„Вируса“ на лихварството и мутацията на парите в капитал
Ибо Господь, Бог твой, благословит тебя, как Он говорил тебе, и ты будешь давать взаймы; и господствовать будешь над многими народами, а они над тобой господствовать не будут.
Второзаконие, 15:6.
Ибо Господь, Бог твой, благословит тебя, как Он говорил тебе, и ты будешь давать взаймы; и господствовать будешь над многими народами, а они над тобой господствовать не будут.
Второзаконие, 15:6.
Лихварството: произход на "вируса"
Историята на парите и паричният оборот свидетелства за това, че лихварите (които сега се наричат — "банкери") са много креативни във конструирането на гениални схеми и механизми за увеличаване на паричния капитал. Най-важният инструмент — лихви по заем се появява в древен Вавилон. Името на изобретателя на този инструмент е неизвестен. Сигурно на изобретателния банкер му е било подсказано от оня, който е убедил Адам и Ева да вкусят забранения плод в рая. Катастрофалните последици от нарушаване на забраната, дадена от Бог на обитателите на рая, са добре известни. Последствията от практическото прилагане на лихви по заем в древен Вавилон едва ли са осъзнавани. Болестта се е развивала много незабелязано. Но днес, в XXI век, последствията са придобили мащаба на катастрофа, която средствата за масова информация (СМИ) наричат „световна икономическа криза".
"Вирусът" лихварство присъствува в обществото, почти толкова, колкото съществува и човечеството. Просто на протежение на дълъг период от време „имунната система" на човека и на обществото като цяло е била достатъчно силна, и тя не е дала възможност за разпространението на този опасен "вирус". За съществуването на такъв „вирус" и произлизащите от там заплахи, за необходимостта от спазване на определени правила за духовно нравствена „хигиена", предупреждават многократно древните мислители, като Аристотел (384 пр.н.е. — 322 пр.н.е.). Сурови предупреждения се съдържат в Стария и Новия завет. Те се повтарят и в Корана. „Вирусът" не се съдържа в парите (както твърдят емоционално някои поети и философи), а в сърцата на хората.
По пътя към узаконяване на лихварството обществото преминава през няколко етапа:
а) пълно отхвърляне от обществото на вземането на лихва, което намира отражение в нормите на религиозния морал, както и в правните норми; най-важното е, че на този етап е повече или по-малко ефективен контролът от църковната и светската власт за спазване на тези стандарти; лихварството е съществувало и в тези времена, но е било "нелегално", „извън закона ";
б) мълчаливо съгласие и търпимост от страна на църквата и светската власт на практиката на начисляване на лихва при формално съхраняване на забраните, по това време лихварство е „полулегално";
в) постепенно отслабване и премахване на забраната за вземане на лихви, като при повечето случаи са поставяни ограничения по максималната величината на лихвения процент; по това време лихварството става „законно".
Първият етап е най-продължителен. Продължил е няколко хилядолетия, до Средновековието. До появата на Християнството забрани за лихварство се откриват в Стария завет, а така също в работи на Аристотел и ред други мислители и държавни деятели в Древна Гърция и Древен Рим.
В Стария Завет забраната на начисляване на лихва не е абсолютна. Тя се простира само върху взаимоотношенията със „своите", т.е. евреите.
В същото време взимане на лихва от чужденци за евреите не се забранявало, а даже се е насърчавало:
„Не отдавай в рост брату твоему ни серебра, ни хлеба, ни чего-нибудь другого, что (можно) отдавать в рост; иноземцу отдавай в рост, а брату твоему не отдавай в рост, чтобы Господь Бог твой благословил тебя во всем, что делается руками твоими, на земле, в которую ты идешь, чтобы овладеть ею“ (Второзаконие, 23:19).
В Стария завет, както е известно, съзнанието на евреите се „програмира“ за световно господство, и тази стратегическа цел се обвързва с лихварството като средство за постигане на целта:
„Ибо Господь, Бог твой, благословит тебя, как Он говорил тебе, и ты будешь давать взаймы; и господствовать будешь над многими народами, а они над тобой господствовать не будут“ (Второзаконие, 15:6).
Известният наш философ Владимир Соловьов (1853 — 1900 г.), който достатъчно лоялно се е отнасял към евреите, писал, че „евреите са привързани към парите съвсем не заради алчност или някакви ползи, а защото в тях намират най-главното оръдие за величие и слава на Израел.
Жак Атали: ода за парите и лихвата
Големите умения на евреите в сферата на парите и лихварството с гордост признават много еврейски автори. Например, известният идеолог на мондиализма (т.е. идеология на глобализацията и световно правителство) Жак Атали (р 1943), бивш президент на Европейската банка за реконструкции и развитие (ЕБРР), а сега съветник на президента на Франция Н. Саркози (р 1955). Според него, в следствие на тези способности възникнало господството на евреите в световната търговия и в световните финанси още преди Христа, затова те са се разпръснали по света покрай търговските пътища и „линиите на парична сила“ в по-голямо количество, отколкото са останали в Палестина. Жак Атали признава, че думите „евреин“ и „лихвар“ у много народи са станали синоними.
Ще приведем като пример цитати от книгата на Жак Атали „Евреите, светът и парите“. Веднага ще отбележим, че този труд се явява все пак най-пълно изложение на стопанската и парична история на евреите след книгата на В. Зомбарт „Евреите и стопанския живот“ (от началото на миналия век).
Преди всичко, Атали с гордост съобщава, че евреите са дали на света двете най-важни неща – вярата в един Бог и парите: „Еврейският народ направил парите уникален и универсален инструмент за размяна, точно както направил своя Бог уникален и универсален инструмент за превъзходство…“.
Авторът предполага, че предписанията относно поведението на евреите в света на парите, съдържащи се в Талмуд, са породени не от някаква висша сила, а от навиците и характера на съставителите на Талмуд: „Авторите на Талмуд самите били повечето търговци и експерти по икономика…“
Всички отношения на покупко-продажба, а така също стремежа към богатство, по мнение на автора, са напълно естествени, тъй като са благословени от Бог: „Исав и Яков потвърждават необходимостта от обогатяване за това, за да се харесат на Бог… Бог благославя богатството на Яков и му разрешава да купи правото на първороден от брат си Исав – това е доказателство, че всичко си има материална цена, дори във вид на паница леща“.
Парите, както смята Жак Атали, са не само инструмент за покупко-продажба или натрупване на богатство, но те са също така и средство за организация на най-съвършеното обществено устройство: „В този жесток свят, управляван с помощта на силата, парите постепенно се оказват най-висшата форма на организация на човешките отношения, позволяваща да се решават без насилие всички конфликти, включително религиозните“.
Парите, като универсален инструмент, достъпни за хора от всички националности и вероизповедание, все пак на първо място са достояние на евреите противостоящи на останалия свят: „Парите са машина, която превръща свещеното в светско, освобождава от принуждение, канализира насилието, организира солидарността, помага да се противостои на исканията на неевреите, явяват се прекрасно средство за служене на Бог“.
Както се вижда от приведените цитати, служенето на парите, при Ж. Атали, се приравнява на служенето на Бог. Атали подкрепя своята мисъл за „духовната“ полза от лихварството за евреите с цитат от Рабби Яков Тама: „Това е почетна професия, лихварите заработват пари бързо и достатъчно, за да се откажат от други професии и се посветят на религиозни занимания“. Обръща се внимание и на това, че работата с пари позволява на евреите да избягват да работят за заплата: „Важно положение: всеки е длъжен на всяка цена да избягва да се съгласява на принудителна работа, която ги прави зависими, понеже да се подчиниш някому е равносилно на връщане в Египет… Тази забрана обяснява, защо в течение на векове евреите най-често са отказвали да влизат в големи организации и предпочитат да работят за себе си“.
Впрочем лихварството, както и нарушаването на общоприетите морални норми за своя изгода, принадлежи към разпространените общочовешки грехове. С лихварство, казва Зомбарт, са се занимавали и жреците в Делфийския храм в Гърция, и средновековните манастири. Зомбарт посочва множество свидетелства на съвременниците за неблаговидни постъпки на християнски търговци… Успеха на евреите Зомбарт обяснява с това, че при тях въобще не става дума за нарушение на нормите на морала в работата. Според тях това е „разумен“, „делови“ морал, „истинското право“, подчиняващо стопанската дейност на първенството на „сделките“, дохода.
Аристотел и светите отци: глас против лихвата
Относно Аристотел, то той станал главен идеолог противопоставящ се на лихварството, преди още появата на християнството, тоест попада в разред „езичници“, но остро е чувствал пагубността на тази дейност. Хората от дохристиянската епоха точно улавяли простата мисъл: парите – те са някакво обществено достояние, което не трябва да се превръща в средство за натрупване на богатство, а изпълняват ролята на „кръвта“, чиято циркулация в стопанството осигурява нормалното му функциониране. Ако се допусне лихварството, то лихварите ще могат да управляват движението на „кръвта“, увеличавайки или намалявайки постъплението в организма на стопанството. Никой по тази причина не може да е собственик на парите, да затруднява движението им за извличане на изгода, подобно на разбойник на мост, който взима такса за преминаване. Парите както и земята не трябва да стават обект на покупко-продажба и да се съсредоточават в ръцете на малцина.
Аристотел много се страхувал, че лихварите могат да завземат артериите на обществото и да взимат пари за това, че не пристягат твърде силно. Платиш ли – ще поотпуснат, нямаш с какво да платиш – затегнали по-здраво.
По смисъла на изказаното от Аристотел относно парите и лихварството може да заключим, че парите – не са стока, а само някакви „знаци“. Казано на езика на съвременните теории, може да кажем, че Аристотел е стоял на позициите на „номинализма“ (номинализмът е теория, съгласно която парите не трябва да имат „вътрешна“ стойност, т.е. да са пълноценни стокови пари, те са предназначени само за да са средство на обмена на реални стоки с отчитане на номинала на паричния знак).
И в християнски времена просветените борци срещу лихварството достатъчно често споменавали Аристотел. Особено следните негови думи: „С пълно основание извиква ненавист лихварството, понеже то прави самите парични знаци предмет на собственост, които, по този начин, губят това своето предназначение за което са били създадени; та те са възникнали за да обслужват обменната търговия, взимането на проценти води именно до ръст на парите… както децата приличат на своите родители, така и процентите се явяват парични знаци, произлезли от парични знаци. Този род обогатяване се явява преди всичко противоестествено“. С утвърждаване на християнството по света, забраните на лихварството се базират на църковните догми, а пък те на свой ред – на Светите писания, в това число и на Новия завет.
В частност, в Евангелие от Лука се говори „… и взаймы давайте, не ожидая ничего; и будет вам награда великая“ (Лк 6:35).
Фактически се възпроизвеждат нормите на Стария завет, но с едно изключение: те са абсолютни, нямат двоен морал (за свои и за чужди). Забраните са били затвърдени в решенията на ред Вселенски събори. Светите отци от ранното християнство достатъчно често са разобличавали лихварството като най-отвратителна форма на сребролюбието, а сребролюбието влизало в разряда на най-тежките грехове.
Последователните християни в своята борба с лихварството винаги са се вдъхновявали от постъпката на Спасителя, извършена не за дълго преди разпятието. Става дума за единствения случай описан в Новия завет, когато Христос проявил насилие: той съборил масите на среброменителите и ги изгонил от храма. А тези менители, разположили се в храма, били, по същество, и спекуланти (извършвали обмяна на едни монети с други с голяма печалба и лихвари (давали заеми с лихва).
Случаи на лихварство (обикновено в скрита форма) имало и по времето на разцвета на християнството. Сред изобличителите му са: Йоан Златоуст (347 — 407 г.), Василий Велики (ок 330 — 394 г.), Климент Александрийски (ок 150 — 220 г.) и много други Свети отци.
В западната църква (вече след отпадането й от Вселенската църква) забраните достатъчно педантично са били обосновавани от богословите — схоластици. При това те се опирали не само на Свещеното писание, но също така и на трудовете на античните философи, особено Аристотел. Особено внимание се е отделяло на формулираното от Аристотел, че парите – не са богатство, а само знак за богатство; следователно те не може да служат за средство за съхранение и още повече за увеличаване на богатството чрез лихва.
В много съчинения по история на църквата и богословие съвършено справедливо се отбелязва, че главен идейно — духовен антагонизъм в Европа в първите векове след раждането на Христос било противоборството между християнството и юдаизма. На практически-битово ниво основният въпрос на това противопоставяне бил въпросът за лихварството. В частност, във Византия след Константин Велики на лихварството били наложени сериозни ограничения и забрани.
Цяла поредица от съвременни автори предполагат, че в съвременната литература въпросите, свързани с историята на лихварството, доста често са били „смекчавани“. Забраните за взимане на лихва в стари времена са били крайно строги и даже жестоки. Наказанията за лихварска дейност почти не се отличавали от наказанията за убийство. Такава „смекчена“ и „облагородена“ картина на времената през които е имало забрани за вземане на проценти, по мнението на някои автори, е призвана да „смекчи“ отношението на съвременното общество към съвременните практики на лихварство, помага в обосноваването на „естествеността“ на тези практики.
Ето пример на такава критична оценка на това, което пишат в съвременните учебници9 за епохата на забрани на лихварството: „до началото на XVII век лихвеният процент бил най-строго забранен в западна Европа, в Русия, в страните от арабския изток, в Индия, в Китай и други райони. Наказанието за нарушаване на тази забрана било почти винаги едно – смърт (отделено от мен В.К.). такава забрана действувала примерно от XII век. Тоест световната икономика почти 500 години се е развивала без използването на лихвения процент. Ако искате да узнаете, как светът е живял без лихвен процент, то с удивление ще откриете крайно малко информация. А това което е останало, в по-голямата си част „свидетелствува“, че лихвеният процент все пак някак си е съществувал в този период, но просто е „подложен на някакви гонения“. И че наказанието за лихварство не е било смърт, а понякога просто отлъчвали от църквата и т.н. В действителност тази забрана била много строга и наказанието било много жестоко. Тоя факт, че почти 500 години за използване на лихвен процент са екзекутирали всеки, без да се съобразяват със звание, род, положение, се мълчи и до сега. Формално никой не го крие, но тази тема никога не се обсъжда в СМИ. Навярно никак не е интересно: а кое е заставило целия тогавашен свят, всички религии – християнството, мюсюлманството, индуизма, будизма (по-точно не всички, а почти всички) да поддържат смъртното наказание за тези които се опитват да използват лихвения процент? Както неведнъж се е говорило, СМИ – те са такива, те предварително точно знаят, кое е интересно, а кое съвсем не е интересно, и кои въпроси при никакви обстоятелства не бива да обсъждат. В темата за пазене на мълчание относно това, че светът дълго време е живял без лихвен процент, стърчат дългите уши на „счетоводителите“. По някаква причина тази тема е толкова неприятна за „счетоводителите“. Не може да се каже, че се боят от нея. Не, аз мисля, че ЦУП сега има такава сила, че въобще от нищо не се бои. По-скоро малко се опасява.
Не може да се отрече, че лихвеният процент е съществувал винаги, но отношението на властите и обществото към него в указания период от време (условно – почти 500 години) е било действително сурово, по-сурово отколкото до началото на тоя период и след неговия край. Какъв период е било това? Най малкото, в Европа, това е бил периода на най-голям разцвет на християнската цивилизация, която последователно е реализирала в живота основните принципи и норми на духовния и материален живот, заложени в Светите писания, най-вече Новия завет. Взимането на процент в онези времена се е квалифицирало като престъпление, малко отстъпващо на нарушаването на заповедта „Не убивай!“. Може също така да го сравним с такова престъпление от нашето време, като производството и разпространението на наркотици. Нима вземането на процент лихва е било такъв смъртен грях? И ако е било, то защо днес то е престанало да се счита за такова?
- Парите и Ари(Джу)ман
Поради това, че е невъзможно «камъните да се превърнат в хляб», да имаме духовност непосредствено в материята, независима от материалното, поради тази невъзможност и затова, че е налице нейното огледално отражение, властта на парите, поради това господства и Ариман. Защото в парите живее социално също и Ариман. (Събр. съч. 148. Петото евангелие, 1913–1914, стр. 149, немско издание 1980 г.)
Историята на парите и паричният оборот свидетелства за това, че лихварите (които сега се наричат — "банкери") са много креативни във конструирането на гениални схеми и механизми за увеличаване на паричния капитал. Най-важният инструмент — лихви по заем се появява в древен Вавилон. Името на изобретателя на този инструмент е неизвестен. Сигурно на изобретателния банкер му е било подсказано от оня, който е убедил Адам и Ева да вкусят забранения плод в рая. Катастрофалните последици от нарушаване на забраната, дадена от Бог на обитателите на рая, са добре известни. Последствията от практическото прилагане на лихви по заем в древен Вавилон едва ли са осъзнавани. Болестта се е развивала много незабелязано. Но днес, в XXI век, последствията са придобили мащаба на катастрофа, която средствата за масова информация (СМИ) наричат „световна икономическа криза".
"Вирусът" лихварство присъствува в обществото, почти толкова, колкото съществува и човечеството. Просто на протежение на дълъг период от време „имунната система" на човека и на обществото като цяло е била достатъчно силна, и тя не е дала възможност за разпространението на този опасен "вирус". За съществуването на такъв „вирус" и произлизащите от там заплахи, за необходимостта от спазване на определени правила за духовно нравствена „хигиена", предупреждават многократно древните мислители, като Аристотел (384 пр.н.е. — 322 пр.н.е.). Сурови предупреждения се съдържат в Стария и Новия завет. Те се повтарят и в Корана. „Вирусът" не се съдържа в парите (както твърдят емоционално някои поети и философи), а в сърцата на хората.
По пътя към узаконяване на лихварството обществото преминава през няколко етапа:
а) пълно отхвърляне от обществото на вземането на лихва, което намира отражение в нормите на религиозния морал, както и в правните норми; най-важното е, че на този етап е повече или по-малко ефективен контролът от църковната и светската власт за спазване на тези стандарти; лихварството е съществувало и в тези времена, но е било "нелегално", „извън закона ";
б) мълчаливо съгласие и търпимост от страна на църквата и светската власт на практиката на начисляване на лихва при формално съхраняване на забраните, по това време лихварство е „полулегално";
в) постепенно отслабване и премахване на забраната за вземане на лихви, като при повечето случаи са поставяни ограничения по максималната величината на лихвения процент; по това време лихварството става „законно".
Първият етап е най-продължителен. Продължил е няколко хилядолетия, до Средновековието. До появата на Християнството забрани за лихварство се откриват в Стария завет, а така също в работи на Аристотел и ред други мислители и държавни деятели в Древна Гърция и Древен Рим.
В Стария Завет забраната на начисляване на лихва не е абсолютна. Тя се простира само върху взаимоотношенията със „своите", т.е. евреите.
В същото време взимане на лихва от чужденци за евреите не се забранявало, а даже се е насърчавало:
„Не отдавай в рост брату твоему ни серебра, ни хлеба, ни чего-нибудь другого, что (можно) отдавать в рост; иноземцу отдавай в рост, а брату твоему не отдавай в рост, чтобы Господь Бог твой благословил тебя во всем, что делается руками твоими, на земле, в которую ты идешь, чтобы овладеть ею“ (Второзаконие, 23:19).
В Стария завет, както е известно, съзнанието на евреите се „програмира“ за световно господство, и тази стратегическа цел се обвързва с лихварството като средство за постигане на целта:
„Ибо Господь, Бог твой, благословит тебя, как Он говорил тебе, и ты будешь давать взаймы; и господствовать будешь над многими народами, а они над тобой господствовать не будут“ (Второзаконие, 15:6).
Известният наш философ Владимир Соловьов (1853 — 1900 г.), който достатъчно лоялно се е отнасял към евреите, писал, че „евреите са привързани към парите съвсем не заради алчност или някакви ползи, а защото в тях намират най-главното оръдие за величие и слава на Израел.
Жак Атали: ода за парите и лихвата
Големите умения на евреите в сферата на парите и лихварството с гордост признават много еврейски автори. Например, известният идеолог на мондиализма (т.е. идеология на глобализацията и световно правителство) Жак Атали (р 1943), бивш президент на Европейската банка за реконструкции и развитие (ЕБРР), а сега съветник на президента на Франция Н. Саркози (р 1955). Според него, в следствие на тези способности възникнало господството на евреите в световната търговия и в световните финанси още преди Христа, затова те са се разпръснали по света покрай търговските пътища и „линиите на парична сила“ в по-голямо количество, отколкото са останали в Палестина. Жак Атали признава, че думите „евреин“ и „лихвар“ у много народи са станали синоними.
Ще приведем като пример цитати от книгата на Жак Атали „Евреите, светът и парите“. Веднага ще отбележим, че този труд се явява все пак най-пълно изложение на стопанската и парична история на евреите след книгата на В. Зомбарт „Евреите и стопанския живот“ (от началото на миналия век).
Преди всичко, Атали с гордост съобщава, че евреите са дали на света двете най-важни неща – вярата в един Бог и парите: „Еврейският народ направил парите уникален и универсален инструмент за размяна, точно както направил своя Бог уникален и универсален инструмент за превъзходство…“.
Авторът предполага, че предписанията относно поведението на евреите в света на парите, съдържащи се в Талмуд, са породени не от някаква висша сила, а от навиците и характера на съставителите на Талмуд: „Авторите на Талмуд самите били повечето търговци и експерти по икономика…“
Всички отношения на покупко-продажба, а така също стремежа към богатство, по мнение на автора, са напълно естествени, тъй като са благословени от Бог: „Исав и Яков потвърждават необходимостта от обогатяване за това, за да се харесат на Бог… Бог благославя богатството на Яков и му разрешава да купи правото на първороден от брат си Исав – това е доказателство, че всичко си има материална цена, дори във вид на паница леща“.
Парите, както смята Жак Атали, са не само инструмент за покупко-продажба или натрупване на богатство, но те са също така и средство за организация на най-съвършеното обществено устройство: „В този жесток свят, управляван с помощта на силата, парите постепенно се оказват най-висшата форма на организация на човешките отношения, позволяваща да се решават без насилие всички конфликти, включително религиозните“.
Парите, като универсален инструмент, достъпни за хора от всички националности и вероизповедание, все пак на първо място са достояние на евреите противостоящи на останалия свят: „Парите са машина, която превръща свещеното в светско, освобождава от принуждение, канализира насилието, организира солидарността, помага да се противостои на исканията на неевреите, явяват се прекрасно средство за служене на Бог“.
Както се вижда от приведените цитати, служенето на парите, при Ж. Атали, се приравнява на служенето на Бог. Атали подкрепя своята мисъл за „духовната“ полза от лихварството за евреите с цитат от Рабби Яков Тама: „Това е почетна професия, лихварите заработват пари бързо и достатъчно, за да се откажат от други професии и се посветят на религиозни занимания“. Обръща се внимание и на това, че работата с пари позволява на евреите да избягват да работят за заплата: „Важно положение: всеки е длъжен на всяка цена да избягва да се съгласява на принудителна работа, която ги прави зависими, понеже да се подчиниш някому е равносилно на връщане в Египет… Тази забрана обяснява, защо в течение на векове евреите най-често са отказвали да влизат в големи организации и предпочитат да работят за себе си“.
Впрочем лихварството, както и нарушаването на общоприетите морални норми за своя изгода, принадлежи към разпространените общочовешки грехове. С лихварство, казва Зомбарт, са се занимавали и жреците в Делфийския храм в Гърция, и средновековните манастири. Зомбарт посочва множество свидетелства на съвременниците за неблаговидни постъпки на християнски търговци… Успеха на евреите Зомбарт обяснява с това, че при тях въобще не става дума за нарушение на нормите на морала в работата. Според тях това е „разумен“, „делови“ морал, „истинското право“, подчиняващо стопанската дейност на първенството на „сделките“, дохода.
Аристотел и светите отци: глас против лихвата
Относно Аристотел, то той станал главен идеолог противопоставящ се на лихварството, преди още появата на християнството, тоест попада в разред „езичници“, но остро е чувствал пагубността на тази дейност. Хората от дохристиянската епоха точно улавяли простата мисъл: парите – те са някакво обществено достояние, което не трябва да се превръща в средство за натрупване на богатство, а изпълняват ролята на „кръвта“, чиято циркулация в стопанството осигурява нормалното му функциониране. Ако се допусне лихварството, то лихварите ще могат да управляват движението на „кръвта“, увеличавайки или намалявайки постъплението в организма на стопанството. Никой по тази причина не може да е собственик на парите, да затруднява движението им за извличане на изгода, подобно на разбойник на мост, който взима такса за преминаване. Парите както и земята не трябва да стават обект на покупко-продажба и да се съсредоточават в ръцете на малцина.
Аристотел много се страхувал, че лихварите могат да завземат артериите на обществото и да взимат пари за това, че не пристягат твърде силно. Платиш ли – ще поотпуснат, нямаш с какво да платиш – затегнали по-здраво.
По смисъла на изказаното от Аристотел относно парите и лихварството може да заключим, че парите – не са стока, а само някакви „знаци“. Казано на езика на съвременните теории, може да кажем, че Аристотел е стоял на позициите на „номинализма“ (номинализмът е теория, съгласно която парите не трябва да имат „вътрешна“ стойност, т.е. да са пълноценни стокови пари, те са предназначени само за да са средство на обмена на реални стоки с отчитане на номинала на паричния знак).
И в християнски времена просветените борци срещу лихварството достатъчно често споменавали Аристотел. Особено следните негови думи: „С пълно основание извиква ненавист лихварството, понеже то прави самите парични знаци предмет на собственост, които, по този начин, губят това своето предназначение за което са били създадени; та те са възникнали за да обслужват обменната търговия, взимането на проценти води именно до ръст на парите… както децата приличат на своите родители, така и процентите се явяват парични знаци, произлезли от парични знаци. Този род обогатяване се явява преди всичко противоестествено“. С утвърждаване на християнството по света, забраните на лихварството се базират на църковните догми, а пък те на свой ред – на Светите писания, в това число и на Новия завет.
В частност, в Евангелие от Лука се говори „… и взаймы давайте, не ожидая ничего; и будет вам награда великая“ (Лк 6:35).
Фактически се възпроизвеждат нормите на Стария завет, но с едно изключение: те са абсолютни, нямат двоен морал (за свои и за чужди). Забраните са били затвърдени в решенията на ред Вселенски събори. Светите отци от ранното християнство достатъчно често са разобличавали лихварството като най-отвратителна форма на сребролюбието, а сребролюбието влизало в разряда на най-тежките грехове.
Последователните християни в своята борба с лихварството винаги са се вдъхновявали от постъпката на Спасителя, извършена не за дълго преди разпятието. Става дума за единствения случай описан в Новия завет, когато Христос проявил насилие: той съборил масите на среброменителите и ги изгонил от храма. А тези менители, разположили се в храма, били, по същество, и спекуланти (извършвали обмяна на едни монети с други с голяма печалба и лихвари (давали заеми с лихва).
Случаи на лихварство (обикновено в скрита форма) имало и по времето на разцвета на християнството. Сред изобличителите му са: Йоан Златоуст (347 — 407 г.), Василий Велики (ок 330 — 394 г.), Климент Александрийски (ок 150 — 220 г.) и много други Свети отци.
В западната църква (вече след отпадането й от Вселенската църква) забраните достатъчно педантично са били обосновавани от богословите — схоластици. При това те се опирали не само на Свещеното писание, но също така и на трудовете на античните философи, особено Аристотел. Особено внимание се е отделяло на формулираното от Аристотел, че парите – не са богатство, а само знак за богатство; следователно те не може да служат за средство за съхранение и още повече за увеличаване на богатството чрез лихва.
В много съчинения по история на църквата и богословие съвършено справедливо се отбелязва, че главен идейно — духовен антагонизъм в Европа в първите векове след раждането на Христос било противоборството между християнството и юдаизма. На практически-битово ниво основният въпрос на това противопоставяне бил въпросът за лихварството. В частност, във Византия след Константин Велики на лихварството били наложени сериозни ограничения и забрани.
Цяла поредица от съвременни автори предполагат, че в съвременната литература въпросите, свързани с историята на лихварството, доста често са били „смекчавани“. Забраните за взимане на лихва в стари времена са били крайно строги и даже жестоки. Наказанията за лихварска дейност почти не се отличавали от наказанията за убийство. Такава „смекчена“ и „облагородена“ картина на времената през които е имало забрани за вземане на проценти, по мнението на някои автори, е призвана да „смекчи“ отношението на съвременното общество към съвременните практики на лихварство, помага в обосноваването на „естествеността“ на тези практики.
Ето пример на такава критична оценка на това, което пишат в съвременните учебници9 за епохата на забрани на лихварството: „до началото на XVII век лихвеният процент бил най-строго забранен в западна Европа, в Русия, в страните от арабския изток, в Индия, в Китай и други райони. Наказанието за нарушаване на тази забрана било почти винаги едно – смърт (отделено от мен В.К.). такава забрана действувала примерно от XII век. Тоест световната икономика почти 500 години се е развивала без използването на лихвения процент. Ако искате да узнаете, как светът е живял без лихвен процент, то с удивление ще откриете крайно малко информация. А това което е останало, в по-голямата си част „свидетелствува“, че лихвеният процент все пак някак си е съществувал в този период, но просто е „подложен на някакви гонения“. И че наказанието за лихварство не е било смърт, а понякога просто отлъчвали от църквата и т.н. В действителност тази забрана била много строга и наказанието било много жестоко. Тоя факт, че почти 500 години за използване на лихвен процент са екзекутирали всеки, без да се съобразяват със звание, род, положение, се мълчи и до сега. Формално никой не го крие, но тази тема никога не се обсъжда в СМИ. Навярно никак не е интересно: а кое е заставило целия тогавашен свят, всички религии – християнството, мюсюлманството, индуизма, будизма (по-точно не всички, а почти всички) да поддържат смъртното наказание за тези които се опитват да използват лихвения процент? Както неведнъж се е говорило, СМИ – те са такива, те предварително точно знаят, кое е интересно, а кое съвсем не е интересно, и кои въпроси при никакви обстоятелства не бива да обсъждат. В темата за пазене на мълчание относно това, че светът дълго време е живял без лихвен процент, стърчат дългите уши на „счетоводителите“. По някаква причина тази тема е толкова неприятна за „счетоводителите“. Не може да се каже, че се боят от нея. Не, аз мисля, че ЦУП сега има такава сила, че въобще от нищо не се бои. По-скоро малко се опасява.
Не може да се отрече, че лихвеният процент е съществувал винаги, но отношението на властите и обществото към него в указания период от време (условно – почти 500 години) е било действително сурово, по-сурово отколкото до началото на тоя период и след неговия край. Какъв период е било това? Най малкото, в Европа, това е бил периода на най-голям разцвет на християнската цивилизация, която последователно е реализирала в живота основните принципи и норми на духовния и материален живот, заложени в Светите писания, най-вече Новия завет. Взимането на процент в онези времена се е квалифицирало като престъпление, малко отстъпващо на нарушаването на заповедта „Не убивай!“. Може също така да го сравним с такова престъпление от нашето време, като производството и разпространението на наркотици. Нима вземането на процент лихва е било такъв смъртен грях? И ако е било, то защо днес то е престанало да се счита за такова?
- Парите и Ари(Джу)ман
Поради това, че е невъзможно «камъните да се превърнат в хляб», да имаме духовност непосредствено в материята, независима от материалното, поради тази невъзможност и затова, че е налице нейното огледално отражение, властта на парите, поради това господства и Ариман. Защото в парите живее социално също и Ариман. (Събр. съч. 148. Петото евангелие, 1913–1914, стр. 149, немско издание 1980 г.)
…Колкото и човекът да прави усилия в някоя област, там, където самите пари привидно печелят пари, живее ариманическата сила. Не можете да наследите, без да получите с парите определено количество ариманическа сила. Няма друга възможност да се притежават пари по благотворен начин сред социалната структура, освен когато се притежават християнски, което означава да се спечелят така, че между раждането и смъртта човек да получи пари с това, което той развие. С други думи, начинът, по който човек влиза в притежание на парите, не трява да бъде отражение на това, което е йеховистическо, въпреки че нашето раждане и преминаването ни от ембрион към външен живот е свойствено за него. Отражение на това е фактът, че ние наследяваме пари. Тези характеристики, които ние наследяваме с кръвта, са наследени чрез природните закони. Парите, които наследяваме без да сме ги спечелили с труда си, са отражение на това.
Фактът, че християнското съзнание все още не е заело своето място в света, че социалната структура все още се определя чрез средствата на древната йеховистическа мъдрост, или от нейния призрак – римската представа за държавно устройство, е допринесъл за всичко, което ни води до един от аспектите на настоящата злополучна ситуация.
Фактът, че християнското съзнание все още не е заело своето място в света, че социалната структура все още се определя чрез средствата на древната йеховистическа мъдрост, или от нейния призрак – римската представа за държавно устройство, е допринесъл за всичко, което ни води до един от аспектите на настоящата злополучна ситуация.
Когато парите произвеждат пари, това не бива да се разглежда абстрактно, а да се види реалното положение на нещата. Всеки път, когато пари произвеждат пари, е нещо, което се случва само тук, на физическия план, докато това, което представлява човекът, винаги е във връзка с духовния свят. Какво следователно правите, когато сам не работите, но имате пари и ги харчите, а други хора трябва да работят за вас? Тогава другият човек трябва да продава това, което е неговата небесна част, а вие му давате само нещо земно. Вие заплащате само с нещо земно, с чисто ариманическо. Това е духовната страна на нещата. А където Ариман се намира, може да се стигне само до упадък… Рудолф Щайнер (Събр. съч. 186, Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах, 1918, стр. 53 сл., немско издание 1979 г.)
Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава
Когато се отпечата написаното от нас и действително се чете – което днес само рядко се случва – нашите мисли преминават в другите хора. Това обаче упражнява влияние върху собственото ни етерно тяло и ние се сблъскваме с това, което живее навън в света. Ако мислите живеят навън, ако бихме могли да осъзнаем, че навън живеят мислите, произхождащи от нас – нашето астрално тяло, поне във вярата ни, се сблъсква с това от нас, което е преминало във външния свят. Но това е изключителна наслада. Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава, за известност, всяка жажда да имаме значение в света. В този порив към самонаслада не е залегнало нищо друго, освен потребността да се сблъскаме с астралното ни тяло с обективните мисли на етерното ни тяло и така в сблъсъка да се самовъзприемем. (Събр. съч. 161, Пътища на духовното познание и обновяване на художествения мироглед, стр. 91, немско издание 1980 г.) Това, на което Щайнер е искал да наблегне в изказването си за самонасладата при сблъсъка на астралното ни тяло с външния живот на преминалите през етерното ни тяло мисли, е да обърнем внимание върху риска/опасността от превръщането на това изживяване (самонасладата) в самоцел.
Представете си отпечатаните пари. Всяка една банкнота е самостоятелна мисъл, с която се заявява някаква степен на значимост в света. Този вид мисли залягат в душите на околните хора и при обратния сблъсък с разпространителя си, отдават енергия, която по друг начин не може да бъде постигната.
Когато се отпечата написаното от нас и действително се чете – което днес само рядко се случва – нашите мисли преминават в другите хора. Това обаче упражнява влияние върху собственото ни етерно тяло и ние се сблъскваме с това, което живее навън в света. Ако мислите живеят навън, ако бихме могли да осъзнаем, че навън живеят мислите, произхождащи от нас – нашето астрално тяло, поне във вярата ни, се сблъсква с това от нас, което е преминало във външния свят. Но това е изключителна наслада. Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава, за известност, всяка жажда да имаме значение в света. В този порив към самонаслада не е залегнало нищо друго, освен потребността да се сблъскаме с астралното ни тяло с обективните мисли на етерното ни тяло и така в сблъсъка да се самовъзприемем. (Събр. съч. 161, Пътища на духовното познание и обновяване на художествения мироглед, стр. 91, немско издание 1980 г.) Това, на което Щайнер е искал да наблегне в изказването си за самонасладата при сблъсъка на астралното ни тяло с външния живот на преминалите през етерното ни тяло мисли, е да обърнем внимание върху риска/опасността от превръщането на това изживяване (самонасладата) в самоцел.
Представете си отпечатаните пари. Всяка една банкнота е самостоятелна мисъл, с която се заявява някаква степен на значимост в света. Този вид мисли залягат в душите на околните хора и при обратния сблъсък с разпространителя си, отдават енергия, която по друг начин не може да бъде постигната.
Ето как виждат евреите златният телец днес.
Думата "мамя" на български иде от "Маммон", така както думата "мошеник" иде от Моше(през "мошьна", "мешка"- "торба"). Близкия изток думата навлиза през сирийските "богове". Сирия, където все още Арамейския е жив.
Френската дума за "монета" е "монЕ"(monnaie). От късния латински "Mamonae"/"Mammon".
На гръцки е πλούτος-"плутос" и латинизираното "μαμμωνάς". Плутон е еллинска интерпретация на Патала-лока, царството на нагите, което, според Ведическата космогония, е по-богато дори от рай(х)а на ИндРа- "Сварга".
Думата "маммон" има препратка към Утробата на Вътрешната("кухата") Земя(Майа-"мама"), където се крият нагите от Слънцето. Дори, днес в Индия, все още, има нарицателно название за парите като "лакшми", погрешно свързвани с благоденствието на Лакшми(архетип "Везни"). За кали-юга е предречено, че демоните ще притежават материалното богатство, златото, парите. "Мама"(मम) на санскрит значи "моя". Притежанията и архетипа на "Телеца". Принципа на Маммона е грубо-материален принцип на служене на матер. свят без устои в Трансцеденталния свят.
Пример: Бхагавад Гита 7:14 "Мама Майа"(Моята енергия).
Френската дума за "монета" е "монЕ"(monnaie). От късния латински "Mamonae"/"Mammon".
На гръцки е πλούτος-"плутос" и латинизираното "μαμμωνάς". Плутон е еллинска интерпретация на Патала-лока, царството на нагите, което, според Ведическата космогония, е по-богато дори от рай(х)а на ИндРа- "Сварга".
Думата "маммон" има препратка към Утробата на Вътрешната("кухата") Земя(Майа-"мама"), където се крият нагите от Слънцето. Дори, днес в Индия, все още, има нарицателно название за парите като "лакшми", погрешно свързвани с благоденствието на Лакшми(архетип "Везни"). За кали-юга е предречено, че демоните ще притежават материалното богатство, златото, парите. "Мама"(मम) на санскрит значи "моя". Притежанията и архетипа на "Телеца". Принципа на Маммона е грубо-материален принцип на служене на матер. свят без устои в Трансцеденталния свят.
Пример: Бхагавад Гита 7:14 "Мама Майа"(Моята енергия).
АШКЕНАЗИ: смес на южняшки хазари със северни руснаци и немци:В подземните планетарни системи(Била-Сварга) нагите живеят на кланове.
Каббало-капитализмът като йудейско-ционистка марионетна игра чрез масони и комунисти КАБАЛО-КАПИТАЛИЗМЪТ ИМА ЗА ЦЕЛ ЗАРОБВАНЕ НА ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЧРЕЗ ДЪЛГ*Debt, И НАСЕЛЕНИЕТО ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ИКОНОМИЧЕСКИ РОБИ("ПРОЛЕТАРИАТ").
МОНО-МАНИЯ : "In μονο we trust"
Когато μονο* = money.
-----------
*От Гръцки. - "само".
1 с много 0 ...100000000000 - 1(0)
МОНО-МАНИЯ : "In μονο we trust"
Когато μονο* = money.
-----------
*От Гръцки. - "само".
1 с много 0 ...100000000000 - 1(0)
20. На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя "господ" твоят "бог" във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.
19. Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. Второзаконие* 23
----
* Без-законие, или "вторият закон", който е за кон, не за йудейският лъв, т.е.- "двоен стандарт" за гои(Санскр. "го" - "го-веда", "крава"). 1. Защо правителствата избират да заемат пари на частни банки с лихва, когато биха могли да създават всички пари без лихва?
2. Защо трябва да се създават пари чрез процеса на задлъжняването?
3. Как една система развиваща се на експотенциален принципа може да служи за стабилен дълготраен икономически просперитет? Не е ли очевидно, че експотенциалното развитие е несъвместимо с дългосрочност и стабилност?
4. Какво трябва да се промени за да се осигури стабилна икономика?
19. Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. Второзаконие* 23
----
* Без-законие, или "вторият закон", който е за кон, не за йудейският лъв, т.е.- "двоен стандарт" за гои(Санскр. "го" - "го-веда", "крава"). 1. Защо правителствата избират да заемат пари на частни банки с лихва, когато биха могли да създават всички пари без лихва?
2. Защо трябва да се създават пари чрез процеса на задлъжняването?
3. Как една система развиваща се на експотенциален принципа може да служи за стабилен дълготраен икономически просперитет? Не е ли очевидно, че експотенциалното развитие е несъвместимо с дългосрочност и стабилност?
4. Какво трябва да се промени за да се осигури стабилна икономика?
Желанието на йудеите, продиктувано от нагите, да колят и да ядат месо е толкова огромно, че те ИЗФАБРИКУВАТ историята за уж "равратените израилтяни"(???), които са били евреи в Египет и са мигрирали към Ханаан, но били "развратени" с това, че се
"кланяли на Златният Телец"(удобен претекст да се наклепа символът на Телецът),но принасяли всеизгаряния на телета! Интересно разбиране за "идолизиране"!
Примерно, ако идол на Моисей е синът му трябва да го заколи!
Това "извинение" на йудеите с историята със "златният телец" в Синай им служи, катоизвинение за избиването на коренното туземно население, което заварват в Ханаан(интересно, защо наричат тази земя "Израел" и до ден днешен?!?).
Като им разрушват култовите, смятайки, че трябва да се разбира под "жертвеник" -
"приспособление за колене на крава" ("златен телец")
За това те фабрикуват тази история с която завоюват две неща за Аврамическите религии:
1) Елиминиране на символът на Телецът, защото е "идол"
2) Запазване на кървавите жертвоприношения- Агнец, Телец- всичко "диетично" под ножа
-Да не забравим- и "идолът Исус Христос"- той трябва да умре, чрез колене!
Така Агнецът, макар и заклан и изяден е "непобедим"!
Така казал дух Йах/Ах !! Думата "Арйанско" може да се окаже "Ханаанско", дори "Египетско". Но в никакъв случай Арйаните не прявят "златно теле"-идол и после ДА КОЛЯТ ЖИВИ ТЕЛЕТА, като "приношение към този идол". Това е йудейска ФНАТАЗИЯ, стъкмена, като сценарий на йудеите, като са взаимствали реален момент- ТЕЛЕЦЪТ, като Свещено АРйанско животно и йудейска представа за жертвоприношение- младо, мирно животно, невинна кървава жертва. По-късно те ще принесат това и върху човек, който е нейудеин(по вяра), както е случаят с Исус Галилейски- "гой"(буквално - "говедо", презрително към нейудеите, иде от санскр дума "го"- крава, говедо) Изход 32:
2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.
4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
Според първата глава на "Битие" на библията, Аврам(Ибрахим), прото-патриарх за йудеизъм, библейско християнство и ислям, преди да коли овни в името на незакланият си първороден син -Исаак, е заклал ТЕЛЕ с което е "нагостил", своят, иначе "МОНО- бог" преди жена му да зачене Исаак:
1. След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2. Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
.............
7. А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8. После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
Ранните евреи не са боготворели телеца*освен под форма на златни кюлчета* в Тората на йудеите, той се демонизра. Телецът е свещеното животно на АРйаните от Север и Изток. Текстовете, които образуват Стария Завет в Библията, основата на йудаизма и християнството, са били писани след като свещениците левити на евреите са били държани в плен след 586 г. пр. Хр..Във Вавилон терминът „пленничество”за евреите е съвсем неподходящ. Ранните евреи са боготворели змията бог на шумерската империя и левитите били наричани „синове на Великата змия”. Техният бог YHVH (яхве, йехова) е описван като получовек, полузмия и свещената им книга със скрито (езотерично) познание – Каббала, означава „Мъдростта на Змията”. Левитите или „синовете на Великата змия” (кръвна линия на Ануннаки) са обожествявали YHVH като дракон, наричан Левиатан; оттук и името „левити”. Змийската форма на YHVH била известна още като Нехущан(Ивр. "нагаш"- змия, нага) или „Бронзова (медна) змия” и левитите поставяли златни и бронзови образи на тяхното божество в олтарите на еврейските храмове. Разкопки откриват бронзови и медни символи на змия в едновремешните левитски храмове. Митът за Мойсей и бронзовата змия, поставена върху кръст символизира същата тема. Вавилонците са наследили историите и митовете от Египет и Шумер и сега вече те се проявявали в изопачена форма в текстове, които по-късно стават известни като Стария Завет. „Битие”, „Изход”, „Левити”, „Числа” и „Второзаконие”, които заедно образуват „еврейската” „Тора”, са били написани от левитите, или под тяхно наблюдение, по време или след „пленничеството” им във Вавилон, когато левитите са обединили усилия с мрежата от вавилонското рептилско свещеничество.
Ранните евреи не са боготворели телеца*освен под форма на златни кюлчета* в Тората на йудеите, той се демонизра. Телецът е свещеното животно на АРйаните от Север и Изток. Текстовете, които образуват Стария Завет в Библията, основата на йудаизма и християнството, са били писани след като свещениците левити на евреите са били държани в плен след 586 г. пр. Хр..Във Вавилон терминът „пленничество”за евреите е съвсем неподходящ. Ранните евреи са боготворели змията бог на шумерската империя и левитите били наричани „синове на Великата змия”. Техният бог YHVH (яхве, йехова) е описван като получовек, полузмия и свещената им книга със скрито (езотерично) познание – Каббала, означава „Мъдростта на Змията”. Левитите или „синовете на Великата змия” (кръвна линия на Ануннаки) са обожествявали YHVH като дракон, наричан Левиатан; оттук и името „левити”. Змийската форма на YHVH била известна още като Нехущан(Ивр. "нагаш"- змия, нага) или „Бронзова (медна) змия” и левитите поставяли златни и бронзови образи на тяхното божество в олтарите на еврейските храмове. Разкопки откриват бронзови и медни символи на змия в едновремешните левитски храмове. Митът за Мойсей и бронзовата змия, поставена върху кръст символизира същата тема. Вавилонците са наследили историите и митовете от Египет и Шумер и сега вече те се проявявали в изопачена форма в текстове, които по-късно стават известни като Стария Завет. „Битие”, „Изход”, „Левити”, „Числа” и „Второзаконие”, които заедно образуват „еврейската” „Тора”, са били написани от левитите, или под тяхно наблюдение, по време или след „пленничеството” им във Вавилон, когато левитите са обединили усилия с мрежата от вавилонското рептилско свещеничество.
Левитите, тези посветени във вавилонските мистерии, измислили цялата история за евреите, за да скрият истината и да създадат жестоко наложена структура на религиозен контрол. Равините продължават тази традиция и днес.
Измислената история в „Изход” е била написана, за да бъде забулена истината за това, което наистина се е случило в Египет и в никакъв друг източник освен в левитските текстове, нито пък и от археологически находки, доказват, че изобщо някога се е състоял такъв „екзодус”.
"Идолът на Златният Телец"
"Щастието се състои в това, че другите са щастливи, в изоставянето на личния си интерес, за да се донесе радост на другите."
- Парамаханса Йогананда
Няма коментари:
Публикуване на коментар