"Върховната истина"(Парам-Атма): МАНТРА УЧЕНИЕТО

Мантрата е сричка, звук, дума или съчетание от думи, открити от великите мъдреци в състояние на дълбока медитация. Някои мислители дефинират Мантра най-общо като “молитва”, “формула на преклонение”, мистични срички и т.н. Независимо дали е обосновано или не, учението за Мантра съвсем не е толкова абсурдно. Мантра е сила, която е на разположение независимо от начина по-който ще бъде използвана. Мантра може да нарани или убие човек. “Ако по време на посвещаването се изпълнява определена Мантра, наречена Ведхадикша, се постига преминаване на сила от страна на гуру по посока на неговия ученик” /куларнава-тантра/. Според тях, тази сила е толкова мощна, че под влияние на нейния импулс ученикът може да загуби съзнание. Накратко казано, Мантра е сила при това сила под формата на звук. Корена “ман” означава мисля. Мисълта е сила също като ума, който действа чрез мисълта. Следователно мисълта е също така реална, както и материалните обекти. И материалните обекти и мисленето са проекции на Космическият разум /Брахман/. Какво представлява звукът? Звукът се възприема от слуха и притежава две измерения - изразени чрез букви и звук, който не може да бъде изразен с букви. Вторият вид се получава при удара на два предмета един в друг. Звукът, като Брахман-звук е който не се получава от сблъсъка на две материални тела. Изразения чрез букви звук е съставен от изречения, думи и отделни букви. Този именно звук притежава значение в материалния свят, например: Когато се произнесе думата стол възниква идеята за стол. Когато се произнася Божествена мантра, възниква идеята за Божеството, чието име е тя. Душата е подложена на всякакви влияния, които се изсипват върху нея от необятната Вселената. До съзнанието и достигат само онези, които са привлекли вниманието и, а подбора се осъществява от Манас /умствено тяло/.Умственото тяло анализира тези сетивни впечатления и ги предава на интелекта. Когато един обект е представен на ума и бива възприет, умственото тяло се формира според формата на възприемания обект. Това се нарича умствена Врити /модификация/ и целта на ученика е да я подтисне. Така, чрез умствена модификация умът отразява външния предмет. След като представлява този външен обект, умственото тяло също е толкова обект колкото и външния. Външния т.е. физическия обект, се нарича “плътен”, а умственото отражение се нарича “фин”. Освен предмета обаче съществува и умът, който го е възприел. Умът следователно има два аспекта – в единия той е възприемащия субект, а в другия възприетото под формата на умствена модификация . Когато умственото тяло възприема даден обект, той се трансформира в този обект т.е. формата му. “Така, когато умът мисли за божеството пред което се прекланя, благодарение на постоянството на своята вяра в крайна сметка започва да наподобява на това Божество. Това е един от принципите на религиозната практика” /А. Авалон/. След като външната форма е обект, вътрешната фина форма също е обект. Този аспект на ума, които има познавателен характер се нарича Име, а когато умът е обект на самия себе си се нарича Форма. Плътният звук или говоримата реч, както и плътния физически обект обозначен от речта, са проекция на фините звук и обект. Следователно в плътния /материален/ свят звукът означава “език” – т.е. изречение, думи и букви които са израз на мисълта, т.е. Мантра. Във финия или ментален свят, звукът е онзи ум, който в аспекта си на познаващ “дава имена”, а обект, е същият този ум които оставя ментална следа върху своята познавателна дейност. Какво събужда дейността на Самсара /прераждане/? В качеството си на причина, прераждането също трябва да има причина. Тази причина е звука и името независимо дали е в своята фина или материална форма. Прераждането се задейства с цел първо да създаде ментални представи. Така се получава “шабда и артха” или с други думи име и форма, които са неразривно свързани. Звука не е възможен без обект и обратно. Гръцката дума “логос” също означава съответствие между думата и мисълта. Така се очертават две линии на сътворението – първо, звук и обект във своята фина форма и второ, идеите и езика в съответствие с техните материални обекти. Съществуването на обекта се представлява от външните и вътрешни обекти, видени съответно от менталното или физическо зрение. Менталният обект предшества физическият обект. Мисълта е “вечно движеща” и е една и съща за хората от всички националности. Когато един индиец или българин си помислят за някакъв обект в двамата се събужда една и съща представа, независимо дали тя е предизвикана от вида на обекта или от самото произнасяне на неговото наименование. Така, докато мисълта-движение е еднаква за всички хора, външният израз е различен. Може да е имало един език в миналото, но днес, различията на речта между народите, може би се дължи на тяхното индивидуално развитие във времето. Независимо на какъв език говори човек, когато произнася името на определен обект, това всъщност е материалния израз на вътрешното движение на мисълта. “Името на обекта събужда мисълта, а като умствена дейност мисълта всъщност е съзнание. Тази умствена дейност може да се усъвършенства така, че сама по-себе си да се превърне в съзидателна Сила. Това е Мантра–съзнание” /А. Авалон/.

Мантра се изявява едновременно като субект и обект. Най-напред във фината форма на ума като израз на идеи, след което изявата на Мантра придобива материалност под формата на слово. Неразривно свързана е и с физическите обекти. Естественото наименование на всяко нещо е звукът, който бива произведен от действието на движещите сили, които съставляват въпросния обект. За това в духовните среди е прието, че ученикът, който на ум или на глас произнася естественото наименование на даден обект - пресъздава отново и отново същия този обект. Когато Мантра се “събуди”, или това е Мантра–съзнание, едва тогава ученикът може да приведе Мантра в действие. След като разполага със съзнание, човека прибягнал до съответната Мантра, може да стане господар на каквото си поиска. Джапа /повторението на Мантри/ може да се сравни с опитите на човек, който разтърсва друг човек с намерение да го събуди от дълбок сън. Двете устни на човека представляват Шива и Шакти. Движението им представлява съвкуплението между Шива и Шакти. Произведения по този начин звук е в природата на “семето”. Така получената Мантра-съзнание изглежда като “син” на ученика. Това е еманация на ученика, създадена да облагодетелства единствено самия ученик. Всички Мантри са в тялото като форми на съзнанието. Когато Мантра се практикува така както следва, тя съживява умствените впечатления или спомените без значение колко назад във времето и в умственото тяло се получава обект. Същността на Мантра практиката се състои в следното: “Когато Върховната точка “покълва” за да създаде три неща /Бинду, Нада, Биджа/ - тогава възниква и онзи външно неизявен звук наречен звукът-Брахман” /Кундалини йога/. Този звук който всъщност е Върховната точка и следователно е всепроникващ в човешкото тяло, най-напред се появява муладхара чакра. Казано е: “в тялото в муладхара първо идва въздухът. Когато човек иска да каже нещо, той въздейства върху този въздух чрез съзнателно усилие и това въздействие е всепроникващият Шабда-Брахман” /Кундалини йога/. Звукът-Брахман се изявява външно благодарение на “въздуха”, този “въздух” стига до пъпната област и се съединява с умственото тяло. Това е първия етап на звукът-Брахман. Следващия етап, изявеният външно звук се издига до сърцето където се слива с интелекта. От тук същия този въздух стига до устата и бива произнесен така, че да бъде доловим за слуха. На този етап звукът- Брахман се нарича реч. Звукът бива попиван отново по обратния ред. “Този, който познае великия Бог на словото ще познае и недиференцираното просветление на “Аз-а”, който не може да бъде засегнато нито от думи, нито от каквото и да било друго нещо” /Йогакундали-упанишада/.

Звукът на ОМ в своята втората степен на изява Пашянти се явява като Бинду тоест зародиш от който възниква диференцираното разнообразие на множеството отделни звукове Нада в третата степен Мадхяма Древните тракийски граматици са създали на тази основа азбуката на санскритския език Самите тези звукове стават Биджа тоест семе за следващото проявление на звукът в по грубите форми на звукосъчетания думи възприятия разсъждения и т н Матрика та тоест звуковата единица отделната буква е съставена от трите фундаментални части Биджа Нада и Бинду Биджа та това е специфичният звук на отделна буква който е пречистен и не е смесен с останали звукове . Например дългата гласна А Тя като чист звук може да бъде биджа тоест семе от което се образуват други звукове В същото време повтаряме мисленно звука А ние може да префиним този звук правим НАДА и посредством наблюдение да видим че той произлиза от късият звук А Късият звук А се явява като Бинду каузална причина за възникването на дългият звук А За да се обясни по добре произхода на буквите една от друга трябва да се познава граматиката на санскритски език и как се образуват буквите.Например има някой основни гласни от които се образуват останалите гласни Съгласните пък се образуват като се сложи преграда на дъха Самите съгласни не могат да бъдат изречени без помощта на гласна Всички тези букви произлизат една от друга по познатият цикъл Биджа Нада Бинду .Самите съгласни пък се използват за декорация на гласните и затова се наричат Вянджана буквално декорация украса И действително без помощта на гласна буква не е възможно да се изрече съгласна буква Това е важен принцип в санскритския език на който се обръща специално внимание от древните граматици Съгласните могат да бъдат изречени само когато до тях има гласна която да ги акти вира Това е вярно дори и в тяхната фина форма на проява като мисъл Ние не можем да си мислим за съгласна буква без при това да употребим гласна която да я активизира Тук трябва да отбележим че има доста разлика между българската граматика и санскритската където например звуковете Р и Л се смятат за гласни .Самите принципни гласни са и се разделят на къси Храсва дълги Диргха и удължени Плута които се използват повече във ведите Три от тях са основни А И У и на тях съответствуват дългите А И У От основните гласни се образуват съставните гласни Е АЙ О АУ Има още две прости гласни които също имат дълга и къса форма Л и Р Към тези четиринадесет гласни се прибавят още две Анусвара буквално след гласна образува се от гласна като към нея се прибавя М накрая и устните се затварят напълно като М то става носово Например към А става АМ към О става ОМ и т н Висарга буквално емисия и се образува от гласна като към нея се прибавя накрая едно безгласно придихание Х Например към А става АХА към У става УХУ и т н Последните две се използват по скоро за благозвучие на речта Така броят на всички гласни са 16 Това са 16 Шакти или Матрика Или 16 форми на съзнание или 16 прояви на Кундалини.

Човекът е творение на звука, който създава нашите раз-
лични тела, започвайки с каузалното тяло.Слово е вибрацията на космическото съзнание, което е първоизточникът на времето,
пространството, разума и праната. То формира идеалната
схема или дхарма, която стои зад съществуването на душата.
финото тяло също е творение на звука. Звукът е сетивното
качество на етерния елемент, което генерира и поддържа
полето на впечатленията - финото тяло. Самата прана е неп-
роявен звук, който ние чуваме чрез естествения звук на
дишането. Дори физическото тяло е оформено от звук. Речта,
дишането и пулсирането на сърцето създават ритъма, чрез
който функционира физическото тяло. Човешкото тяло е звуково тяло и ние можем да работим върху неговите енергии само чрез звука. Човешкото тяло може да бъде представено чрез буквите на санскритската азбука, което се нарича Мантра Пуруша или „човекът на звука". В това отношение шестнадесетте санскритс-
ки гласни оформят главата на Мантра Пуруша; петте набора
от по пет съгласни, общо двадесет и пет, формират четирите
крайника и туловището. Петте полугласни и четирите шумо-
ви фрикативни („с" , твърдо и меко „ш" и „х") изграждат тъ-
каните, прана и ума. Гласните са с отворен звук и не зависят от съгласните за своето произношение. Затова те представляват ума и духа, безформеният аспект на реалността, който работи чрез главата и сетивата. Съгласните са зависими звукове, които се
нуждаят от гласни, за да бъдат произнесени. Затова те пред-
ставят материята и формата, която се изразява в тялото чрез
туловището и крайниците, които ни придават форма и ни
позволяват да функционираме в материалния свят. Полугласните, както показва името, са междинни звукове между гласните и съгласните, полугласни или полусъгласни.Шумовите фрикативни също са междинни по природа, тъй като те могат да бъдат удържани по-дълго от обикновените съгласни. Полугласните управляват външните тъкани и елементите на тялото. Шумовите фрикативни звукове (с, ш,ш', х) управляват дълбинните тъкани, дъха (прана) и ума и притежават една особена сила да пораждат топлина. Те са междинни фактори, чрез които духът (главата), представен от гласните, сътворява и управлява материята (тялото), представена от съгласните. С други думи, тези съответствия не са просто случайни и несъществени, но отразяват универсални те енергийни свойства на звука. Чрез повтарянето на звуковете на санскритската азбука съобразно тяхното специфично място в тялото, ние можем енергийно да наситим цялото тяло със съзнание и прана и да премахнем всякакви препятствия в тези области.Съгласните на Мантра Пуруша са особено полезни при лечение на артрит или други мускулно-скелетни болести, като се използват мантри за крайниците и туловището. Ние можем да визуализираме праната, излъчвана от всяко от тези места, заедно с вътрешното повтаряне на мантрата. По този начин Мантра Пуруша става форма на пранаяма или разширяване на жизнената сила.Гласните на Мантра Пуруша лекуват сетивни разстройства и други болести на главата, ума и мозъка. Мантрите за тъканите и чакрите са от особена важност и могат да бъдат използвани за зареждане на тялото с енергияотвътре и чрез гръбнака и чакрите.Ние можем да използваме тези звукове за оттегляне на прана от различни части на тялото и поместването й само в ума. Като използваме Мантра Пуруша, ние можем да добием власт над нашите крайници, сетива, прана и ум, научавайки се да включваме и изключваме енергията и вниманието спрямо различни части на тялото. Санскритската азбука е огърлицата от букви, която Богинята, Йога Шакти или Кундалини, носи. Един от начините да пробудим тази енергия е да рецитираме тези букви поред отгласните към съгласните и полугласните.Азбуката се рецитира от гърлената чакра надолу до основата на гръбнака и след това нагоре до третото око. Това изтегля звука и праничния ток надолу към основата на гръбнака, за да пробудят кундалини. Гърлото бележи вайкхари,или доловимият стадий на звука. Сърцето бележи мадхяма,или праничният стадий на речта. Пъпът бележи пашянти,или менталната (просветлената) форма на речта. Кореноватачакра бележи пара, или върховното равнище на речта, което е отвъд думите. В това отношение висшата сила на речта лежи скрита долу в кореновата чакра като кундалини шакти.