Електромагнитното поле на човека

Каква е посоката на електромагнитното поле на човека, по който тече постоянен ток отгоре надолу (по Сушумна - гръбначния мозък). Определя се по правилото на дясната ръка: палецът сочи посоката на тока, а свитите пръсти - посоката на силовите линии на магнитното поле. Или, силовите линии на електромагнитното поле на човека са по посока на часовниковата стрелка. По аналогия с движението на мантията на Земята можем да определим посоката на движение на биоплазмата на човека. А каква е посоката на движение на земната мантия (енергията Чи на човека)? Тя се определя от посоката на въртене на тежкото земно ядро (около 32 % от масата на Земята) около малката екваториална ос на Земята в посока, обратна на часовниковата стрелка, погледнато към Индия. Останалите маси на Земята (земната мантия и земната кора), според законите на механиката, ще се завъртят около същата ос, но в обратна посока. По всяка вероятност твърдото ядро в центъра на Земята представлява гигантски железен кристал. Там налягането и плътността са толкова големи, че желязото преминава в твърда форма, независимо от високата температура - 4000°С. Тази твърда сърцевина е с диаметър около 2300 км и на нея се пада по-малко от 1 % от обема на Земята. Досега се смяташе, че тя е безструктурна, аморфна и не влияе върху повърхността. Нови изследвания, обаче, показват, че това не е така. Според теорията на вашингтонския геофизик Роналд Коен твърдата сърцевина, подобно на диаманта, представлява гигантски кристал. За основания му служат резултатите от прецизни измервания на скоростта, с която сеизмичните вълни, образувани при земетръси, се разпространяват във вътрешността на планетата. Вълните от север на юг преминават земния диаметър с 4 сек. по-бързо, отколкото пътуващите от запад на изток. Тази странна разлика Коен обяснява с нееднородност на ядрото, а нееднородността е свързана с кристална структура.Така може да се обясни, периодичното движение на магнитните полюси или необичайното изкривяване на магнитните силови линии.По опитни данни е установено, че през миналите геоложки времена земното ядро се е намирало встрани от центъра на Земята - в посока на северната част на Тихия океан (сърцето на човека също е встрани!). Земята се намира в световния космически океан и, следователно, е "поставена" в зависимост от космическия магнетизъм, чиито силови линии са насочени (влизат) към нея от север на юг с натрупване на положителни заряди на север (виж фиг.265). От друга страна, Земята също има свой магнетизъм. Силовите линии на земното магнитно поле излизат от нея, пронизват пространството от север на юг, изток и запад. Така Земята бива подложена едновременно на земния и на космическия магнетизъм, при което в полюсите й се натрупват различни заряди (на северния - положителни, а на южния - отрицателни). През центъра на Земята тези заряди (силови линии) се балансират и на принципа на магнитната игла отново излизат на повърхността. Затова Земята може да се оприличи на прав магнит.Човекът и всичко живо на Земята са пронизани едновременно от взаимодействащите си земен и космически магнетизъм. Отгоре надолу и отвън навътре влизат космически енергии (Ян енергии и сили - положителни), а отдолу нагоре и отвътре навън излизат земните сили (Ин енергии и сили - отрицателни). В гръбначния мозък техните заряди се балансират и въртят около оста на въртене на човека. По аналогия със Земята човек може да се оприличи на прав магнит (главата - северен магнитен полюс с положителни заряди, а краката - южен магнитен полюс с отрицателни заряди).Може да се направи аналогия и с динамиката на човека, който се намира върху Земята и участва в нейното движение, но участва и в космическото движение. Тялото на човека се върти около една постоянна ос - около гръбначния мозък (гръбначния стълб) - главен централен меридиан (Сушумна), по посока, обратна на часовниковата стрелка. Основният ток, който тече по него, е отгоре надолу, към Земята. Тялото на човек може да се разглежда като една правоъгълна токова рамка, поставена в магнитните полета на Земята и на човека, в която при вдишване токът протича в една посока, а при издишване - в обратна. Затова изглежда, че се получава прекъсване на токовата рамка и токът протича в две рамки, а всъщност това "прекъсване" става по време на паузата, когато човек не диша. По рамката протича електрически ток, противоположен на основния, и тя започва да се върти по посока на часовниковата стрелка.Но как се запазва това въртене (бавно, незабележимо за организма)? Веднъж започнала да се върти с появата на живота, тя не може да спре, а продължава по инерция, подминава равнината, перпендикулярна на магнитната индукция, занулява се и спира. Ако в този момент сменим посоката на тока, то тогава на рамката ще действа обратна сила в друга посока (нагоре). Тя продължава въртенето до нова смяна на тока. Вероятно такава роля в човешкия организъм изпълняват двата главни меридиана (преден и заден), чрез които се контролира вдишването и издишването в междинния мозък. А чрез тези два процеса се осъществява смяна на полярността на клетката.Както човека, и Космосът, и Земята "дишат". Как диша Земята (а ние се подчиняваме на нейния ритъм)? Според проф.д.ф.н. Владислав Луговенко, на практика това става така. За да твърдим, че има дишане, трябва да са налице бели дробове и нещо, което да бъде вдишвано и издишвано. Роля на бели дробове при Земята изпълнява мрежата на Хартман. Това е решетка, образувана от перпендикулярни структуро-силови линии с правоъгълни размери 2 на 2.5 м. Тяхната големина зависи от магнитната ширина в местата на измерването им. В зоните, които те образуват, се проявява земното или телуричното излъчване, което е по-правилно да се нарече космическо-земно излъчване. Природата му е слабо изучена. Засега със сигурност може да се твърди само, че при това поле определяща е ролята на електромагнитното поле. По-точно, че енергията, излъчвана от даден организъм или от отделни негови клетки, може да се усвоява от другите живи организми. Основният физически принцип на това явление е принципът на резонанса, а това налага извода, че е напълно възможно да съществува някаква универсална връзка, свързваща всички живи същества.За момента определянето на космично-земното поле е възможно само с методите на радиестезията. Радиестезистите, чрез биолокация, правят мисловен резонанс с това поле и определят неговите точки. Като правило, в едната зона полето е ориентирано нагоре, а в следващата - надолу. Второто поле има благотворно влияние върху живите организми, а първото - отрицателно. Затова условно ще ги наречем светло и тъмно поле.Чрез опити е проследена промяната в ширината на светлите и тъмните полета в продължение на едно денонощие. Установен е пълен синхрон. Когато светлите зони се разширяват, тъмните се свиват и обратно. Сякаш Земята диша! Светлите полета вдишват, тъмните издишват. Космичната енергия прочиства до дъно цялата планета. Колосалната система от всички светли полета на Земята се разтваря, поглъща енергията, дошла от Космоса. Това е моментът на вдишването. При него тъмните полета са затворени. В следващия момент се затварят само светлите полета, а тъмните се отварят - следва издишването. Измерено по време, това вдишване и издишване става за 0.5-0.7 часа. Гигантският организъм на планетата пропуска космичната енергия през светлите полета, които го прорязват целия. Тази енергия прониква до всяка частица на Земята, пречиства планетата и бива издишвана обратно навън.За разлика от известните ни живи организми, Земята диша не цялата едновременно, а само с онази част от своята повърхност, която е обърната към Слънцето. В зависимост от годишното време и от географската ширина вдишванията и издишванията на Земята се променят. Те могат да бъдат по 1 път дневно и да прескачат по 1 или повече дни. Изучаването на космо-земното поле в средните географски ширини показва строгата зависимост на този процес от слънчевата активност - живителната слънчева енергия пада върху земната повърхност и Земята започва жадно да я диша, прекарва я през цялото си тяло. Най-активно е дишането на планетата около обяд и преди залез Слънце. Понякога едно вдишване става за няколко минути, а понякога - за няколко часа. През зимата в средните географски ширини на Северното полукълбо, когато слънчевите лъчи едва докосват повърхността й, Земята практически не диша. Каква е причината?В тази географска ширина през зимата преките слънчеви лъчи почти не въздействат върху мрежата на Хартман. През този период от годината слънчевата енергия се предава върху Земята посредством Луната. Тя преработва слънчевата енергия, която идва до нас непряко, като отразена светлина. Въздействието й е едновременно върху светлите и тъмните полета, което предизвиква спазъм или нещо като кашлица, обикновено веднъж в денонощието .В книгата "Мозайка от Агни Йога" (съставител Алла Тер-Акопян) се казва: "Магнетизмът на Луната е огромен, но не въздейства добре. Често Луната предизвиква дискомфорт и отрицателни усещания. Тя действа като хората, които смучат прана". Този цитат обяснява най-добре вредното влияние върху Земята на отразената от Луната слънчева енергия. Поради тази причина Земята не прокарва през "дробовете" си тази енергия. Тя е причината за земната "кашлица".Нашето дишане, биенето на сърцето ни са по образ на приливите и отливите на Земята, на тези фази на разширяване и свиване в Космоса. Нашите дробове не ни позволяват да предусетим нашата единна същност с Космоса. Йогите, които могат да спрат дишането и пулса си, заровени в земята, и да ги контролират напълно, добре знаят това обаче. Най-известни са денонощните лунно-слънчеви вариации на земното магнитно поле, които се дължат на допълнително магнитно поле, създадено от електрическите токове, произтичащи в йоносферата под действие на слънчевата светлина (йонизира се атмосферата на височина 80-400 км, затопля се, поради което се осъществява циркулация на въздушни маси и индуктивно възбудени електрични токове на височина 100-120 км. Разпределението на зарядите в човешкото тяло е различно.Най-голямо е то в местата с повече БАТ (биологичноактивни точки)
, напр., в началото и края на Ин и Ян меридианите - т.е. в края на пръстите на ръцете и краката.Там биопотенциалите са по-силни и, следователно, полетатаса по-мощни. Затова и пръстите са по-чувствителни и с тях сеулавят различните био- или физични вълни и сигнали. С тях се държат и детекторите - махало и багета в радиестезията. Чувствителни са и сетивата, и рецепторите, в които са разположени множество точки, свързани с всички органи и системи: ушната мида - над 300 БАТ, окото, устата, носа,дланта и върха на пръстите на ръката и краката, мозъка и др.Разпределението и концентрацията на зарядите е различна при хората, при мъжете и жените, при тези с повишена чувствителност.Обикновено зарядите са разпределени по пръстите на ръката,както следва (фиг.1): за дясна ръка, както е показано н арисунката, за лява ръка обратно.Радиестезистите и екстрасенсите могат да концентрират тези заряди в дланта си. Тя обикновено е радиоактивна. При много хора тази радиоактивност се простира и до пръстите им(фиг.2а.б). На гърба на китката на ръката на мъж има кръжене надясно през деня, а наляво - през нощта, при жените е обратно. Най-много биоелектричество се кондензира във вътрешната страна на ръцете, Венериното възвишение и малкия пръст, водещ енергии от и до сърцето.При вертикално изправени ръце, с опънати нагоре пръсти, се констатира, че средният от тях излъчва в две посоки: С-Ю и И-З, както стрелката на компаса (вижте иконата на Христос и ръката му), вторият и четвъртият дават над тях вертикални (+)вълни, а палецът и кутрето - вертикални (-) вълни. Затова при религиозното прекръстване (и в иконите) се събират 3-те пръста: палец - вертикални. (-), показалец - вертикални (+) и среден (±), ориентиращи биоелектричеството на организма в усилващите земно-космически потоци (С-Ю). Такава е и посоката на кръстовете върху куполите на църквите.Излъчването и приемането на електромагнитни вълни и полета става чрез многобройните сетива и рецептори в тях,като всеки рецептор и орган приема точно определени вълни както при животните, така и при хората. (При това всяка секунда преминават огромен брой импулси информация,която нашият мозък не е в състояние да отработи - т.е. да премине от дясно полукълбо към лявото).Окото не може да детектира ултравиолетовите иинфрачервените вълни, а ухото не чува инфразвуците (под 20Нz) и ултразвуците (над 20000 Нz), така е и при другите сетива. Хората, свързани по-трайно с природата, са по-чувствителни. И днес диваците без компас се ориентират,както птиците, в посоката север или усещат от голямо разстояние приближаване на европеец в джунглата Животните са много по-чувствителни от хората и чрез своите биоантени детектират вредните вълни по пътя си или се ориентират.Напр., гълъбът (това важи за лястовици, чайки, пчели, кучета и др.), когато търси гнездото си, излъчва собствена носеща вълна по своята антена, минаваща през булба, прави корекция на ъгъла на летене, така че собствената му носеща вълна да съвпадне с посоката на излъчената статична вълна от гнездото му .
Информацията която пчелата си обменя чрез "езика" на танца,също зависи от промяната на посоката на магнитните сил испрямо земната гравитация. Пчелата се върти в посока насилата на тежестта Женскатапеперуда излъчва Х(-) вълни с l= 8 м, а антените й (2)излъчват вертикални (+) и (-) вълни. При бръмбара антените са 6. Електрическият знак на вълните при тях е: хоризонтални вълни в лявата страна +-, +-, а в дясната -+, -+, вертикални вълни излъчват само върховете на втория чифт антени.Водният бръмбар усеща повърхностните вълни на водата самплитуда, по-малка от микрона (0,001 mм).Стоножката превъзхожда най-добрия сеизмограф - реагира на механични колебания с амплитуда, равна на диаметъра на водородния атом, т.е. 1:10000000 mm. Гърмящата змия долавя температурни разлики до 1/1000 от Целзиевия градус. Кучето също чува инфразвуците и дори "чува" какво мислим за него.Носът и двете му цилиндрични ноздри (зоната между тях е радиоактивна - съдържа едновременно и (+), и (-) заряди)представляват мощна лентова антена, чрез която насочва и резонира със статичната вълна на дома или със "свидетел" от търсен предмет, човек и др. Общото е, че различните рецептори от кой да е сетивен орган и от което и да е живо същество имат удивително сходство в устройството и действието си. Всички те са снабдени с камшичета, състоящи се от по две влакна под формата на латинската буква V -такава е формата на антените на пеперудата и бръмбара,такава е и на багетата и вилката.
резонира със статичната вълна на дома или със "свидетел" оттърсен предмет, човек и др. Общото е, че различнитерецептори от кой да е сетивен орган и от което и да е живосъщество имат удивително сходство в устройството идействието си. Всички те са снабдени с камшичета, състоящисе от по две влакна под формата на латинската буква V -такава е формата на антените на пеперудата и бръмбара,такава е и на багетата и вилката.Кой дирижира радиестезичните прояви на човека? Кои са неговите антени и какъв е принципът на приемането и предаването?Човекът се намира в непрекъсната динамика, чрез сетивата си осъществява връзка с околния свят и приема различни вълни,както и поетите отвън храни, течности, въздух, лекарства ит.н. Това са външни вибрации, вълни, които взаимодействат с вътрешните съставни на организма, интерферират помежду си и пораждат биотокови импулси - информация с различна честота и сила. Тези импулси се препращат от центростремителните нерви (на центростремителните Ин и Ян меридиани) в съответните мозъчни центрове като информация до двете мозъчни полукълба. Между двете полукълба има взаимен контрол и помощ и са със специфични функции. Чрез дясното полукълбо енергията от сетивните възприятия прониква в главния мозък, като еднообразната остава и се натрупва в подсъзнанието като необработена и "ненужна" информация.Принципът на радиестезичните явления е идентичен с принципа на радиоприемането. За антена служи човешкото тяло, което приема и излъчва постоянни носещи вълни,модулирани със звукови или образни вълни. (В радиестезиятаза предавател най-често се ползва земният магнетизъм -мощна постоянна вълна). Осцилаторът (детекторът) егенератор на къси вълни, трансформира приетите електромагнитни вълни в токови импулси или обратно.Генераторът при човека е неговият мозък, в случая включен в системата: човек - махало или човек - багета, т.е. мозък -махало или мозък - багета. Настройващия механизъм е свидетелят (във физикалната радиестезия най-често е радият), който модулира основната вълна на приемника с тази на търсения обект или обратно. Усилвател е мускулната енергия на ръцете за привеждането на махалото в движение и за държането му, също и голямата инерция, която го поддържа в движение.Най вероятно в екстрасензориката ролята на "свидетел"изпълнява дясното полукълбо - знанията, складирани внашето подсъзнание, където има всичко: томове от написани в еволюцията и генетиката "книги" и причинно-следствени връзки.                                                                                                                                                                          

Още древните са казали, че човекът се зарежда от Земята с кислород (-) и от Космоса с водород (+), а в организма му сеобразува водата (70 %). Сега се знае, че от Земята той се зарежда с електрични заряди (отрицателни електрони), а от Слънцето, в резултат на термоядрени процеси: 41Н1 - 2Не4 +21e0 + h.n, се зарежда с положителни протони и различни електромагнитни частици. Всички те обуславят различнитепроцеси в организма, разпределението на отделните заряди иформирането им в единно, непрекъснато пулсиращо,излъчващо и приемащо електромагнитни вълни поле, т.е.биополе. Изучените досега, компоненти на биополето от науката
Изучените досега, компоненти на биополето от науката, поданни на д-р Г.Здравков са:- инфрачервено лъчение с l=3-50 mm. Регистрирано е чрез термографски устройства и термовизия. Мощността му приразличните хора е различна, средно при l = 3-14 mm е 10mW/см2;- радиотоплинно излъчване от вътрешните органи, вдециметровия диапазон с l= 9,1 - 23 mm, със слабаинтензивност в честотната гигахерцова област - 10-12 W/см2;- магнитно поле - с интензивност, около 100 пъти по-слаба отинтензивността на геомагнитното поле - 10-16 - 10-12 Т.Регистри-рането му (САЩ, Япония, Германия, Русия, Италия)се извършва в специално изолирани камери чрезсвръхпроводящи квантови интерференционни датчици при температурата на течния хелий (Т = -273° С);- електрично поле и вълни - оформено споредразпределението на електронните заряди по повърхността на кожата;- акустични (звукови) вълни със слаба интензивност - 10-16W/см2, в ултразвуковия диапазон, с честота 100 кНz;- йонизация на въздуха около човешкото тяло в резултат нагазов обмен с околната среда;- хемилуминисценция - в резултат на биохимични реакции;- квантови потоци;- слаби ядрени сили . В зависимост от следните фактори: разпределението наелектричните заряди в човешкото тяло и около него;биопотенциалите в отделните жизнени точки, известни вкитайската медицина, принадлежащи или не на енергийнитемеридиани (12 основни, 2 главни, 8 прекрасни, 20 открити отпроф. д-р Фол, и много колатерали), чийто материален субстрат, вероятно, е двойния фосфолипиден слой на клетъчните мембрани; разпределянето на основната прана(Ин-Ян или Чи енергия)-човекът може да се разгледа като прав магнит: главата е заредена (+) - северен полюс, краката(-) - южен полюс, дясната ръка (+), лявата (-), заредени впълно подобие със зарядите и полюсите на земния магнетизъм.а) Посока на магнитните силови линии на биополето на човека- ел. заряди се връщат през централната ос на тялото -централния меридиан, по принципа на магнитната игла б) Гъвкава магнитна игла, завършваща с две сверични маси,чрез които може да се осъществи точкова магнитна маса и връщане на зарядите до главата.Още Кулон е установил, че в краищата на пръчковидните магнити се намират техните полюси - магнитните маси (m1 иm2), както е прието сега, а също и че полюсите на магнитите(и на човека-магнит) си взаимодействат по същия начин, както си взаимодействат и електричните заряди - със сила F,правопропорционална на техните маси (краища) и обратнопропорционална на квадрата от разстоянието между тях: . Ако m1 и m2 (главата и краката на човека) имат еднакви знаци, ще действа положителна сила на отблъскване между тях, а ако са различни m1 и m2 (зарядите), те ще се привличат. Трябва да има баланс между двете маси (двата заряда). Ако той се наруши, напр., до главата да достигнат много повече отрицателни заряди - електрони,тогава масите m1 и m2 стават едноименни (на главата и краката), получава се голяма сила на отблъскване, която се проявява с гърч на тялото и отвеждане, изхвърляне на излишните заряди в земята, както е при епилепсията.Тези заряди обуславят съответните (вертикални и хоризонтални, главни и второстепенни, съвпадащи с меридианите) токове и полета, чиито електромагнитни вълни непрекъснато, но закономерно се излъчват в околното пространство на човека. Така той може да се разгледа също като антена (особено, ако е със затворени ръце и крака),отворен, изправен трептящ кръг, поставен в магнитното полена Земята, подобно на токова рамка, която се върти непрекъснато, ако има условия за това предполага се, че при човека се въртят енергийните центрове, наречени чакри(свързани с ендокринната система), а поддържането на динамиката и въртенето им, докато човек е жив, е чрез вдишване и издишване подобно на четките, които сменят поляритета на двигателя).