Последователи

понеделник, 2 октомври 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 52



"Сянката е морален проблем, който предизвиква цялото его-личност, защото никой не може да осъзнае сянката без значителни морални усилия." Да осъзнаеш това включва разпознаване на тъмните аспекти на личността като присъщо и реално. Oсновното условие за всеки вид самоoсъзнаване и следователно, като правило, се сблъсква със значителна съпротива. Всъщност, самоосъзнаването като психотерапевтична мярка често изисква много усърдна работа, продължаваща за дълъг период от време ". ~ Карл Юнг




Световното дърво. 

Кръстът е метафора на световното дърво - табелата е ураничното ниво - рай, рамото на кръста е земята, а подножието - адът.


Юнговите архетипа са основно пет: 
  1. Его-то - регулаторният център на душата и осъществител на личността 
  2. Сянка-та - обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото 
  3. Анима - женското начало на човешката душа (също "душа") 
  4. Анимус - мъжкото начало ("дух") 
  5. Персона-та - маската, предпазваща его-то от заобикалящата враждебна природа


              



Сянката-тъмните страни на личността



Съдържанията на личното несъзнавано се създават през индивидуалния живот, а тези на колективното несъзнавано са априорно дадени архетипи. Връзката на последните с инстинктите съм разгледал на друго място. Най-ясна е емпиричната характеристика на онези архетипи, които най-често и най-силно влияят върху Аза или го разстройват. Това са сянката, анимата и анимусът.





Най-достъпната фигура е сянката, защото нейната природа може в значителна степен да се разкрие чрез съдържанието на личното несъзнавано. Изключение от това правило са само редките случаи, в които положителните качества на личността са изтласкани и вследствие на това Азът играе предимно отрицателна, неблагоприятна роля.



Сянката е морален проблем, предизвикателство към цялата Азова личност, защото никой не може да я осъзнае без значителен морален кураж. Та нали същността на осъзнаването й е да се признаят за действително съществуващи тъмните страни на личността.

Този акт е необходимата основа на всяко себепознание и и поради това по правило се сблъсква със значителна съпротива. В случаите, когато себепознанието е психотерапевтично средство, то често е мъчително и може да отнеме доста време.

При по-задълбочено изучаване на тъмните черти на характера и непълноценностите, състав ляващи сянката, се установява, че те имат емоционална природа, както и известна автономност, поради което са натрапливи или по-точно обсебващи. Защото емоцията не е активност, а нещо, което се случва на човека.

Афектите обикновено възникват в моментите на най-слаба приспособеност, разкривайки същевременно причините за нея - определена непълноценност, по-ниско равнище на личността. На това равнище на едва удържани емоции се държим повече или по-малко като първобитни хора, които не само са безволеви жертви на афектите си но и проявяват забележителна неспособност за морална самопреценка.



Докато сянката с разбиране и добра воля може донякъде да се вмести в осъзнатата личност, то опитът показвa, че има някои черти, които упорито се съпротивляват на моралния контрол и са практически неподатливи на влияние. По правило тази съпротива е свързана c проекции, които не се осъзнават като такива и осъзнаването им представлява изключително морално постижение.



Докато някои черти на сянката могат без особени усилия да се разпознаят като собствени качества на личността, при проекциите както разумът, така и волята се оказват безпомощни, защото причината за емоцията несъмнено е у другия. Колкото и очевидно за обективния наблюдател да е, че става въпрос за проекции, надеждата субектът да ги осъзнае като такива е слаба.

Необходима е убеденост, че понякога може и да грешиш, за да бъдеш склонен да оттеглиш от обекта своите емоционални проекции. Да приемем, че даден индивид няма никакъв стремеж да осъзнаe проекциите си. В такъв случай факторът, формиращ проекциите, може да действа свободно и ако изобщо има цел, да я осъществи или да предизвика характерните за действието му последици.

Както знаем, проекцията се извършва не от осъзнаващия субект, а от несъзнаваното. Затова човек открива проекцията, а не я извършва. Резултатът от проекциите е изолиране на субекта от околния свят, като връзката му с него не е действителна, а илюзорна. Проекциите превръщат околния свят в моето собствено, но неразпознато от мен лице.



В крайна сметка те водят до едно автоеротично или аутистично състояние, в което човек сънува един свят, който реално си остава непостижим. Произтичащото от това „sentiment d'incompletude" (чувство за непълноценност) и още по-лошото усещане за безплодност от своя страна също се обясняват чрез проекция като неблагоприятност на средата и този порочен кръг засилва изолацията.



Колкото повече проекции се вмъкват между субекта и неговата среда, толкова по-трудно става за Аза да прозре своите илюзии. Един 45-годишен пациент, страдащ от двадесетата си година от натраплива невроза, изолирала го напълно от света, ми каза: „Не мога да приема, че съм пропилял най-хубавите двадесет и пет години от живота си!"

Често е трагично да се гледа по колко прозрачен начин даден човек съсипва своя живот и живота на други хора, но за нищо на света не може да види доколко цялата трагедия изхожда, подхранва се и се поддържа от самия него. Неговото съзнание не прави нищо, защото то се вайка и проклина неверния, отдръпващ се все по-надалече свят. Илюзиите, забулващи света и собствената личност, се плетат от един несъзнаван фактор. Неговата крайна цел всъщност е един пашкул, в който субектът да бъде затворен.



Би било логично да се предположи, че проекциите, поддаващи се много трудно или първоначално изобщо неподдаващи се на премахване, също принадлежат към сферата на сянката, т. е. към негативната страна на личността. Но от един момент нататък подобно допускане става невъзможно, защото появяващите се символи сочат не към същия пол, а към противоположния - при мъжа към жената и обратно.

Източник на проекциите вече не е сянката, която винаги има пола на субекта, а фигура от противоположния пол. Тук се сблъскваме с анимуса на жената и анимата на мъжа, два съответстващи си архетипа, чиято автономност и неосъзнатост обясняват упоритостта на техните проекции. Вярно, сянката е не по-малко познат мотив от митологията, но доколкото тя представлява, на първо място, личното несъзнавано и поради това съдържанието й лесно се поддава на осъзнаване, тя е по-достъпна от анимуса и анимата, които са значително no-далечни за съзнанието и при обикновени обстоятелства рядко или никога не се осъзнават.



При наличието на известна самокритичност сянката лесно може да се разкрие, доколкото тя е от личностно естество. Но като apxeтип тя извиква същитe трудности, както анимусът и анимата; с други думи, да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло - това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване.

Карл Густав Юнг








Kim Jong Il's Shadow in Photo





"Жената е сиянието на Бога, тя не е твоята любима. Тя е създател - може да се каже, че тя не е създадена.-Rumi
















"Дадохме Бъдещето на ветровете и се усмихнахме спокойно в Настоящето, тъчейки тъканта на света около нас в сънища."Едгар Алън По


'' Сетивата са от земята, причината стои отделена от тях в съзерцание '' - Леонардо да Винчи


"Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията за знание." -Стивън Хоукинг


"И не забравяйте, че земята се наслаждава да усети босите ви крака и ветровете копнеят да играят с косата ви" - Кахлил Гибран









Katy Perry Miss Rose Bud



Kristin Kreuk Holding Flowers with a Deer


Christina Aguilera with Long Arms


Angelina Jolie - The Beauty and the Beast


Death and the Maiden


Stevie Nicks


Alyssa Milano with Leaves in her Hair




Той действително е единственото привличане, което си струва човешките сърца да чувстват. Кой може наистина да привлече една душа? Единствено Той! Мислите ли, че мъртвата материя може да привлече човешката душа? Това никога не е било и никога няма да бъде. Когато видите някой да тича след едно красиво лице, мислите ли, че това което действително го привлича, е шепа от добре подредени материални молекули? Това изобщо не е така. Зад материалните частици се крие играта на божественото въздействие и божествената любов. Невежият човек не осъзнава това, и все пак, съзнателно или несъзнателно, той бива привлечен от тази любов и единствено от нея. Затова дори най-низшите видове привличане черпят своята сила от Самия Господ. ‘Никой, О любима, никога не е обичал съпруга заради самия него; Атман - Господ който е в него - е този, заради когото съпругът е обичан.’ Любящите съпруги могат да осъзнават или да не осъзнават това; и въпреки това, то е вярно. ‘Никой, О любима, никога не е обичал съпругата заради самата нея, а Азът в съпругата е този, който е обичан.’ Подобно на това, никой не обича едно дете или каквото и да било друго в света, освен заради Онзи, който е вътре. Господ е великият магнит, а всички ние сме като железните стружки – непрестанно сме привличани от Него и всеки от нас се бори да Го достигне”.





"И не забравяйте, че земята се наслаждава да усети босите ви крака и ветровете копнеят да играят с косата ви" - Кахлил Гибран


Shakira in a Butterfly Field




"Бог ви отклонява от едно чувство към друго и учи чрез противоположности, така че да имате две крила, за да летите, а не едно." - Rumi







"Където има много светлина, сенките са най-дълбоки." ~ Йохан Волфганг фон Гьоте



"За да ядете, трябва да сте гладни, за да се научите, трябва да сте невежи, невежеството е условие за учене, болката е състояние на здравето, страстта е състояние на мисълта. . " ~ Робърт Антон Уилсън



Storm Caller


Road of Life


Angel City


Follow Our Great Leader Barack Obama Poster


Sea Witch



Въпреки това, на купчината от заслепените смъртни, ученикът на Високоосветения Един блести в мъдрост.





Absolut Angel


В човека има дълбочини, които достигат до най-ниския ад и височини, достигащи до най-високото небе, защото не са направени от него небето и ада, вечно чудо и мистерия, е той. Томас Карлил


"Зад всяко изящно нещо, което съществуваше, имаше нещо трагично." ~ Оскар Уайлд




"Доколкото можем да различим, единствената цел на човешкото съществуване е да запалим светлина в тъмнината на обикновеното битие". ~ Карл Юнг


Changing the Weather


"Зад всяко изящно нещо, което съществуваше, имаше нещо трагично." ~ Оскар Уайлд







Въпреки купчината от заслепени смъртни, ученикът на Високоосветения Един блестеше в мъдрост.


Няма коментари:

Публикуване на коментар