„Даром сте взели, даром давайте.“ (Матей, 10:8)
Определението за „роб“ днес не е толкова ясно, колкото в миналото, когато робите са били в окови и са ги заставяли с камшици да вършат тежка работа. Затова е важно да посочим различните начини, чрез които се проявява робството в днешното човечество. Предлагаме десет знака, които показват, че може би сте един от съвременните роби:
Вероятно сте роб, ако…
1. Мразите звука от будилника си. Ако сутрин не се събуждате с трепетното чувство, че сте жив и ви предстои нов вълнуващ ден, може би живеете под милостта на други хора. Всъщност, ако трябва да се събуждате по едно и също време всеки ден, вероятно сте нечий роб.
2. Принуден сте да плащате за каузи, които дълбоко ви отвращават. Ако сте миролюбив човек, но ви карат да плащате за войни, водени във ваше име, може би сте роб. Също така, ако ви принуждават да плащате за благосъстоянието на разни корпорации и фалирали институции и банки, а в същото време едва свързвате двата края, определено сте един от робите.
3. Очаквате някой друг да се грижи за вас. Ако не самите вие, а друг се грижи за вас, твърде вероятно сте му задължен по безброй начини. Внимавайте – обикновено вие ставате роб тогава, когато ви подлъгват да искате от държавните власти нещо различно от индивидуална свобода.
4. Очакват от вас да спазвате закони, които не се отнасят за господарите. Ако даден закон се отнася само за вас и други от „низшето съсловие“, докато „господарите“ могат да правят безнаказано каквото си искат, очевидно сте роб на една несправедлива система.
5. Смятате, че управлението на тълпата е по-добро от личната свобода: ако вярвате, че управлението на мнозинството е за предпочитане пред свободната воля, най-вероятно сте роб. Махатма Ганди казва: „Дори само един да защитава истината, истината си е истина.“
6. Заклеймявате вярата на другите. Ако ви учат да мразите системата от вярвания на други, които не са ви направили нищо лошо, това означава, че умът ви е изцяло окован с вериги от вашите господари.
7. Вярвате, че хората трябва да отиват в затвора, защото са консумирали даден продукт. В случай, че за вас е допустимо да лишават от свобода хора, задето са употребявали някакъв продукт у дома си, може би вие сте от онези, които дори се наслаждават на робството си. (Бел. Стопанина: Под „продукт“ тук може да се разбира например марихуана, а вероятно авторите имат предвид и тенденцията на държавните власти в САЩ да арестуват хора, които си отглеждат сами храната: прясно мляко, яйца и т.н.)
8. Седите в задръствания по улиците повече от час на ден. Ако губите над 360 часа/годишно (10800 часа за една 30-годишна кариера; това са 450 дни), за да пътувате от и до работа, която презирате, значи времето и животът ви принадлежат на някой друг.
9. Заставят ви да носите униформа. Ако ви задължават да се обличате според чужди предпочитания, това важи дори за костюма и вратовръзката, вие клоун в някакво шоу, който е готов на всичко, за да впечатлява другите в името на ежедневната дажба хляб.
10. Гледате телевизия над 20 часа в седмицата. Ако умът ви е прикован към светещата кутия във всекидневната в продължение на 1040 часа през годината (това са 43 дни), тогава заложбите ви за неограничено творчество са безнадеждно оковани в доживотно безумие.
Извадки от книгата
Chapitre II: Съвременното робство е едно доброволно робство. Допуснато от мнозинството на робите, които се влачат по лицето на земята. Те сами купуват стоките които ги заробват все повече. Те самите си търсят работа, всеки път все по неприветлива, безчовечна, която могат да получат, ако докажат че са добре дресирани. Те самите избират господарите, на които трябва да служат, за да може тази абсурдна трагедия да съществува. Било необходимо, да се подтикне тяхното съзнание към отчуждаване и експлоатация. Това е странното съвремие на нашата епоха. Подобно на робите от античността и слугите от средновековието, работниците от първите индустриални революции, се намира в днешен ден пред една тотално поробена класа. Само, че те не знаят или може би не желаят да разберат. Те съзнателно игнорират разобличенията, което би трябвало да бъде единствената законна реакция на експлоатираните. Приемат без съпротива, жалкото съществуване, което е планирано за тях. Отричането и примирението са извора за тяхното нещастие. Там се намира кошмара на модерните роби, които не могат да дишат ако не са водени, от зловещия танц на умопомрачената система.
Chapitre III: Защото всичко трябва да се промени, по образ и подобие на системата. Светът, все по-мръсен и шумен се превръща в една фабрика. Всяка частица от този свят е собственост на някоя държава или частно лице. Този обществен грабеж, за присвояване правата върху земята, се материализира в присъствието на стените, решетките, оградите, бариерите и границите. Това са видимите белези на това разделение, което обсебва всичко. Безчовечна концентрация на тази маса от роби, е достоверно отразена в техният живот. Това може да бъде сравнено с клетките, затворите и дупките. Но за разлика от робите и пленниците, ЕКСПЛОАТИРАНИЯТ от модерната епоха, трябва да плаща за своята затворническа клетка.
Chapitre X: Най-доброто от неговия живот изтича между пръстите му, но той продължава, защото има навика да се подчинява винаги. Подчинението се е превърнало в негова втора природа. Подчинява се, без да знае защо, само защото знае, че трябва да се подчинява. Да се подчинява, да произвежда и да консумира – тройното правило, което управлява живота му. Подчинява се на родителите си, на учителите си, на шефовете си, на собствниците и продавачите си. Подчинава се на закона и на силите за сигурността, подчинява се на всички сили, защото не знае да прави нищо друго. Няма нещо, което да го плаши повече от неподчинението, защото неподчинението е риск, авантюра, промяна. Обхваща го паника, подобно на дете изгубило родителите си от поглед, модерния роб се чувства дезориентиран без властта, която го е създала. Поради това продължава да се подчинява.
Chapitre XVIII: Властващата система се определя по въздесъщата си пазарна идеология, завзема едновременно всички пространства и сектори от живота, не проповядва нещо друго, освен необходимостта да се произвежда, да се продава, да се консумира и да се натрупва. Свела е всички човешки взаимоотношения до търговски връзки. Предназначила е цялата планета , за обикновен обект за продан. Функцията, която ни е определила е робския труд. Единственото право, което признава, това е правото на частна собственост. Единствения Бог, на който се кланя, са парите. Монополът е тотален. Показвани са само хо р ат а и из ка з в ания т а , които с а уд о бни на доминирищатата идеология. Критиката на този свят, се задушава в морето от медии, които определят кое е добре и кое зле, какво може и какво не може да се гледа. Въздесъщата идеология, култ към парите, външен монопол, една – единствена партия, маскирана като парламентарен плурализъм, липса на видима опозиция, репресия във всички възможни форми, програма за трансформация на човека и света. Това е истинското лице на модерния тоталитаризъм, което те наричат „Либерална Демокрация”, но вече е време да го наречем с истинското му име: „ТОТАЛИТАРНА ПАЗАРНА СИСТЕМА”.
Човекът, обществото и цялата планета, са в служба на тази идеология. Тоталитарната пазарна система е постигнала това, което никои друг тоталитаризъм не е могъл – да окупира всяко кътче на планетата. В днешен ден, нито една форма на бягство не е възможна.
Chapitre XIX: Когато потисничеството се разраства във всички сектори на живот, Съпротивата прилича на социална война. Движенията се възраждат и предричат революция. Унищожаването на пазарната тоталитарна система, не е въпрос на мнение, а е абсолютно необходимо за един свят, който е осъден. Тъй като властта е навсякъде, тя е във всички страни и през всичкото време, за това трябва да се преборим. Възрждането на езика ни, трайните промени на установения ред, неподчинение и устойчивост са ключови думи, на съпротивата ни срещу остановената цел. Но за да се превърне този бунт в революция, трябва да се съсредоточин върху субективността за общ фронт. Единството на всички революционни сили, трябва да влезе в действие. Това не може да стане, ако не осъзнаем нашите провали в миналото, стерилният реформизъм и тоталитарната бюрокрация. Тогава можем да намерим решение за нашето несъгласие. Защото трябва да изобратим нови форми на организация и на борба. Самоуправлението на предприятията и пряката демокрация в обществен мащаб представляват базата на тази нова организация. В нея не трябва да съществува йерархии, както във формата, така и в съдържанието.
Властта не трябва да бъде превземана, тя трябва да бъде премахната.
21-годишния Мориц Ерхард e бил стажант в банка в Лондон, който издъхва след 72 часа работа без прекъсване. Младият германец обаче далеч не е единственият роб в лондонското Сити. Много амбициозни млади хора са готови да стигнат до границите на възможностите си само и само, за да си осигурят работа в някоя от големите компании.
Магическия кръг
Цели уикенди и нощи на работното място и храненето на бюрото пред компютъра са част от широко разпространената култура на дългото работно време. В тези среди се говори и за „магическия кръг“, процесът при който малко след зазоряване младежите се качват пред офиса в такси, което ги оставя пред дома, изчаква ги да си вземат бърз душ, и след това ги откарва отново на работа.
Проблемът е, че денонощното стоене в офиса може да продължи с години. Млади банкери разказват истории за това как понякога се случва да работят три дни подред без да спят, как се опитват да почиват поне един уикенд в месеца и как водят преговори с шефовете си да бъдат освободени от задачи поне в деня на собствената си сватба.
Първият камикадзе мениджър в Румъния
Ралука Строеску е 32-годишна жена, която е намерена мъртва в апартамента си от нейни колеги. Тя е работила като Мениджър в одиторската компания Ernst&Young и като причина за смъртта й се посочва „изтощение от работа”. През последните седмици от своя живот, Ралука е работила денонощно и е отслабнала с повече от 6 килограма. Колегите й казват, че е тежала само 40 килограма в последните й дни.
След тези две статии (както и проучването на Financial Times, според което над 90% от хората проверяват служебната си поща по време на годишния отпуск) единствения въпрос, който ни идва на ум е „Не се ли превръщаме в едни модерни роби?”. Кредитите към банки, сметките за ток, вноските по лизинга и всички онези играчки на модерния свят, не ни ли превръщат в роби на заплата? Ще кажете, че може да напуснете работата си когато си поискате, но дали е така? Имате ли пари, с които да си купите свобода? За колко време ще ви стигнат – за 2 месеца, за 6 месеца или за повече? В съвременното общество богатството не се измерва в пари, а във време. Колкото по-дълго може да живеете без доходи, толкова по-богати сте.
Hillary Clinton with her Slave Barack Obama
Какво е робство?
Според Уикипедия робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робството е официално забранено през 1948 година със Световната декларация за човешките права, но според различни оценки броят на съвременните роби е около 27 милиона души. Повечето от тези хора са дългови роби, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. Интересна дефиниция, нали?
Ако се върнем назад в историята ще видим, че робския труд по начало е непродуктивен. Робът си остава вечно роб и не върши работата си със същата страст, както свободния човек, защото няма надежди за бъдещето си. В днешно време подходът е малко по-различен. От училище ни набиват в главите, че трябва да се учим и че всичко зависи от нас, че сме свободни хора и че всичко зависи от способностите ни…
Това, обаче, така ли е? Нe се ли превръщаме в роби – роби на парите, роби на работата, роби на вещите…и докато се обърнем, животът ни е минал. Нямаме време за семейството, нямаме време за себе си, нямаме истински приятели, не ядем истинска храна, нямаме мечти, дори жилището, в което живеем, не е наше. Цял живот се борим – с мързеливи колеги, с некомпетентни шефове, с държавни служители и всичко това за да сме свободни, но кога ще дойде това време. ,,Трудът ще ви направи свободни” пише на входа на концентрационния лагер Аушвиц. Каква ирония, нали?
Доброволното робство
За разлика от това в миналото, съвременното робство е съвсем доброволно. Робите сами произвеждат и купуват стоките, които ги заробват все повече. Те сами си търсят работа с все по-нечовешки условия и я получават, ако докажат, че са дресирани и могат да изпълняват заповеди. Те сами избират господарите, на които трябва да служат, за да може тази система да съществува. Самите те не осъзнават, че са роби или не искат да го разберат. Най-големият кошмар за тях е да излязат от системата и да няма кой да управлява техния живот.
Ех, мечти…
Колко хора изобщо имат мечти или цели? И какви са те – да станат банкери (по-скоро чиновници), да си купят апартамент в престижен квартал, да отидат на море в Гърция за една седмица, да научат китайски или да си купят нова кола. Но това са просто средства, а не цели. За да ви стане още по-ясно ще ви дам един пример. Решавате да отидете на море във Варна. Може да отидете до там с кола, с влак или със самолет, т.е. това са средствата, но целта си остава Варна.
Тези „мечти”, обаче, не са безплатни. Новото жилище струва пари. Какво правим, ако ги нямаме? Взимаме ги на заем, нали има банки. Те услужливо ни дават кредит с лихвен процент, който им носи добра печалба и покрива загубите от неизрядните платци. И само след 30 години ние сме си върнали ипотечния кредит и жилището е наше. А защо банките ни дават кредити с такъв срок, че да ги изплатим преди да се пенсионираме? Дори те не вярват, че с пенсията ще можете да си позволим да плащаме месечните вноски. Това как се нарича?
Ще завършим с една мисъл на Стив Джобс, която е подходяща в случая: „Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас или висш Аз! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар