Петльовден е народен празник, който се чества главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил ) или на 2 февруари (стар стил). Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден. Според изследователи е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци. Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски. Затова в Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско - с производните от Петльовден. В котленско-карнобатския вариант на обичая преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самия празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг.
Въпреки общоприетото схващане, се оказва, че кокошките не са с „пилешки мозък“.
Учени са открили, че кокошките са способни на по-задълбочени логически разсъждения от децата, имат отчетливи персонални характери и дори могат да бъдат лукави и манипулативни.
Ново проучване доказва, че интелигентността на кокошките е била силно подценявана досега, при положение, че птиците демонстрират умения за мислене, съизмерими с тези при бозайниците и приматите.
Оказва се, че те са царе на заблудата, като петлите, например, подават сигнали за храна без да е налична такава, за да привлекат женска, и кудкудякат по-тихо при ухажване, ако наоколо има друг петел, за да не насочат внимението му върху потенциалната партньорка.
Кокошките също така имат усещане за числата, тъй като дори новоизлюпените пиленца различават различни количества и са способни на проста аритметика.
„За разлика от много други птици, кокошките се категоризират като „стока“ – лишени от персоналност и интелект“, заявява д-р Лоро Марино, учен от проекта „The Someone“, пише Телеграф.
„Но кокошките имат капацитета да мислят и да правят логически умозаключения на ниво, което хората достигат на 7-годишна възраст. Те възприемат времевите интервали и могат да очакват бъдещи събития“, допълва той.
Кокошките имат сложни поведенчески модели, способни са на дискриминация, манипулация и се учат в социално отношение по начин, много близък до човешкия. Но самата идея за психология на кокошките е странна за много хора“, заявява още д-р Марино.
Също така кокошките са способни на самоконтрол, за да получат повече храна като награда и могат да оценяват собственото си положение в йерархията – два сигурни белега на самоосъзнаване.
Комуникацията между кокошките също е сложна система от звуци, които могат да означават много различни неща – от привличане на партньор до сигнал за опасност.
Пернатите животни изпитват и широк спектър от позитивни и негативни емоции – страх, очакване, тревожност и др.
инфо: actualno.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар