Ролята, която играят магьосниците в периода преди Френската революция, е, разбира се, общоизвестна и никога не е била оспорвана от официалната история. Но, подобно на философските школи, тази внезапна поява на множество магьосници винаги е била представяна като спорадичен резултат от ленността и любопитството на тогавашното общество.
Важно е да се разбере, че точно така, както всички философи са били свободни зидари, главните магьосници са не само масони, но и членове на окултни тайни общества. Следователно не за изолирани шарлатани, а за агенти на някаква скрита власт трябва да смятаме хората, които сега ще проучим набързо.
Един от първите, които ще представим, е Шрьопфер (Schroepfer), съдържател на кафене в Лайпциг, който заявява, че никой не може да бъде истински свободен зидар, ако не практикува магия. Съобразно с това той се обявил за ,,реформатор на свободното зидарство" и в собствения си дом учредил ложа с ритуал, основан върху степента Розенкройцер, с цел е да бъдат викани духове.
Срещите стават в глуха доба, когато чрез внимателно подредени светлини, вълшебни огледала и може би електричество, Шрьопфер успява да изфабрикува привидения, които неговите последователи - под въздействието на силен пунш - смятали за посетители от другия свят. Накрая ,,магьосникът", подлуден от собствените си заклинания, си пръснал черепа в една градина близо до Лайпциг.
Според Льокуто дьо Кантльо именно Шрьопфер е този, който втълпявал различни идеи на прочутия ,,Граф дьо Сен-Жермен" - ,,Майсторът" на нашите съвременни сродни на масонските ложи. Самоличността на тази загадъчна личност никога не е била установявана; едни съвременници твърдят, че той бил извънбрачен син на португалския крал, а други, че бил син на евреин и полска принцеса.
Когато питали херцог дьо Шоазьол дали знае произхода на Сен-Жермен, онзи отговорил: ,,Разбира се, че го знаем; това е един син на португалски евреин, който експлоатира лековерието на града и Двора." През 1780г. плъзва слух, че баща му е евреин от Бордо, но според ,,Спомените на маркиза дьо Креки" барон дьо Бретей разбрал от архивите на своето министерство, че лъжливият граф дьо Сен-Жермен е син на един еврейски лекар от Страсбург, че истинското му име било Даниел Волф и че той се е родил през 1704г. От това следва, че по всеобщо мнение той е имал еврейски произход.
Както изглежда, за първи път се споменава за Сен-Жермен в Германия около 1740г., където неговите ,,изумителни способности" привлекли вниманието на маршал дьо Бен-Ил, който - тъй като бил винаги готов да стане жертва на шарлатаните - го върнал със себе си във френския двор и там той спечелил бързо благоволението на мадам дьо Помпадур. Не след дълго маркизът го представил на краля, който му дал жилище в Шамбор и тъй като бил омагьосан от брилянтното му остроумие, често прекарвал дълги вечери в разговор с него в покоите на мадам дьо Помпадур. Междувременно той изобретил още по-високо в очите на маршал дьо Бел-Ил. Около 1761г. Сен-Жермен живеел сред голям разкош в Холандия и твърдял, че е навършил седемдесет и четири години, макар и да изглеждал само на петдесет; ако това е било така, той трябва да е бил на деветдесет и седем години, когато умрял през 1784г. в Шлезвиг. Но такова изключително дълголетие съвсем не задоволява съвременните му поклонници, които обявяват, че Сен-Жермен не е умрял през 1784г., а все още живеел и днес в някое ъгълче на Източна Европа.
Това не противоречи на теорията, за която се говори, че е била разпространявана от Сен-Жермен, а именно, че до XVIII век той бил претърпял няколко превъплъщения и че последното от тях е продължило хиляда и петстотин години. Обаче Барюел обяснява, че когато Сен-Жермен изказва такива твърдения за възрастта си, говорел на масонския език, в който един човек, който е посветен в първата степен, е тригодишен, след втората степен става петгодишен, след третата - седемгодишен, така че посредством огромното увеличение, висшите степени правят твърде възможна вероятността един високопоставен адепт да достигне възрастта от хиляда и петстотин години.
Днешните автори - не само онези, които са му последователи - представят Сен-Жермен като личност с изключителни познания, нещо като супермен, който се извисява над по-незначителните магьосници от неговото време. Обаче съвременниците му не го вземат толкова на сериозно и го представят по-скоро като изкусен шарлатан, когото салонните остроумници правят прицел на шегите си. Главното му значение за темата на тази книга обаче се състои в неговото влияние върху тайните общества. Според ,,Автентични мемоари, които да послужат на историята за граф Калиостро" (,,Memoires authentiques pour servir a l"histiure dy Cinte de Cagliostro") Сен-Жермен е ,,Велик майстор на свободното зидарство" и именно той посвещава Калиостро в мистериите на египетското масонство.
Роденият през 1743г. Жозеф Балзамо, който приема името граф Калиостро, като магьосник далеч надминава своя учител. Подобно на Сен-Жермен и за него всички смятали, че е евреин - син на Пиетро Балзамо, сицилиански търговец от еврейски произход. Той не криел своето грещо възхищение от еврейската раса. След смъртта на своите родители Балзамо избягал от манастира в Палермо, в който бил затворен и се присъединил към някакъв човек, известен като Алтотас, за когото се говори, че бил арменец и с когото пътувал из Гърция и Египет. Пътешествията на Калиостро по-късно го отвеждат отначало в Полша и Германия, където бил посветен в свободното зидарство и накрая във Франция; но именно в Англия самият той обявява, че е създал своя прочут ,,Египетски Ритуал", който основава официално през 1782г. По собствените му думи, този ритуал водел началото си от един ръкопис, написан от някой си Джордж Кофтън - чиято самоличност никога не е била разкривана - ръкопис, който той купил случайно в Лондон. Обаче Яркър изказва мнението, че ,,ритуалът на Калиостро очевидно е ритуалът на Паскуали" и че ,,ако той го е получил от един ръкопис в Лондон, това би показвало, че Паскуали има последователи в този град". Много по-вероятно изглежда Калиостро да е получил своето египетско масонство от същия източник като този, от който е заимствал. Паскуали за своя Орден на мартинистите, а именно Кабалата; както и да е получил своите наставления не от единствен ръкопис, а от някой виден еврейски кабалист в Лондон.
Скоро ще видим кой може да е бил той. Във всеки случай, в един съвременен разказ за Калиостро ние се натъкваме на описанието му като ,,доктор, посветен в кабалистичното изкуство" и розенкройцер; но след като основава своя собствен ритуал ,,графът" придобил името Велик Копт, тоест, Върховен Глава на египетското масонство - ново разклонение, което той желаел да присади върху старото европейско масонство.
По-висша категория от Сен-Жермен и Калиостро е прочутият швабски лекар Мезмер, който е дал името си на един важен клон на естествената наука. Около 1780г. Мезмер обявява своето голямо откритие - ,,животинският магнетизъм" или ,,принципът на живота във всички снабдени с органи същества, душата на всичко, което диша". Но ако днес месмеризмът е започнал да бъде смятан почти за синоним на хипнозата, а съвсем не за клон на окултизма, самият Мезмер - разбърквайки флуида в своята ,,магическа кофа", около която неговите послушници плачели, спели, изпадали в транс или се гърчели, бълнували или предсказвали - съвсем естествено си спечелил репутацията на шарлатан. Свободните зидари, които жадували да разкрият тайната на ,,магическата кофа", бързали да го вербуват в своя Орден и Мезмер бил приет в ,,Най-ранния ритуал на свободните и приети зидари" през 1785г.
Шрьодер, който основал през 1776г. една гилдия на ,,Истинските и древни розенкройцери масони", практикуващи някои магически, теософски и алхимически степени; Гаснер, чудотворецът, който живеел в околностите на Ратисбон; ,,евреинът Леон", член на банда шарлатани, спечелили купища пари с вълшебни огледала, в които хората с богато въображение могли да виждат отсъстващите си приятели и които накрая били изгонени от Франция от полицията - всички те и много други експлоатиратли лековерието и любопитството на висшите класи и във Франция, и в Германия през периода между 1740 и 1790г.
Дьо Люше, който пише преди Френската революция, описва ролята, играна в техните мистерии от душата на един еврейски кабалист на име Габлидон, живял преди Христос и предсказал, че ,,през 1800г. на нашето земно кълбо ще избухне една твърде забележителна революция и няма да има друга религия освен тази на патриарсите."
Как да обясним тази забележителна вълна от кабализъм в Западна Европа? От кого е вдъхновена тя? Ако, както ни уверяват еврейските автори, нито Мартинес дьо Паскуали, нито Сен-Жермен, нито Калиостро, нито някои от общоизвестните окултисти или магьосници са евреи, проблемът става още по-неразрешим. Не можем да повярваме, че синедрионите, еврейските йероглифи, съзерцаването на Тетраграматона и другите кабалистични обреди са се появявали от само себе си в главите на френски и германски аристократи, философи и свободни зидари.
illuminatibg.blogspot.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар