събота, 27 май 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 8

                


Пчелата сама по себе си е могъщ символ на орионския строй и навярно е едно от многото създания, които нямат произход от планета Земя.

Обществото на пчелите е изцяло доминирано от женския пол, а търтеите са само временно необходими, за да оплодят
яйцата на кралицата, след което те се изолират в крайните пити, като не ги допускат до храната и постепенно ги изгонват от кошерите.

Намирането на търтеи(
НАПР. КЛАНА РОТШИЛД) в семействата през зимата е указание за некачествена майка.

Образът на богинята във форма на пчела или някакъв друг вид насекомо има много дълга история. Пчелата е единственото насекомо според учените, което комуникира чрез танц и тази често забравяна нейна черта е една от причините нейният образ от древността да бъде често изгубван за нетренираното око.

            

Ерата на динозаврите започва преди 250 милиона години. 175 милиона години тези огромни гущери са господари на планетата. Сред огромния брой видове, учените обръщат особено внимание на един от тях- стенонихозавър, който се е движил на задните си крака.

Предните му лапи имали палец, който бил противопоставен на останалите, което му е позволявало да прави хващателни движения. В черепа му е имало мозък, съвсем малко отстъпващ по обем на човешкия.

Канадският учен Deyl Rassel смята, че в процеса на еволюция стенонихозавърът съвсем спокойно би могъл да стане трамплин към появата на хуманоид. Това е било разумно студенокръвно разумно същество, с люспеста кожа, което е снасяло яйца и ги е излюпвало. Именно на представител на тази раса би могъл да принадлежи добре известният „силендски череп“, открит през 2007 г. в Дания. Учените наричат ​​тази раса „рептилоиди“.


http://nepoznato.energetika-bg.com/…/reptiliite-parvata-ra…/

                      


Дейвид Айк: Хората-ще преминат на следващото ниво от своето събуждане

              
Oбяснения на 5-тa Песен на Шримад Бхагаватам се основават на произведения на Прабху Sadaputa (д-р Ричард Томсън), а също така, референции от изследването на Danavir Госвами. Целта на презентацията е да прославят Шримад Бхагаватам: представяне на астрономически и географски аспекти на 5-тo Canto, глави 16-26, по достъпен начин, коeто може да бъде оценено от поклонници, както и тези, запознати с съвременната астрономия.

                

Нашия дом във Вселената, Според Пураните


              

„Безсмъртието е достъпно всекиму” (Ииссииди, том 10)

              

На този свят, без значение дали вярвате или не, всичко е живо. Живи са и мислите ни. Вселената улавя мислите ни като енергийни импулси и строго контролира тяхното изпълнение. Вселената изпълнява желанията ни, а ние я „захранваме“ с любовта си. Налице е строг обмен, и ако една верига се разпада, се разпада и друга.

Защото Вселената не разбира „шумовите думи“, думите „да“ или „не“. За нея няма емоционални концепции като
„положително“ или „отрицателно“, „страх“ или „радост“, всичко зависи от това колко енергия сме вложили в своята мисъл.

Често се случва така, че ние сме си помислили за нещо и в същото време сме изпитали страх. Страхът е бил толкова силен и е генерирал такъв силен изблик на нашата енергия, че въпреки факта, че мисълта е блеснала в главата ни само за миг, Холографската вселена я чува като заповед, която не може да не изпълни.

                  


Всяко нещо във Вселената има уникална вибрация. Възможно ли е това? Според квантовата физика и професор Волфганг Паули отговорът е: абсолютно!

От физиката знаем, че всички електрони притежават три свойства: а) енергийно ниво; б) спин; и в) орбитала. Физиците умножават енергийното ниво, спина и орбиталата, за да изчислят „квантовото число“ на електрона.

Паули открива, че В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДВА ЕЛЕКТРОНА С ЕДНО И СЪЩО КВАНТОВО ЧИСЛО!


И какво от това?
Нека разгледаме този закон, като вземем за пример една ябълка, и да фокусираме вниманието си върху един от милиардите електрони в нея. Ще го наречем електрона Ерик. Квантовото число на Ерик би било невъобразимо дълго, но за да не усложняваме излишно нещата, нека приемем, че е равно на 23.

Паули доказва, че никъде в цялата Вселена – в коя да е ябълка по света, на някоя далечна падаща звезда или в мустачките на арктическата мишка – не би могъл да съществува друг електрон с квантово число 23.
Сякаш всички електрони във Вселената принадлежат към един и същи футболен отбор, в който е недопустимо да има два електрона с еднакъв номер!

Но какво става, щом потрием ябълката? Триенето създава допълнителна енергия. А енергията повишава квантово число на Ерик. Изведнъж то скача, да кажем, на 26.
В мига, в който числото на Ерик става 26, единственият електрон във Вселената с квантово число 26 – все едно дали се намира оттатък Млечния път или в овесената ти каша – тутакси ще се промени.

Верижни реакции

Когато потриеш една ябълка, целунеш любимия, нагрубиш съседа си, простиш на брат си или се почешеш по гърба, отключваш верижна реакция във Вселената. С всяка мимолетна мисъл, пробягала през съзнанието на някой от седемте милиарда жители на Земята, електроните във Вселената се преподреждат. Всеки път, когато си помислиш нещо, електроните в Космоса се преподреждат.

На всяка милисекунда вселената ни се реорганизира и възстановява равновесието в себе си. Но тази научна идея, доказана от професор Паули, дори не е авангардна. Паули печели Нобелова награда през 1945 година.

Ние не сме изолирани брънки в структурата на гигантска машина. Всички сме загърнати в едно необятно живо и дишащо покривало. Някои го наричат съзнание.

Ако всеки електрон притежава уникална вибрация, тогава всеки обект също притежава своя уникална вибрация. Науката потвърждава:
- Всичко във Вселената е свързано.
- Мисълта не просто въздейства върху материята; мисълта е материя.

                

                               

Доказано е експериментално, че е възможно да създадат двойки фотони с квантова връзка, дори ако те не съществуват в едно и също време. Тоест към удивителния факт, че подобна връзка работи дори на голямо разстояние, се прибавя още и времевото разделение. Получава се, че взаимовръзката между две частици е толкова силна, че тях може да ги разделят и времето, и пространството, а квантовата връзка продължава да действа.

Светлинният квант, наричан още фотон (който едновременно представлява и частица, и вълна), може да бъде поляризиран и да приема две състояния – вертикална и хоризонтална поляризация. Заплитането възниква, ако е налична двойка фотони, всеки от които може да бъде или хоризонтално, или вертикално поляризиран. Квантовата им връзка се проявява по следния начин: ако измерим състоянието на единия фотон, то може с увереност да кажем, че състоянието на другия от двойката ще бъде противоположно. Тоест, ако частицата, чиито свойства можем да регистрираме, е поляризирана вертикално, то частицата от нейната двойка, намираща се дори на другия край на Вселената, ще бъде поляризирана хоризонтално, и обратното.


https://www.theatlantic.com/…/spooky-action-at-a-di…/516201/



                  


Смъртта е само илюзия, която живее във въображението на човека. Тя възниква, защото ние се отъждествяваме с тялото си, затова сме уверени, че заедно с обвивката си умираме и самите ние.

Съзнанието съществува извън времето и пространството, то може да се намира навсякъде, следователно и извън тялото на човека. Тази теория се вписва в основите на квантовата механика, според която всяка частица може да се окаже на всяко място, а дадено събитие може да се развива по няколко (понякога безброй) варианта.

Ако човек умре в една вселена, той продължава да живее в друга чрез своето съзнание.

              


Осезаемата от нас „реалност“ се дължи едва на малък обем информация, който ние получаваме и който е способен да обработи нашият мозък. Ние усещаме предметите твърди поради електромагнитното взаимодействие, а видимата от нас светлина е едва малък отрязък от спектъра на електромагнитните вълни.

Колкото повече разширяваме границите на собственото си възприятие, толкова повече се убеждаваме, че Вселената се състои предимно от празно пространство.

Атомите в 99,999999999999% се състоят от празно пространство. Ако ядрото на водородния атом се увеличи до размерите на футболна топка, то неговият единствен електрон ще се разположи на разстояние 23 километра. Състоящата се от атоми материя представлява едва 5% от известната ни Вселена. А 68% са тъмна енергия, за която практически нищо не е известно на науката.

С други думи, нашето възприятие на реалността е тетрис в сравнение с това, което действително представлява Вселената.

                  

ГОЛЕМИТЕ ГЕРОИ ПОБЕЖДАВАТ И СЕБЕ СИ



Онова, което се е родило, никога не умира, то просто не е способно да умре! Ние с вас сме обречени да живеем постоянно, Живот след Живот, Форма след Форма, отново и отново, векове след векове, сменяйки Планета след Планета...



Физическият Свят е затворен вътре във Свръхфизическия Свят, създаден от Енергии, които се движат със скорост два пъти по-голяма от скоростта на Светлината.Следващият Свят, на свой ред, е включен в Реалност, която се основава на утроенатаскорост на Светлината; следващият Свят се основава на четири пъти по-голяма скорост от тази на Светлината; следващият – на пет пъти по-голяма скорост и т. н.
По този начин:
всеки по висш по своята организация свят, чиито Енергии се движат по-бързо, ще съдържа в себе си по-нисшите Светове, чиито Енергии се движат по-бавно.
Формите на съществувание на Материята, както вече изяснихме, са безкрайно разнообразни: като се започне от най-дребните микросветове до свръхгигантските струпвания на Енергии на мощните полета на биологическата природа, които съставляват биополето на всички галактики, съзвездия и отделни планети като живи свръхразумни Същности. Това поле е несравнимо по-съществено от която и да било овеществена Материя.
Наивно е да се предполага, че заобикалящият ни Космос е само безкрайно струпване на някакви горящи кълба от газ, наречени Звезди и студени конгломерати от застинало и мъртво вещество. Космосът е буквално натъпкан с множество Светове, които също като нас живеят своя Живот и имат свои проблеми.
Всички Светове са безкрайни във Времето, ако не са ограничени с конкретни вибрационни граници от заобикалящия ги Космос. Животът, както и Мисълта, никога не е възниквал, а бидейки само форма на преобразуване на Енергията, съществува ВЕЧНО. Всеки краен срок за Живота означава моментен акт на Творение и непременно е обусловен от моментното раждане на Бога, тъй като всеки ограничен по продължителността си срок ще остане безкрайно малък в сравнение със Съществуванието не само на Финия план, но и на Материята като цяло.

                 

Потъвайки все по-дълбоко и все по-дълбоко в материята чрез Майа и нашите сетива, съзнанието ни бива „сварено“ до степен да забравим кои сме. Къде е изхода? Целта на нашето „събиращо данни тяло“ или („практири“), е да изследва тази илюзорна холограма и да предостави на наблюдателя (духа или „пуруша“) нови опитности. Има и посредник между тялото и духа и той се нарича „будхи“. Тази санскритска дума не бива да се бърка с лицето Гаутама или неговата религия, думата е извлечена от корена „будх“ който означава „да знаеш“. Този фактор се явява отличителния принцип, който позволява на духа да трупа знание за себе си. Това, което е интересно в случая е, че „будхи“ комуникира с информацията идваща от тялото и я предава на духа под формата на чувства. По този начин е невъзможно да натрупаме духовен опит без чувства. В тази връзка е много показателно, че някои извънземни раси са изключително хищнически настроени към човешкото ДНК и хормоналните секреции, като вероятно чрез тях искат да достигнат до това, което им липсва изначално. В някои стари индийски религиозни текстове се споменава също че „боговете“ нямат чувства и че само човешките същества имат такива.


Духът се наслаждава на света чрез тялото. Изживяванията се проектират и проиграват отново и отново в рамките на различите илюзорни времеви периоди и епохи, като се сменят мъжки и женски самоличности. По този начин духът започва да си дава сметка (чрез огледалото на интелекта на будхи) за правилата на Играта, която бива изиграна от самия творец. По този начин духът осъзнава, че е бил заблуден и объркан от Майа и че погрешно е идентифицирал своето съзнание с дейността на неговото тяло (практири). В крайна сметка той си спомня и се връща към своята истинска природа в лицето на Източника. Това се случва в резултат на способността на духа да различи „истината“ от „илюзията“

                  


Сутра 14
[Пуруша е покрит от пет коши или обвивки.]
Този Пуруша, Синът на Бога, е прикрит от пет покривала, наречени Коши
или обвивки.


1. Първата от тези пет е Сърце, Читта, Атомът, композиран от четири
идеи, както е обяснено преди, който чувства или се радва, и така бидейки
местонахождението на блаженство, ананда, се нарича Анандамая Коша.

2. Втората е магнетичната аура на електричеството, проявление на
Будхи, Интелектът, който определя какво е истина. Така, бидейки местонахождение на знание, джнана, тя се нарича Джнанамая Коша.

3. Третата е тялото на Манас, Умът, композиран от органи на сетивата, както е обяснено преди, и се нарича Маномая Коша.

4. Четвъртата е тялото на енергията, живата сила или Прана, композирана от органите на действие както е обяснено преди, и затова се
нарича Пранамая Коша.

5. Петата и последна от тези сфери е грубата материя, която, ставайки Анна, препитание, поддържа този видим свят и затова се нарича Аннамая Коша.

http://budha2.blog.bg/drugi/2013/08/31/sutra-14.1144443

                        



РИГВЕДА – X.90. /Химн за Пуруша/

РИГВЕДА – X.90. 
/Химн за пуруша/


1.Пуруша с глави хиляда, 
с очи,крака хиляда, 
цялата земя покрива, 
десет пръста е над нея.

2.Тоз пуруша е вселена, 
що била е и ще бъде, 
на безсмъртие владетел, 
чрез храната е над всичко.

3.На основа величава, 
туй пуруша всемогъщ е – 
с една пада – съществата, 
с три – безсмъртие в небето.

4.С три издигал се пуруша, 
с пада тук роден отново, 
разпростян над всяко място, 
над ядещи,неядещи.

5.Вирадж роди се от него, 
а от вирадж-пуруша, 
и родил се,запрепуска,над,пред и след земята.

6.Тъй пуруша в жертва дали, 
боговете жертвоносци, 
в пролет – жертвеното масло, 
в лято – съчки, в есен – акта.

7.С жертвена трева поръсен, 
пуруша роден в начало, 
в жертва дали боговете, 
садхийте и още риши.

8.Те от цялостната жертва 
взели маслото топено, 
и животните създали 
по гори,в небе,в селата.

9.Те от цялостната жертва 
рича и саман създали, 
чхандас също породили, 
още – формите на йаджус.

10.И родили се конете, 
и със зъбите двуреди 
още бици се родили, 
и козите, и овцете.

11.Щом разкъсали пуруша, 
части негови делили – 
/а/ как устата,ръцете,бедрата 
и краката да наричат?

12. Брахмани били са в устата, 
двете му ръце – раджанйа, 
вайшии били бедрата, 
шудрите били краката.

13.От ума били луната, 
слънцето били очите, 
от устата Индра с Агни, 
а от праната бил вайо.

14.Пъпа негов антарикша, 
от главата му – небето, 
от краката му – земята, 
от уши – посоки десет.

15.Тъй светът е /бил/ устроен, 
седем – за дърва оградни, 
три седмици за горене, 
жертва вързана – пуруша.

16.С тази жертва боговете, 
първи дали правилата, 
мощни минали в небето- 
боговете – садхий първи.


                       


В началото, Вселената е само едно единствено безгранично съществуване, съзнание и блаженство. С други думи Шива–Шакти като Чисто съзнание. Това е осъзнаването на човек с цялото или както се казва в Упанишадите: “Аз-ът опознава и обиква себе си”.

Според Артур Авалон, този монизъм създава основите на дуализма в единното съзнание. Едната му страна представлява трансцеденталния му аспект, а другата съзидателния му променящ се аспект. “Тук функцията на Шакти се определя като отрицание – този аспект отрича съзнанието като обект за възприемане и оставя Шива–Съзнанието като единствен Аз”, който не възприема останалото за различно от себе си. При това положение първият– все още в своя зародишен стадий на дуализъм, се осъществява и първата трансформация на съзнанието.

Веднага последвана от втората трансформация - позната като бог Ишвара, а после идва ред и на третата. При първата трансформация се акцентира върху “другото”, при втората върху “Аз-а”, едва при третата “другото“ и “Аз-а” са равностойни. Тогава динамичната сила на съзнанието /Майа/ разцепва обединеното съзнание така, че обектът бива възприеман като нещо различно от Аз-а, а после обекта се разпада на безброя от предмети във Вселената”.

От активния аспект на съзнанието /Шакти/ се излъчват две трансформации и от тях произлиза звуковия аспект, наречен нада и бинду. Нада е първото движение на Космическото съзнание, това е вибрацията. От тази вибрация, се създава първоначалния звук АУМ, от който произхождат всички мисли, езикът, чрез който те биват изразявани и обектите, към които се отнасят тези мисли. Бинду означава в буквален превод “точка”. “В чисто технически смисъл бинду обозначава онова състояние на съзнанието или Шакти, при което “Аз-ът” се отъждествява с всичко “друго”. При това състояние “другото” бива субективизирано и по този начин се слива с точката /бинду/ на съзнанието. Когато съзнанието възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост. “Това е начинът, по който Върховния гледа на Вселената – под формата на точка” /А. Авалон/.

В своя трансцедентален аспект Шива не се промена, променя се само Шива в своя аспект на Шакти. При творението Шакти тържествува като вибрация /нада/ и приема формата на точка /бинду/, т.е. началото на всички светове. “Кундалини развива пръстените си имено заради създаването на световете”. Когато Карма съзрее, Тя проявява желание за творчество и препокрива сама себе си със собствената си Майа.

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.bg/…/blog-post.html


Интуитивната съзнателност означава съвършена погълнатост в Аза, който е причината на всички причини. Тази вглъбеност ражда вдъхновението за всяко нещо. Най-голямото препятствие за всички нас са колебанията на ума.

Първият начин да вървим към Целта, е да ставаме все по-безкористни и лишени от егоизъм. За втори метод можем да използваме разширението на индивидуалното съзнание,




"Царството на неугасимата Светлина! Откъдето идва сиянието на слънцето, в това Царство ме отведи... Вечно и безсмъртно...

Където е копнежът и неговото утоляване, където може да се види обратната страна на слънцето, където цари бодрост и насита - позволи ми да живея там в безсмъртие!"

Ведическа молитва



Ежедневният ни живот е поредица от преживявания. Ние се
учим от тези преживявания. Когато допускаме шокиращи грешки, обикновено обвиняваме за тях другите или ситуациите. Това усложнява живота ни с неизказани страдания и проблеми. Трябва да се отпуснем и да станем съзерцателни, за да подобрим взаимоотношенията си.

Естественото спокойствие и мир се пораждат, когато започнем да навлизаме все по-дълбоко и по- дълбоко в Аза. Това се нарича медитация. Истинската медитация е
единственият лек за всички проблеми в живота.



Най-добрият съветник в живота е силата. Отхвърлете всичко,
което ви прави слаби. Не се бойте от нищо. Ще свършите
удивителна работа. Страхът е единствената причина за нещастието в света. Той е причината за всички наши беди, а безстрашието довежда рая тук - още в този момент.


Този живот е едно огромно отстояване на свободата. Да
напредне към свободата - физическа, умствена и духовна - е върховната цел на човека.

Пробуждането на душата от нейното робство и усилието ѝ да се изправи и отстоява себе си, се нарича живот.

Успехът в тази борба се нарича еволюция.

Победата над всички видове окови се нарича спасение, нирвана, свобода.



Има няколко признака, които вещаят Божествената реализация. Ще достигнат Бог без закъснение онези, в които се проявят величествените качества на разграничението , безстрастието, обичта към всяко живо същество, служенето на добрите (т.е. светите хора), радостта от общуването с тях, възпяването на Божието име и Неговата слава.

                


Стоейки на брега на езеро, покрито с бурени и пяна, на човек му се струва, че в него няма вода. За да види водите му, той трябва да премахне пяната от повърхността им. По същия начин, вие се оплаквате, че не можете да видите Бог, докато очите ви са покрити от воала на мая, илюзията. Ако искате да Го видите, първо трябва да махнете воала на Мая от очите си.

               



"И юдеи и мюсли се кланят на нещо което прилича(плагиат) на Кибела, но в гуната на мрака" измамата е че така се кланят на нечистия дух ЯЛАХОВА.

Знанието за Бал и за Кибела първоначално е било на хората, живеещи на Балканите, а после се е разпростряло към близкия изток.

Кибела е име за Велика богиня Майка, позната на Балканите още от неолитни времена. През този период е изобразявана с женски фигурки с издължен врат и мъжка глава, но има и други, които са с триъгълно тяло, а не с човешко. 
След неолита /7000-5000 г.пр.н.е./, по времето на халколита /5000-4000 г.пр.н.е./ образът на Майката започва да се променя. Мъжката глава и дългият врат изчезват, за да се появи статуетката със завършен вид на жена. Но разликата е, че при нея вече присъства животното ЛЪВ.В Шумер,


Великата Майка също е позната с животното ЛЪВ, само че вече под името Инана. Има множество изображения на Инана с лъв. Там се появява и шапката-бомбе?

Киббала е древно Халдейско учение от Месопотамия, имащо корени във Брахманизмът, пренесено от тракийци в Месопотамия.

ЙУДАИЗМЪТ ПОГЛЪЩА КиББАЛА.

По късно бомбето става с периферия а още по късно и масонски символ.На пръв поглед, каббализмът изглежда йудаизъм. В действителност, е точно обратното йудаизмът. Каббалата предлагат окултно обяснение с "обратно значение" на "откровенията на йудейските пророци" и историята на "израелитите"(тука не е ясно кои се наричат "израелити"- преселниците йудеи от Египет в Ханаан(Баалестин) или самите местни жители, които нахлуващите от юг моза-исти избиват и им разрушават и "нарочават" божествата за "идоли", но изземващи техните им функции: Ел(Ал)/Бел/Баал и го слагат за "ел-яху"/"еллох"( по-късно: "ал-лаху"/"аллах")?!"

Кибела става Кабала.

Откраднатото ведическо асрологическо знание става религиозна доктрина и то расистка.

Шапката на Баал вече е куб/кааба/ в тамас гуна.

                 


11. Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).
12. Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.
13. От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.
14. Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.


http://budha2.blog.bg/…/ramennata-kost-na-pelops-i-lykyt-na…


                      

Трите излъчвания на Бог са в действителност три аспекта на светлината. Ур, Хор и Ра са имената на тези аспекти. Ур се отнася до животворящата сила и се свързва с гласните (мъжките) букви. Хор се отнася до душата (построението) и се свързва със съгласните букви. Ра се свързва със сонорните букви и се отнася до осъществяването.
Определено прави впечатление, че Р се среща в името на всеки аспект. Това е една от малкото букви, които могат безкрайно много време да се произнасят, без да настъпва промяна в онова, което се чува. Ррррр. Може да бъде произнасяно наистина дълго и, както започва, така и свършва – без изменения. М и Н са другите букви, при които това е възможно (освен С и З). Това безкрайно постоянство е необходимо за задаването на такт. А тактът внася ред наспоред себе си в съвкупностите, с които взаимодейства.


Така от мястото се получава пространство (където наистина нещо може да се направи), като през него преминават вълни с определени дължини. Р, М и Н „разделят тъмнината от светлината“, така да се каже – формират пространството.

Малките деца са склонни да произнасят тези звуци в продължение на много време, като през това време са в унес. Това занимание е потребно за изграждането на душата в новия й живот и затова децата го правят спонтанно.

Б е първата буква от съгласните (женските, структурните).

А е първата буква от гласните (мъжките, на духа).

Л е от сонорните (пространствените), където първата всъщност е Й.

Получава се точно БАЛ. В един от местните диалекти в Белоградчишко Л в края на димуте се заменя с Й. Възможно е много отдавна думите, завършващи на Л, да са завършвали на Й, а след това с времето да е настъпила замяна. С Й ще се получи БАЙ, което също е доста показателно, защото означава някаква по-висша същност.

Във френския и испанския двойното Л (LL) се чете като Й. Предполагам, че това е наследено от някогашното просвещаване на тези народи от българите. При тях БАЙ се е изписвало BALL поради споменатата особеност. Това след време е заето от англичаните, които почти нямат собствен език (езикът е равни части испански, френски и немски), и се е превърнало в тяхата дума за топка, кълбо. Кълбото е олицетворение на Бог повече от сферата, защото е плътно, а сферата фактически не съществува, защото е само едно мисловно построение. Идеално е онова, което е и реализирано, а не само замислено. Затова кълбото е символ на съвършенството, т.е., символ е на Бал.

Пак от БАЛ произлиза и думата баланс, която е още една от характеристиките на Бог, който е равностранен триъгълник. Тази фигура се намира винаги в рановесие.

Истинският Бог е познаваем и достъпен чрез български език, но много думи са реверсирани или са с подменено/ реверсирано семантично значение.

                       

„Великата Майка не трябва да се разглежда отделно от върховния бог Бал. Всъщност те са Едно!
В думата „кибела“ се крие древен синкретизъм, защото думите „Ки“ и „Бал“ визират различни по смисъл значения.“

Значението на името на Върховната богиня майка Кибела е – „СИЛАТА НА БОГА”, силата на Върховния бог Бел/Баал/. Символът на лъва доказва това по безспорен начин. Според Киряк Цонев: „Баал означава стопанин, господар , но и съпруг.” Възможно е тогава да предположим, че Върховният бог Бел/Баал/ е съпруг на Кибела. Така, че не случайно Кибела е наричана майка на боговете и всичко живо на земята.

От гледна точка на съзнанието може да предположим, че Върховния бог Бел/Баал/ е статичния аспект на съзнанието, а Кибела неговият динамичен аспект.

Нека пречупим казаното до тук от гледна точка на Крешака.

Премъдрите в онова древно време са използвали други имена за обозначение на пластовете в Крешака . В днешно време не мисля, че е от кой знае какво значение как ще наречем например първия пласт… дали ще е Шива или Шенко… все тая.

… След като Богът се роди, Силата изпълва неговото пространство и може да се каже, че е станала едно цяло с него. Ето тази Сила /която вече е в Шива/ носи името Шакти…

Силата /Шакти/ образува само енергийни съзнателни центрове – тези на Шива, Пара Брахман, Вишну, Брахман /с неговия интелект и Аз/ и Вират.

Нека сега да заменим Шива с Бел/Баал/ и Шакти с Кибела, така по лесно ще си обясним връзката между Бел и Кибела и защо Кибела е наричана майка на боговете…

„Бал е върховен бог при ханаанците, финикийците, вавилонците, едомците с техните царе Кеназ, Бела, Билган /Битие 36:15-27-33/, фригийците, асирийците, филистимците, картагенците, халдейците и т.н. и т.н.. Въобще в древните земи на Сирия, Ливан, Израел, Палестина, дн. Турция, както в Гърция, Македония и България можем де срещнем запазени храмове на бога Бик /Бал/ или да срещнем неговите изображения по музеите. Името Бел/Бал/ на семитски означава Бог.
Другото характерно за този върховен Бог е, че в древността са го призовавали с Огън!“

В иконографията на Върховния бог – Юпитер Долихен винаги присъства и Великата богиня майка /Кибела/. Върховния бог Юпитер /Бал, Бел/ е изобразен върху бик, с фригийска шапка и държащ жезъл, лабрис, мълния. Това е Върховния бог почитан от траките – гети, одриси и т.н. Върховния бог е почитан, чрез огъня!

                        

Озирис е бил изобразяван като Бик;
Бикът Апис е свещеното животно на египтяните, защото е въплъщение на Озирис;
Бикът Мервер бил свещено животно на слънчевия бог Ра;
Сурия е слънчев бог, който като източник на плодородието се появява като бял бик;
Шива язди Нанди /небесния бял Бик/;
Бикът също е животворният дъх на Адити;
Индра също е приемал форма на Бик;
Силата, която идва от Сома, често се отъждествява със силата на Бика;
Шанкара възседнал белия Бик, подпомаган от Брахма и така възвърнал образа си на Шива;
Мардук /Юпитер/ е изобразяван като крилат Бик;
Зевс /Юпитер/ се е превръщал в бял Бик;
Бикът е свещеното животно на Посейдон; С Бика-водач акадците започват своята зодиакална година;
От Веданта: "Сатякама чул един голям Бик от стадото да му казва: “Сега вече сме хиляда; върни ни при своя учител. А аз ще те науча нещо за Брахман.” “Моля ви говорете, господине,” казал Сатякама. Тогава Бикът рекъл: “Изток е част от Бог, както и запад, както и юг, както и север. Четирите посоки на света са четирите части на Брахман. Огънят също ще те научи на нещо за Брахман.”
ПУРУША /духът на Вселената/ - от пу „Мъж“ и вриша „Бик“. Това е термин в Йога и Санкхя за трансценденталния Аз, или чист Дух, който обикновено е наричан Атман във Веданта. Един текст на повече от 3000 години /Го-патха или "Кравешки път" - брахмана 1.1.39/, определя Пуруша като "този, който почива в замъка" /пури-шая/, като "замъкът" е тялото.


Всички гореизброени имена на богове са различни метаморфози от върховния Бог Бик във времето. Тоест Богът преминава от своята невидима за нас форма в образ на Бик и така става видим за нас.
Но тогава какво е първичното име на Бога, който винаги е неразделно свързан с Бика?
Първичното име на бога е познато в историографията с теонима… БАЛ!

http://budha2.blog.bg/…/…/02/23/baal-kibela-i-avraam.1241577


                


Баалис е един от епитетите на тракийският бог Дионис, а значението е господарят. Тракийското племе витини нарича върховният си бог Балеос – господарят. Тракийското царско име Декебаал се обяснява с думите дек-меч и бал- сила. Тракийското племенно име трибали се тълкува като тройно силни. Три отговаря на тракийското три -3, а бали отговаря на старобългарското болий.

„Нека обаче сега обърнем поглед върху друг интересен факт. В Ливан има запазени три огромни исполински каменни плочи /по 1500 тона всяка/, които могат да се видят при прочутата Баалбекската веранда, с датировка около 10 000 – 9 000 г.пр.н.е.. Плочите вероятно /казват учените/ били докарвани по хълма, „от планините на Антиливан от каменоломна, където все още лежи „готовата“, но още неотделена от скалистия масив четвърта плоча на Баалбекската веранда”.


„За отбелязване също е фактът, че единственият артефакт от този период е намерената в Баалбек фигурка с образа на теле!
Името Баал-Бек /Bi’qa/ понякога се превежда от арабски автори като Ваал Бикра /bikra/ или Bааl Steer. Думите след Ваал означават „теле“. Според изследователите словесната комбинация с думата „Ваал“ е начин да бъде подчертано, че определен предмет или както е в случая определено животно, е свещено, и е обект на преклонение и практики в храма.
Учените също поясняват, че „заедно с намирането на изображението на телето в района на храма се засилва впечатлението, че богът, който е бил почитан в Баалбек, е Брахма - ТЕЛЕ”.

Баал отговаря на тракийските думи балайос-голям, силен и бален – принц, владетел, да не забравяме и името на тракийското божество Балей. Сродни български думи са болий-по-голям, бьлия-господар.
Збул отговаря на тракийската дума збул – сияние, светлина, сродна българска дума е жупел. Т.е. Баал Збул означава Принцът на Светлината, или Светлият Господар… От омраза съседите им изкарват тракийският бог на светлината демон.

https://forum.tisitova.com/viewtopic.php…

                   


В гръцката митология думата гиганти е означавала всъщност "родени от земята, родени от Гея". Гръцката дума гиганти е произлязла от българската дума гиген за ед. ч., гигенци за мн.ч. Не случайно у нас и до днес има български селища с наименованията Гиген и Гигенци, както и лични имена Гиго, Гигов. Знаем, че именно имената и наименованията на селища са най-устойчиви на влиянията на хилядолетията и най-заредени с информация за отминалите епохи. Древните българи са именно тези гиганти - гигенци, "родените от пръстта", за които ни разказва и Битие от Библията.
Бал/Бол означава в старобългарския и в днешния български език голям, велик, като Бога Ал / Бал (Древнобългарско име на Бога Слънце). Оттук се е образувало и наименованието на Балкана - Голямата планина на Бога Ал / Бога Слънце. От думата бал и думата хора се е образувало и името на българите Балхора (големите Божиите хора), което постепенно се е променило при изговарянето му в българи. За големите хора, балхората имаме сведения чак в далечна Индия, където дошлите ведически племена на българите били наречени от индийците Големите българи - маха (Големите) бъхарате (българете), или Махабхарата, един от най-старите индийски епоси.

Първият човек, роден от пръстта според древните българи е Ману (оттук имаме и български имена като Манчо, Манол и така нат.), Адам е по-късна библейска версия на Стария завет, писан от евреи. Адам обаче също е българско наименование. Адам означава в Библията Човек от земя, като първоначалното му най-древно наименование е АЗем (Земен)/Азъм. Постепенно Азем е станало Адам при разселението на българите в Близкия Изток, като значението на името се е запазило като Земен човек (ЗеМан - Земен Мъж).

Пророкът каза, "Бог Алла създаде Адам като го направи 60 кубита (90 стъпки или 30 метра) висок. От създаването на Адам до сега хората непрекъснато се смаляваха на ръст. " - Сахих Ал-Букхари, Том 4, Книга 55, Но. 543
Този огромен Адам, първият човек на земята, е всъщност Древният българин Азем, от Земята взетият, на който Бог душа е вдъхнал от Божия си дух.

За Ману/Земанъ разказват митовете на скитите и те могат да се чуят и до днес от техните наследници в Индия, Китай. Ману е човекът, който е създал кастите според легендите. Кастите или класовото разделение са съществували при древните българи и по-късно са разпространени и в Индия, и в околните страни. Названието за каста е "варна" на произлезлия от българския език ведически санскрит. Варна всъщност се е наричала древната земна пещ за извличане на злато и други метали чрез изгаряне на рудата в земята. И до днес думата се е запазила в думата варница - дупка в земята за гасене на вар. (Оттук и името на град Варна - градът на най-старото добито и обработено злато в света!) -
http://aliya.blog.bg...aiurved.1242351

Ману е смятал, че когато човек се преражда в една и съща каста (варна), т.е. при едни и същи земни условия, той по-лесно ще усвоява и продължава духовните практики, подходящи именно за тази каста, а няма да се налага да започва духовния си път отначало. Човешкият живот древните българи са считали за пещта, в която изгарят човешките заблуди и човек се превръща в чисто злато от божествена същност. Знаем много добре от нашата древна история, че нашите деди траките са вярвали в преражданията и са смятали земния ни път за урок, който трябва да усвоим по пътя си към Бога. Цялата тази древна тракийска българска духовна система е разнесена из целия свят и до днес съществува във всички земни религии.

В началото след създаването на човека поради намалената земна гравитация е било възможно развитието на огромната растителност и животни, на динозаври, както и на огромните хора. Правени са опити от съвременни учени, които доказват, че при по-малка гравитация и по-голям магнетизъм на земната атмосфера отгледаните растения и животни (риби) стигат до 5 пъти по-голям ръст!
Не е имало масово измиране - нито на динозаври, нито на великани. Природата не вярва в масовото унищожение (за разлика от човека, който убива с милиони в своите човешки войни!!!). Постепенно са се променяли земните условия и постепенно големите видове са се смалявали. Имало е и смесени периоди, в които и големите, и малките видове са съществували. Оттук са и множеството наши български народни приказки, в които великани и малки хора съществуват заедно.
Оттук е и библейската притча за Давид и Голият (Необлеченият великан!), според която дребният Давид си е послужил с измама, за да победи Огромния Голият, като го е замервал отдалече с камъни, вместо да се бие с него в честен ръкопашен двубой. По-късно същият този Давид е издигнат в герой и цар на юдеите и до днес им служи за пример за подражание.
За българите великани се говори и в най-стария човешки епос, известен като Епосът на Билгамеш (или Гилгамеш в по-късния му вариант). Баалгамеш/Баал тръгнал да търси тайната на Вечния живот (днес го наричаме Божието царство) при мъдреца Утнапищим. В скрижалите от Мъртво море, известни като Кумранските записи или още Книгата на Гигантите, Баалгамеш е описан като великан с огромна сила.

http://aliya.blog.bg/…/bogosyzdadeniiat-narod-na-velikanite…


                  


Ной и Ману са едно и също лице. "Ма" е древна дума за "вода", така че Ману би могло да означава "Ной на водите." В Стария Завет иврит, думите "вода" и "води" са двете преводи на mayim , с сричка YIM е стандартната иврит множествено края.
В "ma" префикс може да се окаже по оригиналния начин на Мар и Мер (испански и френски език за "море", и двете от латинската кобила ) и по този начин на тези думи на английски език като "морски".

1. На санскрит, името Ману означава "човек" или "човечество" (тъй като Ману, или Ной, е баща на всички - след наводнението - на човечеството).


2. Думата е свързана с германската Mannus , основател на Запада и германските народи. Mannus се споменава от римския историк Тацит в книгата си Germania .

3 Mannus е и името на литовския Ной.

4 Друга форма санскрит, manusa е тясно свързана с шведската manniska ,

5 и двете думи означават "човешко същество."

В същото име може дори да бъде отразен и египетския Менес (основател на първата династия на Египет) и Минос (основател и първи цар на Крит). Минос се казва също - в гръцката митология - че е син на Зевс и владетел на морето.

                 


Вестник „Ню Йорк Таймс“ направи предупреждение, че глобалното затопляне преминава на съвсем ново ниво. Вестникът публикува серия от три части, в която предвещава „потенциален апокалипсис“ заради топенето на ледовете, ако хората ще продължат да изхвърлят въглероден двуокис в атмосферата.

„Ако тази ледена покривка се разруши, това може да повиши морското равнище с повече от 160 фута (около 48 метра). И ще настъпи потенциален апокалипсис, в зависимост от това колко бързо ще се случи „- казва Джъстин Джилис, репортер от“ Ню Йорк Таймс „. Тези предупреждения се основават на изчисленията на учените, които прогнозират топене на Антарктида.

Джилис се позовава на последните изследвания, които предполагат, че „разтопяването на ледената покривка е неизбежно“, сравнявайки очакваното повишаване на морското равнище с 160 фута с истории за потопа, описана в епоса за Гилгамеш, в Стария Завет и други легенди на древните народи.

Така например, в епоса за Гилгамеш „водата е дотолкова се издига на Земята, че дори и боговете се изплашили.“ Джилис споменава и индийските Веди, където бога Вишну предупреждава човека, че той трябва да се скрие в лодка, взимайки със себе си семена. В Библията Бог казва на Ной да вземе по един чифт от всяко живо същество в своя ковчег.

         
     
В края на ХVІІІ век и нач. на ХVІІ в. пр. н. е., в Египет нахлуват хиксосите, които всъщност са смесица от кимерийски и еврейски племена. Не случайно белите евреи (излаилтяните) се настаняват трайно в поречието на Нил за около 4 века, а еврейският историк Флавий сочи хиксосите за свои прадеди.” За съжаление все още науката не е показала ясно връзката между Хетите и голeмия народ на Гетите, населявал днешните земи на Северна България в античността. А че такава връзка съществува, ни показва хилядолетната практика на Тракийските народи да преминават Босфора в двете посоки и да създават големи държави в Мала Азия и на Балканите, и очевидната етимологична аналогия в имената на Хети и Гети.По времето на Хетейците /3000-2000 г.пр.н.е./ никъде не се споменава за бог Баал(брахма).Ако погледнем обаче историята за траките Хети, които разбиват Хетейците около 1800 г.пр.н.е и завземат тяхната територия, ще видим, че изведнъж на сцената се появява Баал/Бел! Доказателствата са в „Петокнижието” на Мойсей, това е първият писмен източник, в който се говори за Баал!Той е живял е в средата на 13 в.пр.н.е.. Така че лесно може да се види логичната връзка, че, когато са дошли траките Хети, тогава са донесли със себе си и своя Бог - Баал/Бел! Доказателствата са в древния град Угарит(сега се намира в днешна Сирия)! Учените са установили, че преди да бъде унищожен в 12 в..пр.Хр., в него е имало два храма - на Баал в западната част и на Даган на върха на централната могила.

Светилището на Баал се споменава в книгите "Царства" на Библията. Там пише за храма Баал-Астарта.., и как в „него са се събирали множество поклонници от Месопотамия и долината на Нил”.
Коя все пак е богинята Астарта? Тя е финикийска богиня на плодородието, и чувствената любов. В гръцкия вариант това е Ищар, а в римски литературни източници, Астарта е отъждествявана със Селена и Артемида, и по-често - с Афродита. С две думи – богинята Астарта е КИБЕЛА!!!

„Войната между Баал и Ехова” започва по времето на Мойсей /13 в.пр.Хр./.Мойсей е получил скрижалите „на високо в планината”, близо до светилището на Едомците /познато днес с името Петра/. През 12 в.пр.Хр., юдеите, начело с йерусалимския цар Йосия унищожават светилището на Баал - храмът на Едомците!

Ваал или Баал /въпрос на прочит/ в Библията, разбира се, че аналог на злото! Това за християни /или юдеи/ е езически Бог. И както са разрушавали светилищата на езическите Богове, така и в Книгата на книгите за християни или юдеи, всичко езическо е представено като зло, привързването към което носи Господния гняв на Яхве!..

Преди юдеите да напишат своите книги, години преди да се роди еврейският бог /Ехова/ Баал е бил познат на света?

Ба'ал не е семитски бог, той е бил донесен от други земи и внедрен сред местното първобитно население от неизвестни пришълци. Кои са били те?

Неволно в ума отново възниква Черноморският потоп, бягащите от стихията нещастници, които, въпреки всичко, носят със себе си и своите тотеми божества. Една част от тези хора остават на Балканите, дори приемат самоназвание, отговарящо на това божество. Това са, почти безспорно, пелазгите. Друга част слизат към югоизток, основават шумерските градове държави, но и съставят народ, наричан със странното име палайци, в което също се съдържа името на бог Баал. И чак след това този бог ще стане основен на появилите се семити."Какви са изводите, които могат да се направят от цитирания текст:
1. Баал е бил познат на Балканите преди Шумерите.
2. Хората, които са дошли в Месопотамия след потопа, са донесли със себе си и Познанието на /за/ Баал.
3. Когато се появяват семитите /ханаанци, финикийци и т.н./ по бреговете на Средиземно море, Баал вече е бил познат в този район.
4. След времето на Авраам, Баал се трансформира в аналог на злото!!!

Годината е около 5600-5500 пр.н.е.!Много от учените твърдят, че именно семитската раса е в основата на така наречените Ханаанци. А с това събирателно наименование „ханааци” в Библията са наречени финикийците. /Битие. 10:19; Йов 40:25; Ос. 12:7/
След като идват по бреговете на Средиземно море, финикийците обхващат територията от Ливан до Сирия, но едва през 2-ро хил.пр.н.е. създават своите градове. Това са Тир, Сидон, Биб-лос и т.н.
Забележете, че около 1000 години по-рано /3100 г.пр.н.е./, в Месопотамия градовете вече са факт /Акад, Мари, Шумер, Ебла/. В тях именно са намерени и първите глинени плочки.
Откъде идват хората в Месопотамия, които са създали гореспоменатите градове? – от Балканите!
През 1800 г.пр.н.е. идват хетите и завземат от хетейците целия район, обозначен на картата. когато завземат Угарит, те не унищожават храмовете на Даган и на Баал!? Явно са познавали и почитали тези богове, защото ако не са ги почитали, едва ли в Угарит археолозите биха намерили и следа от двата древни храма… Стигаме до повдигнатия въпрос – кога е започнала войната между Баал и Ехова?

През 13 в.пр.Хр., Мойсей получава законите от неговия Бог близо до град Петра!

През това време там е Едомското царство и в техния храм на почит е бил Баал!

Едомите са унищожени през 12 в.пр. Хр. от юдеите /цар Йосия/.

Ясно се вижда, че войната вече е на религиозна основа.

Появява се богът на юдеите, който между другото казва: „хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв”.

Така Баал(сила,Брахма) става зъл първо в умовете на юдеите, а после и в техните книги!.. И така до днес.

Петра

Няма коментари:

Публикуване на коментар