неделя, 21 май 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 7

                        





Учени прогнозират, че след 1 млн. години човечеството ще се превърне в хибридна раса от роботи, съобщава Дейли Мейл.
След милион години хората ще водят живот, абсолютно неразпознаваем за човечеството днес. Експертите казват, че е много вероятно хората буквално да се слеят с технологията. Прогнозата е, че дори ще сме открили единна формула, която да ни обясни всичко ставащо във Вселената.

Хипотезата за бъдещето на човешката цивилизация е на професор Браян Грийн от Университета Колумбия в Ню Йорк. Той твърди, че за да разберем параметрите на живота след 1 млн. години, ние ще трябва да преминем през интензивно образоване в тази сфера.

Грийн твърди, че границата между биологичните и изкуствени видове става все по невидима. Според него след милион години хората няма да изглеждат по начина, по който изглеждат днес.
„Ние ще разбираме фундаменталните сили и най-основните съставки на материята и ще обединим всички уравнения в едно универсално уравнение“, коментира още той. “ Хората все още ще имат проблеми, които да решават. Но те ще бъдат много различни от онези, с които се сблъскваме днес. Например да разберем ролята на изкуствения интелект и да определим какво означава да си човек в един технологичен свят“.

Какъв ще бъде светът през след 1 млн. години? Дори за учените всичко все още е в сферата на научната концепция.
НП/ Дейли Мейл



През не пълния мандат на кабинета Борисов 2 всички ние олекнахме с над ТРИ МИЛИАРДА лева, само от най-големите престъпления в сектор енерГЕПИка. С колко ще олекнем по време на Борисов 3?



„Частното МВР“ си е бившата ДС барабар с всичките си сътрудници минала в нелегалност,... мафия - кошерен легион - която си работи спокойно чрез свои зависими служители в държавната администрация, съдебна система и силови структори.




Amsterdam, Holland, Monster, Putin



                  


Символа винаги се свързва с източника си. Ако е било необходимо индивида да е ходеща художествена галерия--навярно така ще да сме се и раждали изрисувани.

Ако татуираните могат да видят след това от какво са заобиколени, сигурно ще полудяват, но избора е направен от свободната им воля.

По-съществено е , че ги разнасят из пространството - енергетиката, която се образува след намесата. А кожата е най-големия защитен орган за човешкото тяло.


                  



Свами Витамохананда

Желанието за себеизразяване въпреки всички препятствия и пречки е самият дух на живота.

Свободата е викът на човешкото сърце.

Коренът на всички обществени злини е в потискането на свободата.

Божествените качества на човека, които са неговата същност, биват потискани по различни начини от егоцентричността и контролирани от нея.

Истинската природа на човека е Азът на Чистотата, Познанието и Безсмъртието.

Нека се отърсим от всяка заблуда и да изразим себе си като безсмъртни същества - като безсмъртни духове!


Всяко живо същество е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя. Въпреки че духовната душа вътре в тялото е една, тя не претърпява промяна. При смъртта тази индивидуална душа сменя тялото си и се преселва в друго тяло. Отделните частици на Върховния (душите) съществуват вечно (санатана); дори и след освобождението си индивидуалната душа остава същата – частица от Бога. Но веднъж освободена, тя живее вечен живот в блаженство и знание в присъствието на Божествената Личност. Свръхдушата (Параматма) присъства във всяко индивидуално тяло; тя е различна от индивидуалното живо същество. “... В несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) не настъпва промяна” (БГ 2.16.).


Вечността и безсмъртието на човешката душа в учението на индуизма се потвърждава и от друг авторитетен източник на вероучението – “Брахма-сутра”, с коментарите на Шанкара Ачаря. “Индивидуалната душа няма произход, защото в Упанишадите не се споменава за такъв и защото от тях (и по други причини се знае за) нейната вечност” (Брахма-сутра, С., 1992, с. 380, II.3.17.). Душата е индивидуално живо същество, тя няма произход. Ведическите текстове утвърждават, че индивидуалната душа е безсмъртна. А от това следва, че тя няма рождение и е неизменна, че тя е Самият неизменен Брахман, който съществува като “аз”-а на индивидуалното живо същество, и че душата и Брахман са едно. “Индивидуалното същество не умира” (Чх. VI.11.3.); “Нероденото “аз” е непреходно, безсмъртно, всевечно, безстрашно и е Брахман (безкрайно)” (Бр. IV.4.25.); “Нека изявя Своето име и форма, като стана индивидуална душа” – казва Върховният, Брахман (Чх. VI.3.2.); “Аз съм Брахман” – откликва човешката душа (Бр. I.4.10.). “Единното Божество остава скрито във всички същества; Той е всепроникващото и най-съкровеното Аз на всички същества” (Шв. VI.11.). Така както пространството е разделено на различни обеми (делви, грънци и др.), така и в Брахман съществува разграниченост благодарение на ограничаващи елементи като интелект и други. Това се потвърждава и от текстовете: “Аз-ът наистина е Брахман и се отъждествява с интелекта, с манас (ума), с жизнената сила, с очите и ушите” (Бр. IV.4.5.)., и други подобни, които показват, че въпреки неизменността и единството на индивидуалната душа със Самия Брахман, все пак тя се отъждествява с различни неща като интелект и т.н. “Аз-ът е наистина неизменен и неразрушим. Той просто се разделя с материалното” (Бр. IV.5.14.). Самият Брахман се изявява неизменно като индивидуална душа. Наличието на ограничаващи условия определя разликата между Брахман и индивидуалната душа; душата представлява единство с върховната “Аз” в резултат от отричане на всичко светско.
“Именно затова (че няма раждане и смърт) душата е вечно съзнаваща” (БС II.3.18). Душата е надарена с вечно съзнание. Тя няма произход, а е единствено Самият върховен Брахман, който остава непроменен и в същото време (благодарение на връзката си с ограничителните условия) Той съществува като индивидуална душа. Вечността на съзнанието не означава нищо друго освен доказателство за безсмъртието на душата. “Индивидуалните души са част от Бога...” (БС II.3.43.). Всички индивидуални души са Брахман, който е влязъл в човешкото тяло и органите, създадени с определено име, форма и функции. “Човек става безсмъртен, щом е познал Премъдрия, който, след като е създал всички имена и форми (и като е влязъл в тях), продължава да ги пресъздава (т.е. да ги използва)” (Тай. А III.12.16.). Тази идея се потвърждава и от ведически текстове като: “Той единствен вижда всичко” (Бр. III.7.23.).
Индуизмът рисува и колоритни образи на живота в отвъдния свят, включвайки в панорамата на невидимата реалност персонажи от многолюдния си пантеон от божества (330 млн. на брой!): “Яма (богът на смъртта – б.а.) беше първият, който ни намери в нашата обител – място, което никога не може да бъде отнето, където са отминали нашите древни праотци; всички, които се раждат, отиват там по този път, но всеки по своему. Виж се с праотците, посрещни Яма, получи изпълнение на своите желания на най-високото небе, избави се от недостатъците, придобивайки своето ново жилище и възсъединявайки се със сияещото тяло” (Риг-Веда 10.14.2,8). “Златната пуруша (индивидуалната душа – б.а.), самотният гъсок/паун... Охранявайки чрез жизненото дихание невисокото гнездо, безсмъртният, излизайки от гнездото, той – безсмъртният – отива където пожелае” (Брихадараняка упанишада 4.3.11-14,35).



“Себето не убива и не може да бъде убито” (БГ 2.19.). Живото същество не може да бъде убито поради духовната си природа. Това, което бива убивано, е само тялото. “За душата няма нито раждане, нито смърт. Тя не е започвала да съществува, тя не започва да съществува и няма да започне да съществува. Тя е "неродена мома", вечна, вечно съществуваща и първоначална” (БГ 2.20.). В качествено отношение безкрайно малката откъсната от Върховния Дух частица е едно с Върховния, Бога. Тя не претърпява промени като тялото. Душата е неродена, според индуизма, но понеже тя приема материално тяло, тялото се ражда. Душата, която е в него, нито се ражда, нито умира. За всичко, за което има раждане, има и смърт. И тъй като душата не се ражда, следователно за нея няма минало, настояще и бъдеще. Тя е вечна, винаги съществуваща и предвечна. Душата никога не остарява, както става с тялото. Промените в тялото не засягат душата. Душата не създава също така и странични продукти. Страничните продукти на тялото – децата – са също различни индивидуални души; чрез приемането на конкретно тяло те се появяват като деца на определен човек. Тялото се развива поради присъствието на душата, но душата не създава поколение, нито се променя. Душата е пълна със знание, тя е носител на съзнание, което никога не угасва. Следователно съзнанието е белег на душата. Но то е различно от съзнанието на Бога, понеже Върховното съзнание е всезнаещо. “Душата е неразрушима, вечна, неродена и непроменяща се” (БГ 2.21.).

               

Продължителността на живота на цялата Вселена, според древните риши, е 314 159 000 000 000 слънчеви години, или ‘’един век на Брама’’.


Според индийските писания съществуват две основания, за да се разпадне планетно тяло като нашата Земя: жителите му да станат или напълно добри, или напълно лоши. По този начин световният ум поражда сила, която освобождава атомите, съставляващи Земята.

От време на време се съобщава за предстоящ ‘’край на света’’. Но планетните цикли следват съгласно Божествения план. Не може да се предвижда никакво предстоящо разпадане на Земята. На нашата планета, в сегашната и форма, и остава още много възходящи и низходящи равноденствени цикли.




Нашата планета "Земя" се нарича Bhumandala (мандала - диск). Това са концентрични дискове с диаметър от 4,0 милиарда мили от земята. Тя се състои от 7 острова концентрични разделени от океани 
6. Islands (dvipa): 
1) Jambu dvipa 
2) Plaksha dvipa 
3) Самая dvipa 
4) Kush dvipa 
5) Kraunchara dvipa 
6) Shaka dvipa 
7) Пушкар dvipa 
Ние живеем в центъра, Jambu dvipa (Jambu - мистично дърво). То има 800 хиляди мили в диаметър. Всеки остров е 10 пъти по-голяма от предишният. Разделени в 9 Warsch (местообитания цивилизации): 
1.) Ilavrta Varsha - обяснява, че там тече река от мляко, мед, кисело мляко 
2) Ramyaka Varsha 
3) Hiranmaya Varsha 
4) Куру Varsha 
5) Hari Varsha 
6) Kimpurusa Varsha - Начало на състезанието Bigfoot 
7) Бхарата Varsha. - Ние живеем в него. 
8) Ketumala Varsha 
9) Phadrashva Varsha. 
Всяка Varsha е 116.000 km дълга. От юг на север. Всички тези Varsha огромни планински вериги разделени от 16000км. височина.

Има 3 нива на Хималаите. Ние виждаме най-ниската..

Средните Хималаи - Долината на Шамбала се обитава от различни същества, демонични, неутрални и божествено - сукуба, Incubus, фавните, Selphie, извънземни, получовеци полуживотни и т.н.




Пътят на Божествената любов според Нарада. Свами Прабхавананда
69. Тези велики просветлени души, влюбените в Бог, освещават местата на поклонение. Делата им стават примери за добри постъпки. Те са потвърждение на Писанията.
Делата им стават примери за добри постъпки.
Просветлените души са примери, които трябва да бъдат следвани по всякакъв начин. Ние трябва да се опитаме да им подражаваме във всяко едно действие. Те стълбовете на добродетелта.
Някой може да си помисли, че понеже все още не сме светци като тях, ние не можем да ги следваме и да подражаваме на техните действия. Но това е като онова момче от баснята, което застанало на брега на океана и зачакало вълните да утихнат и океана да се успокои, за да може да се изкъпе. Не. Ние трябва да направим опит да ги следваме, дори и само да пълзим. Може и да падаме много пъти, но трябва да се изправяме отново и отново и да се борим да вървим в стъпките на великите.
Те са потвърждение на Писанията.
Писанията са записали преживяванията и ученията на души, просветлени от Познанието за Бог. Те са смятани за потвърдени, само когато други последват тези просветлени души и самите те станат просветлени.
70. Всеки един от тези отдадени се изпълва с Духа на Бог.
Техните умове и тяхната воля стават едно с има и волята на Бог. Те биват напълно освободени от чувството за егото, което поражда робството на Мая или на невежеството.
71. Когато такива влюбени в Бог живеят на земята, техните предци ликуват, боговете танцуват от радост и цялата земя се освещава.
Ние видяхме каква голяма благословия за човечеството са тези свети хора. Те освещават миналите, настоящите и бъдещите поколения на своите семейства; те освещават расата и страната, в която са родени, и целия свят. В Шримад Бхагаватам се казва: "Така както поливайки корените на едно дърво, цялото дърво с всичките си клони и листа бива подхранвано, по същия начин и удовлетворявайки Бог, всички същества биват удовлетворени".



“Както въплътената в това тяло душа непрекъснато преминава от детство към младост и от младост към старост, така в момента на смъртта тя преминава в друго тяло. Личност, която е уравновесена, не се смущава от такава промяна” (БГ 2.13.). Всяко живо същество е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя. Въпреки че духовната душа вътре в тялото е една, тя не претърпява промяна. При смъртта тази индивидуална душа сменя тялото си и се преселва в друго тяло. Отделните частици на Върховния (душите) съществуват вечно (санатана); дори и след освобождението си индивидуалната душа остава същата – частица от Бога. Но веднъж освободена, тя живее вечен живот в блаженство и знание в присъствието на Божествената Личност. Свръхдушата (Параматма) присъства във всяко индивидуално тяло; тя е различна от индивидуалното живо същество. “... В несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) не настъпва промяна” (БГ 2.16.). Човешкото тяло подлежи на промяна, то не е трайно. Но нематериалната, безтелесна душа съществува вечно, като остава същата независимо от промените на тялото и ума. Това е разликата между материята и духа. Природата на тялото се променя винаги, неизбежно, а душата е вечна, т.е. безсмъртна. “Това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи вечната душа” (БГ 2.17.). Истинската природа на душата, която се разпростира из цялото тяло (без да има конкретно седалище в него), е безсмъртието, неунищожимостта на живота. Във всяко тяло е въплътена една индивидуална душа и белег за присъствието й е усещането на индивидуалното съзнание. Духовната душа като индивидуална частица е духовен атом, по-малък от материалните атоми, и тези духовни атоми са неизброими. Съзнанието се дължи не на определено количество от някаква материална комбинация, а на духовната душа. Без съзнание тялото е мъртво.

                            


Пътят на Божествената любов според Нарада. Свами Прабхавананда
74. Споровете трябва да бъдат избягвани; 75. Защото те са безконечни и не водят до удовлетворителен резултат.
Чрез спорове човек не стига до никъде. Истинските духовно търсещи, които се стремят да познаят Бог, които жадуват да обичат Бог не ги е грижа за празни спорове.
Споровете не могат да докажат убедително факта, че Бог съществува. Теолозите и философите във всяка страна са вярвали, че те биха могли да докажат съществуването на Бог. Но има също така мнозина, които за свое собствено удовлетворение са открили аргументи доказващи, че Бог не съществува.
Единственото доказателство на Бог е, че човек може да Го възприеме.
Колкото и да се опитвате да убедите някого в съществуването на Бог чрез аргументи, той не може да остане напълно удовлетворен.
Трябва да се роди жаждата да познаеш и да преживееш Бог, а тази жажда възниква в сърцата на хората, които са видели суетата на земния живот.
В Катха Упанишад е казано:
"Азът не бива познат чрез изучаване на Писанията, нито чрез тънкостите на интелекта, нито чрез голяма ученост. Но той бива познат от онзи, който жадува за Него. Наистина, на него Азът разкрива своята истинска същност.
"Чрез ученост човек не може да Го познае, ако той не се въздържа от злото, ако не контролира сетивата си, ако не успокои ума си и не практикува медитация.
"Стани! Събуди се! Иди в нозете на Учител и узнай Това. Пътят е като острието на бръснача, казват мъдреците. Той е тесен и труден за вървене".
В същия Упанишад учителят казва на своя ученик Начикета:
"Пробуждането, което ти изпита не идва чрез интелекта; то идва в най-пълна степен от устата на мъдрите. Любими Начикета, благословен, благословен си ти, защото търсиш Вечното".
Ако доближиш Божи човек с отворено сърце и със смирение, нямаш нужда от аргументи, които да те убедят. Седейки близо до него повече не се съмняваш, че Бог Е. В негово присъствие чувстваш не само, че Бог съществува, но и че ти също можеш да Го постигнеш.
Онези от нас, които са намерили своя учител, могат да свидетелстват за тази истина.
76. Изучавайки Писанията на богоотдадеността, медитирай върху техните учения и ги следвай, за да може отдадеността на Бог да нарасне в сърцето ти.
Изучаването на Писанията е необходимо за начинаещите. Учете редовно; след това се опитвайте да разберете наученото като медитирате върху ученията. А после живейте и действайте съобразно с това. Така нараства силата на богоотдадеността.
Веднъж отидох при Свами Туриянанда, ученик на Шри Рамакришна, който беше голям учен и познал Брахман и го помолих да ми даде уроци върху Бхагавад Гита. Той се съгласи и ме помоли да отида при него на следващия ден. Каза ми: "Ще ти дам един урок — първи и последен". След това продължи: "Санскритският в Гита е лесен за разбиране. Прочитай по един стих, медитирай върху неговото значение и след това живей онова, на което учи той в продължение на няколко дни, преди да преминеш към следващия стих".
Сега разбирам, че това не е въпрос на няколко дни — ако човек може да вземе дори един стих от Бхагавад Гита и да живее според онова, на което учи той, този човек със сигурност ще бъде просветлен в Познанието за Бог.


Оставайки единствено само с интелектуалните мъртви мисли, човекът разрушава Земята. Разрушението ще започне с най-финия елемент, с топлината. И в петата следатлантска културна епоха чрез по-нататъшното, все по-разширяващо се изработване на просто интелектуални мисли човек има възможността да погуби топлинната атмосфера на Земята.

В шестата следатлантска културна епоха, ако човечеството не се обърне от интелектуализма към имагинациите, може за започне гибел на въздушната атмосфера, просто с интелектуални мисли хората ще отровят въздуха и отровеният въздух, въздействайки на свой ред върху Земята, ще отрови преди всичко растителността.

В седмата следатлантска културна епоха човекът ще разполага с възможността да погуби водата и тя в резултат на интелектуалното мислене ще премине чрез изпаряване във всеобщия воден елемент на Земята. Това ще повлече след себе си разрушение на минералните елементи на Земята; и така човек може да раздроби цялата Земя.





От духовна перспектива, татуировките имат пагубно влияние върху нас. По-долу са причините за неблагоприятното духовно въздействие на татуировките:
Повечето хора татуират тялото си поради мода, и това причинява привличане на съблазнителна енергия (Мохини шакти). В резултат на това се увеличава емоционалността и привързаността към външния свят или Великата илюзия (Мая).
По-голямата част от дизайна на татуировките не е сатвик. Ето защо се активира изтощителна енергия.

Татуировките увеличават делът на изтощителната енергия в околната среда и прават индивида физически и духовно неспокоен. Също така, покриването с изтощителна енергия около тялото на индивида се увеличава с 1.5%.


Възможността на негативните енергии (духове, демони, дяволи и т.н.), да повлияят на тялото, ума и интелекта на индивида, който има татуировка на тялото се увеличава поради татуировката.

Татуировките също така увеличават топлината в тялото. Увеличаване на топлината може да представлява увеличение на делът на Раджа-Тама в тялото (прохлада представлява увеличение на делът Сатва).
Показване на татуировката на други хора може да увеличи егото.

B обобщение – практически съвети за татуировки от духовна перспектива

Основни точки, които трябва да бъдат разбрани от това проучване на татуировки:

От духовна перспектива, носенето на татуировки не ни носи никаква полза.



Всяка чакра има специфична структура, тя често се изобразява опростено като геометрична фигура или лотос. Тъй като татуировката върху чакровите райони е под постоянното влияние на конкретната енергия на чакрата, съответно тя набира сила като талисман или амулет на постоянно презареждане. Но самият знак на татуировката, като паразит със своята структура прекодира структурата на чакрата, което води до нарушаване на нейната работа.

Ако се изхожда от факта, че почти цялото човешко тяло е покрито с чакри, за най-опасни се считат областите на седемте основни центрове и проекциите им, другите части на тялото ще бъдат в средното ниво на опасност, но това не означава, че прилагането на символите върху техните зони няма да предизвика отрицателна реакция.




Саймън Дейвис – ръководител на Privacy International, активистка организация за защита на личната неприкосновеност – коментира разкритието(iPhone следи и пази записи за всяка ваша крачка):

„Това е обезпокоително откритие. Местонахождението е една от най-чувствителните теми в живота на всеки. Само помислете къде ходят хората вечер. Съществуването на такава проследяваща програма създава реална заплаха за правото на уединение. Тъй като потребителите не са уведомени за тази особеност [на техния iPhone] и няма предвидена опция за нейния контрол, това показва, че още във фазата на разработка е пренебрегнато всяко уважение към личната неприкосновеност.“

Това си го подсказват и с името
IPhone -> I = Eye! Опс, илюминатско око

Батерията - на Iphone - не се маха, това означава, че апарата постоянно „слуша“ притежателя си…


iPhone следи и пази записи за всяка ваша крачка

Всеки, който открадне телефона или компютъра, може да отвори файла с най-обикновена програма и да разбере всичко за собственика. При някои бройки от телефона е открита информация, записвана в продължение на почти една година. По всичко личи, че записите за започвали при актуализацията на Apple iOS 4, налична от юни 2010 година.

Пит Уордън, един от експертите, казва:

„Apple са направили така, че почти всеки – ревнив съпруг или частен детектив – може да разбере детайлна информация за това къде и кога сте били, стига да има достъп до телефона или компютъра ви.“

Пит Уордън и Алесдеър Алън – учените, които открили файла и представили доклада си на конференция в Сан Франциско казват(асиметрична подвеждаща манипулация-бел.ред.):

„Само iPhone-ите записват местоположението на потребителите по този начин. Търсихме аналогични проследяващи програми в други Android-базирани телефони и не можахме да открием такива. Засега нямаме данни други производители на телефони да правят това.“




Експерти по сигурността откриха, че Apple iPhone следи всяка стъпка на своя собственик и записва координатите в таен файл на телефона, който след това се копира на компютъра, когато двете устройства се синхронизират. Файлът съдържа географските дължина и ширина, като към координаните има и бележка за времето, когато потребителят е бил на дадено място.








"Всичко бива едно" след разграждане до безкрайност в У-Тробата на Вишну- там нематер. атми и матер. атоми стоят редом в махат-таттва(латентност -непроявенст в матрицата) и чакат Ново проявление в матрицата, и съобразно ИНДИВИДУАЛНАТА СИ КАРМА атми-те(индивидуалните душИ) попадат в различни материални светове с различни материални тела, изградени от комбинация на различни материални елементи. Т.е . - ТОВА СЪЗНАНИЕ, КОЕТО ПРИЕМА ЗА "У-СТОЙ" МАТЕРИНСКАТА ЕНЕРГИЯ-МАЙА, ЦИКЛИ ВЕЧНО В САМСАРА -КРЪГ ОТ ПРЕРАЖДАНИЯ, като влиза многократно в утробите на Майа, под формата на различни нейни тела, исъщоб в Трансцеденталната Утроба на Вишну след голям цикъл на РАЗРУШЕНИЕ СЛЕД КАЛИ(гр. Хаос)-"Нощите на Брахма".
В "Утробата и на Вишну"- Шива-Линга или в утробата на Майа- "Йони"- душата се намира в състояние на НЕ-СЪЗНАВАНЕ(БЕЗ-СЪЗНАВАНЕ)-СПЯЩО СЪЗНАНИЕ, НА КОЯТО Е СИМВОЛ И КАЛИ!! Несъзнаването е състояне на душата подобно на съзнанието на атомите в неживата материя-несъзнаван транс в материята, поради липса на индивидуалност. Подобно състояние изпитва душата, когато спи, въплътена в новородено-няма още будно или свръх-съзнание, но все още не може да се възползва от опитът си от прераждания от сънищното, натрупан в подсъзнанието.




Съзнанието е степента на Осъзнаване на Върховната Изначална/предначална Трансцедентална Личност или още състояние на "разсъбличане" на душата от обвързаността и с материята(гуни-"въженца") и цикличните условности.
Нещо повече- дуализмът и поли-измът на Майа, материалната енергия, е с двойствен характер, дължащ се на Времето и Духът в материята-Маха-дева Шива. Не случйно- Лунният харатер на двойката Шива-Майа се манифестира с вплетеният сърп(серпентина) в косите на Шива. Женският, материалният аспект е спътник(Луна) на Духът(Сатурн)-Мъжкият, а Луната-Полумесец е израз на това(както и Рогата на Бикът). Луната е свързана с циклите в материята-приливи отливи и менструалните цикли в женската утроба от Майа. ЗА ТОВА КАЛИ ИЗИСКВА КЪРВАВИ ЖЕРВОПРИНУШЕНИЯ, за да вкара душата отново в утробата си.




Полуотворените 2 очи, както и 3-то око, показват трансовата позиция на Шива-готов да прати всяка невежа мюсли душа, в Утробата на Вишну(безсъзнателното/несъзнателното), за да се прероди в по-низша форма на живот.
Полумесецът в 5 ден от новолуние("панчами") съвпaда а със свещеното число- 5(хамса) на мусулманите,
които се молят по 5 пъти на ден и ходят на 5-ият ден в джамия(Петък) след денят на Луната- "Moon-day"






                     

Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него. 
Буда


"Само ЧИСТИЯТ п о б е ж д а в а илюзията ..
Най-важното УСЛОВИЕ, за да може
ДУХЪТ ДА РАБОТИ в нас е СТРЕМЕЖЪТ .. там, където
НЯМА стремеж към Бога, има духовно РАЗЛАГАНЕ, т.е.
Духът се отдалечава и става падане на енергията
в по-нисши степени и форми.
СМИСЪЛЪТ на живота е ВЪВ ВЕЧНИЯ стремеж.
В ОБИКНОВЕНИЯ стремеж се влива МАЛКО ЕНЕРГИЯ и резултатите да малки. В ОГНЕНИЯ стремеж се вселява МОЩНА ЕНЕРГИЯ, ДУХ.
ВАШИЯТ стремеж ще покаже, доколко може Бог да ви издигне, т.е. доколкото е стремежът ви, дотолкова позволявате на Бог да се всели (проникне) във вас.
ЗАГУБАТА на стремежа значи загуба на съзнание за ЕДИНството, извън което има подтици, амбиции, старание,
но не и съзнание (стремеж), затова човек достига донякъде
и не може да познае себе си.
САМО при СИЛЕН И ПОСТОЯНЕН стремеж
има СЪВМЕСТНА работа с Бога (Духа).
ИСТИНСКИ стремеж има, когато Духът проникне отвътре и определя чисто духовно ръководство. Тогава ученикът МОЖЕ да постигне ЦЕЛТА на живота, защото Бог му придава своята ЕНЕРГИЯ. За да имате УСПЕХ, трябва КАПИТАЛ (СЪБРАНА ЕНЕРГИЯ), т.е. ПО-ВИСША степен на Енергия от висшия свят за реализиране на стремежа, но от човек се иска да я заслужи. Енергията е разрешението на всички въпроси в един по-висш смисъл.
Когато Огънят (Духът) влезе в Словото, трудностите (живи същества) се подчиняват на Словото-Бог и се преместват.
При силен стремеж към Бога, Той ще ви даде Енергия,
с която да победите злото, колкото и тежка да е кармата ви.. Чрез стремежа се влиза
в EДИНство с ВИСШАТА БОЖИЯ ВОЛЯ.
Когато има СИЛЕН стремеж, няма прегради,
защото Духът дава вътрешно своите МЕТОДИ.
ИСТИНСКОТО СПАСЕНИЕ е в СИЛНИЯ стремеж към Бога. Дори и когато има грешки, стремежа и човека ще бъде коригирани. Ограниченията на крамата се разреждат и отпадат, защото в стремежа работи Духът и си разчиства пътя.
Стремежът е пътят към СВОБОДАТА, защото чрез него
Духът развива своята сила и завързва злото.
Стремящият ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА злото,
защото му се пращат невидими ПОМАГАЧИ

Елеазар Хараш,
лекция "Стремежът и вибрациите"

                      


Днес, на дъното на материално-техническата цивилизация, изключения са онези хора сред нас, които в своята тиха анонимност и скромност извършват своите трудови дейности с влагане на своето чисто сърце и душа. Така те прилагат, своето малко, но важно дръвце в големия Огън на човечеството.

Единственото нещо, което дава стойност на труда, това е което човек влага от душата си в него, казва Учителя Беинса Дуно.

Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта.

Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият човек, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява човека, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота. Днешният начин на труда, към каквато категория и да спада той, е мъчение, робство. Каквато форма и да има труда, колкото и наглед да е привлекателен, той пак се счита повечето пъти като бреме, понеже се разглежда само като средство за задоволяване целите на личността, обяснява Учителя.

При новото разбиране на труда ние влизаме вече в контакт с източника на живота, с Първата Причина, с Великото. А преживяването на този контакт, това еж най важните моменти в човешкия живот. Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на човека. Това преживяване дава мощен тласък на неговото развитие.


                                       



Смъртта е само илюзия, която живее във въображението на човека. Тя възниква, защото ние се отъждествяваме с тялото си, затова сме уверени, че заедно с обвивката си умираме и самите ние.

Съзнанието съществува извън времето и пространството, то може да се намира навсякъде, следователно и извън тялото на човека. Тази теория се вписва в основите на квантовата механика, според която всяка частица може да се окаже на всяко място, а дадено събитие може да се развива по няколко (понякога безброй) варианта.

Ако човек умре в една вселена, той продължава да живее в друга чрез своето съзнание.

                                                 


Осезаемата от нас „реалност“ се дължи едва на малък обем информация, който ние получаваме и който е способен да обработи нашият мозък. Ние усещаме предметите твърди поради електромагнитното взаимодействие, а видимата от нас светлина е едва малък отрязък от спектъра на електромагнитните вълни.

Колкото повече разширяваме границите на собственото си възприятие, толкова повече се убеждаваме, че Вселената се състои предимно от празно пространство.

Атомите в 99,999999999999% се състоят от празно пространство. Ако ядрото на водородния атом се увеличи до размерите на футболна топка, то неговият единствен електрон ще се разположи на разстояние 23 километра. Състоящата се от атоми материя представлява едва 5% от известната ни Вселена. А 68% са тъмна енергия, за която практически нищо не е известно на науката.

С други думи, нашето възприятие на реалността е тетрис в сравнение с това, което действително представлява Вселената.

                 

1. Постъпвай така , сякаш това е сън. Действай смело и не си търси извинения.2. Не се обяснявай твърде много. Когато се обясняваш защо не можеш да направиш това или онова, всъщност ти се извиняваш за недостатъците си, надявайки се слушащите да бъдат добри и да ти простят.
3. За да извлече максималното от живота човек трябва да може да се променя. Най-трудното нещо е намерението да се промени.
4. Никога на никого не се сърдя. Нито един човек не може да направи нещо такова, което да си заслужава такава моя реакция. На хората се ядосваш, когато чувстваш, че техните действия са важни. Нищо подобно отдавна не чувствам.
5. Винаги трябва да помним, че пътят – това е просто път. Ако усещаш, че не трябва да вървиш по него, остави го.
6. Ти сега не можеш да ме разбереш заради навика ти да мислиш така, както ти виждаш.
7. Ако не ти харесва това, което получаваш, промени това, което даваш.
8. Основната пречка за повечето хора е вътрешният диалог. Когато човек се научи да го спира, всичко става възможно. Най-невероятните проекти стават осъществими.
9. Хората обикновено не осъзнават, че във всеки един момент могат да изхвърлят от живота си каквото и да е. По всяко време. Мигновено.
10. Единственият истински мъдър съветник, който имаме, това е смъртта. Всеки път, когато почувстваш, че нещата вървят зле и си на ръба на провала, обърни се наляво и попитай смъртта така ли е.
11. Всеки върви по собствения си път. Ако вървиш с удоволствие, значи това е твоя път. Ако се чувстваш зле – по всяко време можеш да го изоставиш, без значение колко далеч си стигнал. И това ще бъде правилно.
12. Ние се нуждаем от цялото си време и цялата си енергия за да победим идиотизма в себе си.
13. Номерът е в това, по какво да се ориентираш … Всеки от нас прави себе си или нещастен, или силен. Обемът на работа, необходим и в първия и във втория случай – е един и същ!
14. За да станеш човек на знанието, трябва да бъдеш войн, а не заядливо дете. Да се бориш, да не се отказваш, да не се оплакваш, да не отстъпваш, да се бориш до тогава, докато не видиш. И всичко това само за да разбереш, че на света няма нищо, което би имало значение.
15. Това, което правиш в момента, може да се окаже последната ти постъпка на Земята. В света не съществува сила, която може да ти гарантира, че ще живееш още една минута.
Дон Хуан

          
           ГОЛЕМИТЕ ГЕРОИ ПОБЕЖДАВАТ И СЕБЕ СИ

                


Онова, което се е родило, никога не умира, то просто не е способно да умре! Ние с вас сме обречени да живеем постоянно, Живот след Живот, Форма след Форма, отново и отново, векове след векове, сменяйки Планета след Планета...

                     

Физическият Свят е затворен вътре във Свръхфизическия Свят, създаден от Енергии, които се движат със скорост два пъти по-голяма от скоростта на Светлината.Следващият Свят, на свой ред, е включен в Реалност, която се основава на утроенатаскорост на Светлината; следващият Свят се основава на четири пъти по-голяма скорост от тази на Светлината; следващият – на пет пъти по-голяма скорост и т. н.
По този начин:
всеки по висш по своята организация свят, чиито Енергии се движат по-бързо, ще съдържа в себе си по-нисшите Светове, чиито Енергии се движат по-бавно.
Формите на съществувание на Материята, както вече изяснихме, са безкрайно разнообразни: като се започне от най-дребните микросветове до свръхгигантските струпвания на Енергии на мощните полета на биологическата природа, които съставляват биополето на всички галактики, съзвездия и отделни планети като живи свръхразумни Същности. Това поле е несравнимо по-съществено от която и да било овеществена Материя.
Наивно е да се предполага, че заобикалящият ни Космос е само безкрайно струпване на някакви горящи кълба от газ, наречени Звезди и студени конгломерати от застинало и мъртво вещество. Космосът е буквално натъпкан с множество Светове, които също като нас живеят своя Живот и имат свои проблеми.
Всички Светове са безкрайни във Времето, ако не са ограничени с конкретни вибрационни граници от заобикалящия ги Космос. Животът, както и Мисълта, никога не е възниквал, а бидейки само форма на преобразуване на Енергията, съществува ВЕЧНО. Всеки краен срок за Живота означава моментен акт на Творение и непременно е обусловен от моментното раждане на Бога, тъй като всеки ограничен по продължителността си срок ще остане безкрайно малък в сравнение със Съществуванието не само на Финия план, но и на Материята като цяло.

                

„Корените на всяко растение имат земно минало, родено в тъма. Стеблото и цветът са само независими последствия от корените. Но цветът нежно се грижи и носи зърното за бъдещите корени.
Целта на живота е непрекъсната и се губи в тъмата на миналото така безпределно, както и в далечината на бъдещето. Затова е непрактично да забравяме миналото, както е неразумно без усилия и без лишения да очакваме прекрасното от утрешния ден.
Така, изсмуквайки както филизите от корените, всички най-хубави сокове от миналото, трябва да напрегнем всички действени сили, за да творим Бъдещето като безсмъртие на нашия живот.“
Г. Гребенщиков

                     


Всичко в нашата Слънчева система, в това число и Законите,е обусловено от Кармата на семеричното периодично Съществувание на Самия Логос, която неразривно свързва цялата наша система не само с нейната предшественица, но и с онази слънчева система, която ще съществува впоследствие, след Великата Пралая.И така, повтаряме - ние не сме някаква изолирана система, която се развива „в собствения си сос“, а сме органична част от голямото Цяло, Което в цялата си съвкупност се подчинява на Космическите Закони и е заето с изпълнението на Своята задача.
Съзнанието на Слънчевия Логос включва в себе си цялата периферия на Слънчевата система, всичко, което влиза в сферата на влияние на нашето Слънце- физическото тяло на Слънчевия Логос. Той работи чрез седемте центъра на Силата и чрез милиарди групи, които са същността на клетката на телата на Седемте основни Планетарни Логоса.Космическият Логос на нашата система - за разпределяне на Своята Сила, работи също чрез седем слънчеви системи (в това число и нашата) и чрез милиарди семерични групи, които съставляват неговото тяло.
Планетарният Логос и планетната Същност са две Форми. Те се намират в своето активно проявление, които по най-силен начин реагират на въздействията на Енергиите, насочени към Земята от всички краища на Слънчевата Система.Човешкото подсъзнание също откликва на тези енергии, но само подсъзнателно, тъй като по своята природа ние сме част от това планетарно Съзнание.
Планетарният Логос – това е Същество, Което в предишни Епохи е преминало през състоянието на Съзнанието, което наричаме човешко, и го е оставило далеч назад във времето. Произходът на такива Същества е скрит извън Слънчевата Система; Техният Живот е фокусиран на техните планети; Тяхното Съзнание е в сфери, които се намират на места отвъд човешкото проумяване.

„Ако всяка клетка включва цялото мироздание, то всеки човек е праобраз на Създателя при цялата Безпределност. Как трябва да се научим да почитаме Светия Дух! Можем да го наречем с най-хубавите имена. Можем да изпълним с него сърцето си и без име, все едно че всички имена са изплискани като от препълнена чаша.Но оскърбяване е недопустимо, тъй като то прекъсва нишката на Светлината.“
Учителят

             

Ако разгледаме това, което е прието да наричаме организъм (растение, животно, човек), то съседните на него горно и долно ниво от организацията на Материята са планетата Земя и живата клетка на организма.На тези три СЪЩЕСТВА съответстват Разумът на Земята, Разумът на организма и Разумът на живата клетка.
В тази структура всяко предшестващо по-малко нещо е естествена и неотменима част от следващото по-голямо.И всяко нещо е организъм- жив и разумен.Всяко предшестващо по-малко нещо живее в състава и по законите на следващото по-голямо нещо.
Колкото и да е сложен човекът, неговото тяло в крайна сметка сесъстои от атоми, а последните представляват гравитационно-фотонни вълнови системи, които организират зарядите на веществото в микрокосмическите системи на своите „тела“.Тъй като вълните са невидими, то при милиардно увеличение на човека няма да видим нищо, освен „звездно небе“.Това също свидетелства за подобието на всичко съществуващо.
Например, ако двама души здраво се притиснат един до друг, от това сцепление няма да произлезе единен организъм.На това основание можем да твърдим, че само при връзка на атомите чрез външни гравитационно-фотонни вълнови системи се раждат молекулите.По аналогичен начин молекулите образуват микроорганизми от рода на вируси,микроби и бактерии.
По-нататък следват микроорганизмите във вид на растения, насекоми, риби,птици, животни и т. н.Следователно, човекът не е механична система, която може да се разглоби включително до атоми и после да се сглоби отново, а единна гравитационно-фотонна вълнова Душа, която организира организмите на подлежащите нива в йерархична система на своето физиологично „тяло“. Хората на свой ред, както вече беше казано, по същия начин влизат в състава на „тялото“ на Планетарния организъм, Духа (или Логоса) на Земята – така, както Той на свой редвлиза в състава на „тялото“ на организма на Бога на Слънчевата система и т. н.
Когато нашият Слънчев Логос създавал Слънчевата система, Той вмъкнал в сферата на проявление Материята, която по своето качество Го удовлетворявала за въплъщаване на Неговия замисъл и специфична задача, която определяла използването само на своя, строго определена вибрация (качество на Енергията) и изисквала за своето изпълнение само свой, специфичен материал.

„Кой може да повярва, че човешкият организъм ще бъде съзвучен не само на планетните разтърсвания, но и на токовете на цялата слънчева система?Би било неразумно да ги отричаме и да отказваме човека от сътрудничество с далечни светове.Нашата задача е да напомним, че хората, като висше проявление на Проявения Свят,могат да бъдат центрове за обединение на световете.“
Учителят

              

„Забелязаните конвулсии са значимо явление. Изфиненият организъм се уподобява на Макрокосмос и преди всичко поразява със своето съвпадение с движението на планетата. Конвулсията на планетата не може да не се отразява на огненото тяло.Огненото сърце няма да забрави не само земетресенията, но и всички вътрешни конвулсии на планетата.
При това, както планетната конвулсия се съпровожда с натиск върху полюсите, така и конвулсията на тялото може да се съпровожда с натиск върху Кундалини и третото око. Също така е възможно енергията да премине от крайниците - подобно на земната кора, която при вътрешна конвулсия се свива , именно микрокосмос е човекът.“
Учителят

              


Живите организми не са просто сложни биологични машини;Животът не може да бъде сведен до химически реакции. Формата, развитието и поведението на организмите се определят от „морфогенетичните полета“, които понастоящем все още не могат да бъдат открити, измерени и разбрани от физиката.
Тези полета се създават от формата и поведението на живелите в миналото организми от същия вид посредством пряката връзка през Пространството и Времето и притежават кумулативни свойства.Ако при достатъчен брой представители от някой вид се развият някакви особени форми на поведение, то това автоматично се предава на други екземпляри.
В основата на това явление лежи понятието за „колективната животинска Душа“, за която ще говорим в другите раздели.Явлението „морфичен резонанс“ се отнася не само за живите организми. То може да бъде отбелязано и в такива елементарни явления като растежа на кристалите.
Представата за Космоса като за гигантска супермашина, сглобена от безброй отделни обекти и съществуваща независимо от наблюдателя, вече е остаряла и изпратена в историческия архив на науката.Вселената е единна и неделима мрежа от събития и взаимовръзки; нейните части представляват разни аспекти и шаблони отедин интегрален процес с невъобразима сложност.

                  


В съзнанието трябва да различаваме своите четири тела, за да може да бъдат разделени техните функции.Нарушаването на равновесието води до преждевременно разрушаване на низшето тяло.“
Учителят

Същото се случва и на микроскопично ниво, където гранулите (низшият Разум) започват да се израждат, ядрото намалява или изобщо прекратява излъчването на жизнени потоци към съдържанието на своята клетка, „сянката“ покрива ядрото, в резултат на което клетката или умира, или напълно престава да изпълнява своите функции.
На нивото на човешкия организъм, преизпълнен с еманации на злото или с груби вибрации, низшият Разум започва да деградира,като заприщва потока на жизнените Сили и Светлината, които произлизат от Висшия „Аз“ . Такъв човек буквално започва да чувствува как неговата „звезда“ помръква, късметът бяга от него, душевното му състояние става потиснато, а разсъдъкът му като че ли се губи.
Като центрове на тялото на низшите желания и емоции в Слънчевата система служат големите подвижни магнетични Сфери, които насищат нейното междупланетно Пространство. Отдалечеността на планетите от тези Сфери е важен и съществен момент, който оказва голямо влияние върху развитието и Еволюцията на всяка от планетите заедно с развиващото се на нея население.Както във всяка клетка, Праната (жизненият Принцип) пронизва Цялата Космическа Клетка, като определя циркулиращите в нея потоци.
Правейки по-нататъшна аналогия между строежа на човека и Космоса ще кажем, че слънчевият сплит при човека съответства на макроскопичната екваториална зона, сърдечния център на Слънчевата система.Сърцето съответства на Слънцето, а главата – на Земята.При духовно развития човек Сърцето, като местонахождение на духовната воля, съответстваща на земната ос, привежда в движение Силите на слънчевия сплит (зони на топлината) и ги насочва към хипофизата, където се намира управляващата Сила на Висшия Разум – етерен „двойник“.
Етерният „двойник“ освобождава човека от неговите връзки с материалния Свят, като унищожава качествата, които държат човека във физическо въплъщение.Можем да сравним тези качества (умствена ограниченост и невежество) с леда и вечния мраз на Северния или на Южния полюс на Земята.Освобождаването от тези качества дава възможност на човека да разпознае своя Висш „Аз“ и да се развива духовно в резултат на общите усилия на Сърцето и хипофизата.
Всички човешки тела-обвивки изпитват върху себе си непосредственото въздействие на Енергиите, изпращани на Земята от Планетарните Логоси на основните планети на нашата система.Така физическото и етерното тела изпитват върху себе си влиянието на Същностите на Луната и Сатурн; астралното и будхическото – на Логосите на Венера и Марс; менталното и каузалното – на Меркурий и Юпитер, а атмическото тяло се намира под непосредствения контрол на Слънцето и Сатурн.
Освен това, физическото и етерното тела изпитват върху себе си влиянието на Същностите на Знаците от Зодиака- Козирог и Рак; астралното тяло – на Телеца и Скорпиона; менталното тяло – на Девата и Рибите; каузалното тяло – на Близнаците и Стрелеца; будхическото – на Везните и Овена; атмическото – на Лъва и Водолея. Нещо повече, всеки орган или система на човешкия организъм също изпитват върху себе си влиянието на едни или други съзвездия и планети, за което ще разкажем подробно по-нататък.
На основата на гореизложеното можем да формулираме цялостна гледна точка за Еволюцията, чийто обединяващ принцип ще бъде не стабилното състояние, а динамичните състояния на неуравновесените системи. Откритите системи на всички нива и във всички области са носители на всеобщата Еволюция, която гарантира, че Животът ще продължава своето движение във все по-нови динамични режими на сложност.
Раждането и умирането, Животът и Смъртта на всичко живо се повтарят вечно. Бог проявява Себе си в безкрайна смяна, във вечен Ритъм. Човекът и Земята, Слънчевата система и Вселената, Логосите и самият Бог - всичко има своите периоди на работа и почивка, на Живот и Смърт; ражданията и умиранията на Световете вечно следват едно след друго в правилен ред в тържественото шествие на Божествените, космическите Закони.

Животът сам по себе си далеч надхвърля тесните рамки на понятието за органичния Живот.

Всеки път, когато някои системи в дадена област се задъхат от ентропни отпадъци, те мутират, като създават нови режими.

„Една и съща Енергия и едни и същи Принципи подсигуряват Еволюцията на всички нива, независимо от това дали става дума за Материя, жизнени Сили, информация или ментални процеси.

Микрокосмосът и Макрокосмосът са двата аспекта на една единна и обединяваща Еволюция.“

               


Не бива да забравяме, че всяко Слънце, звезда и планета, от която и да било от многобройните слънчеви системи, на свой ред е индивидуализирана Висша Същност, достигнала до своето положение не веднага, изведнъжили в един миг, а благодарение на Законите на Еволюцията, които преобразуват Съзнанието на камъка в Съзнание на растение, животно, човек и т. н. до Съзнанията на планетите, Слънцето и другите Звезди.

Атомите на ядрото на клетката се намират в свободно състояние и провеждат Светлината, топлината, гравитацията, електричеството, жизнената Енергия и т. н. Докато атомите са в това състояние, силите, които се излъчват преди всичко от Духа,продължават да действуват, докосват се и минават през ядрото и оттам, както и от Слънèвия–център, озаряват всяка клетка.


Ядрото на клетката се явява Висшият „Аз“ на тялото или Принципа на клетката и излъчването на светлината, топлината, жизнените Сили в клетката се подчиняват на космическия Закон на търсенето и предлагането.В космически мащаб това означава, че всяка планета от нашата Слънчева система има свой собствен Господ на Света или свой Висш „Аз“, който се намира в Слънцето.
Господът на Света на всяка планета черпи сили от Слънцето и ги отдава на своите нисши Принципи или същества, които живеят в Него. В съответствие с по-горе посочения Закон, Господът на Света също получава от тях тези Енергии, но вече в качествено нов, преобразуван от тях вид.

„Първият о тСъщностните е Вечният, Несътвореният,Богът-Творец на всички неща.Вторият е Негово подобие, това е роденият от Него свят, който Той гради и подхранва; той е получил безсмъртие от своя Отец, той е вечно жив.
Безсмъртието се отличава от вечността:Вечният не е роден от никого,
Той утвърждава Сам Себе Си или по-точно Той вечно твори Себе Си.Който казва Вечен, казва Вселенски; Отецът е вечен в Самия Себе Си; светът е получил от Отеца настоящия живот и безсмъртието.“
Хермес Трисмегист

Това означава, че ако някоя от планетите заедно със своето население започне духовно да деградира, то атомите на нейния Висш „Аз“ загубват степента на своята свобода, стават по-плътни иследователно пропускат през себе си за своята планета по-малко количество жизнени Сили и Енергии.От гледна точка на населението на тази планета тяхното Слънце отива в „сянка“.

                

„Извиси се над всички висини, спусни се по-дълбоко от всички дълбини, почувствай в себе си с усещането за всички сътворени неща - водата, огъня, сухото и мокрото.Представи си, че сиедновременно навсякъде: на земята, в морето, в небето,че никога не си се раждал, че си още ембрион, че си млад, стар , мъртъв, че си от другата страна на смъртта.Познай всичко наведнъж: времената, разделянето, нещата, качествата, количествата и ти ще познаеш Бога.“
Хермес Трисмегист

                           

Съществуването на атома, клетката, човека или Вселената- всичко се подчинява на едни и същи Закони.Нашата Слънчева система е същата тази космическа клетка от междузвездното пространство, която заедно с милиардите други енергийни структури съставлява частите на тялото и органите на Бога-Вселена. Както в човешкото тяло главната анатомична единица е клетката, така и всяка от слънчевите системи е главната анатомична единица от неразделната Материя, поместена в проявилата се Форма и организирана като Космос.
Всяка жива клетка се състои от протоплазма и ядро, а по-развитите клетки имат вътре в ядрото и ядърце.Това е микрокосмос, който има в себе си седем плоскости на битието, които отвън навътре можем да класифицираме по следния начин:
a) стени – аналог на физическото тяло на човека;
б) вътрешна обвивка – аналог на нисшите подразделения на астралното тяло;
в) протоплазма – аналог на Праната (етерното тяло на човека;
г) гранули, разпръснати в протоплазмата – низшият Разум на човека;
д) пространства в протоплазмата – аналог на низшите желания и емоции;
е))ядро – ядро на Висшият „Аз“ на човека;
ж) ядърце – аналог на будхическото тяло, в него има център за излъчване на Енергията – синтезното слънце на Системата, където Съзнанието на клетката влиза в контакт с Атмата.
По същия начин Слънцето – Висшият „Аз“ на тялото на нашата система от Светове,е ядро на онази Космическа Клетка, която наричаме Слънчева система, а въртящите се около него проявени във Физическия план планети представляват взети заедно нисшият Манас на низшия „аз“ на тази система.
Това са същите, разпръснати в протоплазмата клетки „гранули“.За външна стена на клетката – Слънчева система, може да служи или финоматериалното струпване на магнетични сили или същото струпване, но материализирано, подобно на пръстена на Сатурн. Между другото ще отбележим, че всяко от Слънцата на нашата вселена е произлязло от едно Духовно Слънце, което символизира цялото духовно поле на Космоса.В определена степен можем да сравним всяко Слънце с „дупка“ в небето, през която Духовното Слънце излъчва своите еманации.

                  

Преди да се появят във физическото тяло, заболяванията първоначално се проявяват на биоенергетично ниво. Нормалното енергийно поле на човека обикновено е гладко, разпростирайки се на 10-15 см от физическото тяло и го заобикаля като черупка на яйце. При болест външните параметри на полето се изменят: проблемите могат да бъдат представени като изхвърляне на енергия, жлебове, промени в структурата на полето, тъй като медиумът субективно получава от различни органи смесени усещания: топлина, студ, парене, вятър и т.н.
Достоверни инструментални методи за определяне на биополето все още не съществуват. Това се дължи на неопределената структура на полето, която е функция от наслагването на различни по величина и качество на излъчване всякакви органи и тъкани. При човека са установени повече от 300 ритмично вариращи в период от около 24 часа периодични функции. Всяка функция се състои от два фактора: екзогенен и ендогенен. Екзогенният компонент се поддържа от ритмите на околната среда, така че по продължителността на протичане биологичните ритми съвпадат с геофизичните цикли. Разграничават се двучасови ритми (пикове в 5-7 и 11-13 часа), дневни (23-25 часови), за които универсален синхронизатор е светлината и циркадните ритми по отношение на Слънцето, луната и звездите. Сред тях се различават лунни (месечни), сезонни (72 дни), годишни: 11, 22, 90, 178, 600, 1800-ни по Слънцето и 12-, 60-ни по Юпитер.


Няма коментари:

Публикуване на коментар