Професор Козирев открива тайната на древните гадатели, които са използвали „магически” огледала за увеличаване на въздействието им върху човек от голямо разстояние. Такава установка е ползвал и Нострадамус, които е влизал в бронзов съд с формата на седнал човек, като около главата му е имало оформена шапка с формата на вдлъбнаго огледало, а вътре и стол на който той е сядал.
Огледалата на Козирев, са алуминиеви спираловидни равнини, които според хипотезата, предложена от проф. Николай А. Козирев, отразяват физическото време и, като лещата могат да се фокусират на различни видове на излъчване, включително изходящи и от биологични обекти.
Обичайната конструкция на тези огледала на Козирев е такава: Сгънат по посока на часовниковата стрелка 1,5 гъвкав лист полиран алуминий, вътре в който е поставен стол за опита и измервателно оборудване.
В началото на 90-те такива огледала са използвани в опити за свръхчувствително възприятие, които се провеждали в Института по експериментална медицина към Сибирското отделение на АН на Русия. Опитите са ръководени от акад. В.Казначеев. Хора в цилиндрични спирали изпитвали най-разнообразни аномални психо-физични усещания, което е отразено в протоколите от изследванията. Вътре в огледалото на Козирев хората усещали “излизане” от собственото си тяло.
Освен това сътрудниците на Казначеев фиксирали случаи, при които се проявявала телекинеза, телепатия, транслация на мисли от разстояние. Съгласно получените данни, тези способности рязко се повишавали вътре в камерата от 2-3 метрови леко изкривени метални огледала.
Съгласно теорията на Козирев вътре в огледалното помещение се е променяла плътността на времето и е възможно именно това да влияе върху изострените свръхчувствителни възприятия. Хората, престояли в камерата в продължение на няколко часа започвали да се усещат като участници на отдавна минали исторически събития. Пред тях като на киноекран протичали познати от учебниците и съвсем непознати действия и персонажи.
Механизмът на взаимодействие между огледалата, времето и човешкото съзнание се изучава, и до момента е невъзможно да се каже дали хората се пренасят в реални събития от миналото или отблясъка от тези събития (хроникомираж) се пренася към нас в настоящето (подобно на стара кинохроника).
Опитите показали и наличие на някаква опасност, идваща от приложението на непознат ефект, поради което опитите били прекъснати.
През времето и разстоянието.
Какво е особеното и принципно новото при вдлъбнатите огледала? Както и плоските, те отразяват видимите и невидимите енергии, “ефирните” човешки излъчвания, дори ги усилват. И все пак вдлъбнатите огледала имат важна особеност. Това е техния фокус, това място в пространството, където се пресичат отразените лъчи.
Първите, които са се сблъскали с този ефект при научен опит били флорентинските академици. През 1667 г. в обемен колективен труд, те описали на пръв поглед странен опит: На значително разстояние от 200 килограмов леден блок те слагали вдлъбнато огледало и установили, че в неговия фокус температурата на въздуха се понижавала осезаемо.
Академиците направили извод, че студът подобно на топлината се разпространява по пътя на излъчване.
Освен това сътрудниците на Казначеев фиксирали случаи, при които се проявявала телекинеза, телепатия, транслация на мисли от разстояние. Съгласно получените данни, тези способности рязко се повишавали вътре в камерата от 2-3 метрови леко изкривени метални огледала.
Съгласно теорията на Козирев вътре в огледалното помещение се е променяла плътността на времето и е възможно именно това да влияе върху изострените свръхчувствителни възприятия. Хората, престояли в камерата в продължение на няколко часа започвали да се усещат като участници на отдавна минали исторически събития. Пред тях като на киноекран протичали познати от учебниците и съвсем непознати действия и персонажи.
Механизмът на взаимодействие между огледалата, времето и човешкото съзнание се изучава, и до момента е невъзможно да се каже дали хората се пренасят в реални събития от миналото или отблясъка от тези събития (хроникомираж) се пренася към нас в настоящето (подобно на стара кинохроника).
Опитите показали и наличие на някаква опасност, идваща от приложението на непознат ефект, поради което опитите били прекъснати.
През времето и разстоянието.
Какво е особеното и принципно новото при вдлъбнатите огледала? Както и плоските, те отразяват видимите и невидимите енергии, “ефирните” човешки излъчвания, дори ги усилват. И все пак вдлъбнатите огледала имат важна особеност. Това е техния фокус, това място в пространството, където се пресичат отразените лъчи.
Първите, които са се сблъскали с този ефект при научен опит били флорентинските академици. През 1667 г. в обемен колективен труд, те описали на пръв поглед странен опит: На значително разстояние от 200 килограмов леден блок те слагали вдлъбнато огледало и установили, че в неговия фокус температурата на въздуха се понижавала осезаемо.
Академиците направили извод, че студът подобно на топлината се разпространява по пътя на излъчване.
Сега, опирайки се на законите на термодинамиката ние можем да кажем за малко по друг механизъм. Не студът прониква във фокуса на огледалото, а топлината се “изтегля” от него и се устремява навън. Иначе казано, вдлъбнатото огледало има свойства както на приемна, така и на предавателна антена. Този ефект е добре известен в радиотехниката. Достатъчно е да се погледнат параболичните радиолокационни или спътниковите телевизионни антени.Стигаме да извода, че подобни свойства притежават и “Огледалата на Козирев” . Между другото, увереността на учения в способностите на огледалата да фокусират различни видове излъчвания са се потвърдили в споменатите вече опити на новосибирските учени по така наречените въздействия от разстояние : ясновидство, телепатия и много други явления. А сега вижте и два филма:
ВДЛЪБНАТИТЕ ОГЛЕДАЛА СГЪСТЯВАТ ПОТОКА НА ВРЕМЕТО
В университета Виадрина във Франкфурт на Одер създадоха "ясновидска кабина". Уредът е дело на една дисертационна работа в отдела за транскултурна научна медицина. С помощта на новото съоръжение, авторът на разработката - берлинският студент Петър С. , заедно с един ортопед, са провели първият експеримент по ясновидство. За целта било построено т.нар. "Огледало на Козирев", ЗА КОЕТО СЪМ ВИ ПИСАЛ В БЛОГА ДАЖЕ И ТОЗИ МЕСЕЦ. То е във вид на една обшита с алуминий тръба, която има 90,6 сантиметров диаметър. Вътре в нея влизат хора. Установено било, че всеки, който престои в тръбата поне десет минути, започва да изпитва невероятни чувства и ...да прочита посланията на бъдещето.
Някои веднага биха си казали: не ни занимавайте с щуротии и измишльотини! Ала темата за времето, считано за четвъртото измерение на материалния ни свят, никак не е за пренебрегване. Точно така са го схващали и предците ни, казали:"Ние сме във времето и времето е в нас". (Казвал го е и Васил Левски.)
Казано другояче, промяната на свойствата на веществото протича не само заради хода на времето, но е резултат от въздействието на самото време върху него. Да вземем например Луната. Още древните хора са установили, че във втората половина на всяко лунно затъмнение плътността на времето се увеличава. Какво е "плътност" на времето? Четете и тук - ЦЪК! – за нея се съди по степента на активност на времето. Тя не е равномерна в пространството и зависи от мястото, където протичат процесите. Следователно едни процеси отслабват плътността на времето, при което го поглъщат, други пък увеличават неговата плътност или излъчват време. Така веществото може да служи като детектор, който да засича промените в плътността на времето.
Руският физик, академик Козирев, построил по този повод първият детектор, известен като "огледалото на Козирев". С негова помощ се изследва действието на времето върху нас. Доказано е, че именно времето носи информация за събитията в дадена система, която може да се предава и на друга система.
Протичащите вътрешни процеси в звездите например са свързани с излъчване на време.Слънцето също произвежда електромагнитна енергия, при което излъчва и време, което е от първостепенно значение за живота на цялата биосфера.
Академик Николай Козирев създава невероятния си уред не само за изследване, но и за промяна на хода на времето, на базата на знанията на древните хора, че вдлъбнатите или изпъкнали огледала имат уникалната способност „да разтягат” или „да свиват” времето.
Откровение за това преди 2000 години, на островПатмос, получил и Йоан Богослов.
Известни са и времевите мистерии, свързани с действието на каменните огледала на Тибет.Във вдлъбната им страна времето рязко се свива, заради което попадналите във фокуса им случайни алпинисти се чувствали като телепортирани с "машина на времето далеч в своето минало или там, за където нищо не знаели, сиреч в други измерения. В Тибет имало почти 2 километрова планина с наредени едно до друго каменни огледала. Попадналите сред известната като "планината Кайлас", считана за свещенна, заблудени алпинисти или случайни странстващи, се чувствали като сред огледалата като Алиса в страната на чудесата. А някой от тях дотолкова изперквали, че до края на живота си не можели да си влезнат в измерението и ги считали за луди. 10 минути престой в огледалния свят отваря „третото око”, тоест епифизата и ни среща с „извънземни".
Известна е историята на четирима руски алпинисти, които пренебрегнали съветите на тибетските лами и храбро се изкачили на една огледална планина, считана за свещена, подобно на планината Кайлас. Година след експедицията алпинистите се състарили, като да са минали десетки години, и умрели! От "старост".Четиримата станали жертва на действието на вдлъбнатата страна на каменните огледала, която рязко компресирала времето.
През 90-те години в тогавашния Съветски съюз били проведени засекретени експерименти в построените огледала на Козирев. Тези които са били в огледалната установка споделят, че получават световъртеж, страхове, че се пренасяли в своето детство и... дори още по-назад във времето. Повечето, буквално потопени в енергията, наричана време, получавали ясновидска дарба.
При това огледалата на Козирев не надвишавали височина 2-3 метра. За разлика от пирамидите в Египет, които не случайно били някога облечени със светещи на слънцето плочи, т.е. с огледални повърхности. Явно предците ни са знаели как да си служат с тази уникална енергия на времето.
Знаменитият ясновидец и пророк на миналия векЕдгар Кейси твърдял, че бил съзрял на океанското дъно, в района на Бермудския триъгълник, гигантско огледало. Според Кейси огледалото можело да изкривява времевото пространство, заради което в него безследно изчезвали кораби и самолети.
Някой учени допускат, че цялото човечество е подложено на въздействието на голямото пространствено огледало - нашето небе! От тук други заключават, че хората не следва рязко да остаряват, след като като небето действало като обратно на вдлъбнатото огледало - „Убивало лошото време”. В противен случай ни заплашвала гибел заради собствената ни агресия и бездуховност.
Затова древните хора, както и академик Козирев и днешните му последователи, стигнали до извода,че е необходимо времето „да се свива” от време на време.
И когато това става, струва ни се, че времето ни просто лети...
В уреда на германския студент от университета Виадринана, 70,4 на сто от влезлите в него желаещи съобщавали, че за десет минути престой в огледалната тръба, наблюдавали извънземни същества. 80,3 на сто от хората, влизащите в тръбата, са имали желанието за срещи с третия вид.
Ръководителят на кандидатската дисертация на студента Петер, проф д-р Харалд Валач, бил много удивен от резултатите от експеримента. Напук на появилите се в интернета блогери-хакери, съскащи срещу университета Виадрина, който се бил превърнал в люпилня на вещици и магьосници от рода на Хари Потър.
Сега властите в областта Брандербург ще гледат под лупа цялата история около огледалото на Козирев и интерпретацията му от дисертанта Стефан. Научни експерти от различни специалности, включително и професор по астрология, ще се дават оценка за дозата на научност и на хари-потърщина в разработката и уреда на бъдещия кандидат на науките.
Ако не се докаже научността на цялата тази история, университет Виадрина можел да загуби правата си да бълва научни кадри, пише швейцарският сайт Блик.
Няма коментари:
Публикуване на коментар