Учените съставили триизмерен модел на изследваните недра, където се оказали водни количества, колкото в Северния ледовит океан. Разположени са на дълбочина от 1200 до 1400 километра.
Как водата е попаднала във вътрешността на Земята? Според едно от предположенията се е образувала заедно с планетата. Според друга версия периодично дълбочинната вода избива на повърхността. И обратно, океанската, която е отвън, се просмуква във вътрешността. Така обемът на земната хидросфера се мени от движенията в кората и мантията на планетата. Не е изключено в допотопните времена подземните резервоари да са се скъсали и да е започнало катастрофическо изригване на гореща вода и пара, като от спукан котел. Това би предизвикало покачване на нивото в Световния океан. Като прибавим и кондензираната пара горе, причинила пороя в продължение на 40 дни и 40 нощи, ето ти го Всемирният потоп. След което водата отново се е прибрала във вътрешността на Земята.
ПРОГНОЗА
Ако приемем, че човешката цивилизация е на около 400 000 години, Земята е преживяла вече 30 всемирни потопа и сега се намира в началото на 31-ия. Това е мнението на руския проф. Игор Копилов от Московския енергиен институт. Според него всички процеси в космоса и на Земята се управляват от цикли. Те обаче са толкова големи, че човечеството просто не е могло да ги забележи в младенческия си период. Минималният космически цикъл се състои от 13 000 години - в момента вероятно сме в началото на такъв период. Това значи, че ще настъпи нов потоп на Земята, смята проф. Копилов. Това обаче няма да стане веднага: нивото на водите ще се качва постепенно от 3 до 12 см годишно в следващите два века и ще достигне пик през XXIII век. Тогава нивото на Световния океан ще се повиши с 20 - 25 метра. След това ще тръгне надолу.
В резултат на тези климатични катаклизми Северният полюс ще се премести в Сибир, около Перм, а Южният благополучно ще мръдне във все още топла Австралия. Най-големи неприятности ще преживеят народите на Северозападна Европа: ледникът ще настъпва в техните земи, които ще се спасяват при съседите. Подобна ситуация вече е съществувала на Земята преди библейския потоп. Захлаждането принудило жителите на зони с мек климат - Далечния изток и Сибир - да мигрират в други територии. Възможно е с това да е свързан и строежът на Великата китайска стена - да спре потока бежанци.
Дълбоко в скалната мантия на Земята лежат океани, затворени в минерал, наречен ригвудит, показва ново изследване, пише Live Science. Резултатите от него ще помогнат на учените да научат повече за водния цикъл на Земята и за начина, по който тектоничните плочи движат водата между повърхността на планетата и вътрешните резервоари. Мантията е горещият скален пласт между ядрото и кората на Земята. Изследователите отдавна предполагат, че т.нар. преходна зона в мантията, която се намира между 410 и 660 километра под повърхността, може да съдържа вода, „уловена“ в редки минерали. Директното доказателство обаче липсваше, поне досега, пише БЛИЦ.Учените са провели експерименти с богат на вода рингвудит, анализирали са сеизмичните вълни, преминаващи през мантията под територията на САЩ и са проучили множество модели. Те са открили, че течащият надолу материал в мантията се разтопява, когато пресече границата между преходната зона и долния слой на мантията. „Щом наблюдаваме такова разтопяване, това означава, че трябва да има вода в преходната зона“, казва сеизмологът Брандън Шманд от Университета на Ню Мексико, който е съавтор на изследването. „Преходната зона може да съдържа огромно количество вода, възможно е то е колкото на всички световни океани“.
Научният екип е установил разтопяването на материала в преходната зона с помощта на мрежа от преносими сеизмометри на територията на Съединените щати. Шманд и колегите му са анализирали сеизмичните вълни при преминаването им от преходната зона към долната мантия. Те открили, че вълните се забавят, което означава, че разтопяването става на границата между двете зони. Важно е да се отбележи, че забавянето на вълните не се наблюдава никъде другаде. Разтопените материали се връщат обратно нагоре, превръщайки се отново в минерали, които съдържат вода, обяснява Шманд, добавяйки, че този механизъм позволява на преходната зона да бъде стабилен воден резервоар. www.sciencedaily.com/releases/2014/06/140612142309.htm
Будистка версия на Шамб-хАла, селцето където в края на кали-юга ще се роди Калки- аватар на Вишну, който ще действа като Шива-Разрушителят, тъй като Шива ще бъде унищожен от съпругата си Кали.В средата се вижда върхът Меру, на който стои в транс Шива. Агарта следва пътят на дясната ръка на добротата и светлината, докато Шамбала следва пътят на лявата ръка на злото и тъмнината (противопоставяне често изразявано като духовност срещу материализъм). Въпреки че е включено в много популярни книги от източния мистицизъм, името „Агарта“ е непознато в азиатската митология.
Фактически една от многото вариации на името „Асгард“ била използвана за първи път от френския автор Ърнест Ренан през 70-те години на 19 в. Въпреки че очевидно е бил повлиян от нордическата митология, Ренан поставил локацията на Асгард в Централна Азия, а пък друг французин Луи Жаколио (1837-1890 г.) е писал по същото време за град с име „Асгарта“.
Жаколио пише няколко книги за връзката между индийската митология и християнството. Била му разказана легендата за Асгарта от група местни брамини, които му позволили да се запознае с различни свещени текстове като „Книга на историческия зодиак“. Според Жаколио, Асгарта била праисторическия „Град на Слънцето“, дом на Брахматма, видимата манифестация на Бога на Земята. Асгарта съществувала в Индия през 13 300 г. пр. н.е., където живеел Брахматма в огромен дворец. Той бил невидим и се появял пред своите подчинени само веднъж годишно. Интересно е да се отбележи, че Жаколио казва, че тази високо развита култура е съществувала далеч преди арийците да завладеят Асгарта около 10 000 пр. н.е. Жреците на Асгарта тогава успели да сформират съюз с победилите арийски брамини, което пък довело до формирането на военната каста Кшатрияс.
Около 5000 години по-късно, Асгарта била унищожена от братята Йода и Скандах, които дошли от Хималаите. Отблъснати от брамините, братята поели на север и дали техните имена на „Один“ и „Скандинавия“. Между Агарта и Шамбала е в ход хилядолетна война, която по-късно е продължена от обществото „Туле“ и Третия райх. Агарта включва повече от 100 свързани в мрежа от многобройни тунели и пещери подземни градове , чието население според американският монах Ърнест Дикхоф възлиза на 20 милиона души. Подземните мегаполиси на Агарта Шингуа, Шонше и Рама са разположени и под Хималаите. Империята има свои колонии и тесни контакти с разположени под другите континенти подземни поселения, а един от 9-те входа към Агарта се намира в Арктика. Ламите в Монголия разказват, че когато техните цивилизации намиращи се в Атлантическия и Тихия океан били унищожени от естествени катаклизми, някои от техните обитатели оцелели в предварително подготвени подземни убежища, осветени с изкуствена светлина. Андрю Томас изказва предположение, че келтската легенда „Лордовете от кухите хълмове“ е местен спомен за оцелелите от унищожението на атлантическия континент.
В Индия легендите разказват за раса същества наречени наги. Змиеподобни и екстремно интелигентни, нагите живеели в огромни пещери осветени от скъпоценни камъни.
Въпреки че били влечугоподобни, нагите имали човешки лица и били невероятно красиви. Те можели да летят и сключвали бракове с кралете и кралиците от света на повърхността, въпреки че се стараят да избягват досега с почти всички „наземни“ обитатели, с изключение на много духовно напредналите. Тяхната столица се нарича Богавати и за нея се твърди, че е покрита с рубини, изумруди и диаманти. Томас пише, че много индуси и тибетци са влизали в пещерите на нагите, които се простират стотици мили вътре в планините. Приема се, че хиперборейците някога са дошли от системата Алдебаран на съзвездието Телец; те били високи около 4 метра, светли, руси и със сини очи. Не познават войната и са вегетарианци. Според текстовете на „Туле“ хипоерборейците са били технически силно развита цивилизация и са пилотирали „врил-я“ — летящи тела, които днес наричаме НЛО. Благодарение на две противоположни ротиращи магнитни полета тези летящи дискове са можели да левитират и да правят маневри с необикновено висока скорост: същите феномени, които днес се наблюдават при т.нар. НЛО. Използвали енергията „врил“ като енергиен потенциал (движеща сила, vril = етер, од прана, ци, космическа енергия, оргон… но и от акадски viril = „като висшето божество“, богоподобен), т.е. извличали (безплатна) енергия от магнитното поле на Земята, както например тахионните конвертори на капитан Ханс Колер или разработения от Оливър Крейн „пространствено — квантов — мотор“.
Когато ХИПЕРБОРЕА започнала да потъва, хиперборейците са прокопали големи тунели с мощните си машини и са се заселили някъде под района на Тракия или Кападокия. Колобърът Абрек-Бол твърди, че Покръстването на Дунавска България е прекъснало духовната й връзка със „Слънчевия Храм“ – едното от духовните средища на изчезналата цивилизация, намиращо се в планините на Изтока. По същото време, т.е. през ІХ век – счита той – е започнал и упадъкът на западното християнство, причинен от изгубването на Светия Граал, попаднал в ръцете на адептите на черната магия. Китайските исторически хроники свидетелстват, че на върха на йерархията на древната хунска империя стояли петима души: владетелят (шан-ю), левият и десният „премъдри крале“ (дьютьи = кит. хьиен, от догри или тогру – „правилен, справедлив“; при по-късните българи съответно канартекин и боила таркан) и техните заместници (кит. гулъ, в смисъл на „заместник“). Навярно в началото единствено тези петима върховни велможи са били наричани белгун, което на древнохунски означава „петте човека“ от бел ( – „пет“ и хюн / гун – „човек“. Впоследствие това название било преосмислено като „балкар“ („сияйните, светлейшите“ от корена балк-, в смисъл на „аристокрация“), от което произлиза името „българ“, превърнато през VІ век в етноним на хунския народ (чието старо име хуни означава просто „хора“) от владетеля Курт Кубрат ( = „Обединителя“). А това държавно устройство възпроизвежда модела на сакралното царство Агарта. Каква ли е била мисията на хунобългарите, прекъсната от Покръстването през 866 г. ? Дали те не са били поданици на върховното царство Агарта/Билла Сварга? Не са ли били посланици на Владетеля на Света , изпратени да цивилизоват „западните варвари“?
Рьорих нарича АгАРта с терминът от Веда-"Шамбхала". Ето така я вижда....Шамбхала е селце, където ще се роди Калки, който, според Шримад Бхагаватам,ще унищожи именно асурите и нагите които населяват Била-Сварга. В книгата си "Мисията на Индия"('Mission de l’Inde') илюминатът Сен Ив/Saint-Yves* описва царството АгАРта и неговата система на управление.АгАРта е утопия,скрита във вътрешността на Земята.
Това е място на високите технологии
и екзотична архитектура. (Основната сграда е колосален храм с подземния купол, където мъдреците отпразнуват своята тайна. Жителите му говорят Ватански/Vattanian***,
на първоначалният език на човечеството. Те са вегетарианци.
И те са здрави и щастливи.
АгАРта се управлява с йерархията на "разумни мъже".
На върхът е Суверенен Понтифекс-"Архи-ерей";
2 са му помощници- "Махатма" и "Махангa",
12 "Археи"- "старшини" които формират съветът;
360 Багвандас/bagwandas- божествени;
и 5000 анализатори-учени("пандити").
Един вид- "свещен университет".
Тези мъдреци управляват АгхАРттa. Но те също се интересуват от горния свят, като се използва правомощията си за борба с отрицателните им
енергии. И от време на време те дори изпращат емисари на повърхността на Земята, за да управляват своенравните и жители. Кухата Земя - 3д анимация Монголската Империя и генофонда на Нагите
Няма коментари:
Публикуване на коментар