Колективните права ще имат предимство пред онова, което през осемнадесети век нарекоха Права на Човека
„Драги господин Алексис или Алексиев,
С настоящето ви уведомяваме, че сме получили вашето известие от 1 май 2015 г.“
С този вежлив тон начева отговорът на Службата на върховния комисар по правата на човека към Организацията на обединените нации до моя чудесен приятел Благой Алексиев, който в Калифорния е Брайън Алексис. (Вижте илюстрацията.) Той подири съдействие от тази световна агенция, във връзка с дългото и постоянно нарушаване на неговите права като гражданин на САЩ. Фактически американската съдебна система – „най-демократичната“ и „най-справедливата“ на земята – му отказа правосъдие. Не съвсем и окончателно. Но в значителна степен и за повечето изумителни, невероятни щети, които му бяха нанесени от агенти на КГБ, действащи на територията на Калифорния и в целите Съединени щати.
Химик, университетски преподавател, изобретател, в САЩ Благой Алексиев има регистрирани патенти за лекарства на природна – билкова – основа. Създава компания за тяхното производство. Полага огромни усилия и напредва. Това го изпраща в горната част на средната класа, където състояние от няколко милиона долара не впечатлява особено хората. След което му нанасят удар.
Защо, е тема, на която няма да се спирам сега. Изяснихме я в поредица от телевизионни предавания.
Истината е, че Благой стана жертва на сериозно терористично покушение върху живота и имуществото му. Постепенно, безмилостно и упорито са го отравяли с обеднен уран. Почти всичко материално, което е постигнал с ума и труда си, е ограбено. Но за разлика от офицера от КГБ-ФСБ Александър Литвиненко, който умря от подобно поражение, Алексиев оцеля. Как – също е тема, която всеки може да намери в архива на телевизионната версия на „Диагноза с Георги Ифандиев“ в YouTube.
„След като обсъдихме внимателно съдържанието на вашето заявление, с искрено съжаление ви уведомяваме“ – продължава писмото от съответния орган на ООН, с което започнах, – „че Службата на върховния комисар по правата на човека към Организацията на обединените нации не е в състояние да ви помогне по проблема, който повдигате, поради следните причини: (Вижте илюстрацията.)
Комисията по човешките права не може да проучва индивидуални връзки, отнасящи се до нарушаване на Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП),[2] докато и САЩ не станат страна по Протокола за неговото прилагане (ПП). Съединените американски щати са държава, която не е станала част от Протокола за прилагане.
Комисията против изтезанията не може да проучва индивидуални връзки, отнасящи се до нарушаване на Конвенция против изтезанията,[3] докато съответната държава не подпише необходимата декларация по Член 22, с която да признаят правото на Комисията да получава и обсъжда жалби. Съединените американски щати не са направили такава декларация.
Надяваме се да разберете, че макар да приемаме вашите причини да се обърнете към нас, съществуващите процедури изискват, преди да продължим с проучването на заявлението, да бъде установено със сигурност, дали определени предварителни критерии са изпълнени.“
Схванахте ли? Колкото и формален да ви се стори отговорът на Службата на върховния комисар по правата на човека към Организацията на обединените нации, той е неизбежен. Оказва се, че Съединените американски щати, които непрестанно нахлузват мантията на световни ментори по спазването на правата на човека по целия свят – съвсем избирателно впрочем – не са подписали нито един документ, отнасящ се тъкмо до това!
Признавам, не знаех за това архилицемерие. То е едно от най-грозните и отблъскващите неща, с които животът ме е сблъсквал извън личните ми схватки със системата.
Предстои ви, ако желаете, да се запознаете с противната мутра на репресивната държавна машина от времената, за които се заблуждавах, че са били справедливи. Наричат ги маккартизъм. Но дори да приемем, че намеренията на сенатора Джоузеф Маккарти са били почтени, а самият той – искрен в убежденията си, методите, с които са си служили, не са се различавали особено от тези на НКВД и ДС.
В борбата против проникването на комунистически елементи и срещу съветските агенти са били повдигани необосновани обвинения в „национално предателство“ и „подривна дейност“. Колко познато звучи за моето и близките поколения!
Хора без вина са били превръщани в доносници. В Сталиновия СССР всяко набеждаване в нещо извън „генералната линия на КПСС“ – изказване или действие, даже жест – беше смятано за антисъветска дейност. То незабавно водеше към арестите на НКВД, после МВР и КГБ, а след тях – към концлагерната империя ГУЛаг. Докато в САЩ всяка проява на мислене, различно от това на управляващата върхушка при двама еврейски президенти – първо при Хари Солъмън Трумън, а след това при Дуайт Дейвид Айзенхауер – към Комисията за антиамериканска дейност на Конгреса. За отказалите да й се подчинят, квалифицирано с евфемизма „сътрудничат“, към веригата от затвори.
Точно така са вербували Роналд Рейгън. Случайно или нарочно попаднал на левичарски събрания, му извили ръцете. Той подписал и станал агент на ФБР. Като председател на професионална гилдия на актьорите – профсъюзите са социалистическо творение – той е предал не един и двама свои холивудски колеги.Неговата зависимост, съчетана с конформизъм, го отведе в Белия дом.
Сега, когато знам толкова много (и пак нищо не знам), разбирам почти пълното покритие на използваните технологии и инструменти за обработка на човешкото съзнание, прилагани в Съветския съюз и в Съединените щати.
Предлагам ви откъс от художествено пресъздаване на онази епоха. Той на пръв поглед изглежда изграден по случая с Рейгън. За разлика от президента, героят на киноразказа успява да съхрани достойнството си.
Главното действащо лице във филма е холивудски сценарист. Катастрофира с автомобила си близо до малко градче и получава амнезия. Външно поразително прилича на местен младеж – Люк, войник, който спасил осем свои другари в битка през Втората световна война. Обаче изчезнал безследно. И чудо – осем лета и половина по-късно се… завърнал!
Доста дълго героят на Джим Кери, който според банкянската генерал-премиерка, инж. д-р пожарникарката Б.Б., е… държавен секретар на САЩ, наистина не знае, че е друг човек. Не помни нищо от миналото си – нито истинското, нито това на изчезналия войник. Възражда от пепелта семейното кино „Маджестик“. Даже се влюбва в неговата годеница. Към края разбира истината.
Малко след това в градеца пристига кортеж от автомобили, по размери – досущ като тукашните – преди и сега, с представители на Комисията за антиамериканска дейност и агенти на ФБР. Ще видите какво става от този момент насетне.
Финалът е забележителен. Той издава похватите на фалшиво героизиране, двуличието на системата и лицемерието на нейните протагонисти. Освен това обяснява донякъде продължаващото – например казуса на Благой Алексиев, който като Брайън Алексис е преследван от агенти на ФБР. Днес, в съвременна Америка.
Както твърди сам той – под влияние и в пълно сътрудничество на агентите на недокоснатото КГБ, които са на всички нива на държавното управление на САЩ и са недосегаеми.
А вие отворете съзнанието си, освободете се от идеологическите наслагвания, и гледайте.
vimeo.com/14691189
vimeo.com/146911927
Не е ли еднакво? Ще речете – ама там не са вкарвали в ГУЛаг. Откъде знаете? Толкова изненадваща информация се стовари върху нас. Пък и да не мислите, че американските затвори са като почивни станции?
По времето на маккартизма няколко хиляди души наистина са били натикани зад решетките. Колко са били вербуваните? Едва ли ще узнаем. Нямам намерение да се занимавам с проучване на вината им. Наясно съм с едно: Важните истински агенти на Москва или не са били закачани, или са ги галели с перце. Примерът с Георги Пирински – бащата на евродепутата и всички останали номенклатурни длъжности – е красноречив. Отявлен комунист, свързан със СССР и Титова Югославия, той е разпитан от Комисията. Тя го прогонва от САЩ. Толкова.
Георги „Гео“ Николов Зайков, известен като Пирински, се завръща у нас, за да стане комунистически големец. След солидна кариера в Живковия режим и още по-високи постове в „демократична“ Чалгария синът му – евреин, роден онвъд Атлантика, е депутат в Европарламента! Честити са европейците с такива законодатели!
Какво „съкрушително наказание“ за съветски агент ва САЩ! Дай Боже всекиму, както се казва.
http://rusdemotivator.ru/uploads/10-08-2013/2013100814295534.png
Иде реч за същите „антикомунисти“, „закрилници на свободата“ и „защитници на човешките права“, които с американски паспорти и милиарди долари в кесията му проводиха от Ню Йорк Лейба Бронщейн или Леон Троцки, за да сваля императора в Санкт-Петербург. Сега пак те нападат от неочаквана посока новия „цар-батюшка“. Когото самите те гудиха на трона, но в… болшевишката столица Москва. Обявиха, че всички руски лекоатлети, взели медали на Олимпиадата в Лондон, са използвали допинг.
Истина ли е всичко, или е сън? Добро утро! Съмна
Барак Обама - секретен проект на КГБ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар