Последователи

сряда, 17 юни 2015 г.

Тайна № 7: КОГАТО СЪРЦЕТО И ГЛАВАТА СА В КОНФЛИКТ, ПОБЕДИТЕЛ Е…

От години обикалям и изнасям лекции по теми от сферата на психологията, духовността и природолечението. Провеждам и един малък експеримент. Той е известен и на други; всъщност ми го каза моят добър приятел Лари Нейпиър, който го е демонстрирал в цялата страна и е стигнал до подобни резултати. Тестът е съвсем прост, както ще видите на илюстрацията по-долу. Рисувам кръг на лист хартия и го разделям на четири равни части като торта, които означавам с цифрите „1”, „2”, „3” и „4”. В края на един конец връзвам обикновен ключ от кола или апартамент. Каня доброволец и го инструктирам да държи конеца между показалеца и средния си пръст така, че ключът да се люлее над центъра на кръга, на около два-три сантиметра над листа. Първо му казвам да държи ключа напълно неподвижно над центъра. Можете да пробвате. Повечето хора се справят добре. Някои са по-неспокойни и ръцете им треперят, други имат здравословен проблем, заради който леко поклащат ключа, но повечето успяват да го държат точно над центъра или поне близо до него. След това поздравяваме човека и му даваме ново указание. Преди това обаче му напомняме, че първото все още важи. Докато изпълнява второто указание, трябва да продължава да държи ключа точно над средата на „тортата”. Второто указание изисква от човека, който държи ключа неподвижно над центъра, да си представя как той се движи от първото към второто парче и после обратно: „Напред-назад между номер едно и две. Просто си представи как се люлее между първото и второто парче. Но не забравяй първото указание! Не го движи! Само си представяй”. Какво, мислите, се случва? Резултатите са удивителни. В 75-80% от случаите ключът наистина започва да се люлее между първото и второто „парче”, обикновено толкова силно, че никой в залата не изпитва и капка съмнение по отношение на ставащото. Никой не може да си каже: „Може би се поклаща... може би е между „1” и „2”. Не, съвсем очевидно е. След това подавам трета команда  Първото изискване (не движи ключа) още е в сила. Сега му казвам да си представя как ключът се движи от „2” към „4”, от „2” към „4”, от „2” към „4”. И отново в 75-80% от случаите ключът се „настройва” към мисълта. Понякога за секунда се завърта в кръг, после се успокоява и започва да се движи между „2” и „4”, „2” и „4”, „2” и „4”. Цялата зала е удивена и ръкопляска. Когато попитаме: „Нарочно ли го правиш?”, той неизменно отговаря: „Не!” Засмива се и казва, че се е опитал да не го движи, но не е успял. Ето защо се получава така. Всъщност аз подавам на човека две команди: за главата и за сърцето. Определям главата като съзнателния, а сърцето – като несъзнателния аспект. Първото указание е команда за главата: „Не движи ключа. Съзнателно се фокусирай върху това, да не движиш ключа”. Второто е команда за сърцето: „Представи си как се движи”. Въображението е функция на несъзнателния и подсъзнателния аспект, въпреки че можем да си служим съзнателно с него. И така, от двете команди – за главата и за сърцето, тази за сърцето надделява.                                                                                                                                                                                                                                               Сърцето винаги печели                                                                                                                                                                                                                                                                Тази ситуация не е травматична като останалите, за които говорихме дотук. В нея няма нищо опасно, дори напротив – атмосферата в залата е приятна. И все пак командата за сърцето надделява над главата и ключът се движи натам, накъдето го насочва подсъзнанието. Езикът на сърцето са картините, не думите, а въображението създава картини. Образът на движещия се ключ е командата на сърцето, която надделява над командата на главата и задвижва ключа. Как става това? Когато човекът си представи движещия се ключ, невроните в мозъка се активират. Той започва да изпраща енергийни импулси към шията, рамото, ръката, китката и накрая пръстите. Това кара фалангите, държащи конеца, да се раздвижат, често толкова недоловимо, че никой не би забелязал, но достатъчно да залюлеят конеца и ключа. Понякога импровизираме и казваме на човека да си представи, че ключът се движи в кръг. И ключът се залюлява в кръг. Когато сърцето и главата влязат в конфликт, сърцето винаги побеждава. Това е критичният момент. Казах ви как двамата с Трейси бяхме убедени, че мислим по един и същ начин, вярваме в едни и същи неща и сме напълно подготвени за брака. Жената, която бе преживяла изнасилване, в съзнанието си знаеше истината. Тя беше християнка и вярваше, че трябва да прости на насилника. Много пъти се беше опитвала. Беше убедена, че е чиста пред Бога, че не е омърсена, виновна или принизена. Проблемът беше, че не го чувстваше. Преживяваше точно обратното. Жената със спомена за близалката също разбираше истината със съзнанието си: „Имам коефициент на интелигентност 180, мога да се справя по-добре от всички останали, точно това искам в живота си. Освен това представа си нямам защо е това постоянно напрежение между мен и майка ми”. Но когато сърцето и главата влязат в конфликт, сърцето печели. В брака ни с Трейси започнаха да се проявяват несъзнателни болезнени спомени. Обвинявахме настоящето, но проблемът всъщност не беше в него. Изнасилената жена имаше подсъзнателни и несъзнателни спомени, от които не можеше да се избави. Несигурността, чувството за малоценност и гневът надделяваха над съзнателните й вярвания и й пречеха да живее така, както би желала. Винаги става така, когато е налице силно несъзнателно или подсъзнателно вярване, формирано чрез механизма стимул/реакция. В такава ситуация несъзнателният болезнен спомен винаги печели. Какво означава „печели”? Че мислим, чувстваме и вършим неща, които на ниво съзнание не желаем. Освен това се задейства стресова реакция в организма, въпреки че не е необходима такава. Затова е толкова важно да изцелим спомените, които са в основата на процеса.                                                                                                                                                                                              Източникът на всички проблеми                                                                                                                                                                                                А какво става с онези 20-25% от хората, при които ключът не се задвижва? На пръв поглед изглежда, че при тях сърцето не надделява над главата. Но в тези случаи винаги питам човека: „Когато ти казах да си представиш, че ключът се движи, ти успя ли наистина да го направиш? Видя ли с вътрешното си зрение как ключът се движи?” Отговорът неизменно бе: „Не”. Какво означава това? Преди всичко, че тези хора не са способни да активират в сърцето си механизмите, с които то би могло да надделее над главата. Второ, и това е по-важно, хората, които не могат да си представят, които са изгубили тази способност, обикновено имат повече несъзнателни и подсъзнателни спомени от другите. Съзнанието им е изключило въображението, за да ги предпази: защото всичко е активирало болезнени образи (помните, че тези спомени се кодират и извличат под формата на образи). Така те могат да живеят поне донякъде нормално. Но въпреки че не виждат спомените си и не могат да използват въображението си, те продължават да усещат болката и вредните, болезнени мисли за себе си, другите и обстоятелствата, да правят неща, които не искат. В Библията има един стих: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Притчи 4:23). Един учен ми каза, че ако се върнем към оригиналния текст и зададем въпроса: „Каква част от житейските проблеми извират от сърцето?”, отговорът ще бъде „100%”. И така, според Библията, която за мен е източник на непреходна истина (вие сте свободни да имате собствено мнение), ако имате проблем в живота си, той идва от сърцето. Ако не изцелите проблема на сърцето, можете да се избавите от симптомите, но няма да постигнете трайно, пълно решаване на проблема, защото източникът остава. Ето това е Седмата тайна: когато сърцето и главата влязат в конфликт, сърцето печели. Знаем, че сигналите, изпращани от сърцето (спомените на клетъчно ниво), активират стресова реакция в организма, която е източникът на всичките ни проблеми.                                                                                                                                                                        Несъзнателно и съзнателно намерение                                                                                                                                                                                       Имах удоволствието да прекарам един ден с професор Уилям Тилър от Станфорд. Д-р Тилър е автор на множество книги, участва във филма „Какво си мислим, че знаем” и е смятан от мнозина за един от водещите квантови физици на нашето време. От разговора с него извлякох някои безценни изводи. Ето два от тях: 1. При повечето проблеми в живота е налице несъзнателно намерение. Всички говорят за съзнателното намерение, което е реално и важно, но то не изчерпва въпроса. 2. Когато съзнателното и несъзнателното намерение влязат в конфликт, несъзнателното печели. Приблизително същото твърди и д-р Брус Липтън. По повод програмата, която аз и Бен разработихме с негово участие, д-р Липтън изказа становище, че да решим проблемите си със силата на волята е близко до невъзможното, защото подсъзнанието е милион пъти по- могъщо от волята. Според него е почти наложително да разполагаме с нещо като Лечебните кодове, за да разрешим тези проблеми.                                                                                                                                                                                                                                          Проблемите на сърцето са духовни проблеми                                                                                                                                      Тук ще изкажа някои смели твърдения. В Тайна № 1 казахме, че винаги, когато имаме проблем със здравето или взаимоотношенията, трябва да помислим какъв стрес го поражда. Вярвам, че трябва да отидем още по-нататък и да се запитаме: „Кой е проблемът в сърцето, който го предизвиква, и как да го изцелим?” И ако в момента си мислите, че навлизаме в сферата на духовното, ще ви призная, че сте съвършено прави. Въпреки че Лечебният код е физически механизъм в организма, той е също така и духовно упражнение, защото лекува проблемите на сърцето. Но дали Лечебният код прощава на хората вместо вас? Дали ви избавя от греховете? Категорично не. Това можете да направите само вие и Господ. Това, което Лечебният код прави, е да излекува деструктивния енергиен модел от паметта, съхраняващ погрешното вярване, което ви кара да се страхувате, без да има от какво, и активира стресова реакция без нужда, като по този начин причинява здравословни и всякакви други проблеми. Вярваме, че пред очите ни се разкрива съвършеното единство на вярата и науката, макар че Библията го е казала много отдавна: „От него [сърцето] са изворите на живота”. Ето и дръзките твърдения, за които споменах. Моят духовен наставник, Лари Нейпиър, ме научи на тези преобразяващи истини преди двайсетина години. Тогава те все още не бяха доказани от науката. Колкото повече знания и опит трупам, толкова повече се убеждавам в тяхната мъдрост. Те промениха живота ми завинаги. Благодарен съм на Лари за неговата обич и със същата обич ще ги споделя с вас. Надявам се да имат преобразяващ ефект и върху вашия живот.                                                                                                                                                                                                                         • Човек е такъв, какъвто е в сърцето си. Можете да казвате на хората: „Аз съм такъв и такъв, вярвам в това и това, направил съм това и това, ще направя това и това”. Но истината е, че сте такъв, какъвто сте в сърцето си, защото когато сърцето и главата са в конфликт, сърцето печели.                                                                                                                                                                         • Човек вярва истински в това, в което вярва със сърцето си. Нашата история с Трейси и начина, по който бяхме единодушни във всичките си съзнателни вярвания, а година по- късно и двамата искахме развод, показва, че в края на краищата през повечето време водещи са несъзнателните вярвания. Вярвате истински в това, в което вярвате със сърцето си.                                                                                                                                                                                                            • Човек е там, където е в сърцето си. Системата от вярвания, формирани въз основа на принципа стимул/реакция, ще ви върне към възрастта, в която се е запечатал споменът. Жената от „Уолстрийт” беше над трийсетте, но всеки миг можеше да се превърне в петгодишно дете, ако се реактивираше споменът за близалката. Чувстваше се безпомощна, гневна, пренебрегвана, убедена, че не може да върши онова, което се очаква от нея, въпреки че квалификацията й беше повече от необходимата (което съзнателно беше известно и на нея, и на всички останали). Но тя не живееше в тази действителност. Вие сте там, където сте били, когато болезненият спомен се е формирал. Ще се връщате към мястото, където се е случило събитието, към възрастта, на която сте били тогава, към разсъдъка, чувствата и емоциите си от онзи момент.                                                                                                                                                                        • Поведението се определя от това, което е в сърцето. В съзнанието си можем да градим всякакви чудесни планове. Може дори да имаме ресурса да ги осъществим. Но ако имаме болезнени спомени, свързани с тези действия и проблеми, ще реагираме на тях независимо от волята си и ще действаме на основата на произтичащите от тях вярвания, докато не успеем да ги изцелим. Ако не действаме съгласно желанията си или не толкова последователно, колкото е необходимо, за да постигнем целите си, това е доказателство, че се е активирал болезнен за сърцето спомен, който ни заставя да действаме, да мислим и да се чувстваме по този начин                                                                                                                                                                                                                               • Сърцето е програмирано да защитава. Първостепенна задача на сърцето е да ни защитава от болезнени събития и най-вече от тяхното повторение. Затова, когато главата и сърцето влязат в конфликт, сърцето печели – то е програмирано така. Постига го, като стимулира реакция на стрес в организма. Ако стресовата реакция е неуместна, тя ни кара да се страхуваме без нужда. Ако в конфликта между главата и сърцето сърцето спечели по начин, вредящ на здравето, кариерата или взаимоотношенията ни, то е поради страха в сърцето ни. Може да не усещаме съзнателно този страх, но именно той излъчва сигнали към клетките ни.                                                                                                                                                                                                                                                                     • Приоритетите се определят от онова, което е в сърцето. Ако попитате сто души как подреждат приоритетите в живота си, много вероятно е всички до един да отговорят, че решават кое е най-важно и кое трябва да направят с предимство въз основа на рационален, логичен анализ на фактите и обстоятелствата. В действителност обаче определяме приоритетите според ценностите си, а ценностите си – според това, което е в сърцето ни. Означава ли това, че сме просто роботи, а рационалният, логичен поглед върху живота е безсмислен? Не, разбира се! Това е фактор от процеса и докато сърцето се намира в съгласие с рационалното ни мислене, няма проблем. Но когато клетъчната памет ни диктува убеждение, основаващо се на страх, тя буквално ни кара да разглеждаме същите факти, без да достигаме до логични и уместни заключения.                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Сърцето решава Когато беше на дванайсет, синът ми Хари гледа оригиналната версия на филма „Челюсти” (с жена ми още спорим дали е било добра идея). Хари обича водата от бебе. Веднъж, когато беше на две годинки, се разхождахме в околностите на един хотел посред зима. За наша изненада Хари скочи в басейна. По късно това се случи още няколко пъти на различни места. Хари плува като риба, без значение дали в басейн, езеро или океан. Обожава водата. След като гледа „Челюсти”, го попитах дали иска да отидем на езерото. Той се замисли толкова сериозно, че заприлича на възрастен, който попълва данъчна декларация. След минута отказа и заяви, че предпочита да си остане дома и да играе с „Лего”. Когато се заинтересувах дали решението му има нещо общо с филма, той категорично отрече. Просто наистина искал да си играе с конструктора, като при това звучеше доста убедително. Попитах го дали има нещо против да го тествам за спомен от филма на клетъчно ниво. Естествено открих деструктивен спомен. Хари приложи един Лечебен код, което му отне около четири минути, и какво мислите се случи? За тези четири минути приоритетите му изцяло се промениха. Рационалното му мислене се промени. Реши, че с „Лего” може да играе по всяко време, а сега определено би предпочел да отиде на езерото. И нямаше търпение да тръгнем. Това се случва не само с дванайсетгодишни деца, а с всички нас, и то постоянно. Решенията, които смятаме за рационални, логични и базирани на истината, често представляват несъзнателна обосновка на ценности и приоритети, произтичащи от деструктивните спомени на сърцето. Този процес почти винаги е несъзнателен, поне докато започнете да се вглеждате и да откривате част от тези спомени, а може би и да ги изцелявате. Понякога ги осъзнаваме след изцелението, защото сърцето вече не изпитва нужда да ги съхранява. И все пак през повечето време остават несъзнателни. Затова крещя на жена си, без да знам защо, преяждам, макар да не искам, пропускам важни моменти в работата си, търся си оправдания и ден след ден си обещавам, че повече няма да постъпвам така. Може дори да започна да лъжа жена си или шефа, макар на самия мен да не ми се вярва, че го правя. Причината са болезнените спомени в сърцето, които са били активирани и имат нужда от изцеление. Единственият начин да живеем и обичаме така, както бихме искали, е да изцелим деструктивните спомени в сърцето.                                                                                                                                                                                   Връзката между сърцето и тялото                                                                                                                                                           А сега с ваше позволение ще изкажа още едно твърдение. В последните четири Тайни говорим за неща, които могат да се определят като нефизически: спомени, вярвания, действия, мисли. Моля ви обаче, не забравяйте първата Тайна, а именно, че тези спомени и вярвания, тези проблеми на сърцето контролират физиологията на тялото. Погрешните вярвания предизвикват ненужна стресова реакция. Когато това се случи, с течение на времето тя причинява почти всички болести и нарушения, които са ни известни. Клетките се затварят, имунната система се изключва и ние се оказваме с всевъзможни здравословни проблеми. Както физическите, така и нефизическите проблеми произтичат от тези проблеми на сърцето, от спомените на клетъчно ниво, които излъчват деструктивна енергия и принуждават организма да превключи в режим на стрес. Ето ги и нашите Седем тайни. Вярваме, че тази материя никога не е била представена по такъв начин. Тук са изложени някои неизвестни досега сведения и изследвания на тялото, ума и сърцето. За първи път можете да намерите синтезирана цялата информация, която ви е потребна да изцелите проблемите на сърцето си, да изцелите клетъчната памет и да премахнете стреса от живота си, за да осъществите мечтаните резултати във всички области – взаимоотношения, кариера, постижения, лечение и профилактика, семейни връзки. Убедени сме, че можете да подобрите целия си живот, когато разберете механизма и използвате Лечебния код, за да изцелите източника на всички проблеми – проблемите на сърцето и деструктивните спомени на клетъчно ниво, пораждащи погрешни вярвания. Честит нов живот! Въз основа на Седемте тайни можем да направим два важни извода: 1. За да решите проблемите си, трябва да изцелите стреса. Просто няма друг начин. Това е нещо, около което се обединяват всички, включително държавата, традиционното здравеопазване, алтернативната медицина, научните изследвания от последните двайсет години и двайсет милиона сайта. Повече от ясно е: ако искате трайно, дългосрочно пълно решение на проблемите си, трябва да излекува” стреса. 2. За да излекувате стреса, трябва да изцелите спомени си. Според изследванията на Медицинския факултет на Югозападния университет и Медицинския факултет на Станфордския университет, стресовата реакция на организма не е резултат само от сегашните обстоятелства, а и погрешните вярвания, деструктивните спомени на клетъчно ниво, които се запечатват и съхраняват в сърцето и съзнанието – онова, което Библията нарича „сърце”.                                                                                                                                                                                                                                                                  Това, което в момента правите, помага ли ви?                                                                                                                                                                                              След като изложихме тези два извода, ето го и важния въпрос: съобразявате ли се с тях? Каквото и да правите в момента в стремежа да успеете, да се изцелите или „да се справите” – независимо как го наричате, – постигате ли тези две неща? Лекувате ли стреса? Изцелявате ли спомените на клетъчно ниво, които го причиняват? Ако не, шансовете ви да решите проблема си напълно, изцяло и трайно, са много, много малки. Защо е така? Ако не постигате тези две неща, вие само се опитвате да редуцирате проблема, като работите върху симптомите. С други думи, да пропъдите болката, без да премахнете източника. Да предположим, че чувствате болка в корема, която се повтаря отново и отново и ви кара да вземате най-различни болкоуспокояващи. Вътрешно се притеснявате, че това не е нормално, може би дори се страхувате: „Дали не е рак? Или проблем с жлъчката? С червата? А може би язва?” Но вместо да разберете какво е и да излекувате проблема, вие продължавате да си вземате болкоуспокояващите. На всички ни е ясно, че не можете да излекувате даден проблем, като потискате болката. По същия начин не можете да решите и проблемите в живота си, като се опитвате да се справите със симптомите или да мислите положително. Трябва да изцелите причината.                                                                                                                                                                                                                               ЛЕЧЕБНИЯТ КОДД-р Алекс Лойд и Д-р Бен Джонсън                          

Няма коментари:

Публикуване на коментар