техният произход и цели в контекста на книгата би следвало да бъдат напълно прозрачни
за всеки читател, защото са формулирани изключително ясно. От позиция на текущото
състояние на земната цивилизация обаче, човек би останал с абсолютно грешната
представа, че има подходяща алтернатива, бореща се с този своеобразен контрол върху
съзнанието, който религиите представляват, в лицето на науката! Фалшивото
противоборство между „религия" и „наука" е еквивалентно на това да избирате между два
пътя, водещи на пръв поглед до различни дестинации, но с еднакво задънен край. Нещо
повече - науката във формата, която се манифестира в живота ни, сама по себе си е форма
на религия и това е очевадно за всеки поне малко осъзнат човек. Научните догми, които
така безцеремонно биват налагани, по нищо не отстъпват на религиозните такива от
Средновековието, а техните последици имат също толкова значими проявления в
живота на човека. Примерите и сравненията са милиони, дори в аспекта на наказанията
за простото несъгласие с определена догма. Как изобщо трябва дори да коментираме
факта, че подлежите на затвор, ако сложите етикет с надпис „водата хидратира организма"? Щеше да бъде смешно, ако не беше жалко. До каква степен науката ще влезе
в ролята на същинска религия от Средновековието, ще може да се ориентирате по това,
доколко конкретно изразено несъгласие с някой „постулат" бива посрещано просто с
присмех или с „наказания". И в целия този процес съвсем естествено няма нищо странно,
защото точно както всяка една религия на Земята, така и науката има за цел най-вече
контрол над съзнанието и масите.
На какво се дължи обаче привидното противоборство между „наука" и „религия" в
контекста на извънземните влияния на Земята? Това е изключително важна и по своята
същност многопластова проблематика с множества аспекти, от които ще отделим
внимание на два.
Много от вас са запознати с принципа, че за разлика от невежия, който в дадена
ситуация вижда само хаос, запознатият наблюдава порядък или модел от по-високо ниво.
Приложено към темата, науката (в частност научният материализъм като доминантна
философия) и религията са в привидно противоборство на ниско ниво и в перфектна
симбиоза от перспективата на по-висока гледна точка, ако ги разглеждаме спрямо целите,
които си поставят. А целите са именно да обхванат колкото се може по-голям процент от
хора в техните „задънени улици". Симбиозата е перфектна, защото масата от хора,
прозрели фалша на единия модел, ще се насочат веднага към другия, защото привидно му
противостои. Така едните фанатично ще защитават „науката" в ролята й на спасител от
манипулациите на религиите, без дори да имат представа за техния истински произход и
няма да виждат нищо отвъд това. Другите пък, търсейки нещо различно от брътвежите за
материалното тяло, което да е свързано с духа, ще намерят пристан в конкретна
религиозна догма, която да им даде някакво спокойствие за настоящия им живот и този
след смъртта и също няма да искат да видят нищо отвъд това.
Тук е мястото горещо да ви препоръчаме един документален филм, който без да има
тази цел прекрасно илюстрира за какво наистина иде реч. Филмът се казва „Religulous" и е
от 2008 г. Неговата основна цел е да направи на пух и прах всички религии за сметка на
науката, като изобличи тяхната неадекватност и демонстрира вредата, която нанасят на
обществото с огромна палитра от различни похвати. В това си качество, трябва да се
признае, че определено постига голям успех. Особено сполучливи са многобройните
хумористични и иронични откъси пръснати из него, които често изскачат изневиделица,
но обикновено са много на място. Това че толкова умело успява да изобличи и осмее на
практика всички основни религии и една дузина секти, по никакъв начин, обаче не трябва
да ви заблуждава относно посланията, които се отправят. „Науката" бива впрегната да
докаже как всъщност религиозните хора страдат от „неврологично разстройство", а
религията трябва да умре, за да оцелее човешкият род. Тоест - религията е мъртва - да
живее новата религия - науката! Фалшът и лицемерието на едната страна биват показани в
пълния им „блясък", а на тяхно място на преден план излиза новата религия -
материалистичната бездуховна наука. Интересното в този контекст е, че отново можем да
наблюдаваме голямата прилика между уж противостоящите си системи. Много важно е да
се отбележи, че както науката, така и религията биват едновременно езотерични и
екзотерични. С други думи, истинските научни знания и постижения са достъпни за много
тесен кръг хора, докато на масите се пробутват екзотеричните норми и правила. Същото в
пълна сила важи и за религиите. При тях дори разграничението между езотеричното и
екзотеричното познание е толкова драстично, че тези, които са увлечени по дадена
религия, но не са интегрирали знания, отвъд тези за обща консумация, лесно биха
изпаднали в когнитивен дисонанс при задаването само на няколко въпроса. Всъщност, това ярко проличава и в гореспоменатия документален филм. Там екзотеричната наука
атакува екзотеричната религия, показвайки фалша и лицемерието, но по никакъв начин не
се отива отвъд това - не се търсят истинските причини за възникването на тези религии и
какво всъщност наистина стои зад тях. И това е напълно нормално, защото разкриването
на факта какво наистина стои зад религиите, би показало с абсолютно същата сила фалша,
лицемерието и неадекватността на самата екзотерична наука.
Особено комичен момент във филма във връзка с настоящата книга е, когато сюжетът
ни запознава с Хесус Миранда, който е обявил себе си за второто пришествие на месията
на християнския свят, но в същността си е невероятно програмиран човек. Виждате ясно
черно-белия под на трибуната му и инициалите на неговата секта - „SSS"!
Понякога нещата са наистина пред очите ни.
От своя страна религиозните групировки не останаха по-назад в
разпределението на „баницата" и наскоро „Организацията за ислямско сътрудничество"
даде да се разбере, че ще възобнови отдавнашните си опити обидата на религия да бъде
обявена за престъпление от международното право! Според тях е: „необходимо
международната общност да спре да се крие зад оправданието със свободата на
словото в своето противопоставяне срещу приемането на всеобщ закон за
богохулството"! На всичко отгоре „предупреждават", че: „предумишленото, мотивирано
и систематично злоупотребяване с тази свобода е заплаха за световния мир и
сигурност". Така в крайна сметка виждате как двете уж толкова противоположни системи
- религия и наука - ефективно се стремят да поставят извън закона всички, които по
някаква причина не са съгласни с определена догма.
Общите цели на научния материализъм и религиите са ясно видими в техния стремеж
да наложат монопол над всичко загадъчно или непознато, а несъгласните биват обявени за
своеобразни еретици. Тяхната взаимовръзка и симбиоза се изразява в това да потискат
естествения импулс на хората към свобода. Разбира се, трябва да се прави разграничение
между фалшивата научна религия, установила се здраво в днешното общество и науката
като потенциален инструмент за придобиване на знание. Но това знание, дори когато е в
най-чистия си вид без всякаква друга манипулация, не може да ви опише истината, защото
тя се съдържа единствено в самите нас и може да бъде изживяна в своята цялост само
отвътре навън, индивидуално, за разлика от интелектуалното познание, което е външно.
Ако пренесем тази идея в полето на религиите, много ясно може да се направи следният
извод - всяка религия, секта или култ, която поставя Източника извън вас самите и като
добавка създава и използва ритуали и церемонии за почитането му, придружени със
заплахи и налагане на страх, е очевидно фалшива религия, в повечето случаи с извънземни
корени.
И тук следва да се обясни вторият аспект на смисъла на паралелното съществуване на
науката и религиите като псевдо-противостоящи си системи. Те трябва да останат такива, докато не се завърнат техните истински създатели в лицето на извънземните Империи, а
съществуването им точно в този им вид е пряко свързано именно с различните извънземни
сценарии относно Земята и това дали ще има официален извънземен контакт или не. В
момента науката изпълнява перфектно своята роля на параван за това, което се е случвало
и се случва в собствената ни Слънчева система. Налаганата в продължение на години
представа за един „мъртъв" космос, който ни заобикаля, се е превърнала, може би, в най-
злокобната религиозна догма, която човечеството познава!
Точно затова описанията на звездните кораби на двете Империи в IV-та, V-та и VI-та
глава на книгата, начинът им на функциониране, мащаб, структура и възможности са от
фундаментално значение не само за възприемане на техния начин и система на живот, а и
как те биват проектирани в окупираните от тях космически територии.
5.1
Разчупване на догмата
Нашата собствена Слънчева система е може би най-яркият пример за тази напълно
различна реалност, която книгата ни представя, за разлика от умишлената дезинформация
на оторизираните органи, занимаващи се с „космически изследвания". Много важно е да се
отбележи и фактът, че през изминалия век стотици учени са алармирали обществеността за
тези феномени, които ярко контрастират с догматичните постановки на космическите
агенции. Още повече, че те стигат до своите заключения, работейки в една изключително
неблагоприятна среда, в която трябва да изкопчат и малкото истина, останала в
предварително „филтрираните данни", които биват допускани като официална
информация. Имащите пък възможността да работят с информация от първа ръка,
използвайки телескопи, струващи стотици милиони, са до такава степен бюрократично и
процедурно ограничени да изследват каквото и да е противоречащо на „установените
постулати", че дори да имат волята и честността да представят своите открития, много
бързо биват заглушавани от „колегиалния натиск" и системата като цяло. Тук дори
споменаването на „системата" в контекста на книгата звучи далеч по-респектиращо по
отношение на нейната сила. И въпреки всичко, астрономи от световен калибър, като вече
покойния Том Ван Фландър и др., имаха смелостта да говорят за този вид цензура. Самият
Фландър пък е известен и със защитата си на неортодоксални теории като тази, че
скоростта на гравитацията надминава в пъти тази на светлината, за експлодирала планета в
Слънчевата система, за изкуствени явления на Марс и ясната му позиция, че сериозно и
задълбочено трябва да се изследва хипотезата за извънземна намеса в човешкия произход
и развитие.
И като споменахме „извънземна намеса", Чарлз Форт (1867-1923 г.) е може би първият
изследовател на 20 век, който сериозно предполага, че извънземните са замесени пряко в
битието на хората. Той прекарва дълги години от живота си, анализирайки всякакви
необикновени феномени от научни журнали, списания и вестници. През 1919 г. издава
„Книгата на прокълнатите", като под това име са заложени хилядите „прокълнати"
сведения и доказателства, които просто се игнорират или директно отхвърлят на
официално ниво. В крайна сметка Форт стига до заключение, че земното небе приютява
внушителен брой извънземни кораби, които той нарича „суперконструкции". Най-важният
извод, до който стига през всичките години на своите изследвания, е нещо, което е
фундаментално както за „Документите Тера", така и за настоящата книга. Според Форт
хората са собственост на някого, а планетата е била обект на колонизация от извънземни
раси, като за нея са се водили множество войни! В сравнение с извънземните собственици,
хората имат значително по-нисък статус - такъв на стадо. Форт дори интуитивно предполага, че новите собственици са „заплатили" с нещо на предните такива и сега (от
галактическа гледна точка) имат легални права за собственост над човечеството...
Само си представете колко драстично би се отразило това на живота като цяло, както и
на приоритетите и ценностите на цивилизацията, ако тези въпроси се дискутираха на
обществено ниво, а не просто като медийна сензация, целяща да привлече единствено по-
голям рейтинг. Паралелно с това, особено в последните няколко години се наблюдава и
една друга интересна тенденция, която има нужда да бъде обяснена.
Очевидно е, че интернет само за десетина години промени света драстично по
отношение на достъпа до информация, така че почти всичко, което преди беше известно
само на малцина изследователи и скромен кръг читатели (на фона на общата маса),
изведнъж се озова на един клик разстояние за тези, които търсят и искат да знаят, а
останалите така или иначе се запознаха с многото интересни феномени от медиите,
широко отразени под една или друга форма. Думата „паралелен" е може би най-точното
определение за процеса, на който ставаме свидетели. Въпреки че текат цели поредици от
научнопопулярни филми, хвърлящи определена светлина върху всички тези феномени и в
частност за извънземните раси от древността - на официално ниво отговорът абсолютно
винаги е бил един и същ и силно отрицателен, а последният такъв на американското
правителство, „че не разполагат с данни за съществуването на извънземен разум", звучи
като деликатно измъкване. Така всички дискусии на тази тема, които иначе биха
придобили статута на обществено обсъждане, дефакто не са такива и не носят абсолютно
никаква промяна в живота и ценностите на държавите и в повечето случаи биват сведени
до едно шоу. Тук същественият въпрос е откъде се получава това огромно разминаване
между официалната позиция и все по-засиленото отразяване на цялата тематична сфера от
все повече медии. И макар че отговорът на този въпрос е много комплексен и включва
хиляди нюанси и взаимовръзки, които могат да бъдат изследвани, ако трябва да бъде
опростен, той се състои в нуждата информацията да бъде канализирана и контролирана,
след като така или иначе вече е в публичното пространство и от особено значение е това да
стане през определена призма или мироглед. Така, ако в даден момент изобщо се стигне до
това тя да придобие официален статут (защото много от сценариите изобщо не го
предвиждат като опция), предварителните модели за нейното възприемане от масите ще са
вече установени, а дотогава двете „паралелни реалности" ще си текат, като някои
индивиди дори високомерно ще си мислят, че са единствената интелигентна форма на
живот в галактиката. Много важен акцент тук представлява и фактът, че едно такова
официално оповестяване не зависи само от „желанието" на земния елит да пристъпи към
такъв сценарий, защото са намесени и прекалено много други извънземни интереси. Някои
от тях са пряко свързани с тайното изследване на космоса, започнало още през 19 век от
„земни" организации с далеч по-адекватни технологии и бюджети от официалните такива.
Неадекватността на постигнатите резултати от днешните космически мисии, на фона на
тези преди десетилетия и при невероятния технологичен скок в областта на компютрите и
други сфери на науката, прави очевиден фактът, че това не е естествен процес. И това е
така, защото цялата тежест на истинските космически изследвания е пренесена към
структури извън сферата на публичния контрол. Информации, свързани с изкуствени тела
в Слънчевата система, отдавна не е новина за тях.
Разбира се, дори и при днешното ниво на информация ключовата дума „изкуствено",
сложена пред небесно тяло с огромни размери, звучи стряскащо и шокиращо и най-вече -
би имало радикални последици за илюзорната представа, която повечето хора на Земята
имат за света, в който живеят. Точно в този аспект книгата дава една много по-пълна перспектива за иначе фрагментираните сведения на учени и изследователи за различни
изкуствени обекти в космоса. Гледайки през нейната призма, многобройните твърдения от
хиляди други източници в тази посока придобиват нов смисъл и най-вече - звучат логично.
Фактите свързани с тази материя нарастват всяка година, а възможностите за адекватни
отговори на тяхна база, така че да се запази статуквото - силно намаляват. Все пак
монополното положение и все по-силно развиващите се филтриращи технологии
гарантират, че сравнително малко хора ще имат достъп до читава информация, която,
коректно анализирана, да смени парадигмата. Затова такава промяна, ако изобщо бъде
осъществена, би дошла от „по-горно ниво" и то по предварително замислен сценарий,
независимо от това колко правдиви аргументи и доказателства ще хвърлят шепа
изследователи срещу догмите.
В този ред на мисли ще ви представим няколко изключително красноречиви примера
как описаните истории за мащабите и структурата на звездните кораби на Империите
Орион и Сириус се интегрират в нашата реалност. Тези примери са изключително важни,
защото пресичат една нова модна „линия на разбиране" - всичко що се отнася до
извънземни, богове или същества, оставили трайна следа в човешката култура, да бъде
обяснявано с това, че те не идват от физическия космос, който ни заобикаля, а само и
единствено от някакво „духовно измерение". Фактите, събирани и анализирани от хиляди
учени и изследователи през годините, обаче, ни предоставят възможността да видим отвъд
завесата на нашата „скалъпена реалност".
5.2
Изкуствени тела
Няма как да не започнем с „класическия пример" в тази посока - марсианския сателит
Фобос. Изводите, до които различни учени са достигнали за неговото естество, напълно
подкрепят описаната практика на сирианците да преобразуват различни естествени
космически тела в огромни звездни кораби.
Идеята, че Фобос е интелигентно създаден огромен космически кораб или космическа
станция, изобщо не е нова. Фобос (от старогръцки „страх") и другият марсиански сателит
Деймос (съответно - „ужас") са открити сравнително късно и съвсем неочаквано през 1877
г. от Асаф Хол. Тезата, че Фобос е изкуствена космическа станция и е куха отвътре излиза
през 1956 г. и неин автор е известният руски астрофизик, почетен член на Съветската
Академия на Науките - Йосиф Самуилович Шкловски. Освен всичко друго той коментира
и вероятността двата спътника да са били позиционирани на сегашните си орбити
относително скоро, защото преди тяхното откритие от Хол не е имало никакво засичане с телескоп на каквито и да е луни около Марс и то на фона на абсолютно адекватната
телескопна технология по това време.
Бомбата на този фронт обаче избухва през 2010 г. когато стават ясни резултатите от
правените 2 години преди това проучвания на Фобос от „Mars Express" на ESA
(Европейската космическа агенция). Фрагмент от офидиалната публикация гласи: „...
заключаваме, че вътрешността на Фобос много вероятно съдържа големи празни
пространства. Отнесено към различните хипотези за произхода на Фобос тези
резултати са несъвместими с хипотезата, че Фобос е прихванат астероид."
Тук интересното е, че това отново не е нова информация, а просто потвърждение на
мистериозно изгубената през 1989 г. съветска мисия „Фобос 2", която праща подобни
данни преди да „изчезне".
Тази така наречена „несъвместимост" с водещата теория обаче, всъщност свидетелства
за нещо друго. От официално публикуваните данни на ESA е видно, че Фобос е една трета
кух! А това означава, че освен прихванат спътник, не може и да е естествен спътник, поне
що се касае до „научните постулати в тази сфера".
Екипът на Ричард Хоугланд, който от години се занимава с детайлно анализиране на
всякакви космически феномени, прилага буквално стотици подробни доказателства от
изследванията на вътрешността и повърхността на сателита, които свидетелстват за
неговата изкуствена направа и ясно изразява своето становище, че това е древен, доста
износен изкуствен извънземен космически кораб, преживял редица космически войни.
Видни са дори доказателства, че това негово „местоположение" т.е. като спътник на Марс,
е сравнително скорошно и е дошъл там от доста по-студен регион на Слънчевата система,
което е в съзвучие с хипотезата на Шкловски.
Не по-малко внимание заслужава и един друг и отново частично кух астероид в
Слънчевата система - 2867 Стейнс. Данните, извлечени отново от мисия на ESA с
наименование „Rosetta", свидетелстват, че става дума за кораб, 4,8 км. в диаметър имащ
формата на диамант .
Гигантски кораб с форма на пресечен двоен тетраедър
Освен че е кух, от данните става видно, че обектът е покрит с високо ефективна
електропроводима облицовка, а част от радарното ехо идва дълбоко отвътре,
свидетелствайки за множество коридори, стаи и стени с правилна геометрична форма.
Някои изследователи дори считат, че Фобос и Стейнс са били изработени от един и
същ древен космически дизайнер в два доста различни мащаба.Филмовата индустрия в лицето на вече споменатия на няколко пъти сериал „Star
Trek", също подобаващо е отразила тази тематика, съобразно методиката на
„предсказателното програмиране", за което писахме в „Документите Тера". Сценарият
разкрива как един странстващ астероид с големина 322 км. в диаметър е на път да се
сблъска с планета, населявана от 4 милиарда неподозиращи същества. Разбира се, героите
от космическия кораб Ентърпрайз се опитват да предотвратят предстоящата катастрофа,
като отклонят курса на астероида, а техният капитан е решен дори да го унищожи... докато
не открива, че астероидът също е населен и изкуствено издълбан отвътре. След това
екипажът на Ентърпрайз открива, че това тяло е било построено и изпратено от отдавна
изчезнала цивилизация на мисия с цел оцеляване преди 10 хил. години, а неговите
обитатели си нямат никаква представа, че се раждат и умират поколение след поколение в
утробата на един кух изкуствен свят.
В „Документите Тера" ви споменахме за сатурновата луна Мимас, поставена през
призмата на „Звездата на Смъртта" от филма „Междузвездни войни" и как би следвало да
се тълкува това в контекста на книгата. В допълнение имаше и препоръка да видите
изследванията за другата сатурнова луна - Япет, направени от екипа на Ричард Хоугланд.
Фобос и Деймос Изумителното в този случай е че именно Япет се оказва луната с безброй много
свидетелства за своя изкуствен произход и че тя, също като Мимас, наподобява, при това
дори в още по-голяма степен, „Звездата на Смъртта". Двете луни могат лесно да се объркат
от неопитното око, ако ги гледате през определен ъгъл. За сравнение - това е снимка на
Мимас заедно с „бойната звезда":
А това е снимка на Япет отново сравнена с „бойната станция":
Луни на Сатурн Япет е третата най-голяма луна на Сатурн и е била видяна за първи път през телескопот италианския астроном Джовани Доменико Касини през 1671 г. Нейното днешно
наименование обаче й е дадено 176 години по-късно от друг астроном - Джон Хершел.
През 1847 г. Хершел наименува Япет и другите 6 (познати по това време) луни на базата
на логическата асоциация на Сатурн („Кронос" на гръцки) с титаните. Спазвайки ритуала
Хершел наименува най-голямата луна на Сатурн - Титан в чест на целия пантеон. Най-
странната отличителна черта на Япет се изразява във факта, че през малкия телескоп от 17
в. на Касини, бледата сатурнова луна (около 100 пъти по-бледа от най-бледия обект, който
се вижда с невъоръжено око) изглеждала, че буквално изчезва за около 40 дни или с други
думи за половината време от своята 79-дневна орбита. Докато наблюдавал Япет, Касини
установил, че сателитът е видим, само когато стои западно от Сатурн в небето. След това
постепенно ставал все по-блед, докато не минавал зад планетата и не изчезвал напълно на
източния небосклон. Няколко дни след това сателитът „магически" се появявал като много
бледа „звезда", чиято яркост растяла постепенно, а достигайки най-далечното разстояние
западно от Сатурн - придобивала най-големия си блясък. Това чудато поведение
мистериозно щяло да се повтаря на всеки 79 дни като по часовник. От гледна точка на
Касини това била една странна „премигваща" луна. И въпреки че можел да наблюдава
Япет, който от малкия му телескоп се виждал само като точка светлина, Касини правилно
предположил, че феноменът на „премигващата луна" се дължи на факта, че едното
полукълбо на Япет трябва да е значително по-светло от другото и че луната се върти
синхронично с едната си страна, винаги сочеща към Сатурн (какъвто е случая и с нашата
Луна). Ако лицевото полукълбо на Япет е много тъмно, Касини предположил, че
обратната страна ще е значително по-светла, а тази проста геометрия би причинила явлението, при което луната периодично ставала невидима за способностите на
тогавашния му телескоп.
Триста и десет години по-късно, през 1980 г., безпилотната мисия на НАСА -
„Вояджър 1", предава първите ясни снимки на Япет към Земята, които показват, че Касини
е бил абсолютно прав. Цялата „предна половина" на Япет е цели 10 пъти по-тъмна от
„задната половина", която можела да отрази светлина колкото парче въглен. Геометрията
на това необяснимо разполовяване била и причината Япет завинаги да си заслужи името -
„Луната ИН-ЯН"!
Вояджър прави доста снимки, когато минава близо до Япет за първи път. На някои от
тях се вижда голямо (240 км. в диаметър) тъмно, с форма пръстен изображение от страната
на луната, която гледа към Сатурн. В центъра на пръстена, може да се види (долу в ляво)
елипсовиден бял регион... с черен център. Това е много странно, освен всичко друго и
поради факта, че Артър Кларк пише за нещо подобно, преди някой още да го е видял, в
своята фантастична новела „2001: Космическа Одисея" през 1968 г.
В самия край на 2004 г. друга мисия на НАСА с име „Касини" прави далеч по-добри
снимки, а детайлите надминават всички предварителни очаквания, защото разкриват още
по-големи мистерии около тази екзотична луна. Снимките веднага потвърждават
странното впечатление оставено от „Вояджър", че освен уникалните си характеристики,
Япет не изглежда да е напълно кръгла луна. В сравнение с истинска сфера, Япет е видимо
сплескан с около 80 км. от общо 1450 или с около 5%. Това, което поразява всички учени
обаче, и кара дори НАСА да признае за неговата странност, лежи върху екватора на
луната. Според официалната информация един тесен и дълъг „хребет" лежи почти точно
върху екватора на Япет като пресича цялата му тъмна половина. Неговата височина
достига 20 километра, а дължината му е над 1300 километра от единия до другия край.
Както и НАСА отбелязва, няма друга луна в Слънчевата система, която да притежава
толкова поразителна геоложка особеност! Местоположението и екстремната височина на
този „хребет" много лесно може да го асоциират със „стена" - разбира се - с изкуствен
произход. Това се дължи на факта, че няма приложим геоложки модел, който да обясни 20
км. висок, 20 км. широк и 1300 км. дълъг „хребет" обхващащ цялата полусфера и който на
всичкото отгоре се намира точно на равнината на екватора.Изумителните данни, получени от мисията „Касини", всъщност потвърждават
подозренията на други учени, изказани ясно още през 1980 г., че вариацията в яркостта на
Япет може би се дължи на неговия изкуствен произход. Доналд Голдсмит и Тобиас Оуен
пишат за Япет в своята книга „В търсене на живот във Вселената" следното: „Тази
необикновена луна е единственият обект в Слънчевата система, който сериозно можем
да разглеждаме като извънземен пътепоказател - естествен обект, умишлено
модифициран от напреднала цивилизация, за да привлече нашето внимание."
Разбира се, „привличане на вниманието" като мотивация от страна на извънземната
раса за поставяне на подобен обект около Сатурн, особено погледнато през призмата на
материалите на Морнинг Скай, звучи доста наивно. Същевременно обаче не се прави
никак случайно и всъщност има пряка връзка с „паралелния" процес, за който споменахме
по-горе. Той се характеризира с разкриване на многобройни факти от различни учени
относно това, че не сме сами не просто в космоса, а дори и в собствената ни Слънчева
система, но в повечето случаи тези данни са поднесени през точно определена призма. И
това е призмата на „извънземните закрилници", които бидейки „по-висши във всяко едно
отношение от хората" - мъдро ги направляват и „бдят" над тях от дистанция, изчаквайки
„земляните" да достигнат до тяхното ниво на развитие по един „естествен" еволюционен
път. Тази пропагандна линия можете да видите и в цяла плеяда от холивудски сюжети.
Съответно поради противоборството на различни извънземни интереси е представена и
другата страна, с която се изобличава именно този „закрилнически" сценарий. Много
показателен в случая е сериалът „Star Trek Enterprise", който в течение на няколко епизода
показва как в един сектор от далечния космос биват поставени огромни изкуствени сфери,
а жителите на околните Планети водят опустошителни религиозни войни в спорове за
тяхното предназначение и произход. В крайна сметка става ясно, че причината за
поставянето им от „по-висша" извънземна раса, е с цел тераформиране на сектора!
Относно функцията и предназначението на подобен род изкуствени небесни тела в нашата
Слънчева система допълнително ще разгледаме въпроса във връзка с нашата собствена
„луна".Връщайки се на Япет, точно както и при Фобос, различните изследователи привеждат
стотици доказателства за неговата изкуствена направа, много от които, в интерес на
истината, биха били разбрани само от хора с тесен интерес и познания в тази област. Тук
дори същественият спор не е дали Япет е изкуствен обект, а доколко е изцяло
конструирано или просто модифицирано небесно тяло! Подробното му изучаване
разкрива, че е съставен от множество слоеве-обвивки, а в секторите, които са претърпели
сериозни „външни щети" се забелязва „правилна геометрия" по продължение на всеки
следващ слой. Бидейки на милиарди години и с множество поражения по себе си, Япет ни
разкрива своята фундаментална структура, която наподобява тази на геодезичен купол.
Или с други думи, Япет може би е проектиран като геодезична луна.
Не по-малко интересна е хипотезата, че тази странна луна всъщност може да е
конструирана на принципа на платоновите тела или, с други думи, многостени, които се
вписват перфектно в сфера... Тъй като в многостенен (телесен) ъгъл с n-ръба сборът от
ръбните ъгли трябва да бъде по-малък от 360 градуса, ъгли на правилните многоъгълници
могат да бъдат само ъгли от 108, 90 и 60 градуса, т.е. в един връх на платоново тяло могат
да се срещат 3 петоъгълника, 3 четириъгълника, 5,4 или 3 триъгълника. Поради тази
причина съществуват пет платонови тела (правилни многостени). Те са тетраедър
(четиристен) със страни триъгълници, хексаедър или куб (шестостен) със страни квадрати,
октаедър (осмостен) със страни триъгълници, додекаедър (дванадесетостен) със страни
петоъгълници и икосаедър (двадесетостен) със страни триъгълници. По ред на представяне
те изглеждат така:
Правилните многостени носят името на Платон, който в съчинението си „Тимей" (IV
в. пр. н. е.) им придава мистичен смисъл, което може да е добър повод за размисъл. Ако
Япет е базиран на додекаедър или на друга по-висша геодезическа сфера, това би решило и
голяма част от прекалено многото „странности", които тази „луна" притежава.
Много интересни са и разискванията относно евентуалното предназначение на
„стената" простираща се по екватора на Япет. Допълнителни данни от мисията Касини
показват, че подобни, но много по-малки пръстени се простират както на север, така и на юг от нея. Хипотезата тук е, че „стената" всъщност представлява останките от масивен
екваториален поддържащ пръстен, който буквално е използван да съедини двете половини
на тази изкуствена луна. Фактът, че в момента можем да я наблюдаваме в тази й форма, се
дължи на значително по-масивната и по-издръжлива конструкция в сравнение с останалия
„пейзаж". Само поради тази причина тази уникална структура е успяла да издържи, макар
и частично, на разрушителните влияния, които са унищожили други нейни части.
Може би най-интересната теза от всички е, че Япет има формата на молекулата, от
чието вещество е направен! В случая става дума за молекулата на въглерода, а формата на
луната се явява едно от архимедовите тела - пресечен икосаедър или дори
бъкминстърфулерен.
Сферичните фулерени са известни още като бъкиболи (ед. ч. бъкибол, на английски:
„buckyball"), а цилиндричните - като въглеродни нанотръби.
Фулерените имат сходство с графита, който е съставен от листове графен,
представляващи свързани шестоъгълни въглеродни пръстени; за разлика от графена обаче,
във фулерените обичайно се срещат също петоъгълни и дори седмоъгълни въглеродни
пръстени. Бъкиболите и нанотръбите са предмет на активни изследвания, както поради
уникалните им химически характеристики, така и заради приложението им в други
области, особено в, електрониката и нанотехнологиите. В допълнение нанотръбите са поне
1000 пъти по-здрави от стомана със същия размер, като същевременно тежат 6 пъти по-
малко!
Ако в действителност въглеродът е основният елемент, от който тази луна е била
конструирана, това би помогнало да се реши и 300-годишната загадка свързана с „тъмната
й половина". И това се дължи на факта, че чистият въглерод е много тъмен. Дори в някои
негови форми е най-тъмната изобщо позната субстанция! В стремежа си да намери
„отговор" на проблема с тъмната част на Япет, официалната наука предполага, че
„тъмният материал" има външен източник (разбира се не и изкуствен такъв), защото никой
не може да даде сносно обяснение защо от вътрешността на Япет би се изхвърлила
подобна тъмна субстанция при положение, че при другите луни на Сатурн няма и следа от
нея. И понеже официалната наука едва ли би разгледала теорията за изкуствената направа
при сегашното статукво - сносен отговор едва ли ще има. И това е така, защото леденият
пейзаж реално не съществува, а истинската повърхност под него е съставена от
последователни слоеве черни въглеродни нанотръби и фулерени, поели солидните щети на
времето, а може би и на междузвездните войни.
Най-потресаващият факт относно Япет обаче е, че тази уникална луна всъщност има
свой собствен аналог тук на Земята - при това с давност от над 2,8 милиарда години!
Почти всички читатели, интересуващи се от подобна тематика, са запознати със стотиците археологически свидетелства открити през последните два века, които представят една
съвсем различна картина на земната история. Поради факта, че те показват присъствието
на интелигентни форми на живот далеч отвъд времевите граници приети от официалното
статукво, огромната част от тях са игнорирани. Всъщност това, което достига като
официална информация до обществото, е само видимата част на айсберга, натоварена с
ролята да служи като своеобразен отдушник, докато за останалите неудобни артефакти се
„грижат" множество организации най-често с трибуквени имена. И докато хилядите
свидетелства от „видимата част на айсберга" в повечето случаи биха останали напълно
неразбрани, защото липсва контекст, то близките снимки на Япет от януари 2005 г., както,
разбира се, и самата книга за историята на двете Империи, са перфектният контекст на
един уникален феномен, за който се знае още от 70-те години на миналия век, но придобил
популярност най-вече след излизането на книгата „Забранената археология". Става дума
за тайната на стотиците метални топчета от Южна Африка, намерени в мина, чиято скална
формация е на възраст около 2,8 милиарда години! Тези метални топчета са с диаметър
между 1 и 5 см. и имат върху големия си
кръг и успоредно на него по три издълбани черти.
Някои от топчетата са кухи, други са пълни с гъбесто вещество, което се разпада на
прах, когато се разтроши топчето. Освен това тези топчета се въртят бавно около
собствената си ос, без да ги докосва никой. Според учените не е възможно геологически
процеси да са образували топчетата. Професор Я. Р. Мелфер, завеждащ катедрата по
геология в университета Витватерсранд в Йоханесбург, заявява: „За мен това е загадка.
Не мога да си представя какво означават тези предмети."
Директорът на музея в Клерксдорп, господин Р. Маркс заявява следното през 1982 г.:
„Тези сфери са пълна загадка - изглеждат все едно са направени от човек, а в същото
време през периода, в който са се озовали в тези скали, интелигентен живот не е
съществувал. Не съм виждал нищо подобно в живота си."
Във връзка с тези тайнствени топчета в списанието „Ancient Skies", брой 5 от 1979 г.,
геоложката Бренда Й. Съливан, специалистка по издирването на диаманти от Макваси,
ЮАР, пише: „По време на полевата си работа попаднах на един необичаен предмет:
метална топка с диаметър 4 см., с три резки на еднакво разстояние, издълбани по и
успоредно на екватора. Сферата е леко сплескана на всеки полюс."Един от най-убедителните аргументи за изкуствената направа на тези загадъчни сфери
е набора от три (!) паралелни прореза около техните „екватори", както и забележителната
твърдост на материала, от който са направени (до момента той е неизвестен). Това е още
по-странно, защото топчетата са намерени в мина за пирофилит, а пирофилитът е доста
мек вторичен минерал, който се е формирал преди 2,8 милиарда години. От друга страна
самите топчета са доста твърди и не могат да бъдат одраскани дори и със стомана. Тук,
разбира се, логичният въпрос е как тези стотици прецизно направени и очевидно
интелигентно проектирани метални артефакти потвърди от стомана, са се озовали в
толкова дълбок скален слой - буквално на мили под Южна Африка? Макар на този въпрос
да е трудно да се отговори, може би няма да сбъркаме ако кажем, че има голяма
вероятност да е свързано с унищожението на планетата Тиамат, част от която е днешната
планета Земя. Нещата около феномена придобиват съвсем ново измерение на фона на
някои снимки на тези топчета от музея в Южна Африка и тяхната поразителна прилика с
подробните снимки от мисията Касини на аномалния сателит на Сатурн - Япет!
Както може да видите на снимката долу, тези забележителни детайли включват не
само „екваториалния пръстен", а също така и характерното за „Звездата на Смъртта" ясно
изразено „око", или ако погледнем през терминологията на книгата - „окото на бога", което се явява и външният вид на самия AR. Споменаването на ключовата дума „луна" без съмнение повдига огромен куп въпроси
за естеството на нашия собствен спътник, както в контекста на книгата, така и в този на
останалите изкуствени тела в Слънчевата система. Разбира се, това е тематика, която сама
по себе си заслужава и дори изисква отделно изследване, както поради огромната си
значимост, така и заради огромния брой събрани публикации и дори цели книги по
въпроса в световен мащаб. А те са наистина много и дори бегъл опит за някакво
обобщение би отнел стотици страници. Все пак не можем да оставим въпроса за земния спътник незасегнат изобщо, защото той виси със страшна сила още от „Документите
Тера", където повечето читатели може би си спомнят за нашето разочарование, че темата
за Луната липсва. Дори сами се бяхме запитали дали липсващата от книгата страница не е
връзката към този изключително важен въпрос. В този ред на мисли ще коментираме само
няколко аспекта относно Луната, които ни се сториха интересни по-скоро интуитивно, без
да са били предмет на някакво специализирано търсене от наша страна.
5.2.2
Луната
На първо място може би трябва да споменем, че макар и в настоящата книга за Луната
да не се говори никъде директно, индиректните асоциации заваляха още с първото
прочитане на главата, описваща „вътрешния свят" на АТ-EN, а впоследствие частта за
Едемската градина, допълнително подсили тези асоциации. Така или иначе след като не е
казано в пряк текст от автора, директното обявяване на Луната за един от корабите АТ-EN
би било спекулация, а както ще стане ясно по-късно - „месечината" изпълнява някои много
специфични функции отвъд тези присъщи на „звездния кораб".
Всъщност, Морнинг Скай, макар и индиректно, все пак споменава Луната в „LA
Transcripts", като оскъдната информация, обаче се разминава с интерпретацията за нея в
шумерските митове, широко отразени от Сътчин. Става дума за огромната битка,
разразила се в Слънчевата система, при която Тиамат е разкъсан на две като едната
половина е буквално стрита на прах (астероидния пояс), а другата се е превърнала в
днешната Земя. Според Сътчин най-голямата луна на Тиамат също търпи сериозни
поражения и в крайна сметка се превръща в днешната земна Луна. Според Морнинг Скай
обаче, бившата луна на Тиамат се е превърнала в днешния Плутон, а друга част от Тиамат
се оказва днешният земен сателит.
Доста интересно е, че теорията на Робърт започва да се превръща в официална теория,
защото наскоро експерти от Харвардския университет заявиха, че Луната произхожда от
Земята. Така се поставя под съмнение водещата теория, според която Луната се е
формирала от материал от гигантско тяло, ударило Земята. Според тези учени, спътникът
ни се е образувал след отцепване от планетата ни. Учените смятат, че Земята се е въртяла
по-бързо по времето, когато се е формирала Луната. Те смятат, че тогава
продължителността на деня била само два-три часа. С толкова бързо въртене при мощен
сблъсък с друго тяло е възможно да се е отделил достатъчно материал за образуването на
естествен спътник. С предложената „нова" теория може да се обясни защо Земята и Луната
имат сходни структура и химически състав. След удара, довел до отцепването, планетата
ни е достигнала сегашния си период на въртене чрез гравитационно взаимодействие
между движението й в орбита около Слънцето и движението на Луната в земна орбита.
Тук уместният въпрос, колкото и изненадващо да звучи на пръв поглед, е - коя поред
от всичките сателити в земната история е днешната Луна? Както ще видите в по-долното
изложение този въпрос съвсем не е без логика и отразява постоянно променящата се
действителност по отношение на Луната, отразена дори в редица древни хроники.
5.2.2.1
Хронология
По отношение на спътника ни многобройната езотерична и окултна литература внася
само още по-голямо объркване поради откровено противоречащите си тези. Съществените
различия касаят както произхода, така и нейната функция. Един от възможните сценарии,
който може би частично обяснява разнородната литература по въпроса е, че става дума за
две различни луни! „Оригиналната" луна (ако изобщо тази формулировка, предвид всички събития описани в „Документите Тера", може да бъде подходяща) съпътствала Земята, е
била унищожена, а на нейно място е поставен един от многобройните бойни кораби,
участвали в битките в Слънчевата система, описани в „Документите Тера". Бидейки
сериозно повреден, неговата мисия, приоритети и функция биват променени и в крайна
сметка е „паркиран" в орбита около Земята, работещ в един полуавтоматичен режим.
Точно кога се е случило това от хронологична гледна точка също не е съвсем ясно, но
няколко различни източници споменават цифрата 500 хил. години, макар и назовавайки
„различни обстоятелства".
За да бъде картината още по-пълна, други източници говорят за съществуването на две
луни по едно и също време, една от които унищожена при погрома на Лемурия, а има и
твърдения за период от земната история, през който не е съществувала луна на небето
(това би било обяснимо само при положение, че изкуственият сателит е бил нужен някъде
другаде и „временно" е бил преместен)! В подкрепа на това твърдение съществуват
древногръцки и тибетски източници, описващи цивилизации съществуващи „преди
идването на Луната". Някои от по-известните имена, даващи сведения за този факт, са
Демокрит, Аристотел, Анаксагор, Аполон от Родос, Плутарх и Лукиан. Споменът за
времето, когато е нямало Луна, живее и в устните традиции на индианските племена,
които обитават източните Кордилери (Колумбия). Боливийски символи пък, разчетени от
д-р П. Алън, свидетелстват, че последното „преместване" на сателита и идването му в
орбита около Земята се е случило някъде преди 11 500 до 13 000 години. Тази датировка
пък съвпада с последния глобален катаклизъм, сполетял планетата ни. В интерес на
истината до подобен извод стига и австрийският инженер и окултист Ханс Хьорбигер в
началото на 20 в., който е главен вдъхновител на окултната философия на нацистите,
макар че неговото обяснение за липсата и появата на новата Луна в цитирания времеви
период, е представено като един „естествен процес". Според него Земята е имала няколко
луни в своята история, а тяхната естествена гибел, поради гравитационните влияния на
нашата планета, е причинила редици геоложки катастрофи. Всъщност Хьорбигер е бил
дълбоко запленен от произхода и поведението на луните и е считал, че те държат ключа
към разбирането как функционира вселената. След неговата смърт неговите теории са
популяризирани от британския митолог Ханс Шиндлер Белами, който през 1936 г. издава
книгата „Луните, митовете и човека". Там той концентрира своето изследване за периода,
през който предната Луна е обикаляла Земята. Тъй като по това време е съществувала
човешка цивилизация, тя е успяла да запази записки от катастрофата под формата на
митове и легенди. Приближаващата Луна повдигнала нивото на океаните и принудила
хората да се оттеглят в планините. Когато Луната се приближила на определена
дистанция, по-силното гравитационно поле на Земята буквално я разкъсало на парчета,
вследствие на което се стигнало до „бомбардировка" от огромни каменни блокове и
библейския потоп. След това Земята се възстановила, а периодът на спокойствие бил
описан в легендите като „златна епоха за човечеството". Само че нещата силно се
променили с пристигането на новата Луна (която била „естествено" прихваната от Земята)
преди около 13 000 години. Отново настъпил хаос, земетресения, смяна на полюсите.
Според Белами, атлантската цивилизация била унищожена при този катаклизъм. Макар и
сравнително конвенционална, тази хипотеза е особено ценна най-вече в частта засягаща
периода, в който не е присъствала Луна около Земята, което в комбинация с една дузина
факти, касаещи настоящия земен сателит, ни дава перфектната перспектива да си
направим някои изводи.Много древни източници споменават и още един изключително интересен факт
относно Луната и той е, че в миналото тя е светела много по-силно от сега и е имала по-
голям диаметър от Слънцето. Нещо повече - някои от източниците твърдят, че светлината,
която се е излъчвала от Луната е била почти сравнима с тази на Слънцето! Подобно
твърдение направили и някои от местните племена от Латинска Америка към
францисканския монах Бернардино де Саагун (1499-1590 г.), благодарение на който до
наши дни са достигнали четири преписа от книги на ацтеките. Той тайно им нареждал да
ги преписват и укриват, преди войските на конквистадорите и събратята му религиозни
фанатици да изгорят всички намерени писмени свидетелства за цивилизацията им. В един
от перуанските митове записани през XVI в. от Педро Сармиенто де Гамбоа се твърди, че
Виракоча създал Луната по-светла от Слънцето. Японската хроника „Нихонджи" ни
уверява в същото. В нея се казва, че в миналото светлината от Луната била почти колкото
тази на Слънцето. За да бъде възможно Слънцето и Луната да излъчват сходна светлина,
Луната трябва да има атмосфера с много висока отразителна способност (албедо) или
трябва да е била много по-близо до Земята. При втория вариант, освен всичко друго,
Луната би изглеждала и по-голяма от слънцето. Много вероятно е в случая и двата фактора
да са били комбинирани, защото настоящата Луна има сравнително ниска отразителна
способност, правейки я да изглежда доста бледа. Само за илюстрация - ако сме на Луната и
гледаме „пълната Земя" тя ще е изглежда почти 100 пъти по-светла, отколкото
пълнолунието гледано от Земята!
5.2.2.2
Произход и функции
Да бъде установен произхода на Луната е от изключително важно значение, защото
влиза в пряка връзка с нейното предназначение и функция, макар и чисто теоретично
последните да могат да бъдат променяни от „собственика" на обекта, при това независимо
от факта дали сателитът е изкуствен или естествен. В този контекст, особено в последно
време, ставаме свидетели отново на същата „паралелна тенденция", за която говорихме по-
рано. Предвид събраните многобройни доказателства относно различни странности на
нашия спътник, свидетелстващи за неговата изкуствена направа, някак си много силно се
появява нуждата този феномен да бъде обяснен.
5.2.2.3
Произход
Всъщност данните, свидетелстващи за изкуствената направа на Луната, са толкова
много, че дори тази „стряскаща хипотеза" успява да се появи под някаква форма и в
официалните научни среди. През 1970 г. двама руски учени (Михаил Вазин и Александър
Шербаков) споделят своето виждане по въпроса в рамките на една публикация със
заглавие „Създадена ли е Луната от извънземен разум?“. В нея учените изказват тезата,
че нашият спътник е издълбан отвътре планетоид, произведен преди милиарди години в
далечна част на космоса и е оборудван със солидна вътрешна и външна обвивка.
На помощ в това начинание - да бъде дадена функция и роля на Луната (предвид
изкуствения й произход), отново изплува така удобната версия, включваща ключови думи
като „закрилници и пазители на живота". 3а какво става въпрос с две думи - официалната
версия за Луната остава догма за всички „екзотерично научно-зомбирани". За другите,
обаче, функцията на Луната трябва да бъде обяснена и предвид „прекрасния" свят, в който
живеем, където всичко е „само любов и светлина", за поданиците на един такъв свят няма
как да не се погрижат „добрите извънземни" (или пък в зависимост от религиозното ви
програмиране - „бог" наред с всичките „ангели"), които са поставили Луната на точно определеното място, за да бъде изобщо възможен животът. „Без Луната-няма живот",
гласят, както тези алтернативни научни, окултни и езотерични източници, така и
официалните догми. Масонските автори на книгата „Кой построи Луната" пък направо са
надминали себе си в опита си за дезинформация на масите. Привеждайки достатъчно
много доказателства за нейния изкуствен произход, те се заемат и с „мисията" да отговорят
и на въпроса кой дефакто стои зад това технологично творение, изпълняващо функцията
на инкубатор на живота. Неглижирайки „бог" и „извънземните" (защото биха поставили
огромна камара от неудобни въпроси), те стигат до единствено възможния според тях
100% научен отговор - построили са я хората от бъдещето, които са се върнали назад във
времето, за да я създадат... Този „уникален свръххуманитарен спасителен план" едва ли
има нужда да бъде коментиран, защото това би довело до една своеобразна вълна от
ирония и сарказъм.
Възможно ли е обаче да бъде оспорен статутът на Луната като първопричина за
възникването и поддържането на живота на Земята? Без да даваме излишни крайни
оценки, още повече на фона на многобройните функции, които обект от такъв огромен
мащаб може да има, няма как да не споменем съществуването на различни източници,
представящи земния спътник в светлина, доста различна от общоприетата. В тази връзка
ще цитираме фрагмент от една публикация в специализираното списание „Nexus", касаеща
секретен проект на една корпорация, извършен на територията на Африка през 90-те
години, в подземна база, оборудвана с колайдер, подобен на този в CERN. Експериментите
в тази база били от най-различно естество, като имало и такива, свързани с холографско
програмиране на тъмна материя, манифестация на квантови енергии и експерименти с
пътуване във времето. Един от основните им проекти бил свързан с холографски
комуникационен интерфейс, чрез който успели да се свържат със същество от паралелна
вселена. За тази цел, обаче, изследователите не използвали човешки контактьор за
посредник. По този начин те елиминирали емоцията, чувствата и интерпретацията на
човешкия фактор. Те създали чист и директен канал, който не бил повлиян от човешкото
настроение или пък от неговото подсъзнание, което често крие потиснати емоции, спомени
и психологически травми. В крайна сметка огромните възможности на човешкото
въображение били изключени от крайния резултат и били открити интересни неща...
5.2.2.4
Функции
Съществото доказало своята самоличност пред изследователите чрез методи и начини,
които умишлено не са публикувани в оригиналната статия, както и много други
подробности свързани с проекта. В продължение на 5 години към съществото били
зададени над 20 000 въпроса, а получените отговори били над 95%. Съществото обяснило
в подробности на изследователите, че контактът е бил осъществен, защото то било
еквивалент на студент (ако използваме човешки термини) и получило разрешение от
своите „старейшини" да взаимодейства, наблюдава, изучава и учи от този контакт. То
обяснило, че неговите старейшини „забелязали", че цялата наша Слънчева система пресича
тяхната паралелна вселена. Освен това те можели да видят и други извънземни раси в
Слънчевата ни система. Това същество имало задача да изучава хората и респективно
Земята докато други „студенти" изучавали други раси и планети. Полусливането на двете
реалности се дължало главно на многобройните земни експерименти, свързани с
отварянето на различни портали с помощта на извънземни технологии. Преди да преминем
към основната тема (Луната), заради която беше представено цялото това встъпление, ще споменем само, че съществото споменава, че в неговата времева линия, преди много време
са водили война с рептилии, която са спечелили.
Едни от първите въпроси, които съществото задава на изследователите обаче, се
оказват много интересни, защото касаят земния спътник. То пита: „Каква е функцията на
вашата Луна? В моята времева линия Луната беше унищожена преди много време.
Животът стана по-добър без нея. Защо все още имате Луна? Каква е нейната функция за
вас? Луната не е естествено небесно тяло. Луната е сложена там от други същества,
за да контролира вашето поведение. Без Луна настъпва огромно спокойствие за хората.
Големите бури изчезват - остават само малките. Без Луна има мир между хората.
Старейшините казват, че една стара раса е поставила Луната до Земята.
Старейшините казват, че лунните сили работят като времева машина, чрез която се
контролира времето. Луната също контролира поведението на хората на планетата във
вашата времева линия."
В допълнителната комуникация след това съществото предоставило още данни
относно Луната. Според него: „Изминаването на времето и нашето осъзнаване за време
се контролира директно от Луната. Тя въздейства на тялото, ума и духа на всеки жив
организъм на тази планета."
Точно затова техните старейшини унищожили Луната си. Те искали да се избавят от
нейното влияние. Те получили съвет да го направят от същества, живеещи във вътрешната
част на планетата им. Когато Луната била унищожена, станали ясно видими пет
значителни промени.
На първо място, най-забележителната промяна била в настроението и темперамента на
съществата, които живеели там. Без Луната те станали по-спокойни и омиротворени.
Тревогите и емоционалните страхове намалели значително сред населението и дори при
животните. Това засегнало всички живи създания. На второ място, наблюдавали се
климатични промени. Океаните станали много по-спокойни. Големите гръмотевични бури
и светкавици станали рядкост. Климатът станал балансиран над цялата планета.
Драстичните студове и горещини останали в миналото. Трето - хората развили подобрен
спектър на виждане на цветовете. Те можели да видят и да направят разлика между нови
цветове по начин невъзможен преди. На четвърто място огромна част от населението
осъзнало своите телепатични комуникационни способности, особено между родители,
деца и роднини. Децата, родени след унищожаването на Луната, можели да комуникират
със същества от вътрешността на планетата без нуждата от специално обучение,
напътствия от старейшини или инструменти. И на пето място, появили се промени в
тяхната респираторна система. Тяхната кръвна и дихателна химия се променили. Родените
след „падането" на Луната можели да задържат дъха си под водата с часове.
Тази екстравагантна публикация, описваща негативното влияние на сателита върху
земните цивилизации, далеч не е единственият източник загатващ за нейната деструктивна
роля отвъд очевадното й влияние върху емоционалните и психологическите състояния при
човека. Макар и езотерично и философски завоалирано, Успенски я сравнява с „паразитна
мисъл-форма", а Гурджиев и други езотерични източници буквално казват, че ние сме
„храна за Луната", а безмозъчното механично поведение на земляните също се дължи на
нейната функция! Всъщност изводите, до които достига Гурджиев (който дословно е
цитиран от Успенски в една негова книга) по отношение на Луната, са просто поразителни
и биха ви докарали тежка форма на депресия, ако седнете да ги четете в подробности. Още
по-поразителното е че всичко е прекарано през някаква псевдоезотерична призма, която
обяснява как зловредните влияния, които Луната причинява на целия земен живот, са „напълно естествен процес", както и самата поява на Луната и нейният произход. Дали
тази теза е някакъв опит за умишлена дезинформация или просто отразява системата на
вярвания на автора, е въпрос на друг разговор. По-важното в случая се явяват конкретните
влияния, които Луната оказва върху Земята, до които авторът достига на базата на много
наблюдения и практика. Според него Луната оказва влияние върху всичко, което се случва
на Земята. „Тя е главната пряка мотивираща сила свързана с органичния живот на
планетата ни. Всички движения, действия и прояви на хора, животни и растения
зависят от Луната и се контролират от нея. Чувствителният органичен живот, който
покрива Земя
Няма коментари:
Публикуване на коментар