Дог <= Год = гот = гад = кот (1.26)
Формула (1.26) показва, че кучето собака = дог е противник на влечугите змии и котки. Като се има предвид, че арианите-готи са наричали "Бог" с дума Гот или Гог, при които понятието "Бог" влезе в English-ия като (God) а в немските езици като (Gott), както и на факта, че Гот = Гад = Змей, става ясно, че готите се поклониха на Змея = Хору-Христу, когото Моисей издигна в пустинята. А кучето е куче, Собака = дог езиков антагонист на арианския "бог" Гот(-а) = Гад(-а) = Змея, а в същото време котката, кот = кэт = кат =Cat, напротив, е езиков герой протагонист на Сакс Гот(-а)Кот(-а). Ето защо не се допускат кучета в съвременните християнски църкви за разлика от котките. Легендата разказва, че кучета не се допускали в храмовете, защото те хапели краката на разпнатия на кръста Христос Хора-Христа = арианския Гота. Е, кучетата винаги не са обичали котки, както и други влечуги = змии, ето защо, когато змията е била разпната на дървото, куче я хапе. Ако кучето служи на Рa, вълка и котката са Aрa служители . Черните котки са свързани в народните поверия със зли духове и силите на мрака. Не е случайно, че когато котката (особено черна) ни пресече пътя, това се счита за лоша поличба. Котките, за разлика от кучетата, не са в състояние да служат на лицето вярно. Котката е винаги себе си. Ако енергията на кучета - "топла", котките са електроцентрали за "студена". Котаракът в този смисъл е като змията, олицетворяващ животинската енергия в материята, т.е., Ка. Ако някой се съмнява, ще представим нашите аргументи малко по-пълно. Не е случайно, че думата "котка" на английски се изписва като «котка»«cat» = «кат», което има устойчиво значение на "екзекутор/палач" в редица езици. От гледна точка на речта Рa думата "котка" «кот» = «кат» може да бъде представена като "Ка_Ат" = "Ка_ад", което означава "плътски, материален, груб, противник на Всевишния, или ад," Тъй като "к" и "г" преминават една в друга ( напр Гор = Хор = Кор и т.н.), в думите често е приемливо буквата "к" да се замени с "г", без да променя смисъла на думата. В този случай, това е още по-валидно, защото католическите църкви в Европа, наречени готически, от това, очевидно следва тъждественност на понятията "Кот", "Кат" и "Гот". Но думата "Гот" означава "Бог» (God – англ., Gott – нем). От историята знаем, че готите, са наричани така, защото са наричали своя "бог", с думата "Гот" и са били ариани, т.е. всъщност се покланяха на Aру. Оказва се, че те са наричали Aрa с думата "Гот", преведена днес като "Бог". Както ние показахме, че Гот = Гад = Змей, Serpent, тоест Змията е Ap. Изразът "бог Aр" ще звучи в готския като "Гот_Ар" = "Готар" = "Катар"= "Котар"= старозагорската змийска фамилия "Котараков-Котаров"= младежките групи на Gerb-герберите = Герб = Гебр - "Котараците" и женските им дружества "Кот-ки-те". Както е известно, гебри са наричани древните йудеи. Властелинът на алгебрата, е "Gebre (ия), следователно, е Яхве = Yah_Ve = Yah_Be = Yah_Ba, което се превежда като" Moon (Дий - древния бог на Луната) дух (Ba) "
Откъс от - Мистериите на дракона Трифон - 9.Котките
В края на ХХ в. екипът от генетици на Стивън О'Брайън от американския Национален институт за изследване на рака откри, че с изключение на два малки участъка, завъртени на 180 градуса, човешката хромозома 11 е напълно идентична с котешката хромозома D1. (Нещо, което ние със сър Арчибалд Донахю-Стивънс знаехме от бая време!)* Тъй че, ако маймуните са генетични братя на хората (с което те, кой знае защо, се гордеят?!), то котките и човеците се оказаха генетични братовчеди. И сега вече на всички стана ясно, че отколешното приятелство между хората и котките се дължи на роднински връзки.
* Драконът Трифон пак се перчи! Всъщност той беше в пълно невидение относно изследванията на сър Арчибалд в Сиатълския изследователски център за генетични корекции на извънземни, благодарение на които моята съпруга Ана-Мария зачена нашите близнаци. Всички подробностите около тая история са описани в Няма хък-мък (1997) – първата книга от Истории за Нищото, публикувана под №21 в Библиотека фантастика на Издателска къща Офир. Коментар на Хък Хогбен.
Не помня дали е ставало дума, но Ана-Мария, съпругата на моя приятел Хък Хогбен, например е лъвица. Не в преносния, а в буквалния смисъл! Е, наистина тя е родена някъде из планетарната система на Алдебаран и когато е в добро настроение е по-хубава от Мишел Пфайфър, Мерил Стрийп и Шер, взети заедно, но щом се ядоса, заприличва досущ на която и да е било лъвица от Нубийската пустиня, само дето е малко по-рижа. Трябва да ми вярвате, защото ние с нея сме съдружници в Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч и познавам добре всички нюанси на нейните настроения.
Докато правеше своите научни магии, та Ана-Мария да зачене от Хък, сър Арчибалд установи, че човешката клетка съдържа около 100 хиляди гени, обединени в 23 хромозоми, котешките хромозоми са 19, а на Ана-Мария – 24. (Поредното доказателство за несъвършенството на хората, което Хък все не иска да признае!) При това всеки котешки ген има човешки аналог и котките също като човека страдат от хемофилия, инфекции на кръвта, някои видове рак и дори от СПИН. А повечето гени, които контролират тези болести, се намират тъкмо в хромозома 11. Сър Арчибалд разгада и поверието, че котките имат девет живота. Оказа се, че котешката имунна система е по-силна от човешката! Дали пък през XXI в. хората няма да започнат да си подобряват наследствеността, като си прехвърлят котешки гени?
Коварство и любов
От край време умните хора знаят, че котките също като драконите са културен феномен. Ако ги нямаше драконите, хората нямаше с кого да се заяждат, а ако ги нямаше котките, на Земята изобщо нямаше да има земеделски цивилизации. Просто гризачите щяха да изяждат всичките запаси от зърно. И, докато човек често без всякакъв свян товари с работа досущ като добичета другите си приятели - драконите и кучетата, – домашната котка от край време се ползва с привилегии.
Всъщност и в християнската, и мюсюлманската традиция котките на практика се радват на неограничена свобода. Прощават им дори когато изобщо не ловят мишки! В древния Китай ги смятат по-скоро за носители на доброто, а в Древния Египет издигат котката направо на пиедестал. В будисткия свят обаче до ден днешен не могат да простят на котките и змиите, че единствено те не се трогват от смъртта на Буда. Освен това и в будизма, и в Кабалата котката се свързва със змията, греха и злоупотребата със земните блага.
Всъщност и в християнската, и мюсюлманската традиция котките на практика се радват на неограничена свобода. Прощават им дори когато изобщо не ловят мишки! В древния Китай ги смятат по-скоро за носители на доброто, а в Древния Египет издигат котката направо на пиедестал. В будисткия свят обаче до ден днешен не могат да простят на котките и змиите, че единствено те не се трогват от смъртта на Буда. Освен това и в будизма, и в Кабалата котката се свързва със змията, греха и злоупотребата със земните блага.
И японците не долюбват котките. Те ги смятат за лошо предзнаменование и им приписват способността да убиват жени и да приемат техния облик. (Сигурно затова ние с Ана-Мария най-трудно търгуваме с японците, макар постоянно да им се кълна, че тя не е убивала никого през живота си.)
В средновековието християните също споделят това дълбоко погрешно становище, но само по отношение на черните котки. Създателят на Светата Инквизиция папа Григорий IX лично вписва сред смъртните грехове привързаността към черните котки.
В средновековието християните също споделят това дълбоко погрешно становище, но само по отношение на черните котки. Създателят на Светата Инквизиция папа Григорий IX лично вписва сред смъртните грехове привързаността към черните котки.
Така се ражда обичаят по време на великденските празници черни котки да се изгарят на клада или да се хвърлят от кули, защото са съпричастни на злото и влизат в свитата на дявола.
Който е имал вземане-даване с бащата на Хък, добре знае, че злото примамва, злото изкушава, злото съблазнява. И всички мистерии около котките от време оно опират до въпроса: какво е общото между тези гальовни, стройни, гъвкави, нежни, изящни, мъркащи, нелишени от коварство същества и жените.
 |
| Evil Kitty |
Защото не бива да забравяме, че освен ангорската, сиамската и персийската котка, например, и степната, дивата и камъшовата котка, сервалът, рисът и калакалът, пантерата, гепардът, тигърът и дори лъвът и лъвицата (да ме извинява Ана-Мария!) са все... котки.
Ето как изглежда според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч първата десятка на най-прочутите котки в човешката история:
Всъщност жени-котки на Земята е имало от дълбока древност. Но подложени на дискриминация подобно на драконите, те са изчезнали. (А дали не са емигрирали на Алдебаран?)
Окото на Хор
Ексмурският звяр
Ето как изглежда според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч първата десятка на най-прочутите котки в човешката история:
- Египетската богиня Баст
- Черната котка от народните поверия
- Котаракът в чизми
- Звярът от Лондон
- Баскервилското куче
- Булгаковият Бегемот
- Котката върху горещия ламаринен покрив
- Лъвицата Елза
- Жената-котка от «Батман»
- Котките на Андрю Лойд Уебър
Всъщност жени-котки на Земята е имало от дълбока древност. Но подложени на дискриминация подобно на драконите, те са изчезнали. (А дали не са емигрирали на Алдебаран?)
Окото на Хор
Според така наречената «Книга на кравата», когато древноегипетският бог на слънцето Ра*, наричан още Хор, върховен повелител на хората и боговете, остарява, той узнава, че в Горен Египет и Нубийската пустиня заговорничат срещу него.
* Този път Трифон наистина ми скри шапката. Дълги години традиционно египетския бог на слънцето се наричаше Ра. Най-новите изследвания обаче доказаха, че името му трябва да се произнася Ре. Не съм и подозирал, че следи научните публикации. Браво, драконче! Коментар на Хък Хогбен.
Тогава Ра-Хор свиква съвета на боговете: «Повикайте и доведете при мен моето Око, Шов, Тефне, Геб и Нут заедно с техните майки и бащи, тези, които бяха с мен, когато почивах в Нуну, а също и самия Нуну.» Ре-Хор иска мнението на приближените си какво да прави с разбунтувалите се хора, създадени от сълзите, пролети от окото му. И Нуну-Небитието му дава следния съвет: «Рa, сине мой! Здрав е твоят трон и голям е страхът пред теб. Нека твоето Око бъде насочено против тези, които са те обидили.» Останалите богове го подкрепят: «Изпрати тогава Окото си, нека победи за теб тези, които замислят зло против теб, тъй като няма друго Око, което да е по-добро от него и което може да ги победи за теб, когато то слиза в образа на богинята Хатхор.» Ре-Хор се вслушва в съвета и дъщеря му Хатхор е изпратена в пустинята да погуби хората. Тя се превръща в лъвица - естественият й облик, когато е разгневена (точно като Ана-Мария?!), получава името Сахме и започва да изтребва неблагодарните човеци.
Щом завършва мисията си в Нубийската пустиня, лъвицата се явява пред Ра и докладва: «Живей за мен. Победих хората и сладко ми е на сърцето.» Честта на върховния бог е удовлетворена и Рa-Хор пожелава да я отпрати по живо, по здраво. Ала убиването и пиенето на човешка кръв изглежда се услажда на Хатхор-Сахме, защото тя отказва да изпълни повелята. Ужасен от перспективата да остане без поданици от човешкия род, милозливият властелин е принуден да прибегне към измама. По негово нареждане през нощта слугините смилат ечемик за пиво и го смесват със сока от червените плодове диди. И щом пуква зората седем хиляди чаши от тази «кръв» утоляват перверзната жажда на лъвицата, човечеството оцелява и така възниква обичаят да се приготвят опияняващи напитки за празника на богинята Хатхор.
Друг мит, запазен върху «Папироса от Лейда», също е посветен на неприятности на Рa с неговата фаворитка Хатхор, удостоена с честта да стои на челото му като трето око. Този път капризната му (за разлика от Ана-Мария!) щерка се появява под името Тефне.
* Този път Трифон наистина ми скри шапката. Дълги години традиционно египетския бог на слънцето се наричаше Ра. Най-новите изследвания обаче доказаха, че името му трябва да се произнася Ре. Не съм и подозирал, че следи научните публикации. Браво, драконче! Коментар на Хък Хогбен.
Тогава Ра-Хор свиква съвета на боговете: «Повикайте и доведете при мен моето Око, Шов, Тефне, Геб и Нут заедно с техните майки и бащи, тези, които бяха с мен, когато почивах в Нуну, а също и самия Нуну.» Ре-Хор иска мнението на приближените си какво да прави с разбунтувалите се хора, създадени от сълзите, пролети от окото му. И Нуну-Небитието му дава следния съвет: «Рa, сине мой! Здрав е твоят трон и голям е страхът пред теб. Нека твоето Око бъде насочено против тези, които са те обидили.» Останалите богове го подкрепят: «Изпрати тогава Окото си, нека победи за теб тези, които замислят зло против теб, тъй като няма друго Око, което да е по-добро от него и което може да ги победи за теб, когато то слиза в образа на богинята Хатхор.» Ре-Хор се вслушва в съвета и дъщеря му Хатхор е изпратена в пустинята да погуби хората. Тя се превръща в лъвица - естественият й облик, когато е разгневена (точно като Ана-Мария?!), получава името Сахме и започва да изтребва неблагодарните човеци.
Щом завършва мисията си в Нубийската пустиня, лъвицата се явява пред Ра и докладва: «Живей за мен. Победих хората и сладко ми е на сърцето.» Честта на върховния бог е удовлетворена и Рa-Хор пожелава да я отпрати по живо, по здраво. Ала убиването и пиенето на човешка кръв изглежда се услажда на Хатхор-Сахме, защото тя отказва да изпълни повелята. Ужасен от перспективата да остане без поданици от човешкия род, милозливият властелин е принуден да прибегне към измама. По негово нареждане през нощта слугините смилат ечемик за пиво и го смесват със сока от червените плодове диди. И щом пуква зората седем хиляди чаши от тази «кръв» утоляват перверзната жажда на лъвицата, човечеството оцелява и така възниква обичаят да се приготвят опияняващи напитки за празника на богинята Хатхор.
Друг мит, запазен върху «Папироса от Лейда», също е посветен на неприятности на Рa с неговата фаворитка Хатхор, удостоена с честта да стои на челото му като трето око. Този път капризната му (за разлика от Ана-Мария!) щерка се появява под името Тефне.
Обидена за нещо на баща си, тя се превръща в дива котка и забягва в Нубия. Налага се богът на писмото и мъдростта Тховт да се прави на маймуна и дълго да я увещава да се върне при страдащия й родител.
Май от всички египетски богини само Баст, приела образа на домашна котка, няма прегрешения.
Най-мистериозният факт, свързан с богините-котки, обаче е защо знакът за единица в Древния Египет съвпада с йероглифа за Окото на Хор и как части от този йероглиф се превръщат в дробните числа, с които си служат писари. Според Ана-Мария и на Алдебаран било така, но там само лъвиците умеели да четат и да пишат, а местните хуманоиди, били силни в математиката, защото по цял ден играели на комар, и можели да смятат единствено наум.
Звярът от Лондон
На 26 септември 1998 г. гигантска котка с песъчлив цвят на козината и няколко черни ивици, голяма поне колкото куче от породата лабрадор, влуди жителите на лондонското предградие Саут Мимс. И този път сигналът не дойде от някакъв местен шегаджия или вечен очевидец със съмнителна психика, а от полицейския патрул в района. Над Лондон закръжиха хеликоптери. На жителите им беше наредено да се заключат по домовете. И в акцията по издирването на чудовището се включиха зоолози и медици от Кралския ветеринарен колеж.
Така гласяха поне журналистическите публикации на следващия ден. Този път обаче няма да прибягна до дневника на Хък Хогбен, защото лично бях свидетел на случилото се. Два дни преди това бяхме пристигнали с Ана-Мария на Земята по търговски дела. Ако питате мен, не успяхме да свършим много работа, защото лъвицата се лепна на компютъра и по цял ден (и цяла нощ!) висеше в любимия си Интернет.
Май от всички египетски богини само Баст, приела образа на домашна котка, няма прегрешения.
Най-мистериозният факт, свързан с богините-котки, обаче е защо знакът за единица в Древния Египет съвпада с йероглифа за Окото на Хор и как части от този йероглиф се превръщат в дробните числа, с които си служат писари. Според Ана-Мария и на Алдебаран било така, но там само лъвиците умеели да четат и да пишат, а местните хуманоиди, били силни в математиката, защото по цял ден играели на комар, и можели да смятат единствено наум.
Звярът от Лондон
Така гласяха поне журналистическите публикации на следващия ден. Този път обаче няма да прибягна до дневника на Хък Хогбен, защото лично бях свидетел на случилото се. Два дни преди това бяхме пристигнали с Ана-Мария на Земята по търговски дела. Ако питате мен, не успяхме да свършим много работа, защото лъвицата се лепна на компютъра и по цял ден (и цяла нощ!) висеше в любимия си Интернет.
Бяхме отседнали в седалището на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч в Сиатъл* и докато се тюхках още колко много работа имаме, внезапно Ана-Мария реши да отпраши за Лондон. Беше открила в Интернет някаква мъглява информация за мистериозна дива котка в Англия и котешката й природа тутакси заговори. Като видях, че не мога да я разубедя, тръгнах с нея.
* Понеже е гузен, драконът Трифон изобщо не споменава, че двамата с Ана-Мария са използвали междупланетната организация с идеална цел Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч, в управителния съвет на която въвлякоха и мен, като прикритие за търговията си с вълшебни цветя. Подробностите по този въпрос можете да намерите във Втората библиотека (1998) – следващата книга от Историите за Нищото. Коментар на Хък Хогбен.
Да откриеш дива котка на Британските острови се оказа трудна работа. Ана-Мария постоянно се оплакваше, че не и достига информация. Тогава ми хрумна идеята с маскарада. Понеже, за разлика от много други страни, в Англия вярват на полицията, реших, че ако Ана-Мария се покаже на някой лондонски полицай в котешкия си вид, вестниците мигновено ще извадят сензацията на първите си страници и в духа на класическата журналистика ще изтупат от архивите аналогичните случаи от миналото.
Така и стана. Наистина Ана-Мария се поддаде на женската си суетност и се показа на полицаите в раиран костюм, но пък се оказа, че в Англия приемат полицейската информация за гигантските котки на сериозно, защото от 1963 г. насам поне още два звяра постоянно изкарвали акъла на някой служител на реда. Тогава една пума с изящен скок прелетяла над предния капак на патрулна полицейска кола и повече от сто полицаи дълго и безрезултатно я преследвали. Десет години по-късно полицаят Антъни Томас съзрял звяра в парка Кралица Елизабет във Фарнбъро, Хампшир, и го описал като три-четири пъти по-голям от обикновената котка, с дълга опашка и заострени уши.
* Понеже е гузен, драконът Трифон изобщо не споменава, че двамата с Ана-Мария са използвали междупланетната организация с идеална цел Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч, в управителния съвет на която въвлякоха и мен, като прикритие за търговията си с вълшебни цветя. Подробностите по този въпрос можете да намерите във Втората библиотека (1998) – следващата книга от Историите за Нищото. Коментар на Хък Хогбен.
Да откриеш дива котка на Британските острови се оказа трудна работа. Ана-Мария постоянно се оплакваше, че не и достига информация. Тогава ми хрумна идеята с маскарада. Понеже, за разлика от много други страни, в Англия вярват на полицията, реших, че ако Ана-Мария се покаже на някой лондонски полицай в котешкия си вид, вестниците мигновено ще извадят сензацията на първите си страници и в духа на класическата журналистика ще изтупат от архивите аналогичните случаи от миналото.
Така и стана. Наистина Ана-Мария се поддаде на женската си суетност и се показа на полицаите в раиран костюм, но пък се оказа, че в Англия приемат полицейската информация за гигантските котки на сериозно, защото от 1963 г. насам поне още два звяра постоянно изкарвали акъла на някой служител на реда. Тогава една пума с изящен скок прелетяла над предния капак на патрулна полицейска кола и повече от сто полицаи дълго и безрезултатно я преследвали. Десет години по-късно полицаят Антъни Томас съзрял звяра в парка Кралица Елизабет във Фарнбъро, Хампшир, и го описал като три-четири пъти по-голям от обикновената котка, с дълга опашка и заострени уши.
Морис Гиб от групата Би Джийс пък бил удостоен с честта да види звяра в собствения си двор в Ешър. Този път чудовището оставило следи и те били идентифицирани от зоолозите в Чесингтънския зоопарк. През следващите години над хиляда души съобщили, че са видели пумата по моравите на Съри, Съсекс и Хампшир. Така че звярът повече от 30 години броди из околностите на скъпите предградия на южен Лондон, тормози местните големци и дава хляб на много журналисти. Ана-Мария и до днес е убедена, че става дума за нейна посестрима от Алдебаран, но така и не сме я открили. Тамошните лъвици са много хитри
.
.
Ексмурският звяр
В Англия, разбира се, има и фалшиви алдебарански лъвици. Когато през 1983 г. Ексмурският звяр убил за кратко време 80 овце и изял по 13-18 кг месо от всяка жертва оплакванията на фермерите проглушили ушите на властите и те повикали 42-ри десантен отряд на Кралските морски пехотинци да проследи и убие чудовището. И една сутрин то кацнало на мушката на редник Джон Холтън.
«Видях го през визьора, разказал по-късно пехотинецът. Беше много голямо, цялото черно и изглеждаше много силно. Не посмях да стрелям, за да не раня някого в къщата зад звяра.»
Някъде през пролетта на 1988 г. един фермер от Девън обаче застрелял странно животно, дебнещо гъските му, и пресата тутакси затръбила, че Ексмурският звяр най-сетне е убит. Оказало се обаче, че става дума за доста по-дребен от чудовището млад мъжки леопард, по всяка вероятност пуснат на свобода от стопанина си.
Местният природолюбител Тревор Биър твърди, че е виждал звяра пет пъти. Той го описва като гигантска страховита котка с тъмен цвят, дълга около 120-150 см. От познатите ни видове такъв размер достигат гепардът и снежният леопард.
Поверията за черни кучета и котки всяват ужас на Британските острови от незапомнени времена почти колкото и историите за драконите. Мнозина днес смятат, че звярът в легендата за черната хрътка от Клайро, в Блес Маунтинс, върху която стъпва романът на сър Артър Конан Дойл Баскервилското куче, всъщност е бил черна пума. Тези зверове наистина достигат на дължина до два метра и често тежат стотина килограма. Някои местни патриоти от рода на писателя Дик Франсис обаче са убедени, че на острова живее неизвестен вид невероятно жестока, местна (!?) дива котка. Редица куриозни случаи обаче навяват на мисълта, че става дума за подивели домашни животни.
Шегичка
Някъде през пролетта на 1988 г. един фермер от Девън обаче застрелял странно животно, дебнещо гъските му, и пресата тутакси затръбила, че Ексмурският звяр най-сетне е убит. Оказало се обаче, че става дума за доста по-дребен от чудовището млад мъжки леопард, по всяка вероятност пуснат на свобода от стопанина си.
Местният природолюбител Тревор Биър твърди, че е виждал звяра пет пъти. Той го описва като гигантска страховита котка с тъмен цвят, дълга около 120-150 см. От познатите ни видове такъв размер достигат гепардът и снежният леопард.
Поверията за черни кучета и котки всяват ужас на Британските острови от незапомнени времена почти колкото и историите за драконите. Мнозина днес смятат, че звярът в легендата за черната хрътка от Клайро, в Блес Маунтинс, върху която стъпва романът на сър Артър Конан Дойл Баскервилското куче, всъщност е бил черна пума. Тези зверове наистина достигат на дължина до два метра и често тежат стотина килограма. Някои местни патриоти от рода на писателя Дик Франсис обаче са убедени, че на острова живее неизвестен вид невероятно жестока, местна (!?) дива котка. Редица куриозни случаи обаче навяват на мисълта, че става дума за подивели домашни животни.
Шегичка
Овцете на шотландския фермер Тед Ноубъл от Каник близо до езерото Лох Нес няколко пъти били нападани и дори веднъж главите им били почти откъснати. Съседите му надули главата, че са видели голяма котка, и отчаяният Ноубъл заложил капан. И през декември 1980 г. в клетката попаднала... женска пума. Тя не изглеждала отслабнала и изгладняла и явно била дружелюбно настроена към хората. Това явно е било шега, но така и не станало ясно кой и защо си е направил труда да тормози клетия невинен фермер Тед Ноубъл от този твърде отдалечен и безлюден край на Шотландия.
Кучета и котки
овчарка = Ав_čий_Раок(-а) – то есть «воплощение сущего Ра-Владыки» (1.24)
Според Вергилий, Анубис с кучеглав шлем е изобразен върху щита на легендарния Еней. Ювенал споменава за поклонението на Анубис в Рим. Траките са идентифицирали Анубис с Хермес Гермес(-ом) <= сий_Ам_Раог(-ом), или «сущей ръка на Слънцето Ра - Владика» Hand Sun Ra - Lords" В действителност, традицията на изпълнение на бойни каски на войници в вид на глава на куче се запазват много дълго време. По-долу (фиг. 35, 36, 37) са снимки на рицари от средновековието, конструкцията на шлемовете на които, външно чувствително напомнят на главата на кучета. Имайте предвид, че козирката е като челюсти на кучетата. Тъй като думата "Knight/Рицар", дори и от неговия звук е свързан с "Ра", а в действителност в Речта Ра е представена като Ра_Оć(-ы)_Рай = "служител на силите на Слънцето Ра служител, последовател" първоначално са били воини на Рим, войници на Ра , след това, по-късно, заради предателството на много от тях и вземане на вяра Раав, войниците на Ра са преминали при арианите обаче рамейската традиция на каски успешно е продължила да се използва.
«владика на Въплъщение и Въскресение на Сила и величие» = Ак_Аб_Ос <= собака (1.25)
По горе вече отбелязахме, че вълците, въпреки външната прилика с кучето не могат да лаят, че са лишен от възможността да славят Слънцето Ра. Що се отнася до вълците да вият срещу Луната = Ара - това е нещо обичайно (за разлика от кучетата, когато кучето изведнъж започва да вие срещу луната се счита лоша поличба), в древността са вярвали, че вълка със своето виене слави Луната = Aрa. Ето защо вълците в народната традиция винаги са били свързани със силите на мрака, вещици, магьосници, и върколаци, груба въплъщение, противници всичко обратно на възкресението на Слънцето Ра, а значи противници на "Ав(-у)" Всъщност, точно обратното на лингвистичното Ав(-у) се явява Бa (Aв <= Ba). Ето защо, ако кучето е "Ак_Ав_Ос" = "владика на Авоса", то "вълците" са "Ва_Ал_Ок" = "Ваал (и) _Ok", което означава "Ваал(-а) владика." Оказва се, че кучето е Авос, а вълкът служи на Валу = Балу= Кет Балу.
Известна е руската поговорка: "Сколько волка не корми, все равно в лес смотрит." Вълкът винаги е враждебен към човека, както бог Ваал, слугата-господар на който е вълкът. Имайте предвид, че едно от имената на Ваал е славянския Велес, преминал в Библията като "Велзевул".
"Направо до тази градина се протегна дългоочаквания лунен път, и първо по нея се втурна да бяга остроухия пес." (М&М, М.А.Булгаков)
Информация относно обряди на жертва на кучета под дъбове могат да бъдат получени от много източници, и по-специално от "Златна клонка" Фрейзър. За предците, в прагматична гледна точка, кучето означавало спътник-водач и охрана, а вълкът - уникално безкомпромисен враг. В природата, която обгражда човека, милиарди очи са свързани в единна мрежа. Едно лице може да мисли, че никой не го вижда, но хиляди живи видеокамери във всеки един момент невъзмутимо записва движенията му, където и да е той.
Информация относно обряди на жертва на кучета под дъбове могат да бъдат получени от много източници, и по-специално от "Златна клонка" Фрейзър. За предците, в прагматична гледна точка, кучето означавало спътник-водач и охрана, а вълкът - уникално безкомпромисен враг. В природата, която обгражда човека, милиарди очи са свързани в единна мрежа. Едно лице може да мисли, че никой не го вижда, но хиляди живи видеокамери във всеки един момент невъзмутимо записва движенията му, където и да е той.
Но само едно куче или котка винаги се опитват да го гледат в очите. Те виждат в тях нещо. Преглеждат ги. Не ги изпускат от полезрението и слуха. Те се различават от другите домашни животни като зайци, овце, или косттенурки и др. Целта на древните жертви е създаване или засилване на връзката с Бога или друго свръхестествено същество. В този смисъл, едва ли може да се нарече днес, модерно това старозаветно свръхестествено същество, демон на мрака, но принципът при жертвоприношенията е един и същ, както при подкупите на длъжностни лица, служи да се получат някои придобивки и привилегии на подкуподателя.
Жертването е много подобно на подкупа действие. Като цяло - богът на боговете, и Кесаревото на кесаря. Странно нещо са жертвоприношенията. За тях не съществува нормално обяснение. Най-малко Създателя би трябвало да прилича на алчен чиновник или въркулак. Формите на жертвоприношение се е променяла през цялата история на човечеството - от кървави и брутални човешки жертви при някои древни народи, до прости и невинни, символични, като възлияние, разпалване на свещи и освещение на храна. От единично до масово, както гръцките хекатомби когато става клане на стотици бикове. Може би това е най-голямото едновременно жертвоприношение в древния свят от известните.
Имало е, и още има много различни видове магически действия, когато един домашен любимец се жертва. Но обикновено жертвата във формата на бик или овца не впечатлява така лаика, както жертвата на котки или кучета. Да, угодни ли са на Бога, такива жертви? И кой бог? В описанията на жертвоприношения винаги присъства и измъчване на животното. Тях ги пренасят в жертва по специален начин - измъчвайки ги. Това важи и за котки и кучета.
Беззащитни срещу човека, преданни и доверяващи му се животните са, разпъвани на кръст, вързвани и пребивани с камъни, хвърляни живи в пламъците на огъня. Кожодерите го правят и днес, като не винаги може да обяснят действията си със санитарни съображения - но това не е, и от умствена изостаналост и "хулигански подбуди" - правят го съзнателно . За церемониални цели.
През периода 1999-2007 г. само в София са били умъртвени над 70 000 бездомни кучета, през следващите 8 години са изчезнали или умъртвени около 100 000 кучета.
Фондация "Четири лапи" разполага с шокираща документация за множество жестоки кастрации и дори ампутации, извършени без абсолютно никаква хуманност и хигиена. Случва се също така труповете на садистично умъртвени животни да служат за храна на останалите четириноги. Уникален български "принос" към решаването на проблема с бездомните животни е заловените в едно селище бездомни кучета да се откарват в друго населено място и там да се пускат на свобода, след като са били прибрани парите, предвидени за издръжка и кастрация. От "Четири лапи" твърдят, че този метод е разпространен в цяла България. Той е особено популярен преди избори, когато трябва да се отчете "добро екоравновесие".
В ранното средновековие, отношението към кучетата е преобърнато, в Европа те са се превърнали в презирани животни, които нямат достъп до храма. Данте Алигери е един от оцелелите по време на великия чистка на тамплиерите, но той е бил не просто един монах и рицар, а един от лидерите на Третия орден (Троицата). Данте е имал най - висока степен на посвещение. Неговата космологична изследвания на "Божествена комедия", в допълнение към поезията, е пронизана с нумерология. Данте понякога дава трудноразбираеми пасажи, които оставят тези, които изучават работата му в пълно недоумение. В предсказанието на Беатрич, той споменава Вельтро, хрътка, куче, които ще се изправи срещу апокалиптическия звяр с номера 666, "Вълчица" и е негов враг. Вельтро има номер 515.
 |
| Владимир Улянов (Ленин) , брат близнак на Сергей Улянов на път към реката,... за ритуално убийство на торба с котумбаси.Той обичаше животни, и по-късно, след получаване на диплом за образование станал "вегетарианец". |
Беззащитни срещу човека, преданни и доверяващи му се животните са, разпъвани на кръст, вързвани и пребивани с камъни, хвърляни живи в пламъците на огъня. Кожодерите го правят и днес, като не винаги може да обяснят действията си със санитарни съображения - но това не е, и от умствена изостаналост и "хулигански подбуди" - правят го съзнателно . За церемониални цели.
През периода 1999-2007 г. само в София са били умъртвени над 70 000 бездомни кучета, през следващите 8 години са изчезнали или умъртвени около 100 000 кучета.
Фондация "Четири лапи" разполага с шокираща документация за множество жестоки кастрации и дори ампутации, извършени без абсолютно никаква хуманност и хигиена. Случва се също така труповете на садистично умъртвени животни да служат за храна на останалите четириноги. Уникален български "принос" към решаването на проблема с бездомните животни е заловените в едно селище бездомни кучета да се откарват в друго населено място и там да се пускат на свобода, след като са били прибрани парите, предвидени за издръжка и кастрация. От "Четири лапи" твърдят, че този метод е разпространен в цяла България. Той е особено популярен преди избори, когато трябва да се отчете "добро екоравновесие".
Приютите за кучета в страната са добре организирана машина за кучешки холокост под формата на станински жертвоприношения. Интересно е че всички такива приюти са във владение на еврей и сатанисти. ,,Организации“ финансирани от Шалом, повечето от които са само на хартия, водят активни кампании, целяща единствено да не допускат граждани да полагат доброволен труд в приютите.Тези биороботи се борят единствено на хартия и то не за животните, а с хора, желаещи да помагат. И демонстрират пълно неспазване на наредби и правила при посещенията си в приюта. Явно целта е прикриване на случаи на убийства и трафика на животни за масови убиства в специални кланници в Германия.
"Опитът ни учи, че програмите за кастрация, а не изтребването, ще донесат решение на този конфликт”, заяви германският посланик Матиас Хьопфнер. Позитивното, според него, е това, че все повече неправителствени организации за защита на животните, в това число и от Германия, са се ангажирали с тази кауза - кастрация!!!
През последното десетилетие германски граждани и организации са дарили над 7 млн. лева за цивилизованото решаване на проблема с бездомните кучета в България. С парите са подпомогнати програми за кастрация на близо 40 000 четириноги, като 3 200 ( по-документи ) от тях са заминали за Германия.
През последното десетилетие германски граждани и организации са дарили над 7 млн. лева за цивилизованото решаване на проблема с бездомните кучета в България. С парите са подпомогнати програми за кастрация на близо 40 000 четириноги, като 3 200 ( по-документи ) от тях са заминали за Германия.
Снимки на кучета, абсолютно няма да дам, за да не ескалира емоционалния фон, което ще попречи, да се възприеме по-нататъшни текст. Само имайте предвид, че всичко това се случва в нашето време,...
В ранното средновековие, отношението към кучетата е преобърнато, в Европа те са се превърнали в презирани животни, които нямат достъп до храма. Данте Алигери е един от оцелелите по време на великия чистка на тамплиерите, но той е бил не просто един монах и рицар, а един от лидерите на Третия орден (Троицата). Данте е имал най - висока степен на посвещение. Неговата космологична изследвания на "Божествена комедия", в допълнение към поезията, е пронизана с нумерология. Данте понякога дава трудноразбираеми пасажи, които оставят тези, които изучават работата му в пълно недоумение. В предсказанието на Беатрич, той споменава Вельтро, хрътка, куче, които ще се изправи срещу апокалиптическия звяр с номера 666, "Вълчица" и е негов враг. Вельтро има номер 515.
Няма коментари:
Публикуване на коментар