Древната идея за "хара" е представена от Ин-Ян или спирално завъртане е центърът на силата,разположен в корема под пъпа. Хара означава буквално "море" или "океан от енергия". В Китай, хара е наричана "долен дантиен". В много форми на азиатски бойни изкуства, се казва, че воин със здрава хара е непобедим. В самурайската традиция, формата на ритуално самоубийство, или сепуку, е "харакири" - дума, която често е била произнасяна погрешно като "херикери". Това означава човек да прободе своята хара, спирайки по този начин своето чи или енергийния канал. Човек със здрава хара е свързан със земята и с интуитивната мъдрост, която свързва всички същества. Да мислиш с корема си - "хара де канганасай" - означава да имаш достъп до вътрешната си мъдрост. Древните австралийски аборигени са се концентрирали върху същата област - точно под пъпа, където е навита връвта на Великата змия на дъгата. Не е случайно, че именно в хара се заражда новият живот.
Чревната нервна система, понякога наричана "стомашен мозък", е в състояние да поддържа една заплетена матрица от връзки, подобно на мозъка в главата, със свои собствени неврони и невротрансмитери. Тя може да действа самостоятелно, т.е. със собствен разум. Може да се каже, че стомашният мозък е фрактален вариант на мозъка в главата, или може би мозъкът в главата е фрактален вариант на стомашния мозък.Ние познаваме това, което традиционната наука нарича слънчево сплитанe
- натрупването на преплетени нерви от вегетативната нервна система с нейните
ганглии, а такива натрупвания (възли) има няколко в различните части на тялото.
Йогите твърдят, че това „слънчево сплитане в действителност е най-важният дял
в нервната система, че то е един вид мозък и изпълнява изключително важна функция в човешкия организъм. Някои автори започват дори да го наричат „коремен
мозъk. Слънчевото сплитане се намира близо до стомаха - под лъжичката, срещу
вътрешната страна на гръбначния стълб. То е съставено от бяла и сива мозъчна маса.То управлява най-важните вътрешни органи и извършва много по-съществена дейност,отколкото се мисли обикновено.
Според йогите слънчевото сплитане е магазин за складиране на прана.
Известно е, че със силен удар подлъжичката може да се убие човек и боксьорите знаят цялата чувствителност на тая област. Името „слънчево сплитане е дадено на този нервен възел твърде сполучливо. Защото той изпраща лъчи от сила и енергия по всички части на тялото. Дори главният мозък зависи от него като депо за складиране на прана в организма. Първата крачка към подчиняването на
разпръснатата в природата прана на нашата воля е в придобиване способността да
управляваме тази част от прана, която се проявява в нашите тела и умове. И както
казват йогите - да започнем преди всичко със себе си.Затворената в човека прана е малък залив от грамадния океан на обща прана и за добиване власт над океана трябва да се започне от човека. Но в организма има и много по-фини форми на прана, дори и от жизнената сила, която се проявява чрез активността на тялото. Това е психическата прана, проявена чрез нервната, душевната и умствената дейност. А тъй като умствената и нервната енергия са по-близо до „Азът отколкото телесните сили, то затова йогите учат праняма (контрол на дъха) да започне именно с подчинение на волята на нервната и душевна дейности.
Съгласно учението на йогите съществуват 2 тока на прана (ида и пингала), които преминават по дължината на гръбначния стълб от двете страни на канала или тръбата в гръбначномозъчната колона, който индусите наричат сушумна и който от своя страна представлява център от най-съществено значение в гръбначния мозък. В долния край на Сушумна се намира тънко вещество,имащо формата на триъгълник, което индусите наричат вътрешността на лотоса на Кундалини и което съдържа в себе си сгъстен запас от скритата сила, наречена Кундалини. Според Рама Прасад, прана огражда Слънцето и в нея се движат планетите. Въпреки, че на повърхността на земната сфера Прана се превръща в Акаша, слънчевите лъчи, които падат върху нея безпрепятствено се придвижват навътре. Те се пречупват, но проникват в земната сфера. Чрез тези лъчи океанът от Прана, заобикалящ нашата планета, оказва върху нея организиращо въздействие. Земната Прана, която се проявява в разнообразни живи организми на планетата е всъщност само разновидност на соларната. При движението на планетата около оста й и около Слънцето, в негативната Прана се образуват двойни центрове. По време на дневното завъртване всяка точка, подложена на позитивното влияние на Слънцето, излъчва позитивния поток на битието от изток на запад. През нощта същата точка произвежда негативният поток. При годишно завъртане на Земята, през лятното полугодие от север на юг се движи позитивния поток, а през зимните месеци негативния. По този начин изток и запад съответстват на позитивния поток, а другите две посоки – негативния.
Слънцето управлява положителния поток, Луната отрицателния, защото през нощта негативната соларна Прана идва на Земята от Луната. През всеки месец, през всеки ден този поток описва един малък кръг /север, юг/. През деня северния поток тече от изток на запад, а през нощта от запад на изток. Този процес е познат като геопатогенната мрежа на Хартман. Под въздействието на земната Прана в грубата материя се образуват два центъра.
В човека, първия център от тях се развива в мозък, а втория в сърце. През тях минава оста около която се натрупва позитивна материя. Линията по средата в материалното тяло е мястото където се съединяват дясна и лява половини на опора. Централната линия се нарича още Сушумна, а дясната и лява половини са съответно Пингала и Ида Пингала е поток на праната, ида е поток на ума и съзнанието, и сушумна – поток на по-висшето съзнание, тоест на Аз-а /Себе-то/.Във всеки един момент през годината, в човека, неговата Прана променя състоянието си поради променливата сила на слънчевия и лунния поток. Както казва Буда: “битието е съвкупност от мигове”.
Във всяка минута с появата на новия енергиен импулс, предходния се стреми да изчезне. Така се получава постъпателни и възвратни движения. В определен момент Прана достига и до най-отдалечените физиологични канали в тялото – кръвоносни съдове и нерви, а в следващия момент получава възвратен импулс. За извършването на постъпателния и установяване на възвратния импулс е необходимо известно време. При различните видове организми този период е различен. Когато Прана се движи напред, дробовете вдишват, а когато се оттегли – издишват. Лявата част на кръвоносната и нервната система в материалното тяло е Ида, а дясната Пингала. Двете бронхи, както и всички останали органи в лявата и дясната половина на тялото също са част от тях. А какво е Сушумна?
Това е мястото където Ида и Пингала се срещат. Тя е точката от където Прана се разклонява наляво или надясно, а при определени условия и в двете посоки. Сушумна е мястото което Прана пресича, когато променя посоката си. Когато Прана тече от канала на гръбначния стълб надясно към сърцето, тогава функционира десния бял дроб, като въздуха влиза и излиза през дясната ноздра. Щом Прана достигне сърцето, в ноздрите не се наблюдава дишане. Когато тя се движи от сърдечния канал наляво, въздуха навлиза през лявата ноздра и минава през нея до момента в който Прана достигне гръбначния стълб. В този момент в ноздрите отново не се чувства дишане.
Лъчите на положителните Ида и Пингала се разпространяват и в двете посоки във формата на нерви, а тези на отрицателните – във формата на кръвоносни съдове. Нервната система е проекция на слънцето, а кръвоносната на луната. От това следва, че истинската жизнена сила се крие в нервните влакна. Нервната сила се проявява в различни форми в кръвоносната система. Нейните съдове само приемат нервната сила. Ето защо Ида, Пингала и Сушумна са истинския живот на организма в нервната система. Те са гръбначния стълб, дясна и лява част на симпатиковата нервна система. Оформянето на тези два центъра е първия етап от развитието на зародиша. Материята, която се натрупва под въздействието на северния център е гръбначния стълб, а тази на южния е сърцето. Дневното въртене разделя тези канали на ляв и десен. По този начин в центровете се обособяват четири части: дясна и лява позитивни страни и дясна и лява негативни страни. В сърцето тези четири дяла са двете предсърдия и камери. Положителните образуват позитивни кръвоносни съдове - артерии, докато негативните са начална точка на отрицателните - вените.Слънцето изгрява 31 пъти в месеца във всеки зодиакален знак. Така например, когато на макрокосмическо ниво, Слънцето навлезе в знака на овена, Прана преминава в съответните нерви на мозъка в човек. През всеки изминал ден Прана се спуска към гръбначния стълб. При изгрева на слънцето тя слиза в първия гръбначен прешлен от дясната страна и така преминава в Пингала.
Движи се по нервните влакна на дясната половина, като в същото време постепенно навлиза в кръвоносните съдове. До обяд Прана е по-силна в нервните влакна отколкото във венозните. По обяд силата им се изравнява. Вечер при залез Прана с цялата си енергия е навлязла в кръвоносните съдове. От там тя се събира в сърцето /южния негативен център/, след което навлиза в кръвоносните съдове в лявата страна, като постепенно преминава в нервните влакна. В полунощ силата им се изравнява. Сутрин Прана е само в гръбначния стълб, от където започва да тече от втория гръбначен прешлен.
Това е слънчевият поток на прана. Луната създава други по-малки потоци. За една обиколка на Земята около Слънцето – Луната извършва 12 обиколки около Земята. Така че, докато “слънцето” премине един енергиен център за едно денонощие, “луната” преминава 12 енергийни центъра. Следователно за 24 часа имаме 12 нечетни трансформации на енергията Прана. Всяка от тези две прани /слънчева и лунна/ минава през енергийните центрове в дадена област на тялото.
С преминаването на лунарния поток на дясно от гръбначния стълб, дъхът излиза от дясната ноздра. И докато Прана се намира в задната част на тялото, енергиите се превръщат от Ваю на Апас. При преминаване на Прана в предната част на дясната половина, енергиите се променят от Апас пак във Ваю. Когато Прана навлезе в сърцето, в носа не се усеща излизащ дъх. Когато от сърцето Прана продължи на ляво, дъхът започва да излиза от лявата ноздра. И докато Прана се намира в предната лява част на тялото, енергиите се трансформират от Ваю в Апас. Този процес продължава докато Прана достигне гръбначния стълб. Тогава се включва и Сушумна.
Това са равномерните трансформации на Прана, които протичат при отлично здраве. Благодарение на импулса изпратен до индивидуалната Прана от енергията на Слънцето и Луната, тя функционира по този начин непрестанно. Ако Прана промени своя всекидневен ход, това води до нарушаване баланса между положителните и отрицателните потоци. Тази схема на движението на индивидуалната Прана важи и за останалите зодии. Всеки един гръбначен прешлен представлява определен ден от месеца, т.е. на 10-то число от месеца, прана ще е на 10-я прешлен от гръбначния стълб… И така всеки Божи ден…Будуването е положителното състояние на прана, сънят е отрицателното, а сънуването ги свързва. Докато сме будни соларния поток се движи в положителна посока, а до настъпването на нощта той е обхванал цялото тяло на човека. Човека е натрупал толкова много енергия, че органите на осезанието и на действието не са в съзвучие с външния свят. Тогава човек заспива.
Ако в този момент положителния поток надхвърли нормалните си граници, ще настъпи смърт, тогава Прана ще прекъсне връзките с материалното тяло. Но в мига в който Прана напуска сърцето, мястото й заема отрицателния поток, който започва да неутрализира действието на положителния. Когато Прана достигне гръбначния стълб, следствията от действията на положителния поток са изчезнали и човек се събужда.
Ако в този миг интензитетът на отрицателния поток поради някаква причина надхвърли обичайните граници, ще последва смърт. Но в този миг в полунощ навлиза положителния поток и започва да уравновесява ефекта от предишния.
Така балансът на двата потока подържа единството на душата и тялото. Когато единият вземе надмощие, настъпва смърт. Според ведантистите има два вида смърт: положителна или гръбначна и негативна или сърдечна. Ако по някаква причина Прана се оттегли от дадена част в тялото, тази област губи жизнените си сили. Това е локална смърт. Именно по този начин се загубва слуха, говора, зрението и т.н.. Симптомите на общата смърт са подобни. Когато единият от двата потока вземе превес, прана се събира в Сушумна и не напуска тялото. В този момент жизнените сили на организма започват да гаснат.
Колкото по-отдалечен е даден орган от центровете сърце и мозък, толкова по-бързо умира той. Така пулсът изчезва първо в периферните области, а после все по-близо и по-близо до сърцето, докато накрая изобщо спрем да го усещаме. Смъртта е един навик на тялото. Никой не може да живее в едно и също тяло завинаги. То подлежи на промени - смърт и разлагане.
“Понеже са се вкопчили в телата си, много малко хора узнават техниката за постигане на свобода. Щом веднъж научиш правилната техника на медитация, ти вече владееш функционирането на тялото, ума и съзнанието. Чрез Праната и дъха се установява една връзка между ума и тялото. Когато дъхът спре да функционира, връзката се скъсва и това отделяне се нарича смърт. Но Ти продължаваш да съществуваш” /Бабаджи/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар