Кетцалкоатъл, пернатият Змей — това е формула, свързваща силата на Земята, представена от тотема коатл, и силата на Небето, представена от тотема кетцал. Този образ се е превърнал в своеобразен символ на трансформацията в традициите на маите, запотеките, толтеките и ацтеките (макар и при ацтеките той да представлява повече Бог, отколкото човек, както е било в първите племена на маите).Формирането на знания, от които се възползва Кетцалкоатъл, е свързано с олмеките. Тези, така да се каже, "каучукови знания", свързани с възможността за компресиране и преобразуване на напрежението, ни демонстрира великият Пернат Змей, издигайки себе си от човешко състояние до нивото на Бога.
Кетцалкоатъл е познал и усвоили основните форми и свойства, с които човек може да си взаимодейства: силата на Ягуар. Всъщност чрез него човек може да се противопостави на тотемната сила, т.е. може да я регулира и управлява, вместо да й се подчинява и й служи. Кетцалкоатъл притежава онова знание, което е заложено в основата на двадесетте най-големи символа на маите, описващи кода на преобразуване на енергията и които не са просто календар, както обикновено се смята. Символите на маите са код, който води до съвършенство. В действителност към него може да се причисли и идеята за съвършения човек, свързана с името "Толтек." Т.е. понятието "Толтек" се разглежда тук не като етническа група, а като функция — функция на борбата с низовите начална или чичимеките (Chichimeca), които представят низовите нива на състояние (също възприемани вече не като етническа група, а както качество на едни или други хора). Всъщност те образуват една относително низова етническа група, позната ни днес като ацтеки, които със своите суеверия и съпротиви са сътворили доста излишни неща.
До известна степен ацтеките са римляните Мезоамерика. С тях идват зависимостта и страха от смъртта, или от Тескатлипока (Tezcatlipōca), “Носещия смърт”. Нему са противопоставяли съзидателната сила на Кетцалкоатъл, когото са възприемали вече не като човек, а като бог. Единственото нещо, което те са запазили и наследили, така да се каже, в чист вид, е възприемането на пространството, чийто символ за тях бил Теотихуакан (Teōtīhuacān).
Въпреки това те внесли объркване в разбирането за Петте Слънца. Т.е. знанието, които Кетцалкоатъл представя като процес на преминава през Петте врати и Петте слънца, било грубо премахнато от тях. Затова и са се загубили във времето и пространството и просто са прекопирали символите и боговете на маите и толтеките, като леко да се коригирали и частично са променили имената. Разбира се, в момента на поява на ацтеките са се променили ритъмът и плътността на Земята, а познанията, използвани от Кетцалкоатъл, станали за тях трудно достъпни. В резултат на това самият Кетцалкоатъл станал част от определена митологична същност.
Толтеките се опитвали да възстановят знанията на Кетцалкоатъл. Те всъщност създали и последната система от знания, която разпокъсано и отчасти достигнала и до нас. Именно на толтеките принадлежи разбирането за развитието на енергиите, свързани с честота от 260 Hz.Системата от знания, разработена от Кетцалкоатъл, завърши на 22-ри декември, 2012 година.
Самият Кетцалкоатъл носеше роба облицована с кръстове. Идолите в интериора на храмовете, където той бил почитан са кръстове, както и картините по стените. The Borgia Codex показва Кецалкоатъл и други хора, разпнати с него. 
Calixtlahuaca, може би най-святото от всички други храмове Кецалкоатъл, е много по-значимо за науатълския-говорещи народи от просто "къщи на равнината." Ще започна с наставката "Huaca." Думи като Huaca, вака, Вака, вака, ВАК, бак и т.н., загатвам "свещено място или свещени извори / води" в свещените центрове на почти всички мезо-американски цивилизации от Южна Аризона за Южна Америка. Тя произлиза от санскрит "божество или свещено място." Vac или Vak Вач също е име на река и на богиня Сарасвати в Индия . 
Двете глави символизират слънцето върху ежедневната си траектория по целия свят, от изток на запад. Очевидно е, че Calixtlahuaca бе посветен на слънчевият култ. В централния площад виждаме малък храм с формата на Тау кръст. Малките глинени парчета и буркани с равностранни кръстове, изрисувани по тях, както и Crestas се намират там. 
Calixtla huaca - Народите науатълски-говорящите произнасят R само като L. Calixtla като световноизвестното свято слово най-добре познато за нас, се чува като Криш-Tara или Karesh-Тара. В санскрит, Тара означава "Спасител, Буда, Небесен Отец." Може би си спомняте от библейски изследвания, че Тара е на името на баща Авраам. Ето защо, независимо от това, което археолозите настояват за което предполага или connoting, трябва строго да се заключи, че това означава Sacred Ground на Небесния Силата или Слънцето. 
Кетцалкоатъл казваше на мексиканците че е от Huapalcalli и Tlapallan. Градовете между линията на картата на Индия точка за точните градове, където той заяви, че е от. Huapalcalli (Bopal-Kala), означава "Bopal Home" В Индия, Tlapallan се нарича Dhara - Palan. (Не е D или R звук в науатълския.) Dhara - Palan буквално означава "Palan (Kingdom) от река (Dhara)." В интерес на истината, тази река унищожи Palan при наводнение. След това градът е възстановен и се преименува. Описанието на Кецалкоатъл за домовете си в Централна Индия са били точни. Той даве надеждна информация, на мексиканците. Това е валидна история, на която всеки професионален историк може да завиди.Основа на знанието на Кетцалкоатъл е умението да се увеличи силата и енергията, което му дава името ТопилцинКетцалкоатъл (TopiltzinCēĀcatlQuetzalcōatl) — "Този, който контролира силата". Кетцалкоатъл е можел да обедини три сили, с които човек взаимодейства: силата на Земята, силата на Небето и своята собствена сила. Затова и се възприема като Триединния Бог. Всяка сила има свое име и, съответно, божествен статус. Тонакатекутли (Tonacatecuhtli) — представлява най-съвършената сила в пространството, равна на 260 Hz, с която може да взаимодейства разума на човек. Тя се нарича Тринадесетото небе. Това е място, където нищо не може да бъде подложено на унищожение. Именно там живеят тези, които хората по-късно ще нарекат "богове".
Мишкоатл (Mixcoatl) — силата на трансформацията, водеща до разбирането, че това, което се променя в природата, се променя и в човека. Именно владеенето на силата на Мишкоатл довело Кетцалкоатъл до разбирането за Тринадесетото небе, което той завещава на хората.
Осъзнаването на възможността за управление не само земните, но на небесните сили, превърнало Кетцалкоатъл в свръхчовек. Въпреки това разбирането на Мишкоатл може да бъде малко подценено, като му се предаде значение на контрол върху тотемните сили и тогава мястото му ще бъде заето от Тескатлипок, който се свързва с промяната и мъждукането на звездите.
Но, разбира се, най-важното тук е, че Кетцалкоатъл, който е роден от смъртна жена на име Чималман (Chimalman) (макар че е притежавал специални заложби), предоставя пространство, което той определя като отправна точка в развитието по пътя на Утринната звезда, т.е. към Тринадесетото небе.
Където за едно се е взимал ориентирът-стрък от захарна тръстика,
За две — триене, действие, кремък,
За три — четирите посоки или заека
За пет — шест качества, развивани при удържане на ориентира,
За шест — шестте възможни промени от триенето на кремъка,
за седем — колиба, способността да задаваш честота
За осем — увеличение на посоките от четири на осем,
За девет — постигане на концентрация.
Но за девет трябва контролирана форма, пространство, което Кецалкоатъл посочил в район, известен като Тула (Tollan), където създава съвършения индианец, а той от своя страна — етноса на толтеките.
Впрочем не трябва да се бъркат толтеките, представляващи сами по себе си идеята за съвършения индианец, с етническата им група с подобно название. Даденото място ражда девет имена, които представляват земните свойства на Кетцалкоатъл. Това са Чалчиутланецин (Chalchiutlanetzin), Иштлилкуечауак (Ixtlilcuechahuac), Уецин (Huetzin), Тотенеу (Toteneuh), Накошок (Nacaxoc), Митл-Тлакомиуа (Mitl-Tlacomihua), царица Шиуикеницин (Xiutzaltzin), Истакалцин (Iztaccaltzin), Топилцин (Topiltzin).
Те обикновено са описвани като управниците на Тула. В действителност въплъщават в себе си определени свойства на пространството, които трябва да притежава всеки, който се стреми към Тринадесетото небе. По този начин Тула е специално място, където истинските толтеки биха могли да се усъвършенстват.
Всъщност от тази позиция можем да наречем и Кетцалкоатъл толтек. И тъкмо от Тула Кетцалкоатъл отива на Тринадесетото небе.
ТУВАТула, от своя страна, се разглежда и като място, където се намира и входа към индианската Шамбала — Яшчилан (Yaxchilán) (едно от имената на индианската Шамбала, която също била построена от маите във вид на град). Впрочем от Тула има и вход към подземния свят — Миктлан (Mictlan), който също е посещаван от Кетцалкоатъл, изучавайки различните типове хора, живели в различни времена. Беше ли Кецалкоатъл нашият истински Христос? Вие ще намерите невероятно и изумително отговорът на този въпрос, и на стотици други, в предстоящата ми книга. от Gene D. Матлок www.viewzone.com/gene.word.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар