Тайна № 5: АНТИВИРУСНАТА ПРОГРАМА МОЖЕ И ДА ВИ РАЗБОЛЕЕ

Повечето от нас имат антивирусни програми на компютрите си. Същото е и с човешкия харддиск. Важи както за съзнанието, така и за подсъзнанието и най-вече за онова, което аз наричам сърце (подсъзнание + съзнание + дух). Ние се раждаме с антивирусна програма, която би трябвало да ни защитава от физически и емоционални увреждания и да ни спестява преживяванията, които могат да ни наранят. Колкото повече негативни преживявания трупаме, толкова повече „вирусни дефиниции” добавя програмата, точно както прави компютърната антивирусна програма при появата на нов вирус. Антивирусната програма на човешкия харддиск е програма, реагираща на дразнители. В основата си това е вроденият инстинкт да търсим удоволствие и да избягваме болката, който с възрастта добавя все повече дефиниции и дистинкции. Децата не използват логиката в същата степен като възрастните и действията им се основават повече на принципа на болката и удоволствието. Ако един възрастен е мил, говори нежно и се усмихва на малкото бебе, това му е приятно и бебето най-вероятно ще се почувства привлечено от него. Ако дадете на малкото дете да вкуси сладолед, ще видите как на лицето му се изписва: „Какво е това? Искам още!” Всички имаме такива ранни спомени. Обратното също е вярно, независимо дали е заради болката, че не получаваме желаното удоволствие (не ни дават сладолед), или е буквална болка (например пипваме горещ котлон). Чрез болката и удоволствието децата се научават дали трябва да се стремят към нещо, или да го избягват. Като възрастни обаче знаем, че детските реакции невинаги са логични. Детето може да търси нещо приятно – сладолед или бонбон, – когато е болно. Или да избягва болката до степен, в която престава да се радва на живота, например поради страх от буболечки, защото някога някаква буболечка го е ухапала. Би трябвало да сме наясно, че и собствените ни реакции понякога не са логични. Това, което невинаги осъзнаваме, е, че и ние действаме според реакциите си на дразненията, като търсим удоволствието и избягваме болката.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          Скритите източници на нашите реакции                                                                                                                                                                                            Причината да не възприемаме действията си като реакции е, че не съзнаваме дразнителя, който ги предизвиква. Този дразнител винаги е спомен. Но в паметта ни (харддиска) има три вида спомени, които може и да не сме в състояние да си спомним. А дори да можем, реакцията ни невинаги изглежда логична. Унаследените спомени, предезиковите спомени (отпреди развитието на логичното мислене) и травматичните спомени се превръщат в защитна система, действаща на принципа стимул/реакция. Преди всичко нека разгледаме тези три типа спомени.                                                                                                                                                                                                                                                                                       Унаследени спомени                                                                                                                                                                                                                                                                    Всички ние наследяваме спомени на клетъчно ниво от родителите си, също както човекът с трансплантиран орган получава спомени на клетъчно ниво от донора. Аз (Бен) вярвам, че тези спомени на клетъчно ниво са буквално кодирани в ДНК на всяка клетка. Когато яйцеклетката и сперматозоидът се съберат при зачеването, те създават нова клетка – прекрасно въплъщение на чудотворната хармония между мъжа и жената. Това е вярно не само във физически, но и в нефизически аспект. Също както Джони има очите на майка си и брадичката на баща си благодарение на наследената ДНК, така е наследил и спомените на клетъчно ниво от родителите си. Елементарната логика подсказва, че същото се е случило и когато мама и татко са били заченати. Означава ли това, че Джони е получил спомени на клетъчно ниво и от баба, прадядо и прапрапрабаба, която е живяла още преди Гражданската война? Определено. Според мен (Бен) тези спомени на клетъчно ниво се предават по-конкретно чрез ДНК на белите кръвни телца. Сега едноклетъчният Джони има всичко, което един ден ще се превърне в онзи красив двайсет и пет годишен Джони на сватбения му ден. Напълно разбираемо във физическо отношение, но все още недотам познато по отношение на клетъчната памет. Тези наследени спомени на клетъчно ниво могат да бъдат добри, лоши и зли (за почитателите на Клинт Ийстууд), както и всички междинни нюанси. Отговорът на въпроса за един милион долара е „Да”. Спомените на клетъчно ниво, завещани от моята пра-пра-пра-прабаба, могат да се активират вътре в мен и да предизвикат нежелани мисли, чувства, действия и психичен стрес. Не унивайте! Ако ви се струва, че душевното ви езерце се е изпълнило с тиня и възможностите за контрол и избор се изплъзват между пръстите ви, има надежда! Като всички останали и унаследените спомени на клетъчно ниво могат да бъдат изцелени с помощта на Лечебните кодове, както подробно ще покажем по-нататък. Не мога обаче да не спомена, че без Лечебните кодове този проблем може да стане доста фрустриращ, а в някои случаи и нерешим. Фактът, че мислите, вярванията и моделите на поведение на човека могат да извират от нещо, което се е случило, преди да е бил роден, е най-малкото дразнещ, но в някои случаи може да доведе до безнадеждност, отчаяние и болест. Смятаме, че това е една от причините, поради които психологическата помощ и психотерапията са неефективни при много хора. Не можете да се справите с проблем, за чието съществуване не знаете. За щастие, ние сме разработили тест, с който да откриваме такива спомени, когато нямаме друг достъп до тях.                                                                                                                                                                                                                     Предезикови спомени                                                                                                                                                                                                                                                                   Преди да сме се научили да говорим добре и да мислим рационално, в живота ни са се случили много събития. Всички тези спомени са записани също като другите, но пречупени през призмата на съзнанието, което сме имали тогава. През първите шест години от живота си живеем в състояние, определяно от делта и тита мозъчни вълни. Това означава, че преживяванията ни директно се запечатват в мозъка, без да бъдат филтрирани през рационалните и съзнателни преценки, които развиваме с възрастта. Ако бебето се събуди през нощта с мокри, студени и изцапани пелени, то ще се разпищи, колкото му глас държи, само и само да се отърве от неприятното усещане. Но ако всеки път, когато събуди майка си, тя е сърдита, ядосана и може би дори груба, след известно време то ще иска да избегне и това. То няма как да знае колко много работи майка му и колко уморена и потисната се чувства, защото е твърде малко, за да борави с думи и понятия. Знае само, че ако избегне една болка (дразнещите пелени), ще изпита друга (ядосана майка). Освен това ще чувства, че има право на чисти и сухи пелени, както и на нежно отношение от майка си, но няма да разбира тези емоции, защото не разполага с думи и понятия за тях. Цялото това объркване се съхранява в предезиковата памет и може да се активира всеки път, когато му се прииска да получи отговор на физическите си потребности или грижа и любов от някоя жена. Или всеки път, когато се събуди през нощта, особено ако тази ситуация се е повтаряла многократно.                                                                                                                                                                                                                                                                           Споменът за близалката                                                                                                                                                                                                                                                         Имах клиентка с коефициент на интелигентност 180, която бе завършила елитен университет с отличие и очаквания за триумф на „Уолстрийт”. Твърдеше, че се чувства здрава, но има проблеми с успеха: „Постоянно саботирам себе си в кариерата. Всички ми предсказват забележителни успехи на „Уолстрийт”, но открие ли ми се такава възможност, аз неизменно намирам начин да объркам нещо”. С помощта на Лечебния код тя достигна до спомен от пет или шестгодишна възраст. Било през лятото и майка й дала близалка на сестра й, а на нея – не. Навярно очаквате драматичен развой – например сестра й хвърля близалката и я уцелва между очите, тя пада назад, удря си лошо главата и я откарват в спешното отделение. Но трябва да ви кажа, че нищо такова не се случило. Това било всичко: майка й дала близалка на сестра й, а на нея – не. Дори казала: „Сестра ти вече си изяде обяда, когато и ти си го изядеш, ще ти дам и на теб”. Какво лошо е направила майката? Абсолютно нищо. Но този спомен бил кодиран, пречупен през очите и мисленето на петгодишното дете. Не забравяйте, че тогава тя се е намирала в делта-тита състояние. Споменът си останал такъв, пречупен през очите на петгодишното момиченце и запечатан в подсъзнанието, докато нещо друго не го промени. Тези спомени от фазата преди развитието на езика и логичното мислене се превръщат в страшилище за цял живот. Имаме хиляди такива спомени. Каква част от това, което знаем за света, сме научили през първите четири или пет години от живота си? Огромна. И цялата тя е кодирана през погледа и ума на детето, което сме били тогава. Всичко се записва в онова делта-тита състояние на мозъчните вълни, без да бъде преработено от по- зряло съзнание. Активирани наново, тези спомени са такива, каквито са били по времето, когато сме ги преживели – от петмесечна до петгодишна възраст, а не променени от трийсетгодишно рационално обмисляне.                                                                                                                                                                                                                                                                          Травматични спомени                                                                                                                                                                                                                                                  Травматичните спомени се запечатват през целия живот, а част от тях са унаследени. Интересното при този вид спомени е, че когато преживеем травма, дори минимална, рационалното ни мислене в някаква степен се изключва. Защо? Защото изпадаме в шок. Ако сте виждали човек в шок, дори по телевизията, навярно знаете, че понякога той не е в състояние да говори, не знае къде се намира или не съзнава какво се е случило. Нека обясня как се случва. Преди четири години ме глобиха за превишена скорост и аз реших да премина опреснителен шофьорски курс вместо глобата да си стои в досието ми. Полицаят се представи и изнесе кратка реч. Никога няма да забравя нещо, което той каза тогава: ако спазваме определена дистанция и нормални условия през нощта и пред колата пред нас изскочи животно, нямаме време да мислим: „О, този шофьор натиска спирачките, по-добре да сваля крака от газта, да го преместя върху спирачките и да ги натисна, за да не се ударя в него.” Невъзможно е. За щастие обаче, каза той, ние разполагаме, вграден механизъм, който прави всичко това автоматично. Когато стоповете пред нас светнат, логическият мозък заобикаля и се задействат реакциите. Онази част от мозъка ни, която отговаря за реакциите, откликва мигновено, много по-бързо, отколкото можем да си помислим. Тя ни кара да преместим крака върху спирачките и ни спасява от катастрофа. Не знам дали този полицай някога е учил психология, но той беше съвършено прав. Това, което той каза, важи с особена сила за спомените, които се съхраняват в паметта ни като травми. Помните ли примера с момиченцето, което не получило близалка? Случаят със сигурност е бил травматичен за нея. Може да ни звучи абсурдно, защото майка й не е направила нищо лошо, никой не е крещял и не се е карал, никой никого не е ударил, никой нищо сериозно не е изгубил – не се е случило нито едно от онези неща, които като възрастни намираме за травматични. Ето какво се е случило и се е запечатало в ума на петгодишното дете: „Мама даде на сестра ми близалка, а на мен – не. Това означава, че обича сестра ми повече от мен. А щом обича сестра ми повече, значи на мен нещо ми има. Затова, когато се срещам с други хора, и те няма да ме обичат, защото ще виждат, че нещо не ми е наред”. Това чувство се е загнездило дълбоко и се е превърнало в самоизпълняващо се пророчество, в програма на харддиска, която казва: „Аз няма да бъда обичан, няма да преуспея, защото нещо не ми е наред”. И познайте какво става? Точно така бе живяла тази жена цял живот, докато не се върна назад с помощта на Лечебния код и не коригира този спомен. След като клиентката ми изцели спомена за близалката, тя получи повишението, което отдавна й се изплъзваше, и наистина започна да жъне смайващи успехи на „Уолстрийт”. Отношенията с майка й, които до момента бяха напрегнати, без никой, включително тя самата, да знае защо, се оправиха и двете станаха по-близки отвсякога. Всичко в живота й се промени, защото вече нищо не я дърпаше назад. Споменът за близалката е бил травматичен за нея или поне за петгодишния й Аз. Когато в живота й се случело нещо, свързано с този спомен, чувствата, мислите и действията й се основавали на тази травма. Ето част от нещата, които биха могли да реактивират спомена за близалката: взаимоотношенията, мислите и разговорите за успехи и провали, за самочувствието или чувството за малоценност, всяка надпревара и конкуренция, храните и напитките, необходимостта да помоли някого за нещо. Когато травматичният спомен се реактивира, той прави точно това, за което говореше полицаят – заобикаля логиката и задейства реакциите.                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Когато подсъзнанието взема надмощие                                                                                                                                                                                                                          Как се нарича този процес? Стресова реакция! Точно това има предвид д-р Липтън, говорейки за страха, който изпитваме, без да сме застрашени. Той ни пречи да реализираме потенциала си и да имаме любящите взаимоотношения, които желаем. Затваря клетките и рано или късно причинява здравословни проблеми. Когато бъде активиран травматичен спомен, съзнанието може да бъде заобиколено. На преден план излиза подсъзнанието и прави онова, каквото то намира за необходимо. Това обикновено включва стресова реакция на организма. Затова и толкова често казваме или правим неща, които постигат точно обратния ефект на онова, което искаме, а при това ги повтаряме отново и отново, без да знаем защо. Тези унаследени спомени, датиращи от периода преди развитието на езика и логичното мислене, както и травматичните спомени, формират защитна система от вярвания, действаща на принципа стимул/реакция. Защитна система означава, че съзнанието използва тези спомени, за да защитава бебето, докато порасне и стане възрастен мъж или жена. Както бихте могли да предположите защитната система отрежда по-висок приоритет на болезнените спомени при задействането на контролните системи на организма. Когато определена ситуация в настоящето активира някой от тези болезнени несъзнателни спомени, ние отново го преживяваме, потискайки логичното си мислене. Но какво би могло да реактивира такъв спомен? Едно лято, когато най-малкият ми син, Джордж, беше на около годинка, се разрази страховита буря. Вятърът духаше със сто и двайсет километра в час и вдигаше всичко във въздуха. Каквото имаше неукрепено в двора, се разлетя. Два големи клона бяха ударени от мълния и се стовариха на земята. Валеше град, небето се раздираше от светкавици, грохотът беше оглушителен. Беше страшно даже за възрастните. Но най-лошото беше, че бурята ни хвана навън. След като се прибрахме вкъщи, спря токът. Така Джордж не можа да се почувства в безопасност, дори когато стигна до най-сигурното място. Преживяването го травмира, както е редно за съзнанието на едногодишно дете. Защо? За да не излезе навън по време на тази или някоя следваща буря и да пострада. Уплахата го кара да търси безопасно място. Когато бурята отмина, споменът се запази като травматичен и той ще избяга от следващата буря, която би могла да го нарани. В продължение на поне година и половина след това, когато видеше облаци в небето, Джордж се плашеше и започваше да плаче. Същото се повтаряше, ако задуха малко по- силен вятър, ако завали дъжд или се чуе гръмотевица. Всеки път, когато нещо в настоящето му припомнеше онази буря, той плачеше и пищеше. Дали това бе логично и разумно? Не, но Джордж продължаваше да чувства същото, което бе почувствал в онази буря, когато беше на една годинка. Така работи защитното програмиране. Когато нещо в настоящата ситуация се асоциира с травма от миналото, първичната травма се реактивира. Съзнанието и най-вече подсъзнанието работят с асоциации. Ето че ви разкрих една голяма тайна, която може би никой друг на земята не знае. Когато правите неща, които не искате да правите, мислите неща, които не искате да мислите, и чувствате неща, които със сигурност не искате да чувствате, вие всъщност активирате спомен. Защитната ви система решава, че по някакъв начин обстоятелствата са свързани с минала травма, може би с вашия „спомен за близалката”.                                                                                                                                                                                                                                                                         За сърцето всичко е настояще                                                                                                                                                                                                                                                 Това са болките на вашето сърце – за него те не са минало, а се случват в момента. Сърцето съществува във фокуса на една 360-градусова реалност, където всичко е в сегашно време. Затова, когато се активира болезнен или приятен спомен, вие не се изправяте пред нещо, което се е случило преди десет, двайсет или трийсет години. То се случва в този момент. Не се ли чувствате точно така? Със сигурност. Само ви се струва странно, че чувството не се вписва в настоящата ситуация, и това предизвиква объркване и противоречивост. Това, което чувствате, е много силно и изисква вниманието ви, но изглежда нелогично по отношение на живота ви в настоящето. Когато се озовем в такава ситуация, обикновено търсим обяснение, за да не полудеем. Приписваме чувствата си на нещо, което се случва в момента, това ни изглежда малко по- логично, макар и не съвсем. Жената от историята с близалката нямаше никаква идея защо саботира сама себе си. Мислела си, че може би не е достатъчно уверена, и затова се записала на курсове. Не постигнала резултат, затова решила, че е нещо друго: може би фактът, че е жена, или някаква черта на характера й, или Бог знае какво. Непрестанно търсела обяснение на склонността си да бяга от успеха.                                                                                                                                                                                                         Когато постъпваме така, това поражда изцяло нов проблем. Объркваме нещо в настоящия си живот, което би могло изобщо да не е проблем, но ние му придаваме такова значение.. Най-лошото е, че сега вярваме в нещо измамно, а това е източникът на всички проблеми. Така всеки проблем на сърцето се превръща в действителен проблем. Последният аспект на тази тайна е, че вашата защитна програма всъщност представлява система от вярвания. Докато човек навърши шест или осем години, тази система вече съдържа дълбоко запечатани вярвания, базиращи се на спомени за почти всеки проблем, за който можете да се сетите – родители, взаимоотношения, идентичност, предубеждение към непознати, „колко го бива” за определени неща, дали ще успее, или не, дали е добър човек, или не, дали е достоен човек, или не, дали има сигурност в живота си, или не, дали живее в страх, или любов, радост и спокойствие. Защитната система от вярвания може да има сериозно влияние върху начина, по който живеем. Защо ли? Това не зависи от рационалното мислене.                                                                                                                                                                                                                                                                          Заобикалянето на логическото мислене                                                                                                                                                                                                               Когато се активират травматичните спомени, разумът остава встрани и на първи план излиза емоционалният ни аспект, с който се свърза реакцията на болката и стреса. Съзнателното, рационално мислене може да бъде силно потиснато или дори изключено. Независимо дали сме на двайсет, четирийсет или шейсет години, когато този „спомен за близалката”, запечатан от петгодишната ни възраст, се активира от нещо, случило се днес, ние не сме в състояние да се справим разумно със ситуацията. Способността ни да обмисляме рационално нещата и след това да предприемаме съответните действия ще бъде изключена или до голяма степен блокирана. Много хора, които не живеят така, както биха желали, се намират в състояние на постоянно объркване, произтичащо от изключването на логическото мислене и постоянното реактивиране на стари травматични спомени в настоящето. Тези спомени и система от вярвания са записани върху харддиска на човешкия компютър. Болезнените спомени получават приоритет над всички останали, за да гарантират оцеляването и развитието ни. Колкото по-голяма е била болката при първоначалното събитие, толкова повече адреналин се освобождава и толкова по-широк е спектърът от фактори, които впоследствие се определят като дразнители. С други думи, колкото по-тежка и болезнена е първичната травма, толкова по-вероятно е тя да бъде реактивирана от голям брой асоциации. Наш клиент страдаше от постоянното реактивиране на стар травматичен спомен. Една от интересните връзки, на които попаднахме в търсене на причината, бе, че при възникването на първичната травма е присъствал мъж с жълта вратовръзка. Този детайл нямаше нищо общо с травмата. Но по-късно винаги когато клиентът ми видеше нещо жълто, чувството за паника се връщаше, заедно с тревожността, депресията, объркването, импулса да се скрие или да набие някого. Представете си колко пъти му се налагаше да вижда този цвят всеки ден. Светофарите и пътните знаци. Жълти листа. Подложки. Навсякъде. Трудно може да мине и час, без да видите цвят като този. Травмата беше изключително тежка и защитната система бе решила, че всяко нещо, макар и далечно свързано с това болезнено събитие, трябва да го реактивира, за да бъде нащрек, защото, ако се случи отново, този път може и да не оцелее. Това е свръхреакция на съзнанието. В този случай антивирусната програма разболява човека. Но примерът с жълтата вратовръзка изобщо не е толкова необичаен. Убеден съм, че постоянно се случва, но мнозина не го осъзнават и не знаят защо се чувстват или постъпват по един или друг начин.                                                                                                                                                                                       Как да достигнем до скритите спомени без болка                                                                                                                                                                                           Как можем да изцелим тези спомени? Традиционният начин е да говорим за тях. Но аз не вярвам, че той върши работа, а и голяма част от най-новите психологически изследвания сочат, че говоренето за тези проблеми рядко ги разрешава и в много случаи дори ги усложнява. Освен това много от проблемите са неосъзнати. Независимо дали осъзнават спомена, или не хората се научават „да се справят” с него. Една клиентка се обади и каза: „Целият ми живот се разпада. Обръщам се към вас като към последно спасение. Моя приятелка се излекува от някои физически проблеми с ваша помощ. Не мисля, че ще има резултат – откровено си призна тя. – Преди три години бях изнасилена. Оттогава насам ходя на терапия. Някога бях здрава и щастлива. Сега пия лекарства с шепи, постоянно се разболявам, на път съм да се разведа и да изгубя съпруга и децата си. В повечето време не мога да търпя хора около себе си. Не съм в състояние да давам и получавам обичта, от която се нуждая, дори на децата си”. Тази жена бе разговаряла цели три години за проблема си с висококвалифицирани специалисти и съвсем не твърдя, че те са правили нещо не както трябва. Казвам само, че повечето методи за „справяне” с травмите са неефективни. Те нямат силата да излекуват нещо такова. Защо? Защото травматичните спомени имат изградена защита срещу изцеляването им. Ще повторя: травматичните ни спомени, голяма част от които са унаследени и датират отпреди развитието на способността ни да говорим и да мислим логично, са буквално защитени срещу изцеляване от подсъзнанието. Причината е много проста. Подсъзнанието се съпротивлява срещу изцеляването на тези спомени, защото според неговата интерпретация целта им е да предпазват човека да не пострада. В случая с изнасилената жена бяха опитани всички възможни решения, но тя не се бе почувствала по-добре. Вместо това беше на път да изгуби всичко важно в живота си, включително здравето и семейството си. Но тя реши да приложи Лечебните кодове и след малко повече от седмица споменът беше напълно изцелен. Отначало, когато й го предложих, тя нямаше желание да го направи: нямало да проработи, било глупаво, било твърде просто и прочие, и прочие. Все пак се съгласи. След три дни ми се обади и каза, че няма промяна – всичко си било по старому. Отговорих й: „Не искам да мислите за това, докато изпълнявате Лечебния код, но ако настъпи промяна, със сигурност ще я забележите. Просто ми се обадете. Това не е психотерапия, ние не искаме дори да мислите за тези неща. Кодовете ги лекуват автоматично. По-късно същия ден тя ми се обади. Плачеше толкова силно, че не можеше да си поеме въздух. Когато се успокои достатъчно, каза: „Промени се, промени се, промени се”. „Споменът, предполагам?” „Да”, потвърди тя. Попитах я как и тя ми разказа: „Тази сутрин, докато изпълнявах Лечебния код, изведнъж се появи споменът за изнасилването. За първи път погледнах човека, който го направи, и се почувствах способна да простя. Гневът, яростта, горчивината, негодуванието, всичко изчезна”. Негативните чувства бяха заменени от прошка и състрадание. Споменът беше напълно изцелен. Жената се помири със съпруга си, здравето й се подобри, спря всички лекарства и доколкото ми е известно, до ден-днешен се чувства чудесно и е щастлива. Подсъзнанието й се беше съпротивлявало на изцеляването; на този спомен, защото преживяването е било толкова болезнено, че при друг такъв случай тя може и да не оцелее, а да се самоубие или да развие нелечима болест.                                                                                                                                                                                                                                                                        Как да заобиколим съпротивата и измамните заблуждения                                                                                                                                                            Ако съзнанието се съпротивлява на този вид спомени, ка к можем да ги изцелим? За петгодишното момиченце случаят с близалката е почти толкова жесток, колкото и изнасилване за зрялата жена. Може би сега си казвате: „Лойд, ти си луд! Как може да сравняваш двете?” Не забравяйте обаче, че споменът с близалката е бил запаметен в интерпретацията, която може да се получи в съзнанието на петгодишното дете: „не заслужавам да ме обичат, има ми нещо, в бъдеще, когато съм с други хора, и те няма да ме обичат, винаги ще се провалям, защото нещо не ми е наред”, и с времето е придобил почти същата разрушителна сила, колкото споменът за изнасилването при зрялата жена. Това са две коренно различни събития, едното от които може да бъде сметнато за травматично, а другото – не. Но и двете са били кодирани като травматични, поради което съзнанието се противопоставя на изцеляването им: според него целта и на двата спомена е да предпази човека от повторението им. Последното важно нещо, което искам да кажа за Петата тайна, е, че когато тези спомени бъдат реактивирани, ние сме склонни да приписваме емоционалната си реакция на фактори от настоящето. Ще ви дам пример. Въпреки че жената със спомена за близалката ми каза: „Винаги намирам начин да саботирам себе си”, тя разполагаше с дълъг списък от хора, които й пречеха да успее. Дълбоко в себе си знаеше, че това не е вярно, но си имаше добро оправдание: „Не се отнасят добре с мен... искат да работя прекалено много... еди- кой си ме е нарочил от първия работен ден...”, дори да нямаше доказателства за всичко това. По същия начин постъпваше и изнасилената жена: „Не мога да бъда интимна със съпруга си, защото той не споделя откровено как ме възприема след случилото се”. Разговарях с него и се уверих, че той я възприема съвсем нормално: като любимата съпруга, която е преживяла нещо ужасно, но той би искал да го загърбят и да бъдат заедно като мъж и жена. Но тя беше убедена, че той вече не гледа на нея по същия начин, че я възприема като омърсена и виновна, че не иска да има нищо общо с нея. Това не се дължеше на настоящето, то бе резултат от спомена за изнасилването, но тя го приписваше на сегашните отношения със съпруга си. С други думи и двете жени откриваха обстоятелства, с които да оправдаят реакциите си, макар да бяха следствие от нещо, случило се преди три или трийсет години.                                                                                                                                                                                                                                                                                             Нека сега да обобщим Тайна № 5. Унаследените спомени, спомените от периода преди развитието на езика и логичното мислене и травматичните спомени изграждат защитна система от вярвания, действаща на принципа стимул/реакция. Тази система се активира, когато в настоящето се случи събитие, подобно на травматичния спомен. Обхватът на дефиницията за „подобно” зависи от степента на болезненост на първичния спомен. Когато системата се активира, човекът отново преживява определени аспекти на събитието от миналото: мислите, чувствата, много вероятно и действията си оттогава. Точно както в случая с жертвата на изнасилване може отново да изпита ярост, ужас, гняв и страх. И също така да си мисли: „Това е страшно, това е ужасно, аз съм в опасност”, да има същите импулси за действие: „Искам да се махна оттук... ще се боря, за да избягам”. Ще приписва реакциите си на сегашните обстоятелства дори когато не вижда логична връзка. Ще изкриви реалната картина, за да оправдае реакцията си. И дори всички наоколо да знаят, че тази реакция е неоснователна, дори самият човек да го знае, пак ще прави това, което описахме: защото не знае каква е истинската причина. Не знае, че тези силни чувства и импулси произтичат от отдавнашни спомени, а дори да го съзнава, не може да посочи от кои. Трябва да си намери реално обяснение, за да не се мисли за луд. С други думи антивирусната ви програма функционира ефективно, доколкото ви предпазва от силните бури в живота. Но може би някои параметри на настройката трябва да бъдат променени, за да не ви изпраща вкъщи в хубав, слънчев ден, само защото на небето са се появили няколко бели облачета. Това е и причината толкова много хора да харчат хиляди долари и десетки години от живота си в опити да преодолеят програмирането и да живеят така, както им се иска. Но е почти сигурно, че няма да успеят, ако целта им е да променят симптомите със силата на волята. Трябва да се обърнете към източника, а той е неизменно един и същ: проблемите на сърцето.                                                                                                                                                                               ЛЕЧЕБНИЯТ КОДД-р Алекс Лойд и Д-р Бен Джонсън