Последователи
неделя, 18 юни 2017 г.
ДХАМАПАДА гл.1-4
Глава I
ДВОЙНИ СТИХОВЕ
1
Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действас порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.
2
Всичко това, koemo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа счиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.
3
Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли.
4
"той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива
Мисли.
5
Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.*
6
Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.*
7
Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контролира своитечувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.
8
Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да над-вие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролирасвоите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен.
9
Този, който желае да облече жълтата одежда*, без да се е пречистил от греха и който не зачита умереността и истината, е недостоен за жълтата одежда.
10
Но този, който се е пречистил от греха, добре познава всички добродетели и зачита умереността и истината, той е достоен за жълтата одежда*.
11
Тези, които си въобразяват истина в неистината и виждат неистина в истината, никога не намират истината, а следват празни желания.
12
Тези, които виждат истина в истината и неистина в неистината, намират истината и следват верни желания.
13
Така, както дъждът прониква в лошо покритата къща, така и страстта прониква в лекомисления ум.
14
Така, както дъждът не прониква в добре покритата къща, така и страстта не прониква в задълбочения ум.
15
Злодеят скърби и в този, и в следващия свят. Той скърби и в двата. Той скърби и страда, когато вижда злото на собствените си дела.
16
Добродетелният човек се радва и в този, и в следващия свят. Той се радва и в двата. Той се радва и наслаждава, когато вижда чистотата на собствените си дела.
17
Злодеят страда и в този, и в следващия свят. Той страда и в двата. Той страда, когато разсъждава за злото, което е извършил. Той страда още повече, когато върби по пътя назлото*.
18
Добродетелният човек е щастлив и в този, и в следващия свят. Той е щастлив и в двата. Той е щастлив, когато разсъждава за доброто, което е извършил. Той е още по-щастлив, когато върви по пътя на доброто*.
19
Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои кравите на другите.
20
Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежаваистинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят.
Глава II
ЗА СЕРИОЗНОСТТА
21
Сериозността е пътят на безсмъртието (нирвана), лекомислието - пътят на смъртта. Тези които са сериозни, не умират. Тези, които .са лекомислени, приличат на мъртъвци.
22
Хората, които проумеят ясно, че са напреднали в сериозността, черпят радост в нея и се наслаждават на знанието на ариите (избраните).*
23
Съзерцателни, постоянни, винаги обладани от чрезмерни сили, тези мъдреци* постигат нирвана, висшето блаженство.
24
Ако сериозният човек е пробудил себе си, ако не е небрежен, ако неговите дела са чисти и обмислени, ако въздържа себе си и живее според закона, тогава слабата на този човекще се множи.
25
Като пробужда своята същност, със сериозност, въз-държание и контрол, мъдрият човек изгражда за себе си остров, когото никоя вълна не може да отнесе.
26
Глупците, които вървят подир суетата, са хора на злата мъдрост. Сериозността е най-голямото съкровище на мъдреца.
27
Не бъди роб на суетата, любовните наслаждения и страстите! Този, който е сериозен и съзерцателен, се къпе в морето на радостта.
28
Така, както стъпилият на планината наблюдава стоящия в равнината, така и ученият човек, който прогонва суетата със сериозност, изкачва стръмните висоти на мъдростта и оттамсъс спокоен поглед се вглежда надолу към глупците, към отрудената тълпа.
29
Сериозен между лекомислените, буден между спящите, мъдрият човек напредва подобно на бърз жребец, който оставя зад гърба си бавна кранта.
З0
Сериозността възкачи магхабан* (индра) на престола на боговете. Хората възхваляват сериозността. Лекомислието винаги се порицава.
31
Бхикшу* (просещият монах), който се наслаждава на сериозността, който гледа с ужас на лекомислието, подобно на огъня изгаря всички свои окови - големи и малки.
32
Бхикхиу (просещият монах), който се наслаждава на размисъла, който гледа с ужас на лекомислието, не може да се отклони от своето състояние на съвършенство. Той е близо донирвана. ;
Глава III
ЗА МИСЪЛТА
33
Така, както стрелецът насочва право стрелата си, така и мъдрецът насочва право своята вибрираща и непостоянна мисъл*. Нея-човек трудно може да удържи и опази.
34
Прилична на риба, извадена от водното й обиталище и захвърлена на сушата, нашата мисъл подскача във всички посоки, за да се изтръгне от господството на изкусителя Мара.
35
Трудно укротимо, непостоянно и своенравно, съзнанието е добре да бъде обуздавано. Обузданото съзнание носи щастие.
З6
Нека мъдрецът пази своите мисли, защото те са трудно уловими, много хитри и своенравни. Добре пазените мисли носят щастие.
37
Хората, обуздаващи своето съзнание, което скита надалеч, крачи самотно, няма тяло и се крие в камерата на сърцето, ще бъдат свободни от оковите на изкусителя Мара.
З8
Ако мислите на човека са нестройни, ако той не познава истинския закон, ако душевното му спокойствие е нарушено, неговото знание никога няма да бъде свършено.
39
Няма страх за бдителния, ако неговите мисли не са разпуснати, ако съзнанието му не е объркано, ако той е престанал да мисли за добро и зло.
40
Като знае, че това тяло е трошлива делва и като превръща тази мисъл в непревземаема крепост, човек трябва да нападне изкусителя Мара с оръжието на знанието. И щом победи, той трябва да го постави под стража, като никога не се отдава на покой.
41
О, много скоро това тяло ще лежи върху земята -презряно, неразбиращо, подобно на ненужен дънер.
42
Каквото и да стори неприятел на неприятел, какво-то и да стори враг на враг, вредата от неправилно насоченото съзнание ще бъде по-голяма.
43
Нито майката, нито бащата, нито който и да е друг близък би могъл да направи толкова много, колкото правилно насоченото съзнание.
Глава IV
ЗА ЦВЕТОВЕТЕ
44
Кой ще победи тази земя и света на яма* (господаря на мъртвите), и света на боговете? Кой ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човек намираистинското цвете.
45
Ученикът ще победи тази земя и света на яма (господаря на мъртвите), и света на боговете. Ученикът ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човекнамира истинското цвете.
46
Този, който знае, че тялото е подобно на пяна и е проумял, че то е нереално като мираж, ще строши украсената с цветя стрела на Мара* и никога няма да види властелина насмъртта.
47
Смъртта отнася човека, който събира цветя и чиито ум е отвлечен, така както наводнението отнася спящото село.
48
Смъртта покосява човека, който събира цветя и чиито ум е отвлечен, преди той да се е преситил в удоволствията си.
49
Нека мъдрецът живее в своето село подобно на пчелата, която събира нектар и която отлита без да нарани цветето, неговия цвят или аромат.
50
Не от своенравието на другите; не от техните простъпки, допуснати в извършването или неизвършването на нещо, а от своите собствени злодеяния и небрежности се учи мъдрецът.
51
Подобни на красиво цвете с прекрасен цвят, но без аромат, са изящните, но. Безплодни думи на този, който не ги допълва с дела.
52
Ала подобни на красиво цвете с прекрасен цвят и аромат са изящните и плодоносни думи на този, който ги допълва с дела.
53
Така, както от купа с цветя могат да се сплетат най-различни венци, така и смъртният, веднъж роден, може да извърши много добрини.
54
Вятърът възпира аромата на цветята, на сандалово-то дърво, на тагара* и маллика*, но дори и той не може да прегради пътя на.славата на добрите хора. Добрият човек проникванавсякъде.
55
Сандалово дърво или тагара, лотос или вассика* - из-между тези благоухания това на добродетелта е ненадминато.
56
Оскъден е ароматът, който идва от тагара и сандаловото дърво. Благоуханието на тези, които притежават добродетел, се възкачва до боговете като най-омайващо.
57
Мара, изкуси телят, никога не намира път към хората, които притежават тези добродетели, които не живеят необмислено и които благодарение на истинското знание са освободениот всякаква привързаност.
58-59
Така, както върху купчината смет, струпана на пътя, израства лилията на сладкия аромат и насладата, така ученикът на истински просветления Буда сияе със своето знание средтези, които са като смет, сред хората, които крачат в тъмнина.
http://duhovno-razvitie.com/dhamapada.htm
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар