Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава Този, който е горе или Този, който е далече. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск.
Хор е смятан за първият фараон. Фараонът на Египет е негово въплъщение и именно тази божествена същност дава законното основание за владичеството.
Според един папирус от Рамезеума, епосът на Хор вероятно е бил представян и като театрална пиеса или по-скоро като средновековна мистерия в различни храмове по време на някои празници, и най-вече на зимния празник в Едфу, с който била чествана победата на Хор над Сет и привържениците му.
Хор е баща на четири божества, свързани с канопите от египетските погребални вярвания: Имсет (Амсет) (човек), Хапи (маймуна), Дуамутеф (чакал), и Кебехсенуф (сокол).
Херу-са-Азет, Хер'ур, хро, Хр и Хор-Хекену
Както много други божества, с времето природата на божеството се е променяла, както са се променяли легендите и историите, свързани с него. Хор е амалгама от много малки местни слънчеви божества и се асоциира с царската власт и слънцето.
Херу-ур (наричан също Хармерти) е най-старата версия на бога Хор, който е бог-сокол и създател, който е оковал Апеп. Негови очи са слънцето и Луната; по време на новолуние той е сляп и е наричан Мехенти-ер-ирти („този, който няма очи“). Когато възвърне зрението си, той е наричан Хенти-ирти („този, който има очи“). Докато е сляп, Хор е бил много опасен, като понякога е атакувал приятелите си, бъркайки ги с врагове. Той е син на Геб и Нут и е върховно божество в Летополис.
Като дете Хор е бил наричан Хар-па-Херед („Детето Хор“ и наречен Харпократ от гърците) и е смятан за син или на Озирис и Изида, или на Банебджетет и Хатмехит. Изобразяван е като голо момче, седнало на лотос заедно с майка си. В тази форма той е бог на плодородието и е изобразяван с рог на изобилието. Хар-па-Херед придобива голяма популярност по време на римския период, когато е изобразяван да язди овен (трябва да се отбележи, че Банебджетет, баща му, е бог-овен).
По-късно Хор започва изцяло да се свързва с Изида и мъртвия Озирис като техен син (той се появява от Саозис (акациево дърво). В научните трудове това проявление най-често се нарича Хор. Този Хор е наречен Хар-са-Изет' или Харсиезис.
Като Хар-недж-итеф (Харендотес на гръцки), Хор е пазител на Озирис в отвъдното (Дуат).
Като Бехедти, Хор е върховно божество в Бехдет (Едфу), където се асоциира със сокола.
Като Шенти-ирти, Хор е бог-сокол на реда и закона.
В късните епохи Хор започва да се асоциира със слънчевото божество Ра, с което се обединява и става Ра-Херехти (също Ра-Херу-Ахети, Хер-ахети („Хор на двата хоризонта“), Хар-ем-ахет („Хор над хоризонта“), Хорахти, Хармахис (на гръцки)), бог на утринното слънце.
Анхур е Хор в обединението му с Шу.
През 3 век пр.н.е. Сет става върховно божество на фараоните като замества Хор в проявленията му Хар-мау или Харсомтус (Хар-уер или Хароерис). Доста по-късно се популяризира легендата, че Сет е убил бащата на Хор Озирис и така Сет започва да се възприема като зъл бог. По-късно Хар-мау възвръща мястото си на върховно фараонско божество: битката между Хор и Сет продължава 80 години. В края ѝ Хар-мау убива Сет като отрязва единия крак и тестисите на Сет, който пък му изважда лявото око (оттогава го наричат „богът с едно око“). По-късно Хор си възвръща окото благодарение на Тот. Това око, наречено „Уджат“, представлява победата на доброто над злото и се носи като амулет. Хор печели битката (с подкрепата на Нейт) и става владетел на Горен и Долен Египет. Според някои легенди Сет бива кастриран и убит, а според други – кастриран, а малко преди да бъде убит, Ра го отвежда със себе си и Сет става гласът на гръмотевиците.
Слънцето е главен бог при много средиземноморски народи, а също и при иранските и индоарийските народи. Например пеоните, основният народ живеещ от двете страни на Вардар, в Пирин, Осогово и Витоша тачът като свой главен бог Слънцето, наречено от тях Dyalos (Dryalos). Възможно е това название да е наследено от съвременните албанци, които наричат Слънцето с подобна дума - Diel. Общо взето култа към Слънцето се смята за най-характерен за източните народи. При траките освен богинята-майка, техен главен бог е Слънцето, но те го наричат с друго име. Траките са го наричали с различни епитети, най-често използвания епитет е Залмоксис. Траките в района на Филипопол - Пулпудева са го наричали с епитета Кендрисос - "светещ, блестящ". Основата на Кендрисос съвпада с тази на много праиндоевропейски думи за "светлина": в санскрит candra, арменски šand, латински candeo, келтски canm, древногръцки kanadaros = "светлина, сияние". От латинското candeo са образувани известните думи candela - свещ, канделабър – свещник и кандило – светилник. Трети епитет на Тракийския конник е Αυλαρκενοζ (Ауларкенос) - "покровител на дома". Забележете думите Αυλ - вероятно "дом", с която гърците наричат прабългарските станове и крепости и κενοζ - вероятно "роден", която се среща в прабългарската титла ο καναρτ ι κεινος - "потомствен владетел".
В сравнение със своите съседи, има още нещо много особено и изключително при траките. Това е, че за разлика от другите местни народи те са изобразявали своя главен бог Слънцето като конник. В този му ипостас (аватар) те го наричали Херос. Херос е мъжко божество, покровител на траките, в което те влагат своите соларни представи (Goceva, Zl. Le cult solaire chez les Thraces. - Pulpudeva, 2, 1976, 343-349).
Известни са няколко хиляди каменни релефа и други изображения на тракийския конник навсякъде, където са живеели траки. Намерени са даже и там, където траките са носели военна служба, примерно в римските градове по Северното Причерноморие. Твърде формално тракийското название Херос беше оприличено и изведено от гръцката дума heros - герой. Напоследък обаче се изказват съмнения, че това гръцко понятие не може правилно да отрази функциите и същността на Тракийския конник - тракийския бог на Слънцето.
В тази връзка трябва да се изтъкне, че освен при траките има и други народи, които изобразяват своя главен бог Слънцето като конник и го наричат с подобно име. Това са източните ирански народи, включително и източните иранци (скити, саки, сармати, хиони), част от които по исторически причини се заселват в района северно от Кавказ и Черно море. Изображението на конник в т.н. Източни религии се явява основен символ на Слънцето. Друг такъв техен символ е орелът - пратеник на Слънцето. Змията е древен хтоничен знак и символ на отвъдното. Лъвът се явява символ на огъня и на борбата. Рибата е древен символ на водата, а петелът - на въздуха. Лъвът, рибата, змията и петелът са символи на четирите основни природни елементи (principia vitae) - огън, вода, земя и въздух.
Основно название на Слънцето при иранците и източните иранци е Хорс, което означава "червен, светещ, блестящ". Една от държавите на източните иранци се нарича Хорезм, което буквално означава Земя (зм) на Слънцето (хорс), т.е., Хорезм = Слънчева земя.
На основа на тази важна аналогия, че траките и иранците са изобразявали Слънцето като конник и са го наричали с подобни имена - Хорс и Херос може да се допусне, че тракийската дума Херос няма връзка с гръцкото "херос - герой", а е родствено с иранското Хорс - Слънце. Това би могло да е възможно, ако между траките и иранците има значително по-голяма близост, отколкото може да се мисли на основата на родството, произтичащо от общия им праидноевропейски произход.
И наистина, първите изследователи на езика на траките са забелязали голямото родство между траки и иранци и са предположили, че този език е диалект на иранския език. Например, вода при иранците е ава, а при траките е oпa, сравни Родопа = род опа "червена вода". При древните траки благородниците са наричани Zibythides, което значи "блестящи, светещи" (Маразов Иван. Залмоксис между гетите и готите. В: (Росен Милев, ред.) Готите.Balkan Media. 2006, с. 47-48). При иранците подобна дума - svet, svent означава "светя". Едва по-късно са открити езикови различия и езика на траките е квалифициран като принадлежащ към езикова група, различна от тази на иранските езици. При траки и сармати погребването на знатните лица е в гробове, покрити с високи земни могили, а в горобовете често се поставят и коне.
http://www.protobulgarians.com/
Българската сурвачка е древният кадуцей
Външната визуална прилика между древния божествен атрибут, известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка (суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по значение или по предназначение между двата древни сакрални предмета? Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и под названията керикеон и тобахон? Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството познава монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните, хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като “Пелазгийски Аргос”.
Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и
жезъла на архангел Габриел (Гавриил).
Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата (математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията. Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е. пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които неоправдано се считат за най-стари. Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по-късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ на света, нещо което са признавали самите египтяни.
Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс (Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците. Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди (Герман/Джерман градушкар и т.н.).
Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен предмет.
Външната визуална прилика между древния божествен атрибут, известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка (суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по значение или по предназначение между двата древни сакрални предмета? Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и под названията керикеон и тобахон? Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството познава монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните, хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като “Пелазгийски Аргос”.
Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и
жезъла на архангел Габриел (Гавриил).
Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата (математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията. Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е. пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които неоправдано се считат за най-стари. Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по-късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ на света, нещо което са признавали самите египтяни.
Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс (Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците. Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди (Герман/Джерман градушкар и т.н.).
Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен предмет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар