Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят който е синоним на страдание и изпитание.
И така, за да бъде човек силен, преди всичко трябва да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата, или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде човек свободен, значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен значи да не допуща в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен значи да не създава никакво лошо чувство в своята душа. Да бъде човек свободен значи да не допуща никога в душата си съмнение. Да бъде човек свободен значи да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил.
Това са атрибутите на свободата. И по тоя начин само може да се създаде тази мощна сила, която сега ние търсим. В този път на придобиване на свобода истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който душата всякога трябва да се ползува.
Истината е метод в Божествената икономия, чрез която се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила. В истината се намира сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е свързан. Истината е, която може да даде на човека знание и мъдрост и да свърже човека с Божествената любов и когато вие схванете истината по този начин, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда.
Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие. Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да провери. Поставете, например, едно дете в тъмнината - то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него.
И адът не е нищо друго освен липса на истината. Гдето няма истина, там е ад - всичко безпокойство, вечнa тъмнина, защото истината само е единствената сила, която въздига, усъвършенствува и въздига човешката душа. По този начин думите Христови, дето казва: „Аз съм Пътят към Истината в този Живот", стават ясни. Истината е център и Той казва: „Аз съм Пътят към тази Истина, която може да ви направи свободни. Аз съм тази Истина. Аз я призовавам в света и живея в Нея." Значи Истината е вратата за влизане и излизане от материалния свят в духовния и от духовния свят в материалния - през нея влизат и излизат.
За мнозина от вас тия думи не са живи, но тези думи ще оживеят, когато призовете истината на помощ и започнете да действувате във вашия ум. И ако искате да знаете дали истината е във вас. питайте себе си дали сте мирни, или не се колебаете. Това е мерило. Истината не е нещо, което се натрапва, а моментално се явява и изчезва и при най-малкото неразположение тя се оттеглюва, а когато дойде, ние се усещаме спокойни и обстановката на нашата работа става по-ясна и не се плашим от бъдещето. Вие питате какво ще бъде вашето бъдеще? На този въпрос само истината може да ви отговори. Призовете истината и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Ами че вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си спомните вашето минало и бъдеще.
Протоколи от годишната среща на веригата през 1911 г.
13 август 1911 г. Търново
Записал: Петко Гумнеров
Изгревът т.11
Свами Вивекананда
Учения. Свободата
199. Веданта учи, че нирвана може да бъде постигната тук и сега, че няма нужда да чакаме смъртта, за да я постигнем. Нирвана е реализацията на Аза, Атман; и веднъж достигнал до това познание, човек никога повече, дори и само за миг, не може да бъде заблуден от миража на своята привидна личност. Тъй като имаме очи, ние ще продължаваме да виждаме привидното, но винаги ще знаем какво е то в действителност, защото сме открили неговата истинска природа. Параванът на привидната личност е това, което скрива неизменния Аза, Душата. Параванът се отдръпва и ние откриваме Атман зад него. Всяка промяна е в паравана. При светеца този параван е тънък и през него може да се види да сияе Реалността. В грешника той е плътен и ние лесно можем да изгубим от поглед истината, че Атман е там, по същия начин, както зад паравана на светеца. Когато този параван бъде премахнат напълно, откриваме, че той никога не е съществувал в действителност - че ние винаги сме били Атман и нищо друго; тогава параванът бива забравен.
200. Не е вярно, че когато човек постигне свобода, той ще спре да съществува и ще се превърне в мъртва буца; напротив, той ще бъде по-активен от всяко друго същество, защото всяко друго същество действа по принуда, а единствено той - понеже е свободен.
Свами Вивекананда. Учения. Йога.
681. Непривързаността е основата на всички Йоги. И все пак онзи, който се откаже да живее в къща, да носи хубави дрехи, да яде добра храна и който отиде в пустинята, може да е най-привързаният човек. Неговото единствено притежание, тялото му, може да стане всичко за него; и животът му ще бъде само борба заради това тяло.
682. Повратната точка на всички видове йога е вайрагя, или отречеността. Карма-йогинът се отрича от плодовете на своята работа. Бхактата се отрича от всяка малка обич заради всемогъщата и вездесъща любов. Йогинът се отрича от своите преживявания, защото според неговата философия цялата Природа - въпреки че тя съществува само заради опита на душата – накрая го довежда до познанието, че той не се намира в Природата, а е нещо отделно от нея във вечността. Джнанинът или философът, се отрича от всичко, защото според неговата философия Природата никога не е съществувала – нито в миналото, нито в настоящето, нито ще съществува в бъдещето.
683. Йогините твърдят, че от всички енергии в човешкото тяло, най-висшата е онази, която те наричат “Оджас”. Оджас е складирана в мозъка и колкото повече от тази енергия човек има в главата си, толкова по-силен е той - толкова по-интелектуален и духовно силен. Един човек може да говори с красив език и да изразява красиви мисли, и въпреки това те да не впечатляват хората; друг може да не говори нито с красиви думи, нито да казва красиви мисли и все пак неговите думи да очароват другите. Всяко негово движение разкрива сила. Това е силата на Оджас.
Tрябва да разберем следното - ние допускаме онова, което наричаме грешки или злини, защото сме слаби, а сме слаби тъй като сме невежи. Кой ни прави невежи? Ние самите. Ние закриваме очите си с ръце и започваме да плачем, че е тъмно. Махнете си ръцете от очите и ето ви светлина; тя винаги е съществувала за нас – и тази светлина е самосияйната същност на човешката душа.
Ако започна да ви уча, че вашата природа е лоша, че трябва да се приберете в домовете си, да облечете власеници, да се намажете с пепел и да оплачете живота си, защото сте предприели някои погрешни стъпки – това няма да ви помогне, а ще ви направи още по-слаби, и така бих ви показал пътя към още по-големи злини, а не към доброто.
Ако в тази стая е тъмно от хиляда години и вие дойдете и започнете да плачете и ридаете: “О, каква тъмнина!”, дали тъмнината ще изчезне?! Драснете клечка кибрит, и светлината идва моментално. Какво добро би ви сторило цял живот да мислите: “О, извърших нещо ужасно, допуснал съм много грешки!”? Нямаме нужда от духове, за да разберем това. Запалете светлина и злото изчезва незабавно. Изградете своя характер и проявете истинската си същност – Сияйния, Лъчистия и Вечно Чистия – и Го призовавайте във всеки човек, когото срещнете.
Свами Вивекананда, "Практическа Веданта IV"
11
Оплакваш тези, които не трябва.
Макар с мъдри думи. Но мъдреците
не оплакват нито напускащите,
нито живеещите в тялото,
12
Защото винаги нас ни е имало:
мен, теб и тези царе на земята;
Защото винаги нас ще ни има:
ние сме и во веки ще бъдем.
13
Както Жителят в тленното тяло
от детство, в младост и в старост минава —
така ще премине и в ново тяло.
Това не смущава мъдреците.
Bhagavad-Gita 2.11-13
Тялото е нетрайно, но духът, който го превъзхожда, не може да бъде докоснат от смъртта. Аз съм това вечно Аз.
- Рамана Махарши
Admit the finite Praise the infinite Приемете ограниченото. Хвалете безкрайното
"Не се заблуждавайте - просветлението е деструктивен процес, няма нищо общо с това да станеш по-добър или по-щастлив."
Просвещението е разпадането на лъжата, вижда се през фасадата на преструвките, това е пълното изкореняване на всичко,което сме си представяли, че е истина."
~ Adyashanti
"Ако повечето от нас остават невежи за себе си, това е така, защото самоосъзнаването е болезнено и ние предпочитаме удоволствията на илюзията".
~ Олдъс Хъксли
Когато напуснем всички наши понятия/идеи за нещата, всичко става наистина вярно/истина.
- Кошо Учияма Роши (1912-1998)
Всички описания на реалността са ограничени изрази на света на пустотата. Все пак ние се прикачваме към описанията и мислим, че те са реалност. Това е грешка.
~ Shunryu Suzuki Roshi (1904 - 1971)
Откровение22:1-3
1 След това, ангелът ми показа река (Млечния път)с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му.
2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти (12 знака на зодиака), като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.
3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат.
Снимката от срещата на Г-20 взривила фейсбук била фалшива
Най-после на Върха!
(снимка на Dimiter Angelov Kirov - единственият български фотограф допуснат до заседанията на Г-20)
ИНТЕРЕСИ ПРЕВЪРНАХА ПОЛОВИНЧАСОВИЯ РАЗГОВОР В СЪОБЩЕНИЕ ЗА БЛИЗО ДВА И ПОЛОВИНА ЧАСА!
Първоначално времетраенето на срещата от американците беше посочена, като тя приключи, на 35 минути.
Някои основни руски медии също съобщиха за приключването й, но деликатно се въздържаха да определят времетраене.
За разлика от тях редица други обаче надуваха сензация - вече разговарят над час време, вече над два часа. Накрая последва официалното съобщение на Белия дом за 35 минути разговор.
Информационните агенции и световни медии - например АП също съобщиха за провел се 35 минути разговор.
И така щеше да си остане, ако няколко часа по-късно не последва изненада - Държавния департамент коригира Белият дом с времето от 35 минути на ... разговор от близо 2.5 часа! Руските медии подеха това времетраене. Световните, сякаш по команда, също се коригираха за среща за над 2 часа.
Коментарите след безпрецедентната среща на Владимир Путин и Доналд Тръмп в Хамбург също бяха насочени към времетраене. "Дори нищо кой знае колко съществено да не беше обсъждано, Путин вероятно може да смята за победа формата и тона на дългия си разговор с Тръмп“, пише „Гардиън“.
Ако анализираме езика на тялото и жестовете, може да стигнем до извода, че на срещата, Путин е похвалил Тръмп за добре свършената работа, и му обещал, ако продължава така, и втори мандат…
Брахма, деятелят на сътворението, се жертвува, когато, спускайки се в материални образи, се въплъщава в своите творения; и митичната му история се вплита с тази на Вселената. Така, макар духовно да е сроден с Всевишния, Господаря на всички създания (Праджапти), той споделя несъвършенството и поквареността на по-нисшата природа, и потопен в разнообразни и краткотрайни форми, може да се каже, че също като гръцкия Уран, се осакатява и пада. По този начин той съчетава два образа – безформеното и формата, безсмъртното и смъртното, съществуването и не-съществуването, движението и покоя. Като въплътена Интелигентност или Слово, той предава на човека това, което му е разкрито от Господ, тъй като той е Душата и Тялото на творението, в което Божественото Слово е написано с тези живи букви, чието изключително право да ги разтълкува притежава само духът с чувство за собствената си личност.
Най-известните форми или прояви на Вишну Закрилника са последователните му божествени въплъщения или исторически олицетворения, представящи Божеството като изникващо от непонятната загадъчност на Неговата природа, разкривайки го пред онези критични епохи, които, било във физическия или в духовния свят, изглеждат сякаш поставят ново начало на благоденствие и ред. Сражавайки се със Злото в различните кътчета на Природата и в последователни периоди от време, Божествеността, макар и изменяща се по форма, е в действителност винаги една и съща, било забелязваща се в полезни земеделски или обществени открития, в традиционни победи над съпернически вери или във физически промени, едва доловими в традициите или подсказани от теорията за произхода на космоса. Както Рама, Епичният герой, въоръжен с меч, тояга и стрели, първообразът на Херкулес и Митрас, той се бори подобно на Юдейския родоначалник със Силите на Тъмнината, така и Кришна – Говинда, Божественият Овчар, и Предвестник на Мира, завладяващ света с музика и любов. Макар и в човешка форма, той никога не престава да бъде Всевишният Бог. “Безразсъдните,” (казва той в Бхагавад Гхита) “незапознати с възвишената ми природа, ме презират в този човешки вид, докато мъдреците, просветени от първоизточника на Божественото в тях, ме приемат като нетленен и извисен над всички и ми служат с цялото си сърце”. “Не всички ме признават”, казва отново той “защото, прикрит от свръхестествената сила, скрита в мен, са ми известни още всички неща от миналото, настоящето и бъдещето; Аз съществувах преди Вайсвасвата и Мену. Аз съм Най-висшият Бог, Създателят на Света, Вечният Пуруша (Човекът – Свят или Дух на Света). И макар че в собствената ми природа съм освободен от отговорност за раждането или смъртта, аз съм Господар на всички сътворени неща и колкото по-често на света добродетелта и целомъдрието отслабват и преобладават порочността и несправедливостта, толкова по-често Аз ставам явен и се откривам от векове на векове, за да спася справедливостта, да унищожа провинените и да вдъхна увереност на боязливите стъпки на добродетелта. Този, който ме приема такъв и, напускайки това смъртно тяло, не влиза в друго, защото влиза в мен и тези, които са имали доверие в мен и вече са влезли в мен, се пречистват от силата на мъдростта. Помагам на тези, които вървят по моя път, дори и когато ми служат.”
Индусите наричат Слънцето Сурия, персийците – Митрас, египтяните – Озирис, асирийците и халдейците – Бел, скитите и етруските и древните пеласгийци - Аркалеус или Херкулес, финикийците – Адонай или Адон, а скандинавците – Один(тракийски цар)
АТОМ или АТОМ-РЕ е Главният и Най-стар Върховен Бог на Горен Египет, боготворен край Тива и е същото, което е за индусите ОМ или АУМ, чието име е непроизносимо и който, подобно на БРЕХМ при същия този народ, е “Съществото такова, каквото е било, е и ще пребъде, Великият Бог, Възвишеният и Всемогъщият, Всезнаещият и Вездесъщият, най-Величественият, Господ”, чийто символ е идеалната сфера, показваща, че Той е първи, последен, междинен и безкраен; по-висш от всички Природни Божества и всички олицетворения на Силите, Елементите и Светилата, символизирани от Светлината, Първоизточник на Живота.
АМОН е Природният Бог, Духът на Природата, наричан с това име или АМОН-РА, на когото са се прекланяли в Мемфис в Южен Египет и в Либия, както и в Горен Египет. Той е Либийският Юпитер и изобразява интелигентната и организационна сила, която се развива в Природата, когато интелектуалните видове или телесни форми се разкриват пред сетивата в световния ред, посредством съединението си с материята, в резултат на което се създават поколенията. Той е същият и при Кнеф, от чиято уста произлиза Орфическото яйце, от което на свой ред се ражда Вселената.
Дионисий е Слънцето, освободителят на елементите; неговото духовно посредничество е внушено от същите художествени образи, които определят Зодиака като предполагаемия път на Духовете в техния произход и тяхното завръщане. Повторното му раждане, като потомък на най-висшите, е своего рода духовно възраждане на човека. Той, също както и Аполон, е музикален ръководител на Музите и източник на вдъхновение. Неговото управление не установява неестествено усмиряване: потисничеството му е лесно и веселите му хорове, обедняващи в едно веселието и строгостта, не са нищо повече от ознаменуването на тази златна епоха, когато земята се наслаждава на вечната пролет и когато фонтани от мед, мляко и вино изригват от недрата ù при един единствен допир на тирса. Той е “Освободителят”. Подобно на Озирис, той освобождава душата и я насочва в лутанията ù към отвъдното, същевременно предпазвайки я от риска отново да попадне под робството на материята или на нечия нисша животинска форма. Душата е част от Душата на Вселената, чиято цялост е Дионисий; и той е този, който повежда блуждаещия дух към неговия дом и го придружава в процесите на пречистване, реални и символични, при пресичането му на земята. Той умира и се спуска към Сенките, а неговото страдание е великото тайнство на Мистериите, така както смъртта е великото тайнство на битието. Той е безсмъртният поклонник на Психиката (Душата), Божественото влияние, което физически сътворява света и което, събуждайки душата от мрачния ù транс, я връща обратно от земята в Небесата.
В Началото Вселената не е нищо друго освен Една ДУША. Той е Всичко. Сам с Времето и Пространството и безпределен като тях.
Осени Го тази мисъл: “Аз създавам светове” и О! Ето! – Вселената и законите на хармонията и движението, на които тя се подчинява, стават превъплъщение на Божията мисъл. А след тях и птиците, и зверовете, и всяка жива твар, освен Човека; и светлината и въздуха, и загадъчните течения и законите, на които се подчиняват тайнствените числа!
Осени Го друга мисъл: “Аз създавам Човек, чиято Душа ще бъде мой образ и той ще управлява” И ето! Човек с чувства, инстинкт и разсъдлив ум!
Това обаче не е завършен Човек, а животно, което диша, вижда и мисли: докато безплътната искра от самото Безкрайно Божие Битие не прониква в съзнанието, превръщайки се в Душа.
И ето! ЧОВЕКЪТ, БЕЗСМЪРТНИЯТ!
Така човекът е трикратен плод на Божията мисъл, човекът, който вижда, чува и чувства; който мисли и разсъждава, който обича и е в хармония с Вселената.
Нямаше ли да е чудесно, ако можеше да спестите страданието на хората под каквато и да било форма? Не, нямаше. Защото така те нямаше да еволюират като човешки същества, щяха да останат повърхностни, отъждествени с външната форма на нещата. Страданието кара хората да навлязат в дълбокото. Парадоксът е, че страданието е причинено от отъждествяването с формата и същевременно подкопава отъждествяването с формата. Голяма част от него е причинена от егото, макар че в крайна сметка именно то разрушава егото — но това ще стане, едва когато започнете да страдате съзнателно.
Екхарт Толе
" Всеки може да не е добър, но винаги има нещо добро във всеки. никога не съди някой прибързано, защото всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще."
~ Оскар Уайлд
КАЛИ ЮГА - АРМИИ И ПОЛИЦИЯ СЕ СЪЗДАВАТ ЗА ДА ПАЗЯТ СИСТЕМАТА
Окултното обучение е нещо съвсем различно от обичайното ни обучение, той не идва от задачата да се набият в главата на учениците колкото се може повече знания. В строго окултно обучение ученика не получава никакви материали за обучение, само едно , но пълно с вътрешна сила изречение(словесна формула). Така беше и в предишните времена. Над това изречение ученикът трябваше да медитира при пълно вътрешно мълчание. Резултата на тази медитация е пълно вътрешно просветление. Когато човек достигне способност да прониква себе си с вътрешна светлина , той е в състояние да се потопи със съзнанието си и в други същества. За да направи това, той трябва точно да обхване точката, разположена зад центъра между веждите, а от там да спусне съзнанието си долу до сърцето. След това можете да влагате съзнанието си в други предмети; например, може да проникне в живота на мравуняк.
Учителя
Около 1300 г. пр.н.е. изображение на :
Анубис (чакал ) - претегля душата (сърцето) срещу перото на Маат (истината),
Тот (ибис ) записва резултатите,
Horus (с глава на сокол), пра-пра внук на Ра , ръководи мъртвите през процеса, докато
Ammut (крокодил-лъв -архонт) очаква да изяде душата, ако се установи, че е твърде тежка.
"Отвъд хаоса дойде светлината. Извън волята дойде животът." ~ Египетски книга на мъртвите
"Съблазнителният шепот на желанията е виене на вълк, който може да разкъса човек на парчета."
Руми
Човекът е създател на своя рай или ад, и демони са собствените му безумия.
Чужд да ви е всякакъв стремеж към материално преуспяване и кариерен растеж.
Интересите ви да са извън пределите на тази матричка.
И заради това в материален план да сте удовлетворени само от минималните доходи, обезпечаващи съществувание на физический план!
No one lives even a moment without faith, even unconsciously.
No one lives even a moment without faith, even unconsciously.
Никой не живее дори момент без вяра, дори несъзнателно.
,,..На мнозина от нас още от детството са ни внушавали мисълта, че само с упорит труд можем да постигнем успех. Да вървим упорито към целта си, преодолявайки препятствията. Една от най-големите заблуди е, че за щастието е нужно човек да се бори, да проявява настойчивост, упоритост, да преодолее множество препятствия, с две думи – да извоюва мястото си под слънцето.
Това е изключително вреден фалшив стереотип.
Разчупвайки стереотипите, вие отваряте вратите.
Най-разпространеното фалшиво убеждение е:,, Ако преодолея препятствията, тогава там, напред ме очаква щастието“. Това е илюзия. Напред няма никакво щастие.
Колкото и да се старае човек, той винаги ще бъде в позицията на догонващ слънцето.
Върху чуждата жизнена линия човека не го чака никакво щастие – нито в близкото, нито в далечното бъдеще.
Ако по пътя си към целта вие полагате всички усилия, трудите се без вдъхновение и се изморявате, значи това не е вашата цел или се опитвате да отворите чужда врата.
Движението към чуждата цел винаги празника в илюзорно бъдеще. Постигането на чуждата цел носи разочарование и опустошение, а не щастие.
Вашата цел е онова, което ви доставя истинско удоволствие. Не онова, което ви носи временно удовлетворение, а ви дава усещане за радост от живота.
Вашата врата е пътят към вашата цел, по който изпитвате увлечение и вдъхновение.
Не е истина, че там всичко винаги е лесно. Главното е, че движението през вашата вратата не опустошава, че предизвиква прилив на сили.
Щастието идва по време на движението към вашата цел през Своята врата. Ако човек се намира върху собствената си жизнена линия, на своята пътека, той изпитва щастие в момента, дори целта да е все още напред. Тогава животът се превръща в празник. Когато постигне целта си, ще изпита двойна радост.
Но дори самото движение към Своята цел превръща всеки ден в празник.
Митовете за успешната кариера на звездите се създава изкуствено. Показват ви алгоритъма на успеха им и ви поставят пред избор: или повтаряте чуждия опит, или оставате с празни ръце.
А вие откъде да разберете как да постигнете успех?
Те знаят, резултатът е налице. Но звездите постигат успех именно, защото отхвърлят правилото ,, Прави като мен“ и вървят по своя път.
Алгоритъмът на вашия успех не е известен на никого освен на вашата душа.
Чуждата цел е примамлива със своята недостъпност.
Човек е устроен така, че го привлича всичко заключено, забранено. Недостъпността ражда желанието да притежаваш.
Отговорете си на въпроса: наистина ли желаете с цялата си душа или само ви се иска да желаете?
Задачата на разума в процеса на търсене на целта не е да търси. Тя е да пропуска през себе си цялата външна информация, като обръща особено внимание на състоянието на душевен комфорт. Разумът трябва да спре само за малко: търся онова, което ще превърне моя живот в празник.
Слушайте шепота на утринните звезди, а не разума си.
Следете не какво мислите за това, а какво ви потиска или окриля.
Обръщайте внимание на отношението на душата към всяка информация.
В определен момент тя ще трепне и ще възкликне: ,,Точно това ми е нужно“…
Намерението превръща желанието в цел.
Без намерение желанието никога няма да се изпълни.
,,Няма невъзможни неща“
ВАДИМ ЗЕЛАНД
,,..На мнозина от нас още от детството са ни внушавали мисълта, че само с упорит труд можем да постигнем успех. Да вървим упорито към целта си, преодолявайки препятствията. Една от най-големите заблуди е, че за щастието е нужно човек да се бори, да проявява настойчивост, упоритост, да преодолее множество препятствия, с две думи – да извоюва мястото си под слънцето.
Това е изключително вреден фалшив стереотип.
Разчупвайки стереотипите, вие отваряте вратите.
Най-разпространеното фалшиво убеждение е:,, Ако преодолея препятствията, тогава там, напред ме очаква щастието“. Това е илюзия. Напред няма никакво щастие.
Колкото и да се старае човек, той винаги ще бъде в позицията на догонващ слънцето.
Върху чуждата жизнена линия човека не го чака никакво щастие – нито в близкото, нито в далечното бъдеще.
Ако по пътя си към целта вие полагате всички усилия, трудите се без вдъхновение и се изморявате, значи това не е вашата цел или се опитвате да отворите чужда врата.
Движението към чуждата цел винаги празника в илюзорно бъдеще. Постигането на чуждата цел носи разочарование и опустошение, а не щастие.
Вашата цел е онова, което ви доставя истинско удоволствие. Не онова, което ви носи временно удовлетворение, а ви дава усещане за радост от живота.
Вашата врата е пътят към вашата цел, по който изпитвате увлечение и вдъхновение.
Не е истина, че там всичко винаги е лесно. Главното е, че движението през вашата вратата не опустошава, че предизвиква прилив на сили.
Щастието идва по време на движението към вашата цел през Своята врата. Ако човек се намира върху собствената си жизнена линия, на своята пътека, той изпитва щастие в момента, дори целта да е все още напред. Тогава животът се превръща в празник. Когато постигне целта си, ще изпита двойна радост.
Но дори самото движение към Своята цел превръща всеки ден в празник.
Митовете за успешната кариера на звездите се създава изкуствено. Показват ви алгоритъма на успеха им и ви поставят пред избор: или повтаряте чуждия опит, или оставате с празни ръце.
А вие откъде да разберете как да постигнете успех?
Те знаят, резултатът е налице. Но звездите постигат успех именно, защото отхвърлят правилото ,, Прави като мен“ и вървят по своя път.
Алгоритъмът на вашия успех не е известен на никого освен на вашата душа.
Чуждата цел е примамлива със своята недостъпност.
Човек е устроен така, че го привлича всичко заключено, забранено. Недостъпността ражда желанието да притежаваш.
Отговорете си на въпроса: наистина ли желаете с цялата си душа или само ви се иска да желаете?
Задачата на разума в процеса на търсене на целта не е да търси. Тя е да пропуска през себе си цялата външна информация, като обръща особено внимание на състоянието на душевен комфорт. Разумът трябва да спре само за малко: търся онова, което ще превърне моя живот в празник.
Слушайте шепота на утринните звезди, а не разума си.
Следете не какво мислите за това, а какво ви потиска или окриля.
Обръщайте внимание на отношението на душата към всяка информация.
В определен момент тя ще трепне и ще възкликне: ,,Точно това ми е нужно“…
Намерението превръща желанието в цел.
Без намерение желанието никога няма да се изпълни.
,,Няма невъзможни неща“
ВАДИМ ЗЕЛАНД
"Научете се да укротите змията си, като работите с пещта си, пренавийте мозъчните синапси, детоксикирайте хипоталамуса си, активирайте вашата ДНК, развийте вътрешната си змия " Нага ", Пробуйте всичките си прешлени, 33 пътеки, за да помагате и насочвате пътя си.
Почукайте на вратата на подземния свят, три пъти в света на съновиденията си и ако Хермес или Тот ви чуват, Виракоча ще ви позволи да влезете, за да осветявате и освобождавате своя лотосов дух отвътре.
"Сезам отвори се" е ключът към проясняване на мечтите ви, вибрацията е отговорът на вашето безсмъртие. Тъмнината крие всички цветове, така че двама ще се съчетават с любители на звездите. Щом започнете да издигате над обсега, вашето търсене ще започне, докато времето на мечтите ви се разгръща, ще започнете да виждате вашата адска, вечна душа Кетцалкуатъл.
Място, където галактиките съществуват и времето никога не свършва, като вдишвате дъха си, може да надхитрите вашата втората смърт. Подобно на вечния Трижди Велик веднъж умрял, но все още жив. Това е парадокс, метафора, златния еликсир, алхимията ... Чаша/Бокал, или лабиринт, научавайки изкуството на целомъдрие. Инициатът ще напредва в сферата на степените, ако се научи да трансмутира, като не разпилява семето си. "
https://www.facebook.com/groups/OrderoftheGnostics/
"Death is Profoundly Meaningful. Discovering what it is in Itself We will Know the Secret of Life." ~ Samael Aun Weor (1917 - 1977) "Смъртта е дълбоко значима. Откривайки какво е в сама по себе си, ние ще знаем тайната на живота."
~ Самаел Аун Уор (1917 - 1977)
https://www.facebook.com/sunkeepers.global/?fref=nf
"Защо окото вижда нещо по-ясно в сънищата, отколкото въображението, когато се събуди?"
"Защо окото вижда нещо по-ясно в сънищата, отколкото въображението, когато се събуди?"
- Леонардо да Винчи
Вълните в Читта се наричат Врити те са нашата Вселена.
Чита черпи енергия(информция) от природата и я изпраща навън като мисъл. При хората по подобие на боговете е същото, имаме инструмент-око, орган- мозъчни центрове и ум които ги свързва. Умът поема впечатлението и го подава на Будхи който определя кое е истина и взема решение, заедно с това просветва идеята за егото. След това тази смесица от действия и реакции се предоставя на Джива - истинската душа(в сърцето) - която възприема един обект в тази смесица.
Природата/Практири е тази която се движи, отражението на това движение пада в/у Азъ и той мисли че се движи. Докато го прави той е във робство, когато открие че никога не се движи че е вездесъщ тогава е свободен.
Разликите му инд.душа(съзнание) и Брахман са привидни .Индивидуалната душа е просто е заблудена от илюзиите на тялото и умът.
http://49.media.tumblr.com/7f6d2b8f0a63ec9238e15ac8e4682ddd/tumblr_o035um7LYD1t5cokco1_400.gif
Няма коментари:
Публикуване на коментар