Просяк не бъди…

Преди хиляди години премъдрият Буда често бродел по света и веднъж на един кръстопът срещнал трима дрипави просяци. Съжалил ги и рекъл:

– Кажете ми по едно свое желание. Обещавам да го изпълня.

Първият просяк отвърнал:

– О, Буда, гладът е най-страшното нещо на този свят. Искам да ми дадеш най-огромния хамбар с ориз – толкова голям, че до края на живота си вече никога да не позная глада.

Буда изпълнил молбата му. Ала скоро дошъл дъждовният сезон. Страшен тайфун, разрушил хамбара и разпилял половината зърно. А каквото останало, било нападнато от скакалци, плъхове и червеи. Така преди да мине и половин година, гладният просяк отново стоял на кръстопътя с прошката си паница в ръцете.

Вторият просяк помолил:

– Дай ми сандък със злато, повелителю. Богатството спасява и от глад, и от всички други беди.

Буда изпълнил и неговата молба. Просякът веднага си купил хубави дрехи и голяма къща. Заживял честито и щастливо, но в една тъмна нощ крадци нахлули в дома му, пребили го почти до смърт и отнесли всичкото му злато. Скоро и този просяк отново застанал на кръстопътя до своя събрат с просешката си паница.

Третият просяк казал:

– О, премъдри, моля те само за едно, дай ми храна и богатство за душата.

Буда му разказал най-мъдрите си притчи и преди да се разделят му наредил:

– Всеки ден с тях се ти буди и от утре просяк не бъди!

В следващите дни просякът живеел все тъй бедно, ала притчите го утешавали, когато бил гладен, топлели го в студените нощи и му давали увереност, че утрешният му ден ще е по-добър от днешния. Захвърлил паницата си някогашният просяк, хванал се на работа и с усърден труд за кратко време си купил цял хамбар с ориз – не огромен, но достатъчен, за да изхранва себе си и своето семейство. След няколко години в дома му се появило и ковчеже със злато и скъпоценности за черни дни. Бившият просяк станал богат!

Но не ковчежето било най-скъпото наследство, което оставил на децата си, когато напуснал този свят, а дарът на Буда – мъдрите притчи, които им разказвал всеки ден до края на живот си. После те ги разказвали на своите деца и така мъдрите слова на Буда до ден днешен помагат на много хора по всички краища на света.

Древна тайландска притча

В живота просяк не бъди,

заличи оскъдните си дни,

живей без липса, празнота,

не очаквай нищо от света!

Когато време ти не стига

или пък нещо ти тежи,

животът ти намига,

че живееш с лъжи.

Когато често се тревожиш

или пък нещо те боли,

нужно ти е да забравиш,

всички мисли зли.

Когато плачеш за пари

или пък някакви си вещи,

по-добре се бързо спри,

че те топят се като свещи.

Когато просиш ти любов

или пък топла ласка,

ще имаш винаги живот,

по-студен и от Аляска.

Когато чувстваш страх,

имаш дълга и тревожна нощ,

победи страха със смях,

със смях оставяй го без мощ!


Когато често виждаш грях

или пък някакви проблеми.

Спри се! Не мисли за тях!

И потърси красиви сцени.


Когато просиш от света,

сам погубваш се в тъмнина.

И ако поискаш светли дни,

просяк никога недей бъди!..

Валентин Начев

https://vnachevblog.wordpress.com