неделя, 7 май 2017 г.

НЕБЕСНОТО СИТОВО


Сравнението на Ситовската каменна звездна карта с артефакти, намерени преди 80 години, в Централно Мексико, в щата Халиско, между градовете Пинос и Охуелос. Поради невероятният им и противоречащ на догмите на науката характер, те са държани цели 80 години в свръхсекретност. Разсекретяването им днес, ни дава възможност да направим настоящото сравнение. Снимките на артефактите от Централно Мексико са направени от Насим Харамейн. Въпреки разсекретяването, официалната наука мълчи за тях и до днес.

Всяко селище, има своя земен бит. Обикновения човек го приема за даденост. Той рядко се интересува, какво е било Началото. Какво е било Началото, което е дало живот на Ситово и къде е било то? Дали живеущите тук, са си задавали някога този въпрос? Или всичко е било само всекидневие и битие, което се е консумирало и само някакъв далечен повик из горите и скалите е напомнял, че има нещо повече от това. Сигурно така е било. Може би и ние щяхме така да възприемаме селото – като източник на битие, но Господ не ни бе отредил такава съдба. А може би и самите ние, не можехме да бъдем такива – да бъдем само в битие, без Небе. Затова Небето един ден ни повика, за да ни покаже другото поселение, другото село – Небесното Ситово. Да, такова има. То не е някакво приказно поселище или някаква приказка страна, то е реалност, засвидетелствувана в няколкото каменни звездни карти, които ни се откриха и отвориха една съвършено нова страница. Ситово не е само селото, не е само Надписа, не е само Щутград, Ситово е нещо много по-дълбоко – един звезден и небесен мир, който дедите ни са изсякли върху тиклените скали, чиято идеално гладка повърхност им е дала възможност да разкажат за себе си. Защото каменното звездно небе е разказ за себе си и за Бога, разказ, който трябва да бъде предаден на поколенията.
Така в един слънчев майски ден на 2008-ма година, решихме просто да се разходим из околностите на селото. Не както преди, за да открием нещо древно по скалите и горите, а просто да се разходим, защото майският ден е райски на това място. Точно тогава Господ е решил да ни обдари с най-великото, защото, когато не сме целенасочени, ние се отваряме напълно към Небето и точно тогава то, излива своята благодат. Така ни бе показана, тази първа, уникална каменна плоча. Показана е точната дума, защото невероятното място, на което беше, изключваше всякаква възможност да я намерим, ако я бяхме търсили. Точното й място няма да бъде масово посочвано, все още, поради заинтересовани антибългарски сили, които могат да я унищожат, както се е случило с Квачката с пилетата и Змията на Щутград, някои надписи по него и т.н.
Каменната звездна карта, каменна плоча (тикла), върху която е нанесен своеобразен ансамбъл - дупки с различни диаметри, в съчетание с изсечени човешки стъпки, които изобразяват буквално казано "ходене по звездите" и между тях . Подобна сборност от дупки с различни диаметри, в камъка, с една главна дупка с най-голям размер се нарича в Родопите, а и из цяла България “Квачка с пилета”. Подобно нещо е съществувало на Щутград (светилището на селото), но вече не се намира, навярно унищожена.
Каменната звездна карта съдържа над 100 звезди, изобразени с различна звездна величина, някои от тях, недвусмислено показани като двойни, тъй като между тях по един интересен начин са загатнати или гравитационното привличане или газовите потоци, които протичат, т.е. отбелязана е обмяната на енергиите. Подобен начин на изобразяване, показва, че създателите й, или са разполагали с инструментариум и високоразвита наука за Космоса или са пътували между звездите. Може да се предположи, че картата представлява и предадено знание от Небето на Земята и съхранено върху камъка. Каквото и да е, картата е уникална, макар, че и тя не е цялостна. В десния и край си личат отчупвания през епохите и загуба на информация, което говори, че тя е била много по-голяма. Взирайки се в нея, аз лично, не разпознах нашето звездно небе, нищо, че като ученик се занимавах усилено с астрономия и познавам звездното ни небе отлично. Това ми даде възможност да видя по скалите на Ситово, още много изсечени съзвездия – Плеядите, Скорпион и т.н., но никога толкова подробно, наситено и информативно. Тук, най-вероятно е изобразено чуждо звездно небе или е налице микроплан на звездна област или съзвездие от нашето звездно небе, все едно гледана с увеличението на мощен телескоп. Тогава фигурата на съзвездието се “разтваря”, “нарушава” и човек вижда, все повече и повече невидими за неговото око дотогава звезди. А трябва ли ти въобще някакъв инструмент, когато ти е събудено Третото око...? Може би именно, онези първи хора, чийто поглед е пронизвал целия Космос и за тях нямало нищо скрито, са направили тази карта?
Тръгването от дадена звездна област към друга е символично изобразено с две изсечени човешки стъпки лява и дясна, една до друга, все едно човек е в изправен стоеж и започва да ходи. Те се намират в две позиции от лявата и дясната страна на плочата. Местото, където се срещат или местото на пристигане е обозначено с две взаимнонастъпващи се по пръстите стъпки, образуващи нещо като триъгълник. Във вътрешността на тези стъпки ясно се забелязват звездите. Вероятно е имало още една позиция на тръгване/пристигане в долния край на плочата, но тя не е запазена.
Именно това прави каменната звездна карта уникална – този ансамбъл от звезди и стъпки. Много каменни звездни карти има по наши скални светилища, но никъде другаде не съм виждал такава, каквато Ситово е скътало в пазвите си. Затова първата ми мисъл беше, че това е “ходене по звездите”, а втората... втората, че това е първообразът на земното ходене по огън! Това е Нестинарството. Човешкото съзнание, преди да бъде заземено е владеело стихиите на небесния, звездния огън, а когато небесният огън е станал земен, когато звездите са паднали на земята, за да създадът земната стихия на огъня, тогава е започнало да се ходи върху жаравата. Не е ли това всъщност Родината, небесните измерения на Родината, свещена за всички нестинари, не е ли всъщност това небесният Влахов дол? Точно той е! Родината, колкото една човешка длан, върху една каменна плоча. Колко си бил прав Орфее, да кажеш: “син съм на земята и звездното небе”. Като синове на звездното небе, сме могли да управляваме звездния огън на Космоса, като човеци на земята сме могли да управляваме стихията на вулканите. Да се съединиш със своя Отец, свещенодействайки върху жаравата, да се освободиш от себе си, за да станеш целия Космос. Че какво друго изгаря човешкото и освобождава егото, освен Огънят? И тогава ще разберем, онзи малко знаен епизод между Сита и Рама, в която Рама се съмнява, че Сита след своето пленичество е омърсена и трябва да влезе в огъня, за да докаже своята непорочност. Сита влиза и не изгаря, Огънят не я пояжда!

(http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%82%D0%B0)

Нестинарство в Родопите?! Да, да и да. То е живо и днес, възражда се със своята пълна сила и благодат, защото го е имало в неговите най-висши порядъци, непознати на днешната археология и история. Напълно непознати. Нестинарството в Странджа умира, но то е , защото се връща към своя изначален Първоизточник – Родопа! Тук ние, ще “играем” върху огъня, ще се освобождаме от себе си, за да слеем с Космоса, така, както са го правили дедите ни!
Спомням си, когато попитах баба Райна за Надписа, тя ми вика: “посветен е на жена...” Дали тази жена не е Сита? Легендите са толкова живи, че когато турците искат да погубят Ситово, идвайки откъм Лилково, минавайки и вероятно разсипвайки Селчец (Селчица), висват над селото откъм Бордо(Бърдо), тогава некъде там, от едно “свъртовище”, както ми описа случката баба Райна, излязла една жена в черно и спряла турската войска! Сега вече знам, коя е тази жена, коя е тази Мерема. Казва се Сита и никой не може да ме убеди в обратното,защото Сита на санскрит значи именно това “излязла от браздата, излязла от земята”! . Нека посмеят някои титулувани светила в тракологията да ми говорят, че съм правил неправилни паралели! Не, моите паралели са неправилни, а техните професорски титли са недостойни!
Каменната звездна карта с нейното “ходене по звездите” е ключ към разгадаването тайната на Ситовският надпис. Тя е пълно потвърждение на превода на Ситовският надпис , направен от немският учен Валтер Папст.. Според него, Надписа е своебразно “Слово на Силата”, което поправя нарушен пространство-времеви коридор, по който душата на човека, трябва да достигне до определена звезда, планета или определена област във времепространството. Каменната звездна карта показва именно този процес – на преминаването по това трасе, по този пространствено-времеви коридор между звездите и достигането на онова небе, на онзи висш порядък, на онази звездна област, която е неин рожден дом. Ситовският надпис и каменната звездна карта ни разкриват как от космичния хаос, се създава небесният ред и земния порядък го следва.


Тази изначална идея на пътуване на човешката душа и съзнание във времепространството, между звездите, кодирана в Свещеността на Ситово (каменната звездна карта и Надписа) е дала началото и пропила с духа си религиозните вярвания на арийските народи, създала е религиозната идея за Каменното звездно небе (или за Небето като от камък, скала), както и редица понятия, обряди и свещенослужения, свързани с нея. Това виждаме още в Ригведа в нейният химн „Към всички богове", където се казва: „Аз съм длъжен да намеря скалата на Небето и да я отворя със своите химни!" Не е ли всъщност това духът на Словото кодирано в Ситовският надпис, който отваряше именно един такъв Портал към определена област на времепространството? Не е ли точно той “скалата на Небето”? Вавилонците и иранците считали Небесният Свод за Скала и кодирали в него представата за Космичната Планина, чийто връх пронизва Небето. Те дори имали специален термин за обозначаване на небесния свод – “ашман”, чието първо значение било “камък”, а второто -“небесен свод”. Като допълнение в идеята за пространство времевия коридор идва мостът на Рама (Ram Setu), свързващ Индия и Шри Ланка (http://tut1.ru/adamov-most/) Той е посторен според легендата от маймунската армия на Рама, за да се достигне Шри Ланка и спаси похитената от Равана, жена на Рама – Сита. В случая идеята за моста, който на санскрит се изговаря именно Сету (Setu) (и оттук и името Ситово), играе ролята именно на такъв пространствено-времеви коридор/път, който свързва две различни и отделени една от друга области.
И тук идва въпросът, коя е онази звездна област, звезда или планета, с която трябва да бъде възстановена връзката и отворен Пътят?


В египетската религиозна доктрина боговете обитават три места –на Земята, където образът им може да се види като Ре; в Дуат (подземния свят, където те често се появяват като мумии), като Птах, и на Небето, скрити в Звезда или „Горящ остров“.
Единствено за Сет, първият небесен бог, титулуван “Негово Величество” се казва, че е “отвъд небесата”, т.е. той, освен на всичките три места, присъства и на едно четвърто, скрито и тайно място. Това място в ранните епохи на човечеството се е разбирало като мястото, където отиват тези, които умират в битка (Валхала). Проходът, Входът, Порталът (отбелязан с йероглифа “Уста”) към това Място бива управлявано в Горен Египет от Сокарис, а в Долен Египет от Анубис. Мястото се наричало на египетски Сетауе, а на гръцки Сетеус (и оттук и името Ситово) и се намирало отвъд седемте звезди на съзвездието Голяма Мечка. Мястото е потвърдено от учените през юли 2004, когато астрономи откриват обект Q0906+6930 , за който предполагат, че е гигантска черна дупка в центъра на галактика в съзвездието Голяма Мечка!
Тук виждаме колко е прав Папст, когато разчита Ситовският надпис така: „Душата, която е творение на космическите течения на Сатурн и Земята, трябва отново да се върне към светлината на своята звезда, така, както е определен редът чрез Хадес-Кронос, повелителят на всичко Живо".
В своя последен разказ за Сита, Рамаяна, разказва за това, как Сита си отива от тоя свят, поради непрекъснатата ревност, недоверие и съмнение от страна на Рама, водещо до война на него със синовете му Куша и Лава. В тази битка, синовете познават баща си,а той – синовете си, но Сита, огорчена от всичко решава да напусне този свят. Когато тя умира, чрез специален обред, тялото и се връща обратно в Земята, а душата й отива на едно място, наречено в индуистката традиция Вайкунтха Лока. Вайкунтха лока не е какво да е място, тя е духовна планета, духовен мир, която се намира над всички материални вселени, място на вечно блаженство и вечна обител на Вишну, на което мечтаят да отидат дори Брахма и другите богове.

(http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%85%D0%B0)

Именно сега разбираме защо кодираното в Ситовския надпис тайнознание говори, че “душата трябва да се върне отново, към светлината на своята звезда”. Това място е Вайкунтха лока- Сетауе.

               


Недалече от каменната звездна карта открихме голямо парче от рудна шлака. Това не би означавало нищо, ако с годините не установихме, че там, където има каменни звездни карти е място на древен рудодобив. Факт, който илюстирахме с леярната “Цървула” , недалече от хижа “Модър”, където освен голямото количество рудна шлака, на камък, е изсечено съзвездието Лира, с главна звезда Вега. Тези факти ни отвеждат към едно друго тълкувание за предназначението на каменните звездни карти, което се роднее с написаното по шумерските керамични плочки, за боговете анунаки, слезли на Земята за да добиват злато за своята планета Нибиру. Само, че ние не смятаме, че човекът е създаден като работник, който да освободи боговете от тежкия труд в рудните галерии; смятаме, че е имало междузвезден обмен, вид търговия с определени звездни системи, за които полезните изкопаеми от Земята са имали важно значение. В тоя дух на търсене, може би каменната звездна карта от Ситово и тази от “Цървула”, край хижа “Модър”, показват именно пътят, по който товарите с полезни изкопаеми е трябвало да стигнат до съответната звездна система или обратно, пътят от дадената звездна система, до земята. Може би ще се окаже, че златото на неолита, медта на каменно-медната епоха, бронзът и желязото, не ще да са случайни тенденции в развитието на човека и имат за свой източник Небето.
Недалече от тази велика каменна карта, един ден намерихме още една, изсечена върху гладката тиклена повърхност на скала. Разбира се, тя не дойде случайно. Предположихме, че щом има една от такава величина, не може да няма втора и трета и ги търсихме усилено. Е, втората ни бе открита на Трети март – денят на освобождението на България от турско робство. Правеше ни впечатление, че подобни неща ни се даваха на бележити за България или в личен план дати.
Втората звездна карта съдържа над 40 звезди (дупки с различни диаметри), една главна звезда (дупка с най-голям диаметър), около която са групирани множество звезди, които от своя страна също са групирани на места в множества. Има отново отбелязани двойни звезди, по същия маниер, както на предната звездна карта, но стъпките тук са различни, ако въобще може да се говори в случая за стъпки. Те представляват силно сплеснати елипси, във вътрешността,. на които са изобразени една или две звезди. Ангел Личков, краевед от съседното село Лилково, когато описва голямата звездна карта над местността Пицурица ги дефинира като “детски стъпки”, поради малкия им размер, но според мен те могат да значат поне три неща: 1) чрез тях да са отбелязвани мъглявините. Често се случва в центъра на една мъглявина в Космоса да се намира формираща се млада звезда или група звезди (http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0710/ngc3132_hst_big.jpg); 2) второ – чрез тях да са отбелязвани далечни елипсовидни галактики (http://www.signlanguage-bg.com/bg/specialized%20bulgarian%20sign%20language/images/314_3.jpg) 3) и трето, те просто да са символ на Вход/Портал във времепространството ( черна дупка), тъй като са много близки като начин на изсичане до египетският йероглиф за вход. Оригинален момент в тази втора звездна карта е изсечената дупка, която завършва с дълга опашка. Вероятно, тук става въпрос за комета (http://1.bp.blogspot.com/_Hz5ol0JswYA/TBiEPKkyYYI/AAAAAAAAAfY/VwrI1aJnliA/s1600/2009r1_20100606_mj.jpg ) или за движещо се тяло с изкуствен произход.
Като цяло втората звездна карта има информативен характер. Тя дава информация за определена звездна система и за случващо се събитие в нея – преминаване на комета или нещо друго, с което вероятно се визира и определен исторически период.
Така наличието на втора звездна карта, съвсем близо до първата, оформя местото като древен космически център, развивал се устойчиво като такъв с времето. Още повече, че се установи по информация от друг човек, че недалече от тези двете каменни плочи със звездни карти са съществували още две. При огледа на мястото, където са били се установи, че те са били на доста достъпно и открито място и това най-вероятно е довело до унищожението им. Едната от тях, освен звездна карта е имало и надпис, който най-вероятно е бил с огромно историческо значение.
Третата звездна карта се намира покрай Крива река, в района на местността Сгроблата. И тя беше открита, на важна за нас дата. Докато първите две каменни звездни карти се намираха на високо, тази е в близост до реката и като информация тя е доста по-бедна. Тя се състои от две части, на масивна скала са изсечени 24 звезди, на каменна плоча, вероятно изкъртена от скалата още 30 звезди, като 16-сет от тях са обединени в голямо множество/група, а останалите са разположени около тази група. Може да се предположи, че изобразяват Хиядите или телескопичен глед към звездния куп Плеяди. Но това е само предположение. Разположението на звездите прилича малко и на това (Мъглявина Трифида в съзвездието Стрелец http://magic-light.photopia-bg.net/as2008/.../image1005.jpg)
Подобна на нея е и каменната зведна карта на Маркови скали, над Велинград. Двете могат да се отнесат към един период. Недалече от каменната звездна карта в местността Сгроблата, между местностите Тютюница и Замаре, при свличане на ската се откри тракийска керамика. Недалече от картата е и рудодобивното селище Киндулсица и Димов дол с местността Стража, където се е топяла рудата.
Продължаваме по пътя за Орехово и Бяла черква, в посока Еремлийца. Малко преди нея, на самият път се откри четвърта такава каменна карта, която обаче е нанесена върху груба и неравна скална основа,. А дупките по нея са силно ерозирали. Те са подредени във формата на кръст, леко завъртян около оста си. Именно това подреждане, ни наведе на мисълта, че тя има изкуствен, а не естествен характер, иначе прилича на едно напълно естествено образувание. Трудно се намира, защото е на самият път и често дупките й се запълват с пруст и камъни. По форма изображението върху скалата много наподобява съзвездието Лебед, наричано още от нашият народ “Големият кръст” (съзвездие Лебедhttp://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...llation_map.png )

                     


Самото съзвездие според легендите е свързано със Зевс и Орфей, а в Индия с Брахма. Интерес представлява и това, че най-ярката звезда на Лебед – Денеб, намиращата се в “опашката” на фигурата е изобразена под формата на светилник. Това ясно си личи на снимката.
За четвъртата звездна карта вече сме говорили. Тя се намира на левия бряг на Крива река (когато застанеш с лице на север, към Бухльова дупка) при “Самотната канара” върху която е черквата “св. Петка”. С нея започва старата скална пътека към Гарванек, Бухльова дупка и Щутград, като тази карта се намира най-близо до реката и водата. Състои се от 13 звезди, 12 обособени в множество разтеглено по хоризонтала и една отделена и отдалечена от тях по голяма дупка (Квачка). Дупките са нанесени отново върху необработената повръхност на скалата. Тук е налице отново Класическият вариант на “Квачката с пилетата”, визиращ положението на съзвездието Плеяди на Петковден

СИТОВСКАТА ПИСМЕНА ШКОЛА1 – Ситовски/Щутградски надпис – общ вид и графика на видимата част 2- Китай, палеолитни писмени знаци 3- Сапарева баня; Кременик-Българачево – част от писмени знаци от късният неолит върху четирикраки култови масички 4 – Надарският скален надпис, с. Кремено, махала Надарци, гр. Смолян 5 – Долно Дряновски скален надпис, Западни Родопи (снимка Григор Ганчев) 6- Графика на надпис върху каменен блок, с. Главан, Сакар планина, братя Шкорпил 7- Скален надпис с. Крушево, Демир Хисарско, Македония. 8- Първомайски надпис изрязан върху глинен фрагмент; писмени знаци върху дъната на съдове от Варненският музей 9- скални знаци от различни части на България, крепостната стена на Плиска и Преслав 10- Скален надпис от Южен Казахстан, планина Къзъл, в нейната югоизточна част.

            

Свързването е блясъкът на мълнията в небето на мислителя. Затова нека се знае - трирогата корона и титлата "Канос" на Орфей не са случайни. Но тази трирога корона е и на графит в Плиска, в Царевец и на главата на Великата Майка Умай в Монголия. Тази трирога корона, която символизира единството на трите свята и троичният ритъм в Мирозданието е и върху главата на Богородица от икона от Ситовското Аязмо. Когато я носи, Хермес Трисмегист казва: "Имам трите дяла на всемирната мъдрост". Затова, не отхвърлям световете, а ги свързвам. Понеже: " От земята се качва на небето и после слиза на земята и поема силата на горните и долните неща. Тъй ще имаш славата на целия свят. И затова всяка неяснота ще бяга от тебе." Тази връзка, разгледана с местен, ситовски акцент, видимо свързва култово средище като Щутградският (Ситовски) надпис с Аязмото и откроява фигурата на "оглавяващият народа жрец", на ан-колобъра, който е и владетел - Канос

Тази каменна карта, най-вероятно има календарно значение, свързано с Петков ден и първите Вълчи празници, които продължават 12 дни до Димитровден. Затова в едната половина на скалата, разделена с нещо като улей са групирани 12 звезди, а 13-стата е отделена от тях, от другата страна на улея, така, както при календара Цолкин на маите, където имаш 364 дни и един ден извън времето. При нас такъв ден е Единак, Еднажден преди Коледа. В крайна сметка, паралели между календара на маите Цолкин и каменната карта при света Петка, Ситово могат да бъдат направени, защото и при маите числото 13-сет е свещено, календара им се състои от 13 тона на творението и 20 знака (печати), а комбинацията им ръководи жизнения път на човека от рождението до смъртта. Неслучайно 13-сетте звезди на каменната карта при черковата света Петка са разположени съвсем близо до водата и реката. Крива река, някога в древността, е била свещена река. А реката като символ носи в себе си течението на времето и човешкия живот, неговата динамика и изменчивост.

Последната звездна карта, която ще представим е от района на черковата св. Марина, където е днес бившето читалище, превърнато в ловен дом. За съжаление тя не е цялостна, тъй като най-вероятно е изкъртена от скалите, върху които са се построили къщите в района. От нея са се запазили 5-6 звезди. Вляво, от тях е изсечен правоъгълен жлеб с предполагаемо култово предназначение. Най-вероятно е служил за възлияние към “звездните богове”, които всъщност са душите на починалите деди, превърнали се в звезди или е служил за сипване на течност, чиито пари са подпомагали излизането на мисловното/духовното тяло на човека служещо за пътуване между звездите. Десният край на плочата е отлюпен от своя страна, което е довело до още по-голяма оскъдица на информацията, която тя ни носи. Поставена е като покривна плоча на укрепителен зид на пътека. Наличието и тук,. обаче говори, че скалите върху, които е построено селото, вероятно са изобилствали от такива каменни звездни карти и са представлявали древен светилищен комплекс, върху, който е построен днешният сграден фонд на селото.

              

Няма коментари:

Публикуване на коментар