Има хипотеза, която вменява вината за загубата на пряка връзка с Твореца не на човечеството, а на злата воля на силите, враждебни към човечеството. Според тази хипотеза, преди време, възползвайки се от факта, че човечеството е “дошло на себе си” след глобален катаклизъм, нехуманоидната сила успява да създаде някакъв енергиен „екран“ над Земята, което лишава съзнанието на хората от пряка връзка с Твореца и пряка връзка с универсалните интернет – информационни полета, с помощта на които е възможно директно да се получава всякаква информация.
След това слугите на нехуманоидните сили предлагат своите услуги на човечеството като посредници между тях и Твореца, превръщайки се във върховни жреци на новите религии, а по-късно и като донори на “истинско знание” в лицето на жреците от “официалната наука”. Разбира се, жреците не са имали никаква връзка с Твореца, а са свързали хората със сатанинския егрегор на планетарния демон, за да го нахранят със тяхната енергия. Но освен енергията на човешкото страдание, на планетарния демон е била нужна и кръвта на невинни жертви. Поради което в нашия свят тези жреци започнаха да провокират войни, революции, бунтове, социални катаклизми, да финансират тероризма и нацизма и дори периодично да организират икономически и финансови кризи.
Втората група жреци, които се представиха като неоспорими източници на “истинско знание”, разбира се, бяха заети с една напълно противоположна задача – да гарантират, че “забраненото” знание, което е трябвало да стане достояние само на кастата на “избраните”, да не стане достъпно за обикновените хора, така че те да не могат да разберат какво е натрапено на тяхното съзнание и да не се опитват да се освободят от него. И през вековете те успяха да се справят доста добре – заблуждаваха мозъците на хората, като обявиха обещаващи и перспективни технологии за „измама“ и „фалшива наука“, а ефективни методи за повишаване на осъзнатостта – за „мошеничество“ и „мистификация“. А за да се създаде илюзията за прогрес, човечеството беше тласнато към безкраен път на трансформация в бездушни и бездуховни придатки на техническите средства.
Не беше трудно да се направи всичко това, като се има предвид ефективната работа на сатанинския „екран“, който блокира способностите на съзнанието на хората. Само малка част от хората се оказаха способни на краткосрочни прозрения и спонтанна “връзка” на съзнанието с информационните полета. Но дали тази хипотеза е толкова далеч от истината, колкото може да изглежда на хората с блокирани способности на съзнанието? В крайна сметка, логично казано, ефективността на този “екран” трябва да намалява с увеличаване на височината от повърхността на Земята, което означава, че способностите на нашето съзнание също трябва да се променят.
Оказва се, че когато се изкачваме по-високо и по-високо в планините, намаляваме блокиращия ефект на “екрана”. И, може би, универсалното дълголетие на планинарите е свързано и с този фактор, а не само с чистия въздух и топящата се вода от планинските ледници. Интересното е, че сем. Рьорих описват в книгите си невероятни състояния на съзнание, които преживяват високо в планините. Това се потвърждава и от алпинистите.
Разбира се, за тези явления може да се обвинява кислородния глад, но тогава как можем да обясним удивителните феномени на съзнанието на пилотите, много от които в критични ситуации са преживели връзка с някаква рационална сила, която им е помогнала да оцелеят, когато е изглеждало, че няма шанс за спасение? Астронавтите и космонавтите също са разказвали за такива ситуации, при които не само получили съвети и инструкции от тази сила при опасни ситуации, но и предупреждения за възникването на такива ситуации.
Също така много астронавти отбелязват изумителното явление на обострянето на обичайните пет сетива по време на престоя им в орбита. Ето например какво можете да прочетете за това в книгата “100 велики тайни на съзнанието”: “Много ефекти възникват в орбита, свързани с физиологията на човека, но те все още не са обяснени. Вземете поне ефекта на телескопичното зрение. За първи път американският астронавт Гордън Купър разказа за него, който в частност каза, че докато летял над Тибет, е виждал различни сгради с невъоръжено око. Но в съответствие със законите на физиката и физиологичните и анатомични особености на окото, от разстояние от 300 километра да се видят такива обекти е почти невъзможно.
За уникалното явление “далечен поглед” разказа и космонавтът Виталий Севастиянов: “Най-накрая видях днес Сочи. Видях ясно пристанището и нашата малка двуетажна къща”. Ефектът от “телескопичното зрение” потвърди и Юрий Глазков: “Ние летяхме над Бразилия, изведнъж видях една тясна панделка от шосе! А по нея се носи автобус, изглеждащ на цвят син!”.
“Ледена козирка”, плуваща във въздуха над облаците, видя и снима Георги Гречко. “Понякога гледката от Космоса разкрива изненади – казва Георги – Например, ние летяхме над Монголия и изведнъж видяхме изображение на човек. А неговият ръст – сто или дори двеста км. Можеха ясно да се видят главата, шинела му, краката му. Ние с Юрий Романенко, с когото тогава летяхме, го нарекохме “снежен човек”, защото снегът е създал този гигант”.
В допълнение към визуалните образи, в космоса присъстват и мистериозните звуци. Поне понякога те се чуват от астронавтите. За това много поетично разказва космонавтът Владислав Волков .. “Под нас летеше земната нощ. И изведнъж от тази нощ се разнесе лай на куче. Представих си, че това е гласът на нашата Лайка (загинала в орбита). А след това съвсем ясно чух едно дете да плаче! И някакви гласове. Да се обясни всичко това е невъзможно. Да се почувства – да!”
А веднъж Юри Гагарин, чувайки една музикална мелодии, признава, че по време на полета в някакъв момент е чувал подобна музика в ушите си. По-късно космонавтът Алексей Леонов каза същото за тази мелодия … Понякога, докато са в орбита, астронавтите срещат “ефекта на присъствието”. В един момент астронавтът изведнъж започва да усеща, че някой сякаш пробива гърба му с много тежък поглед. А след това невидимата същност надава “глас”. Тя прошепва “текст”, който някъде в дълбините на съзнанието звучи така: “Тук си дошъл твърде рано и погрешно. Повярвай ми, защото аз съм твоят прародител. Сине, не трябва да си тук, трябва да се върнеш на Земята и да не нарушаваш законите на Твореца”. И често за убедителност този глас разказва малка история, известна само на семейството на астронавта, свързана с този прародител.
За да се обясни това явление, дори се предположи, че този „шепот“ принадлежи на някаква силно развита извънземна цивилизация. Използвайки наличните инструменти, а по-специално манипулирането на съзнанието, тя мирно се стреми да не допусне човечеството в космоса, който тя отдавна е овладяла. И за да докаже своята сила, тя “чете” от съзнанието и подсъзнанието на астронавтите фактите, известни само на тях”.
Както виждаме, в орбита наистина се случват доста странни неща: изостряне на възприятията и контакти със странни същества, както и „фантастични сънища-състояния”, за което многократно е разказвал космонавтът-изпитател Сергей Кричевски. Е, а същността, която не позволява на човечеството да навлезе в космоса, би могла да бъде свързана с точно този нехуманоиден разум, който е инсталирал енергийния “екран” и е живял хилядолетия в клетъчните кухини на Земята, разположени на дълбочина около 16 километра под повърхността й.
Или може би цялата работа е, че поради дългото блокиране на нашето съзнание от паразитната сатанинска система, ние сами се превърнахме в същества, чието съзнание е заразено с този зъл вирус, и заради това разумните сили на Космоса сега ни държат в тази изкуствена “карантина” – докато не се излекуваме. Само вътрешната работа със своето съзнание трябва да бъде първата стъпка към такова изцеление, а втората стъпка е да се използва колективната воля на хората, освободени от объркването, за да се унищожи този “екран”, който не позволява до Земята да стигнат енергията и информацията на Създателя. Символът на този “екран”, който дава представа за силите, които са го създали, е много вероятно да е змия, известна от древността, която захапва опашката си, змия, която е обвита около нашата Земя.
По материали от Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар