Всичко се създава два пъти – първо в съзнанието, а след това в реалността.
Реалността не стои на едно място. Всеки един миг на вечността се раждат нейни нови разклонения, формирани от микроскопически частици, които проектират 3D игра в нашето съзнание. Човешкото тяло е сбор от клетки, състоящи се от молекули, атоми, кванти, кварки и още по-микроскопически (фрактални) частици, все още неоткрити от нас. Скоростта на раждането на новите кадри на реалността е безкрайно голяма, но не по-малко от 80 кадъра в секунда. Едни и същи кварки могат да се появят в няколко реалности „едновременно“, клонирайки собствени копия в малко различаващи се една от друга реалности.
Нашето съзнание позволява „слепването“ на телата ни и заобикалящия ни свят в единство на тези частици, въпреки че самите те се намират в постоянно движение – раждане и анихилация (преход от света в антисвета). Но най-пазената тайна в света се състои в това, че съзнанието може да влияе на квантите, видоизменяйки материята и сценария на живота, от които се гради нашият земен опит.
В: Първите признаци за разуплътняването на материята – това възможността да ѝ влияеш и да променяш нейната форма ли е?
О: По принцип тя и така не е много плътна. За начало ние можем да я видим реално. Когато всички разберат, че това е супа, тогава ще можем да я трансформираме. Докато виждаме чугуна като чугун, а бетона като бетон, ние възприемаме света като твърд. Като повишаваме вибрациите и възстановяваме атрофиралите части на мозъка, отговорни за чувствителността и за реалното виждане на света, ще можем да влияеме на материята.
В: Разкажи ми за тази супа, моля.
О: В нея е всичко. По същество – това е една голяма вълна. Ние се намираме в супа, от която ежемоментно слепваме реалността. През цялото време се намираме в тази супа, дори да ни се струва, че сме в стая или в жилище например. Всичко това всъщност е супа на творението. През цялото време създаваме от нея реалността, защото ние сме творци. В супата се намират безкрайно количество варианти на вибрации. От нея може да се направи всичко, което пожелаем, това е просто чиста енергия, среда на безграничното творение. За да бъде управлявана трябва да се настроят собствените вибрации. Ние излъчваме вълни и пренастройваме супата. Можем да я настроим на високи вибрации и тогава цялата реалност ще се повдигне нагоре. Но наборът на общата точка сега е достатъчно ниска. Разбира се има вибрационно различни хора, но като цяло вибрацията е доста ниска, а материята достатъчно плътна. Наистина не най-плътната от възможното, съществуват и по-сгъстени варианти, но въпреки това общата реалност е достатъчно плътна. Смисълът е в това, да започне да се вижда супата. Тогава ще получим възможността да творим осъзнато.
Сега ние пресъздаваме обкръжаващата среда просто по памет. Ние нито за секунда не преставаме да бъдем творци, но предпочитаме механически да пресъздаваме реалността, вместо осъзнато да я сътворяваме. Сериозна пречка тук се явява бавната скорост на вълните. Например желанията: понякога искаш нещо, но докато то бавно се придвижи в материята, желанието вече се е променило, вече искаш нещо друго. Желанията ни настигат твърде късно. Необходимо е да се активират зоните на мозъка: епифизата, а също така и зоните по краищата на шишарковидната жлеза, пластинките, където се съединяват частите на мозъка. Тези чувствителни части ни позволяват да усещаме какво се случва наоколо. Ако разкрием реалното си зрение, бихме видели, че се намираме в течност. Това не е течност в буквалния смисъл, а просто безкрайна енергия, но по физически характеристики тя е най-близка до течната форма.
Отправяйки молба към вселената, помнете, че до мястото на издаване трябва да достигнете сами.
В: Нещо като пластелин?
О: Да, нещо от типа на желето. Когато успеем да излезем на равнище, където нашите мисли са синхронизирани, тогава ще успеем да повишим общата реалност. Сега процесът върви, но бавно. Същността на процеса е да постигнем синхронизация.
Коментар на оператора: този процес е добре известен в управляващите кръгове и синхронизацията на нашите мисли често се настройва изкуствено посредством програмирането на определени реакции от различни дразнители. След това при попадането на съответния дразнител в информационното поле хората реагират по един и същи начин, което предизвиква резонанс в квантовата супа и общата реалност се придвижва в правилното направление. Това всъщност е и една от причините, поради която повишаваме вибрациите твърде бавно и досега се намираме в този честотен диапазон, а бихме могли да бъдем в далеч по-висок.
Ти си абсолютен вълшебник.
Ти предизвикваш появата на цяла вселена, просто приемайки я за реалност.
Ти твориш всичко само с един поглед върху това.
В: Как да разработим мозъчните дялове?
О: Бъдете взискателни към храната. Живейте внимателно, разговаряйте с водата. Общувайте с околната среда, защото супата също е съзнателна. Образно това напомня океана от „Соларис“ на Тарковски. Ние всички сме едно. Супата – това сме всички ние. Достигането на това ниво на осъзнаване е мега щастие.
В: От това ниво сме дошли, просто сме забравили.
О: Да! Всъщност ние никога не сме излизали от него, то винаги е с нас. Ако поискаме можем да видим това.
В: Получава се, че нашето съзнание е настроено на определено възприятие на квантовата супа. Можем ли да наречем всичко това квантова супа?
О: Да, добро словосъчетание.
В: Има рубик-куб реалности. Те се различават по своята сложност: има 3 на 3 квадрата, има 5 на 5 и т. н. По сложност квантите са сравними с рубик-куб. Ако нашето съзнание е повдигнато, то може да събира по-сложни рубик-куб конфигурации. Излиза, че в самата реалност са зашифровани програми, които се включват сами, ако съзнанието е готово за тяхното възприемане или се изключват за съзнанието, защото не може да ги разчете.
О: Да, всичко съвпада с описанието.
В: В такъв случай това е предпазна система. Ако съзнанието се спуска до ниско ниво, то автоматично не може да взаимодейства повече с реалността, даже без да е задължително да се поставят блокировки. То просто няма достатъчно енергия, за да взаимодейства с реалността.
О: Точно така, аз виждам как хората живеят на Земята, но по никакъв начин не взаимодействат с нея. Просто живеят като механизми. Наблюдава се масов процес на пълно изключване от управляването на реалността. Ако се даде сила на хората, която те всъщност и така притежават, при толкова ниско ниво на съзнание могат да натрупат такива чудеса от незнание, които да доведат до необратими последствия.
Когато човек стигне до осъзнаването, че не съществуват граници, той става всичко: планини, реки, трева, дървета, слънце, луна, вселената – всичко това е той.
Превод и предложение: София Велева
neonula.blogspot.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар