Последователи

понеделник, 15 юни 2015 г.

Радиестезия / Енергиен спектър / Електромагнитни вълни / Спектър на светлината



Електромагнитния спектър отразява трептенията (вибрациите) на различните енергии. Измерва се с брой трептения за една секунда (единица Херц - Hz). Общо взето добре е познат електромагнитния спектър на материалния свят. Той се състои от следните условно разделени подспектри (диапазони): ЗВУК - (1)инфразвук (0 - 16 Hz), (2)звук - (16 - 20 000 Hz), (3)ултразвук - (20 - 100 kHz); РАДИОВЪЛНИ - (4)ДВ (150 - 350 kHz), (5)СВ (0,5 - 1,6 MHz), (6)КВ (5 - 12 MHz), (7)УКВ - тук влизат и телевизионните канали (65 - 600 MHz), (8)СВЧ - свръхвисоки честоти - диапазоните на мобилните телефони, спътниковата телевизия, радиоастрономията и др. (0,9 - 300 GHz); (9)ИНФРАЧЕРВЕНИ ЛЪЧИ (1 - 400 THz), (10)ВИДИМА СВЕТЛИНА (400 - 800 THz); (11)УЛТРАВИОЛЕТОВА СВЕТЛИНА (8*1014 - 2,3*1018 Hz); (12)РЕНTГЕНОВИ ЛЪЧИ (1,5*1016 - 3*1020); (13)ГАМА ЛЪЧИ (над 3*1020).
Свойствата на енергиите се променят плавно (с увеличаването на всеки Херц) и затова посочените граници на диапазоните са условни. Енергийния спектър продължава с нарастването на честотите в другите светове - над диапазона на гама лъчението е вече астралния свят.
     
                                                                                                                                                                 Всяко едно тяло е съставяно от молекули, молекулите са съставени от атоми, атомите от елементарни частици, елементарните частици от частици (универсални тухлички), които са основни за материалния свят. Основните частици на материалния свят са съставени от основните частици на астралния свят, а от тях... Основните изводи, които правят впечатление са: Всяка една частица или тяло имат тяло (образ) във всеки един свят - т.е. дори атомите, планетите и звездите имат душа, дух и т.н. Всичко съществуващо е вечно, защото има първообраз съхраняван и изграден от материята на Върховния Абсолют. Върховния Абсолют е съставен от най-малките възможни частици, следователно те са носители на най-мощните енергии. Всички останали светове се захранват от тях. Следователно, ясно се вижда, че правилното енергоснабдяване на човека е отгоре на долу (дух-душа-ментал-астрал-етер-материално тяло), а не от долу на горе (минерали-растения-животни-човек).                                                      
                                                                                                                                                                                                                                                            
Скали на изучените електромагнитни вълни - постоянни - носещи вълни, с постоянна честота и форма.Такива са изкуствените вълни, създадени от човека,естествените при разпадането на материята, земният магнетизъм с посоките север-юг и изток-запад, микробите излъчват такива вълни. Човешкият мозък също излъчва такива носещи електромагнитни вълни. Всички те се използват в радиестезията.- статични (носени) вълни - те са специфични за всяко тяло и го характеризират.В радиестезията вълните, излъчени от дискретните частици,молекули, атоми, се причисляват към статичните (носени) вълни, въпреки че много от тях имат постоянен характер. Всички тела излъчват статични, характеристични вълни, които"пътуват" върху други носещи вълни. Най-често това са вълните на земния магнетизъм или високочестотните вълни от електронни генератори за високи честоти или от генератора на човешкия мозък. Радиоактивните тела също излъчват и приемат вълни.Според симетрията си вълните са поляризирани и неполяризирани.Инструментите, които могат да ги уловят, т.е. да влязат в резонанс с тях и да извършат съответни движения, се наричат детектори. Такива са радиестезичните средства: махало,багети, вилка, мозъкът - "шестото" чувство.Основни физични и радиестезични параметри на електромагнитните вълни. Тук има някои "външни"противоречия, които за предубедения читател са сериозни научни разминавания. Във физиката някои проявления са били пренебрегвани и поради това неотчетени, но в радиестезията те са от особена важност.Известните параметри на всяка електромагнитна вълна са:дължина на вълната (l), честота (n), скорост на разпространение (v, c), амплитуда, спектър, тембър. - Дължина на вълната /l/ - мери се в метри. Характеризиравсяка вълна. Във физиката е неизменна величина. Това е разстоянието между два максимума или минимума навълната. В радиестезията дължината на вълната е променлива величина, в зависимост от промяна на температурата, налягането, гъстота на разтвора и т.н. на излъчващото тяло, т.е. от значение е веществото, излъчващо вълната. Приема се в радиестезията, че сумарната дължина на вълната, която излъчват живите организми, е равна на 8м.Това е дължината на радия, при който вертикалната (електрическа) и хоризонталната (магнитна) съставящи са равни на 8 м - максимални в природата на Земята. Тази вълна отговаря на честота 38,7 кНz, или абсолютно здрав човек (животно, растение) трябва да има дължина на общата електромагнитна биовълна (биополе) 8 м.- Амплитуда (А) или височина (Н) - във физиката амплитудата е максималното отклонение от равновесно положение и може да приема различни стойности, без да се изменя дължината й.Графичното и изображение е височината на дължината й. В радиестезията се използва понятието височина. Тя е неизменна величина за дадено вещество. Основно различие е, че докато физичната вълна е напълно определена само с дължината си: l =c/n , то за радиестезичната това не е достатъчно. Тя се определя и от двата параметъра: l и Н, тъй като е променлива за всяко вещество.- Графично изображение на електромагнитните вълни - това е спектърът, в който са изразени l и А или l и Н. Броят и видът на графичните криви характеризират честотата, тембъра (т.е.броя на хармоничните, които тя съдържа) и модулациите на вълната. Спектърът на радиестезичните (биолокационните)вълни е 25 млн. пъти по-голям от тоя на физичните вълни, тъйкато в него, освен дължината и височината, определящи се явяват комбинациите на електричните заряди - (+),(-) и (±), и отношението спрямо посоките на земния и на космическия магнетизъм, т.е. зависещи от естеството си и начина на разпространение. Спектърът им има сходство със спектъра на правия магнит, с атома в микрокосмоса и със земното кълбо в макрокосмоса. Спектърът на нашата ДНК, на всички живи организми на Земята е в най-ниския диапазон на спектъра на електромагнитните вълни - в инфрачервения.Поради този ефект нашето тяло и очите улавят и различават само седемте основни цвята и нюансите им в тази топлинна област. В резултат на промени в параметрите, циклите наЗемята и Космоса, намаление на белтъчните продукти в мозъка, травми, йога практика, увеличаване на екстрасензориката и сетивността на сетивата ни, тя се"разтваря" и се разширява спектърът й към по-високочестотните нива- отваря се "третото око".
- Динамизъм (мощ М) на електромагнитните вълни - това понятие не се използва във физиката, но за радиестезията то е от основно значение . Биолокационните вълни са пространствени вълни. Дължината им представлява радиус или диаметър на сфера или елипса. Вътрешността им е запълнена с полето на собствената им вълна, което се състоиот (+), (-) или (±) точкови заряди. Повърхността на този обем представлява границата на влиянието на това поле, или товае мястото, където силата (напрежението) на полето навълната се изравнява със земния магнетизъм или с друга, по-мощна вълна, в чието влияние се намира. По такъв начин дължината на вълната мери едновременно и нейния магнетизъм. Всяка точка от електромагнитната вълна се определя от нейната хоризонтална (по абсцисната ос) спрямо Земята и вертикална съставящи Чрез универсални детектори, използвани от френския проф.Луи Тюрен, са открити от него 9 вида радиестезични вълни,групирани в 5 подгрупи и използвани от специалистите-радиестезисти.Хоризонталните (Х) вълни определят хоризонталната съставяща на електромагнитната вълна по оста Х (спрямоЗемята), разпространяват се хоризонтално, от магнитно естество са и имат заряди (+) и (-). Тези вълни са (+), (-) и (И-З) вълни (Х(+), Х(-), Х (И-З)).Вертикалните (В) вълни (В(+), В(-), В(И-З)) определят вертикалната съставяща на електримагнитните вълни по остаУ, разпространяват се вертиклално и са от електрично естество. Те са продукт на дезинтеграцията, вредни са зачовека.
Радиоактивните (радиомагнитни) вълни съдържат едновременно - без да се унищожават - (+) и (-) заряди. Те са продукт от разпадане на материята (почти всяка материя, с изключение на кристалите, се намира в постоянна или незабележима дезинтеграция (разпада-не)). Радиоактивният елемент радий има най-голяма дължина l = 8 м, с двесъставящи - хоризонтална и вертикална, всяка с по 8 м.Инфрачервените (ИЧ) вълни имат хоризонтална и вертикална съставящи със знак (+) на вертикалната вълна в посоките юг-запад. Излъчват се от радиоактивни източници.Ултравиолетовите (УВ) са с хоризонтална и вертикална съставящи, но с вертикална (-) съставяща от радиоактивни източници, между посоките север и изток.

      
             
https://youtu.be/9lXhC0eLykM                                                                                                                                                                                                           



Спектър на светлината                                                                                                                                                                               Радиестезията дава възможност да се проникне и в същността на електромагнетизма на светлината, която е поляризирана. Според проф. Тюрен, отделните цветове(основни и допълнителни) се намират между белия и черния цвят. Черната светлина е постоянна вълна с магнитен характер, проявяваща се на фона и заради земния магнетизъм. Тя има (±) заряд, но само в хоризонтална посока.Земна магнитна вълна e u има хоризонтална съставяща - Х (±), а няма вертикална компонента (В(О)). Ако върху черната светлина попадне бяла слънчева, която има само вертикална съставяща, с (±) заряди, но само във вертикален план -В(±), а хоризонталната й съставяща е Х(О), то тя се разлага на основни цветове (у), всеки от които е електромагнитна вълна със своя динамизъм, определен от зарядите в него и съставящ хоризонталните и вертикални компоненти на цветовете. Бялата светлина е сбор от статични (характеристични) вълни, носени от черната (хоризонтална)светлина. Най-добре се наблюдава при дъждовната дъга.Всяка електромагнитна съставяща вълна има или само (+),или само (-) заряди. Единствено зеленият цвят е електромагнитна вълна с два вида заряди -(±) едновременно.Единствено той съществува самостоятелно (доказана отТюрен), чист е и не може да е допълнителен на никой друг от основните цветове - чисти или смесени. Основното е, че зеленият цвят се получава при разлагането на слънчевия лъч,попадайки върху Земята, и в зависимост от нейния магнетизъм се разлага на съставящите го цветове. Но точно в един миг, траещ 55 секунди, той е допирателен спрямо всяка точка от земната повърхност. Затова този лъч(електромагнитна вълна) има едновременно (+) и (-) заряди и има и хоризонтална, и вертикална съставяща. Точно тогава,при изгрев слънце и при залез, има 2 криви; когато попадне зеленият лъч върху Земята, става промяна на хлорофила и фотосинтезата в природата, т.е. смяна на поляритета,поддържащ "дишането"- взаимния обмен в цялата биосфера:през деня листата поглъщат въглерод С (+), а хората го издишат, но поглъщат кислород О(-), през нощта е обратно -листата изпускат СО2 (-), а хората - обратно.(виж схема на фотосинтезата).                                                                                      

                                                                                                             
                                                                                                           Знае се, че светлината съществува под формата на фотони(или светлинни кванти), притежаващи определена енергия.Хлорофилът поглъща най-добре светлинните лъчи с дължинана вълната l=600-700 nm (червени лъчи) и l=400-500 nm(виолетови лъчи). Затова виолетовите и червени лъчи имат най-голямо значение за фотосинтезата. (Земята е "топла" и"зелена" планета, а ДНК на всичко живо има спектър във видимата част от спектъра на електромагнитните вълни.). При растенията хлорофилът, който се намира в хлоропластите заедно с други багрила, напр. каротиноиди, е включен във външната страна на тилакоидните мембрани.Стотици хлорофилни молекули и около 3 пъти по-малко каротиноиди са свързани помежду си в групи, наречени фотосистеми. Те възприемат фотоните на светлината, по-точно се възбуждат под въздействието на светлина с определена дължина на вълната.                                                                                                    
     
                                                                                                           Когато светлинните кванти (на светлина с l = 700 nm) попаднат върху фотосистема I, хлорофилните молекули се възбуждат и от тях се избиват електрони. Част от тях се пренасят чрез верига от редокссистеми (принципно подобна на дихателната верига) обратно върху хлорофилните молекули от същата фотосистема I. При този пренос енергията на възбудените електрони се отделя постепенно и се осъществява синтез на АТФ-фотофосфорилиране, наречено циклично. Останалата част от електроните се пренася до НАДФ+ и участва в редукцията му. Растенията винаги поглъщат само продукти с (+) заряди, а изхвърлят продукти с (-) заряди - въглерод и азот, които през нощта променят знака си с промяната на хлорофила.Причината е зеленият (чист) лъч, който е радиоактивен, трае 55 сек. и зарежда всичко живо радиоактивно и сменя електрическия знак на зарядите им. Вълната му е ултрапроникваща и причинява дезинтеграция, "поразява" живите същества - мълчаливи, неподвижни, вцепенени за цели 55 сек. Най-голямо е действието му при промяна на хлорофила в биосферата на Земята, от който ние зависим и съществуваме на Земята като "продукт" в резултат наеволюцията в нея и космическите влияния и полета, а не сме от друга планета в Космоса.                                                    
                                                                                                             Според Тюрен, светлината е електромагнитна вълна със спектър между черната и бялата светлина . Между черно и бяло има бяла светлина, която с радиоактивната си част влияе на магнита, радиоактивните тела, микробите и др. А вън от спектъра, също между черно и бяло, но минавайки през безкрайността, има черна светлина, която, обаче, не влияе върху магнита и радиоактивните тела. Белият, черният и 7-те основни цветове имат инфра- и ултра-вълни.Съществуват още инфрачерен и ултрачерен, инфрабял и ултрабял - те са радиоактивни, но не влияят на магнита, т.е.на земния магнетизъм. Инфрачерният и ултрабелият цвят(вълни) са двете страни на едно и също нещо и се срещат и допират в безкрайността, т.е. в черното има и бяло, а в бялото има и черно - енергиите на вълните им с (+) и (-) заряд и непрекъснато преминават едни в други.Вероятно, това разбиране за светлината - основата на живота,е и китайската монада - взаимодействието на дветепротивоположни страни, на двете сили и енергии Ин (черно,отрицателно) и Ян (бяло, положително).Границата между тях е преливаща на едните в другите сили.Във всяко Ян (+) има и (-) заряди (от Ин), а във всяко Ин (-)има и (+) заряди (от Ян).Черната светлина е постоянна, носеща, магнитна(хоризонтална), резултат от земния магнетизъм. Тя разлага попадналата върху нейната атмосфера бяла космическа,слънчева и друга светлина в спектър от електрични, статични,вертикални и хоризонтални съставящи и ги пренася до всички точки на земната повърхност, като по този начин се поддържа животът на живо-неживата природа - всяка точка приема,адаптира и изхвърля точно определени спектрални цветове(вълни). Така се поддържа единството и хармонията на енергиите и живота на Земята, така се "подхранва", "диша" идава живот на всичко живо нейната "аура". Тя става видима за нас, след дъжд като дъждовна дъга
                                                                                  
                       
               
         
 


Отместване линиите в спектъра на отдалечаваща се галактика към червения край – долу в сравнение със спектъра на галактиката, ако не се движеше спрямо нас – горе.
Закономерността е законът на Хъбъл за червеното отместване на галактиките:

КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМА Е ЛЪЧЕВАТА СКОРОСТ НА ЕДНА ГАЛАКТИКА, ТОЛКОВА ПО-ДАЛЕЧЕ Е ТЯ

Vr = H . r

Н е константата на Хъбъл, Н = 65±8 km/s.Mpc

Законът на Хъбъл не е просто една интересна закономерност, позволяваща по червеното отместване в спектъра на една галактика да се определели точно разстоянието до нея – единствен метод за установяване на вселенските мащаби.
                                     

Няма коментари:

Публикуване на коментар