Глава VI Едемската градина

Глава VI Едемската градина

 - Учителю! - изкрещя му почти Мату. Пер се усмихваше.
- Учителю! - младежът бе много въодушевен - Възможно ли е Едемската градина да е
била всъщност „градинският свят на АТ-EN"? Имам предвид, ти го описа като рай и
определено, ако всичко е такова, каквото го описа...
Мату спря внезапно. Той бе направил грешка.- Съжалявам, Учителю... - извини се той - Сигурен съм, че е както го описа. Просто
съм развълнуван от възможността, че „Едемската градина" и „градината на АТ-EN" може
да са едно и също нещо.
- Не се извинявай, Мату... - поклати глава Пер - Не се страхувай да оспорваш, което и
да е от нашите учения. Не трябва да приемаш сляпо моите думи... така че не се колебай да
поставяш под въпрос каквото и да е от това, което ти казвам. Не приемай нищо, оспорвай
всичко, поставяй под съмнение всекиго. Важно е да го правиш. Ако думите са истинни, те
стоят сами за себе си и нямат нужда от репутацията на човека, който ги изрича, за да бъдат
правдиви.
Мату почувства облекчение.
- Сега... - каза Пер - ... по отношение на възможната връзка между „Едемската
градина" и „градината на АТ-EN". Нека продължим заедно, Мату и да видим дали можем
да намерим доказателство за... или против... аргумента, че двете могат да бъдат едно и
също място.
Мату извади няколко листа хартия. Той не искаше да изпусне нито дума по този
въпрос! Беше прекалено интересно... и прекалено важно.
- В древните езици Мату... - започна Пер - звукът на буквите „Т" и „D" били
взаимозаменяеми. Така, АТ-EN можел да бъде изписван като AD-EN.
Знаех си!, усмихна се Мату.
- И разбира се AD-EN и EDEN очевидно са сродни. Допускайки, че „градинският свят
на АТ-EN" е такъв, какъвто го описах... - Пер погледна Мату и му се усмихна, а Мату се
усмихна в отговор -... то тогава какво знаем за Едемската градина? За да разберем трябва
да се обърнем към книгата, която първа представи Едемската градина на човечеството...
Библията.
Пер се протегна към голямата книга на бюрото си и започна да я разлиства.
- Аха... - възкликна Пер -... ето го. Подавайки Библията на Мату, той го запита:
- Моля, ще бъдеш ли така добър да прочетеш пасажите за Едемската градина, Мату?
Мату взе книгата и погледна пасажите. Някой вече бе маркирал откъсите свързани с
темата.
Чиракът започна да чете:
- Битие, глава 2-ра, стихове от 8 до 17...
8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.
9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и
добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване на добро и зло.
10. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири
реки.
11. Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има
злато;
12. и златото на оная земя е добро, там има още бделий и ониксов камък.
13. Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.
14. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата
река е Ефрат.
15. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посечи в Едемската
градина, да я обработва и да я пази.
16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който
ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.Мату приключи и остави книгата долу.
- Нека отбележим, Мату... - започна Пер - че още първият ред на Библията ни казва, че
„градината" не е самия Едем. Не е. Това, което ни казва пасажът е, че градината е... в Едем.
Всъщност би било по-точно да наречем рая, в който е живял Адам „градината в Едем". И
ако е бил в Едем...
- То тогава това е перфектното описание на градинския свят, който е в АТ-EN... - каза
Мату.
- Правилно, Мату. - усмихна се Пер - Но нека засега да кажем, че това е доста
забележително съвпадение...
Мату се удиви на предпазливостта на Учителя си.
- Ако погледнем към древните езици на Шумер и Акад, ще открием, че думата „edin"
означава „равнина" или „степ", със загатване, че те са доста плодородни. По същество, те
носят есенцията на „равни плодородни земи".
- Ерадинският свят на АТ-EN бил плодородно място, нали така, Учителю? - запита
Мату.
- Да... - отговори му Пер - ... било е..., но на нас все още ни трябва допълнително
потвърждение, за да можем да заявим с убеденост, че АТ-EN и Едем са едно и също. Сега,
ако погледнем към староеврейския произход на думата „eden", откриваме, че първичният
корен е в думата „adan", която всъщност означава „да живееш в разкош".
- Точно така! - усмихна се Мату отново - Това е друг начин да кажеш, че те са живели
плодотворен живот и че са живели в райски свят, подобен на този, който съществувал в
AT-EN!
- Еоворейки за „рая", Мату... - продължи Пер - ако погледнем в старогръцкия език, ще
открием, че думата „рай", думата приписана на Едемската градина, означава всъщност...
„оградено място".
- Още едно „съвпадение"! - усмихна се още по-широко Мату.
- Сега, Мату... - продължи Пер - Какво би отвърнал, ако ти кажа, че еврейската дума за
„дърво" била произнасяна като „ates"?
- Ates? - позачуди се Мату. И изведнъж го осени. - АТ-US, Учителю! - Мату се
усмихна широко - На езика на звездите, терминът АТ-US, би означавал „някой, който е от
АТ". „Дърветата" на градината са гражданите на АТ! Още едно „съвпадение"! Учителю!
Това е чудесно!
Мату си спомни, че келтите винаги са говорели за „дървесните хора" в техните
истории за „древните".
- И има още един важен факт, Мату. - каза Пер - Наставката „IМ" означава „тези,
които са на страната на", титла, която загатва за хора с по-висока позиция от тази на „U".
Знаейки това, можеш ли да ми кажеш какво би било името на висшестоящите индивиди в
АТ?
Мату помълча замалко и после отговори:
- AT-IM, Учителю?
Тогава очите му се ококориха.
- AT-IM! - повтори той - AT-IM! AT-IM би било също и AD-IM..., което е същото като
ADAM! Мили Боже! Името ADAM означава „високопоставени индивиди от АТ"! По-
високопоставени от АТ-US! И ADAM е бил високопоставен индивид от Едемската
градина! ADAM от Едем е AT-IM на АТ-EN! Още едно Учителю... още едно „съвпадение"!Мили Боже!, Мату бе развълнуван и потресен от своето откритие. ADAM е бил
обитател на огромен звезден кораб! Мили Боже! Как бих могъл да кажа на някого
изобщо?!
- Да, Мату... - каза Пер - Но терминът „IМ", който означава „тези, които са на страната
на", намеква още за „тези, които се грижат за". AT-IM би означавало още и „тези, които се
грижат за АТ".
- Точно както Адам е трябвало да се грижи за Едемската градина! - каза Мату дори
още по-развълнувано - Работи, Учителю. Работи! Би трябвало да е истина!
Пер продължи:
- И вземи предвид това, Мату... още един цитат, но този път от книга на Езекил от
Библията. Елава 31, стих 9. В този цитат патриархът Езекил описва Адам в Едемската
градина: „Направих го красив с многото му клонове; тъй щото всичките едемски
дървета, които бяха в Божията градина, му завиждаха“
Мату бе малко объркан.
- Това, което този стих казва, Мату... - обясни Пер - ... е, че „ates", дърветата от
Едемската градина, са завиждали на човека „adama"... АТ-US от градината били завиждали
на AT-IM. По-нисшестоящите обитатели на АТ-EN ревнували от позицията, в която ATIM
били на звездния кораб АТ.
- Още едно! - изпусна се Мату - Още едно „съвпадение"! Учителю... истина е! Това е
просто друго потвърждение, че EDEN и АТ-EN са едно и също!
- Аргументът бе даден, Мату... - усмихна се Пер - ... но нека не се настаняваме твърде
удобно в позицията си. Нека продължим. Помниш ли цитата, където Бог казва, че
„направил ADAM красив с многото му клонове"?
- Да... - кимна Мату.
- Нека внимателно погледнем тази фраза... „Адам бе направен красив от клоните си..."
-продължи Пер - Еврейската дума за красив, е „daliyah". По този начин, на иврит фразата
всъщност ще се чете: ,Адам е направен красив от всичките „daliyah ", които имаше."
Мату си записа думата... d... а... 1... i... у... a... h...
- Сега, за да разберем скритото значение трябва да погледнем корена на думата
„daliyah". Казано простичко, коренът всъщност е „dalah". Терминът „daliyah" е на
практика, комбинация от две думи - „dalah" и „yah". Но „yah" е термин, който би трябвало
да разпознаваш Мату...
Мату на момента видя името на Кралицата, YAH или AYA, на края на думата.
- YAH! - каза той веднага - Това е името на Кралицата... AYA... това е дума, която
трябва да бъде отнасяна към Кралицата! Думата „dalah", следвана от YAH, трябва да значи
нещо като „dalah" на Кралица AYA!
- Именно... - усмихна се Пер - Фразата ,“Адам е направен красив", всъщност се чете:
„Адам е направен „dalah " от AYA"
На Мату все още не му бе ясно какво значи това.
- За да разбереш истинското значение, Мату, трябва да реконструираме думата „dalah"
в контекста на древните езици, към които иврит определено спада. Като начало помни, че
звуците „Т" и „D" често били взаимозаменяеми в древните езици. Така думата „dalah",
всъщност, може да бъде изписвана като „talah".
Мату си записа думата... t... а... 1... а... h...
- Но древните езици заменяли и звуците „L" и „R". По този начин, думата ни „dalah",
която вече е „talah", може да бъде изписана още като „tarah" или „terah". Можеш ли да ми кажеш, Мату, използвайки новото си лингвистично знание, какво би означавала думата
„terah"?
- TER... AH? TER... AH? TER... UH?
Мату разглеждаше думата внимателно. Тогава го осени. „ЕRН" е като наставката „U".
TER... AH е точно като TER-UH! A TER-U е друга форма на (...)
- Учителю, „terah" трябва да бъде .,TER-UH" или „от ATER"! - предположи Мату - Би
трябвало да означава „тези, които са от ATER", или, с други думи, „тези, които са от ATEN"!
Фразата ,Адам е направен „terah " от неговите „ates".", означава всъщност ,АТ-IМ е
направен „един om ATER" от неговите AT-US".
За момент, Мату се обърка.
- ,АТ-1М е направен „един om ATER" от АТ-US"... - повтори Пер - AT-IM е приет от
жителите на АТ, в тяхното лоно.
Уау!, помисли си Мату. Адам е направен част от градинския свят, той е приет от
съществата от градината..., но не без да бъде ревнуван. Точно както някои от ангелите
не баш щастливи от създаването на Адам в някои от старите истории. Така или иначе
обаче, Адам станал част от градината.
Пер се усмихна по неговия си особен начин.
- Знаеш ли, Мату... - каза той - че терминът „dalah" означава още „да доставя" или „да
спусна"?
- Правилно! - усмихна се Мату - Както в „да предам" нещо в АТ-EN или „да го оставя"
от АТ-EN! Всичко си съвпада, Учителю!
Пер му се усмихна.
- Има още един аспект отнасящ се към тази забележителна дума-корен „dalah", Мату...
-продължи да се усмихва той - Тя е също така основата на думата „b"daleh"... дума, която е
била преведена като „bdellium" в Библията.
Мату бе озадачен отново.
- Прочети стих 12 отново Мату... - каза Пер. Мату взе Библията.
- Стих 12... - започна той – „И златото на оная земя е добро там има още бделий и
ониксов камък."
Мату почти подскочи.
- Бделиум! - каза той високо - Бделиумът е бил в Едем! Думата „dalah" означава „от
ATER"..., a „b"dalah" означава bdellium. Бделиум означава още „от ATER", Учителю! Това
отново е в наша полза! Едем е AT-EN!
- Да, Мату... - кимна Пер - Терминът „b"dalah" означава „от ATER". Бделиумът е базов
елемент на могъщия АТ-EN. Аргументът става дори още по-силен.
Мату все още бе развълнуван.
- Навярно ще се насладиш дори повече на следващите няколко думи Мату... - каза Пер
- Ще изчакам да си вземеш нов лист хартия. Мисля, че ще искаш да си ги запишеш.
Мату нетърпеливо си взе още един лист. Пер е невероятен., помисли си той.
- Откритието, че Едемската Ерадина е доста вероятно да представлява огромно
небесно тяло, гигантски космически кораб, ще бъде доста трудно за възприемане от много
хора. Те ще кажат, разбира се, че такава технология просто не може да е съществувала
преди милиони години.
Човече! Това е абсолютно сигурно!, съгласи се Мату.
- Но нека видим дали някои древни езици... от миналото на самото човечество... ще ни
дадат някакви доказателства, че могъщият АТ-EN, за който говорех, е съществувал
наистина...Мату бе сигурен, че такива доказателства ще има... и той щеше да запише всяка една
думичка.
- В древния акадски език терминът „hatanu" означава „да отлетиш" и „да защитиш".
Бинго! HATAN и ATEN звучат много подобно и по същество означават едно и също!,
усмихна се Мату сам на себе си. Една точка в полза на съществуването на AT-EN!
- ... на иврит терминът „atiyn" означава „вместилище" и „гърда"...
Още едно!, помисли си Мату.,, Вместилище " означава „контейнер ", АТ-EN е
„контейнер ", а гърдата при всички случаи дава индикации за женска същност...
Кралицата, разбира се.
-... на иврит терминът ,,iyt" означава „спускам се", „връхлитам", „нападам ненадейно"
или „да полетиш"...
Бинго!, каза си Мату отново. АТ и „iyt"!
- ... на иврит терминът „ayit" означава „ястреб", „хпщна птица"... Още едно парченце
от пъзела за АТ!, каза си Мату. Бинго!
-... на иврит терминът „ad" означава „да се придвижиш", „вечен", „непрекъснат", „свят
без край" и „плячка" или „жертва".
АТ става на AD, АТ „се придвижва" и е „вечен"..., но „безкраен свят"! Боже мили...
колко по-очевидно може да бъде? Още едно бинго!
- ... на иврит терминът „ed" означава „очевидец" или „принц"...
АТ става на AD, което преминава в „ес... „свидетел" е „някой, който наблюдава" или
„някой, който използва окото си"..., а „принц" алюзира „кралска особа". Звучи ми като
още едно бинго!
- ... на иврит терминът „adah" означава „да измениш", „да премахнеш", „да отведеш"
или „да придвижиш"...
AT-UH... на АТ. „Премахване", „отвеждане", „придвижване"... мда, това са неща
свързани с АТ! Бинго!
- ... на иврит терминът „edah" има женски характеристики и означава „сборище",
„множество", „хора" или „тържествено събиране"...
AT-UH преминава в AD-UH, което става EDAH... „от АТ", „сборище", „множество",
„хора"... абсолютно! Още едно бинго!
- ... на иврит терминът „adon" идва от рядко използвана коренна дума, която означава
„да управляваш". Означава още „небесен управител", „повелител" и „господар". Всъщност,
по-късният гръцки термин „adonis" идва от „adon".
AT-EN е бил „небесен управител", бил символ на властта на Кралицата. Бинго! Още
едно бинго!
- ... на иврит терминът „adonay" е много подчертана и недвусмислена форма на
„adon"... всъщност, вярвало се е, че „adonay" било правилното име на Бог.
ATEN-AY!!! АТ-EN и името на Кралицата AY!!! Не е ли това невероятно или какво?!,
Мату бе абсолютно поразен... и много доволен!
- ... и накрая, Мату... на иврит терминът EDEN означава „основа" на нещо, най-базовия
аспект на нещо. Означава и основа на сграда.
Разбира се!, даде си сметка Мату. АТ-EN, като най-могъщия кораб в армадата на
Кралицата, бил крайъгълният камък на флотата. Бинго! Отново! AT-EN и EDEN са едно
и също, сигурен съм! Мату сияеше. Бе истина.
- Учителю! - Мату бе абсолютно убеден - Всички тези думи подкрепят идеята, че
някога, много, много отдавна, е съществувал такъв звезден кораб АТ-EN! И този кораб, както го описа ти, е имал градински свят в своето ядро! Истина е... Едемската градина е
градинският свят на AT-EN!
Пер кимна в съгласие.
- Не спирай да пишеш, Мату... - каза Пер - Има още няколко думи. Още?, изненада се
Мату... и в същото време - не се.
- На старогръцки „atenizo" означава „да се взираш усилено с цел" или „да си забил
поглед в нещо". На латински, „attinere" означава „да се домогваш до нещо" и „да се
държиш здраво за него".
Добре... АТ-EN достига до нови светове и остава плътно до тях. Отново бинго.
- ... на латински „attonarer" означава „да гърмиш срещу" по начин, по който
зашеметяваш някого.
АТ-EN тътнел сред небесата, звуковите оръжия излъчвали техните зашеметяващи
лъчи... Бинго!
- ... на арабски, „adan" означава „да нанесеш щета" или „да нараниш" или дори „да
причиниш вреда".
Да... АТ-EN определено е нанасял щети и е причинявал болка и наранявания... Бинго!
- ... и отново, на арабски „idn" означава „ако Бог избере" или „ако това е волята Му".
Божията воля?, зачуди се Мату за момент. О! Разбира се! Божие действие! Онова, което
прави АТ-EN, трябва да бъде интерпретирано като действията на „Божествения" в
небесата! АТ-EN е „ idn "... работа на Бога! Бинго!
Пер бе спрял, а Мату все още пишеше. Когато вдигна глава, Учителят мълчеше. Мату
почти избухна:
- Учителю... -развълнувано каза той - Как някой би могъл да спори? АТ-EN е
съществувал! Всички тези древни езици имат думи-корени, които сочат за неговото
съществуване! Бил е невероятен кораб, с невероятен градински свят в него... и това е била
Едемската градина. Учителю, вярно е! Наистина е вярно!
- Със сигурност изглежда така, Мату... - каза той - Но да не бъдем самодоволни, нека
продължим с нашето търсене. Ако АТ-EN е бил истински, тогава не трябва ли да можем да
открием, че други имена на АТ-EN също са се отразили в древните езици на нашия свят?
Мату спря. Да, всъщност, това би трябвало да бъде вярно., помисли си той.
- Какви са били другите имена на АТ-EN, Мату? - запита го Пер.
Мату започна да преглежда бележките си. Някои от листовете паднаха на земята.
- AT-EN... AR... AT-ER... и BE-R... - отговори Мату, навеждайки се да събере нещата
си.
- Много добре... - каза Пер, изправяйки се и отиде до една от полиците с книги - Нека
погледнем някои от другите имена на АТ-EN и да видим дали можем да ги открием в
други езици.
Мату бе готов.
- Следващите думи са древноегипетски Мату: ... „ааr" е името на неидентифицирана
птица... ... „аr" е име за нещо като камък или скала...
... „аr" е още дума, която означава „да придойда" или „да се изкача" в смисъла на
възнесение... ... „ага" е дума, която означава „да се кача", „да се кача на лодка" или „да
бъда главен"... ... „аrаr" е дума, която означава „да бъда възвишен" или „да бъда
екзалтиран".
Бинго! Бинго! Бинго! Още пет точки в полза на съществуването на АТ-EN!, усмихна
се Мату.
- Следващите думи са на староеврейски:... думите „аr" и „iyr" означават „град, който има постоянно наблюдаващо око"...
Уау!, помисли си Мату. Всеки град в градинския свят е град в окото!
... думата „araf” означава „да унищожиш" или „да счупиш"; означава още „да
повдигнеш"...
... думата „еr" означава „наблюдателен"...
Наблюдателен означава „да използваш окото"., помисли си Мату.
... думата „ra"ah" или „ra"eh" означава „да видиш", „да се взираш", „да гледаш към", „да
се втренчваш"...
RA-UH или AR-UH..., усмихна се Мату. „От AR", разбира се. Означава още и „да
използваш окото ". Мату се усмихна много, много самодоволно.
... „ra"ah" има и друго значение, Мату. Означава „граблива птица"...
Бинго!, усмихна се Мату. AR е „грабливи птица".
... думата ,,uwr" означава „да се събудиш", „да отвориш очите" или „да използваш
очите"...
Бинго! Още едно!, усмихна се Мату.
... и думата „re"iy", Мату... означава „огледало".
Ха?, спря да се усмихва изведнъж Мату. Огледало?
- Това не го разбирам, Учителю? - каза той - Какво означава „огледало"? Пер се
усмихна.
- В Древен Египет, Мату, думата за „огледало" била... AT-EN... Бинго! Бинго!,
усмихваше се Мату отново.
- И последната дума е „airo", Мату. Това е древногръцка дума, която означава „да се
издигнеш" или „да отнесеш"...
Още едно!, усмихна се Мату. Списъкът ми стана огромен. AR и АТ-EN съществуват
със сигурност!
- А сега нека поговорим за другото име на AT-EN... AT-ER. Запомни, Мату... това са
само някои от думите изпъстрили древните езици. Има много, много повече... с времето ти
ще трябва да ги откриваш. Засега думите, които ти дадох, са стартова точка. На
староиврит... „atar" означава „да формираш кръг за атака"...
Кръг за атака! Сферата ATEN! Бинго!
... на староарабски... „atara" и „atr" означава „да въздействаш" или „да създадеш
впечатление". Означават още „да преследваш", „да следваш" и „да вземеш притежание
над"... Добре! Много добре! Да! Още една двойка попадения!
- Древните сирийци наричали своя Бог на Войната и Лова... „bег"... - каза Пер без да се
колебае или спре.
BAR! От B-R, другото име за AT-EN! BAR е същото като B-R! ATEN може лесно да
бъде отнесен към „Бога на Войната и Лова "! Отново бинго!
- На древноегипетски думата „bаг" означавала „величината на окото"... Бинго!
... думата „bег" сама по себе си, означавала „око"... Двойно бинго!
... на староиврит думата „b"ara" означавала „да гледаш с удоволствие"... Още една
дума, която означава „да използваш окото"!
... и... — каза подчертано Пер - ... помниш ли титлата, която означавала „контейнера на
контейнерите" или „къщата на къщите", Мату? Мату погледна в бележките си.
- Да, Учителю... - откри го той - Титлата била В-В или ВЕ-В.
- Знаеш ли, Мату... - каза Пер - ... в древноегипетския една форма на „bаbа" означавала
„пещера" или „жилище в земята"?
Дом... в земята? Точно така!, усмихна се Мату отново.- Други форми на „bаbа" означавали „да летиш", „да убиваш", „да покосиш" и „да
използваш сила".
Абсолютно!
- На староиврит „bаbаn" означавало „издълбан" и... Мату... означавало още „зеницата
на окото".
Супер двойно бинго!, бе развълнуван Мату.
- И на староарабски терминът „bu"bu" означавал „най-вътрешната част", „източника",
„произхода" и... „зеницата на окото".
Още едно! „Източникът" на нещата и „произхода" на нещата!, Мату бе много
развълнуван. Още доказателства, че ATEN е съществувал!
- Помни, Мату... - каза му Пер - ... това са само няколко от много думи, които могат да
бъдат открити в древните езици на нашата история. Ще откриеш много, много други..., но
нека просто приемем засега, че има достатъчно доказателства в подкрепа на
съществуването на АТ-EN в нашето далечно минало.
Мату не можеше да бъде по-съгласен. Той бе абсолютно убеден. АТ-EN е
съществувал... и е бил източникът на легендата за Едемската градина!
- Учителю... - Мату бе развълнуван - Учителю... нищо чудно, че никой никога не е
открил Едемската градина! Тя никога не е съществувала на нашия свят! Вярвам в това!
Но..., но, чудех се... възможно ли е, имам предвид, освен всичко друго, ние никога не сме
открили правдоподобно доказателство за съществуването на континента Атлантида на
Земята... възможно ли е „райският свят", който Платон е описал толкова отдавна...
възможно ли е това също да е АТ-EN... възможно ли е Атлантида също да е била кораб в
космоса? Имената AT-EN и Атлантида звучат много подобно... възможно ли е да имат
един и същ корен?
Мату усещаше как вълнението му расте. Какво откритие би било това! За негово
разочарование Пер поклати глава. Мату бе изненадан. Бе сигурен, че Атлантида също бе
космически кораб с големината на цял един свят. Мату погледна към Пер, а той му
отвърна с усмивка.
- Твърде бързо изоставяш теорията си, младежо... - каза Пер - Ако вярваш, че имаш
налице откритие, не спирай своето разследване просто защото ти е казано, че грешиш. Не
поклатих глава, защото грешиш... Направих го, защото се удивих на проницателността на
въпроса ти. Ти наистина си интелигентен млад мъж, способен на удивителни
размишления.
Мату бе изненадан. Пер не го бе отхвърлил, той бе впечатлен от въпроса! Но Мату си
даде сметка, че Пер бе прав, че е изоставил твърде бързо идеята си. Поглеждайки към Пер,
мъдрецът мигновено започна да говори:
- Това е отлична мисъл, Мату... - каза той - ... навярно трябва да изследваме
възможността, че ATEN, е бил не само EDEN, но още и изгубеният от едно време
континент Атлантида!
Пер направи пауза за момент.
- Мисля, че трябва да си вземеш още хартия, мой млади приятелю... - каза той - Мисля,
че ще ти е нужна.
Мату започна да се вълнува отново. Той си взе още хартия. Това ще бъде добро.,
помисли си той. Това ще бъде много добро!                                                                                               

Глава V Окото на Бога

Кошмарите на Мату бяха като живи. Огромни люспести дракони кръжаха около него,
а ноктите им - готови да го разкъсат на парчета. Жълта отрова се стичаше от устите им
върху му. Те се взираха в него със страшните си червени очи, които направо пронизваха
мозъка му... изпълвайки главата му с видения, за които той бе убеден, че драконите искаха
да види. Образите преминаваха през съзнанието му... той бе добро момче, той бе
патриотичен гражданин, той бе послушен... той бе без душа. Чувстваше как духът му бива
изсмукван... беше повече от ужасяващо. За първи път в живота си той почувства нуждата
да избяга. Докато се обръщаше в съня си, за да избяга от драконите, изведнъж се озова
изправен пред кучета, големи, колкото него. Те имаха жълти очи, а зъбите им бяха оголени. Гледаха го с глад в очите си като хвърляха погледи по цялото му тяло. Едно от
тях си облиза устните. Мату не знаеше кое от тях се нахвърли първо върху него, само
знаеше, че единият му крак вече го няма... от отрязания крак изтичаше кръв. Нещо прониза
задната част на главата му. Мозъкът му беше разбит, а тялото му разкъсано на парчета.
Сепвайки се, той се събуди. Сърцето му препускаше и целият бе в пот. Изправи се и
започна да се облича. Слънцето не беше изгряло, но имаше нужда от разходка. Когато се
облече, прибяга до стълбите и отвори вратата към манастира. Когато пристъпи навън, той
погледна към звездите. Красиви са..., помисли си той. След това ги прокълна. Започна да
бяга надолу по пътеката към гората, но преди да я достигне, спря. Дърветата бяха мрачни...
много мрачни. Сякаш бяха приели форма. Мату бе удивен. Всъщност, някак си той бе
изплашен.
По дяволите!, помисли си той. Позволявам на историите на Учителя да ме
завладеят, усмихна се той на себе си. Държа се като дете. Колко глупаво от моя страна.
Той погледна отново нагоре към звездите.
Това не са просто „истории"..., напомни сам на себе си. По дяволите!
С тази си мисъл той се обърна и отиде до брега. Когато стигна до белите пясъци, той
започна да се взира във водата.
Какво ли създание стоеше там, чудеше се той. Дали ние човешките същества сме
просто една обикновена крачка, която Живота е направил на тази планета? Дали сме
финалната раса завоеватели или сме временните крале и кралици от „средните векове"
от историята на нашия свят ?
Той се обърна и започна да ходи по пясъка.
Пер наблюдаваше тихо от прозореца на библиотеката на манастира. Мату не беше
изморен, когато се върна сам. Мислейки си да прочете някоя книга, той си проправи път до
библиотеката. Когато Мату влезе в стаята, свещите вече бяха запалени. Той се огледа
наоколо, но не видя никого. Докато сядаше на своята масичка, Пер се обърна от мястото до
прозореца и започна да говори отново:
- С подписването на Алианса Империята на Вълчите Крале била на практика
погълната от Империята на рептилианската Кралица... - започна той.
Мату за малко щеше да изскочи от кожата си. Боже!, каза си той. Откъде се появи?
- Но за разлика от други Империи, които изчезвали, когато ставали част от Империята
SSS, Империята на Вълчите Крале била моментално изстреляна на завидната позиция на
Наложители на Реда в рептилианската Империя. И точно в този контекст, като вторите по
сила същества в рептилианската Империя, ще разгледаме титлите и институциите на
Световете на Вълчите Крале.
Мату се протегна за празен лист хартия.
Пер изчака за момент.
- Докато Вълчите астронавти си проправяли път към външния космос, те бързо
научили, че физическите закони, които съществували на техните родни светове, не били
приложими за огромните празни пространства между планетите на тяхната слънчева
система. Докато си проправяли път отвъд световете на тяхната слънчева система, те
открили, че законите на физиката се променяли още веднъж. Междузвездното пътуване
разкрива много тайни на вселената, Мату... никой не може да пътува през „небесните
води" без да е наясно с влиянието на Великата Пустота. Не е ясно, Мату, как точно
Вълчите хора започнали да наричат Великата Празнота „UAH", звукът от издишаният
въздух. Може би са научили това име от някой от многото светове, които покорили, или
може би го научили от следенето на многото комуникационни съобщения на другите светове. По някакъв начин Вълчите същества придобили концепцията и името UAH.
Считайки себе си за преки наследници на Великата Празнота, те се наричали UAH-RRR,
или както някои ги познавали UAHR.
UAH-RRR..., записа си Мату. Пер изговори името... и след това го озари... WAR. Звучи
по същия начин като думата „война"! А те са Кралете на UAHR, страховитите и
ужасни Бойци на войната! Това е коренът на думата „ВОЙНА "... просто го знам...,
помисли си Мату.
- Тронът на Вълчата Империя, AST, бил официално познат като AST-RRR или ASTAR,
а родните планети и звезди били познати като Империята AST-AR.
Мату си записа имената толкова бързо, колкото можеше.
- И тук, Мату, е най-любопитната титла, на която мисля, че ще се насладиш. Можеш
ли да ми кажеш, каква би била титлата на Кралицата на рептилианската SSS-Империя, ако
е била наричана „Първата от Великата Празнота"?
Мату си прегледа записките. „Първата" беше AY..., но като титла на Кралицата, ще
бъде AYA. „Великата Пустота" беше UAH...
-Титлата на Кралицата като „Първа от Великата Празнота" ще бъде UAH-AYA,
Учителю... -отговори той.
- Това е вярно Мату... - каза Пер - Можеш ли да ми кажеш каква би била титлата, ако
използваме вариации на името на Кралицата?
- UAH-ALLA или UAH-ARRA, Учителю...? - предположи той.
- Браво, Мату... - отговори му Пер - Можеш ли сега да повториш тези титли заради мен
отново?
-UAH-AYA..., UAH-ALLA... и UAH-ARRA... - Мату изреди имената отново.
- Добре... - каза Пер - Трябва да разбереш, че това е много значима титла за Кралицата,
Мату. Сега, можеш ли да ми кажеш титлата, която би имала смисъла „Вълчите хора на
Кралицата, която е Първа от Голямата Пустота"?
Мату добави титлата RRR към коренните думи, които току-що беше записал.
- Титлата ще бъде UAH-AYA-RRR... - започна Мату - Също може да бъде UAH-ALLARRR...
и UAH-ARRA-RRR. Warrior! Воин, Учителю! Тази титла е абсолютно същата като
думата „воин"! Вълчи воин, който служи на Кралицата, ще бъде познат като UAHARRARRR...
Warrior! Учителю... това работи! Езикът на звездните същества работи! — Мату бе
развълнуван - Има ли още, Учителю Пер? - попита Мату.
Пер му се усмихна,
- Да, Мату... - отговори той - Има още... още много. Но нека не губим перспективата,
от която разсъждаваме в момента. Едно Вълче същество, независимо дали е войник или
работник, е един от „Наложителите на Реда в полза на Трона". Точно затова те били
приети в рептилианската Империя. Поради тяхната свирепост и яростна природа,
Кралицата направила тази невероятна оферта на техните Крале. Запомни, Мату,
свирепостта и насилието били духът, от който произлизали UAH-ARRA-RRR.
Мату бе сигурен, че никога няма да го забрави.
- А намерението на Кралицата било да запази непокътнати тази свирепост и
насилническа природа в новосформирания Алианс. Предлагайки на Вълчите Крале
нейната пълна подкрепа и огромния си Смъртоносен и Военен арсенал, тя се надявала, че
те ще бъдат вдъхновени да постигнат ненадминати висоти в сферата на завоеванията и
властта. Предлагайки им положение, богатство и потенциал за още по-големи позиции, тя
успяла да възнагради тяхната дива природа по начин, който надминавал дори техните най-
големи мечти. Тя им дала средствата, възможността и възнаграждението, за да останат верни на своя вътрешен дух... Като се провъзгласила за Върховно същество, тя просто се
поставила на седлото и дърпала юздите на този изключителен „Звяр на войната".
Уау!, усмихна се Мату. Страхотен образ!
- И не забравяй, Мату. Самата вътрешна природа на Вълчите хора RRR ги заставяла да
се подчиняват на Трона, независимо кой стоял на него. За хората от Империята RRR
единственото нещо, което се променило, била фигурата с абсолютната власт. В техния
ежедневен живот всичко си останало същото.
- Но Вълчите хора, които са силно ориентирани към мъжката доминация, не биха ли
отказали да възприемат един женски ориентиран свят, Учителю? - чудеше се Мату.
- Да... - Пер бе приятно изненадан от въпроса на Мату - Биха. Биха били бързи и
страстни в тяхното отхвърляне на един такъв свят. Точно затова Кралицата не променила
нищо в рутинното съществуване на световете на Вълчите хора. Това, което направила тя,
било просто да представи „Духовната" страна на съществуването на доста физически
ориентираните Вълчи същества.
- Духовна страна? - Мату беше объркан - Да нямаш предвид „религия", Учителю...? -
попита той.
- Точно така, Мату... - потвърди Пер - Виж, животът на Вълчите хора бил фокусиран
почти изцяло над физическия аспект на тяхното съществуване. Всяка концепция за
„духовно" съществуване, която те имали, била в известна степен признание за техния дух
на „воини"... нямало нищо отвъд това. Това, което Кралицата направила обаче, било да
подчертае, че тяхната дива природа била почти идентична с тази на самия космос. Въпреки
че някой може да реши да не ги разглежда като такива, измененията, които се случват с
планетите, звездите и невидимите бури, които бушуват в откритите пространства на
галактиката..., тези събития са доста бурни и унищожителни по своята същност. Кралицата
просто обяснила на Вълчите, че те били продължение на „духа" на галактиката... те били
„Едно" с първичния яростен дух на вселената. И... тъй като тя била въплъщение на
Празнотата... манифестация на вселената, те, Вълчите хора, били продължение на самата
Кралица.
Уау!, помисли си Мату. Гениално... просто гениално.
- За да се възползва от естествената склонност на Вълчите хора към насилие и за да ги
спечели на своя страна, Кралицата изпълнила Церемонията по сключване на Алианса с
грандиозно представяне на мощни оръжия. Рептилианските бойни кораби прелитали над
главите на тълпата и стреляли със своите звукови и лъчеви оръдия; рептилианските
войници стреляли със своите светлинни оръжия по празни превозни средства, правейки ги
на купчини от стопена стомана, а други войници изравнявали сгради със земята
използвайки своите звукови пушки. Възможностите на смъртоносните технологии на
Кралицата били нагледно и драматично представени в съзнанията на Вълчите хора.
Накратко, те били много впечатлени.
Пер направи пауза.
- Можеш ли да си представиш, Мату... - започна той - ... как се почувствали Вълчите
хора, когато видели тази удивителна демонстрация на сила... и едновременно с това им се
казвало, че те са продължение на Кралицата... и на тази сила? Било направо поразително.
Мату кимна с глава. Абсолютно, съгласи се той... абсолютно.
- За да подсили допълнително новата „религия", в която самата тя била главно
действащо лице, веднага след подписването на Алианса Кралицата продължила да запълва
всеки момент от живота на Вълчите хора с персонални комуникационни образи на нейните
смъртоносни сили.Какво точно в това?, чудеше се Мату.
- Извини ме, Учителю... - прекъсна го Мату - ... съжалявам, но можеш ли да ми кажеш
какво точно означава „персонални комуникационни образи", моля те?
- Разбира се, Мату... - отговори той - Това са образи, които се изпращат директно в
частта на мозъка, която приема електронните импулси. В определен момент били
изпращани излъчвания от Кралицата чрез специални предавателни кули и така образите
били възприемани от всички, чиито мозъци възприемали информацията на специфичната
честота. Сменяйки честотата на излъчванията с времето, всеки щял да види образите
изпратени до неговия мозък.
- Искаш да кажеш, че и аз бих видял тези образи в главата си, Учителю? - Мату беше
заинтригуван.
- Да, Мату... - отговори му Пер - Освен, ако не се научиш да блокираш тези честоти, ти
би приемал пси-образи, които са изпращани от кулите на Кралицата.
- Независимо от това дали искам или не, Учителю...? - попита Мату.
- Не, Мату... Няма да виждаш образите, ако се научиш как да затваряш тези
приематели в ума си. Повечето от образите, пращани до Вълчите хора, обаче, достигали
целта си. И на практика, във всяка картина, Кралицата била изобразена като безкрайната
божествена сила и по този начин, абсолютният източник на насилието. Думите, които
съпътствали образите били ясни: Кралицата била Истинското и Абсолютното въплъщение
на стихийната страна на Великата Пустота. В съзнанията на Вълчите хора били излъчвани
повтарящи се сцени на ужасяващи разрушения. Картини на малки планети, които буквално
били изпарявани, по-големи планети, от които оставали само парчета вследствие на
вътрешни експлозии, вулкани, земетресения и дори манипулации над климата... всички
тези картини били постоянно изпращани в съгласуван опит да бъдат представени
невероятните сили на Кралицата. Вълчите хора били поразени от всяка картина, която
изобразявала нейната мощ. И не след дълго за никого нямало съмнение..., че Кралицата е
истинското физическо въплъщение на Великата Пустота. Всички приветствали Кралицата,
Майка на Небесата и Великият Унищожител на вселената. Но Дъщерята-Принцеса на
рептилианската Кралица, новата Кралица на Вълчите звезди и лична манифестация на
самата Кралица, успяла да внуши на своите нови поданици, че имало нещо повече, което
нейната майка, Кралицата на Небесата, можела да допълни към живота на Вълчите хора.
Да, една част от вселената била унищожителна по своята природа... това било вярно..., но
съществувала и съзидателна страна, състрадателна страна и Кралицата на Небесата била
Единственото Истинско въплъщение на този аспект във вселената. Кралицата на Небесата,
Майката на Всички неща, била манифестацията и въплъщението на съзиданието и
разрухата, на всички аспекти на Великата Празнота. Тя била Единствената и истинската
инкарнация на самата Пустота.
Тя била Богинята!, помисли си Мату.
- Новата Вълча Кралица била доста красноречива и убедителна във възхвалите си за
нейната майка и новите си поданици: „Вълчите хора са физическо въплъщение на
Великата Празнота..", им казала тя. „...Живите воини на Пустотата. Кралицата на
Небесата, моята и вашата Майка, е духовното въплъщение на Великата Празнота и
абсолютната нейна манифестация." И поради това тя била Върховното същество на
вселената.
Мату бе впечатлен. Новата Кралица създавала религия с огромни мащаби. Легендата
за Кралицата в ролята й на Върховно същество, била гениално представена.- За хората от Вълчата Империя, Кралицата била Абсолютното същество... и те били
готови да се подчинят на всяка нейна команда. Това бил начинът на живот на Вълчите...
свирепо и яростно посвещение на техните началници.
- Тогава ли се зародила религията към Богинята...? - попита Мату. Пер кимна с глава.
- Да, Мату... За Вълчите това било началото на поклонението към Богинята. Мату бе
познал.
- Думите, които искам да споделя с теб сега, са титлите и имената, които са давани на
Вълчите хора на езика на звездите от Орион. В някои случаи имаме оригиналните думи на
Вълчите хора, но след създаването на Алианса, се използвали орионските титли за
обозначаване на ранга и положението на човека.
Мату беше готов... той обожаваше да изучава думите.
- Както говорихме по-рано, хората-RRR наричали себе си UAH-RRR. Но когато били
запознати със световете на Империята SSS на рептилианската Кралица, те получили
титлата „Най-висшите на Смъртта". Можеш ли да кажеш, Мату, как ще се назове тази
титла?
Смърт... КН., Мату помнеше това. Той прегледа записките си. N или AN..., пишеше
там. Следователно...
- KH-AN, Учителю? - предположи той.
- Браво, Мату! - отговори Пер - Вълчите Крале били представени на хората от
Империята SSS като KHAN.
Чингис Хан?, почуди се Мату?
- Можеш ли да ми кажеш какви ще бъдат титлите на хората, Мату? - попита го Пер.
- KHAN-US за отделната личност... KHAN-U за хората като група... - отговори Мату.
- Да изброя ли производните титли, както ми показа, Учителю?
- Моля те, направи го. - отговори Пер. . Мату бе готов.
- KHAN-I, „Някой, който стои от страната на KHAN", титла за личен асистент на
Вълчите Крале...
... KHAN-IM, „Тези, които стоят от страната на KHAN", титла за личните асистенти на
Вълчите Крале...
... KHAN-UR, „Първи и Най-значим от Кралете KHAN", „Автентичният KHAN-Крал",
това вероятно е титлата за Краля с най-висок ранг във Вълчата Империя, Учителю...
... KHAN-AN, „От Най-висшите KHAN" или „От Небесните KHAN", име за всичко,
което принадлежи на Краля, вероятно също и име за Вълчите бойци и Господари...
... KHAN-KH, „Смърт от KHAN-Крал" - вероятно име за Краля, когато е в ролята на
съдия и екзекутор, а предполагам също може да е име и за боец на Краля...
Мату се опита да помисли и за всякакви други титли, които може да приложи. Пер
клатеше главата си напред назад.
Ух... Мату бе притеснен. Какво ли изпуснах? Какво ли изпуснах?
- Доста впечатляващо, млади ми, Мату... - най-накрая каза Пер - Добре си научил
уроците си.
Пфу!, Мату бе облекчен.
- Но забрави титлите за Кралско потекло.
По дяволите!, Мату осъзна, че е забравил да удвои имената.
- KHAN-KHAN-US за индивидуален поданик на Краля на Кралете KHAN... ... KHANKHAN-U
за всички поданици на Краля на Кралете KHAN...
... KHAN-KHAN-I, титла за Кралски Личен Асистент на Краля на Кралете KHAN... ...
KHAN-KHAN-IМ, титла за Кралските Лични Асистенти на Краля на Кралете KHAN... ... KHAN-KHAN-UR, „Първи и Най-значим от Кралете KHAN", титла за Краля на Кралете
KHAN...
Мату се поколеба. Дали ги изброих всичките? Дали бяха само тези? Той погледна към
Пер. Той се усмихваше.
- KHAN-US били най-ужасяващата раса от Вълчите хора, Мату. Те били тези, които се
издигнали дотам, че да доминират над своя свят. Важно е да знаеш, че на Света на Трите
слънца им било дадено името „Тези със Златните Гриви". Те били познати като
светлокожите UAH-RRR. Въпреки че сега това няма чак такова значение, то това ще е
нещо, което ще трябва да знаеш за по-късно.
Мату си го записа. Учителят никога не казваше неща без определена причина, явно бе
важно.
- Помниш ли името на Трона на хората-RRR, Мату? - попита Пер.
- AST-AR... - отговори Мату веднага. Това беше лесно., каза си той.
- Това е вярно. Но времето и различията в произнасянето довели до това Тронът да се
нарича ASAR. Запомни това, Мату. Вълчата Империя и прилежащите й звездни светове
били познати като Звездите на ASAR. Можеш ли да ми кажеш как биха се наричали
лоялните поданици на Трона, Мату?
- AST-AR-U или ASAR-U, Учителю... - отговори Мату.
- Добре! - призна Пер - Вълчите хора били познати като ASAR-U. Той се наведе
напред.
- Сега... можеш ли да ми кажеш каква титла ще има централната звезда на Империята
на Кралете KHAN, Мату? - попита той.
Мату се озадачи за момент. Очевидно това бе важен отговор.
- Би се наричала KHAN-US, Учителю... - отговори той като направи гримаса.
- Можеш ли да ми кажеш значимостта на това име, Мату...? - попита го Пер.
На звездата KHAN-US ли?, зачуди се Мату. Звездата KHAN-US... KHAN-US
звездата... звездата KHAN-US...? И след това му просветна. Звездата KHAN-US!
КУЧЕШКАТА звезда! „Кучешката звезда"! Сириус беше Кучешката звезда! KHAN
изглеждали като кучета, като Вълчи хора! В митологията за съзвездията, Кучешката
звезда Сириус, била едно от верните кучета на Великия Ловец Орион! А в Египет и
Шумер името на Кучешката звезда било ASAR! Удивително! Просто удивително!
Звездният език работи... той работи!
Мату се опита да се успокои.
- KHAN-US е името на централната звезда на Вълчата Империя, Учителю... - започна
той - Също е име и на звездата Сириус, от съзвездието Голямо Куче, позната като
„Кучешката звезда" и едно от верните ловни кучета на Великия Ловец Орион.
Пер се облегна назад. Неговата широка усмивка бе достатъчна за Мату. Мату се
гордееше със себе си... и със своя Учител. Той никога вече нямаше да се усъмни за мястото
си в Ордена отново. Това щеше да е работата на неговия живот от този момент нататък.
Сега вече бе сигурен. За дъщеря си, за себе си... за света... това трябваше да е неговият
живот и неговата страст.
Пер забеляза внезапната поява на сериозност в изражението на Мату.
- В живота на всеки тук, Мату... има момент, в който осъзнаваме, че вече не можем да
напуснем Ордена... - каза той.
След това се усмихна.
- Добре дошъл братко... - беше точно толкова просто.- След подписването на Алианса, Мату... - започна Пер отново - Вълчите войници
били прикрепени към ТАКН-частите на Кралицата, обединените сили на всички светове на
Империята SSS. Но те нямало да бъдат нискоразредни войници, Мату... не, те поели
лидерските роли. Виж сега, Кралицата се възхищавала невероятно много на свирепата
природа на Вълчите бойци. Техните тактики били брилянтни в своята простота, а фокусът
им бил непоклатим; куражът им бил несравним, а неумолимият им глад също нямал
равен... в представите на Кралицата те били много близко до това, което чистокръвният
Воин трябвало да бъде. Ако имало някой, който да въплъщава това, което Кралицата
искала в един Воин, това били Вълчите бойци. Това бил много важен ход за Кралицата,
Мату. Като лидери и командващи на нейните обединени сили на Империята, Вълчите
воини скоро успели да вдъхновят своите подразделения, като ги направили високо
ефективни и смъртоносни... и повдигнали техния дух и морал. Не отнело много дълго
време Вълчите бойци да персонифицират точно това, което Кралицата искала да
представлява духа на ТАКН-бойците... В очите на Кралицата, те били чистокръвните
Бойци, чистите ТАКН. С времето Вълчите бойци започнали да се назовават просто ТАКН.
Когато другите светове говорели за ТАКН-частите, точно образът на Вълчите воини
изплувал в съзнанието на хората. Свирепостта и насилието станали запазена марка на
ТАКН на бойното поле, жестокостта и тоталното подчинение били начините, с които
ТАКН се справяли с делата и администрацията на световете на Кралицата. И, Мату... -
кимна му Пер - Кралицата била много, много доволна.
Залагам на това. Сигурен съм, че е била доволна.
- След обединяването на Военните сили на двете Империи, Смъртоносният кораб AR,
на RRR, стоял точно до огромния смъртоносен кораб на Кралицата. Сега, ако си спомняш,
звукът, „tt" се интерпретирал като „смърт от рептилианска женска". Тъй като всеки от
бойните кораби на Кралицата бил форма на „смърт" от рептилианска женска, всеки от тях
се наричал АТ. Флагманският кораб на Кралицата, най-големият и най-смъртоносният от
нейните бойни кораби, бил познат, разбира се, като АТ-АТ или Т-АТ. Можеш ли да ми
кажеш, Мату, каква би била титлата на флагманския кораб на Кралицата, ако той бил
познат като „Най-висшият от Смъртта от Кралицата"?
- AT-AN или АТ-EN, Учителю...? - предположи Мату без изобщо да гледа към своите
записки.
- Браво! Мату... - усмихна се Пер - И без дори да си погледнеш записките! Много
добре. Най-често използваният термин бил AT-EN.
ATEN!, записа си Мату. Докато го гледаше, си спомни... той бе виждал това име преди.
Беше име на Слънцето, силата зад Великия Трон на древните богове на Египет. ATEN!
- Можеш ли да ми кажеш сега, Мату... каква би била титлата на флагманския кораб на
Кралицата в ролята му на „Първи и Най-важен Смъртоносен кораб от/на Кралицата"?
- AT-UR, Учителю... - отговори Мату веднага - Ще бъде AT-UR!
- Правилно... - каза Пер - Сега, Мату... в горния квадрант на огромното кълбо имало
огромна тъмна вдлъбнатина, която помещавала огромно светлинно оръдие, основното
оръдие на Кралския ATEN. Въртейки гигантското оръдие към различни мишени, АТ-EN
можел моментално да изпарява градове, региони, звездни кораби, самолети и дори малки
планети със своя силен лъч. „Светлината" имала способността да генерира много остри
режещи лъчи, които можели да прережат всеки кораб и много точни проникващи лъчи,
които можели да набележат определен човек на далечна планета, като мишена за
елиминация. От дистанция блестящото кълбо изглеждало като огромна очна ябълка с
тъмен ирис и черна зеница. Докато въртял своя огромен корпус, за да се прицели в своите жертви, АТ-EN изглеждал като гигантско око, което се въртяло, оглеждайки се за своята
плячка. Също така, фиксирани в същия квадрант на „Светлинното оръдие" били
„Звуковите резци", които можели да генерират звукови вълни, които да разбият
молекулярната структура на повечето физически обекти, да зашеметят живи същества и
дори да произведат режещ лъч. Звуковите вълни можели да се концентрират в
хоризонтални лъчи, които можели да се използват за повдигане на изключително тежки
товари чрез насочване на лъча под обекта и просто повдигане на самия лъч. Докато
корабът AT-EN се мержелеел от дистанция, хората от другите светове гледали в небето и
знаели, че скоро ще се появят емисари на Кралицата, ако не и самата Кралица. Незабавно
те започвали да викат нейното име... AY-AY-AY! С времето, този вик станал универсален
за цялата Империя... AYE! AYE! AYE! За мнозина, викът „AYE!” бил интерпретиран като
името на самия Смъртоносен кораб. Този могъщ звезден кораб с възможности да сее смърт
и разруха в мащаб, който бил отвъд представите на повечето поданици на Империята...
това бил AYE на Божествената.
Боже мой!, Мату се изправи толкова внезапно, че си изпусна химикала. Боже мой!
Мистериозното „Око на Бога "! Боже, мой! „Окото на Бога "! ATEN е мистериозното ,
Око на Бога". Което не е съвсем точно и без това, защото „Богинята" превъзхождала
Бог, така че „Окото на Бога" всъщност е „Окото на Богинята"..., което е абсолютно...
Мислите на Мату препускаха. Пер погледна към него и го видя да стои като замръзнал
на мястото си. Мату изглеждаше все едно е видял призрак.
- Добре ли си, Мату? - попита го Пер.
- НЕ! - почти извика той. После се усети - Имам предвид да, Учителю... добре съм.
Съжалявам. Просто си мисля, че съм открил нещо, което..., но всичко съвпада... и искам да
мога да..., но има толкова много, че...
- Calma"te, Мату... - каза Пер внимателно - Успокой се. Искаш ли да спрем за малко,
така че да можеш да...
- НЕ! - почти извика отново той - Искам да кажа... съжалявам, Учителю... не, моля те
не спирай. Аз съм добре. Твоите учения се превърнаха в моя страст. Твоите думи са просто
удивителни в своите разкрития. За мен е чест, сър. Моля..., нека продължим.
Пер погледна към него за малко.
- Много добре, Мату. Това е една история, която всички от другите светове разказвали
на своите деца. Някъде в небесата, скрит сред звездите или в облаците, стоял „AYE" на
Върховното същество... и наблюдавал, винаги наблюдавал... чакал да причини смърт и
разруха на всички хора, които са направили нещо лошо. Всяко зло или престъпление щяло
да бъде наказано с отмъстителен гняв, който можел да унищожи цялата планета! Въпреки
че тази история плашела много деца, нейното значение било много ясно... силите на
Кралицата винаги били някъде горе, винаги следейки за действията на хората на планетата
отдолу. Въпреки че корабът не бил винаги видим... той бил някъде... там!
Боже мой! „Окото на Бога"!, Мату още не можеше да се отърси от това откритие.
Пер продължи.
- Друго име за АТ-EN било „Кралският Контейнер на Контейнерите" или дори
„Къщата на Къщите". Можеш ли да ми кажеш каква би била титлата на АТ-EN в този
аспект, Мату?
Мату не се поколеба.
- „Къщата на Къщите" или „Контейнерът на Контейнерите" ще бъде В-В или ВЕ-В... -
отговори той.- Можеш ли да ми кажеш каква би била титлата на АТ-EN като „Първи и Най-важен
Дом" или „Първо и Най-важно Вместилище"? - попита Пер.
- B-UR или B-R... - каза Мату.
- Много добре... - каза Пер - Можеш ли сега да ми кажеш каква би била титлата на ATEN,
ако за него се мисли в аспекта на „Смъртта излиза от Него"?
„Смъртта Излиза от Него"?, Мату обърна няколко листа от записките си. „Излиза"?,
Мату не можеше да намери нищо, което да значи „излиза".
- Не мога да го намеря в записките си, Учителю Пер. - каза Мату - Съжалявам, не знам
как е „излизам".
Пер кимна.
- Не се тревожи, Мату... - каза той - Това е дългият звук на буквата „Е" и се произнася
„иий". Когато този звук следва съгласна, означава „идва от". За да различиш „идва от" и
„тези от страната на", трябва да се вгледаш в контекста на думите, които са около думата с
дългия звук „еее" като наставка. Засега, нека просто предположим, че можеш да видиш
разликата. Можеш ли да опиташ пак, моля?
- Смърт ще бъде КН, Учителю... - започна Мату отново - Ако дългият звук „еее"
означава „идва от", тогава думата ще бъде „КН-ЕЕ".
- Правилно, Мату... - каза Пер - Но въпреки че думата се произнася КНЕЕ, се пише
KH-I. „Смъртта произлиза от Него". KHI. Титлата на АТ-EN, в неговата роля на Кралски
Смъртоносен Кораб... - продължи Пер - ... била KHI-KHI. Всеки един от пилотите, които
управлявали някой от Кралските Смъртоносни Кораби, бил познат като KHIKHI-I, „Някой,
който е от страната на Смъртоносния Кораб". Времето и различията в произнасянето
променили това наименование на IKHI-KHI
Мату си записа всички имена... AT, АТ-АТ, Т-АТ, AT-EN, AT-ER, BU-R, ВЕ-В и КHI.
Пффф! Имам толкова много за запомняне.
- Също така си отбележи, Мату... - продължи Пер без да си поема дъх -че терминът
KH-I бил титла на всички бойни кораби в армадата на Империята SSS. Всеки от тях бил
„доставчик на смърт", всеки от тях бил KH-I.
Мату продължи да пише.
- Запомни, Мату... - обърна му внимание Пер - Тези титли ги извлякохме от АТ-EN на
Кралицата, огромната, изцяло построена Смъртоносна звезда на Империята. Това, което
може да е объркващо в твоята бъдеща работа е, че Бойният кораб AR, издълбаният отвътре
астероиден кораб на Вълчите Крале, често бил обсипван със същите титли, които се
прилагали за ATEN. Въпреки че тези титли са технически неправилни, често ще откриваш,
че са били ползвани, за да описват AR.
О, чудесно! Грешни имена за AR... Великолепно! Е..., помисли си Мату. Поне Учителят
ме предупреди предварително.
- Било комплимент за способностите на пилотите на Вълчите AR, че е назряло такова
объркване между Смъртоносната звезда АТ-EN и Вълчата Смъртоносна звезда. Пилотите
обучени да управляват AR разбрали, че астероидният боен кораб не се пилотира като
произведен от фабрика звезден кораб. В резултат на това Вълчите пилоти развили не само
нови техники за междузвездна навигация, но се научили също така и да придобиват
„вътрешна интуиция", която рептилианските звездни пилоти в лъскавите и добре
построени кораби не могли да развият. Докато рептилианските звездни пилоти били
обучени на мигновена реакция към електрониката и инструментите, които следели
пространството около тях, Вълчите пилоти били принудени да се научат да управляват
своите кораби, все едно че са астероиди в космоса, като по този начин трябвало да предвиждат къде ще ги отведе потокът от междузвездни „води". Това изисквало незабавна
адаптация към физиката на космоса, в който се намирали и повърхностните умения не
били достатъчни. Често пилотите използвали естествената динамика на новото
пространство като сърфирали по електромагнитните вълни или слънчевите ветрове.
Поради това, че пилотите на AR практически управлявали астероид, най-прекият маршрут
до определена цел бил този, който корабът AR, по доста обиколен начин, следвал
междузвездния поток между звездите и планетите. Но колкото и взискателно и
времепоглъщащо да било подобен род летене, точно тази техника се доказала толкова
смъртоносна за техните врагове. Слънчевите системи рядко подозирали приближаващия
рояк астероиди и дори когато се усъмнявали, те просто не можели да следят всеки
метеоритен дъжд, който навлизал в тяхната система. Успехът на Вълчите завоевателни
кампании бил базиран на тази проста предпоставка: всеки астероид бил потенциален боен
кораб... боен кораб, който никой не подозирал. Вълчите пилоти станали Майстори на
летенето по потоците на „небесните води" между звездите и слънчевите системи,
използвайки естествения поток на космоса, за да атакуват своите врагове. Рептилианските
пилоти били Майстори на пълната фронтова атака, преминавайки през защитните полета и
електромагнитните мрежи с такава сила, че можели да отнесат цялата фронтова линия на
противника. Технологията била силата на рептилианските пилоти, уменията в
пилотирането била силата на Вълчите пилоти... Когато двата типа пилоти били обединени
в армадите от частите ТАК на Кралицата на рептилианската Империя, нито една звездна
система не била в безопасност.
Убеден съм., каза си Мату. Страхувам се да си помисля как Човечеството може
изобщо да се справи с тези две звездни раси. Виждам малък шанс това да стане в
битка... всъщност виждам много малък шанс изобщо.
- О... - добави Пер неочаквано - Също така, имай предвид, Мату, че АТ-EN... и AR
били считани като продължение на Кралицата и нейната мощ. На практика някои хора
възприемали АТ-EN и AR като въплъщения на самата Кралица. Често се случвало някои
от древните звездни хора действително да приравняват AT-EN, AR и Кралицата на
Небесата. Това също, Мату, трябва да остане на преден план в твоите познания за
историята на звездите в нашата галактика... и съществата от звездите на Орион и Сириус.
Мату си записваше нещата бързо, като в същото време се протегна за още хартия.
- Сега, нека продължим и да видим някои от имената, дадени на този толкова
удивителен кораб, могъщия АТ-EN на Кралицата...
Боже мой, дали изобщо се уморява? Пер е непреклонен., промърмори Мату. Как знае
всички тези неща? Как успява да ги задържи в главата си? Мату спря и се вгледа към
Старейшината за момент, докато той продължаваше да говори. Кой си ти?, искаше да знае
той. Откъде идваш? Наистина...
- Освен, че е в основата на легендата за „Окото на Всемогъщия в Небесата", АТ-EN и
AR дали началото и на други истории, които се разказвали около огъня и в домовете на
другите светове. Много истории описвали най-ужасния „Звяр на Небесните Води".
Чудовище с едно ужасяващо око, което можело да види всичко и да бълва огън. Това,
разбира се, била препратка към смъртоносния АТ-EN. Други истории разказвали как
„Звярът от Водите" пътувал през „небесните реки" и можел да унищожава корабите и да
поглъща човешките пилоти. Очевидно, тъй като „звярът" пътувал по „небесните реки",
това била препратка към Великия AR. Тъй като „Звярът" бил „от Водите" или „небесните
реки", много истории за ужасния демон го описват като „морско чудовище" или „морски
демон". Много често към описанията били добавяни фантастични аспекти, легендите били украсявани с детайли, които разтягали въображението на слушателя. Но във всеки случай,
„морският демон" или „морското чудовище" се отнасяли за АТ-EN или за AR. С
ужасяващи разрушителни сили и със способността си да поглъща хора... Вълчите бойци,
които били на AR!, предположи Мату.
- ... това, разбира се, било препратка към смъртта, която сеели АТ-EN и AR и тяхната
способност да кръстосват „водите на космоса". Имай предвид тези идеи, Мату, защото ще
бъдат много важни впоследствие.
Мату се постара тази бележка да се откроява сред останалите му записки.
- Нека сега насочим вниманието си конкретно към самия АТ-EN... - каза Пер - AT-EN
на Кралицата, Кралският Флагмански Кораб на Междузвездната Армада SSS, бил с
размера на малка планета. В действителност имало няколко типа АТ-EN, Мату, и те
варирали по своя размер, но за нашите цели ще говорим за най-голямата от
Смъртоносните Звезди... АТ-EN на Кралицата. Изцяло конструираното кълбо било
направено така, че да е напълно независимо. Корабът използвал два основни вида
двигатели, такъв на принципа на „отблъскване и притегляне" и двигател, който „огъва
пространството". Двата различни типа задвижване били необходими, за да се пътува през
двата различни типа пространство на нашата галактика. „Истинският" космос и
„Универсалният" космос. В „Истинския" космос съществуват доста на брой небесни тела,
слънца, планети, астероиди, комети, които са доста физически и „реални". В
„Универсалния" космос няма физическо съществуване, няма материя... това е „Дъхът на
Великата Празнота", който още е непроменен и неразграден в сравнение със света на
физическите неща. За да се пътува през „Истинския" космос най-често се използвал
двигател, който работел на принципа „оттласкване и притегляне". За да се пътува през
„Универсалния" космос бил разработен „огъващият пространството" двигател. При
системата с „оттласкване и притегляне" корабът фактически използва два метода, за да се
предвижва през „Истинския" космос. В единия случай корабът се движи през
„космическите води", отблъсквайки се от „материала" на космоса. Древните гребци,
например, използвали гребла, за да се отблъснат от водите на реката, така че да задвижат
кораба напред. В по-късни времена горещи газове били изпускани от задната част на
кораба, които понякога били наричани „тласкачи", които задвижвали кораба напред или
нагоре. Още по-късните двигатели използвали светлинни и електрически частици за
задвижване напред. При втория метод, една точка в космоса, еднаква по размери с кораба,
бива притеглена към летателния апарат с помощта на устройство, което генерира
електрогравитационно поле. След като точката бива издърпана до кораба,
електромагнитният двигател се изключва. Когато времето и пространството се върнат до
своята първоначална форма, точката, заедно с кораба вътре в нея... е вече на своето
първоначално място във време-пространството. Въпреки че пътуващите в кораба няма да
почувстват нищо, ще изглежда че пространството около самия кораб прелита около него.
Наблюдателите от дистанция ще видят нещо подобно на разпъване на пространството,
което изведнъж се връща в първоначалното си състояние, като се наблюдава и някакво
замъгляване, в което се намира корабът. Това е „притеглящият" метод, но той е доста
ограничен и може да се използва само по маршрути, по които няма никакви препятствия.
„Отблъскване и притегляне", хм? Звучи прекалено просто., помисли си Мату.
- За да разбереш „Универсалния Космос", Мату... - Пер се облегна назад - Ние трябва
да се върнем в първия момент на времето... Дъхът на UAH. Някои учени го наричат
„Големият взрив", моментът в който една малка точка експлодира и дава живот на
вселената. Ние няма да дискутираме действителното събитие сега, Мату. Нека просто се съгласим, че е имало момент, през който вселената се е появила от Празнотата. Сега,
представи си, че от тази малка точка излезли нишки от материя, все едно били Нишки от
спагети.
Спагети?, на Мату му беше забавно, но лесно си представи как спагетените нишки
излитаха от точката на произхода.
- Тези нишки от спагети са мястото, където живеем, Мату. Тези нишки са това, което
наричаме физическа вселена... в тях се намира материята. Между тези нишки няма нищо...
там е само Празнотата, която не е била запълнена с „Есенцията на материята". Сега си
представи една от тези дълги нишки материя да се увива и извива около Празнотата.
Намотавания и осморки, това е нашата вселена... или поне това, което мислим, че е нашата
вселена. Ако сме на единия край на огънатата и извита нишка и една ярка звезда е на
другия край, светлината пътува до нас по тази нишка... не пътува през пространството, в
което няма „Есенция". Светлината може да пътува само през тази нишка. И въпреки че тя
следва всевъзможните извивки и намотки на нишката, ние вярваме, че тя изминава
директен... и прав път, за да стигне до нас.
Удивително!, Мату можеше да си представи нишката и звездната светлина, която
пътува през нея, извивайки се и правейки лупинги. И въпреки това, ние си мислим, че се
движи в права линия. Невероятно!
- Сега си представи, че нишката от физическата вселена се огъва така, че почти се
докосва в двата края, но все пак краищата са разделени. Светлината идваща от звездата от
единия край ще пътува, ще направи лупинг и накрая ще я видим с очите си. Ние виждаме
пътя й като права линия, но светлинните лъчи са напълно обърнати. Но сега, Мату, е
важно да разбереш нещо. Звездата и Земята почти се докосват и въпреки това, ако
следваме нишката, ще се окаже, че сме на светлинни години един от друг. Нашата вселена
се състои от много нишки от материя. Подобно е на нишки от мрежата на паяк, които се
простират в много различни посоки, докосвайки се на някои места, а на други са
разделени. За да се използва „огъващия пространството двигател", той просто огъва една
нишка на физическата вселена, така че тя да докосне друга част. Пътуването е почти
мигновено.
Удивително!, помисли си Мату. Просто невероятно!
- АТ-EN на Кралицата разполагал и с двата вида. Също така, във вътрешността на
кораба се намирали най-усъвършенстваните и нови оръжия, разработени от учените
МАКН. Светлинни лъчи, които режели и стопявали, звукови вълни, които огъвали,
повдигали или заличавали, гореща вълна, която може да замрази своята мишена,
електромагнитни вълни, които могат да преструктурират формата на даден обект,
електрогравитационни вълни, които притеглят и изместват планети от тяхната орбита и
най-новите технологии за контрол върху съзнанието..., както и всеки инструмент или
оръжие разработени наскоро - всичко това се намирало на АТ-EN. В центъра на огромната
Смъртоносна звезда се намирало изкуствено слънце. На вътрешната повърхност на
кълбото имало цели слоеве от изкуствени скали и пластове почва, годна за виреене на
живот. На изкуствената земя били проектирани внимателно поддържани езера и реки, дори
малки планини и хълмове. Атмосферните условия били стабилизирани чрез специални
апарати, които поддържали постоянна температура и климат. Куполни градове, които
имали кули проектирани за бизнес, военни щабове и частни домове били заложени в
дизайна на кълбото. Пътуването от един куполен град до друг било извършвано чрез
въздушни кораби, които навигирали през вътрешните небеса на АТ-EN. Накратко, Мату, в самия AT-EN се намирал един внимателно проектиран и постоянно наблюдаван малък
свят.
Уау!, Мату се бе замечтал. Цял малък свят вътре в един кораб! Удивително!
- Когато населението на „Вътрешния свят", както те го наричали, гледало към центъра
на кълбото АТ-EN, към изкуственото слънце, те действително гледали... „нагоре". Когато
гледали към краката си „надолу", на практика те гледали в обратна посока на изкуствената
кора и към външния корпус на кораба. Въпреки че светът бил обърнат, Мату, това бил
почти перфектният рай за тези, които го населявали. Фактически, поколения от хора били
родени и израснали на „Вътрешния свят". Някои от тях не познавали друг живот и не
искали нищо друго.
Да, но никога да не излязат навън?, Мату направи гримаса. Възможно ли е тези хора
да не са искали да излизат?
Пер видя физиономията на Мату.
- Може би, ако ти разкажа повече за „Вътрешния свят", ще разбереш защо тези хора не
са искали да напускат, Мату... - предложи Пер.
Мату кимна. Навярно..., помисли си той. Дано да е добра история.
- Във „Вътрешния свят"... - започна отново Пер - Околната среда била напълно чиста.
Въздухът бил безопасен за дишане и без замърсители. Корабите, които пътували по
вътрешните небеса, били задвижвани от електромагнитни полета, които били внимателно
проектирани така, че да не влизат в контакт с населените зони. Изкуственото слънце не
излъчвало вредна радиация, нито пък ставало прекалено горещо. Нямало нито слънчеви
бури, нито смъртоносен слънчев вятър. Дъждовете били внимателно насочвани и можели
да се пускат или спират с точност до секундата. Нямало нито мъгли, нито вятърни или
снежни бури. Изкуствените водни басейни били изпълнени с подходящи форми на
подводен живот, реките течали по чисти речни корита, а малките планински хълмове били
поръсени с истински сняг. Населението на „Вътрешния свят" можело да се наслаждава на
изкуствено създадените открити пространства, които били защитени от хищници и
хаотични и непредвидими метеорологични условия. Никога не било нито прекалено
горещо, нито прекалено студено. Дневните и нощните периоди били внимателно
регулирани, а грандиозни светлинни шоута придружавали всяка смяна. Изкуствената земя
била създадена по такъв начин, че да няма замърсители и да е свръх-абсорбираща, в
случай че някакъв вид замърсител се разлее по нея. Освен това била плодородна и можела
напълно да поддържа индивидуални градини и всякакви фермерски операции.
Зеленчуците и плодовете, които били отглеждани в специално изградени за тази цел
ферми, също били чисти от замърсители и опасни инсектициди. До „Вътрешния свят"
били допускани само полезни примитивни форми на живот. Нямало вредители или форми
на живот, които да разпространят болести и инфекции. Нямало животни, които се хранят с
мърша, които да застрашат безопасността и здравето на населението. Всяка изложена зона
на повърхността можела да поддържа живот... накратко, това бил един Свят-градина.
Внимателно проектираните и конструирани куполни градове били безопасни. Всяко
движение било тотално наблюдавано, така че жителите изобщо не се страхували от
каквато и да е криминална активност. Нямало затворнически колонии, нямало и центрове
за арести и наказания. Пътуването се извършвало чрез въздушните кораби или от совалки
движещи се през тръби, които свързвали всяка точка от града до всяка друга точка на
кораба, така че нямало задръствания, замърсявания или инциденти. Имало напълно
оборудвани медицински пунктове с най-новите технологии в тази сфера, включително
камери за съживяване и регенерация. Имало и центрове за забавления, които доставяли най-новите холографски прояви на музиканти, художници, лектори, говорители... и дори
Кралското семейство на самата Кралица. Всеки жител имал специфични задължения,
както и доста свободно време за лично развитие и растеж.
Брачните партньори били щателно изследвани, а биологичната репродукция била
програмирана и се извършвала само когато е необходимо. Всяко удоволствие било
позволено, стига да не пречи по някакъв начин на управлението на кораба. Центровете за
стимулация били достъпни за всеки, но рядко били използвани, защото всеки бил щастлив
по своята същност. Цикълът на живот бил изключително дълъг поради здравословния и
лишен от стрес начин на живот, който жителите водели. Правилното хранене и хранителни
навици били норма, а спортуването било част от всекидневния живот. Жителите били в
безопасност, живеели дълго, били здрави, интелигентни и щастливи. Всяка една тяхна
нужда била изпълнявана и всяко желание било задоволявано. Животът бил идилия. А
когато живееш в напълно контролирана околна среда, не можело да става и дума за живот
на повърхността на напълно непредвидима и нестабилна планета, на която живеят точно
толкова непредвидими и нестабилни хора. Накратко, Мату... животът във „Вътрешния
свят" бил точно като живот в рая.
Хммм! И вероятно доста скучен., помисли си Мату.
Пер видя изражението на неговото лице.
- Не, Мату... - поклати глава Пер - Мога да видя недоволство по лицето ти, но ти
грешиш. Животът в АТ-EN бил близо до перфектното съществуване за жителите му.
Фактически, молбите за пребиваване на Звездния кораб често били отхвърляни. За да
живее на AT-EN, всеки жител трябвало да премине през предварителни изследвания и
проверка на здравния статус. Входните изисквания били много строги. Другият начин да
бъдеш допуснат да живееш на кораба, бил ако си роден там. С времето всеки Звезден
кораб АТ-EN имал свое собствено специфично население, подобно на човешките същества
и техните националности. Да си поданик на Звезден кораб АТ-EN било повод за гордост.
Съществата често се самоопределяли на база Звездния кораб, на който живеели. Да си
жител на кораба било голяма чест... и често било мерило за положението на човека. Ако
някой жител на АТ-EN извършел престъпление или пък пристъпил някое правило,
наказанието било сурово... това означавало незабавна отмяна на жителството му на кораба.
Това само по себе си, Мату... потенциалната загуба на рая... било доста плашещо за
повечето жители, така че това била гаранцията, че проблеми няма да има. Най-голямото
наказание за жителите на АТ-EN, което можели да понесат, било прокуждането. Загубата
на Света-градина била съдба, по-лоша от смъртта.
Мату се изправи внезапно... отново!
Боже мой! Загубата на Градината на АТ-EN! Боже... може ли да е?... Може ли
наистина да е?... > Глава VI Едемската градина                  

Вълчите Крале от AST-AR

Мату бе прекарал предишния ден опитвайки се отново да разгадае загадката на кръга.
Бе лесен тест и въпреки това, след дузина опити той все още не можеше да го разреши.
Кръгът беше 3,5 метра в диаметър. На 6 метра разстояние имаше светъл, бял, объл камък с
размер на портокал. Без да напуска кръга, Мату трябваше да вземе камъка. За да си
помогне, той можеше да използва само това, което се намира в окръжността. Там, заедно с
него имаше въже дълго 60 см., обувка и малко фенерче. Пер го бе запознал с кръга и го
беше водил в него много, много пъти, за да започне теста... и всеки път Мату се
проваляше.
Докато стоеше на своята маса, той си мислеше за загадката. Нарисува малки диаграми
и се надяваше, че някак си може да види решението, използвайки друга перспектива.
Неговите листове бяха пълни с малки стрелкички, линии и кръгове. Мату бе решен някак си да разреши този проблем. Той беше напълно погълнат от рисуването, когато изведнъж
забеляза, че Учителя стоеше до прозореца.
- Ооо... - избърбори Мату - Съжалявам, Учителю Пер. Не ви видях да влизате. Мату
премести рисунките и извади нови листове.
Пер се обърна към него и по стар навик просто започна да говори:
- Милиарди години след раждането на Зеления свят и еволюцията на рептилианските
същества SSS... - започна Пер - ... друга раса от същества еволюирала на един друг свят,
намиращ се много надалеч. На този свят имало три слънца в небето... червена звезда, бяла
звезда и черна звезда, която не можела да се види, но със сигурност можела да се усети.
Черна звезда, която може да се усети?, бе объркан Мату.
- За разлика от хората-SSS, които еволюирали от рептилоидно-инсектоидни предци,
тези същества се родили и еволюирали от рептилоидно-вълчи предци. Следвайки почти
същия път, който довел до еволюцията на хората-рептилии, тези вълчи създания също
еволюирали от примитивни предци в хуманоиди, които се издигнали от просто и
примитивно начало до сложна цивилизация със своя култура и идентичност. Пътят, който
довел до еволюцията на хуманоидите, бил повтарян много пъти по много начини в нашата
галактика, Мату и въпреки че предците, които започнали това приключение, били от
различни форми, често пътищата са почти идентични в своето съдържание. В много от
случаите новите форми на живот на една планета не могли да оцелеят поради трудните
условия на техния собствен свят. Понякога блуждаещ астероид или комета се спускали от
небето и унищожавали планетата. Друг път пък нестабилното ядро буквално разкъсвало
планетата на части. Един нов свят можел да стигне до преждевременен край по много
различни начини. Обикновено, обаче, най-пагубната сила на тези нови светове била
еволюиращата форма на живот, която ходела по повърхността на планетата. В повечето от
случаите световете, които оцелявали заедно с населенията си, го правели поради това, че
съществата, които ходели по повърхността, се били научили да контролират своята
собствена деструктивност и алчност... Най-големият враг на Живота е... самият Живот. На
Зеления свят хуманоидите еволюирали от влечугоподобни насекоми, които се научили да
летят и излизат от света на застоялите блата. В Света на Трите слънца друга група
хуманоиди еволюирали от водни създания, които сами излезли от океаните и моретата.
Ако си спомняш, Мату, на Зеления свят рептилоидно-инсектоидните предци на SSS били
първоначално изхвърлени на брега от вълните на океана и поставени в застоялите блата. В
Света на Трите слънца, обаче, малките създания на океаните останали в морето и
еволюирали, за да се превърнат в рибоподобни създания. За да живеят и оцелеят в
големите води тези създания на океана се научили рано в своята еволюция да ловуват
други създания. За разлика от рептилоидно-инсектоидните предци, тези рептилоидно-
земноводни същества започнали своето пътешествие по превръщането им в земни
създания чрез развиване на своите навици за лов и убиване, много преди да достигнат
бреговата зона. Когато вече трябвало да търсят храна на сушата, те разполагали с остри
зъби и невероятна сила и издръжливост. Техните перки започнали да придобиват вида и
функцията на силни и много полезни израстъци. Докато морските създания изследвали
бреговете на континентите, развитието на техните мощни, подобни на перки ръце и крака,
лесно се адаптирали към пълзенето по земята. С времето, след милиони години пълзене,
сега вече земноводно-влечугоподобните създания се научили да вървят и ловуват на
четири крака. Милиони години по-късно създанията продължавали да се адаптират към
живота на сушата и тяхната влажна земноводна кожа отстъпила на по-дебела външна кожа
и техните океански черти изчезнали... Хрилете и крайниците, използвани за гребане във водата, били заменени от дробове и големи крака с големи лапи, приспособени за ходене
по всякакъв терен. По-късно горещият тропически климат започнал да оказва негативно
влияние върху тези създания. За да оцелеят те се приспособили. След стотици хиляди
години на мястото на загрубялата земноводна кожа те развили козина и вместо да снасят
яйца, примитивните бозайници раждали живи малки. Избледнели и отличителните
рептилоидно-земноводни характеристики на техните предци и перманентно били
възприети физическите черти на видове, познати като топлокръвни създания. Вълчият
прародител се бил родил. Мату направи гримаса. Пер го видя.
- Има ли нещо нередно, Мату? - попита той. Мату нервничеше леко.
- Чудя се, Старейшино... - започна Мату - ... как така еволюционните пътища на
създанията от нашата галактика са толкова сходни? Все едно, някъде назад във времето,
преди дори първите клетки да се родят... сякаш имало общ източник на Живота, сякаш
един прародител някак си е дал живот на всички създания в нашата вселена.
- В нашата галактика... - прекъсна го Пер. Мату хвърли бегъл поглед към него.
- Да... - съгласи се той - В нашата галактика...
Мату моментално забеляза поправката на Пер. Защо Пер каза „галактика ", а не
вселена? Дали няма нещо относно нашата галактика... или вселената..., което не ми
казва?
- Дали..., някак си..., няма един общ прародител в нашата галактика? - продължи Мату
-Дали източникът на Живот в ЕРИДАНУС е един, Учителю? Възможно ли е?
Пер се колебаеше. И това колебание бе достатъчно, за да убеди Мату, че действително
има нещо, което Пер не иска да каже.
- Докато напредваме, Мату... - започна Пер -... ще откриеш, че Пустотата е
Абсолютният Източник на Живот в нашата вселена.
Веднага след като каза това, той започна да говори по друг въпрос. Мату вече бе
сигурен. Имаше още нещо. Нещо повече или някой, който някак бе замесен в развитието
на Живота в галактиката.
- Светът на Трите слънца бързо бил запълнен с четирикраки създания. Създания с
козина, земноводни, с костни обвивки и с гладка кожа... новият примитивен свят сега
гъмжал от различни видове създания. Но един вид в частност, рептилоидно-вълчите
създания, били най-страшните. Ранните вълчи създания имали характеристиките
едновременно на котка и на вълк. Те били мощни и стояли ниско към земята. Големите им
мускулести крака ги придвижвали бързо и им помагали да спринтират с удивителна
скорост и да правят големи скокове. Те били свръх издръжливи и силни и притежавали
дълги остри нокти, които разрязвали лесно телата на техните жертви. Въпреки че често се
хранели и с лесно достъпни плодове и растителност, те предпочитали диета, която се
състояла от прясно убита плът. Главата на примитивните вълчи зверове била голяма и
почти квадратна на вид. Звярът имал пронизващи и почти сияещи очи, които постоянно
търсели сред заобикалящия терен за неподозиращи жертви. И имал зъби, които можели да
пробият през кожата на почти всяко създание. Както мъжките, така и женските имали
гриви, голяма груба козина, която рамкирала лицата им като в смъртоносен портрет. Те
били покрити със златно-кафява козина, въпреки че някои вълчи раси имали тъмнокафява,
до черна козина. Дългите мощни опашки на вълчите зверове, които меко се поклащали в
края, създавали измамно спокойствие, докато изчаквали неподозиращите жертви. И
въпреки че вълчите зверове изглеждали повече като примитивни лъвове, отколкото като
вълци, те определено били с вълчи нрав. Ревът им бил комбинация от ниско гърлено
ръмжене и гърлено лаене. Звукът от техния рев бил повече като дълбок тътен, койтол предшествал земетресение и бил произвеждан с такава интензивност, че можел да бъде чут
от много, много мили разстояние. Твърдо установени като месоядни, които се хранели с
плътта и кръвта на жертвите си, вълчите зверове постепенно премахнали своите
рептилиански черти и продължили да се развиват подобно на нашите бозайници на Земята,
Мату. Съвместното съжителство с други създания, които често били по-големи от тях,
помогнало на вълчите зверове да развият брутално насилие и жестока коварност за сметка
на това, което размерът им не можел да предостави. Ловуването на глутници, развиването
на уменията им да намират слабостите на техните жертви и, атакувайки с безмилостна
жестокост, вълчите същества скоро започнали да властват в примитивния Свят на Трите
слънца.
Разбира се., помисли си Мату. Удивително е как най-свирепите създания са тези,
които се установяват на планетата и след това техните потомци, ако еволюират до
хуманоидна форма, са тези, които я завладяват. Но нещата стоят по същия начин и на
нашия свят., спомни си той. Хората са най-злите и склонни към насилие същества. Както
били направили и Вълчите, ние сме компенсирали с брутална хитрост, за да балансираме
малкия си размер. Да... сигурен съм, че това трябва да е законът в галактиката: този,
който е най-свиреп... побеждава.
- Както и при еволюцията на съществата SSS, така и в света на „Вълчите", пътят към
хуманоидцо съществуване отнел милиони години. Учейки се да ходят изправени,
завладявайки своята околна среда и другите видове, издигайки се от живот във вълчи
бърлоги до пещери и след това до построени убежища - всички тези еднакви стъпки, с
малки вариации, били стъпките, през които Вълчите хуманоиди трябвало да преминат. Но
се случило, Мату. Те станали хуманоиди. Какъвто е и случаят с повечето еволюирали
хуманоиди в нашата галактика, примитивните Вълчи хуманоиди преминали през много
стадии на еволюцията, която е обща за хуманоидите. От индивидуални бърлоги,
примитивни колиби и убежища от кал, до конструирани домове с контролирана
температура на въздуха и най-накрая до сложни градове с покрити пазари, Вълчите
същества покорили своята околна среда. Ловът дал път на месарниците, а търсенето на
храна - на пазарите; териториите прераснали в нации, а примитивното оцеляване
отстъпило на организираното завоевание. От живот с чисто първичен инстинкт за
оцеляване, до свят изпълнен с култура и изкуство, наука и технология, лукс и комфорт; от
примитивен рев и вой до сложен език и развита книжовност; от лидери на глутница, до
Вълчи Крале... Вълчите хора се издигнали от примитивно съществуване до комплексно и
развито такова. През милионите години еволюция на планетата им еволюирали много раси
на Вълчите, Мату. Понякога расите на Вълчите създания измирали поради естествени
причини и планетарни промени, понякога поради болести и глад, но за нещастие, както се
случвало на почти всички светове от галактиката ЕРИДАНУС, през милионите години на
своята еволюция многото Вълчи раси отишли на война... и това била война, която
унищожила много от примитивните Вълчи цивилизации. Зъбите и ноктите отстъпили на
ножовете и мечовете, копията и прътовете отстъпили на пушките и въздушните кораби,
умелото ловуване отстъпило на Изкуството на Войната... и примитивният Човек-вълк
отстъпил на Вълка-завоевател. С времето, една раса Вълчи бойци щяла да се издигне и да
стане единствената доминантна раса. Родени от ожесточените Крале-завоеватели,
Управителите на този нов свят били наречени RRR.
RRR., записа си Мату. Странно име за странни хора... хей почакай малко!
- Как изглеждали вълчите хора, Учителю? - попита той. Пер се обърна към него и се
усмихна.- Небрежен съм, Мату - каза Пер - Моите извинения. Вълчите хуманоиди били странно
изглеждащи хора, които имали чертите на куче... и чертите на котка.
Характеристики на куче и котка?, бе объркан Мату.
- Примитивните мъжки Вълчи хуманоиди имали широки гърди и малки или почти
никакви талии, големи и мощни задни части, здрави бедра и дебели подбедрици.
Примитивните женски Вълчици имали големи гърди и много лека женска извивка на
своите тела. Те имали големи бедра и мускулести крака. И въпреки че били изгубили
голяма част от своята дебела и груба козина, те все още имали фина тъмна козина по
торсовете си. Техните ръце били големи и мускулести, техните китки били здрави, а
крайната част на ръцете до пръстите била широка и закръглена. За разлика от пръстите на
рептилианските същества от Орион, Вълчите имали по-къси и по-дебели пръсти. Техните
вратове също били дебели и доста къси. Големите широки глави на техните примитивни
предци станали малко по-закръглени, но техните квадратни долни челюсти все още им
придавали много внушителен вид. Те имали широки носове, с пронизващи очи на ловец,
голямо чело и малки уши. И може би най-доминантната характеристика от всички...
козина. Много козина. Гривите на предците им били трансформирани в груби бради по
лицата на мъжките и дълги бакенбарди и мустачки по брадичката при женските. Както
Вълчите жени сплитали своите коси, така и Вълчите мъже сплитали своите бради. Тяхната
коса и брада варирала по цвят от златно-кафява до тъмни тонове на кафявото, до тъмно-
черно. Една раса дори имала дебели и дълги червени гриви. Взети заедно, всички тези
черти придавали на Вълчите хора ярък образ на хуманоидни лъвове.
Уау!, Мату можеше да ги види в главата си. Хора-лъвове! Хора-лъвове, които имали
кучешки предци! Удивително!
- Физическите черти на техните тела също придавали вид на лъв на ранните Вълчи
хуманоиди. Както мъжките, така и женските, имали големи и широки стъпала и въпреки че
техните опашки били изчезнали, имали няколко малки кости, които образували малка
неравност в края на гръбначния стълб. Имали големи и мощни ръце, които обгръщали
всичко, което хванели и остри издадени нокти, белег от огромните нокти на техните
предци. Ранните Вълчи хуманоидни същества били красиви, страховити и смъртоносни...
и... силно агресивни. Често актовете на ухажване или сношение между мъжки и женски
приключвали в нещо, което за един страничен наблюдател, наподобявало извънредно
ожесточена физическа битка. Вълчите женски, по подобие на техните предци, се увличали
по мощни мъжки. Често женската сама предизвиквала ухажващия я мъжки в битка. Ако
той не можел да я победи, не бил достоен. Консумацията на страстта била доста често
насилствена. Връзките били базирани на чиста мощ, доминантният мъжки можел да
притежава толкова женски, колкото можел да контролира. Понякога женските били
открадвани от други мъжки, но ако първият мъжки не можел да си я върне обратно, тя
оставала доста доволна с новия си любовник... докато той оставал доминантният в тяхната
връзка. Насърчаван от тези женски отличителни черти, светът на вълчите хора останал
доста насилствен... и доста мъжки ориентиран.
Чудя се дали на земните жени би им харесало там., помисли си Мату.
- Отдавна е казано, че ако същество-вълк направи каквото и да било, той... или тя... го
прави със свирепост, която рядко може да се види в нашата галактика. По време на тяхната
еволюция изглеждало така, все едно Вълчите нямали нужда да учат за насилието и
свирепостта, а точно обратното - изглеждало, че вместо кръв, в техните вени тече огромен
поток от насилие. Все едно били родени от сърцето на гневен първичен Бог на Войната.
Вместо сърдечен ритъм те били обладани от удари на барабан... барабан на Войната. Но поради тази вродена способност да бъдат насилствени и свирепи, Вълчите постигнали за
по-кратко време това, което отнело на други цивилизации милиони години да развият. В
Света на Трите слънца, покоряването на естествените врагове и конкурентни видове се
отдавало лесно на Вълчите. Може би най-значителното свидетелство за тяхното
варварство се зародило от многобройните битки на бойното поле. Спускайки се към
техните жертви с гняв като на „кучета от ада", Вълчите бойци не побеждавали своите
врагове..., те ги унищожавали. След като битката свършела, докато стояли в попитите с
кръв полета, Вълчите бойци разкъсвали туниките на враговете, излагали плътта към
небето... и след това бързо и свирепо... започвали да я поглъщат лакомо! Телата на убитите
войници, които падали в битката, доставяли прехраната на гладните Вълчи бойци.
Накратко... Вълчите бойци изяждали своите врагове.
Какво?!, Мату бе тотално шокиран. Те ги изяждали?!, той не очакваше подобно нещо.
Пер забеляза погледа на отвращение, който се появи изведнъж на лицето на младия му
ученик.
- Но враговете, които умирали в битката, били късметлиите, Мату. Тези, които падали
от раните си, били големите клетници... те били поглъщани живи! Екипи от Вълчи касапи
идвали след битката, за да подготвят телата на падналите вражески войници. Докато
плътта била основният източник на храна за войниците и се слагала за съхранение, някои
органи били внимателно премахвани и изпращани обратно в родните земи, за да се
превърнат в деликатеси за специални тържества и церемонии. За Вълчите войници войната
не се провеждала само за слава и завоевание или дори заради „правилно" и „грешно"... Тя
била и източник на храна. Този допълнителен подтикващ... глад... обръщал много битки на
бойното поле в полза на Вълчите.
Боже Господи!, поклати глава Мату. Все едно рептилианските бойци бяха малко...
сега трябва да се справяме и с „Вълчите"!? По-дяволите... какъв шанс имаме?
- Много страховити истории са били разказвани относно историческите събития,
развили се на Света на Трите слънца, Мату. Но нито една не е обрисувала по-ужасна
картина от тези, които описвали бойното поле след победа на Вълчите бойци. Можеш ли
да си представиш ужаса на гледката? Пушек и мъгла, сливащи се заедно в здрача, за да
създадат една зловеща и сюрреалистична сцена. Сумтене и ръмжене идвали отвсякъде,
звуковете на глутницата разкъсвали плътта и поглъщали месото. Понякога ръмжащите
звуци от яденето били подсилвани от писъците и плача на жертвите. В слабата светлина,
малко преди да настъпи мрака, големите тела, които изглеждали като космати лъвове,
били наведени, хранейки се от вътрешностите на падналите войници... Техните гриви и
тела били покрити с кръв. Те разкъсвали плътта със зъбите си и от време на време вдигали
главите си, надавайки вой за своята победа... тези, които, успели да оцелеят след подобно
клане на Вълчите, никога не забравяли ужаса на това, което видели. Едно е да видиш, че
другарят ти пада в битка до теб..., но до видиш как го ядат и поглъщат с такава свирепост...
това било нещо, което носило кошмари дори и на най-силните и смели войници.
Мату потръпна. Той можеше да види мъглявите силуети и капещата кръв. Той видя
как зъбите разкъсват плътта и можеше да чуе воя... трябваше да разтърси глава, за да спре
да си представя тези картини.
- Варварството на Вълчите бойци и тяхната жестока свирепост бързо дали началото на
Кралствата и Кралете в Света на Трите слънца, Мату. Рядко в историята на галактиката е
имало раса от хуманоиди, които да проявяват такова насилие. И докато животът на
рептилианските създания от Орион се въртял около жената, в света на Вълчите мъжът бил
безспорният господар на дома... и света около него. Мъжките предци на Вълчите често поглъщали своите малки и въпреки че еволюцията помогнала да се запази живота на
потомството, не била рядка практика за мъжките да се нахвърлят на своите деца като
източник на храна в трудни времена. И ако си мислиш че женските протестирали, Мату...
бъди сигурен, че те често били доброволни участници в това отвратително хранене.
По дяволите!, беше единствената фраза, която Мату можеше да измисли. По
дяволите!
- Победите на Вълчите бойци били ужасяващи в своята сеч и ефикасни в премахването
на жертвите. Не им отнело много време да се издигнат и да доминират над многото видове
на Света на Трите слънца. Техните завоевания били решителни и допълвали
безскрупулността и ефикасността на Кралете им. Населенията, които били потърпевши от
тяхната инвазия и били побеждавани, бързо се подчинявали на тяхното управление. Тези,
които се съпротивлявали или отказвали да се подчиняват, бързо се озовавали в ролята на
храна за Вълчите.
Подчини се или стани закуска., помисли си Мату.
- Поради техния гърлен рев, който се просмукал в говора им, останка от техните
кучешки предци, на Света на Трите слънца Вълчите били познати на своите жертви като
„RRR". Водени от рядко виждана сила, те успели да развият цивилизация с много по-
голяма скорост от повечето раси звездни същества в нашата галактика. Изглежда, че най-
добрият начин да се обобщят всички причини, поради които RRR правели нещо, е те да
бъдат описани с една дума. Глад. Глад за власт, глад за богатство, глад за храна, глад за
секс, глад за практически всичко. Това било повече от алчност, Мату, повече от желание,
повече от егоизъм, повече от правдивост, това бил инстинкт... гладът е чисто и просто
жизнено важен инстинкт.
Това не е добре., помисли си Мату, докато си записваше. Богатството и властта са
лукс, който идва в резултат на желанието, а то може да бъде отклонено или
трансформирано. Гладът обаче е форма на страстен инстинкт. Боец, който иска да
убие своя враг, за да го изяде, е доста по-опасен и смъртоносен Боец от всеки, който
просто следва заповеди.
Пер продължи:
- Както се случило и в света на хората-рептилии SSS, Светът на Трите слънца скоро
започнал да се доминира от Вълчите и в частност от една раса, която била позната като
„Тези със Златните гриви". Тези Крале-завоеватели впоследствие създали „Световна
Империя" с билиони същества, насила обединени под знамето на RRR. И както не би
трябвало да те изненадва, Мату, изследванията и разработките в науката и технологиите на
Вълчата цивилизация били изцяло ориентирани към военното дело и завоеванията на
светове.
- Не, Учителю... - отговори Мату - Напълно логично е, че случаят е бил точно такъв.
- В света на Вълчите хора RRR политическият дебат бил на практика несъществуващ.
Всичко и всички служели само на една определена цел: да се увеличи военната мощ на
Империята и Вълчите Крале. Дори първите стъпки в космоса били проектирани не за
изследвания, а за експлоатация. Ранните астронавти, които напускали родния свят на
Вълчите хора, не били сигурни дали съществуват други създания на другите планети от
слънчевата им система, но техните кораби били винаги проектирани за самозащита и
завоевания. Технологиите за лечение били проектирани със замисъл и приоритет така, че
да предоставят бързо възстановяване на Вълчите бойци; комуникационните технологии
били разработени и проектирани за специфичната цел да предоставят надеждни и
криптирани съобщения между военните части на бойното поле; транспортните средства били развити със специалното намерение да предоставят бързо и надеждно придвижване
на бойното поле; а приготвянето на храната и науките за храненето били изцяло базирани
на нуждите на Бойците на фронта. Ордените и почестите в академичните и научните среди
били винаги давани за постижения в областите на войната и завоеванията. Развлеченията
винаги били ориентирани към военни теми, както и игрите за Вълчите деца. Всичко,
Мату... всичко се въртяло около войната. Атлетичните събития и състезанията обикновено
завършвали със смъртта на загубилите, а юридическите спорове за нарушения по договори
във Вълчите съдилища били разглеждани само, ако един от ищците не бил убит.
Полицията стреляла по нарушителите на пътя на месо, а затворници на практика нямало.
Обикновено тези, които били в ареста, били там само временно, докато бъдат
екзекутирани. Накратко, Мату, в света на Вълчите същества или личността се подчинявала
на закона..., или била ликвидирана.
Но използването на насилие не било ограничено изцяло до налагането на контрол над
обикновеното население. Докато безпощадността и студенокръвната хитрост били щедро
награждавани с напредък по ранг, често високите позиции трябвало да се попълнят поради
внезапната и неочаквана смърт на този, който заемал позицията. В други случаи някои
високопоставени чиновници запазвали своята позиция, защото всеки потенциален
кандидат за същата длъжност бил застиган от неочаквана смърт. Любопитен факт е, Мату,
че този твърде насилствен начин на живот давал възможността само на най-коварните и
смъртоносни личности да се докопат до най-висшите позиции. И тронът на Вълчите Крале
не бил пощаден от това. Монарсите обикновено се издигали на трона чрез убийство. Често
това бил син или роднина на управляващия Крал, който узурпирал неговото място. За да се
избегне подобен сценарий била създадена практиката Кралят да изпраща синовете и
потенциалните си наследници на далечни светове, където трудните условия на живот
често причинявали тяхната смърт. На синовете, които били доброжелателни към своя
баща-Крал, им било позволявано да останат в Царския дворец, където систематично били
във вражда със своите братя. Настройвайки ги един срещу друг, Кралят се застраховал, че
само най-достойният ще има възможността да вземе трона след неговата смърт. Били
разрешени дори състезания между тях, които завършвали със смърт. Изисквало се твърда
ръка, лукав ум и безжалостен дух. Сантименталността била за слабите, властта изисквала
студенокръвност и почти безсърдечен дух. Кралете често били виждани да се усмихват по
един перверзен начин, докато техният син нанасял последния фатален удар в
организираното покушение срещу тях. Такъв бил пътят на Кралете-Воини RRR. Въпреки
че можем да поставяме под въпрос насилието, използвано за да се наложи такъв тип
съществуване, едно такова общество е доста праволинейно и обединено... независимо от
факта дали това е доброволно или не. Не е мъдро да заклеймяваме безцеремонно
съществата RRR, Мату. Това, което са постигнали другите звездни народи, често бледнее
пред техните постижения, защото са агонизирали над морала на действията си.
Безпощадността носи ефикасност, яростта елиминира колебливостта... и слабите.
Предполагам..., съгласи се Мату. Ако аз живеех в свят, който не позволява никакво
колебание, почти сигурно щях да бъда безпощаден и агресивен... ако искам да оцелея.
Мату точно щеше да зададе въпрос на Учителя Пер, когато той му отговори:
- Ако всичко, което познаваш, е един свят на насилие... тогава нямаш съмнения
относно употребата на насилие. То е естествено за Вълчите хора, както е естествено за
хората от Земята да спрат и да помогнат на ранена птичка или скимтящо кученце.
Насилието е начин на Живот, Мату и колкото и ужасно да звучи, то е много силна
мотивираща сила. Пер се изправи и отиде до прозореца отново.
- На изследването на космоса се гледало по различен начин от Вълчите хора. Както
казах и преди, когато те гледали към звездите, те не мечтаели да се разхождат из странни
нови светове и да срещат странни нови създания, а вместо това си представяли себе си
като Крале, управлявайки новите земи и територии, новите народи и новите форми на
богатство. Телата в небето не трябвало да бъдат достигнати, те трябвало да бъдат превзети.
Важно е да запомниш, Мату, че всеки аспект на Живота във Вълчия свят, от ежедневната
работа до домашния живот, от пазарите до Империята, от личния до обществения живот...
всичко било ориентирано към завоеванието, експанзията и подчинението на Трона. Пер
спря и се вгледа в небето.
Мату винаги се чудеше какви ли мисли преминаваха през ума на Учителя през това
време. Какви ли далечни мисли го занимават?, чудеше се той. Дали си мисли, че не може
да ми каже нещо, защото може да е прекалено плашещо... или си мисли какво е
следващото, което да ми каже. Надявам се някой ден аз да съм на прозореца... и да се
чудя какво да е следващото нещо, което да кажа на моя чирак.
- Точно тук, Мату... - започна отново той - ... искам да ти кажа за най-гениалното
изобретение на Вълчите хора. То е едновременно удивителен звезден кораб... и ужасяващ
смъртоносен кораб. Това било основното средство за провеждане на Вълчите войни и
главното оръжие в повечето завоевания на Империята RRR. Това е звезден кораб, който
бил познат просто под името... AR.
AR..., записа си Мату. Със сигурност идва от името RRR, залагам на това.
- Много цивилизации на звездни същества създавали и разработвали звездни кораби,
много от тях с уникални размери и маневреност. Повечето кораби били огромни кръгли
кълба, най-ефективната форма в големите пространства на космоса между звездите и
планетите. Конструирани от супер-метали, тези бляскави и сребристи кораби обикновено
били средството, което повечето цивилизации разработвали, когато се научили да пътуват
сред звездите. Но тук, Мату, тук има още едно доказателство за гениалността и
коварството на Вълчите хора. Докато повечето раси произвеждали своите звездни кораби
от супер-метали от собствените си планети, RRR, произвеждали своите звездни кораби по
най-необичайния начин. В периода на космическите си експерименти, Вълчите учени
започнали да разработват методи, с които да извличат и използват естествените ресурси на
астероидите и метеоритите в тяхната слънчева система. Понеже системата на Трите слънца
била силно нестабилна, отломъците от първични светове и от новоунищожени планети,
били в голямо изобилие. Чрез пробиване на дупка в ядрото на астероидите, вместо да се
опитват да копаят на повърхността, учените успели да се сдобият с ценни минерали по
много по-продуктивен и спестяващ разходи начин. Това, което не очаквали обаче, било, че
добивният процес, който издълбавал астероида отвътре, ще доведе до още по-голяма
придобивка - обвивката на удивителен смъртоносен боен кораб. Било изключително
просто и невероятно интелигентно. Взимайки останалата скална обвивка, често дебела
цели километри и чрез добавяне на подходящи вентилационни и газови изходи; чрез
инсталиране на мощни звездни двигатели и смъртоносни оръжия, силите на Вълчите
Крале RRR станали притежатели на боен кораб, който бил произвеждан лесно и евтино...
и... можел лесно да се скрие от врага. Докато другите звездни раси създавали огромни
звездни кораби, отрупани с удивителни офанзивни и дефанзивни оръжия за война,
големите сребърни кълба лесно можели да бъдат засечени. Кухите отвътре астероидни
бойни кораби на Вълчите Крале, обаче, лесно можели да навлязат незабелязано в чужда
слънчева система. Чрез скриване в мъглата от други обикалящи астероиди или просто чрез прелитане през звездните пътища, докато излъчват „подходящите" газове, корабите AR
можели да се движат тихо в набелязаните слънчеви системи. В подходящия момент хиляди
бойни кораби-астероиди започвали своята унищожителна атака. Не трябва да те изненадва,
че повечето светове и техните военни сили били хващани неподготвени от Вълчите бойни
кораби. И това Мату, това била гениалността на военните техники на Бойците RRR.
Методите били прости, но ефективни. „Невидимостта" била най-великата тактика на
Вълчите бойци. А астероидният боен кораб, кръстен с името AR от Вълчите Крале, се
превърнал в силата, зад която стояла звездната флота на Империята RRR.
Боже мой!", Мату беше зашеметен... отново. Астероид, който е издълбан отвътре!
Това наистина е гениално! Колко лесно е да се скрие по този начин! Гениално! Просто
гениално!
- Победите на Вълчите бойци били бързи и решителни. Като се започне от коварните и
жестоки тактики на войниците на бойното поле и се стигне до безшумните маневри на
бойните кораби AR, инвазиите на Вълчите звездни сили били светкавично бързи и
съкрушителни. С тези техники експанзията на Вълчия свят била ограничена единствено от
броя на Вълчите командири, които можели да водят нахлуващите армии на Империята. За
разлика от рептилиите, които програмирали покорените народи, Вълчите просто
поглъщали съпротивата... съвсем буквално. Включването на покорените армии в силите на
Вълчата Империя било трудно. Често имало опити за бунтове, но почти всички се
проваляли. Армиите, които оставали заедно с Вълчите сили, често го правели единствено
от страх..., но ако им се отдавал шанс, те изоставяли бойното поле, бягайки към небесата в
отчаян опит да се спасят. Поради тази и други причини всички инвазии трябвало да се
предвождат от Вълчи командири. Това, само по себе си, бил единственият фактор, който
пречел на по-широката експанзия на Световете RRR. И въпреки това, те били успешни,
Мату, това не може да се отрече. Завоеванията на Вълчите Крале, били изключителни в
техния магнитуд и не изглеждало, че има някой, който да може да ги спре. Докато, обаче,
техните завоевателни пътища не ги завели прекалено близо до световете на една по-стара и
безкрайно по-мощна Империя - тази на рептилианските Кралици.
Опааа!, усмихна се Мату, докато си записваше. Това ще е добро! Рептилиански боец и
Вълчи боец... Рептилианска Кралица и Вълчи Крал... уау! Това ще е НАИСТИНА добро!
Пер се отдръпна от прозореца и се върна на своя стол.
Даам!, помисли си Мату. Щом Пер трябва да седне, това ще е наистина МНОГО
добро!
- Преминаващ от Централните звезди на ЕРИДАНУС до външните краища на
галактиката, имало един много важен междузвезден „път", който свързвал звезда със
звезда и планета с планета. Това бил проход за търговия и всякакви други пътувания.
Свързвайки първоначалните Централни светове с външния периметър, „пътят" бил познат
като PESH METEN, Деветият коридор. Минавайки през сърцето на рептилианската
Империя SSS, Деветият коридор осигурявал важни свръзки към Вътрешните и Външните
светове. Пътешествениците, независимо от това дали пътували по бизнес или на
политическа мисия, ползвали постоянно Деветия коридор. Комерсиалните кораби, които
носели ценни руди и богатства, си проправяли пътя именно през PESH METEN. Той без
съмнение бил от жизнено важно значение за сигурността и благополучието на
рептилианската Империя на Кралицата. За нещастие на Вълчите Крале, техните
завоевания ги отвели до самата периферия на Деветия коридор. Кралицата била
осведомена за тяхното движение, но не направила опит да ги спре... все още. Когато те се
приближили застрашително близо до сърцето на Коридора, рептилианската Кралица не можела да рискува повече. Тя незабавно изпратила официално съобщение до Вълчия Крал:
„Спрете вашите войни и настъпление към Деветия коридор. Отстъпете или ще бъдете
напълно унищожени!" Такива били думите на Кралицата.
Ухаа..., помисли си Мату. Ето започва се!
- Кралете, разбира се, били чували за рептилианската Империя и имали минимални
контакти с нея, но не били предвидили, че техните военни кампании ще ги отведат до
граница, която може да бъде счетена като заплаха от SSS-Кралиците. Кралицата на
Империята SSS също била чувала за Вълчите Крале и намирала техния начин на действие,
макар и с неохота, за възхитителен, но може би малко варварски. Навярно, ако те били
разширили своята Империя в различна посока, тя нямало да се занимава с тях. Но не би. Те
били навлезли в нейния Свят... и тя нямало да толерира вмешателство в нейната Империя.
Тя била наясно и с техния потенциално смъртоносен и непредвидим характер.
Варварски същества от подобен тип притежавали примитивна менталност, която
трудно можела да остане последователна и логична. Било доста вероятно, че тези създания
няма да имат мъдростта да разберат кога да спрат своите атаки. Въпреки че това била
желана характеристика за един боец, същевременно била черта, която е нежелана, ако я
притежава твоят враг. И точно сега, Мату, ние ще видим мъдростта и невероятните
способности на Кралицата на рептилианските същества. В официално съобщение
изпратено до Вълчите Крале, Кралицата заплашила с опустошителен отговор, ако
границите на нейната Империя бъдат нарушени. Но с един неочакван ход Кралицата
отправила предложение, което рядко било предлагано на който и да е потенциален враг...
Кралицата предложила Съюз между двете Империи. И това била оферта, която Вълчите
Крале трудно можели да откажат.
О, чудесно!, направи физиономия Мату. Две от най-ужасните сили в галактиката...
вместо да се бият една с друга, докато някой загуби, решават да обединят силите си.
Чудесно! Просто чудесно!
- Ако Вълчите Крале се съгласели да се съюзят с Империята SSS, Кралицата щяла да
им подари значителни територии и търговски пътища и щяла официално да признае
тяхната продължаваща експанзия, стига тя да е далеч от границите на рептилианската
Империя и в частност - далеч от Деветия коридор. Вълчите Крале щели да получат
незабавно плащане в ценни метали и ресурси като „такса" за тяхното приемане на
предложените условия. Вълчите Крале щели да имат позволението да използват името на
Кралицата във всякакви политически преговори и ако се наложело силите на SSS-
Кралицата щели да подкрепят всеки техен ход сред звездите. Всички врагове на Вълчите
Крале RRR щели да станат врагове на рептилианската SSS-Кралица и нейната Империя. И
накрая, ако Вълчите Крале приемели съюза, Кралицата щяла да издигне бойните армии на
Вълчите Крале до официален статус на Имперски Наложители на Реда. Ранг, по-висок от
всички такива на другите светове и втори единствено след този на Елитните части на
самата Кралица. Вълчите Командири щели да получат контрола над много от ключовите
военни части на рептилианските армии и щели да разполагат с многото ресурси на
Империята и най-напредналите кораби, разработени от военните учени на SSS. Накратко,
Вълчите Крале щели да имат мощта на Трона на рептилианската Империя зад себе си и на
свое разположение. Това, Мату, било невероятно предложение.
Със сигурност е..., съгласи се Мату с предпазливо мълчание. Със сигурност е...
- Но...
Опааа! Ето започва се., помисли си Мату. По-добре се дръжте здраво, Вълчи Крале!-... в замяна за тези твърде значителни концесии, SSS-Кралицата изисквала
непоколебима лоялност и тотално подчинение на нейния Трон. Вълчите Крале трябвало да
изпълняват всяка нейна команда безрезервно, решително и с цялата сила и ярост, която
можели да мобилизират. Вълчите Крале трябвало незабавно да предадат половината от
богатството на цялата Вълча Империя на Кралицата и трябвало да продължават да й
изпращат половината от всякакви бъдещи придобивки. Кралицата незабавно щяла да стане
Върховното същество и Абсолютната власт във Вълчата Империя. Всички официални
церемонии и кралски събития трябвало да започват с обръщение към нейната сила и
уважение към статуса й на Върховно същество. От момента, в който Алиансът влезел в
сила, Кралят трябвало да се откаже от статуса си на най-важна личност в Империята и щял
да бъде познат като представител на Кралицата. От момента на подписване на Алианса,
нито един Вълчи Крал нямало да може да седи на трона без Дъщеря-Принцеса на самата
Кралицата, която да стои до него... и нито един Вълчи Крал нямало да може да вземе
каквото и да е решение без одобрението на новата Кралица - самата Дъщеря-Принцеса.
По дяволите!, помисли си Мату. Това предавало голяма власт в чужди ръце.
- Тя им дала и една друга, невероятно ценна придобивка...
Още една придобивка?, чудеше се Мату. Каква, по дяволите, може да е тя?
- ... тя им позволила да останат живи.
Но
Дааам..., усети се Мату. Чудесна придобивка.
- Кралицата била доста проницателна, Мату и била отличен военен тактик. След като
изпратила комюникето до Вълчите Крале със заповедите да спрат всякаква враждебна
дейност... и предложението за Алианс между двата трона, тя дала на Монарсите от RRR
доста кратък срок, за да обсъдят нейното предложение. Разбира се, стандартната практика
била да се печели време, когато някой те заплашва по този начин. Това било прилагано от
много Империи в космоса и е използвано като тактика дори и на Земята. Когато настъпил
крайният срок, Вълчите Крале изпратили съобщение, че имат нужда от още време да
обсъдят предложението на Кралицата. В точния момент, когато срокът изтекъл... частите
SSS-TAK се спуснали над трите армии на Вълчите Крале. Само след минути те били
напълно заличени... не просто унищожени, Мату... заличени. Дори Звездните кораби AR
били напълно пометени. Всъщност, като предпазна мярка, всеки астероид в околността на
трите армии също бил унищожен. За да представи позицията си още по-добре, Кралицата
използвала невероятно точните смъртоносни лъчи на бойците МАКН. Половин дузина от
личните кралски асистенти били моментално ликвидирани. Техните мозъци изгорели
отвътре от лъчи светлина, които сякаш дошли от нищото. Няколко от комуникационните
мрежи също внезапно били превзети от внимателно поставени шпиони в Кралската военна
администрация. Бързата и зашеметяваща демонстрация на мощта на Кралицата била доста
ефективна.
Боже!, поклати глава Мату. Предполагам, че е било така.
- Нямало място за дебат, Мату. Вълчите Крале знаели, че Кралицата има мощта
напълно да заличи армиите им... и тяхната Империя. Офертата, която все още била в сила,
просто не можело да бъде отказана. Въпреки че изглеждало, че ще трябва да се откажат от
доста неща, без съмнение било ясно, че ще придобият и голяма мощ..., а щели и да
оживеят. Нямало друг избор, освен да се съгласят.
А и може би един ден Кралицата щяла да допусне грешка и Вълчите Крале да заемат
нейното място... Да, сигурен съм, че са си помислили за това., усмихна се Мату.- Като част от споразумението, Кралицата обещала никога да не разкрие колко лесно
били атакувани Кралете. Това щяло да запази техния образ на почти недосегаеми сред
техните поданици. Официалната история оповестена от Вълчата Империя обрисувала
невероятните дипломатически умения и проницателност на Вълчите Крале при
преговорите с Кралицата. Благодарение на тяхната невероятна смелост и кураж и техните
страховити способности за водене на война, Кралицата на рептилианските хора им
предложила Алианс вместо да влиза във война с тях. И въпреки че рептилианската
империя била по-голяма и разполагала с повече смъртоносни оръжия и кораби, хитростта
на Кралете била тази, с която успели да си осигурят такава висока позиция в Империята на
Кралицата. И въпреки че позицията на Наложители на Реда изглеждала като
второстепенна, силата и технологиите, които те придобили, вещаели... огромен потенциал
за бъдещето на Империята RRR.
Това е вярно., усмихна се Мату. Само да си свалиш веднъж гарда, Кралице.
- Вълчите хора бързо приели преценката на техните Крале и с готовност прегърнали
своята нова позиция на Наложители на реда в Империята. Огромно небесно зрелище
представящо новите мощни смъртоносни кораби, които Вълчите бойци вече щели да
притежават, помогнало да се създаде впечатлението, че Вълчите хора са си осигурили по-
добрата позиция от сделката със SSS-Кралицата. На повърхността пък имало
демонстрация със смъртоносни лъчи и звукови оръжия, както и други уникални
технологии, което закрило церемонията преди официалното подписване на Алианса. С
подписването на Алианса, Дъщерята-Принцеса на SSS-Кралицата била представена на
Вълчите хора като тяхната нова Кралица. Гордо изправен, до нея стоял управляващият
Вълчи Крал на Кралете. Нейното вечно присъствие било знак, че Кралицата на най-
мощната Империя в Деветия сектор, напълно вярвала на Краля и неговите поданици - дори
с цената на живота на своята Дъщеря. Това било и застраховка за Краля и неговите
поданици, че Кралицата никога няма да атакува Империята. За Кралицата, обаче,
присъствието на нейната Дъщеря в Кралския двор, до Вълчия Крал на Империята RRR,
подсигурявало това, че нямало да се случи нищо противно на нейните желания.
Добра е!, възхити се Мату. Наистина е много добра!
- Алиансът бил създаден. Кралицата си осигурила свирепите и ожесточени Вълчи
бойци като нейни звездни сили, докато Вълчите Крале получили поддръжката и пълната
подкрепа на рептилианската Кралица и нейната Империя. В небесата се била състояла
„сватба".
Чудесно!, каза си Мату. Просто чудесно!

 > Глава V Окото на Бога