Последователи

събота, 9 март 2019 г.

ТРЪБА ОТ НИЩОТО ЗА НИКЪДЕ

      


**** Визитата на руския премиер Медведев като димна завеса, скриваща грабеж
**** Прави се опит да се присвои националната газопреносна транзитна мрежа

Когато руснаците са решили нещо да си вземат, а българският политически елит – да им го подари (поради лични зависимости и срещу лични комисиони) чудеса ще извършват, за да го постигнат.
И ако операцията се провали, ще я пробват отново и отново. В различни години и по различни схеми.
Само дето „чудесата” ще са пълна глупост – разчитат единствено на наивинитета и пасивността на онези, които ще трябва да платят сметката.
Ние!
Епопеята на газовите сделки на България е препълнена с живи и неувяхващи примери за такива чудеса – дарове или опити за подаръци.

Първият голям дар – плод на зависимости и с цел зависимост на България беше най-голямата вътрешна локална газова мрежа. Тя е над 2200 км тръбопроводи и забележете, концесия за 51 най-големи общини у нас, над 3 000 родни предприятия - волю-неволю абонати. Официално е собственост на „Овергаз” (на олигарха ни Сашо Дончев) – структура, която е типично руско доверено лице, с руско участие и с пряк и непряк руски контрол.
Вторият български „подарък”, който е дневен ред от десетилетия насам и сега отново беше изваден като актуален, е най-апетитното бизнес и геополитическо парче от баницата България – националната газова транзитна мрежа.

------------------
**** Историята на схемите ****

Първата такава операция беше в далечната 1994 г., когато родно-руската „Мултигруп” се опита да да присвои газовата мрежа на България, заставайки на входа и изхода й.
Втората – с решението за нейното концесиониране, взето от правителството в оставка на БСП и Жан Виденов по коледните празници на 1996 г. и отменено през пролетта на 1997 г. под натиска на МВФ и Световната банка
Третата схема беше разиграна в края на 1997 г. и началото на 1998 г. под парадоксалната на първи поглед форма-маскировка за конфликт между България и „Газпром”.
Четвъртата схема беше с директно слагане на картите на масата чрез прочутия Троен шлем на президента Първанов, донесъл толкова загуби за страната ни.
Петата схема се оказа нова маскировка - газовият хъб „Балкан” на премиера Бойко Борисов.
Шестата схема стартира чрез посещението на руския премиер Медведев и се финализира с отварянето на офертите за строителство на мощна газова тръба към Сърбия.
--------------------------------

Поредният днешен напън е поредното чудо, защото това е

___________________________________
ТРЪБА ОТ НИЩОТО
___________________________________

Защо е от нищото?
*** От нищото е, защото засега на турския бряг е излязла само първата тръба от „Турски поток” (ноември 2018 събитието беше отбелязано от Ердоган и Путин с церемония). Тази тръба ще снабдява районът на Истанбул с газ и от нея няма да се взимат количества за износ извън Турция.
*** От нищото е, защото втората тръба още се строи по дъното на Черно море. Предвиденият срок за нейното завършване е краят на 2019 г. Засега строителството й е спряно и със сигурност планираните срокове няма да се спазят. .
*** От нищото е, защото у нас всички са се втренчили, вкл. и критиците на проекта в това, какво ще каже и направи Русия, а никой не се пита какво ще каже и направи Ердоган!
*** От нищото е, защото за да стигне газа до родната територия, той трябва да мине по турската територия. Анкара категорично декларира, че няма интерес към тази втора, експортна тръба и няма да вложи абсолютно нищо в нея. Ще трябва да влагат пари руснаците. А засега за тази цел „Газпром” не е заделил пукнат цент или копейка.

Освен това Турция и Русия трябва да направят следното, за да тръгне газ по тази тръба, ако бъде завършена:
- Анкара да издаде разрешение (лиценз), който Русия да е поискала. Но нито второто условие го има, нито желание за първото.
- Анкара да разреши отчуждаване на терени, държавна собственост и предоставянето им за трасе на газовата тръба, а Русия ( Газпром) да ги закупи или арендува... И тук няма нито една направена стъпка, а това е сложен и дълъг по времетраене процес.
- Русия ще трябва да закупи или арендува терени-частна собственост по трасето на тръбата. Тази операция също ще трае дълго и ще е голям пазарлък.

Разбира се, може да се използва тръбата на транзитния ни сегашен газопровод за Турция, като посоката се обърне обратно – от комшиите към нас.
Техническа готовност уж има.
Обаче този така нар. лупинг осигурява обратен пренос към нас за 3 млрд. кубометра вместо 15,75 млрд.
За да се обърне наистина посоката , трябва да се направи конектор за тези количества – 17.5 млрд. кубометра.
Обаче никой – нито Русия, нито Турция, нито България не само не са планирали, но дори и не са анализирали технологично, финансово и икономически такава идея.

-------------------------------------------
Равносметката е ясна: въпреки фанфарите за „Турски поток”, който щял да стане и български, родната тръба, обвързана с него, е тръба от НИЩОТО. Няма кой да я запълни с газ – нито сега, нито в близкото бъдеще.
--------------------------------------------

Ето защо идеята за турско-български поток умря, както многократно съм предупреждавал в последните две години (последния път на 23 февруари т. г. „Газови неволи с Хъба”)
Но трябваше руският премиер Медведев да дойде у нас на 4-5 март, за да разбере най-сетне родният елит, че замислената руска тръба към Европа – продължение на Турски поток и замисленият хъб „Балкан” като ново название на умрелия проект „Южен поток” са били поредната му гола илюзия.

Премиерът Бойко Борисов млъкна като н... , лидерите на опозицията – също, макар че също горещо подкрепяха така нар. турски, но всъщност руски газов поток и съответния му хъб, наречен демагогски Балкан.
В обяснителен режим се втурнаха енергийната министърка Теменужка Петкова и ръководните ни газови фактори.

- Разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД до Сърбия никога не е било разглеждано като български участък от газопровода „Турски поток“! - заяви например изпълнителният директор на „Булгартрансгаз” Владимир Малинов.
Хайде бе, трябва всички ние да сме били слепи и глухи през изминалите месеци и години!

Хъб можеше да има, но само при едно условие – ако България не слагаше всичките си енергийни яйца в една кошница – руската. Но такава политика иска истинска независимост и съзнание за държавна отговорност, а не примитивен слугинаж.

__________________
ТРЪБА И ЗА НИКЪДЕ
___________________

Тръбата, която ще се строи за Сърбия и Европа, ще е с капацитет между 11.75 милиарда и 12 милиарда кубометра газ.
Тя обаче откъде ще се захранва, след като „Турски поток”, както се разбра тези дни официално (освен неофициалното) се спомина?
Ами тръбата ще се храни от сегашния пренос на газ през Украйна и Румъния. В деня, в който Медведев и руската делегация на „Газпром” се вихреха у нас, руският премиер даде интервю за "Luxemburger Wort" във връзка с предстоящото му посещение там.
В него той заяви, че преносът на газ през Украйна ще бъде запазен, а няма да бъде отрязан изцяло. Е, с това „отрязване” политици, медии, експерти ни баламосваха сума ти време. Сякаш не знаеха, че Меркел и Германия поставиха условие за „Северен поток 2” – ще го има, ако през Украйна продължат да тече синьо гориво – вярно, не стотици милиарди, но много десетки и десетки милиарди кубометри газ.

Идеята на „сръбската тръба” (да я наречем така) е следната:
--- около 11-12 млрд. кубометра газ влизат в Сърбия;
--- тя си взима 2 милиарда и 9 милиарда влизат в Унгария;
--- Унгария ползва от тях 4,7 милиарда и 4.3 милиарда влизат в Словакия;
--- Словакия или ги ползва, или ги праща в Австрия – в големия газов хъб Баумгартен.

Но това също е съшита с толкова прогнили конци концепция, колкото бяха и тези за Южен поток, за Турски поток, за хъб „Балкан”.

Защо?
Защото засега потребител на тази газ има само и единствено в Сърбия!
Само за 2 милиарда кубометра. Само една шеста от капацитета на замислената тръба на стойност 2.868 милиарда лева (без ДДС) .

**** „Настъпи краят на газовия монопол на Русия!” ****

Знаете ли чие е това изявление?
На унгарския премиер Виктор Орбан.
А по какъв повод е направено?
Направено е в края на миналата година при подписването на споразумението между Унгария и Румъния за внос на повече от 4 млрд. кубометра румънски газ годишно. Този внос ще стартира от 2019-2020 г.

Тук е необходима една скоба.
Румъния си осигури енергийната независимост, като направи съответните проучвания и разкри газови полета. Оценките са за около 60-70 млрд. кубометра газ на първо време.
България обаче, чиято съседка ни е тя, въобще не прояви интерес към евентуален внос, които би ни струвал и по-евтино от руския ( руският се оскъпява заради таксите за пренос в различните държави по пътя на тръбата)
Конекторът Русе-Гюргево пък се оказа съвсем странно направен – може да пропуска едни количества газ на север (около 1.5 милиарда) и минимални – три пъти по-ниски, само 0.5 милиарда на юг, към нас. Аз си имам отговор какви лобистски и геополитически интереси на две големи държави и какви пари играха в Еврокомисията, за да приеме и финансира тя такъв проект.

Какво се оказа? Румъния ще стане голям европейски газов доставчик, вкл. и с износ за Унгария – около половината от необходимите й количества.
Тогава защо Будапеща ще трябва да проявява интерес към някаква българско-сръбска тръба? Още повече, че и в момента Сърбия се снабдява с газ от Русия през Украйна и Унгария. За разлика от нас унгарците бранят интересите си и въобще не смятат да режат за скрап тези тръби, нито мислят да простят неустойките по договорите с „Газпром”.

Абсолютно същата е историята и със Словакия.
И с газовия хъб Баумгарден в Австрия, за който са предвидени дори количества от руския „Северен поток” 2, които евентуално да се изнасят в споменатите вече две държави.

Тогава тази тръба за 2.866 милиарда лева (без ДДС) за някъде ли е или е за никъде?

*************** ТАЙНИЯТ ЗАМИСЪЛ **************

Идеята на тръба – продължение на „Турски поток”, а сега просто тръба от България за Сърбия е заради таен замисъл.

Тази тръба с капацитет 11-12 млрд. кубометра газ на първо време ще бъде запълнена под 30% от мощността й. Следователно и таксите за пренос ще бъдат минимални.

За да се построи, родната „Булгартрансгаз” има няколко възможности:
1. Стоков кредит (доставка на тръби, като стойността им се оформя като заем). Руската медия „Комерсант” вече написа кой ще е доставчикът на тръбите -"Трубная металлургическая компания" (ТМК) на руския милиардер Дмитрий Помпянски.
2. Заем от външните пазари. Но коя световна банка ще се бръкне за 1.4 милиарда, след като тръбата е от нищото и за никъде? Освен някоя руска, която обаче може да осъществи операцията си по заема чрез някоя западна като посредник.
3. Облигации на „Булгартрансгаз” на световните финансови пазари. И тук изниква въпросът кой ще ги купи, щом тръбата е от нищото за никъде? Освен същия този „Газпром” чрез прикритието на световни банки.
”Газпром” понеже той е наясно с тайния замисъл на операцията – тръба към Сърбия и уж, ама в действителност е към Европа. И основен печеливш от нея.

И в трите варианта родната „Булгартрансгаз” ще трябва да гарантира взиманите назаем пари с активите. Тези активи са националната газопреносна мрежа.
Както вече разбрахме, тръба ще се строи, но продажбите на газ от нея практически ще са минимални. Сметката не излиза!
А когато сметката не излиза, заемът не може да се плати. И съответно активите се прибират от кредитора, както банката ще ви вземе жилището чрез ипотеката, ако не плащате дълга си към нея.

Затова БЪЛГАРСКО-СРЪБСКАТА ТРЪБА Е ПОРЕДНИЯТ ОПИТ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА БЕЗЦЕНИЦА НА ЕДНО НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО – НАЦИОНАЛНАТА ГАЗОПРЕНОСНА ТРАНЗИТНА МРЕЖА.
Руска приватизация вероятно с някакви проценти от активите й за родните корифеи на тази далавера.

Освен това споразумението с „Газпром”, което беше подписано у нас, в София, при посещението на руския премиер Медведев, е заковало срок за завършване на тръбата – края на годината. Сега е март. Ясно е, че тръбата няма да бъде завършена.
Апропо, в обществената поръчка за строителството й е записано условие да се посочи коефициент на ескалация (оскъпяване), който се използва като инструмент само при по-дългосрочни строителства.

При такова споразумение попадаме в капана, наречен АЕЦ „Белене”. Ще осъдят България – Булгартрансгаз на абритраж за стотици и стотици милиони евро, може би и милиард.

Турски, сега преименуван на Сръбски поток, е въжето, на което ще бъде обесена България!

Уж неуспешното посещение на руския премиер Медведев беше димната завеса през тази операция! Той и Борисов не подписваха договори, но други свършиха тази работа зад кулисите, както стана с прословутия анекс за АЕЦ „Белене”, след който увиснахме с 600 млн. евро

Пряката цена на тази афера е по 400 лева взети на калпак (без ДДС) от всеки – вкл. и от пеленачетата, непряката – хиляди...
Дали ще се сбъдне или не тази нагла операция – зависи от нас!

........................
Бел.: по това дали някоя партия, експерт, медия, коментатор ще повдигне тези въпроси или ще ги премълчи, може категорично да се отсъди кои са в действителност патриоти и кои – комисионери или техни изпълнители.
И кои русофоби играят такива роли по поръчка на русофилското лоби у нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар