https://aliearia.wordpress.com/2017/06/24/narcissists-in-action/
Обединението в любовта прави силата. Да, но нека уточним, коя любов, ако не истинската, която извира в безмълвие от сърцето.
Идеята за обединението е примамлива, но жестоко експлоатирана.
Високо горе по етажите на пирамидата няма да срещнете нито кръвопролития, нито приказки за терор, война и оръжие. Но парите на това равнище високо горе идат от ниските етажи, които са обвеяни от пушека на оръжието и зловонната вражда за собственост и едноличен контрол.
Обитателите на високите етажи блажено се успокояват, че с поредната благотворителност, те просто изкупуват своята натрупана карма. И с едната ръка, те трябвало да вършат неизбежното зло, а с другата да сеят благотворителност.
Онова, което е общо за тях е вградения мит в съзнанието им, че човекът е играещо същество – “хомо луденс”, че човекът се нуждае от играчки оръжия и само по този начин, те господарите-избраниците, можели да го обучават.
И така с човечеството се експериментира, един век болшевизъм и премахване на частната собственост, после малко нацизъм, и после отново по примера на теза, антитеза, и синтеза, отново възвръщане към старото, в лицето на глобализма. СИВ и Съветският Съюз бяха подменени от Европейския съюз. И отново зад днешните политкомисари, същите наставници. Наставници, но откъде се взеха те! Наставници или богоизбраници! Да, те са вечните, те са тези, които трябва да господаруват и да създават поредната господарска раса или елитарно общество. Те са тези, които днес изграждат собствено мрежата от здравеопазване, здравно осигуряване само за тях от елита, те са тези, които създадоха стремежа у младите да се надпреварват да бъдат ученици в елитарните колежи, от които господарите да отбират най-доброто и жизненото.
Кой прави всичките тези експерименти. Кой седи зад невидимото правителство на света! Казват, че това са илюминати, просветлени, че те били организатори на днешните масони и ротарианци. Че те са по дух ционисти и абсолютни радетели на богоизбраническата философия на елита. Но кои са те все пак! Кой ги е създал, кой ги е упълномощил, кой ги е обучавал, не би могло ей така от само себе си, този елит да се поддържа!
В Древен Египет е имало един момент, когато жреците са се разделили един път завинаги от фараона като представител и наставник на връзката Създател-човек.
Жреците завзели властта и започнали да я укрепват за свои егоистични цели изразявани в тоталитарна власт и контрол тука на земята. А зад тях седял кой! То е ясно, силата за която е предупредено човечеството. Падналият ангел или както искате го наречете. Сатанаил или поредния богопротивник – противник в случая на творението на Създателя – какъвто е човешкия род.
И така, Сатанаил рано или късно ще се устреми да завземе цялата власт и контрол над човечеството, и тези, които недооценяват това, и които крият факта че днешното човечество е сатанаилово, правят голямо предателство.
През 1987 г. физикът Робърт Джен и клиничният физиолог Бренда Дън, и двамата от Принстънския университет, обявяват след десетилетие на упорито експериментиране в тяхната Принстънска лаборатория за изследване на машинни аномалии, че са натрупали неоспорими доказателства за способността на ума психически да взаимодейства с физическата реалност. По-точно Джен и Дън откриват, че и само чрез съсредоточаване на ума хората са в състояние да повлияят на начина, по който действат определени машини.
Поразяващо откритие, което не може да бъде обяснено и вписано в нашата стандартна картина на света.
То обаче може да бъде обяснено чрез холографския възглед.
То обаче може да бъде обяснено чрез холографския възглед.
Холографията обяснява също как нашите мозъци могат да съхраняват толкова много спомени върху такова малко пространство. Блестящият физик и математик от унгарски произход Джон фон Нойман веднъж пресмята, че в хода на един средно дълъг човешки живот мозъкът запаметява информация от порядъка на 2,8 х Ю20 (280000 000 000 000 000 000) бита. Това е потресаващо количество информация и
изследователите на мозъка отдавна се стараят да се доберат до механизъм, който да обяснява подобни огромни възможности.
Интересно е, че холограмите също притежават фантастичен капацитет за съхраняване на информация. Чрез променяне на ъгъла, от който двата лазера облъчват холографската плака, става възможно да се запишат множество различни образи върху една и съща повърхност. Всеки записан по такъв начин образ може да бъде възстановен просто като се освети фотоплаката с лазерен лъч под същия ъгъл, под който е бил записан от първоначалните два лъча. Като прилагат този метод, изследователите са изчислили, че на един квадратен инч (=6.45 кв. см) филм може да се съхрани количеството информация, което се съдържа в 50 Библии ! .....
През 1987 г. на годишното събрание на Асоциацията за изследване на сънищата, проведено във Вашингтон, физикът Фред Алън Улф направи изказване, в което твърдеше, че холографският модел обяснява осъзнатите сънища (необичайно ярки сънища, в които спящият осъзнава, че е буден). Улф смята, че такива сънища в действителност са посещения
на паралелни реалности, а холографският модел в крайна сметка би ни позволил да развием една „физика на съзнанието", която ще ни даде възможност да започнем да изследваме по-цялостно тези нива на съществуване в други измерения
„Нашите мозъци конструират математически обективната реалност чрез интерпретиране на честоти, които са в крайна сметка прожекции от друго измерение, от един по-дълбок ред на съществуване, който е отвъд пространството и времето: Мозъкът е холограма, забулена в една холографска вселена. Това, което е „извън нас“, е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъглявина и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят.“
Духът се наслаждава на света чрез тялото. Изживяванията се проектират и проиграват отново и отново в рамките на различите илюзорни времеви периоди и епохи, като се сменят мъжки и женски самоличности. По този начин духът започва да си дава сметка (чрез огледалото на интелекта на будхи) за правилата на Играта, която бива изиграна от самия творец. По този начин духът осъзнава, че е бил заблуден и объркан от Майа и че погрешно е идентифицирал своето съзнание с дейността на неговото тяло (практири). В крайна сметка той си спомня и се връща към своята истинска природа в лицето на Източника. Това се случва в резултат на способността на духа да различи „истината“ от „илюзията“
Съществуват и други видове вселени, но тази в която се намираме в момента се характеризира главно със своя поляритет и свободната воля да се избира между различните полярности. Нашият свят е изграден от вълнови форми, които носят честоти на съзнанието, които са в рамките на този спектър. Когато се насочваме към определена честота на съзнанието, ние се свързваме с нея чрез нашите мисли и действия и всичко това директно оказва влияние на нашето съществуване и променя холограмата.
Потъвайки все по-дълбоко и все по-дълбоко в материята чрез Майа и нашите сетива, съзнанието ни бива „сварено“ до степен да забравим кои сме. Къде е изхода? Целта на нашето „събиращо данни тяло“ или („практири“), е да изследва тази илюзорна холограма и да предостави на наблюдателя (духа или „пуруша“) нови опитности. Има и посредник между тялото и духа и той се нарича „будхи“. Тази санскритска дума не бива да се бърка с лицето Гаутама или неговата религия, думата е извлечена от корена „будх“ който означава „да знаеш“. Този фактор се явява отличителния принцип, който позволява на духа да трупа знание за себе си. Това, което е интересно в случая е, че „будхи“ комуникира с информацията идваща от тялото и я предава на духа под формата на чувства. По този начин е невъзможно да натрупаме духовен опит без чувства. В тази връзка е много показателно, че някои извънземни раси са изключително хищнически настроени към човешкото ДНК и хормоналните секреции, като вероятно чрез тях искат да достигнат до това, което им липсва изначално. В някои стари индийски религиозни текстове се споменава също че „боговете“ нямат чувства и че само човешките същества имат такива.
Съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, която за по-голяма простота ще наричам човешко енергийно поле, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване.
И тъй като реалността постоянно преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване (както се предполага – по 1044 пъти в секунда, наречено „време на Планк“), всеки път, когато реалността ни се колебае между формата и чистото енергийно състояние на полето, нашето съзнание, което е постоянно и не прави непрекъснати преходи от съществуване към несъществуване, на квантово ниво информира полето по какъв точно начин то да се пре-прояви, когато отново премине във форма.
Следователно, всеки път, когато преминем в безформеност, ние имаме пълен и тотален контрол и отговорност по отношение на това какво избираме, посредством своето внимание, да се прояви в следващия миг из полето, като нашата сила и способност да правим това зависи изцяло от това в какво ние вярваме и от това как се чувстваме.
При едни и същи условия, електроните понякога се държат като частици, а друг път като вълни (безформена енергия), тъй като това напълно зависи от това какво наблюдателят очаква да се случи. Онова, което наблюдателят вярва, че ще се случи, е онова, което квантовото поле прави.
Квантовият свят очаква от нас да вземем решение, за да знае как да се държи. Това е причината, поради която квантовата физика среща такива проблеми при боравенето с квантовия свят и неговото обясняване и дефиниране. Ние наистина сме – във всеки един смисъл на думата – майстори на творението, тъй като ние решаваме какво да се прояви като форма из полето на всички възможности.
Работата е там, че квантовото ниво на реалността не е някакъв локален и незначителен аспект на творението. То е навсякъде около нас и представлява най-фундаменталното ниво на творението, с изключение на самото единно поле. Човешкото енергийно поле през цялото време си взаимодейства със и въздейства на квантовото поле около нас, а енергиите на нашите вярвания и намерения насищат енергийното ни поле, тъй като те се определят от енергията на нашите мисли и емоции.
По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, която за по-голяма простота ще наричам човешко енергийно поле, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване.
Вселената на това ниво зависи от ума
Плазмата е газ със сгъстено съдържание на електрони и позитивно заредени йони. Удивителното свойство на плазмата е, че в това състояние електроните не се държат като самостоятелни частици. Движението на всеки един от тях поотделно и на огромното множество, взето заедно, изглежда на експериментатора напълно организирано и съгласувано. Плазмата – доскоро смятана просто за специфично агрегатно състояние на материята – поразително напомня жива и разумна електронно-йонна амеба, грижеща се за целостта си и изхвърляща нечистите примеси извън сърцевината си. В експеримент два кванта били образувани от разпада на електрон и измерени, след като се отдалечили на голямо разстояние един от друг. Изненадата била пълна – при наблюдението те се “държали” по такъв съгласуван начин, все едно “знаели” какво прави другия. Светът около нас не само зависи от съзнанието ни, той самият притежава някакъв неразбираем вид съзнание. В поведението на квантите се наблюдава такава съгласуваност, сякаш съществува непроявен ред, който да ги организира във взаимосвързана и саморегулираща се мрежа от енергия, разпростираща се навсякъде. Сякаш има някакъв “замисъл”, който на най-високо ниво организира в едно цяло всички частици във Вселената, подобно на плазмата на Бом. Този “замисъл” е толкова непостижим за ограничения ни ум, че е не по-разбираем за нас от честотните рисунъци върху холографската плака. Проявеният свят не е нищо повече от тримерна материална холография, в която ние се раждаме, живеем и умираме. Тя е удобна за нашето съзнание, но не трябва да забравяме, че е конструкция, правеща разбираема иначе прекалено сложната истинска РЕАЛНОСТ, реалността на невъобразимите честоти и енергии.
Ако всички кванти се държат, сякаш са части от едно цяло, то тогава може би в истинската реалност всичко е част от едно цяло. Нещо повече – всяка част е цялото. Както можем да проявим цялата холограма през малко парче от холографската плака, така може би цялата реалност – минала, настояща и бъдеща – се съдържа в един квант, в една прашинка, в твоя мозък. Човешкото съзнание е ограничено и все още не стигнало пълното си развитие и не може да поеме наведнъж цялостта на нещата. Затова то я разчленява, “начупва” на смислени парчета, от които “проявява” материя, време, пространство в такава последователност, която му е достъпна. По този начин от невъобразимата и непроявена Истинска Вселена ти сътворяваш твоето тяло, нещата около теб, живота си. Но през цялото това време ти си ЦЯЛОТО, както парчето плака съдържа нелокално всичката информация, за да се сътвори холограмата.
Атомите не стареят. Те не умират. И същите онези атоми, които са съществували по времето на Големия Взрив преди около 14 милиарда години, съществуват и до ден днешен, като част от тях дори са във вас.
Всяка година 98% от атомите в нашето тяло се заменят от „нови“ атоми. Вие постоянно умирате и след това се прераждате и буквално се трансформирате на атомно и молекулярно ниво. На всеки три дни вие се сдобивате с нова стомашна стена, на всеки месец – с нова кожа, на всеки три месеца – с нова костна система, и на всяка година – с почти напълно ново тяло.
Дийпак Чопра го описа красиво, казвайки, че нашите атоми „са като мигриращи птици“. Те не са постоянни, те са напълно независими, носят се през времето и пространството и просто биват организирани в структури като нашите тела не от нещо друго, а именно от нашето енергийно поле, което ги организира точно както магнитното поле организира металните стружки, само че по малко по-сложен начин.
Никой от първичните материали, които изграждат физическото ви тяло, не остарява. Нещо повече – те постоянно се сменят. Така че се запитайте следното. В действителност вие ли сте тези, които се променят? И коя е силата, която организира тези атоми и молекули обратно там, където трябва да бъдат, и осигурява това те съвършено и хармонично да продължават да вършат своята работа, дори докато милиарди ваши клетки и атоми мигрират?
Вашето тяло не е истинското вие. Вашето тяло е просто проекция на онова, което вярвате, че сте. Ако можете да откриете, че представлявате чисто съзнание, и че онова, което наистина сте, е едно безкрайно, креативно съзнание, което проявява реалността и твори реалността съвместно с други ваши аспекти (тъй като всяко същество е проявление на безкрайното универсално съзнание, което сме нарекли Бог), тогава можете да започнете да упражнявате пълен контрол над своето тяло, здраве и живот.
Хроничните болести, заболяванията или старите наранявания, които имате в телата си, не са в действителност в телата ви – те са в умовете ви. И по-конкретно – те са функция на вашето възприятие. Атомите ви винаги се сменят, както става и с молекулите ви, но с навлизането на нови атоми и с образуването на нови молекули, и докато вие постоянно преминавате, подобно на проблясвания, от модус на съществуване към модус на несъществуване, вашето енергийно поле им казва къде да отидат, какво да правят и как да се организират едни спрямо други.
Следователно, вие носите болести, неразположения, болка и наранявания в своето съзнание и така те се отпечатват във вашето енергийно поле, едва след което те се проявяват и във вашата физиология.С времето човешките същества ще осъзнаят, че тялото е проявление на нашия най-висш аз и че ние не само можем съзнателно да проявяваме всичко в живота, но и всичко в тялото си. И един ден ще достигнем момента, когато ще можем постоянно да регенерираме тялото си по своя воля, тъй като ще живеем от полето на безкрайната енергия, и по този начин телата ни просто ще функционират на по-висока честота, така че ще можем да живеем в тях, докато завършим работата си тук и изберем да си отидем.
Изцелете полето си, изцелете тялото си
Всичко, което е необходимо да направим, за да се изцелим, е да пречистим енергията си, така че енергийната проекция на тялото ни да не бъде възпрепятствана. Тогава нашите атоми и молекули могат да се организират перфектно в съответствие с тази структура, тъй като не са налице енергийни вмешателства, които да изкривяват образа на нашето тяло, така както той се проектира от съзнанието ни.
Ние правим това, като навлизаме в празнотата между мислите ни, където нашите вярвания повече не въздействат върху реалността ни, тъй като, когато не мислим, ние сме същевременно свободни от вярвания и очаквания. Освен това, правейки това, ние се синхронизираме с универсалните принципи и привеждаме енергията си в съответствие с енергиите, идващи от полето на всички възможности – с високовибрационните енергии на любовта, добротата, вдъхновението, радостта и т.н.
Ако телата ни са проекция на съзнанието ни, би трябвало съзнанието ни да създава някакъв енергиен шаблон, по който нашите атоми и молекули се организират, за да създават телата ни. Новите изследвания на ДНК предоставят множество убедителни свидетелства за съществуването на такъв енергиен шаблон (или човешко енергийно поле), които доказват, че то предава, приема и по този начин разчита енергия директно от полето.
Тялото е проекция на съзнанието
Трябва наистина дълбоко да осъзнаете, че реалността постоянно преминава от форма към безформеност. Това е изключително важно за разбирането на способността ни да се изцеляваме, тъй като през половината време ние сме безформени, и тогава
(1) Кои в действителност сме ние, тъй като очевидно нашите тела и материалният свят са донякъде илюзорни;
и (2) Какъв е шаблонът, който направлява реорганизирането на нашите тела, всеки път когато ние съвсем буквално се рематериализираме?
Отговорът и на двата въпросa е „съзнание“.
Нашите тела са холографска проекция на съзнанието ни и представляват съвкупността от нашите вярвания относно самите нас.
Ако можем да променим вярванията си относно самите себе си, тогава можем да променим енергийния шаблон, с който се синхронизира нашето тяло при рематериализирането си във форма по 1044 пъти в секунда.
При едни и същи условия, електроните понякога се държат като частици, а друг път като вълни (безформена енергия), тъй като това напълно зависи от това какво наблюдателят очаква да се случи. Онова, което наблюдателят вярва, че ще се случи, е онова, което квантовото поле прави.
Квантовият свят очаква от нас да вземем решение, за да знае как да се държи. Това е причината, поради която квантовата физика среща такива проблеми при боравенето с квантовия свят и неговото обясняване идефиниране. Ние наистина сме – във всеки един смисъл на думата – майстори на творението, тъй като ние решаваме какво да се прояви като форма из полето на всички възможности.
Работата е там, че квантовото ниво на реалността не е някакъв локален и незначителен аспект на творението. То е навсякъде около нас и представлява най-фундаменталното ниво на творението, с изключение на самото единно поле. Човешкото енергийно поле през цялото време си взаимодейства със и въздейства на квантовото поле около нас, а енергиите на нашите вярвания и намерения насищат енергийното ни поле, тъй като те се определят от енергията на нашите мисли и емоции.
По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване
Съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, която за по-голяма простота ще наричам човешко енергийно поле, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване.
И тъй като реалността постоянно преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване (както се предполага – по 1044 пъти в секунда, наречено „време на Планк“), всеки път, когато реалността ни се колебае между формата и чистото енергийно състояние на полето, нашето съзнание, което е постоянно и не прави непрекъснати преходи от съществуване към несъществуване, на квантово ниво информира полето по какъв точно начин то да се пре-прояви, когато отново премине във форма.
Следователно, всеки път, когато преминем в безформеност, ние имаме пълен и тотален контрол и отговорност по отношение на това какво избираме, посредством своето внимание, да се прояви в следващия миг из полето, като нашата сила и способност да правим това зависи изцяло от това в какво ние вярваме и от това как се чувстваме.
Потъвайки все по-дълбоко и все по-дълбоко в материята чрез Майа и нашите сетива, съзнанието ни бива „сварено“ до степен да забравим кои сме. Къде е изхода? Целта на нашето „събиращо данни тяло“ или („практири“), е да изследва тази илюзорна холограма и да предостави на наблюдателя (духа или „пуруша“) нови опитности. Има и посредник между тялото и духа и той се нарича „будхи“. Тази санскритска дума не бива да се бърка с лицето Гаутама или неговата религия, думата е извлечена от корена „будх“ който означава „да знаеш“. Този фактор се явява отличителния принцип, който позволява на духа да трупа знание за себе си. Това, което е интересно в случая е, че „будхи“ комуникира с информацията идваща от тялото и я предава на духа под формата на чувства. По този начин е невъзможно да натрупаме духовен опит без чувства. В тази връзка е много показателно, че някои извънземни раси са изключително хищнически настроени към човешкото ДНК и хормоналните секреции, като вероятно чрез тях искат да достигнат до това, което им липсва изначално. В някои стари индийски религиозни текстове се споменава също че „боговете“ нямат чувства и че само човешките същества имат такива.
Съществуват и други видове вселени, но тази в която се намираме в момента се характеризира главно със своя поляритет и свободната воля да се избира между различните полярности. Нашият свят е изграден от вълнови форми, които носят честоти на съзнанието, които са в рамките на този спектър. Когато се насочваме към определена честота на съзнанието, ние се свързваме с нея чрез нашите мисли и действия и всичко това директно оказва влияние на нашето съществуване и променя холограмата.
Духът се наслаждава на света чрез тялото. Изживяванията се проектират и проиграват отново и отново в рамките на различите илюзорни времеви периоди и епохи, като се сменят мъжки и женски самоличности. По този начин духът започва да си дава сметка (чрез огледалото на интелекта на будхи) за правилата на Играта, която бива изиграна от самия творец. По този начин духът осъзнава, че е бил заблуден и объркан от Майа и че погрешно е идентифицирал своето съзнание с дейността на неговото тяло (практири). В крайна сметка той си спомня и се връща към своята истинска природа в лицето на Източника. Това се случва в резултат на способността на духа да различи „истината“ от „илюзията“
Вселената всъщност не е съставена от отделни части и не може да се дели на отделни фрагменти, на жива и нежива.
Всичко във Вселената е всъщност Едно!
„Нека за момент поразсъждаваме върху това. Погледнете ръката си. Сега погледнете светлината, идваща от лампата над вас. Отправете поглед и към кучето, излегнало се в краката ви. Вие сте не просто направени от едни и същи неща. Вие сте едно и също нещо. Едно нещо. Цяло, неразчупено. Едно огромно нещо, което разширява своите неизброими ръце и израстъци във всичките видими обекти, атоми, неспокойни океани и премигващи звезди в космоса.
Това не означава, предупреждава Бом, че вселената е една гигантска недиференцирана маса. Нещата могат да бъдат част от едно неделимо цяло и все пак да притежават свои собствени уникални качества.“
Под холограмата остава скрит един по-дълбок ред на съществуване, едно необятно и по-първично равнище на реалността, което поражда всичките обекти и явления на нашия физически свят по приблизително същия начин, по който дадена холографска плака поражда холограма.
Бом нарича това по-дълбоко равнище на реалността имплицитен (забулен, неявен, скрит) ред, а нашето равнище на съществуване обозначава като експлицитен(разбулен, явен, открит) ред. Когато изглежда, че един електрон се движи, това се дължи на една непрекъсната серия от подобни забулвания и разбулвания. Когато изглежда, че дадена частица е разрушена, тя всъщност не е изгубена. Просто се е забулила обратно в по-дълбокото ниво, от което е изникнала. Между двата реда има плавен и постоянен обмен и всяко подобие на местоположение изчезва.
Информация за Вселената, за Цялото се съдържа във всяка нейна част, в нас самите и във всяка наша клетка:
„Точно както всяка част на една холограма съдържа образът на цялото, всяка част на вселената обгръща цялото. Това означава, че ако ние знаем какъв подход да изберем към нея, можем да открием галактиката Андромеда върху нокътя на палеца на лявата си ръка. Можем също да открием Клеопатра, когато среща за пръв път Цезар, защото по принцип цялото минало и неявните следствия за цялото бъдеще са също забулени във всяка малка част на пространството и времето. Всяка клетка в нашето тяло обгръща целия космос. Същото прави и всеки лист, всяка дъждовна капка и всяка прашинка.“
„Нашите мозъци конструират математически обективната реалност чрез интерпретиране на честоти, които са в крайна сметка прожекции от друго измерение, от един по-дълбок ред на съществуване, който е отвъд пространството и времето: Мозъкът е холограма, забулена в една холографска вселена. Това, което е „извън нас“, е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъглявина и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят.“
„Холографската Вселена“ Майкъл Толбот
През 1987 г. физикът Робърт Джен и клиничният физиолог Бренда Дън, и двамата от Принстънския университет, обявяват след десетилетие на упорито експериментиране в тяхната Принстънска лаборатория за изследване на машинни аномалии, че са натрупали неоспорими доказателства за способността на ума психически да взаимодейства с физическата реалност. По-точно Джен и Дън откриват, че и само чрез съсредоточаване на ума хората са в състояние да повлияят на начина, по който действат определени машини.
Ако някога Вселената е била с размера на капка, то тя не е била безкрайна и вечна. Ако плътността на тази „капка“ е била свръх ядрена, но не безкрайна , то и количеството проявена материя също не е безкрайно. Ако материята не е безкрайна, то тя не е и вечна. А щом не е вечна, това означава, че тя има начало. Ако тя има начало, това означава, че е била сътворена от някаква нематериална сила.
Ако някога Вселената е била с размера на капка, то тя не е била безкрайна и вечна. Ако плътността на тази „капка“ е била свръх ядрена, но не безкрайна , то и количеството проявена материя също не е безкрайно. Ако материята не е безкрайна, то тя не е и вечна. А щом не е вечна, това означава, че тя има начало. Ако тя има начало, това означава, че е била сътворена от някаква нематериална сила.
Прана огражда Слънцето и в нея се движат планетите. Въпреки, че на повърхността на земната сфера Прана се превръща в Акаша, слънчевите лъчи, които падат върху нея безпрепятствено се придвижват навътре. Те се пречупват, но проникват в земната сфера. Чрез тези лъчи океанът от Прана, заобикалящ нашата планета, оказва върху нея организиращо въздействие. Земната Прана, която се проявява в разнообразни живи организми на планетата е всъщност само разновидност на соларната. При движението на планетата около оста й и около Слънцето, в негативната Прана се образуват двойни центрове. По време на дневното завъртване всяка точка, подложена на позитивното влияние на Слънцето, излъчва позитивния поток на битието от изток на запад. През нощта същата точка произвежда негативният поток. При годишно завъртане на Земята, през лятното полугодие от север на юг се движи позитивния поток, а през зимните месеци негативния. По този начин изток и запад съответстват на позитивния поток, а другите две посоки – негативния.
Слънцето управлява положителния поток, Луната отрицателния, защото през нощта негативната соларна Прана идва на Земята от Луната. През всеки месец, през всеки ден този поток описва един малък кръг /север, юг/. През деня северния поток тече от изток на запад, а през нощта от запад на изток. Този процес е познат като геопатогенната мрежа на Хартман. Под въздействието на земната Прана в грубата материя се образуват два центъра.
В човека, първия център от тях се развива в мозък, а втория в сърце. През тях минава оста около която се натрупва позитивна материя. Линията по средата в материалното тяло е мястото където се съединяват дясна и лява половини на опора. Централната линия се нарича още Сушумна, а дясната и лява половини са съответно Пингала и Ида.
Слънцето управлява положителния поток, Луната отрицателния, защото през нощта негативната соларна Прана идва на Земята от Луната. През всеки месец, през всеки ден този поток описва един малък кръг /север, юг/. През деня северния поток тече от изток на запад, а през нощта от запад на изток. Този процес е познат като геопатогенната мрежа на Хартман. Под въздействието на земната Прана в грубата материя се образуват два центъра.
В човека, първия център от тях се развива в мозък, а втория в сърце. През тях минава оста около която се натрупва позитивна материя. Линията по средата в материалното тяло е мястото където се съединяват дясна и лява половини на опора. Централната линия се нарича още Сушумна, а дясната и лява половини са съответно Пингала и Ида.
Във всеки момент всичко става на фона на Бога, на златния фон на :
"иконите", който впрочем на специализиран език се нарича „светлината”. И във всеки миг светът се образува от взаимодействието между нашето съзнание и този фон, това поле от сили, създадено и проникнато от Бога. Влиянието на нашето съзнание е колективно на всяко ниво. Сборът от излъчванията на всички човешки съзнания, отвъд времето и пространството, дава на света неговата настояща форма, с възможни нюанси според епохите и областите. Впрочем, самите пространство и време, такива, каквито ги възприемаме, вече са създадени от взаимодействието между това колективно съзнание и това силово поле.
"иконите", който впрочем на специализиран език се нарича „светлината”. И във всеки миг светът се образува от взаимодействието между нашето съзнание и този фон, това поле от сили, създадено и проникнато от Бога. Влиянието на нашето съзнание е колективно на всяко ниво. Сборът от излъчванията на всички човешки съзнания, отвъд времето и пространството, дава на света неговата настояща форма, с възможни нюанси според епохите и областите. Впрочем, самите пространство и време, такива, каквито ги възприемаме, вече са създадени от взаимодействието между това колективно съзнание и това силово поле.
Няма коментари:
Публикуване на коментар