Последователи

неделя, 16 юли 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 29

                     
       

Днешната Западна империя има доста сложна структура. Американският „колапсолог” Джон Гриър различава четири вида нации, включени в имперската пирамида. На върха е метрополията, САЩ. Около нея е вътрешният кръг от съюзници, които подкрепят метрополията срещу част от плячката – Великобритания и по-голямата част от Европа. На ЕС дори е разрешено да има световна резервна валута, която да конкурира долара. На трета позиция са подчинените нации – дойните крави, които рано или късно ще пресъхнат. И накрая, около периферията, са враждебните нации, които често служат за разграбване. България може да претендира за втората категория нации, но реално тя е заседнала сред третата категория – дойните крави. За това е виновен нашият елит, който не е научен да казва „не”, да настоява и да се пазари с империята. С това той сам свали своя „пределен продукт”, престана да си изкарва парите и сега подлежи на тежки съкращения. Но пък всяка империя има нужда от удобни и корумпирани местни елити, които да държат маркуча на помпата срещу процент от плячката. Точно това в момента върши родната олигархия. Но и това е до време. Законът за намаляващата пределна възвращаемост засяга както империята като цяло, така и нейните части. Колкото повече продължава животът на империята, толкова повече обедняват подчинените нации. И толкова по-силно питомните имперски интелектуалци трябва да се напъват, за да отклонят вниманието на народа от истинските причини за обедняването.

         




Една фасадна демокрация не може да бъде трансформирана в истински работеща система с пиене на кафе пред парламента. И с култови пърформънси на протестиращи, чийто обобщен образ е много куул и много ърбън. Това трябва да е ясно на всеки нормален интелект. Олигархията затова е олигархия, защото съсредоточава в ръцете си огромен ресурс.” Ето това е архипроблемът – огромният финансов ресурс на олигархията. Докато олигарсите не бъдат лишени от него, всички разходки по “Цариградско шосе” ще си останат просто лежерен фитнес без никакъв ефект. Ако някой твърди, че това не може да стане, че никой не може да пипне банковите сметки и имотите на олигарсите, ще му припомня само две имена – Борис Березовский и Михаил Ходорковский. И двамата бяха могъщи олигарси с невероятна финансова и политическа власт. А къде са сега? Няма олигарх, който да е по-силен от държавата. Ако държавата реши, може да възстанови справедливостта. Разбира се това може да стане само ако начело на държавата не стоят хора, чиито мозъци са промити от пропагандата на Cato Institute и неговите либертариански филиали в България. Докато се произвеждат документи като Харта-2013, която иска да защитаваме притежателите на едрата собственост, нищо у нас няма да се промени. Колкото и да подскачаме.



В книгата си „Упадък и разпад” Джон Гриър пише: „Вижте какво количество реторична енергия е използвана от английските интелектуалци през XIX век, за да обяснят жестоката бедност на Ирландия с нещо друго, различно от истинската причина – това, че Англия систематично експроприира всеки остатък от ирландското богатство, който не е здраво закован”. Днес родните имперски интелектуалци вършат точно същото, но са много по-добре подковани идеологически. Те вече имат на въоръжение наръчници с цитати от Хайек, Мизес, Айн Ранд, които представят маркуча на помпата като вибратор на върховното блаженство. По какво ще ги познаем, че обслужват империята? Първо, те получават пари отвън. И, второ, че винаги препоръчват реформи, които намаляват сложността на обществото. Те ту закриват агенции, ту приватизират обществени услуги, ту убеждават държавата да си аутсорсне сивото вещество. И колкото повече се реформира държавата, толкова повече е нереформирана. Но пък колкото повече се опростява и разпада обществото, толкова повече местният елит с неговите огромни разходи започва да тежи и да пречи. Да вземем пак за пример Рим и завоюваните от него царства – гърците, траките, галите, евреи и така нататък. Отначало на местните елити е разрешено да оцелеят и дори да дерат по една кожа, за да пращат другата кожа към метрополията. След това малко по малко земите в царството се изземват от Рим и се раздават на пенсионираните легионери, които не се подчиняват на местния олигарх. След това се намират поводи за разчистване на националната олигархия и за назначаване на римски губернатор. Постепенно и легионерите остават без земя, тя минава в ръцете на едрите инвеститори в Рим. Те пък я превръщат в големи корпоративни ферми, където работят роби. Ако се вгледаме в служебното правителство, виждаме очертанията на този трети етап от колапса. Министрите вече не се назначават от родните олигарси, каквато си е традицията, а от хората на чуждите фондации, компании и организации като МВФ. България дори е лишена от свой комисар в Европейската комисия, там от наше име седи натурализиран служител на Световната банка. Колкото и да плонжира националната олигархия пред империята, съдбата й е решена. Просто тя отнема от приходите на метрополията. Идва времето на по-скромните имперски чиновници, които работят за една добра заплата и възможности за международна кариера. Какво могат да направят олигарсите, за да оцелеят? Преди всичко да спрат разпада на България.

> ТЕОРИЯ НА РАЗПАДА И СМЪРТТА НА ЕЛИТИТЕ

Това, което най-много сближава Тръмп с Макрон, е, че Макрон изобщо не съществуваше в европейското публично пространство на омраза, когато Тръмп спечели изборите. Макрон не е определял Тръмп като несъстоятелна кандидатура и не е изразявал подчертана насмешка срещу него. Макрон не е подкрепял недвусмислено Хилъри Клинтън. Това е най-важното за Тръмп в момента. Тъй като враговете около него са огромно количество. За съжаление омразата срещу Тръмп в Америка е на път да се стовари и върху Макрон. Американските медии започнаха да сипят обиди и да нанасят убождащи удари върху френския президент. Огромната му вина е, че просто е дружелюбен с Тръмп и по този начин го легитимира.

Оказва се, че войната в Америка е толкова зловеща, планетарна, умопомрачителна, че като огън застига всичко по света, до което Тръмп се докосва. Оказва се, също така, че медийните мрежи, конструирани от САЩ в Европа, са по-могъщи отколкото САЩ изобщи са знаели. В момента тези мрежи са настроени за война срещу Тръмп и ситуацията показва, че те са извън контрола на президентската власт в САЩ. Постепенно стратегическият инструмент за влияние по света е започнал да се ползва от частни лица за частни цели. Тръмп се е изправил срещу машина, която работи от десетилетия, механизмът е съвършено смазан. Тъй като враждебността го натоварва, Тръмп иска да направи нещо, за да я потисне. На път е да сгреши, опитвайки се да води същата игра, която машината публично изисква. Но проблемът не е идеологически, проблемът е финансов. Битката е за пари. Задкулисието, което десетки години източваше държавния апарат на САЩ, а чрез него и протекторатите по света, не желае Тръмп да се намести на неговото място. При това Тръмп непрекъснато и категорично подчертава, че на софрата няма място за други... Удобството при всички предишни политици на САЩ беше, че те ползваха минимални комисиони на фона на мегасделките, които уреждаха за други. А Тръмп е самият човек на мегасделките. Има разлика, нали?

> Америка - за частни цели

                           




Преди 30 години на музикалния пазар излиза албум, който възвестява раждането на една нова супергрупа. Да, U2 са известни и преди 1987 г., но именно The Joshua Tree, който се появява през тази година, ги превръща в световни звезди. 30 години по-късно те отбелязват излизането на иконичния си албум с грандиозно турне, което включва САЩ, Канада и Европа. Критиците мърморят, че U2 паразитират върху старата слава, вместо да измислят нещо ново. Феновете се радват на новото звучене на парчетата, отдавна превърнали се в класика.



The Joshua Tree е албум революция. И в музикално, и в политическо отношение. Вярно е, че U2 са политически ангажирани от самото си създаване. Песни като Sunday Bloody Sunday (1983), посветена на Кървавата неделя в Северна Ирландия, или Pride (1984), посветена на Мартин Лутър Кинг, са доказателство за това. The Joshua Tree обаче не просто третира отделни актуални събития. Албумът е политическа философия. Едно от основните неща, които провокират създаването му, е отношението към Америка, към Съединените щати. „Започнах да виждам две Америки – митичната Америка и действителната Америка”, казва Боно и обяснява: „Любовната ми афера с американската литература се случи по същото време, когато осъзнах колко опасна може да бъде американската външна политика... Беше алчно време. Уолстрийт, консерватизъм, побеждавай, побеждавай, побеждавай. Няма място за губещите. Ню Йорк беше банкрутирал. Америка беше както груба реалност, така и мечта. Затова започнах да работя върху нещо, което в главата си нарекох „Двете Америки”. Исках да опиша тази ера на просперитет и скандали във взаимоспомагателните фондове като духовен глад”. Боно описва себе си от онзи период като човек, който е „влюбен в Америка и е уплашен от това в какво може да се превърне Америка”. Едж, солокитаристът, описва така състоянието на групата преди появата на The Joshua Tree: „Боно четеше Фланъри О’Конър и Труман Капоти, а аз – Норман Мейлър и Реймънд Карвър. Америка ни беше омагьосала, и то не тази Америка от телевизията, а мечтата – Америка, описана от Мартин Лутър Кинг. Езикът на американските писатели особено впечатли Боно, а образите и кинематографичните качества на американския пейзаж се превърнаха в отправна точка”. И, разбира се, Боно нямаше да е Боно, ако не беше обвързал политическата тематика със собственото си душевно състояние от онова време: „Бях прочел „Песента на екзекутора” на Норман Мейлър и „Хладнокръвно” на Труман Капоти. Така се роди опитът ми да напиша история, пречупена през погледа на убиеца. Много силно е насочено към Америка и насилието, което присъства в агресивната им външна политика, но също така и към факта да разбереш, че трябва да дешифрираш собствената си тъмнина, да обясниш насилието, което всички крием в себе си... В мен има страна, която, поставена в безизходица, може да ме направи много агресивен”



> U2 – политиката е навсякъде

                         




Kак е възможно мозъкът и умът да бъдат извън Вселената?

Oтговор на този въпрос е, че както Бог е извън това което Е, извън Сътвореното, извън видимата част от Вселената, така и мозъка може. Ако психичната плазма и мозъкът като потенция, а не като актуалност, тъй като той по принцип дублира и е копие на божествения мозък и на божественото Съзнание. С една част от Вселената е създадена тази Вселена, т.е. тя не може да изчезне напълно, защото трябва да има осцилация между нещо, което Е в момента и нещо, което не е.


Ние имаме различен обем на възприемащото и на възприеманото. В нашия материален свят, обемът на това, което възприемаме е винаги много по-малък от това, което в възприемащото във Вселената. Т.е. възприемащото винаги излиза извън наличната и възможно възприемана субективност. Винаги има нещо, което е отвъд, нещо, което е извън. В противен случай нямаше да има съзнание, защото нещата щяха да съвпадат със себе си. Съзнанието е винаги извън наличността, то е винаги извън това, което Е.



Ако квантовата физика и механика доказа през годините нещо, то това е, че всичко във Вселената взаимодейства телепатично. Това са го знаели древните индийци. Това са го знаели всички древни култури. Това го знаят и всички хора, които излизат в едни други измерения на Съзнанието. Това са ясновидците, това са маговете...

Това беше доказано от т.нар. експеримент "Айнщайн - Подолски - Розен", който включва това, че когато два електрона са били в един и същи атом, а след това се отделят, и например на единия се завърти спина в едната посока, то спинът на другия, независимо от разстоянието се завърта в същия момент. Т.е. това е доказателство, че електроните взаимодействат телепатично.
На едно субатомно ниво, в квантовото състояние на материята, взаимодействат всички частици. Там всяка частица знае във всеки един момент всяка друга частица - какво се случва с нея. Освен това, в квантовото състояние на материята, частиците не само взаимодействат, те тотално се превръщат една в друга, защото там самото пространство не е както в нашия видимия свят. Аз ако преместя тук една вещ, тя си остава същата, независимо от разстоянието. Но в квантовата физика, всяко нещо носи със себе си собственото си време и пространство. 
На квантово ниво всяко едно преместване означава - взаимодействие, и то качествено - същностно взаимодействие. То означава промяна. Това също е телепатично взаимодействие - много по-общо, много по радикално и много по-всеобхватно от нашето тривиално разбиране за "телепатията".

Защото под "телепатия" ние какво разбираме? Разбираме, че изначално нещата са разделени, че нямат връзка между тях, и някак си след това се оказва, че те са във връзка, но по някакъв странен и неестествен начин. А всъщност то е точно обратното. Състоянието е неестествено, когато нещата не са във връзка.

Няма нищо във Вселената, което да е отделено от нещо друго. Всяко нещо е свързано със всяко.

                 



                         


А Клъстерните галактики се въртят около "центъра" на Вселената;
Б. Млечен път се върти около клъстери от галактики;
В. Слънцето се върти около центъра на Млечния път;
Г. Земята се върти около Слънцето;
E. ДНК молекула се върти около центъра на Земята;
Е. Атома се върти около центъра на ДНК;
G. Нуклеон (електрон) се завърта около центъра на атома;
H. Целият свят се върти около центъра на нуклеона (електрона)



Няма коментари:

Публикуване на коментар