Последователи

неделя, 21 април 2019 г.

Взаимоотношенията между двата свята



Взаимоотношенията между двата свята – 1


Осъзнаването на реалността на невидимия, скрит свят, който обгражда материалния свят, е трудна задача за повечето от нас, тъй като нашият разум е ограничен до областта на видимото или осезаемото. Но е нужно само малко усилие, за да си представим постоянното взаимно превръщане на видимите и невидимите форми на материята, защото всъщност това е трансформация, подобна на прехода на трите форми на съществуване на видимата материя – твърдо, течно и газообразно – от едно към друго.
Природата около нас е само невидимо във видима форма, действително съществуващо, явяващо се за нашите сетива поради специалната структура и състав на основните му елементи. Научните изследвания показват, че при растенията от 100 части от тяхната биомаса 95 части се вземат от въздуха или от атмосферата. Не живее ли цялата човешка раса на дъното на невидим океан, атмосфера, която е от по-голямо значение за нашето физическо съществуване от всяка видима субстанция? В крайна сметка, ако изчезне атмосферата, животът би продължил само няколко кратки момента!
Азотът, невидимият газ, който изгражда по-голямата част от нашата атмосфера, е жизненоважен за растежа и поддържането на растителния и животинския свят. Газове като водород и кислород постоянно променят формата на външната си проява – от състоянието на невидим газ до видими и осезаеми тела. Въглеродът ни дава още един пример за такива трансформации. Звукът, миризмите, термичните сили като топлина и студ, както и много други явления, от най-малкия електрод до мощните енергии, движещи планетите и звездите, са незабележими и невидими реалности.
Всяко действие, независимо от химичния, естествения или духовния вид, се случва невидимо и ние наблюдаваме това в химическото селективно сродство, в енергийното напрежение, в процесите на растителния и животинския живот, в движенията на мисълта и душата. Всичко, което виждаме във видимите области на природата около нас, се корени в невидимото и идва от там! Невидимото е източникът на всичко видимо!
Следователно, ако осъзнаем, че всичко физическо е само особена форма на концентрация на невидими вещества и сили, тогава присъствието на невидимия свят ще стане просто и разбираемо. Особено, ако помислите колко невероятен е напредъкът, който науката е направила в областта на познанието на природата, просто e неразбираемо, как мислещият ум може да бъде толкова заблуден, че отказва да признае заключението, основаващо се на здравия разум за независимото съществуване на човешкото “аз” – включително отделно от земното му тяло! Нищо – по всяко време и в литературата на всички народи – не беше по-добре засвидетелствано и надеждно потвърдено от наличието на духове и факта за живота след смъртта!
Историкът Фиске казва: „За всички народи, живеещи на Земята, доколкото е известно днес, почитането на предците (влизането в контакт с духовете на мъртвите) е най-ранната форма на религиозен култ, главно в Африка, Азия, Китай и Япония, сред арийците в Европа и сред племената на американските индианци!”
Алън пише в своята “История на цивилизацията”: „Сред примитивните народи на целия свят откриваме много конкретни идеи за човешката душа, за духовния свят, а навсякъде – за вярата в безсмъртието. Диваците лесно си представят неземния живот просто като продължение на смъртния живот. Те вярват в съществуването на друго „аз”, притежаващо тайнствени сили. В момента на смъртта, този тайнствен „аз“ напуска тялото, но според тях той остава някъде наред с живите. Това друго „аз” носи със себе любов и ненавист в света на духовете”.
Конфуций казва: “Не оплаквайте загиналите с прекомерна скръб. Мъртвите са наши предани и верни приятели, те винаги ни заобикалят! ” Древните писатели и поети – Сократ, Херодот, Софокъл, Еврипид, Платон, Аристотел, Хорас, Вергилий, Плутарх, Йосиф Флавий, Максим от Тир – многократно посочват духовния живот след смъртта като общопризнат факт. Цицерон пише: “Не е ли цялото небе пълно с хора? Дори прототипите на самите богове е тук на земята, и оттук те (боговете) са се издигнали до небето”.
Фактът, че ранното християнство признава наличието на духове, е толкова надеждно засвидетелстван в писанията на Св. Антоний, Тертулиан, Ориген и техните съвременници, че не се нуждае от излишни коментари.
Библията е пълна с препратки към духовния живот след смъртта. “Възлюбени! Не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога”… “и на духовете на праведните, които са достигнали съвършенство”… “Има душевно тяло, има духовно тяло. … Но първо е душевното, а после духовното”. Може да се намерят и други подобни цитати от Библията.
Сведенборг също е допринесъл, пишейки томове по тази тема. Д-р Самуел Джонсън казва: “Не вярвам в духовете – аз съм ги виждал твърде много пъти!”
Джон Уесли пише в книгата “Невидим свят”: “За съжаление, вярно е, че британците като цяло, както и повечето образовани хора в Европа, не приемат сериозно всички послания за магьосници и духовни привидения, считайки ги за приказки”.
Медиумни явления, които се случиха в къщата на Самуел Уесли, бащата на преподобния Джон Уесли в Eпуърт, които са били повтаряни в продължение на месеци, придружени от звуци и проблеми от различни видове, са добре известни.
Шекспир, Милтън, Уърдсуърт, Тенисън, Лонгфелоу и много други поети с дълбоко разбиране и вяра пишат за живота на човека след смъртта.
Всички сме чували за убедителните резултати от психологическите (парапсихологически) изследвания съвременни учени, философи, свещеници, лекари, психолози и други изследователи, сред които: проф. Крукс, Алфред Уолъс, сър Оливър Лодж, сър Артър Конан Дойл, преп. Р. Дж. Кемпбъл, архидякон Коли, преп. Ньютон, преп. Савидж, У. Т. Стед, Камил Фламарион, д-р Барадюк, д-р Жане, проф. Рише, Чезаре Ломброзо, д-р Ходжсън, д-р И. Функ, проф. Джеймс, проф. Хислоп, д-р Карингтън и много други.
Д-р Томас Дж. Хъдсън пише в книгата си “Законът на психичните явления”: “Който все още отхвърля фактите за спиритизма, той няма право да се нарича скептик – той просто е невеж!”
Преп. д-р Джордж М. Сърл, свещеник на католическата църква на апостол Павел в Ню Йорк, казва: „Дали наистина ги има и дали те заявяват за себе си в съвременния спиритизъм, този въпрос е престанал да бъде отворен за учени, които са изучавали тази област! Който разглежда такива явления само като мистификация, измама и въображение, просто изостава в своето развитие!”
“Днес никой не отрича реалността на спиритуалистичните факти, с изключение на онези малцина, които, въпреки че стоят на земята, живеят с главите си на луната”, – пише Дж. Франко в книгата си “Католическата култура”. “Духовните феномени са външни факти, които са достъпни за нашите сетива, явления, които всеки може да наблюдава; и ако такива случаи се съобщават от толкова много образовани и надеждни свидетели, то не само е безсмислено, но и направо глупаво и нелепо да се оспорват очевидни факти. И само за разумните хора тези факти остават факти! “


Взаимоотношенията между двата свята – 2


Духовният свят и светът на нашите сетива непрекъснато взаимно “проникват” един в друг; духовното ниво не е някакъв вид неосезаема празнота, тази сфера е реална и естествена, тя е безкрайно обширна сфера на фините субстанции, активна и развиваща се, а животът там е продължение на земния живот. На Земята душата придобива знания чрез опит и контакт с външния свят, осъзнава себе си в разума, проявявайки го чрез физическите органи. На духовно ниво човешкото развитие продължава. Според рационалната закономерност, чрез доброволно служене силите на душата са усъвършенствани, човек поставя по-високи идеали за себе си, продължаващи към по-дълбоко разбиране на целта и смисъла на живота.
Промяната или преходът, наречени “смърт” (тази дума е просто неправилно обозначение на процеса), на която всеки гледа със страх и ужас, обикновено се случва толкова естествено и просто, че повечето хора, след като са напуснали своето смъртно тяло, дори не го осъзнават. И тъй като повечето мъртви не знаят нищо за духовния живот след смъртта, те се оказват в пълно невежество за това, че са преминали в друго състояние на съществуване. Лишени от физическите си сетива, те вече не виждат светлината на земята; без да разбират възвишената цел на живота, тези хора са като слепи, които откриват, че са попаднали в някакъв здрач, наричан в Библията “сумрачна тъмнина”, след което безцелно се скитат в тази област, известна като земната сфера.
Смъртта не прави грешника светец, а глупака – мъдрец. Начинът на мислене остава същият и всеки човек носи със себе си в неземния живот всичките си земни страсти, навици, нагласи, заблуди, произтичащи от някои учения, безразличие или съмнение.
“Това, което човек носи в сърцето си, е това, което е той!”
След като приемат духовен образ, който е резултат от фантазиите в земния живот, милиони умрели хора за известно време остават в земната сфера, а често и там, където са живели на земята, държани от своите навици и наклонности. “Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.”
Тези, които са отишли далеч напред в своето развитие и са попаднали на по-високо ниво в духовния свят, старателно се опитват да просветят тези земни духове за сегашното им положение. Но последните, поради фалшивите схващания за живота след смъртта, смятат в безумието си дошлите при тях духове за “мъртви” или “призраци”! Затова те често отказват да познаят приятелите си и не искат да разберат истината за своето сегашно състояние.
Мнозина са в състояние на дълбок сън, други мислят, че са загубени или просто са в смут. Онези, които са със замъглен разум, в обкръжаващата ги, неразбираема за тях тъмнина се измъчват от страха. Други страдат от угризения и ужас от това как са живели на Земята. Някои под влиянието на егоистични и зли мотиви търсят възможност да покажат своите лоши наклонности. В това състояние те остават, докато развращаващият ефект на техните желания не се прояви напълно, душата не заплаче за озарение и просветление, а напредналите не се обърнат към тях с помощ.
Лишени от физическото си тяло, чрез което удовлетворяват земни, човешки страсти, много безплътни усещат привличането на ярко излъчване, идващо от останалите на Земята. Тези духове се присъединяват към „магнитната аура“, като по този начин придобиват възможност да проявят своите желания и стремежи на земното ниво, като влияят на хората, превръщайки ги в обсебени или напълно овладяни от тях! Такива досадни хора действат върху медиумно възприемчиви хора с мислите си, прехвърлят мотивацията си върху тях, отслабват тяхната воля, често определят всички техни действия, довеждат ги до беди и нещастия, довеждат ги до лудост и други болести!
Тези земни духове са “демони”, в които са вярвали в древността. Това са “демоните” от човешки произход, породени от човешкия егоизъм, фалшивите учения и невежеството, които са напълно слепи и достигайки духовното ниво, съществуват на него с свързани ръце и крака от оковите на своето невежество!
Влиянието на тези безформени същества е причина за много необясними и загадъчни събития в земния живот; те носят вината за многото злини на този свят. Чистотата на начина на живот и принципите или проницателният ум в никакъв случай не дават пълна гаранция срещу обсебване! Само пълно разбиране на тези проблеми, както и изясняване и просветление в тази област могат да ни предпазят от подобен бич!
Физическите условия, благоприятстващи проникването на духове в човека, са различни. Често подобна „намеса в нашите права” се дължи на медиумната чувствителност, причинена от естествена предразположеност, изтощение на нервната система или внезапно емоционално разстройство. Чисто физическите разстройства могат също да благоприятстват обсебването. В крайна сметка, ако естествената жизнена сила е отслабена, тялото не осигурява адекватна съпротива, което улеснява проникването на духовете в човешката душа, въпреки че много често нито живите, нито мъртвите знаят един за друг!
Тази вредна намеса на духовете в живота на човек променя характера на жертвата и следователно има ясна промяна на личността, в която тя понякога копира няколко чужди личности едновременно или в ясно разделена последователност. Често подобно въздействие на духовете води до явно безумие в различна степен, като се започне с просто замъгляване на ума, включително всички форми на лудост, истерия, епилепсия, меланхолия, посттравматичен стрес, клептомания, деменция, религиозен делириум и мания на самоубийство, както и амнезия, психически обусловена физическа слабост, алкохолизъм, дори неустоима жажда за неморално поведение и жестокост, загуба на човешкия образ и други форми на най-тежките престъпления.
Човечеството е засегнато от мислите на милиони духове, лишени от своето тяло, които все още не са узнали за най-висшия смисъл на живота! Ако признаете това като факт, лесно е да се обяснят много такива явления като нежелани мисли, необосновано вълнение, странни предчувствия, подозрения, капризи, раздразнителност, повишена възбудимост, безразсъдни проблясъци на страст, неконтролируеми мании (халюцинални състояния), както и всякакви други аномалии в психиката и начина на мислене.
За влиянието на духовете върху хората и обсебването има много послания от древни времена до наши дни. Известният английски антрополог д-р Тайлър пише в книгата си “Първобитна култура”: „Няма да кажем прекалено много, като твърдим, че вярата в демоничното обсебване, по същността си е неизменна теория, обясняваща хомогенни факти, която е запазена в половината от човечеството. Логично е, че всички представители на тази вяра стоят на раменете на своите предшественици от незапомнени времена!”
В “Първобитната религия” на Мюлер откриваме следната забележка: „Нецивилизованите нации все още смятат духовете за причината за такива болести като епилепсия, истерия, делириум, деменция и безумие“.
Отново отбелязвайки демоничните въздействия, Омир казва: “Болен човек, който вехне, е един от онези, които злият дух гледа”. Платон твърди, че демоните правят човек обсебен.
Сократ говори директно за демоните, действащи върху лудите хора. Плутарх пише: „Някои властолюбиви демони търсят душа, която все още живее в човешко тяло, за да задоволят страстните си желания; тъй като те (които са безплътни същества – духове) не могат по друг начин да успокоят своите земни страсти, те подтикват хората към бунтове, завоевателни войни, подбуждат у тях похотта и постигат това, което искат”. Йосиф Флавий казва: “Демоните – това са душите на злите хора”.


Взаимоотношенията между двата свята – 3

Духовете на обсебването често се споменават и в Стария завет, и в Новия Завет. В първата книга на царствата четем: “… Давид, като взе арфата засвири, и на Саул стана по-добре, и злият дух се отдалечи от него”. Вярата в духовете и обсебването в дните на апостолите беше толкова силна, че способността да изгонват злите духове се смяташе за един от най-важните признаци на истинско апостолство; и трябва да се признае, че чудесата, приписвани на Исус, са били до голяма степен случаи на изгонване на зли духове.
В потвърждение на това е достатъчно да се цитират само няколко места от Новия Завет. “И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват …”. “Той проповядваше … и изгонваше демони” “… един човек … обсебен от демони от дълго време … Исус заповяда на нечистия дух да излезе от този човек … Но онези, които ги видяха, разказаха как обсебеният е изцелен” “… също страдащи от нечисти духове …”. “… и зли духове излязоха от тях.”
“Учителю! Доведох при теб сина си, обсебен от ням дух … И Исус попита баща му: Кога това му се е случило? Той каза: от детството … Исус … смъмри нечистия дух и му каза: ням и глух дух! Аз ти заповядвам: излез от него и отсега нататък не влизай в него. И като извика и го разтърси, духът излезе; и той стана като мъртъв, така че мнозина казваха, че е мъртъв. А Иисус, като го хвана за ръката, го повдигна; и той стана”. (Абсолютно идентични случаи не са необичайни по време на психопатологичните изследвания).
При един от писателите на ранното християнство – св. Антоний, четем: „Ние се скитаме сред демоните, които ни дават лоши мисли; но и сред добрите ангели. Когато последните са особено близки, тогава няма безпокойство или спор и шум, такъв добър свят изпълва душата с радост. Бог е мой свидетел, че веднъж, след дълъг плач и пост видях себе си, заобиколен от множество ангели и изпълнен с радост, пея заедно с тях”. Тертулиан тържествено призовал езичниците да си устройват изпитания, за да разкрият кой може най-добре да изгони демоните. Минуций Феликс, древен римски адвокат, пише в своята работа “Октавий”: „Има лъжливи духове, които са загубили всички небесни качества и се скитат навсякъде; и те, вече развратили се, не престават да развращават и други”.
Д-р Годфри Роперт от Лондон, когото преди много години папа Пий X изпратил в Америка с лекции за спиритизма за местните католици, говори за темата на нашата книга главно както следва: „Сега е невъзможно да се пренебрегне сферата на медиумните явления. Учените от целия свят са опознали и признали спиритизма като решаваща и реална сила; и просто да го игнорирате означава да започнете опасна игра. Като следствие на това папата ме инструктира да кажа на католиците каква позиция трябва да вземат в тази материя … Църквата по никакъв начин не оспорва реалността на духовните явления и съществуването на духовете, които произвеждат тези явления. Освен това тя винаги е признавала тяхната реалност. Тук е важно да разберем какъв вид духове ни се явяват. Сега сме в граничната зона с нови открития, които могат да променят света. Все още не е време да даваме обяснения на всички (духовни) феномени. Трябва да отложим решението си, докато тази област бъде проучена по-добре. Спиритуализмът все още е изцяло нова област на изследване и затова е много опасна … Непълното познаване на тази област може лесно да предизвика най-опасните последствия ”(т.е. да доведе до явлението обсебване).
„В древността фактът за демоничното обсебване не предизвиква никакво съмнение. А фактът, че църквата (католическата църква) все още ги смята за възможни, се вижда от факта, че е съставила специални култови инструкции за заклинанието и изгонването на злите духове”. Това са думите на монсиньор Лавел, пастор на катедралата Св. Патрик в Ню Йорк.
Джулиан Хоторн пише в един голям вестник: „Хиляди злонамерени мъже и жени умират всеки ден, за които е станало обичайно да правят зло. Какво става с техните души или духове? Те се стремят обратно към Земята. Нарастващата дързост и честота, с която се опитват да използват привидно удобните случаи, се проявяват по много различни начини. За да се предпазим от тях, имаме два начина. Или ще го направим така, че да изсъхне източникът, от който тези невидими гости постоянно се захранват, или ние ще затворим вратите си пред тях!”
Д-р Аксел Густафсон, който, като цитира примери от собствените си наблюдения, публично и безпристрастно признава обсебеността от духове като факт, казва: “… и отмъстителните хора след смъртта имат силата да проникнат в живите хора при определени условия, правейки ги обсебени”.
Проф Хърбърт Л. Стетсън от университета Каламазу, Мичиган, казва в доклад, който е представил в университета в Чикаго: “Демоничното обсебване не е просто легенда; причината за болестта често е просто такова демонично обсебване … Вярата в демоните е широко разпространена”.
„Често виждам духове, които причиняват лудост“, казва д-р И. Уебстър, един от водещите членове на Американското медицинско общество. – Понякога чувам гласовете им. Психично болните хора, които се третират като безнадеждно безумни хора, често са само жертви на непреодолимото въздействие на една или цяла тълпа от духове. Когато аутопсираме трупа, често откриваме, че в мозъка и нервната система на такива хора няма органични нарушения”.
Проф Уилям Джеймс пише в “Протоколите S: P: R”: „… че теорията за духовете ще заяви за себе си и ще намери приложение – по мое мнение, непременно. Необходимо е да се стане истински “учен”, за да не се вижда такава възможност в слепота и невежество!”.
Проф Джеймс Х. Хислоп, издател на списанието на Американското дружество по медиумни изследвания, пише: „Доказателствата непрекъснато нарастват за действителното съществуване на обсебването, което е в основата на много психични заболявания и може да бъде елиминирано. Светът на лекарите ще трябва да се събуди и да обърне внимание на този проблем, иначе медицинската наука ще загуби всякакво влияние в тази област”.
В една от най-новите книги на проф. Хислоп „Съприкосновение с другия свят“ намираме следната забележка: „Фактът, че има зли духове, които се намесват в земния живот, се преподава със същата яснота както в Новия Завет, така и в Стария Завет, наред с всички други учения там … Понятието „обсебване” се използва от изследователите на медиумите за обозначаване на влиянието на духовете върху земните условия на живот, нарушаващи техния ред … Опитът за изцеление изисква много време и търпение, както и използването на психотерапевтични мерки от необичаен вид, привличане на медиуми, за да влизат в контакт с такива обсебващи духове, отслабвайки по този начин влиянието им или убеждавайки ги доброволно да се откажат от преследването на жертвите си … При всеки случай на разделяне на съзнанието (шизофрения) и лудост, в който посочвах кръста с разпнатия Христос, това имаше ефект, доказвайки ми, че враждебните същества са „работили“ тук, причинявайки признаци на умствена и физическа деградация. Време е, без забавяне за минута, да започнат мащабни експерименти в област, която предлага същите ползи, както използването на скалпел и микроскоп”.
В монографията „Модерни психически явления“ („New Medium Phenomena“), д-р Херуърд Карингтън заявява: „Очевидно е, че овладяването от духовете е поне възможно, а съвременната наука не може да пренебрегне тази възможност, тъй като има много факти, потвърждаващи това. И тъй като това е така, а не иначе, техните изследвания стават императивна необходимост – не само от научна гледна точка, но и защото стотици, а може би и хиляди хора в момента страдат по тази причина и тяхното изцеление изисква незабавни изследвания в тази област и подходяща терапия! Ако, поне теоретично, се признае възможността за истинско обсебване, пред нас се отваря невероятно широка област на изучаване и изследване, изискваща пълна изобретателност, умение и търпение, на които са способни само учените, въоръжени с най-новите познания и разбиране на психологическите процеси“.
Никога досега в историята на медицинската наука, нито в широките кръгове на обществото, нито в лекарите, нито в съответните министерства е проявен толкова голям интерес към причините за психозата, в лечението и излекуването на невропсихиатрични и душевно болни пациенти. Цифрите доказват, че психичните болести се разпространяват с ужасяваща скорост навсякъде. Медицинските специалисти обаче са далеч един от друг по мнението си за причините, а науката все още не разполага с еднозначни достоверни познания за произхода на психичните разстройства. “Още малко – и целият свят ще полудее!” – казва д-р Уинслоу от Англия.


Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”



Няма коментари:

Публикуване на коментар