Звукът на ОМ в своята втората степен на изява Пашянти се явява като Бинду тоест зародиш от който възниква диференцираното разнообразие на множеството отделни звукове Нада в третата степен Мадхяма. Древните индийски граматици са създали на тази основа азбуката на санскритския език. Самите тези звукове стават Биджа тоест семе за следващото проявление на звукът в по грубите форми на звукосъчетания думи възприятия разсъждения и т.н. Матриката тоест звуковата единица отделната буква е съставена от трите фундаментални части Биджа, Нада и Бинду. Биджата това е специфичният звук на отделна буква който е пречистен и не е смесен с останали звукове.
Например дългата гласна А. Тя като чист звук може да бъде биджа тоест семе от което се образуват други звукове. В същото време повтаряме мисленно звука А ние може да префиним този звук правим НАДА и посредством наблюдение да видим че той произлиза от късият звук А. Късият звук А се явява като Бинду каузална причина за възникването на дългият звук А За да се обясни по добре произхода на буквите една от друга трябва да се познава граматиката на санскритски език и как се образуват буквите. Например има някой основни гласни от които се образуват останалите гласни. Съгласните пък се образуват като се сложи преграда на дъха. Самите съгласни не могат да бъдат изречени без помощта на гласна Всички тези букви произлизат една от друга по познатият цикъл Биджа Нада Бинду. Самите съгласни пък се използват за декорация на гласните и затова се наричат Вянджана буквално декорация украса. И действително без помощта на гласна буква не е възможно да се изрече съгласна буква. Това е важен принцип в санскритския език на който се обръща специално внимание от древните граматици. Съгласните могат да бъдат изречени само когато до тях има гласна която да ги активира. Това е вярно дори и в тяхната фина форма на проява като мисъл. Ние не можем да си мислим за съгласна буква без при това да употребим гласна която да я активизира. Тук трябва да отбележим че има доста разлика между българската граматика и санскритската където например звуковете Р и Л се смятат за гласни. Самите принципни гласни са и се разделят на къси Храсва дълги Диргха и удължени Плута които се използват повече във ведите. Три от тях са основни А И У и на тях съответствуват дългите А И У. От основните гласни се образуват съставните гласни Е АЙ О АУ. Има още две прости гласни които също имат дълга и къса форма Л и Р. Към тези четиринадесет гласни се прибавят още две Анусвара буквално след гласна образува се от гласна като към нея се прибавя М накрая и устните се затварят напълно като М то става носово. Например към А става АМ към О става ОМ и т.н. Висарга буквално емисия и се образува от гласна като към нея се прибавя накрая едно безгласно придихание Х. Например към А става АХА към У става УХУ и т.н. Последните две се използват по скоро за благозвучие на речта. Така броят на всички гласни са 16. Това са 16 Шакти или Матрика. Или 16 форми на съзнание или 16 прояви на Кундалини .
> Пара върховна Пашянти лъчезарна Мадхяма сюблимно фина Вайкхари акустична форма на БРАХМАН
Ако искаш да узнаеш истината,
Ще ти кажа истината:
Слушай тайния звук,
истинския звук,
който е вътре в теб.“
Кабир
Елементи на нада йога практикуваме в йога класовете, но за по-задълбочено навлизане в този вид йога и неговите техники, ще ви е нужно напътствие на учител, който познава добре нада йога. Статията по долу не е инструкция как да практикувате сами вкъщи, а едно запознване с основната идея на този клон на йога. Статията е публикувана в Yoga magazine.
Превода е непрофесионален, затова както обикновенно препоръчвам ви чететe в оригинал, ако знаете езика http://www.yogamag.net/archives/2004/fdec04/nada.shtml
Нада Йога
От лекция на Парамахамса Сатянанда дадена на първия международен Курс за Йога Учители преведен в Мунгир през 1967-68
Всяка практика или техника на йога, която прекъсва съзнанието се нарича лая йога. Препоръчват се различни садани в лая йога и нада йога е една от тях. Думата нада идва от Санскритския корен над, което означава „поток” (да тече). Затова етимологичното значение на нада трябва да значи процес или поток на съзнанието. Обикновено думата нада си използва като звук. Според честотата, фиността или проявеността звукът съществува на четири нива. Те са: пара; пашянти; мадхяма и вайкхари. Тези четири нива на звука трябва да се разбират научно.
Пара нада
Пара означава „ трансцедентален, отвъд” или „от другата страна”. Той е отвър обсега на индриите сетивните органи, ума и другите възприятия. Затова пара нада е трансцедентален звук. Той е индикация за истината, че има сфера на свръх съзнание, където звука се чува на други нива. Учениците по музика са осъзнати, че всяка нота и изградена от различен брой трептения в минута. Те се различават по продължителност, скорост и тоналност. В индийската музика тези трептения се наричат андолана. За една секунда един звук може да произведе хиляди трептения. Над определено ниво на честота, звукът става недоловим и може да се възприема само субективно. Ушите не могат да уловят звук, който трепти толкова високо. Затова ние не сме осъзнати за всички звуци, които съществуват в космоса. Звуци с висока честота се трансформират в тишина. Отвъд определен лимит ушите нямат капацитет. Никой не чува нито разбира такива звуци, дори и те да присъстват.
Пара или трансцеденталният звук има най-висока честота. Този интензитет на трептене прави звука недоловим. Много текстове споменават, че пара няма вибрация. Че това е звук, който не се движи и затова няма честота. Звук е, но ние не можем да възприемем звук, който няма трептене, няма темпо, не се движи. Когато звука достигне определен тон, той се установява във внезапна тишина, спокойствие, неподвижност и това е пара нада.
В Упанишадите се казва че звукът Ом е проявление на пара. Звукът Ом, който произнасяме на глас не е пара, защото е физически, можем да го чуем и разберем. Затова гласното Ом, не може да се нарече трансцедентално Ом. Пара е космичен и трансцедентален звук без движение. Той е едновременно пълен покой и безграничност. Той също има форма и светлина. Неговата природа е джьоти (светлина) той е различен от всички звуци, които могат да се чуят или възприемат. Упанишадите ясно заявяват, ”Това е Ом, този звук е Ом”.
Пашянти
Вторият звук, който е с по малко честота и по проявен е пашянти. Това е звук, който не може да бъде чут, но може да бъде видян. Пашянти на санскрит означава „този, който може да се види или визуализира”. Как виждаме звука? Ами чували ли сте музика в съня си, това ниво на звука, какъвто е в съня се нарича пашянти. Може да се нарече ментален звук, който не е нито съзнателен звук нито полусъзнателен. Това е подсъзнателен звук, който принадлежи на ума, не на сетивните органи като уши и уста.
Когато кажа на глас „Рама, Рама,Рама, Рама”, това ще се нарича вайкхари, но когато, затворя учи и уста и продължа да повтарям мислено звука Рама, визуализирам неговия цвят и форма с вътрешния си поглед, това е пашянти. Когато дума или звук се чува в пространството, в което не сме осъзнати за заобикалящата ни среда, това е пашянти.
Когато всички външни звуци утихнат и чувате нов звук, който не прилича на гласните, вербални звуци, приемете го като специален звук или нада на пашянти.
Мадхяма
Звук, който има по-ниска честота от пара и пашянти, но все пак по- фин от вайкхари е познат като мадхяма.. Това е звук, който се произнася шепнешком. Не се произнася на глас. Мадхяма създава много малка вибрация чрез шепота. Думата мадхятма означава „по средата” или „между”, което е среден звук, шепот.
Вайкхари
Четвъртият физически етап на нада се нарича вайкхари. Вайкхари, е вербален звук, може да се чуе с ушите и да се произнесе на глас. Говоримият звук е вайкхари. Той се произвежда от триенето или удрянето на две неща едно в друго. Неговата честота на трептене се възприема в определени граници.
За да обобщя, вайкхари е „грубото” (материално) качество на произвдено от вокалните органи, мадхятма е по-фино качество на същите физически органи, пашянти е качество на съзнанието или подсъзнанието и пара е звука на духа.
Вселената и звука
Според нада йога и текстовете, които се занимават с предмета на нада йога, нада брахма или трансцеденталният звук е семенцето, от което е еволюирало цялото творение. Нада йогина вярва, че света е проекция на звуковата вибрация. Целият макрокосмос е проекция на звуковите вибрации. От звука е еволюирал целия свят. В библията има откъс: „в началото бе словото, и словото бе с Бог”. Това слово се нарича нада или шабда. Суфите в Индия го наричат сурат. Сурат или шабда йога е друго име за нада йога практиката. Суфи философите също смятат, че от звука и формата се е появил света.. Нада йогите смятат че петте елемента, петте кармендрии (органи на действие), петте гянендрии (органи с които добиваме информация), изградения от четири форми ум и трите гуни са се появили от един вечен звук. Това означава, че пракрити, материалната, менталната, психичната и интелектуалната вселена, са производни на нада брахма. Това е убеждението на нада йогите. И така нада йогите вярват в реалност, което се е проявила под формата на вибрация. Това е вибрация, независимо дали изобщо не вибрира или е с такава висока честота, че не може да се чуе от човека. Вечния изначален нада има най-висока честота и трептене. Когато някой обект вибрира с невероятна невъобразима скорост той става неподвижен. Това означава, че най-високата точка на движение и трептене е покоя, неподвижността. И нада е съзидателният принцип, който съществува в цялата материя и всяка материална субстанция. Вярването на нада йогите е ,че всичко води началото си от нада. В този контекст може да изучавате Упанишадите, по специално Нада Бинду Упанишад и Хамсоупанишад. Музиката също е материална форма на нада и движението на пранта (финат енергия) в тялото не е нищо друго освен израз на нада. Целта на нада йога саданата е да се намери, да се достигне първичният, най-фин, и основен вътрешен звук – словото или шабда. За да се открие този трансцедентален и не-емпиричен звук, процесът започва от външния материален звук. От там основната форма на звука може да се възприеме като се отива все по дълбоко в сферата на нашето съзнание.
Центърът на нада
Различни са центровете, в които се смята че се намира нада. Бхактите се опитват да намерят центъра на тяхната ища (форма на Бог) в анахата (сърдечната чакра в средата на гръдния кош б.пр.), йогите… опитват да намерят центъра на интуицията в агя (чакра, енергиен център, който се намира в средата на главата б.пр). Ведантите търсят центъра хиранягарбга в сахасрара (център, който обхваща върха на главата), а нада йогите търсят центъра на нада в бинду (точката при главата високо отзад, където е въртела на косата б.пр). Бинду е центърът, където продължава непрекъснат, вечен, невербален, устойчив, неразрушим звук.
Преди да се впусне в дълбочината на тази наука, добре е аспирантът да локализира, да открие менталната, астралната и психичната природа на звукът нада. Различни нада йога практики се въвеждат, за да помогнат на практикуващия да достигне до различните психични и не-психични звуци преди съзнанието да успее да се настрои към истинския нада.
Практикуване на нада в бхакти йога
Практиките определяни като бхакти йога се включват и в нада йога. Когато бхакти йоги изпълнява мантра джапа, първото, което прави е да опита да запази осъзнаването си изцяло върху звука на мантрата. След като развие дълбоко осъзнаване за звука на мантрата, той спира да я произнася на глас и във втория етап опитва да насочи осъзнаването към мантрата произнасяна шепнешком.
Когато и този етап е завършен задоволително, той спира шепненето и започва да повтаря същата мантра ментално. Той опитва да чуе менталните и фини тонове, които въпреки че не са гласни, могат да се визуализират чрез по-дълбоко осъзнаване. На този етап е възможно в действителност да преживееш чуване на същата мантра отвътре. Бхата йогата, ще усети сякаш наистина повтаря мантра с неуловим тон. Когато осъзнаването се увлече в това ментално повтаряне на мантрата и умът изцяло се фокусира в дълбоките нива на осъзнаване, мантра или нада се трансформира в непрекъснато невербално повтаряне, което ще се прояви при аспиранта на нивото на съзнанието, като доловим звук, но ще бъде незабележим, нечут за другите.
Това е начина да се преживее нада чрез практикуване на мнтра йога от бхакти йогите.
Няколко крии комбинирани с бандхи и мантри трябва да се включат, за да се стимулират латентните, спящи психични области. Аспирантът трябва да започне да открива първичния звук нада, като запуши ушите и опитва да чуе вътрешните звуци. Когато се стигне до напредване в практиката ушите няма нужда да се запушват, за да се достигне до различните нива на звука. Вместо това практикуващият може да се опитва, да общува с вътрешните звуци в тишината на нощта, без да си запушва ушите. Лесно е да доловиш вътрешните звуци в средата на нощта или рано сутрин.
Диетата на нада йогина
Диетата на един нада йоги трябва да е лека и лесно смилаема. Храна, която изпраща бързо потока на кръвта към мозъка е нежелателна. Храна, която повишава кръвното налягане трябва да се избягва. Трябва да се следва нормално хранене, което поддържа нормалното функциониране на тялото.
Музиката и нада
Музиката също е част от нада йога, когато се представи научно и класически, да се стигне до преживяване на нада. Развитието на музикалната система в миналото е следвала стриктно идеята за нада йога садана. Добре познатата и най-древна Сама веда е винаги е пята с научна точност и с идеята за нада йога садана. На различните нива на съзнателно осъзнаване, ума лесно е привлечен от различни вълни на нада. Някой вибрации на нада изглеждат приятни в определено време, докато други неприятни в някои моменти от деня. Някои комбинации от нада са приемливи за някой хора и неприемливи за други. В музиката тези нада вибрации са познати като рага или музикални ноти. Рага с къса вибрации може да не се харесва на някого. Сутрешната музика в Индия, като Байрава или Бхайрава рага е привлекателна за някой хора, но не за всички. Аз харесва среднощната музика на Индия, Малкос, Дурга и Йогия рагата. Следобедната рага, като Бхимпаласи също е доста популярна и ценена. Генерално момичетата и момчетата в крехка възраст предпочитата Бхайрави. Това показва, че умът реагира различно на различните звукови вибрации в различно време. Музиката може да се приеме като духовна садана, като подготвителна практика или просто като приятна, интересна и вдъхновяваща садана от нада йога, чрез която ума се настройва към най-фините вибрации, преди да се достигне до откриване на трансцеденталния звук нада.
Време за практика
Нада йога може да се практикува, винаги когато човек има свободно време. Начинаещите трябва да практикуват между полунощ и два сутринта, период, в който няма никакви външни звуци да пречат. Липсата на светлина в това време също подпомага практиката. Това помага на ума да се обърне навътре.
Предпазни мерки
Трябва да сте внимателни, защото нада йога саданата може да доведе до появяването на всякакви звуци. Понякога ако умът на практикуващия е по-слаб може да се появи жужене в ушите през целия ден. Появяването на тези различни звуци може да наруши спокойствието на практикуващия. Ако звуците продължават да безпокоят ума, нада йога саданата трябва да се остави. Сигурно и определено е, че чрез правилна практика нада йога, вътрешните звуци се развиват постепенно на етапи.те не се чуват през никое друго време на ежедневието.
Нада йоги е способен да чува глас докато е в будно и екстровертно състояние, само ако е много напреднал. Чува се сякаш някой шепне в ушите му. Това е вид Сидха, силата да чуваш звук от неизвестно място.
> Пара върховна Пашянти лъчезарна Мадхяма сюблимно фина Вайкхари акустична форма на БРАХМАН
Ако искаш да узнаеш истината,
Ще ти кажа истината:
Слушай тайния звук,
истинския звук,
който е вътре в теб.“
Кабир
Елементи на нада йога практикуваме в йога класовете, но за по-задълбочено навлизане в този вид йога и неговите техники, ще ви е нужно напътствие на учител, който познава добре нада йога. Статията по долу не е инструкция как да практикувате сами вкъщи, а едно запознване с основната идея на този клон на йога. Статията е публикувана в Yoga magazine.
Превода е непрофесионален, затова както обикновенно препоръчвам ви чететe в оригинал, ако знаете езика http://www.yogamag.net/archives/2004/fdec04/nada.shtml
Нада Йога
От лекция на Парамахамса Сатянанда дадена на първия международен Курс за Йога Учители преведен в Мунгир през 1967-68
Всяка практика или техника на йога, която прекъсва съзнанието се нарича лая йога. Препоръчват се различни садани в лая йога и нада йога е една от тях. Думата нада идва от Санскритския корен над, което означава „поток” (да тече). Затова етимологичното значение на нада трябва да значи процес или поток на съзнанието. Обикновено думата нада си използва като звук. Според честотата, фиността или проявеността звукът съществува на четири нива. Те са: пара; пашянти; мадхяма и вайкхари. Тези четири нива на звука трябва да се разбират научно.
Пара нада
Пара означава „ трансцедентален, отвъд” или „от другата страна”. Той е отвър обсега на индриите сетивните органи, ума и другите възприятия. Затова пара нада е трансцедентален звук. Той е индикация за истината, че има сфера на свръх съзнание, където звука се чува на други нива. Учениците по музика са осъзнати, че всяка нота и изградена от различен брой трептения в минута. Те се различават по продължителност, скорост и тоналност. В индийската музика тези трептения се наричат андолана. За една секунда един звук може да произведе хиляди трептения. Над определено ниво на честота, звукът става недоловим и може да се възприема само субективно. Ушите не могат да уловят звук, който трепти толкова високо. Затова ние не сме осъзнати за всички звуци, които съществуват в космоса. Звуци с висока честота се трансформират в тишина. Отвъд определен лимит ушите нямат капацитет. Никой не чува нито разбира такива звуци, дори и те да присъстват.
Пара или трансцеденталният звук има най-висока честота. Този интензитет на трептене прави звука недоловим. Много текстове споменават, че пара няма вибрация. Че това е звук, който не се движи и затова няма честота. Звук е, но ние не можем да възприемем звук, който няма трептене, няма темпо, не се движи. Когато звука достигне определен тон, той се установява във внезапна тишина, спокойствие, неподвижност и това е пара нада.
В Упанишадите се казва че звукът Ом е проявление на пара. Звукът Ом, който произнасяме на глас не е пара, защото е физически, можем да го чуем и разберем. Затова гласното Ом, не може да се нарече трансцедентално Ом. Пара е космичен и трансцедентален звук без движение. Той е едновременно пълен покой и безграничност. Той също има форма и светлина. Неговата природа е джьоти (светлина) той е различен от всички звуци, които могат да се чуят или възприемат. Упанишадите ясно заявяват, ”Това е Ом, този звук е Ом”.
Пашянти
Вторият звук, който е с по малко честота и по проявен е пашянти. Това е звук, който не може да бъде чут, но може да бъде видян. Пашянти на санскрит означава „този, който може да се види или визуализира”. Как виждаме звука? Ами чували ли сте музика в съня си, това ниво на звука, какъвто е в съня се нарича пашянти. Може да се нарече ментален звук, който не е нито съзнателен звук нито полусъзнателен. Това е подсъзнателен звук, който принадлежи на ума, не на сетивните органи като уши и уста.
Когато кажа на глас „Рама, Рама,Рама, Рама”, това ще се нарича вайкхари, но когато, затворя учи и уста и продължа да повтарям мислено звука Рама, визуализирам неговия цвят и форма с вътрешния си поглед, това е пашянти. Когато дума или звук се чува в пространството, в което не сме осъзнати за заобикалящата ни среда, това е пашянти.
Когато всички външни звуци утихнат и чувате нов звук, който не прилича на гласните, вербални звуци, приемете го като специален звук или нада на пашянти.
Мадхяма
Звук, който има по-ниска честота от пара и пашянти, но все пак по- фин от вайкхари е познат като мадхяма.. Това е звук, който се произнася шепнешком. Не се произнася на глас. Мадхяма създава много малка вибрация чрез шепота. Думата мадхятма означава „по средата” или „между”, което е среден звук, шепот.
Вайкхари
Четвъртият физически етап на нада се нарича вайкхари. Вайкхари, е вербален звук, може да се чуе с ушите и да се произнесе на глас. Говоримият звук е вайкхари. Той се произвежда от триенето или удрянето на две неща едно в друго. Неговата честота на трептене се възприема в определени граници.
За да обобщя, вайкхари е „грубото” (материално) качество на произвдено от вокалните органи, мадхятма е по-фино качество на същите физически органи, пашянти е качество на съзнанието или подсъзнанието и пара е звука на духа.
Вселената и звука
Според нада йога и текстовете, които се занимават с предмета на нада йога, нада брахма или трансцеденталният звук е семенцето, от което е еволюирало цялото творение. Нада йогина вярва, че света е проекция на звуковата вибрация. Целият макрокосмос е проекция на звуковите вибрации. От звука е еволюирал целия свят. В библията има откъс: „в началото бе словото, и словото бе с Бог”. Това слово се нарича нада или шабда. Суфите в Индия го наричат сурат. Сурат или шабда йога е друго име за нада йога практиката. Суфи философите също смятат, че от звука и формата се е появил света.. Нада йогите смятат че петте елемента, петте кармендрии (органи на действие), петте гянендрии (органи с които добиваме информация), изградения от четири форми ум и трите гуни са се появили от един вечен звук. Това означава, че пракрити, материалната, менталната, психичната и интелектуалната вселена, са производни на нада брахма. Това е убеждението на нада йогите. И така нада йогите вярват в реалност, което се е проявила под формата на вибрация. Това е вибрация, независимо дали изобщо не вибрира или е с такава висока честота, че не може да се чуе от човека. Вечния изначален нада има най-висока честота и трептене. Когато някой обект вибрира с невероятна невъобразима скорост той става неподвижен. Това означава, че най-високата точка на движение и трептене е покоя, неподвижността. И нада е съзидателният принцип, който съществува в цялата материя и всяка материална субстанция. Вярването на нада йогите е ,че всичко води началото си от нада. В този контекст може да изучавате Упанишадите, по специално Нада Бинду Упанишад и Хамсоупанишад. Музиката също е материална форма на нада и движението на пранта (финат енергия) в тялото не е нищо друго освен израз на нада. Целта на нада йога саданата е да се намери, да се достигне първичният, най-фин, и основен вътрешен звук – словото или шабда. За да се открие този трансцедентален и не-емпиричен звук, процесът започва от външния материален звук. От там основната форма на звука може да се възприеме като се отива все по дълбоко в сферата на нашето съзнание.
Центърът на нада
Различни са центровете, в които се смята че се намира нада. Бхактите се опитват да намерят центъра на тяхната ища (форма на Бог) в анахата (сърдечната чакра в средата на гръдния кош б.пр.), йогите… опитват да намерят центъра на интуицията в агя (чакра, енергиен център, който се намира в средата на главата б.пр). Ведантите търсят центъра хиранягарбга в сахасрара (център, който обхваща върха на главата), а нада йогите търсят центъра на нада в бинду (точката при главата високо отзад, където е въртела на косата б.пр). Бинду е центърът, където продължава непрекъснат, вечен, невербален, устойчив, неразрушим звук.
Преди да се впусне в дълбочината на тази наука, добре е аспирантът да локализира, да открие менталната, астралната и психичната природа на звукът нада. Различни нада йога практики се въвеждат, за да помогнат на практикуващия да достигне до различните психични и не-психични звуци преди съзнанието да успее да се настрои към истинския нада.
Практикуване на нада в бхакти йога
Практиките определяни като бхакти йога се включват и в нада йога. Когато бхакти йоги изпълнява мантра джапа, първото, което прави е да опита да запази осъзнаването си изцяло върху звука на мантрата. След като развие дълбоко осъзнаване за звука на мантрата, той спира да я произнася на глас и във втория етап опитва да насочи осъзнаването към мантрата произнасяна шепнешком.
Когато и този етап е завършен задоволително, той спира шепненето и започва да повтаря същата мантра ментално. Той опитва да чуе менталните и фини тонове, които въпреки че не са гласни, могат да се визуализират чрез по-дълбоко осъзнаване. На този етап е възможно в действителност да преживееш чуване на същата мантра отвътре. Бхата йогата, ще усети сякаш наистина повтаря мантра с неуловим тон. Когато осъзнаването се увлече в това ментално повтаряне на мантрата и умът изцяло се фокусира в дълбоките нива на осъзнаване, мантра или нада се трансформира в непрекъснато невербално повтаряне, което ще се прояви при аспиранта на нивото на съзнанието, като доловим звук, но ще бъде незабележим, нечут за другите.
Това е начина да се преживее нада чрез практикуване на мнтра йога от бхакти йогите.
Няколко крии комбинирани с бандхи и мантри трябва да се включат, за да се стимулират латентните, спящи психични области. Аспирантът трябва да започне да открива първичния звук нада, като запуши ушите и опитва да чуе вътрешните звуци. Когато се стигне до напредване в практиката ушите няма нужда да се запушват, за да се достигне до различните нива на звука. Вместо това практикуващият може да се опитва, да общува с вътрешните звуци в тишината на нощта, без да си запушва ушите. Лесно е да доловиш вътрешните звуци в средата на нощта или рано сутрин.
Диетата на нада йогина
Диетата на един нада йоги трябва да е лека и лесно смилаема. Храна, която изпраща бързо потока на кръвта към мозъка е нежелателна. Храна, която повишава кръвното налягане трябва да се избягва. Трябва да се следва нормално хранене, което поддържа нормалното функциониране на тялото.
Музиката и нада
Музиката също е част от нада йога, когато се представи научно и класически, да се стигне до преживяване на нада. Развитието на музикалната система в миналото е следвала стриктно идеята за нада йога садана. Добре познатата и най-древна Сама веда е винаги е пята с научна точност и с идеята за нада йога садана. На различните нива на съзнателно осъзнаване, ума лесно е привлечен от различни вълни на нада. Някой вибрации на нада изглеждат приятни в определено време, докато други неприятни в някои моменти от деня. Някои комбинации от нада са приемливи за някой хора и неприемливи за други. В музиката тези нада вибрации са познати като рага или музикални ноти. Рага с къса вибрации може да не се харесва на някого. Сутрешната музика в Индия, като Байрава или Бхайрава рага е привлекателна за някой хора, но не за всички. Аз харесва среднощната музика на Индия, Малкос, Дурга и Йогия рагата. Следобедната рага, като Бхимпаласи също е доста популярна и ценена. Генерално момичетата и момчетата в крехка възраст предпочитата Бхайрави. Това показва, че умът реагира различно на различните звукови вибрации в различно време. Музиката може да се приеме като духовна садана, като подготвителна практика или просто като приятна, интересна и вдъхновяваща садана от нада йога, чрез която ума се настройва към най-фините вибрации, преди да се достигне до откриване на трансцеденталния звук нада.
Време за практика
Нада йога може да се практикува, винаги когато човек има свободно време. Начинаещите трябва да практикуват между полунощ и два сутринта, период, в който няма никакви външни звуци да пречат. Липсата на светлина в това време също подпомага практиката. Това помага на ума да се обърне навътре.
Предпазни мерки
Трябва да сте внимателни, защото нада йога саданата може да доведе до появяването на всякакви звуци. Понякога ако умът на практикуващия е по-слаб може да се появи жужене в ушите през целия ден. Появяването на тези различни звуци може да наруши спокойствието на практикуващия. Ако звуците продължават да безпокоят ума, нада йога саданата трябва да се остави. Сигурно и определено е, че чрез правилна практика нада йога, вътрешните звуци се развиват постепенно на етапи.те не се чуват през никое друго време на ежедневието.
Нада йоги е способен да чува глас докато е в будно и екстровертно състояние, само ако е много напреднал. Чува се сякаш някой шепне в ушите му. Това е вид Сидха, силата да чуваш звук от неизвестно място.
"Мантра йога е точна наука. "МАНАНАТ ТРАЙЕТЕ ИТИ МАНТРАХ" - чрез постоянно повтаряне на мантра човек е защитен и освободен от колелото на раждане и смърт. Мантрата се достига чрез умствен процес. Коренът "ман" означава "мисля", а наставката "тра" идва от "трай" - "защищавам" или "освобождавам" от връзките със света на явленията. Мантрата задвижва творческата сила и дарява вечна Благодат. Непрекъснато повтаряна, тя събужда съзнанието."
Свами Шивананда
Свами Шивананда
"Джапа йога"
Мантрата е мистична енергия, затворена в звукова структура. Във вибрациите на всяка мантра се съдържа определена сила. При концентрация и повторение нейната енергия се освобождава и приема форма. Джапа, или Мантра йога, е тази практика, при която силата, съдържаща се в мантрите, се прилага за определени цели.
Всяка мантра се състои от съчетания от звуци (санскритската азбука съдържа 50 звука). Езикът санскрит още се нарича "деванагари" - език на боговете. Древните мъдреци, настроени на по-висши нива на съзнание, са разбирали присъщата на звука сила и са използвали различни звукосъчетания, за да задвижат определени вибрации; а последните, прилагани систематично, са можели фактически да преместят планини. Всъщност според една от теориите за строежа на египетските пирамиди древните египтяни са скулптирали и придвижвали камъни с огромни размери именно чрез високо развитата наука за звуковите вибрации.
Съвременната наука все още не може да отговори дали това е възможно. Но няма съмнение, че звукът действително има определен и възможен за предсказване ефект върху човешката психика и тяло. Ярък пример за това е разликата между класическата и рок-музиката. Първата по-скоро успокоява, докато втората възбужда сетивата. Различните мантри, които се използват на по-фино ниво, имат различно предназначение. По-точно те насочват ума към концентрация върху Върховното и освобождават духовната енергия в чакрите на тялото.
Има различни мантри. Някои, наречени БИДЖА (мантра-семе), нямат точно значение. Те въздействат върху надите - нервните проводници на астралното тяло, вибрират в чакрите по гръбнака и действат като фин масаж, освобождавайки блокировки; така те позволяват на кундалини да тече по-свободно. При тях името и формата на звука са слети и не могат да се разграничат. Има и мантри със значение, което може да бъде преведено. Тези НИРГУНА - абстрактни мантри - също възбуждат силни вибрации в тялото, а словесно утвърждават единство с непроявеното чисто съзнание.
По-често срещани са мантрите на отделните божества, в които повтарянето на звука се съпровожда с визуализиране на специфична форма с атрибути. Напр. човек, склонен към уединение, който се стреми да разруши отрицателни качества, ще повтаря мантрата на Шива. Човек със семейство, чийто идеал е любящия и изпълнен с отговорност съпруг, ще медитира върху Рама. Онзи, който вижда Бога като безкраен, възлюбил всичко и дори малко закачлив, ще изгради тези качества в себе си, като повтаря мантрата на Кришна.
Йога на физиката
Важно е да се разбере, че визуализацията на божеството служи само да помогне за фокусирането на ума. Повтарянето на мантри, които са имена на божества, възбужда силата на вибрациите, съдържащи се в името. Когато името на Шива се повтаря съсредоточено, това фактически разрушава лошите качества. На времето Шива е бил обясняван по митологичен път; сега учените разкриват, че когато енергията се разгражда, тя образува определени мотиви, като че ли танцува. Същият е и танцът на Шива. Фритьоф Капра, автор на "Тао на физиката", отбелязва приликата между индуисткия бог Шива - силата на Разрушението - и квантовата теория, според която материята никога не е в покой, а винаги в движение. В откъса, цитиран по-долу, озаглавен "Йога на физиката", д-р Капра обяснява това отношение. Това е откъс от неговия доклад на симпозиума "Физика и метафизика", състоял се на 29.10.1977год. в Лос Анжелес.
"Какви са природата и произходът на вселената? Каква е природата на човешкото съществуване? От какво е направена материята? Какво е пространството? Какво е времето? Хора от всички векове са били пленявани от тези въпроси. Съобразно историческия период и културния контекст към тях са били използвани различни подходи.
Творци, учени, магьосници, мистици - всички имат определен начин да опишат света - с или без думи. Ще се спрем главно на два подхода: от една страна - съвременната западна наука, от друга - източния мистицизъм, по-специално йога. Ще видим, че техните възгледи са много сходни.
Моята област е физиката - наука, която в ХХв. доведе до радикални изменения в много от основните ни понятия за действителността. Напр. във физиката на елементарните частици понятието "материя" е съвсем различно от традиционната идея за материално вещество, господстваща в класическата физика. Това се отнася и за други понятия от реалността, като пространство, време, обекти или причина и следствие. От тези промени в нашите понятия за действителността се ражда нов възглед за света. Той се оказва тясно свързан с възгледите на мистиците от всички времена и традиции, особено с религиозните философии на Далечния Изток.
В йога-традицията се казва, че към духовното знание и самоосъществяването водят много пътеки. Вярвам, че и съвременната физика може до известна степен да бъде една от тях. Нейният възглед за вселената е в хармония с възгледите на древните йоги и мъдреци. В този смисъл сега ще говоря за йога на физиката.
Корените на класическата западна физика са във философията на гръцките атомисти от V в. пр.н.е. - философска школа, която разглеждала материята като изградена от основни блокове, наречени атоми. Атомите били смятани за твърди, предимно пасивни късове инертна материя, която се задвижвала от външни сили със съвсем различен характер и категория - от сферата на духовното. По този начин се е създало едно противопоставяне, което в следващите векове станало характерно за Западното мислене. То е породило дуализма между духа и материята, между ума и тялото.
За разлика от механистичния възглед на класическата Западна наука, Източното схващане може да бъде наречено органично, холистично, екологично. Нещата и явленията се възприемат като различни прояви на една и съща реалност. Разделянето на света на различни обекти, въпреки че е полезно и практично за ежедневието, се разглежда като илюзия - МАЯ, както я наричат индусите. За източните мистици обектите имат флуидална и вечно променяща се природа. Промяната и превръщането, потокът и движението играят важна роля в техния възглед за света. Космосът се възприема като една неделима реалност в непрекъснато движение. Той е жив, органичен, духовен и материален едновременно. Почти същия възглед се ражда сега в съвременната физика.
В ХХв. учените започнаха да изследват атома. Те откриха, че атомите не са твърди и стабилни, а се състоят главно от празно пространство. Всеки атом има малко ядро, състоящо се от частици, около което се въртят други частици. Най-напред учените решиха, че тези съставящи атома частици са основните единици, изграждащи материята. Но после откриха, че пак са сгрешили. Това стана очевидно през 1920 год., когато бе разработена квантовата теория - теоретичната основа на атомната физика.
Квантовата теория показа, че тези съставящи атома частици не играят роля като самостоятелни единици, а могат да бъдат разбрани само като взаимовръзки между различни действия на наблюдение и измерване. Частиците не са неща, а взаимовръзки между нещата; а тези неща са взаимовръзки между други неща и т.н.
Така квантовата теория разкрива основното единство на вселената. Тя показва, че не можем да разложим света на независимо съществуващи най-малки частици. Колкото повече проникваме в материята, толкова повече виждаме Природата не като съставена от изолирани основни градивни елементи, а като сложна мрежа от отношения между различните части на едно обединено цяло.
На тази мрежа от отношения е присъща динамичността. Според квантовата теория материята никога не е в покой, а винаги в движение. Погледнато макроскопично, материалите около нас може да изглеждат мъртви и инертни. Но ако увеличите къс метал или камък, ще видите, че той е пълен с живот.
Съвременната физика представя материята не като пасивна и инертна, а като постоянно танцуваща и вибрираща. Това е много близко до описанието на света от източните мистици. И в двата случая основното е, че вселената трябва да бъде схващана в нейната динамичност. Нейните структури не са статични и твърди, а трябва да бъдат разглеждани в динамично равновесие.
Физиците говорят за непрекъснат танц на материята, съставяща атома. Те действително употребяват израза "танц на съзидание и разрушение" или "енергиен танц". Това спонтанно възниква в ума, когато гледаме някои от изображенията на частици, направени от физици в техните мехурчести камери.
Но физиците не са единствените, които говорят за този космичен танц. Може би най-красива е тази метафора в индуизма - танцуващият бог Шива. Шива е въплъщението на космичния танц. Според индийската традиция животът е ритмична смяна на раждане и смърт, на съзидание и разрушение.
Индийските художници са създали красиви картини и статуи на танцуващия Шива. Те са визуални изображения на космичния танц, както следите в мехурчестите камери, фотографирани от съвременните физици. Чрез най-модерна технологична апаратура е получена съвременна версия на танца на Шива. За мен резултатът е също тъй красив и велик, както и чудесните индуистки статуи. И в двата случая е показан вечния танц на съзидание и разрушение, който е основата на всички естествени явления, основата на цялото съществуване. Затова съм наслоил двете изображения едно върху друго - вариантите на танца на Шива от ХII и ХХв. Виждате, че получената картина по много красив начин обединява древна митология, религиозно изкуство, мистично прозрение и съвременна наука."
Звукът: семето на материята
"В началото бе Слово; и словото бе Бог, и Словото бе у Бога." Словото от Библията е ШАБДАБРАХМАН от индуистката ТАНТРА. Думата, звукът и мантрата са неразделни части от индийската космогония. Като взема от сферата на теорията космологичните принципи, ДЖАПА - повторението на мантри - ги вкарва в действие. Това е пътят от микро- към макрокосмоса; средството, което връща индивида към Източника.
В началото ШАКТИ, непроявеният космос, плава като яйце в тихата, неподвижна Празнота. Маса от непроявена, недиференцирана енергия, тя съдържа силата-семе на всички вселени. Тя почива в Празнотата, като ту разцъфтява като изявен Космос, ту се отдръпва в разпадане - ПРАЛАЯ. Във вечността, като ден и нощ, вселената ту се разширява в материя, ту се свива в изначална енергия.
При разпадането Шакти, наричана още Божествена сила или Космична енергия, се намира в покой. Както цветът на лалето е скрит в пъпката, така и вселената с нейните имена и форми лежи в зародиш в Шакти. В сърцето й се намират трите качества: сатва (чистота), раджас (активност) и тамас (инерция), чието калейдоскопично взаимопреливане прониква във всички аспекти на вселената.
Космичната еволюция върви от несъзнателния, неподвижен, непознаваем и непроявен към съзнателния, подвижен, познаваем и проявен микрокосмос. От друга страна,човешката еволюция е обратно пътуване от грубото физическо ниво на микрокосмоса назад към Абсолюта. В единя случай силата е центробежна, в другия - центростремителна.
Според Тантра звукът като вибрация на недиференцирания разум е катализаторът,който ускорява разцъфтяването на изявения космос. Първична тръпка разтърсва дремещото равновесие на Шакти и възбужда раджас - активния принцип, който ще сътвори безбройните вселени. Причинната вибрация Шабдабрахман е недиференциран, беззвучен звук. Това е дължината на вълната, познавана като Бог.
Тази велика космична вибрация разделя Шакти на две полета от магнитна сила и я проектира като два аспекта - НАДА и БИНДУ. Като центробежна, положителна сила и мъжко начало, Бинду е основата, от която действа Нада. Като центростремителна, отрицателна сила и женско начало, Нада развива видимата вселена. Те са двата аспекта - Баща и Майка - на Върховната сила. Раздвояването на Шакти е двойнственост в единството, а не разделяне. Тази двойнственост на противоположностите в основата на проявената Шакти всъщност осигурява магнитната сила, която задържа в състояние на вибрация молекулите на физическия свят.
Чрез съвременната фотография е възможно да се наблюдава как розовата пъпка експлодира в цвят. По същия начин и вселената разцъфтява и се разширява. След първото диференциране, съдържащо енергиите-семе на вселената, вибриращата маса енергия продължава да се диференцира и разширява като дължини на вълните. При петото отделяне енергията се разгъва на грубо физическо ниво със създаване на 50 артикулирани звука или ВАРНИ. "Варна" означава цвят и всички звуци имат съответни цветови вибрации в невидимия свят.
От комбинациите и пермутациите на тези основни звуци се ражда вселената на формите. Звуците, както и физическите вибрации, могат да създават форми, които да бъдат предвиждани. Комбинациите от звуци създават усложнени форми. Опитите показаха, че звуци на дадени музикални инструменти чертаят по пясъка определени геометрични форми. За да се създаде дадена форма, трябва да прозвучи определена нота в определен тон. Повторението на една нота и тон създават точно копие на формата.
В основата на всички форми на физическия свят са трептящите на различна дължина на вълните 50 изначални звука в различни съчетания. Така звукът е потенциална форма, а формата - изявен звук. Поради този осцилиращ характер на материята и на ума като реципиент, светът на изявените форми може да бъде изживян само в изкривяване, като илюзия.
Разкъсани и разпаднали се, петдесетте основни звука са избледнели в коридора на времето, и са загубени за човешката памет. Но санскрит произхожда пряко от тях и от всички езици е най-близък до тях. Мантрите са сили на звука,развили се от варните и разкрити на древните мъдреци в сричките на санскритския език.
Звукът като енергия
Свещените срички, използвани при медитация от духовните ученици, са обикновено санскритски имена на Абсолюта. Като божествена сила, изявена в звука, мантрата сама по себе си е финото тяло на Божеството. Според теорията за джапа-медитацията (повторението на мантри), повторението на сричките с точност и пълна отдаденост събужда формата на божеството-управител на съответната мантра. Медитацията върху ОМ НАМАХ ШИВАЯ създава формата на Шива, а ОМ НАМО НАРАЯНАЯ - тази на Вишну. Вибрациите, създадени чрез тона на мантрата,са особено важни, а произношението също не може да бъде случайно. Чрез настройване на дължината на вълната на мантрата човек излиза от грубото ниво на произнесения звук и през прикриващото було на материалната вселена се връща към персонализираното Божество, а накрая към първичната недиференцирана енергия на Върховната сила.
Тук е необходимо да разгледаме микрокосмоса, който е умален макрокосмос. Той е средството, чрез което човек се връща от изречения звук към Причинната сила. Както и космосът, индивидът непрекъснато претърпява разцъфтяването и разпадането на безброй прераждания, периоди на активност и почивка. В него се изявяват и центробежни, и центростремителни сили - като дишането и сърцебиенето. В човека нада - жизнената сила на вселената - приема формата на кундалини - психическата сила, навита в астрална дрямка в основата на гръбнака. Тази енергия пулсира с дължините на вълните на 50-те основни звука, които накрая достигат груба артикулация с гласните струни.
Според йога мисъл, форма и звук са едно и също - както парата, водата и леда са едно вещество. Те са различни аспекти на една дължина на вълната, или същата вибрираща енергия, преминаваща през различните нива на съзнанието. В момента, в който ушите чуят името и го предадат на съзнанието, в ума се проявява формата.
Мисълта и звукът се изявяват в четири основни състояния, като звукът е на единия край на спектъра, а мисълта - на другия. Джапа медитацията води от най-ниското до най-висшето от тези състояния. ВАЙКХАРИ - изречената дума - е наситен звук, който се чува, в максималната си диференциация. Той е мисъл, преведена на кодираното състояние, наречено език. Това е най-конкретното състояние на мисълта. В този първи етап мисълта изисква и име, и форма. Името е същото, както и мисловната вълна, и те не могат да бъдат разделени - когато произнесем думата "котка", си представяме съответната форма. Обратното също е важно. Колкото по-абстрактна е думата, напр. "Бог", толкова е по-трудно разбирането й.
Използването на езика изисква диференциране на мисълта с думи. Този процес е вторият етап - МАДХЯМА. Говорещият или пишещият избира думите си през умствена призма, затъмнена от предубеждения, впечатления, емоции и други ограничения. Те се превеждат обратно в мисъл от слушателя или читателя, чийто ум от своя страна също е затъмнен от идеите му. Предаването на мислите чрез езика неизбежно води до объркване.
Нека си представим, че дадем на компютър да преведе от английски на руски изречението: "Духът иска, но плътта е слаба". При втория превод - от руски на английски -резултатът би могъл да бъде следният: "Призракът желае, но месото е сурово". Механизмът на езика е особено груб и неточен.
ПАШЯНТИ - третият етап - е видимият звук. Той е телепатично състояние, при което човек действително усеща формата на мисълта. Това е универсалното ниво, на което се поражда всяка мисъл, независимо дали човек е англичанин или китаец. Тук няма диференциране на мисъл, име и форма. Индус, ескимос, германец или негър - ако гледат едно цвете, всички ще изживеят мисълта за него по едно и също време на един и същ безсловесен език.
ПАРА - четвъртото и най-висше състояние, е трансцедентално. Образувано на неопределена дължина на вълната, то е над всички имена и форми. Това е непроменящият се, изначален субстрат на всеки език и е чиста енергия, шакти. Като недиференциран, потенциален звук, то съответства на Шабдабрахман - Божествената вибрация, която обединява всичко.
Мисълта не може да бъде задържана на първото ниво на звуково и визуално изживяване. Вибрациите й са твърде бързи, дори на най-ниско ниво. В телепатично състояние тя може мигновено да пътува навсякъде. В трансцедентално състояние всичко се слива в едно. Това състояние на мисъл или вибрация, което може да бъде достигнато в медитация, обикновено се нарича Бог.
Използване на звуковите вибрации за медитация
Джапа медитацията е метод за канализиране на съзнанието от най-ниското до най-висшето ниво на чистата мисъл. Повтаряна словесно или на ум, мантрата издига практикуващия до състоянието на телепатия и отвъд до трансцеденталното. Напр. "Рама" има специфична форма, която в телепатично състояние се слива с името. На четвърто ниво името, формата и собственото Аз като наблюдател не могат да бъдат разграничени. Те се обединяват. Преобладава състоянието на блаженство. Човек не се радва на блаженството - той самият става блаженство. Това е истинското изживяване на медитацията.
Силата на звука е огромна. В допълнение към образа и формата, той също поражда идеи, чувства и преживявания. Само като чуе думите, умът може да изпита радост или болка. Напр. ако чуе вик "змия!", човек моментално скача, обзет от страх. Създадено е съзнание за нещо, което се смята за опасно. Умът реагира с уплаха, съответно и тялото. Ако името на едно обикновено нещо от този свят има такава сила, то представете си каква сила се крие в името на Бога.
Джапа е един от най-преките пътища към Самореализацията - достигането на Универсално съзнание. Тя изчиства ума, отстранява гнева, алчността, похотта и другите замърсявания, които спират светлината отвътре. Ако избършем огледалото от праха, който го покрива, то отразява по-добре;така и умът, когато бъде пречистен, придобива способността да отразява висшата духовна истина. Дори малко повторение с чувство и еднонасочена концентрация разрушава тези замърсявания. Джапа медитацията с вяра, отдаденост и чистота, увеличава силата на ученика, дарява го с добродетелите и силите на божеството-управител на мантрата. Разкривайки на съзнанието му бог, тя води до просветление и вечно блаженство.
Върховното не е отделна личност. Бог е познание, изпитвано на определена дължина на вълната. Джапа създава в ума формата на божеството, свързано с мантрата. Чрез постоянни упражнения тази форма става център на съзнанието на практикуващия и може да бъде пряко реализирана. Т.е. мантрата на божеството е идентична със самото божество. Повторението с концентрация върху значението на мантрата и върху атрибутите на избраното божество бързо води до Реализация на Бога. Джапа без знание на значението, само като сила на вибрациите, също води до осъществяване, макар че това ще отнеме повече време.
Посвещение в мантра
Преди да започне да се занимава с джапа, човек трябва да се опита да намери гуру и да получи мантра от него. Посвещението в мантра е искрата, която разпалва дремещата духовна енергия, скрита във всяко човешко сърце. Веднъж запален,огънят се поддържа с ежедневно повторение.
Само онези, които са чисти, могат да посветят другите. Затова е важно човек да намери добър гуру. За да посвети успешно ученика в мантрата, самият гуру трябва да е преодолял силата и - т.е. да е медитирал върху нея достатъчно дълго, и да е достигнал мистично изживяване на Бога, като така е присвоил силата й. По време на посвещението гуруто възбужда силата (шакти) на мантрата в съзнанието си и я предава на ученика заедно със своята сила. Ако ученикът е възприемчив, той приема в сърцето си лъчистата маса енергия и с това безкрайно много сила. Гуру, мантра и ученик са обединени в Божествената сила, прозявена в съзнанието.
Между учител и ученик трябва да има психическо привличане, защото пътят на духа е отношение за цял живот. Гуруто продължава да ръководи и пречиства ученика, да го подготвя за Осъществяване на Бога - чрез джапа или с други средства. Към целта няма преки пътища. Човек трябва внимателно да избягва мошениците - търговци на мантри, които обещават мигновено просветление. Има измамници, които използват духовните интереси на искрено търсещите Истината.
Ако не намери гуру, човек може да си избере мантра, която му се струва подходяща. Тя трябва да бъде ежедневно повтаряна на ум с вяра и отдаденост. Това само по себе си е пречистване и път за реализация на Божественото съзнание.
Всяко нещо във вселената вибрира на определена дължина на вълната. Дължините на вълните могат да бъдат променяни. Напр. ако тонът на една цигулка стане по-висок, звукът може да счупи стъкло.Различните мантри,макар да имат еднакво силно въздействие, вибрират на различни честоти. При посвещение гуруто или самият ученик избират мантрата, която трябва да съответства на умствения тип на ученика. Вибрациите на мантрата и тези на ума на ученика трябва да са съвместими. Също така умът трябва да възприема божеството, чиято форма в крайна сметка ще придобие. Процесът на настройване на тялото и ума към мантрата чрез джапа медитация е продължителен. Когато накрая постигне това, човек достига медитацията.
В състояние на медитация вътрешната мисловна вълна, канализирана чрез повторението на мантрата, се увеличава много. Колкото по-дълбока е медитацията, толкова по-забележим е резултатът. Концентрацията на ума нагоре изпраща поток от сила през върха на главата. Отговорът идва като фин магнитен дъжд, който облива тялото в течащо надолу меко електричество. Така силата на джапа медитацията води до Божествената вибрация. Човек изпитва вечната Тишина, която съдържа всички звуци.
Всяка мантра се състои от съчетания от звуци (санскритската азбука съдържа 50 звука). Езикът санскрит още се нарича "деванагари" - език на боговете. Древните мъдреци, настроени на по-висши нива на съзнание, са разбирали присъщата на звука сила и са използвали различни звукосъчетания, за да задвижат определени вибрации; а последните, прилагани систематично, са можели фактически да преместят планини. Всъщност според една от теориите за строежа на египетските пирамиди древните египтяни са скулптирали и придвижвали камъни с огромни размери именно чрез високо развитата наука за звуковите вибрации.
Съвременната наука все още не може да отговори дали това е възможно. Но няма съмнение, че звукът действително има определен и възможен за предсказване ефект върху човешката психика и тяло. Ярък пример за това е разликата между класическата и рок-музиката. Първата по-скоро успокоява, докато втората възбужда сетивата. Различните мантри, които се използват на по-фино ниво, имат различно предназначение. По-точно те насочват ума към концентрация върху Върховното и освобождават духовната енергия в чакрите на тялото.
Има различни мантри. Някои, наречени БИДЖА (мантра-семе), нямат точно значение. Те въздействат върху надите - нервните проводници на астралното тяло, вибрират в чакрите по гръбнака и действат като фин масаж, освобождавайки блокировки; така те позволяват на кундалини да тече по-свободно. При тях името и формата на звука са слети и не могат да се разграничат. Има и мантри със значение, което може да бъде преведено. Тези НИРГУНА - абстрактни мантри - също възбуждат силни вибрации в тялото, а словесно утвърждават единство с непроявеното чисто съзнание.
По-често срещани са мантрите на отделните божества, в които повтарянето на звука се съпровожда с визуализиране на специфична форма с атрибути. Напр. човек, склонен към уединение, който се стреми да разруши отрицателни качества, ще повтаря мантрата на Шива. Човек със семейство, чийто идеал е любящия и изпълнен с отговорност съпруг, ще медитира върху Рама. Онзи, който вижда Бога като безкраен, възлюбил всичко и дори малко закачлив, ще изгради тези качества в себе си, като повтаря мантрата на Кришна.
Йога на физиката
Важно е да се разбере, че визуализацията на божеството служи само да помогне за фокусирането на ума. Повтарянето на мантри, които са имена на божества, възбужда силата на вибрациите, съдържащи се в името. Когато името на Шива се повтаря съсредоточено, това фактически разрушава лошите качества. На времето Шива е бил обясняван по митологичен път; сега учените разкриват, че когато енергията се разгражда, тя образува определени мотиви, като че ли танцува. Същият е и танцът на Шива. Фритьоф Капра, автор на "Тао на физиката", отбелязва приликата между индуисткия бог Шива - силата на Разрушението - и квантовата теория, според която материята никога не е в покой, а винаги в движение. В откъса, цитиран по-долу, озаглавен "Йога на физиката", д-р Капра обяснява това отношение. Това е откъс от неговия доклад на симпозиума "Физика и метафизика", състоял се на 29.10.1977год. в Лос Анжелес.
"Какви са природата и произходът на вселената? Каква е природата на човешкото съществуване? От какво е направена материята? Какво е пространството? Какво е времето? Хора от всички векове са били пленявани от тези въпроси. Съобразно историческия период и културния контекст към тях са били използвани различни подходи.
Творци, учени, магьосници, мистици - всички имат определен начин да опишат света - с или без думи. Ще се спрем главно на два подхода: от една страна - съвременната западна наука, от друга - източния мистицизъм, по-специално йога. Ще видим, че техните възгледи са много сходни.
Моята област е физиката - наука, която в ХХв. доведе до радикални изменения в много от основните ни понятия за действителността. Напр. във физиката на елементарните частици понятието "материя" е съвсем различно от традиционната идея за материално вещество, господстваща в класическата физика. Това се отнася и за други понятия от реалността, като пространство, време, обекти или причина и следствие. От тези промени в нашите понятия за действителността се ражда нов възглед за света. Той се оказва тясно свързан с възгледите на мистиците от всички времена и традиции, особено с религиозните философии на Далечния Изток.
В йога-традицията се казва, че към духовното знание и самоосъществяването водят много пътеки. Вярвам, че и съвременната физика може до известна степен да бъде една от тях. Нейният възглед за вселената е в хармония с възгледите на древните йоги и мъдреци. В този смисъл сега ще говоря за йога на физиката.
Корените на класическата западна физика са във философията на гръцките атомисти от V в. пр.н.е. - философска школа, която разглеждала материята като изградена от основни блокове, наречени атоми. Атомите били смятани за твърди, предимно пасивни късове инертна материя, която се задвижвала от външни сили със съвсем различен характер и категория - от сферата на духовното. По този начин се е създало едно противопоставяне, което в следващите векове станало характерно за Западното мислене. То е породило дуализма между духа и материята, между ума и тялото.
За разлика от механистичния възглед на класическата Западна наука, Източното схващане може да бъде наречено органично, холистично, екологично. Нещата и явленията се възприемат като различни прояви на една и съща реалност. Разделянето на света на различни обекти, въпреки че е полезно и практично за ежедневието, се разглежда като илюзия - МАЯ, както я наричат индусите. За източните мистици обектите имат флуидална и вечно променяща се природа. Промяната и превръщането, потокът и движението играят важна роля в техния възглед за света. Космосът се възприема като една неделима реалност в непрекъснато движение. Той е жив, органичен, духовен и материален едновременно. Почти същия възглед се ражда сега в съвременната физика.
В ХХв. учените започнаха да изследват атома. Те откриха, че атомите не са твърди и стабилни, а се състоят главно от празно пространство. Всеки атом има малко ядро, състоящо се от частици, около което се въртят други частици. Най-напред учените решиха, че тези съставящи атома частици са основните единици, изграждащи материята. Но после откриха, че пак са сгрешили. Това стана очевидно през 1920 год., когато бе разработена квантовата теория - теоретичната основа на атомната физика.
Квантовата теория показа, че тези съставящи атома частици не играят роля като самостоятелни единици, а могат да бъдат разбрани само като взаимовръзки между различни действия на наблюдение и измерване. Частиците не са неща, а взаимовръзки между нещата; а тези неща са взаимовръзки между други неща и т.н.
Така квантовата теория разкрива основното единство на вселената. Тя показва, че не можем да разложим света на независимо съществуващи най-малки частици. Колкото повече проникваме в материята, толкова повече виждаме Природата не като съставена от изолирани основни градивни елементи, а като сложна мрежа от отношения между различните части на едно обединено цяло.
На тази мрежа от отношения е присъща динамичността. Според квантовата теория материята никога не е в покой, а винаги в движение. Погледнато макроскопично, материалите около нас може да изглеждат мъртви и инертни. Но ако увеличите къс метал или камък, ще видите, че той е пълен с живот.
Съвременната физика представя материята не като пасивна и инертна, а като постоянно танцуваща и вибрираща. Това е много близко до описанието на света от източните мистици. И в двата случая основното е, че вселената трябва да бъде схващана в нейната динамичност. Нейните структури не са статични и твърди, а трябва да бъдат разглеждани в динамично равновесие.
Физиците говорят за непрекъснат танц на материята, съставяща атома. Те действително употребяват израза "танц на съзидание и разрушение" или "енергиен танц". Това спонтанно възниква в ума, когато гледаме някои от изображенията на частици, направени от физици в техните мехурчести камери.
Но физиците не са единствените, които говорят за този космичен танц. Може би най-красива е тази метафора в индуизма - танцуващият бог Шива. Шива е въплъщението на космичния танц. Според индийската традиция животът е ритмична смяна на раждане и смърт, на съзидание и разрушение.
Индийските художници са създали красиви картини и статуи на танцуващия Шива. Те са визуални изображения на космичния танц, както следите в мехурчестите камери, фотографирани от съвременните физици. Чрез най-модерна технологична апаратура е получена съвременна версия на танца на Шива. За мен резултатът е също тъй красив и велик, както и чудесните индуистки статуи. И в двата случая е показан вечния танц на съзидание и разрушение, който е основата на всички естествени явления, основата на цялото съществуване. Затова съм наслоил двете изображения едно върху друго - вариантите на танца на Шива от ХII и ХХв. Виждате, че получената картина по много красив начин обединява древна митология, религиозно изкуство, мистично прозрение и съвременна наука."
Звукът: семето на материята
"В началото бе Слово; и словото бе Бог, и Словото бе у Бога." Словото от Библията е ШАБДАБРАХМАН от индуистката ТАНТРА. Думата, звукът и мантрата са неразделни части от индийската космогония. Като взема от сферата на теорията космологичните принципи, ДЖАПА - повторението на мантри - ги вкарва в действие. Това е пътят от микро- към макрокосмоса; средството, което връща индивида към Източника.
В началото ШАКТИ, непроявеният космос, плава като яйце в тихата, неподвижна Празнота. Маса от непроявена, недиференцирана енергия, тя съдържа силата-семе на всички вселени. Тя почива в Празнотата, като ту разцъфтява като изявен Космос, ту се отдръпва в разпадане - ПРАЛАЯ. Във вечността, като ден и нощ, вселената ту се разширява в материя, ту се свива в изначална енергия.
При разпадането Шакти, наричана още Божествена сила или Космична енергия, се намира в покой. Както цветът на лалето е скрит в пъпката, така и вселената с нейните имена и форми лежи в зародиш в Шакти. В сърцето й се намират трите качества: сатва (чистота), раджас (активност) и тамас (инерция), чието калейдоскопично взаимопреливане прониква във всички аспекти на вселената.
Космичната еволюция върви от несъзнателния, неподвижен, непознаваем и непроявен към съзнателния, подвижен, познаваем и проявен микрокосмос. От друга страна,човешката еволюция е обратно пътуване от грубото физическо ниво на микрокосмоса назад към Абсолюта. В единя случай силата е центробежна, в другия - центростремителна.
Според Тантра звукът като вибрация на недиференцирания разум е катализаторът,който ускорява разцъфтяването на изявения космос. Първична тръпка разтърсва дремещото равновесие на Шакти и възбужда раджас - активния принцип, който ще сътвори безбройните вселени. Причинната вибрация Шабдабрахман е недиференциран, беззвучен звук. Това е дължината на вълната, познавана като Бог.
Тази велика космична вибрация разделя Шакти на две полета от магнитна сила и я проектира като два аспекта - НАДА и БИНДУ. Като центробежна, положителна сила и мъжко начало, Бинду е основата, от която действа Нада. Като центростремителна, отрицателна сила и женско начало, Нада развива видимата вселена. Те са двата аспекта - Баща и Майка - на Върховната сила. Раздвояването на Шакти е двойнственост в единството, а не разделяне. Тази двойнственост на противоположностите в основата на проявената Шакти всъщност осигурява магнитната сила, която задържа в състояние на вибрация молекулите на физическия свят.
Чрез съвременната фотография е възможно да се наблюдава как розовата пъпка експлодира в цвят. По същия начин и вселената разцъфтява и се разширява. След първото диференциране, съдържащо енергиите-семе на вселената, вибриращата маса енергия продължава да се диференцира и разширява като дължини на вълните. При петото отделяне енергията се разгъва на грубо физическо ниво със създаване на 50 артикулирани звука или ВАРНИ. "Варна" означава цвят и всички звуци имат съответни цветови вибрации в невидимия свят.
От комбинациите и пермутациите на тези основни звуци се ражда вселената на формите. Звуците, както и физическите вибрации, могат да създават форми, които да бъдат предвиждани. Комбинациите от звуци създават усложнени форми. Опитите показаха, че звуци на дадени музикални инструменти чертаят по пясъка определени геометрични форми. За да се създаде дадена форма, трябва да прозвучи определена нота в определен тон. Повторението на една нота и тон създават точно копие на формата.
В основата на всички форми на физическия свят са трептящите на различна дължина на вълните 50 изначални звука в различни съчетания. Така звукът е потенциална форма, а формата - изявен звук. Поради този осцилиращ характер на материята и на ума като реципиент, светът на изявените форми може да бъде изживян само в изкривяване, като илюзия.
Разкъсани и разпаднали се, петдесетте основни звука са избледнели в коридора на времето, и са загубени за човешката памет. Но санскрит произхожда пряко от тях и от всички езици е най-близък до тях. Мантрите са сили на звука,развили се от варните и разкрити на древните мъдреци в сричките на санскритския език.
Звукът като енергия
Свещените срички, използвани при медитация от духовните ученици, са обикновено санскритски имена на Абсолюта. Като божествена сила, изявена в звука, мантрата сама по себе си е финото тяло на Божеството. Според теорията за джапа-медитацията (повторението на мантри), повторението на сричките с точност и пълна отдаденост събужда формата на божеството-управител на съответната мантра. Медитацията върху ОМ НАМАХ ШИВАЯ създава формата на Шива, а ОМ НАМО НАРАЯНАЯ - тази на Вишну. Вибрациите, създадени чрез тона на мантрата,са особено важни, а произношението също не може да бъде случайно. Чрез настройване на дължината на вълната на мантрата човек излиза от грубото ниво на произнесения звук и през прикриващото було на материалната вселена се връща към персонализираното Божество, а накрая към първичната недиференцирана енергия на Върховната сила.
Тук е необходимо да разгледаме микрокосмоса, който е умален макрокосмос. Той е средството, чрез което човек се връща от изречения звук към Причинната сила. Както и космосът, индивидът непрекъснато претърпява разцъфтяването и разпадането на безброй прераждания, периоди на активност и почивка. В него се изявяват и центробежни, и центростремителни сили - като дишането и сърцебиенето. В човека нада - жизнената сила на вселената - приема формата на кундалини - психическата сила, навита в астрална дрямка в основата на гръбнака. Тази енергия пулсира с дължините на вълните на 50-те основни звука, които накрая достигат груба артикулация с гласните струни.
Според йога мисъл, форма и звук са едно и също - както парата, водата и леда са едно вещество. Те са различни аспекти на една дължина на вълната, или същата вибрираща енергия, преминаваща през различните нива на съзнанието. В момента, в който ушите чуят името и го предадат на съзнанието, в ума се проявява формата.
Мисълта и звукът се изявяват в четири основни състояния, като звукът е на единия край на спектъра, а мисълта - на другия. Джапа медитацията води от най-ниското до най-висшето от тези състояния. ВАЙКХАРИ - изречената дума - е наситен звук, който се чува, в максималната си диференциация. Той е мисъл, преведена на кодираното състояние, наречено език. Това е най-конкретното състояние на мисълта. В този първи етап мисълта изисква и име, и форма. Името е същото, както и мисловната вълна, и те не могат да бъдат разделени - когато произнесем думата "котка", си представяме съответната форма. Обратното също е важно. Колкото по-абстрактна е думата, напр. "Бог", толкова е по-трудно разбирането й.
Използването на езика изисква диференциране на мисълта с думи. Този процес е вторият етап - МАДХЯМА. Говорещият или пишещият избира думите си през умствена призма, затъмнена от предубеждения, впечатления, емоции и други ограничения. Те се превеждат обратно в мисъл от слушателя или читателя, чийто ум от своя страна също е затъмнен от идеите му. Предаването на мислите чрез езика неизбежно води до объркване.
Нека си представим, че дадем на компютър да преведе от английски на руски изречението: "Духът иска, но плътта е слаба". При втория превод - от руски на английски -резултатът би могъл да бъде следният: "Призракът желае, но месото е сурово". Механизмът на езика е особено груб и неточен.
ПАШЯНТИ - третият етап - е видимият звук. Той е телепатично състояние, при което човек действително усеща формата на мисълта. Това е универсалното ниво, на което се поражда всяка мисъл, независимо дали човек е англичанин или китаец. Тук няма диференциране на мисъл, име и форма. Индус, ескимос, германец или негър - ако гледат едно цвете, всички ще изживеят мисълта за него по едно и също време на един и същ безсловесен език.
ПАРА - четвъртото и най-висше състояние, е трансцедентално. Образувано на неопределена дължина на вълната, то е над всички имена и форми. Това е непроменящият се, изначален субстрат на всеки език и е чиста енергия, шакти. Като недиференциран, потенциален звук, то съответства на Шабдабрахман - Божествената вибрация, която обединява всичко.
Мисълта не може да бъде задържана на първото ниво на звуково и визуално изживяване. Вибрациите й са твърде бързи, дори на най-ниско ниво. В телепатично състояние тя може мигновено да пътува навсякъде. В трансцедентално състояние всичко се слива в едно. Това състояние на мисъл или вибрация, което може да бъде достигнато в медитация, обикновено се нарича Бог.
Използване на звуковите вибрации за медитация
Джапа медитацията е метод за канализиране на съзнанието от най-ниското до най-висшето ниво на чистата мисъл. Повтаряна словесно или на ум, мантрата издига практикуващия до състоянието на телепатия и отвъд до трансцеденталното. Напр. "Рама" има специфична форма, която в телепатично състояние се слива с името. На четвърто ниво името, формата и собственото Аз като наблюдател не могат да бъдат разграничени. Те се обединяват. Преобладава състоянието на блаженство. Човек не се радва на блаженството - той самият става блаженство. Това е истинското изживяване на медитацията.
Силата на звука е огромна. В допълнение към образа и формата, той също поражда идеи, чувства и преживявания. Само като чуе думите, умът може да изпита радост или болка. Напр. ако чуе вик "змия!", човек моментално скача, обзет от страх. Създадено е съзнание за нещо, което се смята за опасно. Умът реагира с уплаха, съответно и тялото. Ако името на едно обикновено нещо от този свят има такава сила, то представете си каква сила се крие в името на Бога.
Джапа е един от най-преките пътища към Самореализацията - достигането на Универсално съзнание. Тя изчиства ума, отстранява гнева, алчността, похотта и другите замърсявания, които спират светлината отвътре. Ако избършем огледалото от праха, който го покрива, то отразява по-добре;така и умът, когато бъде пречистен, придобива способността да отразява висшата духовна истина. Дори малко повторение с чувство и еднонасочена концентрация разрушава тези замърсявания. Джапа медитацията с вяра, отдаденост и чистота, увеличава силата на ученика, дарява го с добродетелите и силите на божеството-управител на мантрата. Разкривайки на съзнанието му бог, тя води до просветление и вечно блаженство.
Върховното не е отделна личност. Бог е познание, изпитвано на определена дължина на вълната. Джапа създава в ума формата на божеството, свързано с мантрата. Чрез постоянни упражнения тази форма става център на съзнанието на практикуващия и може да бъде пряко реализирана. Т.е. мантрата на божеството е идентична със самото божество. Повторението с концентрация върху значението на мантрата и върху атрибутите на избраното божество бързо води до Реализация на Бога. Джапа без знание на значението, само като сила на вибрациите, също води до осъществяване, макар че това ще отнеме повече време.
Посвещение в мантра
Преди да започне да се занимава с джапа, човек трябва да се опита да намери гуру и да получи мантра от него. Посвещението в мантра е искрата, която разпалва дремещата духовна енергия, скрита във всяко човешко сърце. Веднъж запален,огънят се поддържа с ежедневно повторение.
Само онези, които са чисти, могат да посветят другите. Затова е важно човек да намери добър гуру. За да посвети успешно ученика в мантрата, самият гуру трябва да е преодолял силата и - т.е. да е медитирал върху нея достатъчно дълго, и да е достигнал мистично изживяване на Бога, като така е присвоил силата й. По време на посвещението гуруто възбужда силата (шакти) на мантрата в съзнанието си и я предава на ученика заедно със своята сила. Ако ученикът е възприемчив, той приема в сърцето си лъчистата маса енергия и с това безкрайно много сила. Гуру, мантра и ученик са обединени в Божествената сила, прозявена в съзнанието.
Между учител и ученик трябва да има психическо привличане, защото пътят на духа е отношение за цял живот. Гуруто продължава да ръководи и пречиства ученика, да го подготвя за Осъществяване на Бога - чрез джапа или с други средства. Към целта няма преки пътища. Човек трябва внимателно да избягва мошениците - търговци на мантри, които обещават мигновено просветление. Има измамници, които използват духовните интереси на искрено търсещите Истината.
Ако не намери гуру, човек може да си избере мантра, която му се струва подходяща. Тя трябва да бъде ежедневно повтаряна на ум с вяра и отдаденост. Това само по себе си е пречистване и път за реализация на Божественото съзнание.
Всяко нещо във вселената вибрира на определена дължина на вълната. Дължините на вълните могат да бъдат променяни. Напр. ако тонът на една цигулка стане по-висок, звукът може да счупи стъкло.Различните мантри,макар да имат еднакво силно въздействие, вибрират на различни честоти. При посвещение гуруто или самият ученик избират мантрата, която трябва да съответства на умствения тип на ученика. Вибрациите на мантрата и тези на ума на ученика трябва да са съвместими. Също така умът трябва да възприема божеството, чиято форма в крайна сметка ще придобие. Процесът на настройване на тялото и ума към мантрата чрез джапа медитация е продължителен. Когато накрая постигне това, човек достига медитацията.
В състояние на медитация вътрешната мисловна вълна, канализирана чрез повторението на мантрата, се увеличава много. Колкото по-дълбока е медитацията, толкова по-забележим е резултатът. Концентрацията на ума нагоре изпраща поток от сила през върха на главата. Отговорът идва като фин магнитен дъжд, който облива тялото в течащо надолу меко електричество. Така силата на джапа медитацията води до Божествената вибрация. Човек изпитва вечната Тишина, която съдържа всички звуци.
Свами Вишну Девананда
Това което създава материалните светове е творческата енергия на Майа–Шакти, благодарение на нея, всичко е оформено и познато в света. На Земята, тази
сила е позната като великата богиня майка. Има много имена – Кибела, Артемида,Парвати, Шакти, Сарасвати т.н. В индийската литература се казва, че божествената
майка притежава 38 аспекта, от които 5 водят до освобождението. Казва се, че в ролята си на огън, “тя изпепелява Вселената и като животворна амброзия създава световете”. Тези хора, които медитират върху великата богиня в първите две чакри, са подбудени от светски желания и не достигат по-далеч. Тези, които я
почитат в манипура /3-та чакра/, достигат едва до вратата на духовното й битие.Учениците, които медитират върху божествената й същност в анахата чакра /4-та
чакра/, достигат до нейните владения, а тези които го правят в аджна /6-та чакра/,достигат блаженство равно на нейното. Най-висшия тип практика е медитирането
върху божествената й същност в “хилядолетния лотос” /7-ма чакра/.
В началото, Вселената е само едно единствено безгранично съществуване,съзнание и блаженство. С други думи Шива–Шакти като Чисто съзнание. Това е
осъзнаването на човек с цялото или както се казва в Упанишадите: “Аз-ът опознава и обиква себе си”. Този монизъм създава основите на дуализма в
единното съзнание. Едната му страна представлява трансцеденталния му аспект, а другата – съзидателния му променящ се аспект.“Тук функцията на Шакти се определя като отрицание – този аспект отрича
съзнанието като обект за възприемане и оставя Шива–Съзнанието като единствен“Аз”, който не възприема останалото за различно от себе си. При това положение
първият – все още в своя зародишен стадий на дуализъм, се осъществява и първата трансформация на съзнанието.
Веднага последвана от втората трансформация – позната като бог Ишвара,а после идва ред и на третата. При първата трансформация се акцентира върху
“другото”, при втората върху “Аз-а”, едва при третата “другото“ и “Аз-а” са равностойни. Тогава динамичната сила на съзнанието /Майа/ разцепва обединеното съзнание така, че обектът бива възприеман като нещо различно от Аз-а, а после обекта се разпада на безброя от предмети във Вселената”.От активния аспект на съзнанието /Шакти/ се излъчват две трансформации и
от тях произлиза звуковия аспект, наречен нада и бинду. Нада е първото движение на Космическото съзнание, това е вибрацията. От тази вибрация, се създава първоначалния звук АУМ, от който произхождат всички мисли, езикът, чрез който те биват изразявани и обектите, към които се отнасят тези мисли. Бинду означава в буквален превод “точка”. “В чисто технически смисъл бинду обозначава онова състояние на съзнанието или Шакти, при което “Аз-ът” се отъждествява с всичко
“друго”. При това състояние “другото” бива
субективизирано и по този начин се слива с точката /бинду/ на съзнанието. Когато съзнанието възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост. “Това е начинът, по който Върховния гледа на Вселената – под формата на точка” /А. Авалон/.
Шакти обвита около върховния Шива е наречена върховната Кундалини, за разлика от същата сила, която съществува в отделните материални тела и се
нарича Кундалини. Индивидуалната Кундалини се слива в едно с Космическата върховна Кундалини, а тя на свой ред се слива с Шива, с когото по своята същност
е едно цяло. Кундалини в индивидуалните тела е енергия в покой или статичния център. Във и зад всяка форма на дейност във Вселената винаги има статична
основа.В своя трансцедентален аспект Шива не се променя, променя се само Шива в своя аспект на Шакти. При творението Шакти тържествува като вибрация /нада/
и приема формата на точка /бинду/, т.е. началото на всички светове. “Кундалини развива пръстените си именно заради създаването на световете”. Когато Карма
съзрее, Тя проявява желание за творчество и препокрива сама себе си със собствената си Майа.
От друга страна, според други източници /Самкхя/, след като единното съзнание се разпадне, Пуруша /съзнателния принцип/ възприема Вселената като
хомогенно цяло /праматерията/, макар и да съзнава себе си като различен от това цяло. След това праматерията се разделя на следствия. Това са ума и материята.
Шакти, като праматерия, на първо място развива ума /Будхи, Ахамкара, Манас/ и сетивата, след това достъпната за сетивата материя в нейните пет разновидности
/етер, въздух, огън, вода, земя/. Когато Шакти влезе в последния и най-обемист елемент – земята, на практика не й остава нищо друго за вършене. Тук нейнататворческа дейност приключва и Шакти се оттегля в покой. Тя се навива на пръстени и заспива. На този етап вече е Кундалини–Шакти, чието обиталище в човек е земния център на муладхара чакра. Ето обобщено целият процес:
Шива в аспекта му на статично Чисто съзнание се променя като динамично Чисто съзнание или Шакти.
От Шакти произлиза вибрацията наречена /нада/, а от нея се развива точката /бинду/. За целите на
разграничението, тази точка е наречена
Върховна точка или Пара-бинду. Върховната точка, чиято субстанция е във върховната Шакти, се разделя на
три аспекта. Можем да говорим за три точки, от които първата си запазва името точка /бинду/, втората е вибрацията /нада/, а третата точка е зародишен звук /биджа/. Още се казва, че тройната точка е върховна, фина и материална. Разгледани поотделно, тройната точка обозначава дейността на трите сили, това на волята
/ичча/, знанието /джнана/, действието /крия/. На трите качества - покой, действие,леност и още като луната, слънцето и огъня. Божествата описани като луната,
слънцето и огъня са символи на човешкия ум, а Ведите разглеждат ума като интелект, его и мисълта която е в пряк контакт с обектите в този материален свят.
Единното цяло от Шива–Шакти е единение и трепетът в него се създава от вибрацията, където се ражда Върховната точка. На свой ред Върховната точка се
състои от три аспекта, в която вече е проявен недоловимия зародишен звук /АУМ/.
Този неизявен звук, благодарение на дейността на силата на съзнанието /Крия-Шакти/ се явява и източника на вече изявения в материалния свят звук и мисъл.
Брахман е центъра на този звук познат като АУМ, а самият той се разделя на езика и мислите от една страна, от друга като източник на обектите. Нарича се още
Шабда–Брахман или Логос. От него се развиват енергиите на ума и материята в тяхното многообразие от форми.
Румен Чорбаджийски Ти си това
сила е позната като великата богиня майка. Има много имена – Кибела, Артемида,Парвати, Шакти, Сарасвати т.н. В индийската литература се казва, че божествената
майка притежава 38 аспекта, от които 5 водят до освобождението. Казва се, че в ролята си на огън, “тя изпепелява Вселената и като животворна амброзия създава световете”. Тези хора, които медитират върху великата богиня в първите две чакри, са подбудени от светски желания и не достигат по-далеч. Тези, които я
почитат в манипура /3-та чакра/, достигат едва до вратата на духовното й битие.Учениците, които медитират върху божествената й същност в анахата чакра /4-та
чакра/, достигат до нейните владения, а тези които го правят в аджна /6-та чакра/,достигат блаженство равно на нейното. Най-висшия тип практика е медитирането
върху божествената й същност в “хилядолетния лотос” /7-ма чакра/.
В началото, Вселената е само едно единствено безгранично съществуване,съзнание и блаженство. С други думи Шива–Шакти като Чисто съзнание. Това е
осъзнаването на човек с цялото или както се казва в Упанишадите: “Аз-ът опознава и обиква себе си”. Този монизъм създава основите на дуализма в
единното съзнание. Едната му страна представлява трансцеденталния му аспект, а другата – съзидателния му променящ се аспект.“Тук функцията на Шакти се определя като отрицание – този аспект отрича
съзнанието като обект за възприемане и оставя Шива–Съзнанието като единствен“Аз”, който не възприема останалото за различно от себе си. При това положение
първият – все още в своя зародишен стадий на дуализъм, се осъществява и първата трансформация на съзнанието.
Веднага последвана от втората трансформация – позната като бог Ишвара,а после идва ред и на третата. При първата трансформация се акцентира върху
“другото”, при втората върху “Аз-а”, едва при третата “другото“ и “Аз-а” са равностойни. Тогава динамичната сила на съзнанието /Майа/ разцепва обединеното съзнание така, че обектът бива възприеман като нещо различно от Аз-а, а после обекта се разпада на безброя от предмети във Вселената”.От активния аспект на съзнанието /Шакти/ се излъчват две трансформации и
от тях произлиза звуковия аспект, наречен нада и бинду. Нада е първото движение на Космическото съзнание, това е вибрацията. От тази вибрация, се създава първоначалния звук АУМ, от който произхождат всички мисли, езикът, чрез който те биват изразявани и обектите, към които се отнасят тези мисли. Бинду означава в буквален превод “точка”. “В чисто технически смисъл бинду обозначава онова състояние на съзнанието или Шакти, при което “Аз-ът” се отъждествява с всичко
“друго”. При това състояние “другото” бива
субективизирано и по този начин се слива с точката /бинду/ на съзнанието. Когато съзнанието възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост. “Това е начинът, по който Върховния гледа на Вселената – под формата на точка” /А. Авалон/.
Шакти обвита около върховния Шива е наречена върховната Кундалини, за разлика от същата сила, която съществува в отделните материални тела и се
нарича Кундалини. Индивидуалната Кундалини се слива в едно с Космическата върховна Кундалини, а тя на свой ред се слива с Шива, с когото по своята същност
е едно цяло. Кундалини в индивидуалните тела е енергия в покой или статичния център. Във и зад всяка форма на дейност във Вселената винаги има статична
основа.В своя трансцедентален аспект Шива не се променя, променя се само Шива в своя аспект на Шакти. При творението Шакти тържествува като вибрация /нада/
и приема формата на точка /бинду/, т.е. началото на всички светове. “Кундалини развива пръстените си именно заради създаването на световете”. Когато Карма
съзрее, Тя проявява желание за творчество и препокрива сама себе си със собствената си Майа.
От друга страна, според други източници /Самкхя/, след като единното съзнание се разпадне, Пуруша /съзнателния принцип/ възприема Вселената като
хомогенно цяло /праматерията/, макар и да съзнава себе си като различен от това цяло. След това праматерията се разделя на следствия. Това са ума и материята.
Шакти, като праматерия, на първо място развива ума /Будхи, Ахамкара, Манас/ и сетивата, след това достъпната за сетивата материя в нейните пет разновидности
/етер, въздух, огън, вода, земя/. Когато Шакти влезе в последния и най-обемист елемент – земята, на практика не й остава нищо друго за вършене. Тук нейнататворческа дейност приключва и Шакти се оттегля в покой. Тя се навива на пръстени и заспива. На този етап вече е Кундалини–Шакти, чието обиталище в човек е земния център на муладхара чакра. Ето обобщено целият процес:
Шива в аспекта му на статично Чисто съзнание се променя като динамично Чисто съзнание или Шакти.
От Шакти произлиза вибрацията наречена /нада/, а от нея се развива точката /бинду/. За целите на
разграничението, тази точка е наречена
Върховна точка или Пара-бинду. Върховната точка, чиято субстанция е във върховната Шакти, се разделя на
три аспекта. Можем да говорим за три точки, от които първата си запазва името точка /бинду/, втората е вибрацията /нада/, а третата точка е зародишен звук /биджа/. Още се казва, че тройната точка е върховна, фина и материална. Разгледани поотделно, тройната точка обозначава дейността на трите сили, това на волята
/ичча/, знанието /джнана/, действието /крия/. На трите качества - покой, действие,леност и още като луната, слънцето и огъня. Божествата описани като луната,
слънцето и огъня са символи на човешкия ум, а Ведите разглеждат ума като интелект, его и мисълта която е в пряк контакт с обектите в този материален свят.
Единното цяло от Шива–Шакти е единение и трепетът в него се създава от вибрацията, където се ражда Върховната точка. На свой ред Върховната точка се
състои от три аспекта, в която вече е проявен недоловимия зародишен звук /АУМ/.
Този неизявен звук, благодарение на дейността на силата на съзнанието /Крия-Шакти/ се явява и източника на вече изявения в материалния свят звук и мисъл.
Брахман е центъра на този звук познат като АУМ, а самият той се разделя на езика и мислите от една страна, от друга като източник на обектите. Нарича се още
Шабда–Брахман или Логос. От него се развиват енергиите на ума и материята в тяхното многообразие от форми.
Румен Чорбаджийски Ти си това
Няма коментари:
Публикуване на коментар