Символът на Плутон е същият като някои древни изображения на Богинята-Майка.
Символите на Богинята
Плутон е планетата управител на знака Скорпион. Плутон се свързва с вътрешната трансформация, с вътрешното прераждане и възкръсване от пепелта, подобно на птицата Феникс. Същото важи и за знака Скорпион. Те се свързват с цикъла живот-смърт-прераждане. С това се свързва и Великата Майка. Значението се отнася не само до цикъла на природата и нейната трансформация, зима-смърт, пролет-възраждане, ново начало. И в двата случая се свръзва с вътрешната трансформация, със символичната смърт на личността и отстраняване на старото и ненужното и новото възраждане на личността. Легендата говори, че остров Самотраки е бил заселен от амазонки. При разкопки на Башовата могила (Дуванли) в 1931г. е намерено свидетелство за Самотракийските мистерии - червенофигурна хидрия (ваза). Ив. Маразов обяснява, че текстът върху нея предава двете основни фази, през които кандидатът преминава по време на посвещение... Чрез мистичен брак с богинята, младежът се докосва до свещени предмети и открива мистерийна тайна.
“В индоевропейските езици самото "знание" е етимологически свързано с идеята за зачеване, т.е. брак. Затова знанието винаги се дава на инициирания от жена; в индоевропейската митология точно жената е притежател на напитката на знанието, която тя дава на ново посвещавания поет. Ето защо инициацията в тайното знание приема формата на брак между жената-носител-контейнер на знанието и мъжа, който търси това знание."
Великата богиня-майка властва върху огромна територия, която включва древните тракийски територии: Егейската област, Мала Азия, Балкано-Дунавския и Днепро-Днестровския ареал. Като дарителка на безсмъртие, тя полага своя жезъл върху избраника. В скални релефи жезълът й е изобразен като клонче. С него тя обуздава демоничните стихии и спира смъртта. Тя вихрено преследва дивеча, но и се грижи за него.
Според учените култът към нея е разпространен в тези райони, защото там е развито земеделие и скотовъдство. Мисля, че това може да се тълкува като амазонско присъствие.
В изследване на тракийските могили г-н И. Маразов отбелязва: "Върху стелата от Трибратната могила е изобразена богиня на колесница, а към нея се приближава конник. Колесница е представена и в Казанлъшката гробница... Тя е служила като превозно средство именно за жената, седяща на трона, а конят е бил използван от царя. Това доказва и стенописа от гробницата в Свещари... Свещеният брак осмисля митологично и ритуално отношенията между героя и богинята и у скитите, и у траките... Богинята избира съпруг, за да роди от него основателя на династията, първия цар на скитите.
Върху пластинка, намерена в Саховка, централният мотив е бракът между богинята (седяща на трон) и коленичилия пред нея скитски вожд. Той е изобразен с инсигниите на властта - лък, секира и ритон. Само той пие с богинята, държаща огледало и чаша в ръце, явно - той е нейния избраник, той ще стане цар, благодарение на този брак."
"Болшинството от одриските царски имена са форми на името на Великата богиня-майка. - отбелязва Д. Попов. - Според езикознанието първата съставка Ама-, Ме-, Ма- в двусъставните тракийски имена, се свързва със значението "майка" - епитет на Великата богиня. Много одриски царски имена започват с: - Амадок, Медок, Мадок, Аматок."
Характерно за траки и скити е, че царят дължи властта си на женско божество. При тези два патриархални народа Божествената троица се състои от майка, дъщеря и съпруг, докато гърците и другите народи от това време почитат троица, съставена от двама богове и Богинята-майка. Не е ли това влияние на амазонките при тези народи?
До времето на Александър Македонски има запазени сведения за техните подвизи. До нас е достигнало името на амазонката Тедис ("Божествената"), живяла в царската резиденция на траките - град Салмидесос (дн. Мидия), намиращ се в Приморска Странджа.
Омир, Софокъл и Херодот датират този град от 8-6 в. пр.Хр. Те са впечатлени, че мъжете му имали специална прическа – с превързани на главите перчеми - свидетелство за аристократичен произход. Покровител на града е Арес - бог на войната и баща на амазонките. Споменават, че тук живеят тракийски амазонки - войнствени девойки, предани на своя владетел, но безпощадни към чужденците.
Когато проучвал историята на този древен град, д-р Калин Порожанов присъствал на интересен разговор на Созополски рибари. Те съжалявали, че не са си взели жени от Странджа, тъй като според тях, те били наследнички на амазонките и пазели техния завет - да бъдат верни служителки и пазителки на мъжете си.
Свидетелства за присъствие на амазонки в Тракия са и запазените имена на селища, като Кибея (край Ямбол), Амсория (сега Безмер, на 4 км югозападно от Кибея), отразено в записките на френския пътешественик д-р Ами Буе (1836, 1837, 1838). Град Плиска носи име на известна амазонка, според чувашкия акад. Юхма. Спомени и документи разказват, че при превземането на Варна Аспарух използвал отряд амазонки.
Анонимен ватикански разказ за похода на Никифор I в България и разгрома на византийците на 26 юли 811 година от Крум, гласи:
"... българите въоръжили по мъжки жените”, а те “връхлетели върху императорския отряд и започнали да ги избиват..."
От този малък откъс става ясно, че жените не са случайно подбрани, а са обучени и владеят добре бойното изкуство, защото както и да въоръжиш жена, която е само домашна слугиня, тя не може да побеждава добре въоръжена войска.
"Мъжете и жените в древно българската държава имали равни права и задължения. В обществото и в семейството жената се радвала на почит и уважение. Древнобългарските закони позволявали на девойките да се омъжват за този, когото харесват, дори против волята на родителите си..." - пише Петър Чолов.
Ивайло Аянски, нестинар от с. Стаматово, разказва спомените на своята баба нестинарка. Тя му е предала, че те пазят в рода си тайната за нестинарските танци от тяхната родоначалничка - амазонка, която участвала в боевете срещу нахлуването на турците в Родопите.
От лява страна, отгоре на покрива, Мида е поставил свой собствен надпис, който гласи, както следва:Атесъ Арки-Дэвэсъ, акемъ амота Вожъ Мида, Гавантаеи Анактеи Едаесъ“.
В буквален превод тоя надпис гласи:
„На Ати и на Арки Деви (посвещава това) страшният и безсмъртен Вожд Мида, император на идайските царе“ Безспорно езикът на тези надписи е бил онзи, който е минавал тогава за държавен и религиозен език на старите траки. Като е така, ние знаем, че той е езикът, на който са написани индийските Веди и иранската Зенд-Авеста. Разликата е диалектическа, следователно незначителна.
Както виждаме Лъвът, символ на Слънцето, в от страната на Майа-Деви, която е Адити.
А Кришна казва, че "от Адитите е само Вишну"(Ра-ма)". Митра е наричана Адитя/Първична/. Във Ведите има осем Адити:1. Варуна 2. Митра 3. Аряман 4. Бхага 5. Анса/Амса/ 6. Дхатр/Дакша/ 7. Индра.
Всички тези богове произлизат от Великата Богинята Майка - Адити.
Затова тези богове се наричат Адитяс
ТОВА СА КАДРИ ОТ ГРОБНИЦАТА В СВЕЩАРИ, С ОБРАЗА НА КАРИАТИДИТЕ
Апи е богиня от пантеона на скитските богове. Според Херодот Апи=Гея=Земя; прародителка на скитите;Мифы народов мира, Т.2, с. 446 В Тракия в гробницата Свещари богинята Апи се явява в елегантно облекло, края на полата завършва с вълни вдигнати нагоре и вече няма никакви глави на змии и грифони. Богинята Апи е изобразена с вдигнати ръце, както богинята на земята Табити, посрещаща душата, върнала се в къщи, след дълго скитане по земята.»
Могилата Большая Цимбалка – златен конски начелник – IV в.до.н.е. Едно от каноничните изображения на богинята Апи -В.Цагараев, «Осетинская мифология» 
Златна плочка с изображение на скитската Богиня от могилата Куль-Оба, IV в. до н.е.
Великата богиня, позната в древността под името Танит /някъде я пишат Танис/. Тя е съпруга на Баал и картагенците са й направим множество скулптури.
Танит е позната под имената Астарта /Ашера, Афродита, Артемида, Ищар и т.н.. Всъщност, Танит е Кибела! Какво държи Танит /Кибела/ отпред на гърдите си.
Двете скулптури са намерени на о.Ибиса: Изумителна е приликата с жезъла на Хермес?
Все пак, за да няма съмнение относно отговора на въпроса „какъв е бил жезълът на Великата богиня?”
Това е жезълът на древната Кибела /Танит/, известна по цял свят като съпругата на Баал!!!
Кибела с цилиндрична тиара и було...
Същата шапка с булото в една женска родопска носия:
Лъвът е легнал долу до краката й. Кибела държи с дясната ръка съд за дарове, а в лявата пита. Обаче на този артефакт по-интересен е образът на жената срещу нея, защото това нейната жрица Сибила. Държи факла?
Оказа се, че жената /заградена в елипса/ е жрицата на Кибела. И е нормално да е тя, защото държи в ръката си статуетка на Кибела.
forum.tisitova.com/viewtopic.php
На една надгробна плоча от бургаския музей ясно е изобразена жрицата с двата факела, на която й поднасят дарове. На втория ред вече виждаме как същата жрица седи в двуколка с два коне, а факлите сочат напред и нагоре.
Тоест предците ни са запаметили на надгробната плоча какъв ритуал е изпълнявала жрицата на Кибела при погребението на човек!"
https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f
=16&t=444&start=170
Факлите при Кибела означават светлина, която е свързана с духовен път? Жрицата с факлите е символ за светлината, която води душата /Съзнанието, Атман/ по пътя към световете на Кибела. Тоест жрицата се явява връзката между починалия и Великата Майка.
Защо обаче жрицата и Сибела е в двуколка с коне?
Защото конете са символ за времето! "Атхарваведа" XIX.53. един химн за Кала /”кала” означава време на санскрит/:
„1.Във времето е впрегнат коня.
Седем лъча, хилядооки, нестареещи, многобройни.
Заблуди се издигат, но мъдрите виждат през тях,
кръга на всичките светове.”
Впрегнатият кон е символ за ВРЕМЕТО!
Затова Кибела, когато посреща човека в отвъдното същият често е изобразява да язди кон. Тоест Времето пренася душата на мъртвия до Кибела."
Скитска "Кабала" - Кибела е със сигурност. Еврейската/плагиатствана/ и вавилонска Сибила няма , обаче и викат КАБАЛА!Както всичко друго при йудеите изопачен плагиат.
https://forum.tisitova.com
Кибела - Cybelе е известна много, много отдавна на древните българи под името Сибила или още Сивила. Това име се среща и в древнобългарската апокрифна литература.От име на Богинята-Майка по-късно то става нарицателно за жените с по-особени пророчески дарби, считани за нейни служителки и наречени сибили. Сибила се е наричала и известна прорицателка от Троя. В българските легенди изобилстват разкази за мистични сибили и самодиви. И защо ли не някъде другаде, а в сърцето на Тракия се намира цяло нейно древно светилище с името Кабиле...Сибилите не са римски патент, а български. Те са жрици в храмовете на Кибела. Има едно светилище в България - така наречената гробница в Свещари, където е изобразена Богинята Кибела, поднасяща златен венец на конник. Конникът, както знаете, вероятно, символизира пътя на човека в отвъдния свят. А онази, която държи ключовете към вратите на Отвъдното, е само една - Богинята Майка Кибела. Сибила е наричана всяка жена, която е изповядвала Великата Богиня-Майка и е била нейна служителка. Такива жени са имали по-особени дарби - виждали са незримото. Сибила носи името на Богинята, на която служи - Кибела. Сипилена е наричана Кибела според връх Сипил - Sipylus, в чието подножие е бил разположен едноименния древен град Сипил, в който е царувал Тантал и след неговата смърт синът му - Пелопс, дал названието на п-в Пелопонес. Овидий в Метаморфози разказва за тях. Историците твърдят, че този връх се е намирал в древна Лидия, сега в територията на Турция - днешният вилает Маниса. В близост тече река с турското име Гедиз Нехри и с древното име Ерми или Хермес. Обаче, по-интересното е, че Омир в Илиада - глава 24 - стих 614-616 споменава в близост на връх Сипил не друга, а реката Ахелой:
Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари;
гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини,
гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен, Всяка богиня с возилото си. Всяка дева и деви си има "вахана"(возило)"което изразява енергията, която й е подчинена.Лъвът е символ на Василевс(к)ата.Думата "Васил" иде от санскр. "Васу"("ценност", "атрибут, "жезъл") и е символ на Васу-дева(Кришна), но има препратка и към змиите в материята- василиките(базиликите)- змийски царе, които отначало са имали орлови(петльови, заради "коронката" на главата) глави.Често Яхве(като земен змийски цар)също го рисуват като Базилевск(змийски цар-нага) с петьлова глава!Във ведическата митология Слънцето се счита за главна планета, защото олицетворява трите Веди – Ригведа, Яджурведа и Самаведа. А Слънцето е управител на знака Лъв.Битува поверие, че Слънцето презентира мъжкото, a Луната-женското начало. Това е обяснимо, защото това е очевидно и е вярно като изначално правило. Но се е получило изкривяване. На историческата сцена на култово обожаване от Човечеството богинята е била заменена от мъжки "бог". Обаче това е станало само привидно, на повърхността, за публична консумация(за масите), контрол, невежество и заблуда. За да се скрие Древното Знание, или най-малкото Древната История на култовете и било необходимо да се заличи ВЪНШНОТО обожаване на богинята-майка, докато адептите са я обожавали скрито, както е било в древността. Появата на такива религии, като йудаизъм, християнство и ислям са били създадени с цел да дават ВЪНШНО почитане на Богът, като "Слънце"(мъжкото начало), като, в действителност в тайните обреди са почитали богинята майка(кървави жертвоприношения на Кали)
Богинята-Майка в най-различни митологии язди лъв или е седнала на трон от лъв. Такива са например индийската богиня, убийца на демони - Дурга, която е и богинята Кибела и още доста други богини от най-дълбока древност. В индийската митология, от енергиите на всички мъжки богове била създадена Богинята Дурга, после всеки бог и дал подарък. Планината Хималаи и дала планински лъв. Този лъв и помагал при убийството на демоните, които боговете не успели да победят.Луната е известна като Триликата Богиня- Дурга (от новолуние до десети лунен ден преди пълнолуние), Лакшми (от десети лунен ден преди пълнолуние до пети лунен ден след пълнолуние) и Кали (от пети лунен ден след пълнолуние до новолуние). Кали е разгневената форма на Дурга.
От своя страна богинята Кали има две форми - Бхадракали (нейната благоприятна форма) и Чамунда (злотворна форма, донякъде се доближава до Медуза Горгона в гръцката митология). В зависимост от позицията и фазата на Луната в хороскопа се определя коя от персонификациите на Триликата Богиня се манифестира в живота на родения, това има връзка и с образа на майката в хороскопа. Характерното за религиозните представи на траките е, че те са почитали Върховния Господар /Баал/ и неговата Сила т.е. Великата Богиня Майка Кибела. В тяхна чест са и храмовете в тракийските градове Евмолпия, Кабиле, Севтополис, Сердика, Одесос и др.
Храм на Бал и КиБал, който се намира в Палмира /Сирия/.
Баал Кибела и Авраам
Великата богиня майка, почитана от много народи под различни имена – Танит, Астарта, Деметра, Рея, Земела, Бендида, Кубаба, Кибела.Танит/Великата богиня майка/ и Бал са двете главни божества и при финикийците.
Бал е Бог на изпепеляващата сила на огъня и войната и въобще на слънцето и светлината. Етимологията на името Бал, означава - бог, благ, владика, велик, стопанин, Господ или господин. Бал е почитан и като гръмовержец и съответства на древногръцкия Зевс.
Ясно се виждат Бал и Кибела, а Сибила е с крилата, държаща венеца над скута на Майката. Бичият череп също е за отбелязване
Светилищата на Бал/Бел са се издигали на високи скалисти места. Името му прониква и в лични имена - Балтазар, Ханибал, Децебал, Бальо, Балчо, Балин и т.н.
Танит е западносемитска форма на Астарта - Великата богиня майка.
Храм на богинята Астарта бил разкрит в Сарепта, където според пророк Илия ханаанците се кланяли на Баал и Астарта.
При финикийците в Картаген е запазена най-важната информация за разбиране същността на Великата богиня майка /Танит/.
Танит /Великата богиня майка/ имала епитет «pue Baal» — като второ лице (проявление) на Бал.
В 1817 г. в руините на Картаген са разкрити много каменни стели посветени от различни негови жители, на които пише "владетелко Танит, проявление на Господ Баал Амон ... чуй гласа на NN и го благослови".
След всичко това връзката Бал/Бел/- Ки-бела е повече от очевадна!
Навсякъде пишат, че храмът на Кибела в Балчик бил единственият на Балканския полуостров! Както знаем всички, в един храм СЛУЧАЙНИ символи няма.
Храмът на Кибела в Балчик в "Горната част на фасадата е украсен с релефни фризове с бичи черепи, гирлянди и розети.", но същата украса, само че рисувана я има и в храма/гробница/ в Казанлък. В казанлъшкия храм Великата богиня майка Кибела е изабразена седнала на величесвен трон /същия като на монетните изабражения/, подала ръка на Одриския Цар-Жрец за "свещен" съюз. Тук на Земята, Царя-Жрец е носител на Силата на Господ...
Кибела и Сибила от Панагюрското златно съкровище
" Пеласгийски Сибили, ясно се виждат Бал и Кибела, Сибила е с крилата, държаща венеца над скута на Майката. Бичият череп също е за отбелязване:"
"А ето Сибилите на златен етруски нагръдник от музея във Ватикана:"
Сибили са от колекцията на В.Божков
Снимака от музея „Пергамон” в залата за етруски артефакти.
Както добре се вижда жената с крилата е Главната жрица /Сибела/, която стои до олтара на Великата Майка. Срещу нея има друга жрица /Сибела/, която държи с лявата си ръка лира, а с дясната поддържа плитък съд, в който Главната жрица налива течност от каничката.
Зад жрицата с лирата виждаме друга жрица /Сибела/, която държи факел. Зад нея виждаме още една жрица /Сибела/, която държи много интересен жезъл.
Всичките жени държат атрибутите си по много интересен начин с палеца и показалеца. Сигурно позицията на пръстите има значение…
Горе в триъгълния фронтон е Кибела, а от двете й страни са изобразени две много интересни божества с дълги риби опашки.
forum.tisitova.com/viewtopic.php
На каменен релеф, намиращ се в музея във В.Търново има абсолютно същата композиция – Кибела в триъгълен фронтон, а от двете й страни по едно божество с рибя опашка.": Кибела е име за Велика богиня Майка, позната на Балканите още от неолитни времена. През този период е изобразявана с женски фигурки с издължен врат и мъжка глава, но има и други, които са с триъгълно тяло, а не с човешко.
След неолита /7000-5000 г.пр.н.е./, по времето на халколита /5000-4000 г.пр.н.е./ образът на Майката започва да се променя. Мъжката глава и дългият врат изчезват, за да се появи статуетката със завършен вид на жена. Но разликата е, че при нея вече присъства животното ЛЪВ. В Анатолия има изображение на Кибела /разплута дебела жена с два лъва до нея/. Датировката на артефакта е от ранния халколит 4000 г.пр.н.е.!
Така че при при Анатолската култура през тази епоха Великата Майка вече е изобразявана с животното ЛЪВ!
В малко по-късни времена /Месопотамия/ и по-точно в Шумер, Великата Майка също е позната с животното ЛЪВ, само че вече под името Инана. Има множество изображения на Инана с лъв. Там се появява и шапката-бомбе.
След това в град Киш около 2400 г.пр.н.е. /отново в Месопотамия/ се появява Ку-Баба /Кубаба/. Тази богиня отново е изобразявана с животно лъв в краката й, или в скута и т.н.. Бомбето отново присъства при нея.
Учените твърдят, че Кубаба е приета от хетейците и по-късно от траките-фриги. /не се наемам да коментирам достоверността на техните твърдения/
След това името Кубаба става на Кибела. А според същите учени Кибела от Фригия отива в Гърция, Рим и други съседни култури.
goodspb.livejournal.com/184984.html
Горните твърдения на учените не могат да бъдат верни, защото в „Пергамон” има глинени фигурки на Кибела и на Бал, датирани 2700 г.пр.н.е.!
Така че по вероятно е религиозното знание за Бал и за Кибела първоначално да е било на хората, живеещи на Балканите, а после да се е разпростряло към близкия изток.
Бал и силата му КиБела
Бела /красива на латински/ от български иде от името на Бал и КиБела. Двете имена са свързани именно посредством думата БАЛ - Означава Светли, Божествени, Високи /в смисъл на дух/. Двамата са Бог-Отец и Богиня-Майка от древния български пантеон. Олицетворение на Юпитер и Венера, наричани още Либер и Либера на Запад, а тук Бел и СиБела. Янко и Яна са други техни имена, свързани със Светлината. Ритуалите на обричане на Кибела са по-късно тясно обвързани с дионисиевите и орфическите мистерии на посвещение - по тези земи, а не другаде.
Каменна стела от музея в Одрин, на която ясно се вижда бога Бал със същия сюжет, какъвто видяхме при хетите. Тоест Бал е изобразен с лъвско тяло с крила и с бригийска /фригийска/ шапка с рога
Нарасимха(नरसिंह – човек-лъв, подобен на египетския Сфинкс). Това е последното въплъщение на Вишну през Сатия-юга. В този облик той избавя света от тираничното господство на демона Хиранякашипу.Аватарът Вишну дойде като Нарасимха в Пешавар, много близо до Египет и Гърция. Но те се настроиха много срещу Вишну, защото мислеха, че техният цар бил убит от него. Така че всичките тези ракшаси много отдавна влязоха в района на Афганистан, а после дойдоха в Египет и Гърция и се опитаха да принизят всички богове и богини.Трябва да е било преди повече от десет хиляди години, когато Прахлада спомена за инкарнацията на Шри Вишну. Също така тези ракшаси бяха наречени асури и станаха известни като асирийци.Ако отидете в Египет, ще откриете, че сфинксът е точно обратното на това, което беше Нарасимха. Мъжът е в горната част, а лъвът в долната. Нарасимха е лъв в горната част, а човек в долната. И така те създадоха този вид статуя точно обратната на Вишну, просто да покажат, че също имат друга голяма инкарнация, която е точно обратното и може много добре да се бие с Вишну.Когато тези ракшаси влязоха в хората, развиха много агресивна, войнствена природа. В Гърция започнаха да развиват прекалено мускулите си." - Шри Матаджи-Париж, 13 юли 1994 г.
Кой е този върховен Бог /на снимката/, който е почитал управителят на Милет?
Нали уж всичко в града е било построено от гърци, тогава какво търси това изображение в къщата му?..
Защото само върховният Бог на траките Сабазий е бил изобразяван с рога…
Всъщност, преди Сабазий хората по нашите земи, Мала Азия, както и по крайбрежието на цялото Средиземно море са почитали друг древен бог, на който евреите насила му сложили рога, за да го изкарат Сатана и Дявол – това е Бал /Ваал/! А Неговата Сила /на Баал/ е носела името КиБаал /КиБЛаал или Кибела/!”
Възможно ли е управителят на Милет да е почитал древния Бал?
Предците ни са изобразили своето духовно знание чрез сцена, на която ясно се вижда как е убита жрицата на Кибела. Тази каменна графика е уникална, защото авторът много добре е изобразил и съхранил духовното знание на одрисите.
В какво се изразява?
Изразява се в знанието за човека, който напуска тялото на жрицата след като са й отрязали главата.
Става ясно, че между митраиското духовно знание и това на одрисите има огромна разлика. Защото при митраистите има култ към Слънцето, който се изразява в седем основни степени-врати /планети от нашата слънчева система/, водещи през мост /пазен от два орела и два лъва/ към осмата врата, която според тези последователи е самият Христос.
Докато от артефактите на одрисите става ясно, че духовното знание на предците ни се изразява в познанието за човека, живеещ вътре в материалното тяло!
Както виждате разликата между знанията е огромна, защото духовното знание на митраизма е насочено към планетни измерения, докато при одрисите духовното знание е насочено вътре в човека.
Виж тук>Баал Кибела и Авраам
Виж тук>Баал, Нанди и Тракийските есхари
СИВА-БОГА(ШИВА). Сабазий-Митра-Варуна-Сйявуш(Сйявушиди)-Кибела
Няма коментари:
Публикуване на коментар