сряда, 17 май 2017 г.

Алхимична трансформация на душата/Наистина ли смъртта е края на всичко за нас.



Атман - "душа" идва от корена "като с" - дишане, което на санскрит дадава форма на глагола "да бъде". Дишането - това е една тънка нишка, която не позволява напълно да се откажете от материалните условия на съществуване. Дишането - това е, което не се вижда, но това е нашето съществуване и да се спре това, спрете и живота.

Доктрината на Аза се връща в Риг Веда, където Азът е не само душа като такъв, но и духа на живота, принципа на живота като метафизична същност на дишането.

Атман в Упанишадите е наименование на субективното психично началото - душата. Тя може да се разбира като личен план, и в универсалното. В този ред на мисли Аза - на базата на всичко, прониква всички неща, той е и по-малко от едно зрънце просо ядрото и повечето от всички светове. Атман - е вечен и непроменим, активната същност на света; в съответствие с истинските си желания и намерения, той е винаги активен в света, особено в човешкото тяло.

По този начин, концепцията на Аза е световната душа, която се развива от концепцията на света - Пуруша, расте в Упанишадите в безлична причина за всичко, във Брахман и Брахман, от своя страна, е материализиран във всички съществуващи силови неща, които създава, поддържа, консервира и връща обратно към него "всички светове", цялата природа. 

"Всичко е Брахман и Брахман е Аза." 

Те се противопоставят един на друг но и двете са идентични.

На най-високо ниво на субективния "аз" съзнанието на света и индивидуалното им сливане.

               

Брахман и Атман заедно изразяват една от основните идеи на Упанишадите.

Атман - индивидуалната душа, субективния дух, "Аз съм." Брахман - универсалната, безлична световната душа, на базата на съществуване, обективен дух, от който възниква в целия свят с неговите елементи.

Универсалност на брамин се достига чрез самопознание. Атман - нещо лично; Брахман - нещо обективно. Под Брахман се отнася до най-високата обективната реалност, безлична, абсолютен дух, от който възниква в света с всичко, което е. Въпреки това, всичко, което е в света се разгражда и разтваря в Брахман. Той е извън пространството, извън времето, независимо от причинно-следствената връзка, без качества и действия vnepolozhen феноменален свят и изрази в положителна посока и в рамките на логиката. Следователно, повечето от Брахман се определя отрицателно. Концепцията на Брахман обикновено се изразява Кастрирате съществителни, но то също може да бъде намерен в мъжки род, обозначаващ идеята за създател Бог, проява на най-високата началото служител на абсолюта. Отвъд Брахман е нищо друго освен това, което в битието, се съдържа в Брахман в зародиш. Брахман - е зародишът на всички неща. Повечето Брахман текстове - това е абсолютно фундаментален принцип, веществото, основната причина за всичко, което съществува, в началото и края на всички неща, на всички същества, това е това, което тези същества се раждат, това, което те живеят след раждането, и това, където те отиват след смъртта. В Брахман няма промяна, но всяка промяна се основава на него. Няма нищо извън него, няма нищо различно от него. Брахман поставя цялото многообразие на света.

           


Алхимична трансформация на душата

от Наталия Ангелова 


Трябва да тичаш с всички сили, ако искаш да останеш на същото място. “Алиса в страната на чудесата”

Първият етап е преобразуване на душата в стабилна частица с висок енергиен заряд. Вторият етап е преобразуване на съзнанието, съзнанието като инструмент на душата по пътя и към съвършенството. Тъй като Вселената е свръх интелигентен жив организъм, тя еволюира с невъобразими темпове. Ние като вселенско проявление също търпим еволюционно преобразуване, осъзнато или не. 


„Разумът иска и се колебае, душата знае“ – Зеланд 

Какво е душата? 

Алхимично преобразуване. 

Душата е най-ценната елементарна частица в твоето тяло. Не я бъркайте с духа, за който се твърди, че е 21 грама или че е облак от етер. Душата е първоначалният заряд, който е нужен за да се заформи духът, а самият дух е астралното ви тяло. Можете докато сте в медитация да заявите, че искате да видите вашата душа. И докато съзерцавате собственото си енергийно, клетъчно и последващо квантово тяло, да се озовете в простронство около слънчевият сплит (между трета и четвърта чакра), което се обитава от вашата безпределно ценна частица душа. 

Тя е вашият център. Малка, светла, топла, изкрящо жълта и изпълнена с реактивен заряд частица. С помощта на земни и вселенски енергии душата се активира и преобразува или напротив – капсулира се и с течение на времето енергията й намалява и изчерпва. Реактивирането и преобразуването на душата зависи от множество фактори. Основното е цялостната енергетика на тялото (какво ядете, дали спортувате, с какви енергийно заредени хора общувате), осъзнаването и придържането към вселенските (херметични) закони, самосъхранение от негативни външни и вътрешни (негативни самовнушения) фактори и общото вибрационно ниво на човека. Когато посветите себе си на търсенето и надграждането на своя център душа, вие лесно и естествено ще можете да бъдете в унисон с Вселената. 

Етапите и техниките за трансформиране на душата в по-стабилна, ярка и захранваща частица са много. И тъй като всеки има различен възглед за живота и света, вероятно е да открие и собствен подход. Всеки път е верен, стига да те отведе на правилното място. 

Човешкото тяло играе ролята на органична капсула, в която божествената искра – душа, може да бъде съхранена, отлеждана, растяща и развиваща се. Дори не е нужно да правите каквото и да е било. Вярата и знанието за процеса на трансформиране е достатъчен способ. Позволете си да еволюирате и така трансформацията ще дойде сама, защото Вселената ще усети, че вече сте готови и ще ви даде точно това, от което имате нужда.

Пътят е синхроничността. Сблъсквате ли се със странни случайности и съвпадения значи сте на прав път. Ваш ще бъде избора дали да влезете в „заешката дупка“ или не. Ако влезете – гответе се за чудеса. Ако ли не – ще продължавате да се сблъсквате с едни и същи въпроси без отговор.

Aко от 7 милиарда гъсеници на Земята, три или четири са поискали да се превърнат в пеперуди, Вселената ще им съдейства, а останалите не я интересуват толкова. Във Вселената няма спасителна служба за спасяване на гъсеници при смяна на енергиите. За еволюцията на видовете е важно поне една гъсеница да се превърне в пеперуда. И това вече ще е еволюционен скок. Този единствен преход ще е достатъчен, за да започне епохата на пеперудите.

Квантовият скок на съзнанието, като понятие представлява мигновено озаряване. Прехвърляш съзнанието си на по-висока вибрация. Този преход изисква огромен вътрешен заряд за разкъсване на мембраната, която разделя четвърто от пето измерение. Там, където можеш с лекота да виждаш всичко от кварк до мултивселенност, да проследиш вибрационните вълни от самото им зараждане до сливането им с безкрайността, където се разтварят в пространстовото и изчезват.

Настройваш същността си към най-фините вибрации на Вселената. Това е моментът, в който Вселената се „самоъпдейтва“. И ако човек е следвал вселенските закони и принципи, съхранил е голям резерв от съзидателна енергия, преодолял и неутрализирал е всичките си досегашни кармични обременоности, той може да получи одобрение за този скок. Идеята на скока е подвигане на вибрацията и преминаване на съзнанието в по-високо квантово ниво, където следват нови задачи, под формата на овладяване на нови по-силни вибрационни енергии.

Този процес е на практика безкраен, а идеята му е надмощие над егото и подковаване на душата. Тя трябва да се преобразува в стабилна независима космическа единица, която при евентуален космически срив в трето или четвърто измерение, да може да продължи съществуването си без необходимостта от биологичен инкубатор – органично тяло.


               

Наистина ли смъртта е края на всичко за нас.

Колко кратък е животът между началото и края? Детство, тийнейджърство, зрялост, старост – всичко свършва сякаш за няколко години. Смъртта премахва социалните различия. Тя не прави разлика между статута, ситуациите, пола, възрастта или постиженията. Тя почуква на вратата като неочакван гост. Ето защо най-големият въпрос остава. Как би могъл човек да знае какво става след смъртта?

Дали тя е краят на всичко? Съществува ли живот след смъртта? Има много въпроси за смъртта, на които е трудно да се отговори. И мъртвите не дават отговор на живите. Времето изтича за всеки. Може да не живеете толкова дълго, колкото си мислите.

Дали смъртта е краят? Какво се случва, когато човек умре? Смъртта ли е краят на всяко съществуване? Или тя само променя начина на съществуване? Всяка религия вярва в живота след смъртта. Християнството, ислямът, индуизмът и всяка друга религия като цяло вярват в живота след смъртта. Само системите, които отричат Бога, отговарят отрицателно. Вярващите в Бога, вярват, че има място на съвършен мир и радост за добрите хора или място на крайна болка и мизерия ─ за лошите. Животът след смъртта се определя от начина на живот, изживян на Земята. Въпросът за безсмъртието на душата е основата на проблема. Има ли доказателства, за да приемете идеята за живот след смъртта? Определено има!

Всеобщото свидетелство на човечеството. Почти всяко племе и хора, културни и некултурни, образовани и необразовани, древни и съвременни, мъже и жени вярват в живота след смъртта. Откъде е дошла тази концепция? Имало ли е преди хилядолетия всеобщ международен форум, където въпросът е бил обсъждан и където е било взето решение да се вярва в живота след смъртта? Определено не. Тогава как човекът е получил тази идея? Това е най-старата идея, записана в съзнанието на човечеството. Всички усилия ─ философски и научни, не успяха напълно да изкоренят вярата в безсмъртието на човека. 

Историята дава свидетелства за безсмъртието. Всеки студент по история и археология ще се съгласи, че човечеството винаги и навсякъде е вярвало в безсмъртието и в живота след смъртта. Пирамидите в Египет и в други държави свидетелстват за този факт. Техните религии и заклинания показват вярата им в живот след смъртта. Храни и напитки били поставяни в гробовете за храна на мъртвите. В египетската „Книга на мъртвите“ има молитви и формули за водене и защита на мъртвите в отвъдния свят. В индуизма смъртта се смята за временен край, тъй като душата ще се върне, след като поправи курса си в друга физическа форма. Индуистът вярвал и копнеел атма да се присъедини към параматмата (Върховната душа), за да постигне вечно блаженство. Те стриктно съблюдават много церемонии за мъртвите, така че душата на мъртвите да постигне мокша. 

Будистите вярват в съществуването на двадесет и четири небеса. Те имат много молитви и церемонии, които строго съблюдават, за да помогнат на мъртвата душа. Вавилонците вярвали, че милостивите сред боговете ще възвърнат живота на мъртвите. Персите вярвали, че голото тяло на мъртвите ще бъде облечено с небесната светлина. Гърците вярвали в оцеляването. Сократ вярвал в безсмъртието. Как възникват идеята и вярата в живота след смъртта? Атеизмът и агностицизмът нямат разумен отговор. Само теизмът има отговора. Бог е поставил съвест или душа във всеки човек. 

Логично погледнато, безсмъртието на душата е най-разумното нещо, в което трябва да вярваме. Законът на природата е живот от смъртта. Сътворяване от унищожаване. Ако зърното от пшеница остане такова, каквото е, то няма да се възпроизведе. Но ако падне в земята, ако бъде погребано в почвата и бавно умре, от него излиза ново растение. В един сезон то трябва да умре, за да се появи в друг сезон. Гъсеницата престава да съществува като гъсеница, но излиза от нея като пеперуда. Науката ни учи, че нищо не погива. Теорията за запазването на енергията позволява само промени в състоянието и комбинации. Макс Мюлер казва: „Без вяра в личното безсмъртие, религията е като арка, положена само на един стълб или мост, завършващ в бездна.“ 

Човекът е същество, състоящо се от тяло и душа-дух. При смъртта духът-душа се отделя от тялото. Тялото се завръща към земята. Но къде отива духът-душа? Отговорът „Не отива никъде“ не е отговор. Духът-душа действа активно в тялото: разумно мислене, логично решение, съзнателно поклонение, морално поведение. Внезапно те са престанали да съществуват. Нелогично е да вярваме, че и душата спира да съществува. Та нали материята и енергията не могат да бъдат унищожени. 

Логичната опция 

Има само две разумни възможности за човека след смъртта: пълно унищожаване на живота без никакво съществуване и отговорен живот след смъртта. Ако няма живот след смъртта, значи няма „нито печалба, нито загуба“ от сегашния ни живот на Земята. Защо тогава хората търпят всякакви страдания, когато могат да прекратят всичко като изберат смъртта? Но никой не избира смъртта. Вместо това, всеки иска да живее по-дълго. Защо? Другата възможност е да живеем отговорно на тази Земя. Тъй като има живот след смъртта, чието качество се определя от начина на живот тук, човек се надява да коригира грешките си от днес, като утре живее по-добре, за да спечели рая след смъртта. Затова човек би понесъл по-скоро болка, но да живее един ден по-дълго. 

По-добре е да вярвате в живота след смъртта и да живеете трезвен, разумен и морален живот, така че живота ви след смъртта да бъде възнаграждаващ. Скачащият в непознати води е по-мъдро да бъде подготвен за възможността да попадне или на плитка или на дълбока вода, където лесно може да се удави. 


             

Няма коментари:

Публикуване на коментар