Структура на Антисвета/ Антики и Унги

                                                                                                                               Ако в многомерното пространство на Земята има финоматериални светове на доброта и състрадание (Нирвана – свят на Единство и Любов), то, разбира се, непременно трябва да съществуват (и съществуват!) също така и светове с диаметрално противоположни качества, явяващи се огледално изображение на висшите светове, но КАТО ЧЕ ЛИ с обратен, минусов знак.

Такива реални в условията на своята измерност пространства, космически сили и съзнания, които условно – от гледна точка на Божествения морал – могат да се характеризират като активни носители на деструктивните вибрации на злото, ние опростено наричаме „Антисветове”. (По чисто външни вибрационни признаци нашият физически свят също може по-скоро да се отнесе към числото на демоническите светове или антисветовете.)

По външни усещания те се асоциират с вибрациите на кафявия и мръсно-червения цветове и изпълняват в икономиката на Вселената своята полезна функция, служейки под формата на разклонени и сурово организирани системи за преработка на деградиращата, разлагаща се астрална материя. Антисветът е крайно необходим като звено в общата механика на Космоса за създаване на различни по качество препятствия пред развиващите се космически съзнания, тоест като „духовен стимулатор”, по своему ускоряващ еволюцията на съзнанието.

                                                                                                     Антисветът не е съюз от отделни личности. Това е грандиозен, отлично организиран и изключително приспособен към деструктивните условия на съществуването механизъм, непознаващ физически граници и разстояния, с лекота подчиняващ на себе си несъвършените съзнания и личности от числото на човечеството. Всяка личност е беззащитна пред силите на Антисвета едва тогава, когато изобщо не осъзнава висшите нива на вибрации в ноосферата на Земята и самата си роля в съществуването на всичко живо.

Антисветът на планетата Земя – това е цивилизация, притежаваща по-ниско ниво на развитие, отколкото висшите светове, но заставяща при все това всички останали цивилизации на Космоса да се отнасят към нея с особено внимание. Цивилизациите на Антисветовете, в противовес на „Лигата” на цивилизациите от Светлия Пръстен, са обединени вътре в своя Тъмен Пръстен в т. нар. „Черен Конус на Тъмнината”, активно борещ се за разширяване на властта на силите на Тъмнината в Космоса.

Покрай Земята Черният Конус на Тъмнината има множество материално изразени медузообразни по форма центрове, без които съществуването на „тъмните” цивилизации би било невъзможно. Тези центрове са разположени основно по периферията на космическите обекти, получили при нас названието „черни дупки” (виж книгата “Душата и Космосът”), и за съзнание, непритежаващо специфични по вибрациите си античастици, да се доближи невидимо към тях е практически невъзможно – нито физически, нито енергийно. Затова те представляват мощна сила, с която другите цивилизации в Космоса не могат да не се съобразяват.
                     
Но даже ако това беше възможно, според космическите Закони Антисветът не може да се унищожи, тъй като всичко във Вселената се намира в движение и без едната от двете съзидаващо-разрушаващи видове сили просто не би могъл да съществува. В Космоса се извършва постоянен и своеобразен обмен на тези сили: ако на даден етап най-много деструктивни енергии са съсредоточени, да речем, в района на нашата Слънчева система и редом с нея, то това означава, че в други пространства на нашата Вселена тези нискочестотни вибрации единна Енергия са представени в значително по-малки количества, а значи – там са създадени благоприятни енергийни условия за творческо проявление на светлите, съзидателни сили.

Освен това антиките не нарушават (поне не явно) още едно от основните космически правила: те проявяват своята активност само на тези космически обекти, които не се отнасят нито към едната от техните високоразвити цивилизации, обединени в „светли” и „тъмни” космически йерархии, и вземат само това, което все още не е достигнало достатъчно ниво на еволюционно развитие и не принадлежи (все още) никому.

Антиките имат просто потресаващи способности и възможности да се приспособяват към определени галактики и други ъгълчета на Вселената, влизайки в ролята на най-мощни енергийни вампири и паразити. Те много ценят и треперят за всеки от своите членове, с изключение може би на някаква категория недоразвити видове.

Техни материални центрове има навсякъде, където това изискват обстоятелствата, както и техни енергийни представители, тъй като самите им главни структури фактически не са способни да се преместват в пространство-времето. Твърде много от принципите на организация и работа висшите цивилизации са заимствали именно от антиките.

Ще добавим също така и това, че степента на развитие на всяка цивилизация в Космоса се определя не само от нивото на наличната информация, но и от нейната способност и възможности да натрупва и използва за своите цели както „грубите”, така и „фините” енергии на обкръжаващото пространство. Колкото по-широк е този диапазон, толкова по-висок е потенциалът на дадената разумна формация.
                                       
Ноосферата на Земята – това е огромно количество светове с множество измерности на пространството. Земята – това е относително неголяма космическа Същност с могъщ интелект, а това, което от множество учени се смята просто за „човешка популация”, в действителност е „космическият мозък” на тази планетарна Същност. Всеки от хората е зает с решаването само на своите лични локални проблеми, без да осъзнава свръхзадачата на своето въплъщение, което се осъзнава от твърде малък брой хора.

Именно това поголовно невежество използват силите на Антисвета, които на Земята съществуват само като енергоструктури, използващи за своята жизнена дейност енергийния потенциал на определени групи хора и по-рядко – на отделни необикновени личности. Те прекрасно владеят духовната мимикрия и хипнозата и могат свободно да извикват в съзнанието на човек или на цяла група хора всякакви видения, затова да се говори за тяхната земна форма на въплъщение е много трудно.

Отчитайки достатъчно тесния и специфичен диапазон от потребяваната от тях енергия, може с достатъчна точност да се каже, че човечеството представлява интерес за тях само като потенциално активен (все още) източник на жизнено необходимия им вид енергия, затова те по никакъв начин не са заинтересувани от нашето духовно развитие и еволюция, тъй като това неизбежно ще доведе до качествено подобряване на самосъзнанието на човечеството и, следователно, до изтощаване на един от най-мощните за антиките източници на енергия.

Предстоящото духовно и енергийно преображение на Земята и човечеството ще сложи край на продължителното паразитиране, тъй като на Новата Земя просто вече няма да има източници за психическа транслация на нискочестотни духовни вибрации. Ето защо всички сили на тъмнината сега се вдигат срещу всяка духовна активност на силите на светлината и даже проявяват крайна агресивност в опитите си да запазят своята власт над максимално количество човешки души.

Тук привеждаме всички сведения, които имаме за тази земна цивилизация, която милиони години живее рамо до рамо с човека и има най-пряко и непосредствено отношение към зараждането на земното човечество в Космоса като хуманоиден вид съзнание.

Оскъдността на информацията за антиките, независимо от всички наши усилия, се обяснява с действието на един от космическите закони, а по-точно правилото, чийто смисъл се свежда до това, че всеки в Космоса, независимо от нивото на развитие на съзнанието си, е свободен да говори за себе си само това, което той смята за необходимо, и да се разкриват чужди тайни може само със съгласието на заинтересуваната страна. В противен случай всеки космически изследовател е принуден да се ограничава само с общоизвестния обем информация за интересуващия го обект.                                                                                                                                                         
Антисветовете на нашата Слънчева система имат девет главни енерго-информационни сфери, свързани помежду си в точна и строга система за взаимоподчинение или йерархия. Трите най-мощни от тези сфери са разположени вътре в три други планети и от гледна точка на отрицателния интелект те се смятат за най-висшите същества от 13-ия свят.

Антисветовете, в една или друга степен, са разпространени в множество галактики и имат свои центрове практически на всички звездни системи в материалната Вселена, но в нашата система съществуват прекрасни условия както за ускореното духовно развитие на съзнанието, така и за неговото стремително еволюционно падение.

Земната област на Антисвета е ядрото на цялата система, създавана от демоничните сили на т. нар. „Кафяв свят” в противовес на Божествените сили на Космоса, претендирайки за максимално възможното им заместване. На Земята практически на всяка култура и даже на всяка страна съответства напълно определена подземна цитадела на демонични сили или някакъв антиполюс, активно влияещ върху всички събития, ставащи в една или друга точка на нашата планета.

Най-известната сфера на този свят, където се извършва преработката или унищожаването на отживялата материя, погрешно наричат "ад", но това е невярно, тъй като това, което всъщност представлява тази сфера, не е свързано пряко с „местата-страдалища” за развъплътилите се човешки души в тяхното следсмъртно съществуване, а представлява обширно другоизмерно обиталище за повечето демонични същества – истинските стопани на долните слоеве от чистилището на Луната, магмата и ядрото на Земята. Тази сфера също така частично се разпространява и над някаква най-груба част от вибрациите на промеждутъчния свят на инстинктите, както и над най-низшите подпланове на астрала на Земята, за които ще става дума по-нататък.

Най-желаната и удобнопреработваема за антиките енергия е тази, която се изработва от човешката психика в ситуации, спомагащи за възникването на такива емоции като страх, ненавист, злоба, завист, кръвожадност, лъжепатриотизъм и т. н., и т. н. Наистина в районите на етнически и междунационални конфликти, по време на войни и сражения, катастрофи и катаклизми винаги се наблюдават огромни и мощни изхвърляния на тази груба енергия.

Антиките не само вземат активно участие в подготовката и разгарянето на тези политически събития, но и с всички средства се стараят да поддържат в тези „горещи” точки на нашата планета висока температура на „кипене”. Под техен непрестанен контрол се намират всички главни предни постове на световната политика и икономика, религия и наука.

В Антисвета управляват демоните на големите градове на нашата планета, във висша степен представляващи особена опасност не толкова за физическото съществуване на човека, колкото за неговата душа. Човечеството трябва да бъде много внимателно в своите изследвания на земните недра, защото колкото по-близо до повърхността на Земята – толкова по-плътно е съсредоточено в нейното четириизмерно пространство населението на Антисвета.

Цялото живо финоматериално население на астрала е строго разпределено, съгласно своите енергийни характеристики и качества, по цялата многомерна екватория на магнитосферата на Земята – в пределите на ноосферата и квантосферата. Плътното тяло на планетата, започвайки от 4-5 километра от повърхността надолу, почти до половината на радиуса на Земята е заселено с антики.

Земята, както впрочем и живеещите на нея хора, има финоматериална кристална структура, напомняща с нещо структурата на елмаза, а някои нейни участъци – енергоструктурата на кремъка. Ядрото се състои от елементи, много от които са все още неизвестни на нашите учени. И с увеличаване на дълбочината по направление към ядрото температурата навсякъде се повишава, без да се смятат точките на Северния и Южния полюси, както и двете точки по нулевия меридиан, където температурата до определено ниво се понижава.

Хората от Земята трябва да знаят, че буквално „под техните крака”, в невъзприемаема от физическите органи на чувствата плоскост на пространството, в голямо количество се разполагат невероятно огромни по човешките мерки финоматериални градове, технически и научни съоръжения, преработващи лаборатории и производствени предприятия на антиките, технологически и технически обзаведени на такова високо ниво, за което ние сега можем само да мечтаем. Тяхното енергийно име е ХОАХИ.
                                                       
Пространството на Антисвета представлява сфери на много нива, явяващи се основа за образуването на две-, три- и четири-измерните анти-светове. И макар ние да говорим за присъствие на триизмерно измерение при антиките, следва да се има предвид, че количеството времеви координати в тяхната триизмерна „реалност” е значително повече, отколкото при нас, и затова не можем да виждаме или усещаме редом със себе си присъствието на тези антики, които, както и ние, по своему усвояват физическата област на материята на Земята.

За начало да разгледаме двуизмерния свят, доколкото за човека той е още по-непонятен и тайнствен от четириизмерния, в който макар и понякога, но все пак имаме възможност да сме, намирайки се извън физическото си тяло, по време на осъзнато излизане в астрала или по време на сън. За всяко хуманоидно съзнание процесът на неговото влизане в този свят на духовен задух и празнота, създаден от само две пространствени координати, е непредаваемо тягостен поради непоносимо мъчителното усещане, наподобяващо усещането при много силно стягане в тесен и стегнат корсет.

Колкото по-малко са пространствените координати, толкова по-плътна е материята. В условията на плътната и полупрозрачна среда на двуизмерния свят не можеш нито свободно да се движиш, нито възвишено да чувстваш, без да имаш някакви духовни стремежи, а може само отчуждено и бавно, с непонятно упорство да си пробиваш път през лепкава и до краен предел уплътнена материалност. „Средата на обитание” на съзнанието, пребиваващо в двуизмерния свят, много отдалечено напомня „течен въздух”, но с голямо преобладаване на сероводород и много висока за човешкия организъм плътност.

„Почвата” в този груб свят е толкова здрава и твърда, че по качество може да се сравни само със стомана. Релефът тук е съвършено плосък и лишен от даже съвсем жалка растителност.

Съществата от двуизмерния свят, пребивавайки в Антисвета, се намират като че ли във въплътено състояние, а след смъртта си попадат в ужасния едноизмерен свят на т. нар. „Дъно”, където са принудени да се обличат в новото си едноизмерно тяло – най-плътното от всички възможни на Земята, и където съзнанията изпитват неподдаващи се на нашето въображение страдания.

Духовните монади на тези антики постоянно се намират във висшите слоеве на кафявия свят. На Дъното също (с цел сплашване и подчинение) се спускат след физическата си смърт и душите на въплътените на Земята от Антисвета личности – изпълнителите на специални тъмни мисии.
На Дъното, в едноизмерния свят, душата на демона представлява нещо, отдалечено напомнящо тънка и плоска черна линия на едва пулсиращо от живот съзнание, което по тайнствен начин продължава да съхранява в това състояние нещо, което напомня зрение и даже осезание.
                                                                               
Изключителната плътност изключва практически каквато и да било възможност за придвижване и общуване на съзнанията на едноизмерните „реалности” помежду си, което им оказва такова силно въздействие, което не може даже отдалечено да се сравни с нито едно от най-жестоките душевни изпитания в чистилището.
Това състояние е свързано с необходимостта поне някак емоционално да се придвижваш в тази чудовищна плътност, за да избегнеш пропадане в засмукваща пространствено-енергийна яма, водеща към още по-грубо място – Дъното на галактиката. Такива места в пределите на материалната вселена са огромно количество.

Собствено всяка планета освен тези, чиито финоматериални глобуси са изцяло свободни от присъствието на разрушаващите деструктивни енергии, притежава такова Дъно, но всички тези места се обединяват в една точка, намираща се там, където са струпани всички демонични сили на галактиката – в планетната система на звездата, известна на Земята под названието „Сърцето на Скорпиона”.

Ще напомним, че законът за кармата е един за всички – и за планетарните богове, и за демоните, затова в дадения случай той насочва своето острие против самите мъчители, които по време на своето въплъщение в Антисвета попълват своите жизнени сили за сметка на грубата астрална енергетика на страдащите в ада и чистилището човешки души; същевременно за сметка на страданието на същите тези демони на Дъното възстановява своята енергетика самият Луцифер.

И демоните са принудени да търпят тези мъки, защото да въстанат против тях означава да тръгнат против самия Сатана, когото те макар и да ненавиждат, но все пак го ненавиждат не до степента, в която ненавиждат Бога, за Когото всички те, освен някои от най-висшите им жреци и управители, имат най-смътна представа като за световен тиранин и ненаситно вселенско чудовище, което е по-страшно и всемогъщо даже от самия Сатана.

Такова примитивно понятие имат те и за Иисус Христос, паметта за слизането на Когото във фините слоеве на астрала преди две хиляди години (по земното времеизчисление) още е жива и за духовното противостояние на Когото те слушат от своите жреци. Иисус те възприемат като Анти-Сатана, които иска да пороби принадлежащите им светове и навсякъде да въведе своите "ужасни" ангелски, недемонически закони. Разбира се, не си струва да се удивляваме на това – Антисветът затова е Антисвят, защото в него всичко е обратно и наопаки в сравнение с висшите и духовните светове.
                                                               
Дъното на Антисвета е създадено от могъщите цивилизации на Тъмния Пръстен още преди възникването на органическия живот на нашата планета и има най-плътната от всички възможни нейни състояния материя. Подобна плътност имат само такива космически тела в нашата Галактика като т.нар. „бели джуджета”.

В началото, както вече беше споменато, тъмните разчитали да заемат цялата повърхност на Земята, а когато не им се отдало да направят това поради вмешателство на Йерарсите от Пръстена на Великото Светене, те се постарали да включат в сферата на своето обитание и пряко влияние на съзнанието практически цялата вътрешна част на нашата планета – долните слоеве от земната кора, магмата и ядрото.

Когато на повърхността на Земята започнало стремително да се развива животинското царство, всички сили на високо развитата наука, в частност на генетиката и генното инженерство, те насочили към всецяло подчиняване и овладяване от съзнанията, усвояващи грубата Материя с помощта на астро-физическите обвивки на животните, което с времето имало пълен успех – практически всички видове и класове животни, а също и някои разновидности на стихиалите и елементалите на природата попаднали под тяхно ръководство и владичество.

А и самите земни животни били създадени фактически от тях по „образ и подобие” на самите антики. Значителна част от човешките съзнания и досега продължава да одухотворява физическите форми, съхранили се след многобройните потопи и планетарни катастрофи и явяващи се продукт на генното инженерство на космическите цивилизации от Антисвета.

В астросома на такива хора след тяхната физическа смърт веднага се проявява енергийна „опашка”, построена от низши кармични типове енергия – наследствен признак, говорещ за принадлежността на такова съзнание към цивилизациите на Антисвета. Освен това сред „коренните” обитатели на Антисвета има не само опашати и рогати, но и значително по-необичайни за нас по външния си вид и страшни на вид представители, способни да поразят даже най-смелата човешка фантазия.

Както вече казахме, сред тях има и такива чисто земни раси, които, както и посочената от нас част от човечеството, по някои причини също са излезли от елементалното животинско царство, съхранявайки в себе си много черти и навици от своите животински предци. Даже самият дявол на огромната си глава има мощни и дебели, приличащи на бичи рога. Тези, които водят своето начало от чифтокопитните – бикове, биволи и т.н., много се гордеят със своя произход и сходство с дявола, смятайки себе си за най-хубавите и красивите, което напълно съответства на еталона за красота на Антисвета.

Както и при ангелите, в Антисвета също има огромен щат от така наричаната психологическа служба, където се приемат основно високоорганизирани съзнания от представителите на „котешката” раса, притежаващи много висок интелектуален потенциал, а също така и огромно търпение и устойчивост, самообладание и издръжливост, скрупульозност и изобретателност.

Последното качество, в съчетание с изфинена хитрост и отлично познаване на човешката психика, е особено важно при тяхната работа с въплътените хуманоидни съзнания, защото главната задача на такава служба е да изкушава, подстрекава и с всички достъпни методи – до пряко внушение, да провокира хората от курираната група към всякакви отрицателни по отношение на другите хора мисли и действия, като внушава на всеки от тях да прави всичко против своята Съвест, подтиквайки към всевъзможни простъпки и съблазни.

„Добре” или „зле” е това за човека? Лично аз смятам, че от гледна точка на еволюционния растеж на съзнанието в това няма нищо лошо, като се отчита патологически извратеното състояние на по-голямата част от човечеството и крайната необходимост от най-скорошно избавление от т. нар. „синдром на Луцифер”, основа на който са егоцентризмът и егоизмът. Затова според мен всички методи, спомагащи за самопроявлението на грубите животински начала в личността, водещи към самоочистване и осъзнаване от човека на необходимостта от самоизбавление от тези пороци, забавящи духовния растеж на съзнанията, могат да се смятат за полезни и еволюционно оправдани.

Спецификата на работата на психолозите-антики е такава, че ако са избрали някого от хората за изпълнение на едно или друго дело, те се хващат в него с мъртва хватка и трябва да си наистина светец, за да съумееш да излезеш от техните най-фини и най-сложни мрежи. Така, преследвайки своите цели, те могат отначало да снабдяват човека с интересна и достоверна информация за интересуващия го предмет, да го увличат с възможността практически много бързо да постига желаните резултати в сферата на своята дейност, да откриват множество екстрасензорни способности: телекинеза, ясновиждане, левитация, телепатия и др.

Във всеки конкретен случай се разиграват най-неочаквани ходове и “постановки” в зависимост от това какви слабости притежава личността: стремеж към власт, желание за слава, жажда за пари, за материално обогатяване, разкош, за удовлетворяване на извратени сексуални наклонности, жажда за мъст и т.н. След като личността бъде „купена” срещу предложените ú по един или друг начин подкупи и в максимална степен прояви и разкрие пред своето обкръжение своята „гнила вътрешност”, всички тези неочаквани възможности и наклонности спадат до нулата, давайки на човека възможност да поразмишлява „край счупената стомна” за станалото и да се опита да направи за себе си съответните морални и нравствени изводи. В зависимост от качествата на тези изводи, направени от психолозите-антики, се построява по-нататъшната им работа с техния подопечен.

Всеки род или раса антики има свои основания да се гордее със своите предци-животни, като предполага, че именно те са внесли най-голяма лепта в създаването на човешката цивилизация и че именно техните предци са дали началото на „най-добрата” част от човечеството. Затова там се водят най-сериозни научни дебати и всевъзможни исторически проучвания. Всяка от расите се опитва да докаже, че именно нейните качества са най-важни и основополагащи. Така например, „козлите” най-много ги ценят за техните хитрост и прозорливост, „котките” – за изключителната им приспособимост и хитрост, „летящите змии” и „дракони” – за тяхната мъдрост, уравновесеност и разсъдителност.

На всички контролно-пропускателни пунктове и извънвремеви портали, съединяващи Света на антиките с другите многомерни светове, основно преобладава бившият „кучешки народец” – космат и опашат, със скандални озлобени характери и подозрителност, ревностно и добросъвестно носещи своята служба. По принцип, в своето мнозинство, те не са така сърдити и злобни, каквито искат да изглеждат – просто тези качества се ценят тук значително повече, отколкото любовта, мекосърдието и отзивчивостта.

Затова душата, спуснала се до нивото на външните граници на Антисвета, с нищо не може да се откупи, нито да измоли нещо от такива стражи, тъй като ревностността и усърдието, умението да се подмазват и угаждат на началството – ето главните качества на тази категория антики, определящи цялата им кариера, положение в обществото, привилегии, а значи – и самото качество на техния живот. Поддалият се на такива уговорки веднага се подлага на наказания, значително по-жестоки от подготвените за падналата ниско човешка душа.
Човекът, току-що родил се, заема на финия план определено ниво, съответстващо на степента на заработените от него в миналите му въплъщения духовен потенциал и интелект. В течение на целия си по-нататъшен живот, в зависимост от това върви ли той на повода на куриращия го психолог-антика или слуша гласа на собствената си съвест, неговият ангел-хранител се старае да го удържа от необмислени постъпки и решения и в резултат той или преминава на по-високо ниво вибрации на своето съзнание, или се спуска няколко нива „надолу”, с това попадайки във все по-голяма зависимост от Антисвета.
Да се издигнеш е много трудно, защото това е свързано с огромен разход на духовна енергия, която, освобождавайки се, поставя човека в уязвимо положение и след това много бавно може да се допълва, но затова пък – при правилни реакции и взети верни решения, след това се образува в значително по-големи количества и подобрено качество, издигайки по такъв начин съзнанието на по-високо еволюционно ниво при по-нататъшното му съществуване. При това подемът винаги е свързан с така зле понасяните от личността страдания и лишения, с ограничаване претенциите на низшия „аз” и необходимостта от самопожертване.

За да се издигнеш във висшите светове, трябва докато си жив, да имаш духовното мъжество, без съжаление и жалост да отхвърлиш от себе си прекомерната част от земните ценности и ненужните вехтории, иначе просто няма да има къде да сложиш духовните ценности. Възходът в духа винаги е непрост и обикновено е тежък. За всяка такава крачка трябва мъжество, а то не се ражда от нищото, изисква се определена морална, нравствена и психическа подготовка, изисква се твърдата увереност да вървиш именно по този път, която се изработва само в резултат от стотици продуктивни въплъщения.

Затова от всеки хиляда човека само една въплътена човешка душа намира в себе си сили за неотклонен духовен подем, а останалите 999 души едва се задържат на повърхността, безволно мятайки се във водата на материалното тресавище и обилно сърбайки „мръсотията” на своето греховно съществуване или неудържимо потъват, като постепенно се спускат на самото Дъно. Да се пада, естествено, е и по-просто, и по-леко, защото колкото повече низши енергии отделите в окръжаващото ви пространство, толкова повече от тази енергия под формата на груби и тежки вибрации ще се върнат във вас и с цялата си антимировска сила ще задърпат към Дъното вашата несъзнателна душа.

Във връзка с гореказаното става ясно, че на всяко ниво на човешкото съзнание съответстват и специалисти-психолози – както в горния ангелски свят, така и долу – в демоничния Антисвят, които прилагат по отношение на своите подопечни средствата, съответстващи само на това ниво. Ако не помагат подсказките под формата на натрапчиви мисли и идеи, то могат да се прилагат и внушения, хипноза, чак до обсебване – до частично изтласкване на душата от физическото тяло по време на нейния хипнотичен сън и до несанкционирана замяна на нейната демонична същност от Антисвета.

За целта се използва огромната армия от паднали души – МАФЛОЦИ, деградирали в своята еволюция вече до последния стадий, душите на самоубийците и жертвите на нещастни случаи, неуспели в пълна мяра да се наситят на своето земно въплъщение, а също така и специално въплътените в човешки тела антики, заемащи у нас най-разнообразно обществено положение – от президент на страна, виден политик, академик или банкер до клошар, пияница и наркоман.

И трябва да кажем, че с основната своя задача – да не пропуснат плъзгащата се надолу човешка душа, по всякакви начини да съумеят да разбият човека, за да може задълго, ако не и завинаги, да го направят роб на Антисвета, антиките в последно време се справят доста успешно. Те прекрасно разбират от психология, физиология и от енергийната система на човека, притежават за човечеството голям обем информация с разностранен характер, като се започне от първия момент от неговата поява на Земята.

Освен това съществува определена и крайно обширна категория хора, които предварително, дълго преди физическото си въплъщение, се готвят за ролята на своего рода жреци – това са висши „духовни” проводници на вибрациите на Антисвета сред хората. Те не са много: трима-петима човека на голям регион, където те като правило заемат ключови командни постове в държавните и търговски структури, даващи им и огромна власт над обикновените хора, и практически неограничени възможности за изпълнение от тях на своите мисии.

В задачата на психолозите влиза също така и опеката на тези бивши високопоставени чиновници, въплътени във физически човешки тела и обикновено заемащи, благодарение на тези помощ и опека, видни държавни постове във всички страни на Земята. С помощта на всевъзможни уловки и скроени скандали от политическия път на тези унги се премахват всевъзможни противници, създават се благоприятни икономически и социални условия за тяхната кариера само с една цел – огромни човешки маси да бъдат превърнати в послушен и непрекъсващ източник на груба енергия.

Тези, които са успели буквално по трупове да се издигнат на горните етажи на антимировската йерархия, са възглавявали и продължават да оглавяват всевъзможни масонски течения, които в по-голяма степен от всичко останало разкриват същността на дейността на представителите на тази цивилизация на нашата планета. Делението на изначално монолитното движение на масоните на течения и фракции беше предизвикано от усилията на силите на Светлия Пръстен, което за антиките представлява нежелателен проблем и често води до срив на някои крупномащабни програми и мероприятия на антиките на Земята.

От друга страна, психолозите са задължени с всички налични средства да "подтискат" и усложняват живота на онези, които са излезли от контрола и са способни да не се поддават както на евтини, така и на изфинени, внимателно планирани и подготвени провокации или съблазни, строго ръководейки се в своя живот само от гласа на своята съвест и разум.

Случва се така, че ако поръчаният на попечение дух се оказва просто не по силите на един такъв психолог-куратор, тогава се включват рангове по-висши и по-мощни, за да прекършат и поставят на колене упорития и опърничавия. Обикновено в такива случаи антиките не се гнусят от методите, опитвайки всичко и готови на всичко, само и само да постигнат своята цел – „погубване на човешката душа”, правейки от нея свой вечен враг и подлизурко.

В такива случаи (стига само това да не е в разрез със зрялата карма на въплътения дух) ангелът-хранител винаги идва на помощ на човека и с всевъзможните средства, с които разполага, отслабва твърде ревностния бесовски натиск на усърдните антики. Поради такива именно прекалявания на психолозите на Антисвета стават най-често свади и «разбори», сортирания (извиняваме се за жаргона) между ангелите и антиките, при които ролята на арбитражен съдия изпълнява представителят на Пръстена на Великото Светене.

Между другото доброволно взетото решение и осъзнатото съгласие е ключът, отварящ широки възможности за препрограмиране на човека и за провеждане с него на всякакви експерименти и манипулации. При това далият доброволно съгласие в действителност продава своята душа на дявола – висшия йерарх на Антисвета.
В замяна на свободата на мисленето, свободата на избора и свободата на постъпките той получава определени „тазминутни” изгоди от материалния и егоистичен план: невероятен успех в бизнеса, всеобщо признаване на „таланта” и славата, отлично здраве, стремителна кариера, блестящ успех сред жените и власт над хората.

Ако човек се увлича от всевъзможните обещания и се съгласи на сътрудничество, неговото материално положение бързо и лесно се подобрява, практически всички негови пожелания, особено ако са свързани с удовлетворяване на егоистични или тщеславни планове, се изпълняват.

Но това не продължава дълго – след като човекът изпълни всичко, което са искали от него, става безполезен и безинтересен за антиките (той вече е проявил цялата своя гнила и егоистична вътрешност), за него настъпва "период на невървеж", когато всичко свързано с неговото материално благополучие пропада, в това число и способностите, с които се е сдобил по такъв лесен начин.

Но за самия човек изпитанията не завършват с това, а само преминават към най-трудната и активна фаза – за работа се залавят падналите духове. Обикновено се започва с това, че те предизвикват в човека стремеж към алкохола, наркотиците, разврата, като му „подпъхват” познати и партньори с необходимите качества. Постепенно, свличайки се до подли и нечестни простъпки, такъв човек деградира духовно дотолкова, че познавалите го преди това хора изобщо не могат да познаят в него предишния „честен” и „порядъчен” на вид добряк и веселяк.

По такъв начин се извършва поробването на личността и превръщането ú в обикновен доставчик на енергия с определено качество, който отдава не само своята биоенергия, но и вампирирайки я от окръжаващите го хора, послушно предава фините еманации на антиките. Такъв човек става абсолютно управлявано същество с трансмутирана психика, морал и убеждения.

Трябва да кажем, че такова доброволно „съглашение”, а по-точно – вербовка, се сключва само с тези хора, които напълно и с лихва могат да компенсират цялата изхарчена за удовлетворяването на техните желания енергия. Дяволът никога не предлага своите услуги на безделници и бездарни личности, но ако се е заинтересувал от даден човек, то даже по чисто принципни съображения той няма да отстъпи от своето, докато не прекърши волята на човека.

И колкото повече съпротива среща, толкова по-големи усилия прилага към това, на всяка цена да укроти опърничавия. Трябва да имаш наистина най-голяма святост и най-висша духовност, за да се предпазиш от тези съблазни и обещания, които се предлагат в замяна на твоето съгласие да отдадеш своята душа в пълно разпореждане на дявола.

За това, че човекът, независимо от цялата му „доброжелателна” и „симпатична” външност, е енергиен донор на антиките, може лесно да се разбере по три основни момента:

- ярко изразен вампириращ, тоест „изсмукващ”, енергиен фон, който се проявява не само при общуване, но и на разстояние, когато влизате в зоната на неговото психическо въздействие – да речем, посредством телефона или в преписка;

- ясно доминиране в цялото им поведение и разсъждения на чисто потребителски и крайно егоистични тенденции над духовните и нравствени страни – както в частност, така и над обществото като цяло;

- желание на всяка цена да предизвикат сред окръжаващите колкото може по-голям изблик на енергетика както под формата на отрицателни емоции (провокиране на караници и скандали) или безумно ликуване и любуване на свои кумири (естрадни "звезди", артисти, политици и т.н.), така и неудържимо веселие, обикновено преминаващо в тежък махмурлук, и т.н.

Ако сравните тези основни отличителни черти на въплътените сред хората УНГИ-антики с определението „нехора”, мнозинството от които живеещи сред нас (вж. книгата “Хора и нехора”), то вие ще видите близко сходство между тях. И това не е чудно, доколкото основната маса хора се състои именно от унги. Макар че може с пълна увереност да се каже, че във всеки от нас има някакви страни, които сме получили от „дявола”, все пак степента на тяхното изразяване във всеки човек се проявява крайно еднозначно – или като повече „от Бога”, или като повече „от дявола”.
Много активно и продуктивно използват услугите и покровителството на антиките всевъзможните знахари и магьосници, маговете от всякакъв вид – от така наречените “бели” и “зелени”, до “черните”, вещиците и, разбира се, заклетите сатанисти – най-преданите и активни сили на тъмното войнство.

Много от тях наистина могат прекрасно да лекуват различни физически заболявания, но, съзнателно или не, по-често използват дадените им способности, за да могат на финоенергийно ниво да направят в биополевата структура на обърналия се към тях за помощ човек нужната на антиките прекодировка на съзнанието и така да имат възможност винаги да влияят на дадения човек по свое усмотрение.

С не по-малък успех тези „верноподаници на преизподнята” лишават човека от неговото здраве или предизвикват неговата гибел, ловко манипулирайки го на астро-ментално ниво посредством заклинания, многобройни проклятия или просто насочвайки към него “урочасване” или "лоши очи". Много съвременни екстрасенси, заети повече с решаването на своите меркантилни и изцяло материални проблеми, отколкото с грижата за духовна помощ на хората, без сами да знаят това, получават своите изключителни способности в резултат от активното вмешателство в тяхната съдба на силите от Антисвета.

Въздействието на такива „лечители”, както и „лечението" на магьосници, знахари и вещици, води не само до временно изцеление от болести и заболявания, но се съпровожда и с активно програмиране на психиката на пациента с цел превръщането му в съзнателен или несъзнателен помагач на дяволски, деструктивни сили.

Обикновено такива хора сами не подозират, че са носители на кодировки и програми на антиките. Но това, че за своя добросъвестен труд те ще поискат от вас заплащане под формата на пари или „някакъв друг вид подарък”, трябва сериозно да ви постави нащрек и да ви накара да се замислите над това дали да отидете при такъв „лечител-добродетел” или "бабка" още веднъж, или да се въздържите и да се заемете както трябва със своето ментално и астрално самоочистване.

Методи за всичко това има много и ние няма да се спираме на тях, тъй като подробно сме разгледали този въпрос в книгата „Духът на мисълта и лечение с мисъл”.

Но ако изведнъж сте почувствали или решили, че сте били подложени на нападение от тъмните сили, съветваме ви задължително да отчитате това огромно могъщество, което те притежават над материалното и ниските астрални нива на Земята, и в никакъв случай да не прибягвате към дяволския метод „око за око и зъб за зъб”, отговаряйки на удара в тази форма, в която той ви е бил нанесен, а да се постараете да ги накарате да отстъпят от духовните фронтове на вашия живот.
Отговаряйте на насоченото към вас зло само със своята обща позитивност и благожелателност, в по-духовно обоснована форма, а не в пристъп на раздразнение, което само ще усили вашата уязвимост пред злото във всяко негово проявление. Именно такива методи за водене на борба, продиктувани от хуманни и висши цели, лишени от меркантилност и егоизъм, са за тях най-неприятни, чувствителни и действени. В това именно е същността на казаното от Иисус: „Ако те ударят по лявата страна – подложи и дясната.” (Виж повече в книгите “Душата и Космосът”, “Хора и нехора”, в раздела “Прижизнено очистване от злото”.)

Трябва да кажем, че само 2-3 процента от подчинените на антиките хора имат повече или по-малко ясна представа за структурата и ролята на тъмните сили в Космоса и на Земята. Но и те се намират в много неопределено положение, явявайки се, от една страна, фактически биороботи или „зомби” антики, а, от друга – възможни претенденти за преход под знамената на светлите сили, тъй като, притежавайки пълна информация за дейността на своите стопани, тяхната Душа на един от тези етапи на „пълна чернота” може да възтържествува над формата, над материята и да се възнесе във висшите светове. Но такива внезапни "духовни предатели" са достатъчно рядко явление в Антисвета. Тъмната енергия и гравитацията - Ин и Ян на Вселената
                             
Нивото на кодировка, тоест степента на подложеност на съзнанието на влиянието на тъмните сили, се определя преди всичко от нивото на духовно самоосъзнаване на човека. Както вече казахме, може и да не се досещате, че сте на служба при антиките, но не може да не осъзнавате, че вашата дейност е в разрез с общоприетите от човека хуманни норми и понятия, не може да не чувате гласа на съвестта, въставаща против това, с което се занимавате.
Чрез ярко изразената дейност на тъмните са програмирани многобройните екстремистки и терористични групировки, дейността, насочена към пропаганда на култа към физическата сила или военната мощ, както и всевъзможните остри форми на насилие и подтискане на личността.                                                                                                                                                                                                   

Цялата територия на Антисвета, както и при нас на повърхността на Земята, е заселена с обитатели, имащи различен външен вид, различни нива на своята индивидуална „култура”, „цивилизованост”, ако тези понятия са изобщо приложими от гледна точка на развития човек към това, което представляват сами по себе си градовете, обичаите и животът на същества, милиони години живеещи под нас и редом с нас. През цялото това време от страна на „Светлия Пръстен” и войнството на Черния Конус на Тъмнината на планетата се е водела и продължава да се води непримирима борба за преобладаващо влияние.
Сега тази борба не само не е отслабнала, а е навлязла в решаващата си фаза. И макар че нейният изход е предрешен, а всички срокове са разчетени с точност до един земен ден, задачата на силите на светлината в най-близките до преображението години се състои в това, да спаси колкото може по-голяма част от човечеството от страшна участ и да върне озверелите лица и закоравелите души на хората към Бога, към светлината, към наистина вечния живот. На тази велика духовна задача е подчинен и нашият скромен труд.

Под огромните и мощни планински масиви на повърхността на Земята са разположени грамадни по своите размери и ниво на техническо оборудване жилищни масиви, които е трудно да се нарекат даже градове – толкова непривични са за човешкото възприятие те и толкова огромни са заеманите от тях територии.

Под нашите равнини и низини са разположени предимно техните езера и морета, запълнени със застинала лава, по които между материците и страните на Антисвета плават съдове с черен цвят. "Въздушното пространство" непрекъснато се прорязва от стремителните полети на всевъзможни летателни апарати.

В другомерното пространство на “физическия” Антисвят, така както и при нас, се използват принципите на винта, колелото или турбината, а в пространствата на четвърто измерение се прилагат и други методи за придвижване, в това число и телепортация до повърхността на Земята с помощта на изменение честотата на вибрациите.

Ще кажем и нещо повече – понастоящем все повече и повече от техните „НЛО” се появяват в нашия свят не само с научна, но и с чисто познавателна цел, като например туристически екскурзии до местата, където техните потомци, както те се надяват, скоро ще живеят и усвояват.

Не трябва да се заблуждаваме във връзка с това, че условията там са по-лоши или по-добри, по-леки или по-тежки, отколкото са за нас земните условия; те са просто съвършено различни. За индивидите със свойствата на „отрицателния” си интелект условията на обитание в Антисвета са най-подходящите и най-благоприятните от тези, с които те разполагат. Но както и всяка друга техногенна космическа цивилизация, всички антики мечтаят за разширяване на зоните на своето влияние, а в тази връзка повърхността на Земята, намираща се буквално „под техните крака”, се явява най-подходящият обект за техните завоевателски планове.

Урбанизацията и нивото на техника на антиките значително превъзхождат земните мащаби и те вече отидоха далеч напред в развитието на множество направления на науката, в които ние, земляните, едва започваме да се вглеждаме и премерваме. Но изкуството и архитектурата тук имат толкова поразителни отличия от привичните за нас представи и критерии, че от здравия ум на нормалния землянин те биха могли да се възприемат само с огромен труд.

По-рано, в далечни времена, когато все още не са имали свои композитори, поети, архитекти, те много са почерпили от човешките цивилизации, населявали преди нашата планета – Лемурийска и Атлантска (само че не бива да приписваме на антиките високохудожествените произведения на античното изкуство, които нямат никакво отношение към тях). В това време изкуството влияело на масите благотворно.

По-късно, когато Антисветът бил принуден да се затвори в себе си, в него започнали да се проявяват негови собствени „таланти”, съответстващи на нивото на неговата „духовност” и отрицателен интелект, а значи и много далечни от всичко възвишено и прекрасно. Тъй като влиянието на антиките върху нашия свят в последно време стана огромно, а количеството на представителите на Антисвета сред въплътеното човечество сега просто катастрофално нарасна, то ние имаме възможността да чуваме и виждаме при нас на Земята в нашата ежедневна действителност уродливото подражание на характерните черти на тяхната култура и изкуство.

Най-големите небостъргачи и здания със строго геометрични форми – в архитектурата, „тежкият” рок, рокендролът, пънк-рокът, рапът, рейвът, техното и подобните им направления – в музиката; авангардизмът, абстракционизмът и т.н. – в живописта, ето далеч не пълния списък от методи за въздействие на антиките върху нашето съзнание. Тяхното „изкуство” отдавна е престанало да възпитава духовност и се оценява само от позицията на неговото отрицателно и разлагащо въздействие спрямо масите.

Зверският вой и разкъсващите душата викове – в музиката, откровеният секс и лудият ритъм – в танците; мръсната цапаница – в живописта; мъртвите гробници на пирамидите и паралелепипедите – ето тези “висши” и общопризнати критерии и еталони, по които се оценява изкуството в Антисвета.

Представете си, да речем, Елбрус или Джомолунгма, облицовани отвън с мраморни плочи или полирана лава, а вътре изцяло кухи и разделени на множество грамадни зали с каменни арки и тераси със строго геометрически форми – това е архитектурата на Антисвета.

Множеството върхове на компенсационните издатини, издълбани отвътре и обработени отвън, представляват не само отделни жилища на жреците от висшата интелигенция и аристокрация, приближени до двореца на управителя или наместника на една или друга страна, но също така и огромни храмове за идолопоклонство и черен сатанизъм, където това, което при нас е прието да се нарича "дявол" и "антихрист", се явява централна и главна фигура за преклонение и поклонение.
Между другото в Анти-Москва, заемаща практически цялата територия под Валдайското възвишение, също така е построен небивал по нашите мерки мавзолей, само че не с полуразложена мумия вътре, а с грамадна статуя на звяр с цялата му чудата мерзост. Американската статуя на Свободата свободно би се поместила само на нокътя от лапата на това каменно чудовище – въплъщение на най-висшата степен на анти-Божественост. И за съжаление вече малко остана до времето, когато днешната столица на Русия ще бъде завинаги погълната от своя подземен антипод, а на нейното място ще се разлее огромно езеро.

Малцина от хората се замислят над това, откъде се взема при неистовите комунисти, многоликите шовинисти, ултрапатриотите и фашистите такова благоговейно отношение към идолопоклонството с поразяващо безразличие към това, което се намира на постамента като техен пореден вожд или, фактически, идол. Откъде тази страст към червените и кървавите цветове, към монументализма и милитаризма, към нечовешката агресия и неудържимата ненавист към всичко, което не е предмет на тяхното поклонение и признание?
Много конструкторски и изобретателски решения на хората, които, меко казано, са просто изцяло и напълно заимствани от антиките, са резултат от прякото внушение на техни учени върху съзнанието на наши земни учени. Антисветът и Тъмният Пръстен са крайно заинтересувани от колкото може по-бързото развитие на техническата мисъл на земните учени, особено в областта на военното дело и милитаризма.

Огромен брой въплътени антики – УНГИ, заемат сега много водещи длъжности практически във всички наши научно-изследователски институти и лаборатории.

Каналите за енергийна връзка, съединяващи руската столица с нейната подземна сестра-блудница, водят дълбоко надолу, към гниещите и клокочещи клоаки, от които сега до умопомрачение пият зловонна настойка политиците и мнозинството от днешните демократи-крадци на държавни средства, а също така и клоуните-депутати, започвайки от либералите и центристите, до всички видове фашисти, комунисти и върли националисти. Те често прикриват своите действия, подмамвайки далеч напред с идеали, но всички, които ги следват, скоро откриват под краката си зееща бездна.

Вече говорихме, че във физическите човешки тела се въплъщават същности, дошли при нас от различни паралелни и космически светове. Едни от тях – те не са много, са се спуснали от високо развити духовни планети и даже звезди. Други – те са мнозинство, са свързани в духовни семейства, образуващи народи, обединени не само от кръвно-генетическа, национално-културна връзка, но и от съвместно редуване на взаимни въплъщения и превъплъщения.
Материалното и културно наследство на предците създава външни обекти, с помощта на които се установява жива връзка с настоящите и отдавна отишли си поколения. Много хора се изкачват по стълбата на еволюцията, подсъзнателно използвайки родството си с предците и определена нация. Затова на пътя на духовния възход националното в никаква степен не трябва да се отхвърля.

В същото време не трябва и да абсолютизираме националното. По своята изначална същност човекът е преди всичко Човек, а едва след това – руснак или американец, арменец, сърбин, албанец. В човешки тела се въплъщават огромно количество хора, попаднали във властта на Антисвета или пристигнали оттам със строго определена мисия. За тях земното физическо въплъщение е най-висшата точка от тяхното съществуване в дадения еволюционен цикъл. Максимално възможното за тях блаженство те търсят винаги на Земята.

Под Санкт Петербург също се намира грамаден, мрачен и зловещ град, който представлява струпване на хилядометрови на височина и ширина ромбове и кубове, пресечени пирамиди и трапецовидни фигури, увенчани с още по-голяма фигура, която едва отдалеч напомня "ездач": чудовище, което седи, яхнало нещо, сравнимо само с дракон – фантастично чудовище, очите на което по размери не биха отстъпили на най-големия моторен кораб.

Този анти-Бог е направен от цяла скала черен базалт, а очите и устата му са от големи блокове червен мрамор. Изобщо червеният и пурпурният цветове при антиките са много почитани, може би защото техните органи просто не са способни да възприемат синия и зеления цветове. Може би именно затова най-низшите центрове на човека – Муладхара и Свадхистхана, са оцветени в тези цветове?

Високата степен на урбанизация с наистина фантастично за нас ниво на техниката е спомогнала не само за по-ранната поява на антиките на нашата планета, но и за различията в условията за развитие на нашия и техните светове, заключаващи се в различни от нашите физически, биологически и химически закони, позволяващи им да правят това, което на земната повърхност, в условията на триизмерната реалност, би било просто нереално да се направи.
Тяхната развита наука отдавна вече с успех използва такива методи, от които нашите самовлюбени и самозаслепени научни „светила” биха се отвърнали, без да се замислят, презрително отнасяйки ги към древната магия и магьосничество. При тях магьосничеството, магията и научно-техническият прогрес вървят буквално ръка за ръка, без да отричат, а, напротив – като се допълват помежду си.                                                                                    
ОСОБЕНОСТИ НА АНТИСВЕТА

Цялата територия на триизмерния Антисвят има гъсто деление на самостоятелни пояси и нива, които на свой ред са разбити на неголеми по площ сектори, населявани от различни народности, култури и раси. Начело на всеки регион стои представител на Хистург – пълноправния владетел на Антисвета.

“Външната” или най-“външната” земна повърхност на Антисвета, граничеща със земната кора, е прорязана от многобройни тунели, мостове, оловно черни реки и морета, пътища и трасета, както и обилно устроена с контролно-пропусквателни пунктове, където антиките предпазват своите владения от разпространяване по тяхната територия на твърде утежнените от низши енергии човешки души, които те се стараят да държат на едно място за натрупване, напомнящо огромен котел или строителен изкоп. Там на човешките души им е много топло поради близостта на магмата и нейните низши енергии, даващи гъст инфрачервен оттенък на всичко обкръжаващо.

Тук практически не прониква ярката и очистваща светлина на астрала, затова източникът на осветление тук се състои от инфрачервеното самоизлъчване на обитателите и на някои изкуствени осветителни съоръжения. Оттук, както и при нас, се вижда звездно небе с напълно различни в сравнение с виждащите се от Земята съзвездия, може даже да се види целият анти-космос на галактиката, излъчващ равномерно-неясно инфрачервено светене на безкрайно отдалечените пространства на Черния Космос на Тъмнината.
Различният строеж на телесните обвивки и напълно противоположното по отношение на нас световъзприятие прави за развъплътените антики повърхността на Земята не само пустинна и мъртва, както например за нас е неприемлив животът на повърхността на Луната, но и напълно неподходяща и неуютна за продължително живеене. Те са напълно невъзприемчиви към ултравиолетовия спектър на слънчевите излъчвания и затова Слънцето, което от техните органи на зрението се възприема само като неясно инфрачервено светило, не може да им осигури на повърхността тези условия за съществуване, към които те са свикнали под земята.

В Антисвета температурата на окръжаващата среда е толкова висока, че ние в своите физически тела-обвивки просто не бихме могли да издържим там нито една секунда. Нашият екватор за антиките може да се сравни с вечния студ на Антарктида.

Пребивавайки поради своето духовно паднало състояние в низшите слоеве на астрала, умиращият човек понякога може да види тези същества, които напълно могат да му се сторят като „дяволи” – огромни, черни, космати и с горящи червени очи. Но видима вреда на живите хора те не причиняват, защото прекрасно знаят, че след смъртта всеки от нас, който приживе не е бил в съгласие със своята съвест, автоматически може да стане изцяло тяхна жертва и те ще получат правото да се разпореждат с неговата душа.

Както и при нас, планетата се населява от бели, черни, жълтокожи и червенокожи раси, имащи различни нива на развитие; както при нас редом с племената на друидите и пигмеите живеят по-развити народи – така и в Антисвета редом един с друг така или иначе съвместно съществуват различни по нивото на своето развитие видове демонически същности, значително отличаващи се една от друга не само чисто външно, но и по нивото на развитие на своя отрицателен интелект.

Разликите между различните народи на Антисвета са дотолкова поразителни, че на неизкушеното човешко око те могат да се сторят представители на съвсем различни цивилизации. Един народ изпреварва другите и прогресира в своето развитие, друг изостава, а трети, преминавайки през кулминационната точка на своето развитие, сега стига до упадък. По принцип при тях има нещо много сходно с това, което съществува и при нас на Земята.

Както при нас на Земята душата на човека в течение на множество свои проявени животи се въплъщава в различни раси и народи, така и в Антисвета, в зависимост от нивото на достигнатия интелект, душата на антика трябва да премине в своето развитие в инкарнациите през всички видове и типове от намиращите се там демонични същности. Но тъй като в наше време все по-голяма част от населението на Антисвета започна да излиза за раждане във физическия план на нашата биосфера, то и над тези земни инкарнации, с цел по-добра адаптация, започна да се разпространява законът за въплъщението на антиките в белтъчни тела на хора от различни раси и народности.

Трябва да се отбележи, че робството и робовладелството при тях е изцяло узаконено, мотивирано и не е нещо срамно или престъпно от гледна точка на техния морал. Покупко-продажбата на едни антики от други, които не принадлежат към даден народ или род, тук има голямо разпространение и е една от най-перспективните форми на обогатяване.

Между другото това са именно антики, въплъщаващи се в човешки форми от памтивека, привнесли със себе си в земното човечество мисълта за възможност за владеене на роби, която и днес продължава повсеместно да живее и да се видоизменя, разклонявайки своите форми и като змия изпълзявайки във всички проявления на нашия живот. Неизтребимото чувство за собственост, така често прикривано с думата „любов”, също представлява една от формите на поробване на един човек от друг. Освен такова явно робство съществуват маса други образци на робовладеене: заплащането на свещеника за опрощаване на греховете (индулгенция), плащането за невестата, наложничеството, пълната материална зависимост на един човек от друг и т.н.

Антиките са също така смъртни, както и ние: след отхвърлянето на външната обвивка, която само смътно напомня формата на човешкото тяло, разпръсквайки по пътя парчета от етерното тяло, техните души заедно с астралното тяло се устремяват в тяхното "нагоре", тоест към самия център на Земята, през горящите слоеве магма, където те в плътността на едноизмерното Дъно пребивават в развъплътено състояние в очакване на следващото си въплъщение в пространство с по-висока измерност.

Случва се, обаче, макар и изключително рядко, изстрадалата на Дъното (осми-девети кръгове на ада) душа на бившия дълбоко паднал човек да получи нещо като просветление; тогава тя се възнася през низшите сфери на ада към околоземния астрал и получава възможност отново да се въплъти в човешки облик, като изкупва с неимоверни страдания във физическия си живот своята много тежка карма.                                                                                                                                                                                   

Расите на антиките                                                                                                                                                                               Независимо от големите различия вътре в населението на всяка страна Антисветът е заселен основно от две раси или видове, които са преминали своя еволюционен път в посока на саморазрушаването и кризата на видовете. Но все пак на някакъв етап те са могли да се спрат пред самата граница на пълното самоунищожение, макар че при това са претърпели значителни изменения в методите на своето размножаване.

По силата на тези еволюционни обстоятелства при тях започнали много бързо да се развиват отраслите на науката генно инженерство и клониране, благодарение на което частично им се отдало да създадат оптимални критерии за своите две раси. С помощта на генетиката те практически изцяло изменили първоначалния строеж на своите несъвършени (по тяхно мнение) тела и придобили своя съвременен „съвършен” облик.

Тук се крие частичното обяснение на това защо именно антиките така внимателно започнали да изучават земното човечество и да проявяват такъв жив интерес към хората: формата на нашето тяло, която привидно е продукт на тяхното съвместно творчество от преди милиони години, носи в своите клетки не само информация от човешкото, но също така и от далечното минало. Значително изменената и усложняваща се с времето ДНК на човека, съдържаща в себе си фрагменти и активни генетични кодове на изначалната антиковска ДНК, представлява сега безценно наследство не само за самите антики, но и за някои други космически цивилизации, претърпели в хода на своята еволюция катастрофални деструктивни изменения.

Те се опитват да намерят сред нас тези свои генетични аспекти, които са изгубили в хода на своето еволюционно саморазрушение и принудителна трансформация, за да използват тези значително укрепили се и усъвършенствани кодове с цел да ги вклинят в своя генотип и да създадат по такъв начин нова форма – по-съвършена и адаптирана към условията на съществуване на дадената раса. Засега, макар и с голям труд, това частично им се отдава и от известно време в техните подземни реалности, както и на някои други планети от Черния Конус на Тъмнината, в резултат от многократното клониране на антики и земляни, вече се появиха немалко зловещи (по нашите човешки критерии) полухуманоидни особи – полухора-полуживотни, взели само по малко и от едните, и от другите.

Най-главните и разумни сред тях са малки и много слаби, с тънки кости и абсолютно плешиви, с ръст 20 см (младите особи) до 130-150 см. Тях не можем изцяло да ги отнесем към хуманоидната клонка на живота. Две кръгли и изпъкнали, напълно лишени от вежди червени очи са разположени от двете страни на огромна глава, която има почти цилиндрична форма и е разположена на много тънка шийка.

Носът е дребничък, като че ли изравнен и практически не се отделя над гладката повърхност на главата; тънки сиви устни с много малка, подобна на изопната тръбичка уста, уши малки, практически без ушни раковини. Общуват помежду си не само телепатично, но и с помощта на едносрични протяжни звуци с преобладаващи в тях гласни: "вуу-фюу", "фюи-веи", "воо-фюю", "веу-веьоу-фюи", “тии-тяи-фи”…

Да се слуша техният разговор, напомнящ чуруликането на авлигата, е приятно, но нищо не се разбира. Затова в контакта си с хората те предпочитат или телепатично общуване, или частично проектиране на своето съзнание в съзнанието на човека и в това те са големи майстори и специалисти.

Мише сивият и зеленикаво сивият цвят на кожата на антиките изглеждат много отблъскващо за хората. Те ходят основно на два долни крайника, дългите им горни крайници с шест пръста имат нещо като тънки мембрани, които им позволяват много бързо да се придвижват в пространството на четириизмерния свят. Стъпалата им приличат повече на лапи с шест пръста.

И още една интересна особеност: обитателят на Антисвета в един миг може по свое желание да преустрои острите подвижни нокти на крайниците си в обикновени, здраво закрепени нокти или за няколко секунди да превърне всеки от своите крайници в дълга змия, която може виртуозно да използва. В нормалното, обичайно състояние техните тела са с достатъчно устойчиви и плътни на пипане форми.

Дрехи, каквито ги разбираме ние, те носят немного, основно жреците на храмовете и управителите или техните наместници в големите страни. Чувственост изобщо и срам, в частност, сред тях изцяло отсъстват – във всичко се проявява рационалистическата нагласа на ума и прекомерната интелектуалност. Начин за размножаване – такъв като при хората – при тях няма, защото практически цялото им потомство се ражда в лабораторни условия. Те постоянно възсъздават изкуствено самите себе си и без постоянно усилване на своя генотип с човешка ДНК антиките много бързо биха измрели.

Бракове липсват. Родените посредством генетично клониране деца се дават в специални заведения, където получават елементарно възпитание и образование. Особено надарените и талантливите още от детството започват да се специализират в зависимост от своите способности и наклонности. Но това го има не във всички страни, а само във високо развитите.

Всички антики значително превъзхождат човека и по сила, и по психически възможности: хипнотизъм, телепатия, умение за телепортация и прочие. Повечето от тях се отнасят към човека с интерес и без страх, напълно уверени в своята безопасност и неуязвимост. И това не е лишено от основания: при мощното въздействие на деструктивните енергии по време на контакта му с тях в човека обикновено възникват чувство на всепарализиращ страх, задържане, спиране на дишането, които е практически невъзможно да се преодолеят даже посредством противоположно насочено усилие на тренирана воля.

Вторият тип разумна раса на антиките е значително по-голяма от първата по своите размери (над три метра) и е представена само от особи от мъжки пол; тяхното размножаване става не в лаборатории, а посредством пряко клониране – отскубване от тялото на възрастната особа през определени промеждутъци от време на идентични миникопия, които растат бавно и в началото живеят като че ли в една обща аура с антиката-прототип.

Вниманието привлича необичайно гъстата козина – от тъмно кафява до сива на цвят, покриваща телата на тези гиганти-антики. Цветът на кожата при младите антики от тази раса е значително по-светъл, отколкото при възрастните – всички те са покрити със сиво-лилава гъста къса козина, а в полуживотинските им хищни черти отчетливо се проявява тяхната много зловеща и непознаваща човешка жалост природа.

Сред обитателите попадат и направо истински чудовища-гиганти. Тяхната природа в сравнение с останалите е по-женствена, но това е изцяло нехуманоидна форма на разум и затова по нито един от признаците не трябва да бъдат сравнявани с хората: това са огромни, периодически свиващи се и след това отново саморазвиващи се черно-лилави, подобни на мъгла съсиреци тъмнина.

Те са останали в гравитационното поле на Земята от онези далечни доисторически времена, когато на нейната повърхност условията са били приблизително такива, каквито сега са останали само дълбоко в центъра на планетата. В четириизмерното пространство на Антисвета те могат да се въплъщават на много продължителни периоди.

Освен основните две изброени по-горе четириизмерният Антисвят се населява от още една, най-многобройна и древна, но най-малко разумна част от демонични същества, заселили се тук много по-рано от антиките-джуджета. Работата е в това, че нашите учени, предполагащи пълното изчезване на доисторическите животни в резултат от настъпването на нашата планета на период на вечна замръзналост и по никакъв начин недопускащи други форми на съществуване на съзнанието освен физическата, изпадат в голяма грешка.

Да, тези т. нар. „доисторически” гигантски животни поради силната планетарна катастрофа са изгубили своите белтъчни тела и не са били способни да оцелеят в рязко изменилите се условия. Но нали съзнанията (душите), одухотворяващи тези плътноматериални форми, никъде не са изчезнали, а само са се преселили на други, по-пригодни за тяхното съществуване слоеве на обитание – в многоизмерните сфери на пространството на Антисвета. След продължителна инкарнация в силициево-метанови тела те тръгнали по пътя на по-нататъшната си еволюция в по-фините слоеве.

За изтеклите милиони години бившите бронтозаври и динозаври, тиранозаври и алозаври са могли да достигнат степен на частично осъзнаване, но те все още остават диви животни с всички присъщи за животните инстинкти. За своята дълга история те така и не са могли да достигнат високо ниво на самокултивиране на разумна плазма, но затова пък много силно са преуспели в развитието на такива демонични качества, поощрявани в Антисвета, като пределна кръвожадност и жестокост, неимоверна войнственост и отсъствие на страх от смъртта на бойното поле. Именно тези техни наклонности са определили по-нататъшната им съдба в историята на Антисвета.

Всеки от тях има великолепни широки крила както при прилепите, но да ги използват в своята среда те не могат поради твърде голямата ú плътност. Те им намират приложение, едва когато се издигнат в своите владения – най-низшите сфери на земния астрал. Техните полети се отличават с неравност, ъгловатост и зигзагообразност. Макар да са много агресивни по своя нрав, ако не ги пипаш и дразниш, сами те никога не нападат първи и не влизат в конфликт с живия човек – това им е категорично забранено по силата на съглашение между атмиките и антиките, сключено от тях в рамките на разделянето на сферите на влияние на Земята.
Видът на тези ужасни летящи твари е толкова зловещ, че да се предаде усещането, което обхваща душата на умрелия човек при среща с такъв подобен на гущер доисторически птеродактил, е просто невъзможно. Тяхната невероятна телесна мощ и огромното постоянно нажежаване от всички помитащи емоции и страсти на стремящите се да се измъкнат навън са толкова явни и непредсказуеми, че даже на антиките, с тяхното небивало ниво на развитие на смъртоносни видове оръжия, се налага да се примиряват с такова опасно средство.

Но тромавите мозъци на тези летящи гущери просто не са в състояние да противостоят на военната мощ на антиките-джуджета, затова тях ги устройва отредената им роля на боеви авангард в многовековните войни за сфери на влияние, водени между някои от висшите йерарси в течение на последните хилядолетия.

Хистург такова положение на вътрешно военно противопоставяне и безкрайни войни между неговите поданици напълно го устройва, тъй като в процеса на кръвожадни битки едновременно от всички противоборстващи страни се отделя небивала по своята мощ енергия, а именно тази низша енергия дава живот и могъщество на трите негови земни ипостаса – демоничните Съзнания Хистург, Урпарп и Фокерма.

За избягване на каквото и да е двусмислие, способно да породи в неузрелите човешки умове лъжа, ние отново и отново ви напомняме, че:

Бог е Истински и Реален, сътворил абсолютно всичко, в това число и описваните от нас Светове, заедно с тяхното съдържание – ТОЗИ Бог се явява ВСИЧКО.

Той е Единен, включва в Себе Си и тези мерзостни създания, както човешката кръв трябва да включва в себе си не само червени кръвни телца (еритроцити), но и бели кръвни телца (левкоцити), и още много друго, което средно развитият човек поради невежеството си още не е способен да обхване нито със своя ум, нито със своето съзнание.

Всички тези светове така, както и нашите физически и фини светове, са не повече от илюзия, борба в дълбок сън на един вид наше съзнание с друг вид съзнание, в хода на която постепенно и без бързане се извършва Еволюция.

В нея са внимателно проверени и отдавна вече отчетени всяко глобално събитие и всеки изход; не ние, недостойните, играем на шахмат с историята, а самите ние се явяваме само дървени фигурки върху черно-бялото поле на еволюцията.

Ние твърде много мислим за себе си, смятаме, въобразяваме си - ето нашата главна беда! Никакъв Сатана или Луцифер не са способни даже "пръста си да помръднат" без волята за това на Първотвореца, но всяко съзнание трябва и е длъжно да осъществява определената и отредената му от Първотвореца (!) функция.

Не следва буквално да разбираме всички свещени Писания: никакъв ангел не би могъл нито да "падне", нито да поведе след себе си по собствена инициатива някаква част от останалите "въстанали" против Бога Божествени сили, ако нямаше за това Промисъл Божий.

Човешкото примитивно мислене е изгодно на тъмните сили, втълпили в тъпите и невежи глави на някои духовници от различните религии нелепи мисли за „дявола”, „Сатаната”, „Луцифер” и т. н. като за някакъв метежник, противопоставил(!) себе си – Кому? Само си помислете – НА САМИЯ БОГ!

Твърде много чест приписваме ние на тази второстепенна функция на Божествения Организъм. Луцифер, с целия свой Антисвят, изпълнява само функцията на храносмилателен тракт и отвеждаща система на неподдаващия се на нашето въображение Организъм на Бога.

Бог е Един! И няма нищо освен Бога и няма никого извън Бога! Ние всички, с нашите „Светове”, „Антисветове”, „Светлина” и „Тъмнина”, „Добро” и „Зло”, „Христос” и „Антихриста” – всички ние се намираме вътре в Него, Безкрайния и Безпределния.

Затова не може да има нищо нито „ПРОТИВ Него”, нито „ЗА Него”, нито „ИЗВЪН Него”: всички наши примитивни „ЗА” и всички наши едностранчиви "ПРОТИВ" – това също е Той, Бог – Абсолютният, Безкрайният, Единният, Многоликият и Неделимият!...



А сега да продължим.
Нито летящите гущери, нито даже достигналите огромни технократски висоти антики все пак не са истинските владетели на Антисвета. Всички те се намират в състояние на постоянен страх пред демонични същества от съвсем друг род и разред спрямо тези, с които ви запознахме досега.

Местообитание на тези огромни чудовища е съвсем обособена сфера, следваща основния за антиките слой – свръхгореща и свръхпустинна даже за тях, и в нейните предели антиките не могат да преминават не само по чисто физически причини, но и по силата на това, че обитателите на тази сфера активно контролират живота абсолютно на всички подземни градове и страни, периодически надвисвайки над своите владения, всявайки при това страх и ужас сред цялото население на антисвета.

Паническият страх на антиките пред тези безформени и свръхогромни демонически същества е смесен с чувството на относителна безопасност и защитеност, което им осигурява техният властелин, предпазвайки от посегателства антиките на съседните държави на тяхната собственост и територия.

Достатъчно е да се каже, че „тялото” на едно такова същество би било достатъчно, за да се покрие с него целият наш Крим, а дългите му пипала – за да стигнат до Турция и Москва. Скоростта на придвижването им в тяхната среда е просто неимоверна и изобщо не се вързва с огромните им обеми – те могат да се движат със скоростта на прелитащите над главата ви облаци, когато сте високо в планината. Тези същества са много хитри и коварни, високо разумни и безпощадни, както и самият им стопанин – земният ипостас на съзнанието на Луцифер, демонът Гагтунгр.

Нито жалост, нито съчувствие, нито каквито и да било други положителни човешки чувства или емоции са ведоми за тези същества. Размножавайки се посредством пъпкуване, те се стараят да изяждат своите не по-малко кръвожадни деца още преди те да пораснат и да успеят, на свой ред, да се разправят с тези, които са ги породили. Който по някакви причини не успее да направи това, непременно сам става храна за своето незабелязано израснало дете. И това, съгласно морала на Антисвета, е напълно естествено и нормално поведение.

Всяка страна или даже континент на Антисвета се контролират от едно такова чудовище, което води постоянна и непримирима борба със своето потомство, от една страна, и с алчните си съседи, домогващи се да налетят при първата удобна възможност – от друга страна. Но всички тези чудовища, колкото и огромни и ужасни да ни се струват, сами страхливо треперят от само един „поглед” на Гагтунгр или на един от трите му ипостаса – Хистург, Фокерма и Урпарп, които те могат лично да видят само в шестмерното пространство на Антисвета.

Ако усещаме влиянието на антиките на личен план, като му отговаряме с изблик на отрицателни емоции и неоправдана жестокост по отношение към ближните си, то за нормалното подхранване на описваните чудовища енергията, отделяна от нас по време на стрес и на пристъпи на страх, е съвсем недостатъчна. Нямайки физическата възможност да пребивават непосредствено в слоевете на обитание на човека, нямайки колосални и неограничени възможности да въздействат върху нашата психическа атмосфера, тези чудовища от „кафявия” Антисвят непрекъснато се хранят за сметка на низшите психически енергии на човечеството, като глобално влияят на нашето подсъзнание чрез демоничните егрегори на държавността и великодържавието, национализма и шовинизма.

Храна именно на това чудовище доставят участниците във всевъзможни стачки, митинги и протестни акции, по време на провеждането на политически избори, различни демонстрации и манифестации, а да не говорим за войните, революциите и военните преврати, когато тази клокочеща и кипяща по низходящите енергийни канали психическа енергия се слива в огромни реки в подземните хранилища и храни висшите аристократи на Антисвета, попълвайки тяхната сила, всемогъщество и власт над нас. Ето защо нашите Учители винаги ни напомнят за вредата за нас самите, която предизвиква отделяната от нас в пространството най-силна психологическа отрова – империл.

Душата, преминаваща през низшите слоеве на астрала и до краен предел утежнена от прекомерния багаж на своите земни грехове-отклонения, има голяма вероятност да се натъкне на границите на света на антиките и даже да попадне в средата на тяхното обитание, от която след това е много трудно или даже практически невъзможно да се измъкне. Тогава на умрелия му се струва, че е захвърлен в горящите котли на ада, охранявани от дяволи. Бидейки стопани на долните слоеве на чистилището, те попълват недостига на своята енергетика с това, че безпощадно вампирират от въвлечените в ада души на хората най-тежките енергии на тяхната карма.

Хоахи надеждно охраняват всички попаднали при тях човешки души, затова досега отишлите там доброволно или насилствено не могат не само да се издигнат, но и да се въплътят, защото всичките им фини тела чак до менталното се заразяват с енергиите на Антисвета и с времето като че ли се развалят и анихилират.



Отличителни черти на

въплътените УНГИ



При спускането в „котела” на Антисвета астралното тяло на грешната душа скоро или напълно се разпада, или попада като изходен еволюционен материал във властта на управителя на тази страна, на чиято територия е разположен даденият енергонатрупвател. След внимателна подготовка и психическа обработка на спусналата се на Дъното душа управителят решава как да използва дадената човешка душа като възможност за внедряване във физическия план на Земята на инволунтираните демонични същности – Унгите, изпълнители на специални тъмни мисии на нашата планета.

Множество човешки души се съгласяват с изпълнението на подобни срамни задачи поради страх от това, да бъдат повторно низвергнати на Дъното – най-страшното място на планетата, а други – по силата на низостта на своята собствена природа: поради вродено тежнение към злото, жажда за власт, жажда за кръв и др.

Физическото тяло на човека по своята природа е абсолютно неутрално, както са неутрални дрехите, обличани на различните хора, тоест то може еднакво добре да служи както на истинското човешко съзнание, така и на допълнително засажданото от антиките съзнание, чиито интелекти не само са различни по своето ниво, но са и противоположни, тоест физическото тяло може да носи и да отглежда в себе си както вампирираща, така и сензитивна група.
Към вампириращата група се отнасят представителите на Антисвета, а също и постоянно деградиращото население на най-ниските слоеве в Астрала – мафлоците, което е неспособно, по силата на своите егоистични свойства, да продуцира, произвежда за отдаване някаква качествена психоенергия. Това обаче не означава, че в тях всички качества, без изключение, са отрицателни.

Тяхната способност да причиняват вреда на своите врагове е сравнително неголяма, тъй като те, въплъщавайки се в човешка форма, стават чужденци в непозната страна и беззащитни против обичайните сред хората методи да си нанасят вреда един на друг. Затова пък те могат да нанасят вреда на тези, които ги обичат – на своите приятели и роднини.

Те действат така не умишлено или със зли намерения (тъй като нашето добро в разбирането на техния отрицателен интелект се превръща в тяхното зло), а подобно на деца, които от нямане какво да правят късат крилата на мухата, без да осъзнават какво правят. Подчинявайки се на егоцентричната си природа, те вредят на съществата от човешката еволюция. За тях подчинението пред нашите стандарти и закони представлява отрицание на техните най-дълбоки инстинкти на антиките.

Но особено престъпно се отнасят въплътените унги към подчинените им по длъжност или в нещо зависещи от тях хора, неосъзнаващи своята обективна роля на оръдия, като активно ги използват за борба с въплътените представители на светлите сили. Въплътеното в човешка форма съзнание на антика много остро чувства различието на активните носители на светлината от другите хора и винаги възприема тяхното близко присъствие като пряка заплаха за своя вътрешен свят и съществувание.

Унгите по своя външен вид и поведение са само привидно „хора” – това са НЕХОРА, които по своята духовна, висша природа нямат нищо общо със земните хора. Тяхното съзнание представлява съсирек от нискокачествена психична енергия, а двете им тела – етерно и астрално, са събрани от набор от нискоастрална материя на умрели хора, съдържаща в себе си само един-два елементала (стихии), докато в истинския човек хармонично трябва да се съчетават и четирите.

Елементалните клетки на материята, съставляваща астралната обвивка на въплътените сред хората унги, са окончателно заразени с енергобацилите на егоизма и своеволието. В духовно развитите хора те предизвикват деструктивен дисонанс (антипатия) от пръв поглед, докато други, в чиито астросоми съотношението на стихиалите е неуравновесено, много лесно се очароват от тях и изпитват по време на общуването си с тях удивителен прилив на жизнени сили.

Хората, при които подсъзнанието се намира не така дълбоко – такива като дейците на изкуството, хората с явни психически отклонения и чудатости, чувствено неустойчивите, както и надарените личности от всички професии, обичат подобни елементални контакти, които често им служат като външен източник за техните способности и вдъхновение.

Това очарование е свързано с факта, че човекът, който влиза в грубо астрална връзка с въплътилия се унг, дълбоко се активира от внезапния приток на недостигащите в неговата низша природа елементални сили, които намират достъп до нашата психическа сфера чрез вампириращия канал на тази същност. Всеки подобен елементален контакт е способен много силно да стимулира човека енергийно, тъй като осигуряващите го стихиалии притежават своя особена жизнена сила, присъща само на тяхната сфера, а това значително активизира съответния от четирите стихиалии, съставляващи астросома на човека.

Но ако човекът, чието ментално тяло е организирано върху основата на подтискане и компромис, се увлече в сферата на един елемент, то той постепенно се отравя от прекомерната доза от този елемент и започва остро да усеща недостиг на останалите три стихиалии. Той престава да живее в нормалния си човешки живот пълната степен на своите духовни сили и възможности, все повече увличайки се от илюзиите, произвеждани в неговия мозък от стихиалите от един вид.

Например, поговорката “Любовта е сляпа” прекрасно демонстрира подобно илюзорно състояние на съзнанието на човек, изпаднал в пълна зависимост от въплътените НЕХОРА, които в пълна степен могат да се окажат и унги. Въздействието на определен вид стихия може така да затъмни или приспи разума, че човекът като че ли пред всички напълно се променя, престава да бъде себе си, без даже да забелязва, че е само послушно оръдие на нечия чужда демонична воля.

При поява на света в облика на човешки деца антиките обикновено имат значително по-малки, отколкото при хората, параметри: малки и леки, те притежават при това необикновена физическа сила, издръжливост и оцеляемост и в същото време са подложени на рязко нервно изтощение и психически сривове. В обществените си отношения те са способни да предизвикват в околните или силна симпатия, или рязка, необусловена от нищо антипатия.

Благодарността, както и жалостта, са абсолютно чужди на тяхната природа. Повечето от тях са прекрасни актьори и са способни майсторски да подражават на истински добрите чувства, без при това да изпитват самите тези чувства. При това към тези, които ненавиждат, те са безжалостни и безпощадни, като повсеместно проявяват по отношение на тях такива чисто антимировски качества като интригантство, дребнава злоба и изострена жестокост. Във всичките си жизнени отношения те са крайно безотговорни и абсолютно ненадеждни като партньори.

Винаги и навсякъде, пребивавайки във физическо човешко тяло, съзнанията на Антисвета се опитват с всякакви средства и методи колкото може по-бързо да откъснат и отделят попадналия в чувствена зависимост от тях човек от неговата изначална и вечна духовна същност. С тази цел те във всичко се стремят да абсолютизират максимално значението на личността (т.е. на “външния”, “немощен” човек), за да може по този начин да прекъснат връзката с неговия висш Аз и прекъсвайки връзката с висшия „Аз” – да го превърнат в съд за изливане на своите черни мисли и нискокачествени чувства.

На едноелементното същество, въплътило се сред хората, се налага непрекъснато да контролира и да се опитва поне някак да асимилира в себе си трите недостигащи допълнителни елемента, към присъствието на които в своята психика те не са привикнали и не са приспособени. Като правило, поради ниското духовно ниво и невъзможността във връзка с това за достъп до информация от по-високи нива на космическото знание, резултатите от такъв нискоастрален синтез винаги са губителни за самите въплътени антики.

Тъй като обикновените човешки подбудителни мотиви не им действат и обикновените човешки алтруистични чувства не са им свойствени, то на тях не им остава нищо друго, освен да изпълняват това, заради което са се и въплътили сред хората – да разпространяват безгранични страдания край себе си. В това те са достигнали най-големи висоти и са се научили виртуозно да управляват с изгода за себе си всички човешки слабости, наклонности, стремежи и желания.

Практически всички те са изключително безразборни в своите полови връзки и привички и дори само по този отличителен за всички антики признак в тяхната природа няма нищо, което да може да удовлетвори висшите духовни искания на човека. Но затова пък те умеят майсторски да проектират самите себе си в съзнанието на нужния им човек и да ИМИТИРАТ всички високи душевни качества, които те не притежават и по своята природа просто не могат да притежават, но проявяване на които всички очакват от тях: съчувствие, разбиране, внимателност, културност, услужливост, скромност, свенливост, духовна устременост...

При това те така виртуозно и естествено могат да влизат в ролята, която играят, че е необходимо само дълбоко виждане на тяхната истинска психическа същност или изключително стечение на обстоятелствата за извеждането им на чисто. Винаги трябва да се помни, че свойствата на духовната, астрална и ментална мимикрия и приспособленчество – това е главното оръжие на НЕХОРАТА в активната им и непримирима борба на силите на злото за привличане на своя страна на неопитните човешки души.

При въплъщаване на физическия план унгът се старае, каквото и да стане, да заеме водещо място в някой от могъщите демонични егрегори (като например Сталин или Хитлер) или поне, незабележимо за останалите хора, да бъде изтънчен и жесток домашен тиранин, където като миниегрегор му служи семейството и близките му роднини. На унгите и другите нехора, броят на които сред хората в навечерието на предстоящото преображение достигна вече неимоверно голямо количество, все пак не им достигат енергийни възможности и сили за по-пълно узурпиране на управлението над колективното съзнание на човечеството, за овладяване от тях на финовибрационната материя на менталния план, даващ възможност за включване в себе си на още един елемент и благодарение на това – за широко внедряване в още по-големи стихийни маси от хора.

Не трябва да позволяваме привичната за нас човешка форма да ни въвежда в заблуждение: не винаги зад физическата обвивка на нашия приятен събеседник се намира човешка душа. Унгът – това е вместено във физическа хуманоидна форма животно, притежаващо частично съзнание, това не е човек, а неродствено ни по дух създание и ние не трябва да допускаме, използвайки илюзорна човешка маска, да ни ръководят и командват въплътените антики, които стоят значително по-ниско от нас по своето еволюционно и духовно ниво на развитие.



Магията на Антисвета



И още едно много важно нещо. Съществува един единствен път (с много разклонения), стъпвайки на който, човекът започва да инволюира, да деградира като духовна същност, макар че при това неговата външна власт, слава и даже знания могат да нараснат дори до ослепително изкуствено сияние.

Този път е пътят на черната магия. Човекът може да води уединен начин на живот и насаме да практикува черномагически ритуали, но цялата му власт, могъщество и знание ще се определят в съответствие с мястото, заемано от него в йерархията на Черния Конус на Тъмнината и Антисвета.

Черната магия далеч не винаги се представя в привичната за нас религиозно-мистична форма. Тя може да носи и материалистическа обвивка точно така, както и съвременната груповщина, групировки, мафията и корупцията с нищо не са по-слаби от различните тайни общества от времената на Средновековието.

Така наричаните “черен”, “зелен”, “сив” и “бял” тип магии обединяват в единно цяло не външната форма, не ритуалите и оръдието на въздействие, а общността на техните истински принципи:

- абсолютизациятта на егоизма;

- управлението на другите чрез слабото звено в структурата на личността или общността;

- безразборното използване за постигане на целта на всички средства, особено на хипноза, внушение, заблуда, страх, терор;

- пълното отрицание на Духа и Любовта, във връзка с което в хипертрофираните форми на съзнанието активно се практикува най-дълбоко сексуално удовлетворение, усилвано от т.нар. “астрални сексуални отношения” и групови връзки, което предполага автоматическо попиване и приемане на всякаква чувствена мръсотия в собствения си астросом в качеството на “родна” стихия;

- виждането на висшия смисъл на живота в постигането на възможно по-голяма лична власт;

- съгласието на “низшестоящите” да се плати за властта и произвола с пълно раболепничене пред висшестоящите, а поради това черният маг винаги в душата си остава страхлив роб, който мечтае не за свобода, а за това, да направи свои роби колкото може повече други хора.

Ние вече писахме, че всяко от нашите енергийни тела има енергиен екран – приемник и излъчвател, изведен отвъд пределите на енергийното тяло. Разположени като концентрични сфери-обвивки, нашите фини тела представляват "реалности" за другите светове и живеят в тях, свързвайки различните вибрационни нива на нашето общо съзнание с енергетиката на всяко от тези измерения.

Ако мислено построим и с мощен волеви импулс осъществим на финоенергийно ниво (внимателно моделираме) събития за „реалностите” на нашите фини тела, то нашето съзнание ще може да осъществи тези събития и на нивото на физическата „реалност”. Но използвайки знания и възможности, почерпани от другите светове за свои користни и егоистични цели, човек задейства енергийните планове на други субстанции, с това поставяйки своето съществуване в зависимост от тях, тъй като ще влезе в пряка зависимост от участието на другоизмерни същества при осъществяването на своите меркантилни интереси.

В това се и заключава главният принцип за поробване на човека с помощта на магията на Антисвета, която поставя в пълна зависимост съзнанието (душата) на човека от изпълняваните за него от обитателите на другите светове действия на нивото на физическия план на Земята. С това душата отдава самата себе си като заложница на силите, помагащи ú в този финоматериален свят, и след своето развъплъщаване ще бъде принудена да отработи стократно абсолютно всяка от предоставените ú от антиките услуги. Това е и истинската същност на онова, което народът нарича „да продадеш душата си на дявола”.

Сами по себе си такива акции имат за човешкото съзнание огромни отрицателни последствия, които при недооценяване могат да доведат до попадане в робство от Антисвета, осигурявайки си с това за много хиляди години процес на индивидуална инволюция и деградация на съзнанието.

Практически със стопроцентна увереност можем да кажем, че всички така наричани "магове", "вещери", "вещици" и "магьосници" са същества, чиито съзнания се намират на инволюционен, деградиращ път на развитие. На каквото и ниво на "майсторство" да се намират, висшите светове за най-близките милиони години развитие са затворени за тях. Тяхната участ е низшият астрал и физическият план на Земята, с последващ безсмислен живот след развъплъщаването им в двуизмерните или даже едноизмерните светове на Антисвета.

Всички тези названия на магьосниците и маговете: "бял", "червен", "зелен", "сив", “бял”, са само заблуждаващи названия за доверчиви глупаци и невежи хора. Магията винаги е била, е и ще си остане по своята същност черна, тъй като висшите духовни планове са безкрайно далечни от всичко това, което за нашето затъмнено от материална илюзия съзнание се представя под тази привлекателна и тайнствена, но много опасна и зловеща по своя смисъл дума.

Влизайки съзнателно в контакт по каналите за ясновиждане и ясночуване, невежият и несъзнателен човек открива с това неограничен достъп до своето съзнание за различни паразитиращи същества от намиращия се в контакт с него Антисвят, които впоследствие могат, надеждно закрепвайки се в подсъзнанието, произволно и цялостно да въздействат на неговата психика с всевъзможни халюцинации, дисбалансирайки, програмирайки и разклащайки я до състояние на психични заболявания.

Така наричаните “магове от пети и шести ред” могат напълно да управляват и държат под свой контрол могъщото войнство на тъмните сили, имайки с него съзнателно съглашение за сътрудничество, но след физическата си смърт самите те стават тъмни духове, заемайки в йерархията на Антисвета достойното за тях място.

Още веднъж ще ви напомним, че в Антисветовете съзнанията на бившите хора не просто се наподобяват, а в действителност представляват същества под формата на различни звероподобни и получовекообразни уродливо-рахитични чудовища. На всяко съзнание във физическия свят човешкото тяло се предоставя под формата на АВАНС с оглед перспективата за неговото духовно развитие или, ако можем така да се изразим, "за израстване".

Но с изминаване на времето за изпитания в цялата множествена верига човешки реинкарнации несъумелите да реализират по надлежен начин дадените им за индивидуално развитие възможности паднали ниско човешки души получават в другите светове само тези несъвършени тела, които са заслужили, и затова са принудени да се въплъщават като животни или вампирообразни същества, изцяло деградирали духовно и недостойни даже за животинско въплъщение.

По-рано писахме за егрегорите като за своеобразни ментални държави, инспириращи психиката на едни или други хора. На Земята егрегорите имат свои външни идеологически институции под формата на религии, духовно-философски течения, направления в изобразителното изкуство, музиката и т.н. Всеки егрегор (с изключение на черномагическия) винаги има поне някакви свои светли страни или енергийни канали, извеждащи съзнанията на намиращите се под неговото влияние хора в сферата на чистите духове. Но практически до всеки земен егрегор, в едни или други негови слаби места, на Черния Конус на Тъмнината се е отдало да се впие и при определени обстоятелства да бъде използван от тези енергийни същности за собствените им користни цели.

Егрегорите изискват от хората енергия, за да я използват за подтискане и експлоатация на още по-голямо количество човешки съзнания. Участващите в молебени и отдаващи своята енергетика хора стават неосъзнати съучастници в непрекратяващите се нито за миг глобални астро-ментални битки, водени между различните многобройни егрегори, всеки от които се отнася до една от противостоящите си една на друга категории космически сили.

От това, че човекът, макар и неосъзнато, участва в актове на насилие над другите съзнания, вината за това не се снема от него, тъй като по закона на кармата е наказуемо не следствието, а действието, и тези, които нарушават правото на свобода на волеизявлението на други съзнания, отнемат от тях възможността да тръгнат по пътя на свободната еволюция.

В условията на колективно планетарно съзнание на една планета висше ниво на развитие не може да се достигне едновременно от няколко планетарни разумни раси, принадлежащи към различни „реалности” и „заразени” антагонистично една спрямо друга, тъй като това би създало условия за конфликт и разрушаване на съзнанията като при нереализиралите се същности, заразени с вируса на агресивността. За съзнанията такъв тип възход във висшите светове би бил невъзможен. Именно непоклатимостта на този основополагащ еволюционен принцип ще демонстрира на всички космически същества от нашата галактика стремително приближаващото се преображение на нашия Планетарен Логос.

Като пример е достатъчно да си спомним егрегора на християнството, създаден около идеята за Бога-Любов ("непозналият Любовта не е познал и Бога, защото Бог е самата Любов"). Но огньовете и мъченията на средновековната инквизиция се оказаха твърде далеч от Божествената Любов. Кукичките, за които успешно можа да се захване Антисветът, ги имаше още в най-първите християни.

Хората от по-развитите човешки цивилизации на всички времена добре знаеха и прекрасно разбираха, че всички бездуховни същности, обилно запълващи астралния план на Земята, са по същността си демонични съзнания, стремящи се да отведат съзнанията на хората от познанието за висшите духовни истини.

Нашите съзнания се изпитват от демоните с разрешението на висшите Йерарси от Пръстена на Великото Светене, стоварили и въплътили преди милиарди години съзнанията на различните космически цивилизации на астралния и физически планове на Земята за преминаване от тях по пътя на изпитанията до пълно самостоятелно осъзнаване от тях на причините, поради които тези съзнания понасят наказания, намирайки се в грубоматериални човешки обвивки. Сега, повече от когато и да било в своята история, хората са управлявани от тези демонически астрални същности, които все повече всмукват и увличат човешките съзнания в кръга на низшите егоистични страсти и интереси.


Антисветове - Орис