Глава XV
ЗА ЩАСТИЕТО
197
И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които! Ни мразят! Сред хората, които ни мразят, нека останем свободни от омраза!
198
И нека живеем щастливо, въпреки че не зовем нищо свое! Ще бъдем подобни на сияещите богове, които се хранят с щастие!
199
И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните! Сред хората, които са алчни, нека останем свободни от алчност!
200
Победата поражда омраза, защото победеният е нещастен. Щастлив е той, удовлетвореният, щастлив е този, който се е отказал както от победата, така и от поражението.
201
И нека живеем щастливо, свободни от болести* сред болните! Сред хората, които боледуват, нека останем свободни от болести!
2о2
Няма огън, подобен на страстта. Няма губещо хвърляне, подобно на омразата. Няма болка, подобна на това тяло. Няма щастие, по-голямо от спокойствието.
203
Гладът е най-ужасната болест, а тялото - най-мъчителното страдание. Ако някой се убеди в това, то той е постигнал нирвана, висшето блаженство.
204
Здравето е най-великия дар, а удовлетвореността -най-голямото богатство. Доверието е най-близкият роднина, а нирвана - висшето блаженство.
205
Докато вкусва сладостта на жадното потапяне в закона, този, който е усетил аромата на усамотението и
Спокойствието е свободен от страх и грях.
206
Избраните (ариите) са приятна гледка. Щастие е да се живее с тях. Ако пред погледа на човека не попадаха глупци, той би бил истински щастлив.
207
Този, който се движи в компания на глупци, страда продължително. Защото другаруването с глупци, подобно на приятелството с враг, е винаги болезнено. Компанията' на мъдритехора е прилична на радостта от срещата с; роднини.
208
Затова човек трябва да върви след мъдрите, умните, знаещите, търпеливите, благочестивите, избраните. Така както луната следва пътя на звездите, така и човек трябва да следвадобрите и мъдри хора.
Глава XVI
ЗА УДОВОЛСТВИЕТО
209
Този, който се отдава на суета, а не на съзерцание, този, който забравя истинската цел на живота и се вкопчва в удоволствието, този човек ще завижда след време на хората, упражнявали себе си в съзерцание.
210
Нека никой никога не търси какво е приятно и какво не е. Да не виждаш какво е приятно е страдание и страдание е да виждаш какво е неприятно.
211
Затова нека никой не се прибързва към нищо. Загубата на възлюбения е зло. Тези /които не обичат и не мразят нищо, не са оковани с вериги.
212
Удоволствието ражда мъка. Удоволствието ражда страх. Този, който е освободен от удоволствието, не познава нито мъка, нито страх.
213
Привързаността ражда мъка. Привързаността ражда страх. Този, който е освободен от привързаността, не познава нито мъка, нито страх.
214
Страстта ражда мъка. Страстта ражда страх. Този, който е освободен от страстта, не познава нито мъка, нито страх.
215
Любовта ражда мъка. Любовта ражда страх. Този, който е освободен от любовта, не познава нито мъка, нито страх.
216
Алчността ражда мъка. Алчността ражда страх. Този, който е освободен от алчността, не познава нито мъка, нито страх. .
217
Скъп на света е този човек, който притежава добродетелност и интелект, който е праведен, говори истина-та и върши своята работа.
218
Него наричат "носен нагоре от течението" (урдхвам-сротас), него, у когото е възникнало желание за неизказано-то (нирвана), него, чийто ум е удовлетворен,-чиито мисли не сасмутени от любов.
219
Роднини, приятели и любима поздравяват човека, който дълго време е бил надалеч и сега се завръща невредим.
220
Така, както роднините посрещат свой близък при завръщането му у дома, така в другия свят човека срещат неговите добрини.
Глава XVII
ЗА ГНЕВА
221
Нека човек изостави гнева, нека остави гордостта, нека преодолее всички зависимости! Няма страдание за този, който не е обвързан с име и форма*, за този, който не зове нищосвое. . '
222
Него, който удържа нарастващия си гняв подобно/на препускаща колесница, него аз наричам истински колесничар. Другите хора просто държат юздите.
225
Нека човек преодолее гнева с любов, а злото - с добро! Нека победи алчността с щедрост, а лъжата с истина!
224
Говори истината! Не се поддавай на гняв! Дай, ако бъдеш помолен за малко! С тези три стъпки ще се доближиш до боговете.
225
Мъдреците, които не нараняват никого и които винаги контролират телата си, ще отидат в неизменяемо-то място (нирвана) където, веднъж отишли, те няма да страдатповече.
226
Тези, които винаги бодърстват, тези, които учат ден и нощ, тези, които се стремят към нирвана, ще постигнат прекратяване на своите желания.
227
О, атула*, това не е измислено днес, а е една отколешна мъдрост: "те порицават този, който седи мълчаливо. Те порицават този, който говори много. Те порицават и този, койтоказва малко. На земята няма човек, който да не е порицаван".
228
Никога не е имало, никога няма да има, нито пък сега съществува човек, който е винаги порицаван, или винаги възхваляван.
229-230
Но него, когото проницателните възхваляват непрестанно ден след ден като безупречен, мъдър, богат на знания и добродетели, кой ще се осмели да обвини него, приличен намонета, направена от златото на реката джамбу. Него възхваляват дори и боговете, той е възхваляван дори и от брахма*.
231
Пази се от гнева на тялото и направлявай своето тяло! Остави греховете на тялото и с тялото си бъди добродетелен!
232
Пази се от гнева на речта и направлявай своята реч! Остави греховете на езика и с речта си бъди добродетелен!
233
Пази се от гнева на разума и направлявай своя разум! Остави греховете на разума и с разума си бъди добродетелен!
234
Мъдреците, които контролират своето тяло, които контролират своята реч, които контролират своя разум, наистина притежават добър контрол над себе си.
Глава XVIII
ЗА ПОРОКА
235
Сега ти приличаш на обрулен лист. Посланиците на смъртта (яма) са близо до теб. Ти стоиш на прага на своето тръгване и не си подготвен за това пътуване.
236
Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти ще влезеш в небесния свят на избраните (ариите).
237
Твоят живот е приключил. Ти си близо до смъртта (яма). Няма къде да починеш по пътя и не си подготвен за това пътуване.
238
Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти няма да се върнеш отново към раждане и разруха.
239
Нека мъдрецът отстрани пороците на своя "аз" така, както ковачът отстранява примесите от среброто" -един по един, малко по малко и от време на време.
240
Така, както ръждата, въпреки че е рожба на желязото, когато се появи по желязото, го разрушава, така и постъпките на човека, който престъпва закона, водят този човек по пътя назлото.
241
Позор за молитвите е да не бъдат повтаряни. Позор за къщите е да не бъдат поправяни. Позор за тялото е леността. Позор за бдителния - лекомислието.
242
Позор за жената е разпуснатостта. Позор за благодетелния е алчността. Позорни са всички пътища на злото в този и в следващия свят.
243
Но има позор, по-лош от всички останали. Невежеството е най-големият позор. О, вие, Бхикшу! Отхвърлете този позор и бъдете неопетнени!
244
Лесен е животът за човека, който е безсрамен, интригант, оскърбител, нахалник и негодник.
245
Труден е животът за човека, който е скромен, който винаги търси чистотата, който е безкористен, спокоен, безупречен и разумен.
246
Този, който унищожава живот, който изрича неистина, който в този свят взема неща, които не му се полагат и който ходи при жената на другиго,
247
И който се е отдал на пиянство, той още в този свят отсича собствения си корен.
248
О, човече, знай, че невъздържаност та боди към нещастие! Пази се от алчността и порока! Те ще ти донесат много мъка.
249
Всички хора дават според своята вяра и желание. Ако човек се терзае за храната и водата, които е дал на другите, той ден и нощ няма да намери покой.
250
Спокоен и денем, и нощем е този, у когото това чувство е унищожено и изтръгнато от самия му корен.
251
Няма огън, подобен на страстта. Няма хищник, подобен на омразата. Няма клопка, подобна на глупост та. Няма порой, подобен на алчността.
252
Вината на другите се забелязва лесно, ала трудно се забелязва собствената вина. Човек отсява грешките на съседите си като слама, ала своите грешки укрива така, кактомошеникьт скрива лошата кост по време на играта.
253
Ако човек търси греховете на другите и винаги е склонен да се раздразни, то неговите собствени страсти ще нарастват. Той ще бъде далеч от унищожението на страданието.
254
Няма път в небето. Човек не става самана чрез видими дела. Светът се наслаждава на суетата, татхагатите* (будите) са свободни от суета.
255
Няма път в небето. Човек не става самана чрез видими дела. Никой не е вечен, ала просветлените (будите) са винаги непоклатими.
Глава XIX
ЗА ПРАВЕДНИТЕ
256-257
Човек не е праведен, ако преследва целта си чрез насилие. Но него, който има очи и за вярното, и за невярното, него, който е знаеш, и води другите, но не с насилие, а със закон ибезпристрастност, него, който е разумен, него наричат праведен.
258
Човек не е знаещ, само защото говори много. Него, който е търпелив, свободен от страх и омраза, него нари-чат знаещ.
259
Човек не е поддръжник на закона, само защото говори; много. Дори да е учил малко, ако усеща закона с цялото си тяло, той е негов поддръжник и никога не го пренебрегва.
260
Човек не е по-стар, само защото косата му е посивяла. Той може да бъде в разцвета на силите си, но го наричат "напразно остарял".
261
Него, в когото има истина, благочестие, любов, сдържаност и умереност, него, който е освободен от недостатъци и мъдър, него наричат по-стар.
262
Завистливият, алчен и нечестен човек не става достоен за уважение само с многото си приказки или с красивата си външност.
263
Когато бъде освободен от омраза и мъдър, него, в когото всичко това е унищожено и извадено от самия му корен, наричат достоен за уважение.
264
Като обръсне главата си, човекът, който е недисциплиниран и говори лъжи, няма да стане самана. Може ли да бъде самана човек, който е все още в плен на желанията и алчността?
265
Него, който винаги успокоява злото, било то малко или голямо, него наричат самана* (спокоен човек), защото е успокоил цялото зло.
266
Човек не е Бхикшу (просещ монах), само защото моли другите за милостиня. Бхикшуе този, който усвоява целия закон, а не този, който само проси милостиня*.
267
Него, който е над добро и зло, който е целомъдрен, който със знание прекосява света, него наричат истински Бхикшу.
268-269
Човек не е муни, само защото съблюдава обет за тишина (мауна, мона), ако е глупав и невеж. Ала мъдрецът, който, като преценява, избира доброто и избягва злото, той е муни изатова е муни. Него, който б4този свят претегля и двете страни, него наричат муни.
270
Човек не е избран (ария), защото причинява зло на живи същества. Ария наричат човека, който изпитва състрадание към всичко живо.
271-272
Не само като съм дисциплиниран и спазвам обети, не само като уча много, не като изпадам в транс и не като спя в уединение, постигам щастието на освобождението, непознато заникой в този свят. Бхикшу, не спирай, докато не постигнеш умъртвяване на желанията!
ГЛАВА ХХ
ЗА ПЪТЯ
273
Най-добрият от пътищата е осмократният*. Най-добрата от истините - четирите слова*. Най-добрата от добродетелите - липсата на страст. Най-добрият от хората - този, който имаочи да вижда.
274
Това е пътят. Няма друг път, който да води към пречистването на ума. Върви по него! Всичко друго е измамата на Мара, изкуси теля.
275
Ако тръгнеш по този път, ще поставиш край на страданието. Този път беше провъзгласен от мен, когато проумях как да отстраня тръните, забили се в плътта.
276
Ти сам трябва да направиш усилие. Татхагатите (будите) са само проповедници. Вглъбените, които тръгнат по този път, са освободени от потисничеството на Мара.
277
"всичко сътворено загива." този, който знае и бижда това, става безучастен към страданието, това е пътят на чистотата.
278
"всичко сътворено е мька и болка." този, който знае и вижда това, става безучастен към страданието. Това е
Пътят на чистотата.
279
"всички форми са илюзорни." този, който знае и бижда това, става безучастен към страданието. Това е пътят на чистотата.
280
Този човек, който не се събужда, когато е време за ставане, този, който, въпреки че е млад и силен, е изпълнен с леност, този, чиято воля и мисли са безпомощни, този мързелив ибездеен човек никога няма да намери пътя към знанието.
281
Нека човек бъде внимателен в речта си, въздържан в ума си и не върши нищо лошо със своето тяло. Нека пази тези три пътя на действие чисти и той ще постигне пътеката, указанаот мъдреците.
282
Знанието се придобива с усърдие. От липсата на усърдие знанието се губи. Нека този, който знае двойнствената природа на загубването и получаването, направи така, че знаниетода се увеличава.
283
Отсечи цялата гора (на страстта), а не само едно дърво! Опасността идва от гората. Когато си унищожил както гората, така и шубрака й, тогава, Бхикшу, ще бъдеш свободен отгората и дървото.
284
Докато и най-малката любов на мъжа към жените не бъде унищожена, дотогава неговият ум ще бъде зависим така, както е зависимо теленцето, което суче от майка
Си.
285
Изтръгни любовта на "аз"-а като есенен лотос с ръка-та си. Възлюби пътя на покоя! Нирвана е посочена от сугата* (Буда).
286
Тук ще живея по време на дъждовния сезон, а тук през зимата и члятото." така разсъждава глупецът и не мисли за своята смърт.
287
Смъртта идва и отнася човека, възхваляван за неговите деца и семейство, човека, чието съзнание е отвлечено така, както пороят отнася спящото село.
2в8
Нито синовете, нито бащата, нито роднините могат да помогнат. Близките не могат да защитят човека, когото е сграбчила смъртта.
289
Мъдрият и добър човек, който разбира какво означава това, трябва бързо да разчисти пътя, който боди към нирвана.
Глава XXI
ЗА РАЗНИ НЕЩА
290
Ако отказът от малкото удоволствие позволява да се види голямото, нека мъдрият човек остави малкото удоволствие и се вгледа в голямото.
291
Този човек, който, като причинява болка на другите, желае да се сдобие с радост за себе си, този човек, оплетен в мрежите на омразата, никога няма да бъде свободен от омраза.
292
Каквото трябва да бъде направено, се пренебрегва. Каквото не трябва да бъде направено - се прави. Желанията на безразсъдните и невъздържани хора непрестанно се увеличават.
293
Но тези, чиято бдителност е винаги и изцяло насочена към тяхното тяло, които не вършат това, което не трябва да се прави и които с постоянство бършат това, което трябва да бъденаправено, желанията на тези бдителни и мъдри хора ще угаснат.
294
Истинският брахмана крачи невредим, дори да е убил и своя баща, и своята майка, и двама доблестни царе, дори да е унищожително цяло царство с всичките му поданици
295
Истинският брахмана крачи невредим, дори да е убил и своя баща, и своята майка, и двама доблестни царе, и накрая един прочут човек.
296
Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към Буда.
297
Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към закона (дхамма).
298
Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към общината (сангха).
299
Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към тяхното тяло.
300
Учениците на Гаутама са винаги будни и разумът им ден и нощ винаги се наслаждава в състрадание.
301
Учениците на Гаутама са винаги будни и разумът им ден и нощ винаги се наслаждава в съзерцание.
302
Трудно е да напуснеш света, за да станеш монах. Трудно е да се радваш на света. Труден е животът в манастира, животът в (съща причинява болка. Мъчително е да живееш сравнина теб и да делите всичко помежду си. Странстващият монах е заобиколен от страдание. Затова нека н и кой не става странстващ монах и така той няма да бъде заобикалян отстрадание.
303
Където и да отиде изпълненият с вяра, добродетелен, славен и богат човек, навея къде той е посрещан с уважение.
304
Добрите хора сияят отдалеч, подобно на отрупаните със сняг планини. Лошите хора не се забелязват, подобно на стрелите, пуснати в нощта.
305
Единствено човекът, който никога не се отклонява от задължението да седи в самота и да спи в самота, единствено той, като овладее себе си, ще се наслаждава на унищожението на всички свои желания в самота, така както ако живее в гората.
ЗА ПЪТЯ
273
Най-добрият от пътищата е осмократният*. Най-добрата от истините - четирите слова*. Най-добрата от добродетелите - липсата на страст. Най-добрият от хората - този, който имаочи да вижда.
274
Това е пътят. Няма друг път, който да води към пречистването на ума. Върви по него! Всичко друго е измамата на Мара, изкуси теля.
275
Ако тръгнеш по този път, ще поставиш край на страданието. Този път беше провъзгласен от мен, когато проумях как да отстраня тръните, забили се в плътта.
276
Ти сам трябва да направиш усилие. Татхагатите (будите) са само проповедници. Вглъбените, които тръгнат по този път, са освободени от потисничеството на Мара.
277
"всичко сътворено загива." този, който знае и бижда това, става безучастен към страданието, това е пътят на чистотата.
278
"всичко сътворено е мька и болка." този, който знае и вижда това, става безучастен към страданието. Това е
Пътят на чистотата.
279
"всички форми са илюзорни." този, който знае и бижда това, става безучастен към страданието. Това е пътят на чистотата.
280
Този човек, който не се събужда, когато е време за ставане, този, който, въпреки че е млад и силен, е изпълнен с леност, този, чиято воля и мисли са безпомощни, този мързелив ибездеен човек никога няма да намери пътя към знанието.
281
Нека човек бъде внимателен в речта си, въздържан в ума си и не върши нищо лошо със своето тяло. Нека пази тези три пътя на действие чисти и той ще постигне пътеката, указанаот мъдреците.
282
Знанието се придобива с усърдие. От липсата на усърдие знанието се губи. Нека този, който знае двойнствената природа на загубването и получаването, направи така, че знаниетода се увеличава.
283
Отсечи цялата гора (на страстта), а не само едно дърво! Опасността идва от гората. Когато си унищожил както гората, така и шубрака й, тогава, Бхикшу, ще бъдеш свободен отгората и дървото.
284
Докато и най-малката любов на мъжа към жените не бъде унищожена, дотогава неговият ум ще бъде зависим така, както е зависимо теленцето, което суче от майка
Си.
285
Изтръгни любовта на "аз"-а като есенен лотос с ръка-та си. Възлюби пътя на покоя! Нирвана е посочена от сугата* (Буда).
286
Тук ще живея по време на дъждовния сезон, а тук през зимата и члятото." така разсъждава глупецът и не мисли за своята смърт.
287
Смъртта идва и отнася човека, възхваляван за неговите деца и семейство, човека, чието съзнание е отвлечено така, както пороят отнася спящото село.
2в8
Нито синовете, нито бащата, нито роднините могат да помогнат. Близките не могат да защитят човека, когото е сграбчила смъртта.
289
Мъдрият и добър човек, който разбира какво означава това, трябва бързо да разчисти пътя, който боди към нирвана.
Глава XXI
ЗА РАЗНИ НЕЩА
290
Ако отказът от малкото удоволствие позволява да се види голямото, нека мъдрият човек остави малкото удоволствие и се вгледа в голямото.
291
Този човек, който, като причинява болка на другите, желае да се сдобие с радост за себе си, този човек, оплетен в мрежите на омразата, никога няма да бъде свободен от омраза.
292
Каквото трябва да бъде направено, се пренебрегва. Каквото не трябва да бъде направено - се прави. Желанията на безразсъдните и невъздържани хора непрестанно се увеличават.
293
Но тези, чиято бдителност е винаги и изцяло насочена към тяхното тяло, които не вършат това, което не трябва да се прави и които с постоянство бършат това, което трябва да бъденаправено, желанията на тези бдителни и мъдри хора ще угаснат.
294
Истинският брахмана крачи невредим, дори да е убил и своя баща, и своята майка, и двама доблестни царе, дори да е унищожително цяло царство с всичките му поданици
295
Истинският брахмана крачи невредим, дори да е убил и своя баща, и своята майка, и двама доблестни царе, и накрая един прочут човек.
296
Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към Буда.
297
Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към закона (дхамма).
298
Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към общината (сангха).
299
Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към тяхното тяло.
300
Учениците на Гаутама са винаги будни и разумът им ден и нощ винаги се наслаждава в състрадание.
301
Учениците на Гаутама са винаги будни и разумът им ден и нощ винаги се наслаждава в съзерцание.
302
Трудно е да напуснеш света, за да станеш монах. Трудно е да се радваш на света. Труден е животът в манастира, животът в (съща причинява болка. Мъчително е да живееш сравнина теб и да делите всичко помежду си. Странстващият монах е заобиколен от страдание. Затова нека н и кой не става странстващ монах и така той няма да бъде заобикалян отстрадание.
303
Където и да отиде изпълненият с вяра, добродетелен, славен и богат човек, навея къде той е посрещан с уважение.
304
Добрите хора сияят отдалеч, подобно на отрупаните със сняг планини. Лошите хора не се забелязват, подобно на стрелите, пуснати в нощта.
305
Единствено човекът, който никога не се отклонява от задължението да седи в самота и да спи в самота, единствено той, като овладее себе си, ще се наслаждава на унищожението на всички свои желания в самота, така както ако живее в гората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар