Древното ведическо познание разглежда Вселената и нейните обитатели като хармонично цяло, намиращо се в постоянно динамично равновесие. Аюрведа, науката за здравето и дълголетието, е в тясна връзка с ведическата астрономия, астрология и космология при изучаване на мистичните закони на природата. По този начин, обогатявайки своите познания, всеки човек може да осъзнае мястото си в цялостния ред на творението, живеейки в съзвучие с него.
Темите за „Вселената” и „времето” винаги са вълнували любознателното човечество. От незапомнени времена хората чувстват влечение към звездите и необятното пространство, което ни дели от тях. Учените на всички времена се опитват да разберат нещо повече за творението и неговото пространствено и времево измерение. Естествено, ведическите произведения, съдържащи сведения за всички сфери на човешкия живот, представят изчерпателна информация и на тази тема.
Ведическите писания дават подробна информация за материалната и духовната Вселена като цяло, Слънчевата система и планетата Земя. Многопластовото разглеждане на космоса в контекста на пространствено-времевия континиум, представя Вселената като място с разнообразни форми на живот, съществуващи едновременно в различни измерения.
Поради принципни сходства в строежа на Вселената, определен модел носи същностните характеристики на различни пространствени обекти. Така например, Бху Мандала представя едновременно полярната проекция на земното кълбо и Слънчевата система като цяло, а Джамбудвипа (централната ос на Бху Мандала) – райската обител и топографска карта на част от Централна и Южна Азия.
В свещените писания намираме различни, но съвместими едно с друго описания на Земята. В някои от тях тя е представена като сфера, а в други е описан двуизмерен геоцентричен модел на Слънчевата система, съобразен с особеното място и предназначение на нашата планета. По този начин, тя е поставена в центъра, а орбитите на останалите планети описват около нея сложни циклоидни криви.
Тази концепция само на пръв поглед противоречи на съвременното разбиране. Плоската форма на Земята, която изобразяват древните ведически карти, представлява описание на проекциите на космическите обекти. Един от класическите шедьоври на Древна Индия,
„Шримад Бхагаватам” описва проекциите на Земята, както и орбитите на Слънцето, Луната, останалите планети и важните звезди като поредица паралелни на нея равнини, с форма на дискове – разгънат двуизмерен модел на пространствената им форма.
Това схващане разкрива съвместимостта на ведическото разбиране с изводите на съвременната наука, различаващи се единствено в подхода към изследвания обект. „Бхагаватам” описва една много по-сложна космология на Земята и Слънчевата система, която в никакъв случай не е просто наивната „плоска Земя” в разбирането на необразовани племена от миналото.
Учените Джорджо де Сантилана и Херта фон Деченд са направили сериозно изследване на митовете и традициите от древността заключавайки, че така наречената „плоска Земя” от миналото в същност представлява план на еклиптиката (орбитата на Слънцето), а не Земята, на която се намираме. По-късно, тази концепция явно бива изгубена и постепенно изместена от разбирането за „плоската Земя”.
Пураните не просто използват модела на еклиптиката, но показват, че диска на Бху Мандала кореспондира в детайли със Слънчевата система, която на практиката е почти плоска – Слънцето, Луната и петте традиционно познати планети от Меркурий до Сатурн имат орбити близки до равнината на еклиптиката.
„Шримад Бхагаватам” разкрива много по-богата от познатата ни съвременна научна картина. В пета песен на „Бхагавата Пурана” намираме информация за отделните типове планети, обединени в обособени нива и техните многобройни обитатели – 8 400 000 различни форми на живот, от които 400 000 вида имат характеристики на човешки същества.
Част от Бху Мандала – Джамбудвипа – се описва като райска обител, чиито разнообразни групи жители живеят 10 000 години без да страдат. Самата Джамбудвипа се разделя на девет региона или варши. Най-южната от тях се нарича Бхарата-варша. Тя представлява Земята, а останалите осем – райската обител.
„Бхагаватам” описва и идеята за паралелните светове. Според древните писания, жителите на райската обител притежават мистични съвършенства (сиддхи), които им позволяват да съкращават пространството, премествайки се мигновено от едно място на друго. Освен това съвършенство в обикновеното пространство, те притежават мистичните сили да пътуват и във всепроникващия етер или да влизат в други измерения.
Санскритската литература изобилства с истории за паралелни светове. Вечната духовна обител на Бог Кришна се описва като безкрайно разширяваща се и паралелно съществуваща на Земята като Вриндавана в Индия. „Махабхарата” разказва как принцесата на нагите (змиеподобни райски жители) Улупи издърпала надолу известния войн принц Арджуна, от реката в която се къпел, чак до царството на нагите, съществуващо в друго измерение.
При описанието на цялостната космическа реалност, в „Бхагаватам” се прави уточнението, че разбирането на сложната многопластова картина на Вселената и пространствено времевия континиум е отвъд възможностите на материалистическите слово и ум (авак-манасам). Според ведическата философия, Вселената представлява поразителното проявление на Бога, което той показва на Арджуна на бойното поле Курукшетра, описано в „Бхагавад-гита”, част от „Махабхарата”. Богът дарява приятеля Си с трансцедентална визия, за да може да осъзнае Неговото безгранично вселенско тяло.
Космологията на „Бхагавата Пурана” е сложна система на мислене с множество физични и метафизични значения. За да избегне недовършената картина на Вселената, получаваща се при използване на буквалния подход, „Бхагаватам” комбинира практическото разбиране на астрономията с духовни принципи и концепции, поднасяйки ни една смислена и завършена картина.
Според ведическите писания Вселената се намира в една по-висшата реалност на многообразие в необятното божествено творение.
За разлика от съвременното разбиране, залегнало в основата на Юдео-християнската традиция, ведическите произведения се придържат към концепцията за безкрайния, цикличен характер на времето. В Пураните намираме подробно описание за отделните космически цикли, заедно с информация за тяхната продължителност. Един милениум (юга цикъл) е съставен от четири епохи (юги).
Първата, Сатя-юга продължава 1,728,000 години. Втората, Трета-юга – 1,296,000 години; третата, Двапара-юга – 864,000 години и четвъртата, Кали-юга – 432,000 години. Общо 4 милиарда и 32 милиона години.
Хиляда милениума се наричат калпа – един ден на Брахма, полубог, упълномощен от Върховния да ръководи Вселената. Този период се редува с друг - нощ на Брахма с продължителност, равна на деня. Животът съществува на Земята само по време на първия период. Тогава Вселените се излъчват от порите на гигантското тяло на Бог Вишну.
По време на нощта на Брахма цялото космическо проявление бива унищожавано и потъва обратно в тялото на Бога, за да се прояви отново след същия период от време. Всеки ден на Брахма се разделя на 14 манвантара периоди, всеки съществуващ по 71 юга цикли. Обикновено всеки манвантара период завършва с частично наводнение на Вселената.
Според изчисленията в Пураните, в момента се намираме в двадесет и осмия юга цикъл на седмия манвантара период от настоящия ден на Брахма. Това показва, че Земята е на възраст от 2,3 милиарда години от последното унищожение през последната нощ на Брахма. Общо 453 юга цикъла са минали до началото на този ден на Брахма.
Всеки юга цикъл включва прогресия от златна епоха на мир и духовен напредък до крайна епоха на насилие и духовна деградация. В края на всяка Кали-юга Земята практически остава без население, за да бъде отново населена с духовно издигнати човешки същества през следващата Сатя-юга. Аюрведа обръща специално внимание на времето и начина, по който се проявява цикличния му характер – в живота на отделния човек, природните цикли и космическите епохи. Времето е едно от проявленията на Бога, като Върховен контролиращ. То въздейства на материалните обекти, карайки ги да се променят, да стареят и да се разпадат.
Едновременно с това, цикличният характер на времето предоставя на живите същества и нови възможности. Материалните тела във Вселената попадат под неизменното влияние на фактора време, но душата, която е напълно трансцедентална, не се променя и е вечна по своята същност. Шри Юктешвар откри математическото приложение на 2400-годишния равноденствен цикъл в нашата епоха. Този цикъл се състои от една възходяща и една низходяща дъга, по 1200 години всяка. Всяка дъга има четири юги или ‘’възрасти’’, наречени Кали, Двапара, Трета и Сатя, съответстващи на гръцките понятия за Желязна, Бронзова, Сребърна и Златна ера.
Последната Кали юга - т.е. Железният период на възходящата дъга, е започнала в 500 г.сл.Хр. След 1200 години тази епоха на материализъм е завършила към 1700 г. Оттогава започва Двапара юга, която продължава 2400 г. Тя е характерна с развитието на електрическата и атомната енергия и с откриването на телеграфа, радиото, самолета и други побдители на пространството. Трета юга, с продължителност 3600 г., започва от 4100 г.сл.Хр. За нея ще са характерни познанието за телепатията и за други победители на времето. През 4800-те години на Сатя юга, последния период от възходящата дъга, човешкият разум ще бъде високо развит и хората ще работят в хармония с Божествения план.
От 12500 г. н.е., със златен низходящ период от 4800 г., ще започне низходящата дъга, продължаваща 1200 г. Постепенно човечеството ще потъва в невежество. Тези цикли са вечните обиколки на мая, противоположностите и относителността на феноменалната вселена.
Според индийските писания нашата епоха е Кали юга, която съставлява част от вселенски цикъл, много по-продължителен от равноденствения цикъл от 24000 г., с който се е занимавал Шри Юkтешвар. Вселенският цикъл на Писанията е 4 300 560 000 години и представлява един ден от Съзиданието. Тази огромна цифра има за основа връзката между продължителността на слънчевата година и числото пи - 3,14159... Продължителността на живота на цялата Вселена, според древните риши, е 314 159 000 000 000 слънчеви години, или ‘’един век на Брама’’.
Според индийските писания съществуват две основания, за да се разпадне планетно тяло като нашата Земя: жителите му да станат или напълно добри, или напълно лоши. По този начин световният ум поражда сила, която освобождава атомите, съставляващи Земята.
От време на време се съобщава за предстоящ ‘’край на света’’. Но планетните цикли следват съгласно Божествения план. Не може да се предвижда никакво предстоящо разпадане на Земята. На нашата планета, в сегашната и форма, и остава още много възходящи и низходящи равноденствени цикли.
========================================== Парамаханса Йогананда “Автобиографията на един йогин"
Няма коментари:
Публикуване на коментар