не бяха толкова невинни в Руската революция“. Стана ми ясно, че не бих могъл да отсъдя честно по въпроса, докато не изслушам и двете страни. ТАЙНАТА НА ОБРЯЗВАНЕТО(ИЛИ БИОРОБОТИТЕ НЕ СА ВИНОВНИ)
Търсейки отговори, аз се върнах там, откъдето за първи път бях приучен да уважавам евреите - към Светата Библия. Разгърнах я и препрочетох Стария завет, като отделих голямо внимание на отношенията между евреи и неевреи. За разлика от универсализма на Новия завет, Старият е крайно етноцентричен. Той полага огромни
усилия, за да припознае израилтяните като „специални хора“ или „избран народ“, като прилага голямо усърдие в проследяването на генеаложкия произход на „децата на
Израил“. Множество предизвикващи размисли пасажи забраняват смесените бракове между евреи и други племена, В книгата „Изход“ Мойсей се обръща към израилтяните, които са имали сексуални връзки с жени моавитки, като им нарежда да екзекутират моавитките. В „Ездра“ пък оспод нарежда онези, които са се оженили за нееврейки, да изоставят своите жени и дори децата си от тези брачни съюзи. Някои от най-
кръвожадните писания, които някога съм чел, описваха в подробности как еврейският народ изтребвал своите врагове от други племена.
Масовите убийства на ханаанци, яковити, филистимяни, египтяни и множество други народи са описани страховито в Библията. Според днешната терминология ние определяме заколението на останалите народи като геноцид. Старозаветните евреи обаче не пощадявали нито мъже, нито жени, нито деца, нито даже животните и
домашните любимци на своите врагове. Следните стихове са просто незначителна част от многобройните подобни пасажи в Стария завет:
„И предадоха на заклятие всичко, що беше в града - мъже и жени,
млади и стари, волове, овци и осли (всичко) с меч изтребиха...“
„Тогава на помощ на Лахис дойде газерският цар Хорам; но Иисус порази (с меч) и него и народа му тъй, че не остави от народа никого, който
да оцелее (и да избяга). И потегли Иисус и всички израилтяни с него от
Лахис за Еглон, разположиха се пред него на стан и воюваха против него;
(предаде го Господ в ръцете на Израиля) и го превзеха в същия ден и го поразиха с меч, и всичко живо, що се намираше в него оня ден, той предаде
на заклятие, както постъпи с Лахис.“
„И превзеха го (Хеврон) и го поразиха с меч него и царя му, всичките му градове и всичко живо, що се намираше в него; не остави никого, който да
оцелее.“
„Защото гневът на Господа е върху всички народи, яростта Му върху цялото им войнство. Той ги предаде на заклятие, отдаде ги на клане. И
техните убити ще бъдат разхвърляни, и от труповете им ще се дигне смрад, и
планините ще разкиснат от техните кърви.“
„Но в градовете на тия народи, които Господ, Бог твой, ти дава да
владееш, не оставяй жива нито една душа“45
Като християнин аз не можех да си обясня онова, което бе сякаш тържество на геноцида. Знаех, че Бог е недостижим и неопознаваем. Ала въпреки това не можех да се въздържа да не изпитвам съчувствие спрямо онези, които бяха изтребени, включително хилядите невинни мъже, жени и деца. Лесно е да си представим какво малцината
оцелели при масовите убийства са изпитвали тогава спрямо „евреите“. Разбира се, евреите не бяха единствени в извършването на етническо прочистване; много други
древни народи бяха прилагали геноцид над враговете си.
С пришествието на Исус Христос и неговата проповед за любов и милосърдие, както е записано в Новия завет, съвременните църкви малко и рядко припомнят
старозаветното насаждане на геноцида и неговата защита. Когато един днешен християнин случайно се натъкне в Стария завет на пасажи, които опрощават геноцида, той ги отхвърля като тъжни случки от една далечна библейска ера - омекотена сега от Новия завет на любовта, донесена от Христос.
Израилтянското послание, наблягащо върху расовата лоялност и превъзходство,
обаче е съвсем ясно:
,,...и се не сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не вземай за сина си.“
„...защото ти си свет народ на Господа, твоя Бог: тебе избра Господ, Бог твой, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всички народи, които са на
земята.“
„Затова не давайте дъщерите си за синовете им, и дъщерите им не взимайте за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им довека, за да се утвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на
синовете си довека“
Цитатите са от „Книга на Исус Навин“ съответно 6:20, 10:33- 35, 10:37; „Книга на пророк Исая“, 34:2-3;
„Пета книга Мойсеева - Второзаконие“, 20:16.
Евреите са сива подраса
Представители на отделни расови групи могат да имат претенции относно своята история, своите способности или духовност. Но може ли да се предполага, че оспод
предпочита един народ пред всички останали - чак до такава степен, че да проповядва и
насърчава геноцида, за да проправи път на „избраните“? Със сигурност това трябва да е първообразът на расовото превъзходство.
Съвременното християнство разглежда етноцентричните и геноцидните откъси от Стария завет през фокуса на онзи ракурс, който дава любовта в Новия завет. Един
пример е начинът, по който Исус Христос променя старозаветния закон, който изисква „око за око и зъб за зъб“, в по олекотен вариант„обърни и другата буза“. Но все пак юдейската религия не разполага с подобна сравнима постановка, която да усмири крайния етноцентризъм на Стария завет. Може би еврейският учител, който предлага най-голямата сдържаност спрямо християните, е Маймонид, възприеман от повечето евреи като най-изтъкнатата личност на европейския юдаизъм. Но дори Маймонид постановява, че еврейските
лекари не бивало да спасяват живота на християнин, освен ако такъв отказ от спасяването му би „предизвикал възникването на масова неприязън спрямо евреите“ /Maimonides, Mishneh Torah. Laws On Murderers 2,4, 11./
Ранното разпространение на християнството от апостол Павел насърчава християните да бъдат по-толерантни спрямо различните етнически групи/богоизбраните/ Самият Павел бил юдейски фарисей, покръстил се в християнството, и през по-голямата част от
живота си проповядвал сред неверници от различни националности. Християнската религия изпитвала нетърпимост спрямо други вярвания и други богове, но не и към другите племена. Самите евангелисти от древността произлизали от разнообразни народности и проповядвали сред познатите им общности. Естествено християните
можели да проявяват ксенофобски тенденции и го правели често. Ала техните националистически или етноцентрични твърдения произлизали от собствените им култури, а не се коренели в учението на Новия завет. Посланието (на св. ап. Павел) до галатяните добре изяснява въпроса, че така нареченият избран народ не са „нито
евреите, нито гърците“, а онези, които са приели спасението от Исус Христос. Сиреч самото спасение се основава върху приемането на вярата, а не просто на кръвта.
Юдейската религия обаче преживява една еволюция, която е съвсем различна от тази на ранното християнство. Еврейският народ и неговата религия са неразривно сраснати. Вярата в Бога е необходима, за да опази племето дотолкова, доколкото пък опазването на расата е важно за съхраняването на религията. И все пак, ако се съди по ционистката държава Израел, расата дори е далеч по-важна, отколкото религиозното вярване. На един евентуален имигрант не му се налага непременно да практикува или изповядва юдаизма, за да имигрира в Израел. В действителност той може да бъде откровен атеист и комунист. Само трябва да докаже своя еврейски произход. Така опазването на етническата принадлежност на еврейския народ се превръща в основна причина за съществуването на юдаизма.
В Близкия изток (а по-късно и в целия свят) евреите се смесиха с много народи и въпреки това запазиха своето наследство и основните си обичаи. Те са единственото етническо малцинство сред западните нации, което не се е асимилирало след хиляди години. Във Вавилон те живели под робство, а сетне и под чуждо господство в течение
на стотици години, та така разработили един кодекс, който им позволил да оцелеят и даже да преуспяват, докато живеят като малцинство в едно чуждо общество. Щом се
измъкват от вавилонския плен обаче, те се оказват по-силни, по-организирани и по-етноцентрични, отколкото преди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар