1773 г. Майер Амшел Байер Ротшилд събрал във Франкфурт двадесетина богати и влиятелни хора (евреи). Той ги убедил, че ако обединят всичките си сили и способности, ще е възможно да финансират и контролират Световното Революционно Движение, а и да завоюват абсолютен контрол над световните ресурси. Анализирайки английския експеримент и откривайки допуснатите в него грешки, той доказал, че финснсовите резултати, придобити в Англия са нищо, в сравнение на тва, което може да донесе Френската Революция. Всички участници подписали контракт.
Майер Ротшилд доказал, че при умело манипулиране със всичките богатства, може да се създаде такова безнадеждно икономическо положение, че народът ще се окаже под заплаха от глад. Тогава ще е лесно да се прехвърли отговорността върху краля, двора, дворянството, църквата, предприятията и ръководителите им. Трябва да се заплати работата на пропагандистите, на които ще бъде поръчано да предизвикват негодувание и жажда за отмъщение към висшата класа, на основание действителни или измислени грешки и нарушения, и факти за несправедливост, разврат, и натиск. Професионалните клеветници ще създадат скандална репутация на всички, който си позволи да се съпротивлява на плановете им. Веднага щом бъде възбуден метеж против установената власт, той трябва да бъде поддържан с помощта на въвеждане на запланувания терор. Той ще бъде разработен от Илюминатите. Те ще проникнат във френскот масонство и ще създадат в него ложи на Великия Изток, които, които ще служат за революционен Андърграунд, чрез разпространение на материализма, диалектиката и атеизма.
Ротшилдзавършил изказването си със заключението, че ако бъдат предприети всичките необходими предпазни мерки, никой никога няма да узнае за връзката им с революционното движение.
Агентите им влезли в контакт със знаменития оратор маркиз Мирабо. Той принадлежал към знатното дворянство и имал влияние върху приближените на кралския двор. Освен това бил близък приятел с Орлеанския Херцог. Илюминатите го избрали за свой послушник за разпалване на Френската революция. Мирабо обичал жените. Илюминатите му помогнали да се потопи в бездната на развратния живот и да се превърне в техен длъжник. И в крайна сметка той станал обикновен инструмент в техните ръце. Мирабо представили на некой си Мойсей Менделсон, който го взел изцяло в своите ръце. Менделсон представил Мирабо на известната с красотата си, но напълно безнравствена мадам Херц. Този метод на унищожаване на личности вървял усопоредно с огласяването на неговия скандален живот. От него се отдърпнали, а той, на свой ред, намразил дворяните и бил готов да отмъщава за своето унижение.
От Мирабо очаквали той да убеди Орлеанския Херцог да оглави рецволюционното движение във Франция. Подразбирало се, че след свалянето на Монарха, той да стане глава на демократичната институция на Франция – конституционната монархия. Разбира се, заговорниците не казали на Мирабо, нито на херцога, че техните планове предвиждали убийство на краля, кралицата и хиляди френски дворяни. Те ги убедили, че целта на революцията се заключава в освобождаването на политиката и религията от деспотизма и суеверието. А херцогът бил Велик Магистър на френското масонство. Мирабо представил Орлеанския Херцог и своя приятел Талейран, на Адам Вайсхаупт, който ги посветил в степени на масонството на Великият Изток.
В края на 1773 г. Филип, Орлеанският Херцог, разпространил ритуала на Великият Изток, а броя на членовете им надвишил 100 000 души. По този начин илюминатите Мойсей Менделсон и Адам Вайсхаупт проникнали във френските ложи, с помощта на (новата масонска ложа) Великият Изток. След като Филип орлеански станал глава на всичките масонски ложи, намиращи се на подчинение на Вайсхаупт, него го подложили на също такова унижение, както и Мирабо.
След четири години Херцогът така задлъжнял, че го убедили да се впусне в нелегални зделки, за да запълни недостига на пари. Но делата му "по странен начин” отивали от лошо към по-лошо, а дълговете не преставали да растат. В 1780 г. задълженията му достигнали 800 000 ливри. Банкерите отново го уговорили да се впусне в (не)изгодни машинации и му предложили финансова помощ. Те толкова умело му замаяли главата, че той им предал в залог своите имения и знаменития дворец Палас Роял. Той подписал на банкерите доверителница за управление на неговата собственост, при условие да му осигуряват доходи от нея за неговата издържка.
Банкерите поръчали на некой си Лакло, да управлява двореца Палас Роял, който с неговите усилия бързо се превърнал в най-развратното място във Франция. Желаещите да се "повеселят” в него, можели да намерят най-пагубните увеселения.
Отвсякъде започнало разрушаване на религията и на всякакъв морал. Привеждал се в действие кабалистическият лозунг: "Най-добрият революционер е този, у когото отсъства всяка нравственост”.
Евреинът от Палермо, известен като граф Калиостро (Джузепе Балзамо), влязъл в съюз с Лакло. Той превърнал едно от именията на Орлеанския Херцог в печатница, и започнал да издава революционни брошури, и да организира групи пропагандисти. Те също устройвали концерти, театрални представления и дебати по най-безнравствени теми. Хората, мъже и жени, които попадали в мрежите за разтление на Лакло и Балзамо, били принудени да изпълняват заповедите им, ако не искали да се даде гласност на повдението им.
По този начин владенията на Орлеанския Херцог били превърнати във фабрика на революцията. Палас Роял станал за полицията най-тревожното място в Париж. Но в очите на хората това безобразно място принадлежало на доведения брат на монарха - Орлеанския Херцог! Малцина знаели цялата истина, кои и с каква цел са завладяли това престижно имение.
Известието на Баварското правителство до всички европейски държави за заплашващата ги подмолна организация на Илюминатите, не било прието с нужното внимание. Никой не повярвал на предупреждението. В това число и кралицата на Франция Мария-антоанета, на която и допълнително, многократно писала родната и сестра от Австрия. Тя отговаряла на сестра си така:
"Вие прекомерно се безпокоите за влиянието на масонството във Франция. То няма такова влияние, каквото има в други европейски страни”.
Балзамо и неговите пропагандисти оклеветили Мария-Антоанета, че е жена с леко поведение, обичаща всякакви увеселения. Това им дало основание впоследствие да искат живота и. Но версията за лекото поведение на кралицата била изцяло измислена. Историците отдавна доказаха силата на духа, на кралицата Мария-Антоанета, по време на многобройните изпитания, и мъжеството и преди смъртта, което никак не се съгласува с поведението на една развратна жена.
За да окалят името на кралицата, Вайсхаупт и Менделсон изфабрикували делото за "брилянтната огърлица”. По това време, когато Франция се намирала в бедствено финансово положение и правителството молело международните банкери за отсрочка, от ювелирите на двореца, от името на кралицата, уж били поръчали най-прекрасната огърлица, на стойност четвърт милион ливри. И когато ювелирите доставили изработената огърлица, тя била отказала да го прием, защото нищо не била поръчвала. Но както и предвиждали заговорниците, мълвата за огърлицата се разнесла нашироко. Така Мария-Антоанета била опозорена пред своя народ.
Балзамо пуснал в действие своята типография и отпечатал брошура в многохиляден тираж, описваща, как някакъв таел любовник поднесъл на кралицата тази огърлица, като дар за получените от нея милости. И още, имитирайки почерка на кралицата, било съставено писмо за кардинал Роан с предложение за среща с кралицата, в полунощ, в двореца Палас Роял, за да поговорят за огърлицата. Наели проститутка, която гримирали като кралицата, и така в мръсната история бил въвлече и един от висшите сановници на държавата...
Докато изобретателността на Балзамо "разобличавала” представителите на държавата и църквата, агентите на илюминатите подготвяли народа за устсновяване на терор.
Били намерени бъдещите отговорни изпълнители: Робеспиер, Дантон, Марат. Те трябвало да освободят всички затворници и лудите от лудниците, с помощта на които ще действа планираният терор. Събранието се състояло в манастира на якобинците. Там бил съставен списък натези, които е трябвало да бъдат ликвидирани – политически дейци, църковни ръководители, офицери – верни на монархията. Под ръководството на опитни организатори били набелязани масови зверства.
Когато избухнали безредиците, якобинците следвали програмата, съставена от илюминатите и масоните от Великия Изток. Те използвали Орлеанския Херцой до момента на гласуването смъртната присъда на краля. И след като взел върху себе си тази отговорност, той повече не им бил нужен. Тайната сила издала заповед за ликвидирането му, и Орлеанският Херцог се озовал на пътя към гилотината. Осъзнавайки бездната в която се бил оказал, Мирабо се покаял. Той не можел да се съглсаи с избиването на най-видните хора на Франция, не можел да се съгласи със свалянето на Людвик XVI, когото той е представлявал, в ролята му на конституционен монарх.
Той се опитал да организира бягство на краля. Но планът му бил разкрит от якобинците, и Мирабо го осъдили на смърт. Нямайки време да организират правдоподобен съдебен процес, просто го отровили.
След като Дантон и Робеспиер изпълнили, това което се е искало от тях, те също били осъдени на смърт. На малцина е известно, че Робеспиер, Дантон и Марат са били само изпълнители на решенията, на тринадесетте директори-илюминати, които са истинските архитекти на френската революция.
Малцина могат да повярват, че могат да съществуват хора, които планомерно, хладнокръвно и със сатанинска методичност са готови да унищожават стотици-хиляди хора. Сър Валтер Скот в многотомника "Животът на Наполеон” разкри много за тайните конспиративни сили. Но целият му труд бе иззет, за да не е достъпен за широката публика и може да се намери само в големите библиотеки и музеи.
По-нататък банкерите-илюминати решили да използват талантливия генерал Бонапарт, за да започнат война за свалянето на редица монарси. Впоследствие те пренесли щаб-квартирата си в Швейцария, от която организирали всичките широкомащабни действия за покоряване народите на света.
Картелът на лихварите разбогатявал върху разпалените от тях войни. Тази група хора бързо прибрали в своите ръце производството на военнат техника и амуниции, корабостроенето, добива на полезни изкопаеми, химическата , томанолеярната и фармацевтичната промишленост. ...Бедата била само в това, че Наполеон им ставал все по нужен и имало опасност да огласи онова, което е знаел за тайните сили. И от тогава съдбата му била предрешена.
Секретната стратегия, използвана против Наполеон, послужила за модел, за всички революионни операции в бъдеще. Ръководителите на световното революционно движение внедрявали своите тайни агенти в ключовите места: във ведомствата за снадбяване, в комуникациите, транспорта и разузнаването на въоръжените сили, т.е. в дейностите, които са искали да подкопаят. Саботирайки снадбяването, прехващайки заповедите и предавайки противоположни сведения, задържайки или пренасочвайки в други направления обозите, революционните ръководители намерили начини да създават невероятен хаос в редовете на най-организираните бойни сили. Десет "клетки”, опериращи на ключови места, стрували повече от десетки хиляди победоносни войници. Изпробаните при Наполеон методи, след това били използвани за поражението на руската армия в руско-японската война. Същото се случвало и през 1917 г. когато руските армии се разбунтували, а и 1918 г. в германската армия и флот.
Наследниците на тези, които довели Наполеон до поражението му, осигурили разгрома на националните сили на Китай 1945 г. По тайна заповед, въоръжения и муниции за много милиони долари били хвърлени в Тихия океан, когато били предназначени за Чан Кай Ши.
Полезно е да се напомни, колко е забогатял Натан Ротшилд по време на последната война на Наполеон, след бегството му от остров Елба. Ротшилд изпратил разузнавачи в редовете на Наполеоновата армия, които донасяли на Натан, с помощта на пощенски гълъби, сведения за положението на фронта, в хода на битката при Ватерло. Натан Ротшилд в това време се намирал в Париж си кореспондирал с останалите си съдружници-банкери, в своята банка в Лондон, чрез същите пощенски гълъби, предавайки им търговско-изгодна информация. Когато му съобщили за неизбежната победа на Уелингтън, той писал до Лондон, че е победил Наполеон. Англичаните изпаднали в паника, а борсата изпитла невивало падение. Можало е да се купи английски фунт за един шилинг. Всички борсови книжа на лондонската борса паднали до рекордно ниско ниво. Натан наел за 2 000 ф. ст. малък кораб и спешно се прехвърлил в Англия. След пристигането му, неговите помощници изкупили всичките ценни книжа, продаващи се на безценица. И когато накрая дошла вестта за победата на Уелингтън, курсът на всичките борсови ценности се вдигнал до предишното си ниво. Така, с тази операция международните лихвали придобили астрономически богатства.
...За да снемем всяко съмнение за авторството на масонството във френската революция, ще приведем откъс от реч на маркиз Розанбо от 1904 г.:
"Ние, значи, напълно сме съгласни с това, че франкмасонството е било еднинственият автор на Революцията, и раздаващите се гласове от страна на "левите”, са доказателства, Господа, за това, че вие признавате, заедно с мен, кой извърши Френската революция”.
На тази реч отвърнал г-н Жюмел, известен масон от Великия Изток”:
"Нещо повече, ние не само признаваме,... ние го провъзгласяваме!” (Конвент на Великия Изток, 1923 г. стр. 403).
1923 г. по време на голям банкет, на който присъствали известни (масонски) мездународни дейци, - некои от тях - свързани с Лигата на Нациите, - Президентът на Великия Изток произнесъл тост:
"За Френската Република – дъщеря на френското франкмасонство. За Световната Рапублика на утрешния ден – дъщеря на Световното франкмасонство”.
("Антихристиянският заговор” епископ Анри Деласюз, т 1, стр. 146...)
Продължение
От книгата на Уилиям Гай Кар - "ПЕШКИ НА ШАХМАТНАТА ДЪСКА"
Няма коментари:
Публикуване на коментар