел до следващия велик предел е пулсация или туптеж.

Георги Велев отбелязва,че ЯН и ИН са български думи, често употребявани в съвременния ни език, поради което имаме основание да считаме, че учението за Дао е произлязло от учението за ВЕД.

Богомилското движение е чисто българско явление. Поради това то е част от българското културно наследство, за нас е важно да знаем как в него се разглеждат въпросите за първичното начало и сътворението. В книгата на Антон Глогов четем следното:

“Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на сътворението и Силата на разрушението”.

“Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в което е държана от Силата на разрушението. Тласкана от съзнанието за творчество, Силата на сътворението влиза в борба със Силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсване на мъртвата точка за да премине от небитие към битие, т.е. да започне мировото сътворение, сътворението на света.”

По същество това е една лекция по космогония. Мъртвата точка е аналог на първичното яйце, е нейното разкъсване е аналог на Големия Взрив.

Космологията на богомилите е представена от идеята за “създаване на ред във всемира” и привеждането му в състояние на равновесие. По този въпрос те казват следното:

“След завършека на първата част от сътворението, Силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата във всемира се появи опит да се рушат едно друго, поради безредието в което се движеха в пространството. Ето защо Силата на сътворението каза: “Трябва да се внесе ред в движението на телата във всемира и поради това, както се подчини на мен Силата на разрушението, така следва да се подчинят тези тела еднона друго, според силата която съм им дал.” По този начин Силата на сътворението създаде равновесие между нейните творения във всемира, а за център на всемира тя определи да бъде Слънцето, нейното най-могъщо творение,около което се движат всички тела във всемира. Така се създаде кръговъртежа във вселената, т.е. Земята да се движи около Слънцето и да се грее от него, месеца да се движи около Земята и всички тела да се движат било около Земята или около Слънцето, било едно около друго, според силата която им е определила Силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със земята и с месеца, около центъра на всемира, Слънцето.

Силата на сътворението определи за център на всемира Слънцето, защото в него беше преминала най-голямата част от нейната творческа сила и то носеше и топлина, и виделина на всички други тела, които бяха със слаба светлина.”

По-добре не може да бъде казано. Пред нас е една лекция по космология, която представя хелиоцентричния модел

От древно българските надписи ще посоча само един, който по мое мнение съдържа най-голямо количество информация. Той гласи следното:

“Подвижните светила са 7. небесен господар им е слънцето. То и Юпитер-времегосподарят управлява.”

Подвижните светила са Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн.

Определянето на Слънцето за небесен господар означава, че то е център, че моделът е хелиоцентричен.

Проучванията показват, че почти всички единици за измерване на време са в съответствие с периода на въртене на Юпитер около Слънцето. Това води до извода, че българският календар е слънчев и юпитеров.

Този извод има важно значение за възстановяването на българския календар, но още по-важно е да знаем, че много преди Коперник, Галилей и Нютон, българите са знаели, че планетите се въртят около Слънцето, а не около Земята.

Българите са разпределили календарната година по оригинален начин, като един от дните е отделен от другите. Този ден е нулев. Той не се брои и няма седмично име. Това е българската Нова Година.

Останалите 364 дни се разпределят в 4 тримесечия, всяко по 91 дни. Тримесечието съдържа 3 месеца, или 13 седмици. Първият месец има 31 дни, а другите два имат по 30 дни. Началото на годината съвпада със зимното слънцестояние.

Четвъртата година е високосна. Високосният ден също не се брои. Той се прибавя между 30 VI и 1 VII, когато е лятното слънцестояние.

Годините се броят в пакети по 12 години, в съответствие с движението на Юпитер. Пет 12-годишни цикли определят един 60-годишен цикъл.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КАЛЕНДАРА

Българският календар е слънчев.

Българският календар е юпитеров.

Българският календар е циклов.

Българската календарна земна г o д ина започва един ден след зимното слънцестояние, което по григорианския календар е 22 декември.

Българският зодиак не е ретрограден.

Главните измерителни единици за време в календара са земното денонощие, земната година, звездният ден и звездната годин а.

СТРУКТУРА НА ЗЕМНАТА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА

ДЕНОНОЩЕН ЦИКЪЛ

Продължителност на денонощието – 24 часа =1440 минути = 86400 секунди.

Начало на денонощието – отчита се от 0. 00 часа в полунощ.

Край на денонощието – в 24. 00 часа.

Продължителност на календарният ден – дванадесет часа считано от 6. 00 до 18. 00 часа.

Продължителност на календарната нощ – дванадесет часа считано от 18. 00 до 6. 00 часа.

Х арактерни моменти в денонощието: сутрин в 6. 00 часа; обед (пладне) в12. 00 часа; вечер в 18. 00 часа; полунощ в 24. 00 часа. Първите часове след полунощ носят определението късна доба, а втората половина на деня се нарича икиндия.

Характерни наименования на деня и нощта в зависимост от тяхната реална продължителност .

Дългият ден – денят на лятното слънцестояние. По грегорианския календар на 22 юни, а по българския – на 30 юни.
Дългата нощ – нощта след деня на зимното слънцестояние.По григорианския календар на 21 декември, а по българския – на 30 декември, събота. На този ден е големият български празник Игнажден (Иняжден, Игнет, Идинак, Поляз и др.).
Средният ден – денят на пролетното равноденствие. По григорианския календар на 23 март, а по българския – 30 март, събота.

Средната нощ – нощта след деня на есенното равноденствие. По григорианския календар на 21 септември, а по българския – на 30 септември, събота.
Характерни дни в българската календарна земна година:

Нулев ден – първият ден след деня на зимното слънцестояние.Това е началото на българската година.На този ден е най големият български празник Коледа. По григорианския календар това е 22 декември. Този ден не носи нито едно от имената на седемте дни от седмицата.
Високосен ден – вмъква се в календара на всяка четвърта година между 30 юни (събота) и 1 юли (неделя) по българското броене. Този ден е нулев.
Еньовден (Яньовден) – денят на лятното слънцестояние.По григорианския календар на 22 юни, а по българския – на 30 юни, събота.
СЕДМИЧЕН ЦИКЪЛ

Седмицата съдържа седем дни.

Неброените дни не влизат в седмицата.

Първият ден на седмицата е неделя,а средата е в сряда.

Годината съдържа 52 седмици.

МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ

Първият, четвъртият, седмият и десетият месеци съдържат по 31 дни, а всички останали по 30.

Неброените дни не влизат в състава на месеца.

Годината съдържа 12 месеца, което прави 364 броени дни.

Първият ден на първият месец е винаги неделя. На този ден е големият български празник Суроваки.

ТРИМЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ

Тримесечието съдържа три месеца.

Първият месец съдържа 31 дни, а следващите по 30.

Първият ден на тримесечието е неделя, а последният – събота.

Поради топлинната инерция тримесечията и сезоните не съвпадат напълно.

Годината съдържа 4 тримесечия.

ШЕСТМЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ

Шестмесечието съдържа две тримесечия.
Годината съдържа 2 шестмесечия.
ЕДНОГОДИШЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

Календарната земна година е еквивалентна на една обиколка на земята около слънцето.
Продължителността на реалната година е 365.2422 земни денонощия.
Календарната земна година съдържа 365 дни, от които 364 се броят, а нулевият ден не се брои.
Броените дни се разпределят на 52 седмици, или на 12 месеца, или на 4 тримесечия, или на 2 шестмесечия.
Всяка четвърта календарна година е високосна. Високосният ден е нулев. Високосната година съдържа 366 дни.
ВИСОКОСЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

Високосният календарен цикъл се съдържа неявно в 12-годишния цикъл чрез трите му високосни години.
Този цикъл е свързан с прибавянето на високосен ден за изравняването календарното време с реалното.
В древността този цикъл е познат като Година на Сириус, или Година на Сот с продължителност 1461 дни.
ДВАНАДЕСЕТГОДИШЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

Дванадесетгодишният календарен цикъл съдържа 12 земни години, или четири високосни цикъла.
Предназначението на 12-годишнния цикъл е да осигури технология за осъществяване на високосната корекция.
Високосни години са първата, четвъртата и дванадесетата.
Високосният ден се вмъква между шестия и седмия месеци на високосната година.
Другата функция на 12-годишния цикъл е да осъществи плавен преход към 60 - годишния цикъл в съответствие с нормалната продължителност на човешкия жовот.
Продължителността на 12-годишния цикъл е в съответствие с периода на една юпитерова обиколка около слънцето
На всички години от цикъла са присвоени имена на животни, което го определя като животински.
Номер първи в цикъла е годината на свинята.
Имената на животните от едно до дванадесет са свиня, мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, маймуна, овен, петел, куче.
В рамките на един цикъл всички животни са или мъжки, или женски.Не се допуска смесен вариант. В този смисъл цикълът е или мъжки, или женски, поради което 12-годишните цикли протичат в алтернативна последователност на мъжки и женски цикли.
Всеки 12-годишен цикъл е наименован с едно от имената на природните стихии вода, огън, земя, дърво, метал. Точно това обстоятелство позволява формирането на 60-годишния цикъл.
Стихиите са “боядисани” с цветове в последователността вода – черно, огън – червено, земя – жълто, дърво – синьо, метал – бяло.
Първи е цикъл вода, а след него следват огън, земя, дърво и метал.
Организацията на 12-годишния цикъл позволява всяка земна календарна година да бъде определена с име на животно,пол на животното, име или цвят на цикъла. По този начин всяка година е еднозначно определена в рамките на един интервал от 120 години.
ШЕСТДЕСЕТГОДИШЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

Шестдесетгодишният календарен цикъл съдържа пет 12-годишни цикли.
Функцията на този цикъл е да формира един звезден ден.
Първият 12-годишен цикъл в неговия състав е вода – черно.
Когато нечетните 12-годишни цикли са мъжки, 60-годишния календарен цикъл е мъжки, а в обратния случай е женски.
СТО И ДВАДЕСЕТГОДИШЕН ЦИКЪЛ

Два 60-годишни цикли формират един 120-годишен цикъл като комбинация от еднакъв брой мъжки и женски структурни единици.
Функцията на 120-годишният цикъл е да осигури възможност за корекция на календара в големи периоди от време, чрез отнемане на вече добавени високосни дни.
ЗВЕЗДНА ГОДИНА

За големи периоди от време, въпреки високосната корекция , календарът започва видимо да изостава. Това налага допълнителни корекции.
Звездната година е измерителна единица за големи периоди от време,предназначена да осигури регламентирана технология за изравняване на календара с реалното време.
Основен цикъл във звездната година е звездният ден, равняващ се на един шестдесетгодишен цикъл от 60 земни години.
Звездната година съдържа 336 звездни дни, или 20160 земни години.
Дните в звездната година са разпределени в седмични, месечни, тримесечни и полугодишни звездни цикли.
Звездната седмица съдържа 7 звездни дни или 420 земни години.
АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

Слънцето е най-важният космически обект за човешкия род. Без него животът на земята е немислим. Хората винаги са го почитали като бог. Връзката между слънцето и календара е неразривна. Земната година е главна единица за време, но това всъщност е времето за една обиколка на земята около слънцето. Почти всички параметри на календара се определят от влиянието на слънцето върху земята и другите планети. Продължителността на реалната слънчева година е 365.2422 земни денонощия. След един пълен цикъл на корекции средната стойност на календарната земна година е точно равна на реалната.
Юпитер е най-голямата планета в слънчевата система с период на една околослънчева обиколка 11.86 земни години. Българското му име е Янкул овчарят. В свободен превод Янкул означава Господар на времето. Това подсказва че Юпитер има важна функция в българския календар. Той материализира на небето 12-годишния календарен цикъл.
Едновременното наблюдение върху слънчевия часовник и Юпитер с помощта на две диаметрално разположени звезди показва, че след 12 години по 365 дни плюс още три дни, първата помо щ на звезда се появява на небосвода на с ъщото място, в същия час, както в началния момент на наблюдението.

Тези 4383 дни се разпределят на 3 високосни периода по 1461 дни. Един високосен период съдържа 3 нормални години по 365 дни плюс един високосен ден. Така 12-годишният цикъл създава възможност за регламентирана високосна корекция. Високосни години са четвъртата, осмата и дванадесетата. По български това са годините барс, кон и куче.

Сатурн е втората по големина планета с период на въртене закръглено 30 години.Планетата може да материализира 60-годишния календарен цикъл, а чрез него и дванадесетгодишния.
Уран е седмата планета отброявано от слънцето с период на въртене 84.0127 години.Планетата не се вижда с невъоръжено око но има сведения че някои хора с много остро зрение са могли да я забележат. Открита е през 1781 година от английския астроном Уйлям Хершел.
Годината на Уран много плътно приляга върху параметрите на звездната година. Звездната година съдържа 240 периода от 84 години, звездното тримесечие – 60, звездния м е сец – 20, звездната седмица – 5.

Сириус е най – ярката звезда на небосвода. Българите я познават като Орачът, или като Л ъжикерван. Египтяните са я познавали като Сот с неговия 1461-годишен високосен период , наричан Година на Сириус
Африканското племе догони чества на всеки 60 години празника на Сириус, наричан от тях Сиги. Те знаят че Сириус е тройна звезда.На древните източноирански диалекти Сириус се нарича Тиштриа,което означава Тризвезди. В тази географска зона се намира Б актрия. Имаме основанието да считаме, че българите също са знаели, че Сириус е тройна звезда.

Връзката на Сириус с календара е видима поне в два аспекта:

Четиригодишният високосен цикъл е най-малкия в българския календар. Всички по големи цикли са кратни на четири.
Вторият значим факт е че Сириус се проектира в средата на съзвездието Близнаци, по български змей. Това създава възможност да “закрепим” равнината на еклиптиката към галактичното пространство.
Галактичния център е открит в ново време. Това е най-черната точка на небосвода. Координатите му се проектират на границата между съзвездията Стрелец и Скорпион, по български куче и петел. Това обстоятелство позволява центърът на галактиката да бъде основен репер за ориентиране на зодиакалната равнина. Пре ориентиране то позволява да преместим началната точка за отброяване на съзвездията в г р аничната точка между Стрелец и Скорпион.Така координатната система с център слънцето става точно ориентирана и твърдо св ъ рзана в галактичното пространство.
Зодиакалните съзвездия са в пълно съответствие както с месеците в календарната година, така и с годините на 12-годишния цикъл. За една земна година слънцето, движейки се в посока изток, последователно преминава през всички зодиакални съзвездия. Юпитер в своя 12-годишен път в посока изток по същия начин обхожда всички зодиакални съзвездия.
Тези обстоятелства определят българския календар едновременно като слънчев и юпитеров. В този смисъл е невъзможно българският зодиак да бъде ретрограден, т.е. зодиакалните съзвездия не се броят в посока запад, а в посока изток.

Планетите също имат своето съответствие с календара.Това се вижда най - добре когато приемем че планетит е са 10, както е отбелязано в ш умерските писмени източници.
При отброяване от слънцето ясно се очертават две планетни зони – външна и вътрешна. Всяка зона съдържа 5 планети. Налице е аналогията с два 60-годишни, или един 120-годишен цикъл.Вътрешната зона е аналог на 60-годишен мъжки цикъл, а външната на женския цикъл.Най-силно осветена е планетата, която е най – близо до слънцето и затова трябва да бъде оцветена в бяло. Така съответствието става пълно и еднозначно, както е показано на таблица 4. в приложенията.

По същия начин можем да намерим съответствие с 12-годишния цикъл. Като прибавим към 12-те планети слънцето и Сириус се получава следното съответствие : Слънце – свиня; Меркурий – мишка; Венера – вол; Земя – барс; Марс – заек; Юпитер – змей; Сатурн – змия; Уран – кон; Нептун – маймуна; Плутон – овен; Нибиру – петел; Сириус – куче;.

Движенията на земната ос се определят от прецесията и нутацията.
Прецесията е бавно движение с период 25920 години, при което земната ос описва конус с наклон на образувателната 62 ъглови градуса и 33 минути.

Нутацията е бързо движение на земната ос с период 18.6 години. Три нутационни периода образуват цикъл от 56 години. Този период се нарича цикъл на Метон. Съществува и друг цикъл от 54 години, наречен голям Сарос. Звездната година съдържа 360 Метонови цикъла. Периодът на прецесията съдържа 480 големи Сароса.

Прецесията на земната ос предизвиква движение на точката на равноденствието в западна посока със скорост един ъглов градус за 72 години, или 50 ъглови секунди за година. За една звездна година от 20160 земни години точката на равноденствието се премества с 280 ъглови градуса.

Голямата полуос на земната орбита се движи бавно в източна посока със скорост 11.5345 ъглови секунди за една година. Това означава, че относителната скорост на точката на равноденствието към голямата полуос е 61.5345 ъглови секунди за година, като сума от двете абсолютни скорости. Следователно точката на равноденствието ще преминава през орбиталната ос с период 21061 години. Тази стойност е с 4.47% по-голяма от звездната година, което с приемлива за тези мащаби точност е колкото звездната година. Изводът е, че звездната година се формира от прецесиите на земната ос и о с ите на земната орбита.

БЪЛГАРСКИЯТ ЗОДИАК-Дар от Янкул

      

№	животно	зодия	планета	бог
1	свиня	козирог	Плутон	Ерешкигал
2	мишка	водолей	Нептун	Е.А
3	вол	риби	Уран	АН
4	барс	овен	Сатурн	Нинурта, Нергал
5	заек	телец	Юпитер	Думузи, Енки
6	дракон	близнаци	Марс	Адад
7	змия	рак	Земя	Енлил, Нинурта
8	кон	лъв	Венера	Инана, Енки, Суд
9	маймуна	дева	Меркурий	Инана, Набу
10	овен	везни	Луна	Нана
11	петел	скорпион	Слънце	Уту, Нанше
12	куче	стрелец	Нибиру	Гула, Нинурта

   Зодиакът е последователност от имена на животни, която в древността е ползвана за целите на астрономията и календаристиката. В класическия зодиак не всички имена са на животни, но наименованието зодиак са запазва. Различаваме два основни вида зодиаци – астрономически и календарни. Астрономическият зодиак е една номерирана последователност от съзвездия, разположени в зоната на еклиптиката. На всяко съзвездие се присвоява по едно от имената в зодиака. Астрономическият зодиак е неподвижен по отношение на звездите.
Календарните зодиаци са номерирана и наименована последователност от характерни времеинтервали като месеци, години, или по-големи периоди.на всеки пореден времеинтервал се присвоява съответното име от зодиака.
При слънчевия календар този зодиак е неподвижен по отношение на точките на равноденствие и точките на слънцестояние. За една година слънцето преминава последователно през всички зодиакални съзвездия. В началото на следващата година то стартира отново в изходната точка.
В зависимост от начина на наблюдение, зодиакалните животни се броят в права (директна източна) посока, или в обратна (ретоградна западна) посока. За една година слънцето преминава.в посока изток през целия астрономически зодиак. Юпитер се движи в същата посока, но периодът му е 12 години.
Лунната календарна година е по-малка от слънчевата. Това означава,че началото й ще се измества в обратна (ретроградна) посока т.е. на запад. Това явление се натича астрономическа стробоскопия. То е в същността на ретроградното движение на точката на равноденствието на запад. Необходимо е да отбележим, че астрономическата стробоскопия се проявява и в източна посока. След всеки 84 години Юпитер стартира с едно зодиакално съзвездие напред, т.е. в източна посока.
Целта на нашето изследване е да установим характера на българския зодиак и неговата начална точка, а също така да установим съответствието му с класическия зодиак.
Вече установихме, че българския календар е слънчев. Началото на календарната земна година е фиксирано на 22 -ри Декември по григорианския календар, един ден след зимното слънцестояние.този факт означава, че българския зодиак не може да бъде ретрограден.
Същият резултат се получава по отношение на 12-годишния цикъл.господарят на времето – Юпитер “брои” зодиакалните съзвездия (“стада”). Това “броене” е в източна посока. Всичко това означава, че българският календар е юпитеров.
Борис Рогев посочва, че близкоизточния зодиак е директен, а ретрограден е далекоизточния. Изрично се подчертава, че юпитеровия зодиак е директен. Като приравнява правилно китайската зодия Мишка с класическата Водолей и зодия кон с класическата Лъв, той доказва ретроградния характер на китайския зодиак. Но тази констатация не е основание да се твърди, че и българския зодиак е ретрограден. Зодиите Водолей и Лъв са диагонално разположени, поради което е необходима още една зодия за да бъде сравняването еднозначно по посока. Ще отбележим, че основното доказателство на Борис Рогев за ретроградния характер на българския зодиак е версията му за лунния характер на българския календар, което е невярно.
В своята книга “Преоткриването на българския календар”, Петър Добрев приема резултатите на Борис Рогев, като ги доразвива чрез изследването си върху шумерския календар. Чрез последователни трансформации той постига приравняване на шумерската зодия ЗИБАНТУ (Скорпион) с българската ДВАН (Заек). Така хипотезата на Рогев е по-обоснована.
Ще отбележим, че приравняването на ЗИБАНТУ с ДВАН е съмнително, тъй като известния шумеролог Захария Ситчин я поставя на друго място. В тозо смисъл доказателството на П. Добрев не е достатъчно убедително за да определим характера на българския зодиак.
В приложената таблица сравняваме класическия, китайския, българския, египетския и шумерския зодиаци. Шумерският е в два варианта. Българският зодиак е разположен в директна и ретроградна посока. В директна посока откриваме 4 съвпадения с Египетския зодиак: Мишка –Водолей; Котка – Барс; Магаре – Кон; Овен –Коза. Този резултат е далеч по-убедителен при доказване на тезата за слънчевия характер на българския зодиак. Тя се потвърждава и от календара на богомилите, където вторият месец ШО е месецът на водата, което е равнозначно на Водолей. Шестият месец ХО е месеца на горещините и се приравнява на Юли. Тези два месеца ни позволяват еднозначно да определим българския зодиак като директен.
По отношение началото на зодиака ще изходим от необходимостта 12-месечният и 12-годишният цикли да имат за начало една и съща зодия.
Несъмнено началото на зодиака е в зодия Свиня, равнозначна на Козирог. Тази теза се потвърждава от следните факти:
• В народната памет българскате Нова Година е в най-късия ден.
• На този ден се принася зимната жертва – свиня.
• В публикувания от Петър Добрев зодиак от Симеоновия сборник, разделителната линия е поставена между Козириг и Стрелец. Тъй като българския зодиак е директен, началната зодия е Козирог.
От направеното изследване заключенията са следните:
• Българския зодиак е директен.
• В началото на българския зодиак стои зодия Козирог, по български Свиня.
• Съответствията с класическия зодиак са следните:
Свиня -Козирог;
Мишка -Водолей;
Вол -Риби;
Барс -Овен;
Змей -Близнаци;
Змия -Рак;
Кон -Лъв;
Овен -Везни;
Петел -Скорпион;

               

ДВАНАДЕСЕТИЧНИТЕ ЦИКЛИ
В БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

В календара на българите има два дванадесетични цъкъла. Първият е 12-месечен. Чрез него се конституира земната календарна година и системата на народните празници.

Вторият цикъл е 12-годишен. Той има отношение към високосната корекция на календара и към летоброенето. В един 12-годишен цикъл се съдържат три високосни години.

Съставните единици на тези цикли носят имена на животни, които са едни и същи и за двата цикъла. На еднаквите номера в двата цикъла е съответно едно и също календарно животно. Общият брой на календарните животни е дванадесет.

Петър Добрев открива три имена на месеци. Това са: Ах-ман, Тах-ман и Тукса-ман, което св превежда като Куче-месец, Петел-месец и Свиня-месец.

В празниците на българина откриваме Петковден на 14 Октомври – насочен към овцете, Мратинци на 14 Ноември – насочен към кокошките, Вълчи празници в края на Ноември, т.е. в началото на Декември. Също и най-големият български празник Коледа, на който се дава зимната жертва Прасе. Налице е последователността Овен-Петел-Куче-Свиня. (4)

Астрономическият адекват на 12 -те календарни (небесни) животни са 12 -те зодиакални съзвездия. Преминаването на слънцето през зодиакалните съзвездия в продължение на земната година позволява да проследяваме месеците. Планетата Юпитер обхожда зодиакалния кръг за 12 години. В едно съзвездие тя престоява в продължение на една година, което позволява да проследяваме както потока на годините в 12-годишния календарен цикъл, така и потока на високосните години. Това обстоятелство е една от причините българите да нарекат планетата УО (Янкул) – Господарят на времето.

Причината за избор на 12 зодоакални съзвездия е следната:

Естествените пространствени ориентири на зодиакалната равнина с център слънцето са най-ярката звезда Сириус и центърът на галактиката. За главно определяме направлението Слънце-галактичен център. Проекцията на това направление върху зодиакалната равнина определя началото на астрономическия зодиак в зодиакалното съзвездие Козирог. Когато разделим зодиакалния кръг на 12 равни части получаваме секторите в които се разполагат 12 -тезодиакални съзвездия. Само в този случай проекцията на направлението Слънце-Сириус попада в центъра на седмото зодиакално съзвездие Близнаци. (4)

Приложената таблица дава достатъчно информация за имената и поредността на календарните животни, както и за продължителността на 12-годишния календарен цикъл. В съответствие с тази таблица имената на календарните животни са в следната последователност: Кон-Маймуна-Овен-Куче-Свиня-Мишка-Вол-Барс-Заек-Змей-Змия.

В заключение можем да направим следните изводи:

Българската календарна година представлява 12-месечен цикъл от 364 дни плюс един нулев ден. Периодът от 364 дни се разпределя на 4 тримесечия по 91 дни. Тримесечието се разпределя на 3 месеца. Първият месец има 31 дни, а вторият и третият - по 30 дни.
Нулевият (неброеният) ден е извън състава на броените дни. Той е ден-година.
В българския календар съществува 12-годишен цикъл.
Месеците и годините носят имена на календарни животни.


БЪЛГАРСКИЯТ ШЕСТДЕСЕТГОДИШЕН
КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

В предишните изследвания се натъкнахме на факти, които потвърждават наличието на мъжки и женски години, а също и на 60-годишен календарен цикъл в българския календар. Целта на нашето изследване е да определим точната схема по която те се проявяват в календара. Ще посочим само достатъчен брой факти, които ни позволяват да получим еднозначни решения.

Относно женско-мъжкото начало разполагаме със следните факти:

Възшествието на Винех, съгласно Именника на българските канове е в мъжка година Кон 754г., защото Именшегор означава мъжки кон-жребец. На “Гешовата къща” в Свищов е изобразено женско животно-свиня. Годината е женска 1863г.-Свиня. На фасадата на Струпецкия манастир е изобразена ламя-женски змей. Годината е женска 1868г.-Змей. Вчерквата “Успение богородично” в с.Черни-връх Ломско намираме две изображения на ламя. Надписът с цифри е 1867г. Това означава,че черквата е осветена в началото на женската 1868г.-Змей, но в края на християнската 1867г., което означава, че българската Нова Година започва малко по-рано от християнската.
Борис Рогев дава данни за 60-годишния китайски цикъл, от които се вижда, че мъжки са всички четни, отчетено по християнския календар. Нечетните години са женски. Вече знаем,че в българския календар 754г. е мъжка, а 1863г. и 1864 са женски. Вижда се, че закономерността не е като при китайците. Съществува някакво друго правило за определяне на женско-мъжкото начало. Ще отбележим,че китайския календар е неуравновесен. При него половината от животните са представени само като мъжки, а останалите само като женски, т.е. налице е неравноправие на мъжкото и женското начало.

12-годишният цикъл налага правилото всички години от него да са от един и същи пол. Само при този случай равноправието на половете е гарантирано. При това положение в продължение на 2 календарни 12-годишни цикли системата е напълно уравновесена. Следователно половете ще се повтарят през период от 24 години. На базата на това правило изчисляваме,че след като 754г. е Жребец, 1858г. е също Жребец.

Един конкретен китайски цикъл започва от 1864г. Мишка и завършва с 1875г. Свиня (включително). Но в българския календар годините от 1863г. Свиня до 1874г. Куче, всички са женски. Изводът е, че началото на българския 12-годишен цикъл е в година Свиня.

За проверка на българския вариант можа да послужи гербът на Петър Парчевич. На герба са изобразени две кози. Едната е с брада, а другата без брада. Известно е, че Парчевич е удостоен с титлата барон на 20 -ти Юли 1668г., когато е бил на около 60 години. От календарна гледна точка следва, че той е роден през 1608г. в цикъла от 1863г. до 1874г. (включително), 1872г. е Кобила, тъй като цикъла е женски. Лесно можем да изчислим, че 1608г. е женска, а 1668г. е мъжка. Този резултат е в унисон с календарното значение на козела и козата от герба. Същия резултат се получава когато база за сравнение е 212г. Змей-женски, когато е възшествието на римския император Цезар Марк Антоний Август КАРАКАЛА. Каракала е равнозначно на черна хала.Относно стихиите разполагаме със следната информация:

1. Година 465 е Змия-Огън.
2. Година 633 е Змия-Вода.
3. Година 680 е Змей-Метал.
4. Година 1924 е Мишка дърво по китайския и по българския календар

Като направим необходимите изчисления, намираме, че по двата календара 663г. е Змия-Вода, а 680г. е Змей-Метал. Но 465г. по китайския календар е змия-дърво, а по българския – змия-огън. Ясно е, че при стихиите двата календара също се различават .

Георги Велев обосновава решение при което в българския календар всеки дванадесетгодишен цикъл е под знака на една от петте стихии. При тази схема на цикъла се присвоява името на една от стихиите. Всичките негови години носят името на тази стихия.

Както по нашия, така и по китайския календар 1864г. е Мишка-Дърво. Това означава, че българския цикъл от 1863г. Свиня до 1874г. Куче ( в кл.) е цикъл дърво. Твърдението се потвърждава и от факта, че вляво от образа на свинята от Гешовата къща е нарисувано растение, олицетворяващо цикъл дърво.

След съответните изчисления по предоставените данни установяваме, че българските цикли са разположени по следния начин:

1827г.-1838г. – Вода-черно
1839г.-1850г. – Огън-червено
1851г.-1862г. – Земя-жълто
1863г.-1874г. – Дърво-синьо
1875г.-1886г. – Метал-бяло

Последователността на циклите е Вода-Огън-Земя-Дърво-Метал.
Последователността на циклите можем да възстановим с помощта на следните данни:

Гешовата къща в Свищов определя 1863г. като година Свиня-род женски-цикъл Дърво.
Рашковата къща в Банско определя 1868г. като година Змей-цикъл Дърво-цвят син.
Даскаревата къща в Банско определя 1873г. като година Петел-цикъл Дърво-цвят цин.
Възшествието на Аспарух сочи 680г. като година Змей-цвят бял.
Рождената година на Аспарух сочи 633г. като година Змия-цикъл вода.
Възшествието на консул Марк Елий АВРЕЛИЙ ВЕР сочи 140г. като година Змей-цикъл Метал-цвят жълт.
Възшествието на император КАРАКАЛА сочи 212г ката година Змей-цвят черен.
Град Калараш носи името си в чест на цар Петър четвърти, които е основател на втората българска държава. Това име сочи годината на неговото възцаряване 1184г. като година Змей-цикъл огън.
Това е моделът на българския 60-годишен календарен цикъл. Той се състои от пет 12-годишни календарни цикли, всеки от които носи името на една от стихиите, като по този начин са “номерирани”. Всяка стихия е наименована и оцветена. По отношение на стихиите 60-годишния цикъл е балансиран, но по отношение на полът на животните няма баланс. Цветовете на. 12-годишните цикли се различават от китайските само при цикъл дърво, където китайският.цвят е зелен, а нашият – син. Този факт се потвърждава от оцветяването в синьо на календарните животни от Даскаревата и Рашковата къщи в Банско.
Ако един 60-годишен цикъл има три мъжки и два женски 12-годишни цикли, то при следващия това съотношение ще бъде обратно. Следователно един 120-годишен цикъл ще бъде балансиран по отношение на женско-мъжкото начало.така календарната система придобива характер на бройна система, в която календарните цикли имат качеството на своего рода цифрови разряди. Българският календар се изправя пред нас като една изумителна по своето съвършенство система.

МИРОГЛЕДЪТНА БЪЛГАРИТЕ

В резултат на това изследване можем да направим следните изводи:

12-годишният цикъл се определя като мъжки или женски. Същото важи и за календарните животни в него.
12-годишните цикли образуват един алтернативен поток от мъжки и женски цикли.
Всеки 12-годишен цикъл носи името и цвета на една от петте стихии. 12-годишните цикли текат в реда Вода-Огън-Земя-Дърво-Метал. На този етап не е ясно кой от тези цикли е начален
Пет 12-годишни цикли формират един 60-годишен.
Потокът на 60-годишните цикли е алтернативен.
Два 60-годишни цикъла образуват един 120-годишен балансира цикъл.
Потокът на 120-годишните цикли не е алтернативен.
1960 г. = 7200 г. - година на пълното слънчево затъмнение, което става на всеки 360 години в една и съща точка на земното кълбо. 360 години = 1 век
Но ХХ век = 20 . 360 год. = 7200 год.
Затова 1960 год. = 7200 год. от сътворението.

www.ninti.hit.bg/PRILOGENIE2.htm







На тази таблица се виждат най-важните разлики между българския и китайския калсндари:
1. Дванадесетгодишният цикъл при българите запова в година свиня, а при китайците-от мишка.
2. При българите една природна стихия обхваща един цял 12-годишен цикъл, а при китайците-две календарни години.При тях в рамките на 12-годишния цикъл са разположени 6 стихии, като първата се повтаря.
3. Шестдесетгодишният цикъл при българите започва с цикъл вода, а при китайците с цикъл дърво.
4. В 60-годишния цикъл на българите петте стихии следват реда: вода; огън; земя; дърво; метал, а при китайците реда е дърво; огън; земя; метал; вода.
5. Българите "боядисват" цикъл дърво в синьо, а китайците-в зелено, което доказва, че по-стария календат е българският.
        

Картите за игра всъщност са БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР!!!

ЧЕТИРИ ранга с по тринадесет карти - ЧЕТИРИ сезона с по тринадесет седмици.
13х7=91х4 =364
Черният жокер е 365-тият ден ЕДНАЖДЕН, а червеният е денят на високосната година.


В книгата на Антон Глогов четем следното:
“Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на сътворението и Силата на разрушението”.

“Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в което е държана от Силата на разрушението. Тласкана от съзнанието за творчество, Силата на сътворението влиза в борба със Силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсване на мъртвата точка за да премине от небитие към битие, т.е. да започне мировото сътворение, сътворението на света.”

По същество това е една лекция по космогония. Мъртвата точка е аналог на първичното яйце, е нейното разкъсване е аналог на Големия Взрив.

Космологията на богомилите е представена от идеята за “създаване на ред във всемира” и привеждането му в състояние на равновесие. По този въпрос те казват следното:

“След завършека на първата част от сътворението, Силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата във всемира се появи опит да се рушат едно друго, поради безредието в което се движеха в пространството. Ето защо Силата на сътворението каза: “Трябва да се внесе ред в движението на телата във всемира и поради това, както се подчини на мен Силата на разрушението, така следва да се подчинят тези тела еднона друго, според силата която съм им дал.” По този начин Силата на сътворението създаде равновесие между нейните творения във всемира, а за център на всемира тя определи да бъде Слънцето, нейното най-могъщо творение,около което се движат всички тела във всемира. Така се създаде кръговъртежа във вселената, т.е. Земята да се движи около Слънцето и да се грее от него, месеца да се движи около Земята и всички тела да се движат било около Земята или около Слънцето, било едно около друго, според силата която им е определила Силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със земята и с месеца, около центъра на всемира, Слънцето.

Силата на сътворението определи за център на всемира Слънцето, защото в него беше преминала най-голямата част от нейната творческа сила и то носеше и топлина, и виделина на всички други тела, които бяха със слаба светлина.”

По-добре не може да бъде казано. Пред нас е една лекция по космология, която представя хелиоцентричния модел

От древно българските надписи ще посоча само един, който по мое мнение съдържа най-голямо количество информация. Той гласи следното:

“Подвижните светила са 7. небесен господар им е слънцето. То и Юпитер-времегосподарят управлява.”

Подвижните светила са Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн.

Определянето на Слънцето за небесен господар означава, че то е център, че моделът е хелиоцентричен.

Проучванията показват, че почти всички единици за измерване на време са в съответствие с периода на въртене на Юпитер около Слънцето. Това води до извода, че българският календар е слънчев и юпитеров.

Този извод има важно значение за възстановяването на българския календар, но още по-важно е да знаем, че много преди Коперник, Галилей и Нютон, българите са знаели, че планетите се въртят около Слънцето, а не около Земята.

Българите са разпределили календарната година по оригинален начин, като един от дните е отделен от другите. Този ден е нулев. Той не се брои и няма седмично име. Това е българската Нова Година.

Останалите 364 дни се разпределят в 4 тримесечия, всяко по 91 дни. Тримесечието съдържа 3 месеца, или 13 седмици. Първият месец има 31 дни, а другите два имат по 30 дни. Началото на годината съвпада със зимното слънцестояние.

Четвъртата година е високосна. Високосният ден също не се брои. Той се прибавя между 30 VI и 1 VII, когато е лятното слънцестояние.

Годините се броят в пакети по 12 години, в съответствие с движението на Юпитер. Пет 12-годишни цикли определят един 60-годишен цикъл.

Българският календар е една съвършена система за отмерване на времето, в която са вложени огромни познания. В този смисъл календарът е банка информация, която ние българите трябва да ползваме най-ефективно. Знанията на древните българи и днес имат актуално значение и представляват интерес за съвременната наука.

ИГНАЖДЕН, КОЛЕДА, НОВА ГОДИНА

Тройката Игнажден, Коледа и Нова Година са най-големите български празници. Най-голям от тях е Коледа. Тези празници бележат края на стария и началото на новия годишен кръговрат в пълно съответствие с движението на земята около слънцето. Преди покръстването българите са чествали това събитие на 21 ви 22 ри и 23 ти декември по григорианския календар.

На 21 XII на зимното слънцестояние, когато е най-късият ден. Това е краят на отиващата си година. Този празник се е наричал още Иняжден, Полязовден, Млад Ден, Млад Бог. След покръстването към него е прикачен християнския Св. Игнет и празникът постепенно се превърнал в Игнажден. Тази дума е най-близо до Иняжден.

Датата 22 XII не се брои в българския календар. Този ден е нулев поради което няма седмично име. Той на влиза в нито един от месеците. Той е ден-година. Българското му име е Колада, Коледа, или Божич. Това е най-големият български празник, посветен на първичното начало, на първичната невидима сила, силата на сътворението, която стои в основата на всичко видимо и невидимо. Християнството приравнява този празник към Рождество Христово, отчитайки че това е най-добрият компромис между старата и новата вяра.

Денят 23 XII в българския календар е винаги неделя – първи Януари. Това е първият броен ден от на започващата година. Нарича се Сурваки, Суроваки. Днес го честваме като Нова Година.

След приемането на християнството тези празници се установяват на 20 X II, 25 X II и 1 I . Църквата не успява да ги отмени, но успява да ги раздели и разбърка по отношение на зимното слънцестояние, с което намалява значението им като най-важни предхристиянски празници.

Несъвършенството на юлианския календар допълнително обърква нещата. След календарната реформа в България през 1916 г., нашата църква оставя празниците на старите си места. Така се стига до абсурда Игнажден да е на 2 I, Коледа на 7 I, а Нова Година на 14 I. Много по-късно по времето на Тодор Живков църквата поправя тази грешка и празниците идват на сегашното си място.

Ако познаваме предхристиянската същност на тези празници, можем да научим много за мирогледа на българите. Пред нас ще се изправи един народ, който н е само не се е отказал от своята празнична система, но е принудил църквата да нагоди своите празници към неговите исконни празници. Това невероятно събитие се е случило само защото българският народ е донесъл една висока култура, високо развита държавност и религия, неразривно свързани помежду си.

За най-голяма изненада, теоретичните основи на българската мирогледна система откриваме в далекоизточните философски школи и особено в учението за Дао. Китайските празници нямат нищо общо с това учение, но на много хиляди километри от България, празниците на българина са в пълно съответствие с това учение. Излиза, че китайците са съхранили науката, а ние практическото й приложение.

Основна категория в даоизма е невидимото ДАО (ТАО), което ражда всеобемащата енергия КИ, която на свой ред ражда активното начало ЯН и пасивното начало ИН, чрез които навлизаме в дуалистичния свят на хората. Особено място заема Великия Преход, по китайски Тай Цзи. Това е онзи момент от цикличното движение на Вселената, при който не съществува нищо освен Дао. Този момент бележи началото на нов цикъл в движението на Вселената докато достигне до следващия Велик Преход. Особено важно е, че при всеки преход ИН и ЯН разменят местата си. Този факт има важно значение за разбирането, че вселената е пулсираща система.

Удивителното е, че тези “китайски” думи се срещат доста често в съвременния български език.

Дао (Тао), а защо не Тео (Бог) е точно онази първична сила, за която беше споменато. На сръбски ДАО = давам.

Ин е женското, пасивното, тъмното начало. Тази дума е в основата на много български думи от женски род.

Ян е мъжкото, активното, светлото начало. Тази дума също присъства в нашия език.

В Североизточна България съществува коледен ритуал, наречен ТАЙЛАДА, а в някои райони – ДАЙЛАДА.

Тайлада се разбира като велико (голямо) съгласие (ред), а дайлада – като очаквано съгласие (ред).

Иняжден (Игнажден) е денят на най-високата активност на женското начало Ин. Тогава нощта е най-дълга.

Следващия ден 22 X II е повратна точка, след която денят започва да нараства. Това е денят на Великия Предел. Този ден е посветен на невидимото Дао. След него се нареждат останалите 364 дни от годината и затова той се нарича Колада.

Колада означава начало на подреждането, начало на реда. Кол е синоним на начало (Забий кола!). Лад означава ред.

На следващият 23 декември , денят е мъничко пораснал, с едно просено зърно, както казват старите хора. Това е първият броен ден на годината – първи Януари, неделя по българския календар. И тъй като той е още мъничък, млад, суров – българите го нарекли Сурваки.

Думата Сурваки можем да тълкуваме като сурова ки, т.е. като сурова енергия. Това тълкуване е в пълно съответствие със състоянието на мъжката енергия Ян, която е в минимална активност. Не случайно на третия ден от раждането на Ян е Сурваки. Нека си спомним, че нашите баби и майки правят понуда на третия ден от раждането на детето. Но от сакрална гледна точка Сур означава Слънце, или Бог.

Обредната система съпътваща празниците е изцяло подчинена на философското им съдържание. Особено важен е смисъът на коледния колак. Дупката в центъра на колака е символ на невидимото ДАО, което е в пълно съответствие със съдържанието на празника Коледа.

Цялото величие на тандема Иняжден, Колада и Сурваки е изява на една недостижима философия, до която съвременната философия още не е достигнала. В тази философия съзираме най-важните качества на древния българин и можем да си дадем сметка къде сме и кои сме ние. Добре е, че макар и далеко от България, част от тази философия е съхранена,защото това е майчиното мляко с което е закърмен българският народ.

ГОДИНАТА ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР Е 5504-та.

5504 + 2019 = 7523 : 12 =626,9166666 остатъка показва мястото на годината в дванадесетгодишния юпитеров цикъл. 

Година ПЕТЕЛ в цикъл ОГЪН

http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831