Със средствата и още по ефективните методи за манипулиране на съзнанието демокрациите ще променят своята природа“ – писал преди 57 години Олдъс Хъксли. – „Отживелите стари форми – избори, парламенти, върховни съдилища и всичко останало – ще останат. Основните субстанции в тях, същината им, ще представляват нов вид тоталитаризъм без насилие. Всички традиционни названия, всички свещени лозунги ще бъдат запазени точно такива, каквито бяха в добрите стари времена. Демокрация и свобода ще бъдат темата на всяко предаване и статия. Само че демокрация и свобода в Пикуикски смисъл.Междувременно управляващата олигархия и нейният високо обучен елит от войници, полицаи, производители на идеи и манипулатори на съзнанието, тихичко ще режисират представлението, както намерят за подходящо.“
Тамам. Издадено е през 1958 година, но като че ли отразява настоящето. До такива подробности, като „Пикуикски смисъл“! Гениално! Какво друго, ако не това, представлява нашенският номенклатурен милиционер-комунистически примат – женски орангутан в мъжки образ. Той или тя – имаме работа с полово променливо същество – е прочел или прочела една книга. И като филмовия Кинг Конг налага с юмруци гърдите си, сякаш бие тъпана на селската музика – аз, аз, аз… Надмина и Бай Ганю, и бай Тошо.
Вярвам в Бог, а не в пророци. Затова се питам, кой ли е споделил плановете за човешкото бъдеще с Хъксли? Може би ерудицията позволява на надарените да надникват в бъдещето?
Както предвидих в специалния си обзор на атентатите в Париж, дело на обединените усилия на секретните служби на комунистическите режими във Франция, Израел, Великобритания, САЩ, а защо не и в Русия, тази тяхна операция вече дава плодове. Посягат върху все повече свободи и права. Предстоят ограничения в интернет.
Истинският британски премиер Джордж Осборн вече обяви световната мрежа за „опасен стълб на потенциална уязвимост“.
„Г-н Осборн, който навести подслушвателната станция на Държавната съобщителна служба в Челтънъм, заяви, че Ислямска държава вече доказа своята способност да използва интернет „за противни пропагандни цели“, включително за радикализиране на оперативното планиране.
Но канцлерът предупреди, че Ислямска държава търси начини за хакване на важни инфрастуктури на Великобритания с цел убиване на хора.
„От нашите банки до автомобилите ни, от нашата войска до училищата ни, всичко, което е включено в интернет, представлява мишена“ – обяви г-н Осборн.“
Можете ли да предположите, какви са били следващите думи на истинския премиер? Разбира се – ще въртят едни пари. Започва изграждане на нов подслушвателен център, който „да се справи с нарастващата опасност“! Ала кой гарантира, че той няма да бъде използван като Big Brother – за проследяване на редовите мирни британски граждани? Никой.
Всяват страх и обявяват това за добра задача. Защото с нея оправдават подобни разходи. Чиито последици са все по-малко свободи. Докато същите действия на Исламска държава са… „противни пропагандни цели“.
„Господин Осборн рече още: „Правилно е, че избрахме да инвестираме в нашата кибер-отбрана даже във време, когато трябва да съкращаваме бюджетите за други дейности. За нашата страна, защитавайки гражданите ни от вражески сили, престъпници или терористи, интернет представлява опасен стълб на потенциална уязвимост.“
Откога бия камбаната, че този момент ще настъпи? Проследяването върви с пълна сила в програмите Facebook, Tweeter и останалите от този вид. Те бяха създадени в американски университети, без заплащане. Предоставиха ги на Моссад.
В сътрудничество с КГБ, чрез мрежа от агенти на двете служби, включващи Тодор Живков, Андрей Луканов и Огнян Дойнов, под ръководството и надзора на Робърт Максуел, те бяха продадени срещу големи суми на доста правителства. По този начин Моссад и КГБ, днес ФСБ, получиха възможност незабелязано да влизат в най-тайните архиви на много държави, в това число – и в тези с финансовата документация. Нататък за Братството нямаше тайни…
> МОССАД КОМАНДВА ЦРУ/КГБ СТОИ НАД МОССАД
После – предадоха програмните разработки на частни компании с подставени лица, представяни като собственици. Като тъй „привлекатлния“ Шекерджийски или Захаринов – Зъкърбърг Рокфелер. На своя ред те ги представяха като… „свои“ продукти!
Конвергенция.
Някой забеляза ли, че освен това европейците и американците бяха настроени на могъща антимюсюлманска вълна. В САЩ се чуха гласове повече да не бъдат допускани сирийски имигранти. Което обслужва плановете, насочени към приключването на европейската цивилизация.
Като йерихонска тръба прозвучаха крясъците за това на новия говорител на Камарата на представителите в американския Конгрес Пол Райън. Синът на Рон Пол е не само срам за баща си. Той е евтина жрица на политическата любов, която нейните сводници лесно се продадоха. Замениха кандидатурата й за президент от Републиканската партия с шефското място в Конгреса. Така наемат за ръководителки леките травестити, за да изпълняват безпрекословно заповедите на Братството.
Whose’s that world?
След атентатите в Париж новинарските емисии на могъщите телевизиите показаха правещата се, че хлипа Луиза Чиконе. Ако бъда съвсем честен, това е нещо като жена, нещо като… На нищо не мяза, както говореха в махалата за непривлекателните хора. Няма точно определение за пола й. Но със сигурност е от онзи тип, за който навремето ние и родителите ни казвахме курвѐ.
Започнала е да се съблича от малка. Развлекателната индустрия превърна едно невзрачно фитнѐ в „звезда“. Дегенератите като нея са опасни със своята демоничност и шанс да влияят върху много хора. Особено – с още неизградена йерархия на ценностите и неукрепнало съзнание.
Чували ли сте за Кабала? Най-мистичното, но и най-реакционното, нацисткото учение в юдаизма? Негов клон е нумерологията, на която мнозина „християни“ вярват. Тя е чиста проба сатанизъм. А главното съчинение в Кабала е „Зохар“. То е нещо като друг вид Талмуд – волни тълкувания на измислицата Стар завет.
Та в „Зохар“ срещаме следното мнение на равина Исаак:
„Нещо повече, когато Каин убил Авел, Адам се разделил с жена си и заживял извънбрачно с две женски стихии. А от неговите полови сношения с тях се пръкнаха велики и многобройни чеда на демони и елементарни твари, които се появяват нощем в привлекателни форми и така увеличават потомството си, което е като тях. В писанията те са определени като „заразени човешки деца“. Макар на вид да изглеждат като хора, те нямат коса. За тях в писанието се казва: „Ще ги накажа с човешка тояга и със заразите на човешките деца.“ Те навестяват еднакво мъже и жени.“
Гледате филми, ходите на концерти, слушате музикални изпълнения, четете книги… Имате ли представа, кого удостоявате не само с вниманието си? Посвещавате вашия ум и възприятия.
Старозаветно, талмудски, кабалистки, псевдохристиянски вечният въпрос за продължаването на рода на първите библейски люде все така остава неразрешен, и без отговор. Но през ХХІ век, когато някои се гласят да изпратят хора на планетата Марс, милиарди уж хора вярват в същите мъгляви глупости, както и преди 2000 лета. Даже водят войни, колят се, проливат кръв, все под предлога за тази фалшива вяра. То е като спора за яйцето и кокошката…
Credentium sunt amentes aut insaniunt – вярващите са безумни или луди.
Имам предвид, онези, които не влагат никакъв разум. Пък защо да крием – и душа, сърце. Лъжат се, че вярват. Изпълняват езическите обреди и спазват сатанинските обичаи на фарисеите, сегашните равини. И „християните“, и „мюсюлманите“. За евреите не ми се и мисли!
Vanitate vanitate – суета сует.
Например сред най-известните кабалисти – сатанисти, приемащи могъществото на демоните – са въпросната Луиза Чиконе или Мадона, Аштън Кътчър, Парис Хилтън, актрисата-писателка Розен Бар, комедиантката-лесбийка Рози О’Донъл, сбърканата гръндж-певица Кортни Лъв, вдовица на вокалиста от групата “Nirvana”, който се самоуби, киноактрисата Британи Мърфи…
Кабала прави рязко разграничение между евреи и неевреи. Навярно се сещате за равина Овадия Йосеф, който смяташе, че ние – гоите, сме създадени, за да служим на чифутите. Да им бачкаме, докато се седят като „ефендита“, както се изразяваше.
Най-крайната нацистка секта – „Хабад-Любавичи“, се е отделила от ортодоксалността – хасидизма, и е приела Кабала. Според нейните равини неевреите нямат божествен произход.
Нищо от това няма значение. Когато стане дума за ислям – има. За пореден път поставям въпроса: Чий е този свят? Тъй като, когато се случи нещо в Китай – първа икономика и 1,250 милиарда жители – минава и заминава. Същото се отнася и до Индия, която се очертава като най-населената държава и бъдеща челна икономика.
Обаче стане ли нещо с евреи или в Израел, воят е до небето и не отшумява със седмици. Продължават да ни занимават с гнусното болшевишко издание “Charlie Hebdo”.
Когато ходят в ООН, срещат се с ръководители на други големи държави, т. нар. световни политици почти не получават внимание. Колчем се ръкуват с Бенямин Нетаняху или се видят с еврейски организации, следват вселенски медийни гръмотевици.
Та питам: Чий е този свят?
Тъй като, според западни анализатори, лидерите и масите в Ислямска държава – липсват данни за нейното население – също не харесват Средновековието. Обаче след като стана ясно, че „отговорността за ужасните убийства в Париж пада върху т. нар. Ислямска държава, известни фигури се постараха да наместят събитието в подходящ контекст. Джеб Буш, който е надеждата на републиканците за президент [?! – засега води Доналд Тръмп; дали някой вече не знае резултатите], го нарече част от „организирано усилие за унищожаване на западната цивилизация“. Рупърт Мърдок изчурулика: „Парижкото престъпление не е нападение върху цялото човечество, а срещу нас, т.е. западната цивилизация“.
Коментаторът Иън Мартин го окачестви така: „Западна цивилизация – демокрация, свобода на словото, свободно сдружаване, власт на закона, просперитет – това е под атаките на варвари.“
Терористите определено заплашиха цивилизацията. Те посяха хаос и убийства из града, прочут със своята култура, с многостранното си влияние, със своята свобода на изразяването. Все пак, когато нападнаха една от най-големите европейски столици, това беше атака против европейските ценности – срещу начина, по който хората избират да живеят и да се държат. Обаче е погрешно да поставяме зверствата само в рамката на „атака срещу западната цивилизация“.
Произходът често може да подведе. В този случай мисля, че е назидателен. Световната цивилизация има своя произход в в латинското civis – гражданин. Самата дума произлиза от по-ранна форма, означаваща „да се установя“. Съответната арабска дума е мадания с корени в маддана – „да изграждам градове“.
Говорим за „връщане към цивилизацията“, когато посетим някой провинциален град. Цивилизацията означава да живеем заедно. Хората да споделят своите ресурси, да ползват едно и също пространство. Градовете действат най-добре, когато хората са свободни да се придвижват необезпокоявани, да работят и играят, да учат и да бъдат забавлявани.
Ислямска държава представлява обратното. В нейните властови центрове нормалният живот е премахнат: има само един правилен начин за вършене на нещата. Религиозните малцинства биват убивани или насилствено обръщат вярата си.“
Стоп! Внимание! Та ние повече от 45 години сме живели в Ислямска държава. Комунистическият тоталитарен строй налагаше „само един правилен начин за вършене на нещата“. А онези, които не вярваха в марксизма-ленинизма, биваха превъзпитавани по най-жесток начин – с изпращане в концентрационни лагери, обозначавани като „трудово-възпитателни общежития“, заключвани в затвори, изселвани… Мнозина от тези фактически „религиозни малцинства бяха убити“.
Но, о, чудо на чудесата! Западните „рицари“ нито веднъж не атакуваха нито една страна от социалистическия лагер – тоест от Ислямска държава. Също – нейния властови център СССР. Дали някой не си вкара автогол?
Не, понеже не ще се намери нито една тиражна медия, която да изясни идентичността между комунистическите режими и Ислямска държава.
Няма да коментирам откъде започва човешката цивилизация. Рим е прекалено късно, за да обръщам внимание на неуки люде с едва нашарени мозъчета. Искам да поставя по-важен въпрос с напълно актуално значение: Дали европейската „цивилизация означава да живеем заедно“ Хората да споделят своите ресурси, да ползват едно и също пространство?“ По-нататък ще представя най-нови данни за онзи 1 процент от „цивилизованите“, който притежава вече повече от половината световно богатство. Вие решете, доколко цивилизовано е това в контекста на гореизложения текст.
Когато Европа попаднала в мрачната епоха, наречена „тъмни векове“, а религиозният фанатизъм със своята схоластика вкаменил целия живот, всички и всичко – кой е имал полза – мюсюлманският свят издигнал факела на науката, познанието, развитието. Сетне е замръзнал някъде в предренесансовия период. Защо и как, по чия воля, не е моя работа да изследвам. Но на арабските учени, архитекти, строители, дори писатели, дължим много. Даже индийските цифри, които пренесли, и неправилно наричаме „арабски“. Идете в Испания и ще се убедите.
Ако в Париж, където – казва горният автор – има „свобода на изразяването“, изречете нещо против евреите или се усъмните в данните за холокоста, тази „свобода“ ще се окаже тъй ефимерна, че на часа ще се изпари. Ще се озовете в ареста. После – в съда. Накрая – зад решетките.
Според „цивилизованите“, това означава „власт на закона“!
Ще пропусна всички комуноидни, фашизоидни и нацистки изявления на разните „демократи“. Но няма как да прескоча, да отмина факта, че от една страна те плямпат за свобода. А лишават „религиозните малцинства“, които цитираният автор току-що бранеше, от правото на… свобода. Нима във Франция – „люлката на революцията“, не забраниха носенето на бурки – забрадки – на обществени места? В Англия уволняват, ако някой се появи с кръстче на врата или с друг християнски символ. Със „звездата на Давид“ може.
Чий е този свят?
Преди появата на незначителната групировка Ислямска държава други изтребваха „неверниците“ – християни, язиди, алевити, друзи… В началото беше Ал-Кайда, създадена от ЦРУ в Пакистан, за да се сражава със Съветите в Афганистан. Когато стана непотребна, я захвърлиха, даже предадоха.
По същото време американците основаваха верига от религиозни училища в Пакистан. В тях обучиха т. нар. талибани. Взимаха ги като невръстни деца и ги оставяха в ръцете на имамите. Те ги възпитаха в ненавист и нетърпимост към всичко различно. Религиозните ученици – талибаните – разрушиха статуите на Буда, но по-ужасното беше, че колеха други мюсюлмани, извън тяхната секта.
После, когато Интернационалът с изборна измама назначи Джордж Уокър Буш от тайното келтско общество(основано от наследниците на друида Моисей), ордена „Череп и кости“, за президент на най-могъщата държава, за да продължи световната революция чрез терор, изфабрикуваха атентатите на 11 септември. Може да ви прозвучи фантастично и невероятно, но в тях изобщо не участваха самолети. Когато някогашният масон и потомствен военен шпионин Милтън Уилям Куупър взе да разкрива истината, го убиха пред дома на къщата му. На 6 ноемри 2001 г. шайка шерифи го разстреляха с… автомати „Калашников“. Оръжието на атентатите в Париж от 13 ноември 2015 г. Изтъкнаха като причина, че искали да го арестуват заради… неплатени данъци?! А той отказал…
Днес цялата технология на нападението над Световния търговски център в Ню Йорк е изяснена. Заснеха пълнометражен документален филм. В архива ми е. Както и доста от разкритията на инженери, физици, химици, представили в детайли техническите методи на терористичните атаки, осъществени от правителството на САЩ и Моссад. Даже броят на жертвите се оказа по-малък от официално обявения. Но тази операция на шпионските централи послужи за започването на две войни – в Афганистан и Ирак.
Тайните служби, които са инструмент на политиците, сътвориха и така наречената Сирийска свободна армия. Нейните главорези първи нападаха християните, техните манастири черкви. Кои бяха пионерите в показването на кадри с отсичане на човешки глави? Не бяха ли саудитците, последвани от тези „свободни“ уж сирийски – предимно кюрдски – касапи?
Кюрдите имат онаследѐн опит в извършването на зверства. Те са били главните палачи на арменците през 1915 година в Турция. Естествено – по заповед на младотурското правителство, съставено само от масони и/или евреи.
От отломките на Саддам-Хюсеиновата армия и полиция, от преследваните от режима в Анкара кюрди, и от многобройните наемници от цял свят – предимно от бившия СССР, се пръкна Ислямската държава. Бабуваха й преди всичко американците. Но „пострадалата“ Франция, както и Великобритания, акушираха при нейното раждане. Главатарите й са изключително жители на западноевропейски страни и на САЩ. А във въоръжаването й участваха всички – дори тукашните оръжейни търговци, произлезли от БКП и ДС.
Помислете. Какво твърдяха лидерите на Ал-Кайда и сега на Ислямска държава? Не индоктринираха ли 1,7 милиарда изповядващи исляма по света с твърдението, че Западът води кръстоносна война срещу тях? Нито веднъж не споменаха Русия или Израел. Никога не са говорили за еврейски или ционистки заговор. Държавата Израел се чувства спокойно и уверено сред тях. Безпокоят я единствено палестинците – истинските потомци на античните юдеи.
А ислямските молли, идеологически и финансово подкрепяни от Саудитска Арабия, Катар и другите богати петролни шейхства от Персийския залив, все приятелски режими на Вашингтон и Брюксел, вият против християнството и Европа. Режат крайници и глави, но… законно. Тяхната полиция на мисълта праща в затвора за елементарно несъгласие с „правилната линия“ не на партията, а на тоталитарната династична власт. Но тези религиозни чистофайници нито веднъж не са скочили срещу юдаизма и еврейството. Защо ли?
Ударете чертата. Чия цел постигат западните лидери, настройвайки населението против вече асимилираното или близко до сливането с приемните им народи мюсюлманско население? Като не изпускате от внимание, че раждаемостта сред европейците, вярващи в Аллах и Мохамед, е четворно по-голяма от тази на последователите на Шаул-Павел, измамно смятащи се за християни.
Кой има полза? Чии цели реализират т. нар. джихадисти от Ислямска държава, Ал-Нусра, Боко Харам, Сирийска свободна армия (сбирщина от гангстери с чалми), Пешмерга и останалите организации, обявени за терористични. Пардон – Пешмерга „не е“.
Защо държавните ръководители, партийните лидери, и коментаторите не говорят за политиката на държавен тероризъм, осъществявана от марксистките режими в Израел, Съединените щати, Европейския съюз, Русия, Китай и т.н.? Нападенията в Париж се оказаха перфектно действащ катализатор за акциите на Ислямска държава, респективно – новия световен ред и неговото единно тайно правителство. Тази крайно лява фракция на световната революция, оглавявана от Ротшилдови, Рокфелерови, Голдмън-Саксови, Менделсонови, Варбургови, Валенбергови…
САЩ, Западът, Русия действат ръка за ръка за постигане на целите на ислямистите. Всъщност – на световното комунистическо движение – партията на онзи един процент най-богати твари на планетата. По отделно всички преследват и конкретни цели, свързани с управляващите в тях върхушки.
Например по заповед от Кремъл руските бойни самолети бомбардират петролните съоръжения, превзети от Ислямска държава. Не толкова, за да прекъснат финансирането й. То ще бъде компенсирано от монархиите в Персийския залив. По-скоро в стремеж да отстранят един конкурент на Ротшилдово-Путиновите петролни и газови компании със седалища в Руската федерация.
Европа и Америка никога не са били демократични. Това е твърдо и ясно като константа. Но все пак имаше доста свобода. Най-много формална – на пътуването и плямпането. Най-малко – на предприемачеството. Въпреки всичко – гигантска свобода в сравнение с мъченичеството на комунистическите, с някои религиозните и авторитарни (династични) диктатури. Все пак никъде другаде, освен в социалистическия блок, хората не бяха лишавани от елементарни права и държани затворени като в концлагер. Частната собственост и предприемачеството не престанаха да съществуват. При комунистите всичко това беше толкова забранено, че пращаха зад решетките!
Полека-лека тези региони се путинизират. И това не е най-страшното. Начинът, по който във Франция преследват някакви „ислямисти“ – с въвеждане на извънредно положение, жандармерия и войски по улиците, с това, че първо убиват или арестуват, а сетне доказват – по-скоро се доближава до тукашната ранна комунистическа касапница с нейните антинародни съдилища, в които узаконяваха вече извършените масови кланета. Прилагането на принципа за колективна война не е ли също оръдие, заимствано от арсенала на СССР и сателитите му?
Това е по-скоро сталинизация.
Путин вече не достига до крайни жестокости. Тормози опонентите си до отказването им. Но и обектите на репресиите му са идентични с него.
А смятате ли, че 129 жертви, все едно на кого, са достатъчни за държава като Франция да твърди, че е „във война“ и да въведе съответните мерки. Няма да се учудя, ако наложат и вечерен час. И знаете ли, „храбрите“ французи, тези „деца на революцията“, вече поне десет поколения комунисти, размахващи юмруци и пеещи войнствения национален химн “La Marseillaise”, ще се примирят. Ха на бас!
А изразите “acte de guerre” – „състояние война“, по точно – „военно действие“; и “rйponse sans pitiй” – „безмилостен отговор“, са част от речника на Ислямска държава.
Най-често използват думата „война“ като метафора. По някакво незнайно поне за мен правило, така постъпват най-слабите политици. Комунистическите лидери постоянно обявяваха война на нещо – на „световния империализъм“, на „международното положение“, на „мързела и лентяите“, на… Бяха най-страхливите и разхайтените – текезесарски хайлази. Въведоха охрана и специални военни части – милиционери в келнерски доспехи, които да ги пазят и кърмят, сякаш бяха лехуси.
Преди тях цар Борис ІІІ се разхождал без охрана и народът го обичал като баща – заслужено или не. Да не пропускаме, че нашата гледна точка е от 72-годишна дистанция. Тя дава възможност за по-обективна, но не и кресливо отрицателна оценка…
„Но понякога за различните хора метафорите имат различно значение. Важното е публиката да съзира същите сходства, каквито и вие“ – писа седмица след парижките атентати лондонският “The Economist”. Като знаем, чия собственост е, можем да приемем коментара като сигнал, адресиран както до политическите фигури, така и към онези, които имат сетива за знаците и ум, за да ги разберат. Масоните, наети в мисловните центрове – think-tanks, обслужващи държавните ръководители от политщандовете. (Намекът за прилика и сравнение с разголените момичета по витрините на публичните домове в кварталите с червените фенери на Брюксел и Амстердам не е случаен.)
„Когато не успеят“ – продължи изданието, – „резултатът може да бъде катастрофален. След 11 септември 2001 г. Джордж Буш обяви „кръстоносен поход“. С това искаше да хвърли огромно морално предизвикателство – начинът, по който днес използваме „кръстоносен поход“ за всякакви каузи, мотивирани от всевъзможни ценности.
Мюсюлманите от Близкия изток очертаха други сходства: Първите, оригиналните, буквалните кръстоносни походи, завършиха с нахлуване и окупиране на мюсюлмански земи. Ето как припомнянето на това опозори и отхвърли предприетият от г-н Буш кръстоносен поход.
Тогава откъде накъде, от какъв зор „война“? В своята емпирична форма, по канон, войната изисква армия на държава на бойното поле, която да се опитва да контролира определена територия. Повечето от днешните войни с огнестрелно оръжие не са чак толкова изяснени – Америка не е обявила официално нито една от Втората световна война насам. Но още по-лошо – политиците не успяваха да устоят на изкушението да обявяват война на неща като бедността (Линдън Джонсън), на наркотиците (Роналд Рейгън), на тероризма (Джордж Буш).
Обявяването на такива „войни“ е проблем. Защото е невъзможно постигането на победа в подобна война срещу понятие: бедността и наркотиците никога не се показват, нито подписват документ за капитулация на бойния кораб „Мисури“, както постъпи Японската империя през 1945 г., за да сложи край на Втората световна война. Джонсън победи ли бедността? Рейгън победи ли наркотиците? Със сигурност знаем, че г-н Буш не победи тероризма.“
Мълвата, носеща се по лондонската “Fleet Street” гласи, че под псевдонима на автора на цитирания материал – „Джонсън“ – се крие или Нат Ротшилд, или някой негов доверен публицист. Но във всички случаи текстът е бил проверен от представител на „светото банкерско семейство“. В него е ударено леко рамо на Франсоа Оланд (нарекъл нападенията „малодушни“) и на Владимир Путин (определил ги като „престъпни“). Посочва се, че американският държавен секретар Джон Кери е „избрал същата линия“. Което е белег за очертаваща се тенденция.
Фактът, че Турция свали руски самолет в спорен инцидент – меко казано, може да бъде тълкувано еднозначно – нарушила е интересите на Ердогановите мюсюлмански братя или на самия президент. Неговата ислямистка Adalet ve Kalkınma Partisi – Партия на справедливостта и развитието, е крило на движението, обозначавано като мюсюлмански братя. А с държавния преврат в Египет Интернационалът даде да се разбере, че няма да търпи този вид религиозни политически режими.
Казват – не е доказано – че големият син на Реджеп Таип Ердоган върти търговията с петрола на Ислямска държава. Още преди две години електронното издание на авторитетния израелски всекидневник “Yedioth Ahronoth” обяви, че Ахмед Бурак Ердоган притежава корабна компания и транспортира нефт в Израел. Докато баща му сипе огън и жупел върху ционистката държава.
Под предлог, че разработва докторска дисертация, вторият син – Билял Ердоган, помага от… Болоня – Италия. А някои уважавани еврейски наблюдатели твърдят, че „Бъдещият диктатор Ердоган води Турция към пропаст“. В статията се изтъква участието на турското президентско семейство в контрабандата с нефт, добиван на територията на Ислямска държава.
Е, и? Нима западните политици не го знаят, въпреки че даже медиите госъобщават? Не се притеснявайте – Член 5 от Атлантическия договор няма да бъде задействан. Но свалянето на руския самолет е грешка, с която Ердоган подписва основаването на кюрдска държава. Може и да е умишлено – оправдание за неизбежното… Както в Тонкинския залив или с кувейтските бебета, „избивани“ от иракски войници.
Възможно е да са заповядали на Обама да принуди Ердоган заради Ассад. Сирийският президент е светска личност. Специализирал е в Англия. Мюсюлманските братя, един от които е турският деспот, го ненавиждат. Дали това е начинът Белият дом да постигне поне едно предимство пред Кремъл в Сирия? Ще видим.
Примирението от страна на Русия окончателно ще издаде и потвърди, че другаде пишат ръководството за нейното поведение. „Удар в гърба от съучастници на терористите“, както рече Путин, не е достатъчно. Инциденти като тези са служили за обявяване на войни.
Франция и Великобритания – засега – посегнаха към увеличаване на бюджетите си за отбрана. Военните промишленици доволно потриват ръце. Чуват шума на банкнотите – по-скоро – дрънкането на златото и среброто в сейфовете си. Гражданите губят свободи, лишават ги от права. Но те са готови на това, защото медиите ги зомбират. В името на сигурността?! Лудост! Ще кандисат и на чиповете, които предстои да им сложат.
Когато чуя „успокоението“, изхвръкнало от болния мозък на комунистически терорист: „Не бойте се, деца, за утрешния ден“, както и другото, милиционерското – „комунизмът си отива“, се притеснявам най-много.
„Парижките убийци бяха повече от дребни гангстери“ – посочва Джонсън в “The Economist”. – „А проблемът е значително по значителен от обикновено улично престъпление. Както метафората „война“, „престъпление“ обозначава само някои от фактите.
Метафорите имат реални световни последици, както посочват умните психолингвистични изследвания. Прекаленото говорене за „престъпление“ и за неизбежния тероризъм могат да доведат до омаловажаване, както стана след първите малки бомби в Световния търговски център. Но може би прекаленото приказване за „война“ е по-големият проблем. Никой демократичен политик не бива да си позволява да бъде много хладнокръвен или мъдър пред лицето на зверства като тези в Париж. Но реториката рискува да заработи като механизъм, задвижван само в една посока – лидерите да се впуснат в надпревара помежду си за това, кой е най-бойно настроен.
Гласоподавателите слушат и настояват за бомбардировки и сухопътни войски (Русия и Франция вече бомбардират), което може да доведе до впримчване с обратен, бумерангов ефект. Лошите момчета от противната страна ще отговорят с радост на такъв подход. Без някой вече тайно да е приключил нейното планиране, войната повече не е метафора.“
Контекстът е: Вие сигурни ли сте, че онези, които френската полиция изби в Париж, представяйки ги за „ислямисти“ и „терористи“ – какво бяха сторили – наистина са били такива? Или вярвате, понеже ви го казаха по телевизията? До какво може да доведе това?
„Жената-бомба, „самоубицата“, която беше една от най-малко двамата заподозрени терористи, нарочени да бъдат убити в извършеното в сряда [18 ноември 2015 г.] нападение срещу апартамент в парижкото предградие “Saint-Denis”, крещеше на полицията: „Помогнете ми! Помогнете ми!“
Говори се, че жената, която назоваха Хасна Етбуланш, е братовчедка на Абделхамид Абаауд – „мозъка“ на терористичните атаки от петък [13 ноември].
Според свидетели, тя крещяла на полицаите от прозореца, докато те обсаждали апартамента.“
Така ли е прието да се държи „терористка“, на която предстои да се самовзриви? На това ли учат терористите-самоубийци, хората-бомби? Допускате, че е имала намерение да привлече полицаите, та да избие повече от тях? Те не са чак толкова малоумни. Застреляли я. Както изясних в специална публикация за нападенията във френската столица, грешите, ако смятате „ислямските терористи“ за безумци.
Случаят не ви ли напомня разказа на холивудската актриса Сюзън Сарандан, който единствен съм показвал в двете версии на „Диагноза“? За нещастната млада майка, която нейният интимен приятел биел. Тя грабнала децата си и подирила убежище при свой братовчед.
Полицията нахлула в неговото жилище. Роднината се оказал продавач на наркотици. Дребна риба. Но жената, понеже била в апартамента му, също получила присъда от… 25 години затвор! Само защото се оказала на неподходящото място в неподходящото време…
И в двата казуса диагнозата е една: Сталинизъм!
diagnosa.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар