Следващите откъси са от Веда Словена, книга втора, раздел V – Личен день Лестувичин-день.
"Я знаеш ли, малку дете, малко дете и юначе, я знаеш ли 'ли не знаеш у' де иде лестувица, лестувица пеперица? Лестувица на край земе, на край земе на полету, де си сланце грее, де си сланце не захожда, се си грее налютену, налютену разсардену, та си орат малки моми, малки моми и девойки, двашь ми са на поле шетат, двашь ми на година сеет, та ми жнеет бела пшеница, та ми берат белу грозде.
Крайна земя доста фална, доста фална плодувита, плодувита уровита, думали са наши деди, наши деди наши сруци. Бог да бие Байна царе, закарал ги ут крайна земе, та ги карал през полету, през полету, през морету, карал ги сега малу, сега малу три години, докарал ги на Бел Дунав. Я си тие доста плакали, доста плакали и викали, че си земе уставили, плодовита уровита, та ги докарал на пуста земе, на пуста земе запустена..." "Песна 1."
"Фаркнала ми летнала, летнала ми лестувица, летнала ми ут край земе, ут край земе, слану море, летнала ми на Бел Дунав, на Бел Дунав на църнуту море, та си на дару циркала, циркала, мале, напевала, фаф уста хи бела китка, бела китка и куприца, та са чудум чуди де да иде де да летне, де да фарли бела китка, бела китка и куприца, баксиш носи ут край земе." "Песна 2."
Днес ние обикновено, когато искаме да се осведомим за местоживеенето на непознат човек питаме: "Приятел, ти от кой край си?", а той ни отговаря, примерно: "От казанлъшкия край съм." Само че, на какво е край казанлъшкият край, след като е в средата на държавата.
"Лесту ле, лестувица, сега ма веке уставаш, ф сарае ми веке ни циркаш, ни циркаш, лесту, ни пееш, я си ми фодиш на Бел Дунав, на Бел Дунав, на църнуту море, та си ф сарае фаркаш. Я ми постой и почекай, дур да си флеза ф бахчету, да си бера бела китка, бела китка и куприца, да е ф сарае носиш, как ми са мома шета, ф бахче хи китка даваш, ут мене хи селем носиш, че си е моя рода, мое рода от край земе..." "Песна 3."
"...царе ми ся няжелилу, нажелилу натажилу, чи уставил крайна земя, що си била доста фална, доста фална прочуена, прочуена зачуена..." "Песна 4."
"Лесту ле, лестувице, била си била на край земе, на край земе на слану море, де са били наши царе, наши царе, наши сруци..." "Песна 5."
"Ду година дур на лету, па ша летне ут край земе, ут край земе слану море, та ша фаркне на Бел Дунав, на Бел Дунав на църнуту море, да си види малку дете, на рока му бело сукну, белу сукно и цървену..." "Песна 6."
Днес "край земя" се разбира като крайната земя, земята в края на нивата или на царството. Така се тълкува и името на държавата Украйна, че е крайна част, примерно от Русия. Но... тава име е останало от нас, от времето когато сме живели там. Може и да греша, но мисля, че Краина означава Родина. Много след като се "преливаме" отсам Дунава, наши войски воюват там. Защо? Защо отиват отново там – У Краина – В Родината?
Но, в сведенията от тези откъси, съобразени с днешното географско разположение на България и Украйна, има противоречие. В песните се пее за Крайна земя – Прародината, като топла, южна страна, където се получават по две реколти. Освен това, лястовиците не извършват междусезонните си прелитания от Украйна до България и обратно.
Един от начините това противоречие да се разреши е, ако се приеме, че песните не са сътворени в България, а са дошли такива от Украйна заедно с преселниците тук и са продължили да се пеят и тук без промяна. Основната заподозряна народност в този случай са кимерите, които живееки първоначално южно от Кавказ, тръгват на север и се заселват в земите на днешна Украйна, по цялото северно Черноморие, чак до Дунав.
Градската лястовица, която живее в България, зимува в Египет и Судан.
Короната на северен Египет е била червена, а на южен бяла. Преди пет хиляди години, след обединението на южен и северен Египет в едно царство, от двете корони се сглобява една – бялочервена.
В северен Египет, близо до устието на Нил е битувала народност Hebrew (Хебру, Б.Б.). Казват, че от тях е библейският Мойсей. Античното име на Марица е било Хеброс. Двете имена са твърде близки, направо еднакви. А дали имат връзка? Както твърдят някои изследователи, египетската жрица или княгиня, а може би и двете – Бастет е идвала или останала в Странджа.
Този текст е част от книгата "Българският мироглед", четвърта част "Миналото", глава "Балкхарските титли".
ПРОИЗХОДЪТ НА МАРТЕНИЦАТА
Макар да не знаем подробностите относно това колко далеч във времето са корените на преплетените бяла и червена нишка, ние инстинктивно усещаме, че се касае за нещо важно, за нещо, което е възникнало в миналото, но поради значението си е оцеляло до днес. Това не е случайно, не е просто инстинкт, доста от нашите учени смятат, че мартеницата има апотропейно въздействие, т.е. става дума за предмет имащ магическа сила и способност да предпази притежателя.
Интересно е ,че една от фигурите на казанлъшката гробница е с червен конец на лавата ръка ( според древните поверия а и Дънов споменава ,че с лявата ръка приемаме енергиите а от дясната излизат) та червеният конец явно предпазва от проникване на зли сили . Интересно е и за отбелязване ,че еврейчетата също смятат свързването начервен конец на лявата ръка за отблъскване на злите сили . Със сигурност е невъзможно да се установи дали от праисторията или кога е възникнал обичая ,но със сигурност е много древен и през дългият му път е претърпял хиляди варианти на преразказани истории ... истината е някъде закодирана във всеки един от нас
Макар да не знаем подробностите относно това колко далеч във времето са корените на преплетените бяла и червена нишка, ние инстинктивно усещаме, че се касае за нещо важно, за нещо, което е възникнало в миналото, но поради значението си е оцеляло до днес. Това не е случайно, не е просто инстинкт, доста от нашите учени смятат, че мартеницата има апотропейно въздействие, т.е. става дума за предмет имащ магическа сила и способност да предпази притежателя.
За това свойство на мартеницата споменава отдавна българския етнограф Михаил Арнаудов. Ето и виждането на този автор: “Първи март (също 9 март, св. Младенци) минава някъде за начало на лятото. Затова, както на други подобни дати, селянинът гадае за предстоящия период време и прибягва до магии за предпазване от злото и осигуряване на полския и домашния труд. Мартениците, които децата и младите хора си турят на ръката, и огьовете, които се палят, са средство за прогонване на зловредните сили”.
Особеното значение на мартеницата е известно дори и на изолираните групи на българския етнос, като пример за това са гагаузите. Те не са забравили своите корени и традицията на предците. За гагаузките раннопролетни обреди пише Диана Тодорова:
“ Мартенските обичаи са свързани с различни обреди с предпазна и плодоносеща функция. Това е времето на настъпването на астрономическата пролет и началото на същинските пролетни празници. На първи март (Март бабу)момичетата приготвят мартеници от бяла и червена вълнена прежда, които връзват на пръстите на краката, на китките по ръцете и по врата. Закичват с мартеници и хурките си, а по оградите и вратите слагат червено платно, което стои там девет дни.“
Николай Колев има сходно виждане по въпроса, той също вярва в предпазната функция и особеното значение на червения и белия цвят: “Червеният цвят е използуван не само поради естетически, но и поради причини от магически характер — в народните вярвания червеният цвят отблъсква злото. Белият и червеният цвят се използуват като контрастиращи цветове”.
Николай Колев е прав разбира се, не случайно червения и белия цвят са широко използвани в българската народна носия и шевици.
http://travelinbulgaria-incomingbulgaria-en.alisa-tours.com/images/BULGARIA/Folk_Makedonia_Costume3.JPG
http://thumb9.shutterstock.com/display_pic_with_logo/818815/108734516/stock-vector-ethnic-seamless-background-textures-in-red-and-white-colors-108734516.jpg
Повече подробности получаваме от проучването на Иваничка Георгиева. Тя дори обръща внимание на материала, от който в миналото мартениците са правени:
“...В българските обредни практики вълната заема голямо място. Младоженците влизат в новия си дом по бял вълнен плат (аба) или по бял и червен вълнен конец (марша)… C вълна украсяват и сватбеното дръвце в Родопите.Общоиз вестен у нас е обичаят на 1 март да се връзват за здраве мартеници — усукан бял и червен вълнен конец.
Против уроки се кади вълна и се носи червена вълна...В кръга на изброените обичаи се вижда, че вълната притежава определена функционална натовареност. Преди всичко тя е апотропей — като такава тя е при родилните и други обичаи, където пропъжда зли сили… Вълната принадлежи към земята, тя е свързана с хтоничните сили. Намира се в подножието на световното дърво. Тя осъществява връзката с подземния свят, откъдето е имагическата й сила да носи плодовитост, каквато функция изпълнява при сватбените обичаи...“
Като сполучливо продължение на проучването на Иваничка Георгиева може да се разгледа работата на Ваня Лозанова, която също вижда в мартеницата предмет с апотропейно, магическо предпазно значение. Според проф. Лозанова произхода на този особен предмет трябва да се търси в далечното минало:
“В най-общи линии усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство. И до днес в традиционната балканска култура усуканите бяла и червена нишка в първомартенската обредност са магически жест, който търси въздействие върху плодородието...
Един от основните елементи на мартеницата е усукването на (вълнена) прежда: "непревъртен конец не е мартеница". Информаторите съобщават и за едноцветни мартеници, направени само от бяла естествена или само от боядисана в червено вълна..
...Усукването на белите и червени нишки, носят кодираната символика на плодородието, на съчетаването на противоположностите в творящо единоначалие, когато природата се събужда и се възражда в мистерията на пролетния цъфтеж. Мнозина са убедени, че мартеницата е чисто българска традиция, но някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”
Несъмнено проф. Лозанова има право, съществуват достатъчно сведения, които позволяват да се каже, че мартеницата, а и обредите свързани с нея са ехо на традиция от времето на Залмоксис, Орфей и обгърнатите в мистерии хипербореи.Присъщо на професионалист, Ваня Лозанова подкрепя твърденията си с богат изворов материал. Нашата изследователка прави връзка между българските обичаи елинското ейресионе (клонче, върху което са усукани бели и червени конци) и други свързани с него ритуали практикувани от палеобалканските народи:
“Говорейки за ейресионе на празника Панатенеи, Лутаций (Schol. ad. Stat. Teb. 2, 737) обръща внимание на белите и червените нишки, навързани по клончето (purpureis nexibus supra dicta pendebant, quae tamen interjecta diuobus predibus candida fila discriminabant)…
http://www.mauler.info/khaire/abb/pyan01.gif
елинско ейрисионе
http://eklekti.com/wp-content/uploads/2012/02/martenitsa-na-cafnalo-darvo.jpg
българска мартеница окачена на клонче
Ваня Лозанова добавя и други интересни подробности: “ Инициацията на мистите в Самотракийските мистерии особено място заема жестът на опасване на долната част на тялото на посветения с пурпурна лента - цветът на Великата богиня (Pausan., IX, 25.5). Близка е асоциацията с червеното сватбено було на българката - знак за прехода й от статуса на девойката към този на съпруга и майка. Преходът от зимата към лятото отбелязват и игрите на кукерите, в чието облекло червеният пояс може би внушава един отдавна забравен и ирационален семиозис на обредна практика с подчертано амбивалентни функции, за който си припомняме само в първия ден на месец март.И до днес се вярва, че червеният цвят в декорацията на сурвачката има апотропейно въздействие.”
Паралелите посочени от проф. Лозанова не могат да бъдат отречени, няма как да се отрече и тълкуването й относно особеното значение на червения цвят. Още в зората на човешката цивилизация червения цвят е считан за нещо свещено и имащо магическа, предпазна сила. Не случайно червената охра е използвана дори в символичните погребения от нашите земи. Като пример могат да се посочат погребение №2 и № 4 от Варненския некропол. Използване на червена охра има и при погребението от могилата Радинград край Разград. Става дума за ритуали от пето хилядолетие преди Христа.
http://www.europeana.eu/api/v2/thumbnail-by-url.json?size=w400&uri=http%3A%2F%2Fbulgarianheritage.bulgariana.eu%2Fjspui%2Fretrieve%2F847%2F0019%25252520.jpg.preview.jpg&type=IMAGE
http://www.europeana.eu/portal/record/2021502/jspui_handle_pub_291.html
Най-ценното в работата на проф. Лозанова е това, че е посочен и възможния произход на ейресионе – еквивалента на нашата мартеница. Данните са ясни, представени са доста важни сведения, помагащи да се разбере кои са хората, които са създали ритуален предмет, който може да се разгледа като ранен вариант на българската мартеница:
Ето част от използваните сведения: “В споменатия коментар на Евстатий към Омировата „Илиада" (20, p. 1283,6) Кратес отнася появата на обичая на ейресионе към прецедента с настъпилия глад и безплодие в Атика. Атиняни, по съвета на Делфийския оракул, посвещават на Аполон една обвита с вълнени конци молебна клонка и учредяват тази традиция като магически жест за осигуряване на плодородие.
https://filologos10.files.wordpress.com/2015/12/eirc3a6sic3b3hni.jpg?w=589&h=259
ейрисионе - ellaniapili.blogspot.gr
Разказът на ретора Ликург в същия пасаж на Евстатий е един разширен и литературно обработен вариант, който генерализира мита за настъпилия глад и безплодие над целия обитаем свят. Той е интегриран посредством мита за хипербореите. Подобна история предлага и един фрагмент на Хипострат (FHG (Müller) IV, p. 432, fr. 3), повторен от лексикографа Харпократион. Когато това става, Аполон дава прорицание на допитващите се до оракула елини и варвари, че атиняни трябва да се помолят заради всички. Сред изпращаните от много народи пратеници до оракула е и изпратеният от хипербореите Абарис. Той идва в Елада, получава от Аполон прорицание, че гладът ще бъде отблъснат, ако атиняните принесат за всички жертвоприношение и започва да пътува по света: чрез неговата уста богът разгласява на запиталите го варвари и елини отговора на оракула.
Атиняните правят жертвоприношението като накичват с всички плодове едно ейресионе и бедата е отпъдена. Във възпоменание на това те повтарят ежегодно този обичай. Празникът е наречен Панопсия, а атиняните го назовават Пианепсиа.
Митологичният кръг на хипербореите изглежда познава също обредния жест на ейресионе - според запазения у Хезихий фрагмент от комедията „Делиади"на Кратин, хипербореите почитат клонки под открито небе.
Всичките тези обстоятелства подсказват, че произходът на ейресионе, макар и редактиран от античните автори в характерния за втората половина на V в. пр.Хр. атински патриотизъм и атиноцентризъм, възхожда към един по-древен източносредиземноморски празничен кръг с епицентър култа на соларното палеобалканско божество на о. Делос. В основата на очертаните празнично-обредни комплекси са инкорпорирани древните традиции на амфиктионията на островните жители, към която принадлежат и тракийските племена по т. нар. "хиперборейски диагонал" (Pindar., Olymp., 3, 16; 31; Pindar., Pyth., 10, 29; Herodot., 4, 13; 32 ).”
Въпреки, че данните представени от проф. Лозанова са изобилни, е нужно да бъдат дадени още няколко пояснения.Увитото с бели и червени нишки и украсено с плодове клонче наречено ейрисионе / εἰρεσιώνη, не е създадено от гърци.
Според старите извори обреда възниква в Атика, но от Страбон знаем, че в древността, още във времената преди Троянската Война, Атика е принадлежала на траките, а в Давлида, Фокида е царствал Терей:
“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus “ – Strab.VII.7.1
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html
http://www.emersonkent.com/images/attica.jpg
Карта на Атика
Сведението на Страбон не е просто легенда, Робърт Бък споменава в работата си, че наличието на тракийски божества, култове, а и тракийски топоними в Атика, Беотия, Малия и Аркадия говори за тракийско присъствие в тези региони- “A History of Boeotia”, с.67.
Още по интересно става когато разберем, че мистериозния хиперборей Абарис, благодарение на когото се появява украсеното с червени и бели нишки ейрисионе, е тракиец. Това е виждането на Димитър Дечев представено в книгата му “Тракийски Езикови Остатъци” - Ἄβαρις – Hiperboreischer Prister der Apollon…Thraker geboren in Skythenlande” - Абарис- хиперборейски жрец на Аполон, тракиец роден в земите на скитите – “Die Thrakischen Sprachreste”, с.1. Дечев добавя и това, бащата на Абарис е носил тракийското име Сефт. То е използвано от одриските благородници, среща се и в земите на Стара Велика България.
Приятните за нас изненади могат да бъдат продължени с още един факт. Не само Атика където възниква ейрисионе е била населена с траки, не само човекът заради, когото възниква eйрисионе е тракиец, но с дедите ни е свързано светилището от Делфи, от което е получен съвет как да се направи жертвоприношението, без което ейрисионе / εἰρεσιώνη – древната мартеница нямаше да се появи.
Проф. Александър Фол говори за прилики между древни храмове от нашите земи и постройките от Делфи, споменава даже за тракийски жреци в светилището на Делфи, а също така дава и важното пояснение, че в Делфи е едно от най-ранните трако-пеласгийски светилища – “Политика и Култура в Древна Тракия”, с.111, 147, 165, 166.
Връзка между българските народни обреди и древния начин на пророкуване в Делфи намира Иван Венедиков, който посочва дори паралела между червеното було на гадаещата българска булка и червеното було на древните жрици –“Медното Гумно на Прабългарите”, с. 293-294.
Самата дума ейрисионе/ εἰρεσιώνη идва от ἔριον (ерион) -вълна. Причината за това е, че в древността червените и белите конци за свещения предмет са били от вълна, която за целта е била боядисвана. Материалът не е избран случайно, Иваничка Георгиева подчертава, че вълната е апотропей, т.е. пропъжда злите сили, но също така носи плодовитост. Предмет направен от оцветена в червено и бяло вълна е бил считан за притежаващ магическа сила.
Интересното в случая с ейрисионе/εἰρεσιώνη и ерион/ἔριον -вълна е приликата с българската дума ярина-вълна с високо качество. Тя от своя страна има диалектен вариант ерина, а ерина е почти идентична на гръцката ерион/ἔριον.Няма причина нашата дума да бъде считана за заемка, по-скоро дедите ни познати в древността под името траки са дали думата ерина на съседите си гърци, които са я префасонирали на ерион.
Със сигурност предците ни са започнали да ползват мартеницата като магически символ доста преди южните ни съседи да направят това. Трудно е да се каже обаче кога точно е възникнал обичая да се преплитат бели и червени вълнени конци. На наша територия червената охра се ползва като апотропей (предпазно средство) от незапомнени времена. Варненския некропол вече бе споменат, но традицията не започва през пето хилядолетие преди Христа, а доста по-рано – през Ранния Неолит. Касае се за погребения от Ракитово, Чавдар и Самоводене. За тях съобщава д-р Крум Бъчваров, а също и за особеното значение, което е отдавано на червената охра- “Неолитни погребални обреди”, с. 145-146.
Дали мартеницата като магически символ е възникнала през Неолита няма как да се докаже. Недоказуемо е и присъствието й през Халколита, но може да се предположи, че през Бронзовата епоха дедите ни са комбинирали вълната, която са смятали за апотропей (предпазно средство) с червения цвят, който притежава същите качества и така са създали магическо средство за пропъждане на злото и същевременно довеждащо подородие.
Докато проф. Николай Колев смята, че белия цвят cе добавя за контраст, то проф. Ваня Лозанова има по-различно виждане. Тя смята, че “усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство.”
В това тълкуване има логика. Сам мъжът е несъвършен, така както и жената е несъвършена сама, но заедно те стават едно хармонично цяло, а и основа за цикъла на живота. Древните ни деди са осъзнавали това прекрасно и са вплели знанията си в своята символика.
Поради съжителството си с древните гърци, дедите ни обитаващи Южните Балкани са предали на тези хора своя обичай да се правят мартеници. Напълно е възможно оригиналната дума за мартеница да е била ерина-вълна, червено-бяла вълна. Все пак мартеница идва от името на месец март, а това име е латинско по произход - Martius. То е проникнало и се е наложило сред древното балканско население едва след I век когато легионите на Рим окупират страната ни за повече от половин хилядолетие.
Името на магическия обект може да е променено, но традицията за направата му не се е изгубила, това е важното. Способността на дедите ни да пазят обичаите си живи, свидетелства за необикновената духовна сила на народа ни, за предаността и любовта към родната култура.
Несъмнено мартеницата е нещо особено и докато има вяра в нея, тя е и апотропей. Направата и носенето й не просто обогатяват духовния ни свят, но се явяват и като мост във времето - нашата връзка с предците. Мартеницата е вяра в доброто, положителното, надеждата за по-добро бъдеще.
Дедите ни са вярвали в особените символи, но не са оставяли съдбата си само в ръцете на първичната магия. За да получиш добро, трябва да се трудиш, да правиш добро, а и да го пазиш.
Използвана литература:
1.М.Арнаудов, Очерци по Българския Фоклор, Изд. Български Писател, София, 1969;
2.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;
3.Д.Тодорова, Календарни Празници и Обичаи на Гагаузите във Варненско, Известия на Народния Музей - Варна, с участието на музеите в Толбухин и Силистра, книга 23 (28), Изд. Георги Бакалов, Варна, 1987;
4.Н.Колев, Българска Етнография, Изд.Наука и Изкуство, София, 1987;
5. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward UniversityPress, London, 1995;
6.R.J.Buck, A History of Boeotia, University of Alberta Press, 1979;
7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
8.Ал.Фол, Политика и Култура в Древна Тракия, Изд.Наука и Изкуство, София, 1990;
9.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II. прераб. изд., Стара Загора 1995;
10.К.Бъчваров, Неолитни Погребални Обреди, Изд. Бард, София, 2003;
11.В.Лозанова, Марта (Мартеница), Енциклопедия Древна Тракия и Траките
http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=411&Itemid=106
12.Ειρεσιώνη: πρόγονος του χριστουγεννιάτικου δέντρου
http://aienaristeyein.com/2015/12/26/%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%B5%CF%83%CE%B9%CF%8E%CE%BD%CE%B7-%CF%80%CF%81%CF%8C%CE%B3%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CF%82-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CF%87%CF%81%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%85%CE%B3%CE%B5%CE%BD%CE%BD%CE%B9/
13.S.Mauler, Pyanopsia http://www.mauler.info/khaire/kalender/pyanopsia.htm
http://www.europeana.eu/portal/record/2021502/jspui_handle_pub_291.html
14. http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/206
15. http://www.nasamnatam.com/statia/Mogilata_na_Radingrad_krai_Razgrad-2661.html
Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK
Особеното значение на мартеницата е известно дори и на изолираните групи на българския етнос, като пример за това са гагаузите. Те не са забравили своите корени и традицията на предците. За гагаузките раннопролетни обреди пише Диана Тодорова:
“ Мартенските обичаи са свързани с различни обреди с предпазна и плодоносеща функция. Това е времето на настъпването на астрономическата пролет и началото на същинските пролетни празници. На първи март (Март бабу)момичетата приготвят мартеници от бяла и червена вълнена прежда, които връзват на пръстите на краката, на китките по ръцете и по врата. Закичват с мартеници и хурките си, а по оградите и вратите слагат червено платно, което стои там девет дни.“
Николай Колев има сходно виждане по въпроса, той също вярва в предпазната функция и особеното значение на червения и белия цвят: “Червеният цвят е използуван не само поради естетически, но и поради причини от магически характер — в народните вярвания червеният цвят отблъсква злото. Белият и червеният цвят се използуват като контрастиращи цветове”.
Николай Колев е прав разбира се, не случайно червения и белия цвят са широко използвани в българската народна носия и шевици.
http://travelinbulgaria-incomingbulgaria-en.alisa-tours.com/images/BULGARIA/Folk_Makedonia_Costume3.JPG
http://thumb9.shutterstock.com/display_pic_with_logo/818815/108734516/stock-vector-ethnic-seamless-background-textures-in-red-and-white-colors-108734516.jpg
Повече подробности получаваме от проучването на Иваничка Георгиева. Тя дори обръща внимание на материала, от който в миналото мартениците са правени:
“...В българските обредни практики вълната заема голямо място. Младоженците влизат в новия си дом по бял вълнен плат (аба) или по бял и червен вълнен конец (марша)… C вълна украсяват и сватбеното дръвце в Родопите.Общоиз вестен у нас е обичаят на 1 март да се връзват за здраве мартеници — усукан бял и червен вълнен конец.
Против уроки се кади вълна и се носи червена вълна...В кръга на изброените обичаи се вижда, че вълната притежава определена функционална натовареност. Преди всичко тя е апотропей — като такава тя е при родилните и други обичаи, където пропъжда зли сили… Вълната принадлежи към земята, тя е свързана с хтоничните сили. Намира се в подножието на световното дърво. Тя осъществява връзката с подземния свят, откъдето е имагическата й сила да носи плодовитост, каквато функция изпълнява при сватбените обичаи...“
Като сполучливо продължение на проучването на Иваничка Георгиева може да се разгледа работата на Ваня Лозанова, която също вижда в мартеницата предмет с апотропейно, магическо предпазно значение. Според проф. Лозанова произхода на този особен предмет трябва да се търси в далечното минало:
“В най-общи линии усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство. И до днес в традиционната балканска култура усуканите бяла и червена нишка в първомартенската обредност са магически жест, който търси въздействие върху плодородието...
Един от основните елементи на мартеницата е усукването на (вълнена) прежда: "непревъртен конец не е мартеница". Информаторите съобщават и за едноцветни мартеници, направени само от бяла естествена или само от боядисана в червено вълна..
...Усукването на белите и червени нишки, носят кодираната символика на плодородието, на съчетаването на противоположностите в творящо единоначалие, когато природата се събужда и се възражда в мистерията на пролетния цъфтеж. Мнозина са убедени, че мартеницата е чисто българска традиция, но някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”
Несъмнено проф. Лозанова има право, съществуват достатъчно сведения, които позволяват да се каже, че мартеницата, а и обредите свързани с нея са ехо на традиция от времето на Залмоксис, Орфей и обгърнатите в мистерии хипербореи.Присъщо на професионалист, Ваня Лозанова подкрепя твърденията си с богат изворов материал. Нашата изследователка прави връзка между българските обичаи елинското ейресионе (клонче, върху което са усукани бели и червени конци) и други свързани с него ритуали практикувани от палеобалканските народи:
“Говорейки за ейресионе на празника Панатенеи, Лутаций (Schol. ad. Stat. Teb. 2, 737) обръща внимание на белите и червените нишки, навързани по клончето (purpureis nexibus supra dicta pendebant, quae tamen interjecta diuobus predibus candida fila discriminabant)…
http://www.mauler.info/khaire/abb/pyan01.gif
елинско ейрисионе
http://eklekti.com/wp-content/uploads/2012/02/martenitsa-na-cafnalo-darvo.jpg
българска мартеница окачена на клонче
Ваня Лозанова добавя и други интересни подробности: “ Инициацията на мистите в Самотракийските мистерии особено място заема жестът на опасване на долната част на тялото на посветения с пурпурна лента - цветът на Великата богиня (Pausan., IX, 25.5). Близка е асоциацията с червеното сватбено було на българката - знак за прехода й от статуса на девойката към този на съпруга и майка. Преходът от зимата към лятото отбелязват и игрите на кукерите, в чието облекло червеният пояс може би внушава един отдавна забравен и ирационален семиозис на обредна практика с подчертано амбивалентни функции, за който си припомняме само в първия ден на месец март.И до днес се вярва, че червеният цвят в декорацията на сурвачката има апотропейно въздействие.”
Паралелите посочени от проф. Лозанова не могат да бъдат отречени, няма как да се отрече и тълкуването й относно особеното значение на червения цвят. Още в зората на човешката цивилизация червения цвят е считан за нещо свещено и имащо магическа, предпазна сила. Не случайно червената охра е използвана дори в символичните погребения от нашите земи. Като пример могат да се посочат погребение №2 и № 4 от Варненския некропол. Използване на червена охра има и при погребението от могилата Радинград край Разград. Става дума за ритуали от пето хилядолетие преди Христа.
http://www.europeana.eu/api/v2/thumbnail-by-url.json?size=w400&uri=http%3A%2F%2Fbulgarianheritage.bulgariana.eu%2Fjspui%2Fretrieve%2F847%2F0019%25252520.jpg.preview.jpg&type=IMAGE
http://www.europeana.eu/portal/record/2021502/jspui_handle_pub_291.html
Най-ценното в работата на проф. Лозанова е това, че е посочен и възможния произход на ейресионе – еквивалента на нашата мартеница. Данните са ясни, представени са доста важни сведения, помагащи да се разбере кои са хората, които са създали ритуален предмет, който може да се разгледа като ранен вариант на българската мартеница:
Ето част от използваните сведения: “В споменатия коментар на Евстатий към Омировата „Илиада" (20, p. 1283,6) Кратес отнася появата на обичая на ейресионе към прецедента с настъпилия глад и безплодие в Атика. Атиняни, по съвета на Делфийския оракул, посвещават на Аполон една обвита с вълнени конци молебна клонка и учредяват тази традиция като магически жест за осигуряване на плодородие.
https://filologos10.files.wordpress.com/2015/12/eirc3a6sic3b3hni.jpg?w=589&h=259
ейрисионе - ellaniapili.blogspot.gr
Разказът на ретора Ликург в същия пасаж на Евстатий е един разширен и литературно обработен вариант, който генерализира мита за настъпилия глад и безплодие над целия обитаем свят. Той е интегриран посредством мита за хипербореите. Подобна история предлага и един фрагмент на Хипострат (FHG (Müller) IV, p. 432, fr. 3), повторен от лексикографа Харпократион. Когато това става, Аполон дава прорицание на допитващите се до оракула елини и варвари, че атиняни трябва да се помолят заради всички. Сред изпращаните от много народи пратеници до оракула е и изпратеният от хипербореите Абарис. Той идва в Елада, получава от Аполон прорицание, че гладът ще бъде отблъснат, ако атиняните принесат за всички жертвоприношение и започва да пътува по света: чрез неговата уста богът разгласява на запиталите го варвари и елини отговора на оракула.
Атиняните правят жертвоприношението като накичват с всички плодове едно ейресионе и бедата е отпъдена. Във възпоменание на това те повтарят ежегодно този обичай. Празникът е наречен Панопсия, а атиняните го назовават Пианепсиа.
Митологичният кръг на хипербореите изглежда познава също обредния жест на ейресионе - според запазения у Хезихий фрагмент от комедията „Делиади"на Кратин, хипербореите почитат клонки под открито небе.
Всичките тези обстоятелства подсказват, че произходът на ейресионе, макар и редактиран от античните автори в характерния за втората половина на V в. пр.Хр. атински патриотизъм и атиноцентризъм, възхожда към един по-древен източносредиземноморски празничен кръг с епицентър култа на соларното палеобалканско божество на о. Делос. В основата на очертаните празнично-обредни комплекси са инкорпорирани древните традиции на амфиктионията на островните жители, към която принадлежат и тракийските племена по т. нар. "хиперборейски диагонал" (Pindar., Olymp., 3, 16; 31; Pindar., Pyth., 10, 29; Herodot., 4, 13; 32 ).”
Въпреки, че данните представени от проф. Лозанова са изобилни, е нужно да бъдат дадени още няколко пояснения.Увитото с бели и червени нишки и украсено с плодове клонче наречено ейрисионе / εἰρεσιώνη, не е създадено от гърци.
Според старите извори обреда възниква в Атика, но от Страбон знаем, че в древността, още във времената преди Троянската Война, Атика е принадлежала на траките, а в Давлида, Фокида е царствал Терей:
“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus “ – Strab.VII.7.1
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html
http://www.emersonkent.com/images/attica.jpg
Карта на Атика
Сведението на Страбон не е просто легенда, Робърт Бък споменава в работата си, че наличието на тракийски божества, култове, а и тракийски топоними в Атика, Беотия, Малия и Аркадия говори за тракийско присъствие в тези региони- “A History of Boeotia”, с.67.
Още по интересно става когато разберем, че мистериозния хиперборей Абарис, благодарение на когото се появява украсеното с червени и бели нишки ейрисионе, е тракиец. Това е виждането на Димитър Дечев представено в книгата му “Тракийски Езикови Остатъци” - Ἄβαρις – Hiperboreischer Prister der Apollon…Thraker geboren in Skythenlande” - Абарис- хиперборейски жрец на Аполон, тракиец роден в земите на скитите – “Die Thrakischen Sprachreste”, с.1. Дечев добавя и това, бащата на Абарис е носил тракийското име Сефт. То е използвано от одриските благородници, среща се и в земите на Стара Велика България.
Приятните за нас изненади могат да бъдат продължени с още един факт. Не само Атика където възниква ейрисионе е била населена с траки, не само човекът заради, когото възниква eйрисионе е тракиец, но с дедите ни е свързано светилището от Делфи, от което е получен съвет как да се направи жертвоприношението, без което ейрисионе / εἰρεσιώνη – древната мартеница нямаше да се появи.
Проф. Александър Фол говори за прилики между древни храмове от нашите земи и постройките от Делфи, споменава даже за тракийски жреци в светилището на Делфи, а също така дава и важното пояснение, че в Делфи е едно от най-ранните трако-пеласгийски светилища – “Политика и Култура в Древна Тракия”, с.111, 147, 165, 166.
Връзка между българските народни обреди и древния начин на пророкуване в Делфи намира Иван Венедиков, който посочва дори паралела между червеното було на гадаещата българска булка и червеното було на древните жрици –“Медното Гумно на Прабългарите”, с. 293-294.
Самата дума ейрисионе/ εἰρεσιώνη идва от ἔριον (ерион) -вълна. Причината за това е, че в древността червените и белите конци за свещения предмет са били от вълна, която за целта е била боядисвана. Материалът не е избран случайно, Иваничка Георгиева подчертава, че вълната е апотропей, т.е. пропъжда злите сили, но също така носи плодовитост. Предмет направен от оцветена в червено и бяло вълна е бил считан за притежаващ магическа сила.
Интересното в случая с ейрисионе/εἰρεσιώνη и ерион/ἔριον -вълна е приликата с българската дума ярина-вълна с високо качество. Тя от своя страна има диалектен вариант ерина, а ерина е почти идентична на гръцката ерион/ἔριον.Няма причина нашата дума да бъде считана за заемка, по-скоро дедите ни познати в древността под името траки са дали думата ерина на съседите си гърци, които са я префасонирали на ерион.
Със сигурност предците ни са започнали да ползват мартеницата като магически символ доста преди южните ни съседи да направят това. Трудно е да се каже обаче кога точно е възникнал обичая да се преплитат бели и червени вълнени конци. На наша територия червената охра се ползва като апотропей (предпазно средство) от незапомнени времена. Варненския некропол вече бе споменат, но традицията не започва през пето хилядолетие преди Христа, а доста по-рано – през Ранния Неолит. Касае се за погребения от Ракитово, Чавдар и Самоводене. За тях съобщава д-р Крум Бъчваров, а също и за особеното значение, което е отдавано на червената охра- “Неолитни погребални обреди”, с. 145-146.
Дали мартеницата като магически символ е възникнала през Неолита няма как да се докаже. Недоказуемо е и присъствието й през Халколита, но може да се предположи, че през Бронзовата епоха дедите ни са комбинирали вълната, която са смятали за апотропей (предпазно средство) с червения цвят, който притежава същите качества и така са създали магическо средство за пропъждане на злото и същевременно довеждащо подородие.
Докато проф. Николай Колев смята, че белия цвят cе добавя за контраст, то проф. Ваня Лозанова има по-различно виждане. Тя смята, че “усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство.”
В това тълкуване има логика. Сам мъжът е несъвършен, така както и жената е несъвършена сама, но заедно те стават едно хармонично цяло, а и основа за цикъла на живота. Древните ни деди са осъзнавали това прекрасно и са вплели знанията си в своята символика.
Поради съжителството си с древните гърци, дедите ни обитаващи Южните Балкани са предали на тези хора своя обичай да се правят мартеници. Напълно е възможно оригиналната дума за мартеница да е била ерина-вълна, червено-бяла вълна. Все пак мартеница идва от името на месец март, а това име е латинско по произход - Martius. То е проникнало и се е наложило сред древното балканско население едва след I век когато легионите на Рим окупират страната ни за повече от половин хилядолетие.
Името на магическия обект може да е променено, но традицията за направата му не се е изгубила, това е важното. Способността на дедите ни да пазят обичаите си живи, свидетелства за необикновената духовна сила на народа ни, за предаността и любовта към родната култура.
Несъмнено мартеницата е нещо особено и докато има вяра в нея, тя е и апотропей. Направата и носенето й не просто обогатяват духовния ни свят, но се явяват и като мост във времето - нашата връзка с предците. Мартеницата е вяра в доброто, положителното, надеждата за по-добро бъдеще.
Дедите ни са вярвали в особените символи, но не са оставяли съдбата си само в ръцете на първичната магия. За да получиш добро, трябва да се трудиш, да правиш добро, а и да го пазиш.
Използвана литература:
1.М.Арнаудов, Очерци по Българския Фоклор, Изд. Български Писател, София, 1969;
2.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;
3.Д.Тодорова, Календарни Празници и Обичаи на Гагаузите във Варненско, Известия на Народния Музей - Варна, с участието на музеите в Толбухин и Силистра, книга 23 (28), Изд. Георги Бакалов, Варна, 1987;
4.Н.Колев, Българска Етнография, Изд.Наука и Изкуство, София, 1987;
5. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward UniversityPress, London, 1995;
6.R.J.Buck, A History of Boeotia, University of Alberta Press, 1979;
7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
8.Ал.Фол, Политика и Култура в Древна Тракия, Изд.Наука и Изкуство, София, 1990;
9.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II. прераб. изд., Стара Загора 1995;
10.К.Бъчваров, Неолитни Погребални Обреди, Изд. Бард, София, 2003;
11.В.Лозанова, Марта (Мартеница), Енциклопедия Древна Тракия и Траките
http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=411&Itemid=106
12.Ειρεσιώνη: πρόγονος του χριστουγεννιάτικου δέντρου
http://aienaristeyein.com/2015/12/26/%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%B5%CF%83%CE%B9%CF%8E%CE%BD%CE%B7-%CF%80%CF%81%CF%8C%CE%B3%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CF%82-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CF%87%CF%81%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%85%CE%B3%CE%B5%CE%BD%CE%BD%CE%B9/
13.S.Mauler, Pyanopsia http://www.mauler.info/khaire/kalender/pyanopsia.htm
http://www.europeana.eu/portal/record/2021502/jspui_handle_pub_291.html
14. http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/206
15. http://www.nasamnatam.com/statia/Mogilata_na_Radingrad_krai_Razgrad-2661.html
Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK
Началото на МАРДХА — Мъртвото дихание е зодията ПРАМАРДХА, от 7 септември, до 6 октомври. Върхът на ПРАМАРДХА е 22 септември — есенното равноденствие.
Най-ниската точка, дъното на МАРДХА е денят 22 декември — Коледа.
Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие, според Българският зодиак е от 7 март до 6 април. Това е зодията ПАРАМАРДХА — край на Мъртвото дихание, първообразът на Баба Марта.
Думата ПАРА означава преминаване, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език, като чуждица — парапсихология, паранормални явления и др.
Думата МАР, в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта Мара ( м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретед — безсмъртие. Първата гласна А означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е мер — смърт.
Думата ДХА означава диханието, духът.
Така месецът в календара става Март, периодът Парамардха — Баба Марта, а отличителния му знак — Мартеницата. Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият — символ на небитието, смъртта, съня, покоя и зимата, а червения — на битието, живота, бодърстването, движението и лятото.
В народните обичаи, в някои краища на България и днес се използва Уруглица — сватбено знаме от бял и червен цвят, като съвременния национален флаг на Полша. С цветовете на мартеницата са и знамената на САЩ и Япония.
Върхът на ПАРАМАРДХА е 22 март — ДХАУРУС — денят на пролетното равноденствие, начало на живото дихание, на възкресението.
Първият празник — причината, в източното православие е празникът Сирница, по християнски Сирни заговезни. От ДХАУРУС в него са прехвърлени обичаите: палене на големи клади — Сирници, прескачането на огньове, седемте ястия на трапезата и най-важното прошките. Вторият празник — следствието, в източното православие е Великден. От ДХАУРУС в него са прехвърлени: боядисването на червени яйца, идеята за сезонното възкресение в природата и отново прошките.
От МАРДХА произлиза съвременното женско име Марта. На английски то се пише Martha.
Името е женско, защото мъртвото дихание е превес на тежнението на И, към ядрото.
МАРИ — Химическото поле — МА се променя — Р и се свива към Долната вода — И.
https://chitanka.info/text/18253/45
Най-ниската точка, дъното на МАРДХА е денят 22 декември — Коледа.
Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие, според Българският зодиак е от 7 март до 6 април. Това е зодията ПАРАМАРДХА — край на Мъртвото дихание, първообразът на Баба Марта.
Думата ПАРА означава преминаване, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език, като чуждица — парапсихология, паранормални явления и др.
Думата МАР, в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта Мара ( м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретед — безсмъртие. Първата гласна А означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е мер — смърт.
Думата ДХА означава диханието, духът.
Така месецът в календара става Март, периодът Парамардха — Баба Марта, а отличителния му знак — Мартеницата. Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият — символ на небитието, смъртта, съня, покоя и зимата, а червения — на битието, живота, бодърстването, движението и лятото.
В народните обичаи, в някои краища на България и днес се използва Уруглица — сватбено знаме от бял и червен цвят, като съвременния национален флаг на Полша. С цветовете на мартеницата са и знамената на САЩ и Япония.
Върхът на ПАРАМАРДХА е 22 март — ДХАУРУС — денят на пролетното равноденствие, начало на живото дихание, на възкресението.
Първият празник — причината, в източното православие е празникът Сирница, по християнски Сирни заговезни. От ДХАУРУС в него са прехвърлени обичаите: палене на големи клади — Сирници, прескачането на огньове, седемте ястия на трапезата и най-важното прошките. Вторият празник — следствието, в източното православие е Великден. От ДХАУРУС в него са прехвърлени: боядисването на червени яйца, идеята за сезонното възкресение в природата и отново прошките.
От МАРДХА произлиза съвременното женско име Марта. На английски то се пише Martha.
Името е женско, защото мъртвото дихание е превес на тежнението на И, към ядрото.
МАРИ — Химическото поле — МА се променя — Р и се свива към Долната вода — И.
https://chitanka.info/text/18253/45
Няма коментари:
Публикуване на коментар