Срещата в Рияд изважда Путин и неговия режим от изолацията

 

Трите най-ранни оригинални албански азбуки

 

Има две форми на времеви източници за документиране на оригиналната албанска азбука. Единият, първият, е чрез оригиналните документи на тези азбуки, които се съхраняват в архиви и колекции. Има стотици страници от това естество. А другото, второто, е чрез писмени описателни свидетелства, като хроники, каталози и други подобни. Такива са две бетонни

За азбуките на албанския език е писано сравнително много. Но азбуките със специални албански букви, поне досега, заемат по-малко място в сферата на албанистиката и в тази на общественото мнение. Това характерно явление в развитието на албанското литературно творчество представлява особено измерение в албанската културна еволюция. В този текст се занимаваме с тези азбуки в най-ранния момент от появата им, като засягаме максимално обстоятелствата, които са ги превърнали в реалност. Фокусът ни ще бъде върху 17-ти и 18-ти век и ще бъде обърнато специално внимание на източниците от онова време, включително новооткрит нов източник, който помага да се осветли техният произход.

Оригинални азбуки по документация

Има две форми на времеви източници за документиране на оригиналната албанска азбука. Единият, първият, е чрез оригиналните документи на тези азбуки, които се съхраняват в архиви и колекции. Има стотици страници от това естество. А другото, второто, е чрез писмени описателни свидетелства, като хроники, каталози и други подобни. Такива са две конкретни, както ще видим.

Преди 1800 г., която също представлява периода, обхванат тук, са тези три специални азбуки, които са оцелели чрез оригинални документални материали от XVII и XVIII век: 1) Елбасанска азбука, вероятно от c. XVII, досега оцелял само в ръкопис от 60 страници, който се съхранява в Генералната дирекция на архивите в Тирана; 2) Азбуката на Берат, най-ранната от 1731 г., която е запазена в три малки фрагмента от няколко места в централна Албания, в триъгълника Фиер-Воскопое-Елбасан; и, 3) Азбуката на Тодхри, най-ранната от 1780 г., документирана в около 800 страници материали от края на XNUMX век до началото на XNUMX век. Засега наблюдавано само в Елбасан.

Както казахме, от този период, т.е. преди 1800 г., има две описателни свидетелства, за които не знаем със сигурност дали говорят за горните азбуки или за други, които не са открити до днес. Описанията са важни, особено защото говорят за имена на автори. Свидетелствата са: 1) Свидетелството на Анастас Мехили (ок. 1675–1725), който говори за Козмай от Дуръс, който преди смъртта си, т.е. преди 1702 г., е дал своя принос в писмеността на албанския език със специални букви, като Кадъм на албанците; 2) Свидетелство от Георгиос Завирас (1744–1804), който в своите библиографски бележки, в запис от 1761 г., говори за Григорий от Дуръс като изобретател на оригинална азбука на албанския език, с която превежда Новия и Стария завет. Това е много известен параграф, често цитиран от този автор.

Това първо свидетелство от Михил, тъй като е най-старото, ще се опитаме да го използваме като ключ към един цялостен и всеобхватен подход към феномена на появата на тези азбуки точно в този период, който съставлява сърцевината на този текст. Неизвестно на обществеността преди 2014 г., свидетелството на Mëhilli отваря пътя ни да бъдем освободени по-късно в хронологично третиране на всички източници, споменати по-горе.

Първото описателно свидетелство: Козмай от Дуръс

Фрагментът от Mëhilli беше обявен за албански списък през 2022 г. и все още не е пресят изцяло. Тази част от информацията, която ще представим изцяло, идва от книга, отпечатана около 1710 г., но останала непубликувана (или неразпространена) по време на съставянето. Творбата (или поне частта за Козмай) може да е написана преди тази дата. Неговият автор Anastas Mëhilli Makedonasi (ок. 1675–1725) е виден елинист на своето време, член на Бранденбургската академия, основана от Лайбниц. Томът на книгата, който ни интересува, няма фронтиспис и е известен като Надписите, въпреки че по съдържание изглежда като някакъв трактат върху елинизма. Той се съхранява в микрофилмирано копие в Академията на Атина, докато единственото оригинално копие изглежда е изгубено. Гръцкият изследовател Харалампос Минаоглу през 2014 г. публикува пълната транслитерация на микрофилмираните страници от тази книга, включително фрагмента за Козмай. Следователно не всички страници от книгата са оцелели на микрофилм; липсващи части след стр. 216 и фронтиспис, заглавна страница. Ето защо дори точната датировка и името на тома остават открити въпроси.

След контакт чрез електронна поща Минаоглу щедро сподели две сканирани страници, които говорят за албанския език и албанската азбука на Козмай. През 2022 г. направихме първи опит да преведем параграфа за Козмай от този текст. Тук го даваме изцяло и по-разширено. За този превод искрено благодарим на професорите Дори Кирджази и Аристотел Спиро. Откъсът е следният:

„Хората на албанците, които са доволни от използването на гръцки букви, все още нямат [писменост] свой собствен език до днес. Те обаче са способни на образование и не са напълно лишени от него. Самите те, когато ги попитат със смях къде, по дяволите, са се скрили техните писма и писания, отговарят същото, както Лугерио Бузбеу описва в четвъртата си книга, където разказва за турците във връзка със скитите през Константинопол: „Как да кажа онази мъдрост, която всички други народи са записали в книги, те са я усвоили, сякаш са им изяли книгите. Затова, когато се наложи, те го изваждат като на статив и го говорят като от вроден източник.” Това е хубава черта и на нашите албанци. Обаче, за да поправи този техен недостатък, един учен човек, Козма Кипърски, който беше известен също като светец пазител на епархията на Дуръс, положи много усилия. И ако природата не му беше поставила границите на дългата старост, може би нищо не би му попречило да се прояви като Кадъм на албанците, украсил езика им с буквите на хармоничния човешки глас. Техният език има много особен характер (букви?) и напълно различен от езиците на съседните народи. Те (да ви дам няколко примера просто за забавление) наричат ​​Бог "бог". Така че това "за Бога" също е "за Бога" на техния език. Vuk / Buk е "хляб", uj е "вода". Често срещан поздрав сред тях е "hi che [e]rhda", което означава "добър ден", което си пожелават, когато се срещнат.

Известни са сравнително много данни за космополитния живот на Козмай от Дуръс, който тук е наричан Кадъм на албанците, украсили езика си със специални знаци. Така че той е добре позната фигура. Роден е на 15 юни 1643 г. в Тунис под името Костандин Мавруди. Баща му Дхимтри е от Солун, а майка му Елизабет е от Кипър. Той е записан в Колежа на Свети Танас, администриран от Propaganda Fide, в Рим на 11 ноември 1660 г., въпреки че е надминал обичайната възраст за обучение там. След като е назначен за дякон на 9 май 1663 г., поради здравословни причини той прекъсва обучението си през август следващата година на 26-ти. След динамичен и вълнуващ живот, служейки и работейки между Ориента и Запада — Рим, Кипър, Париж и Тунис — на 25 май 1682 г., на 39-годишна възраст, той се установява в Елбасан, където работи до края на живота си. Дълго време служи като надзирател (игумен) на манастира Свети Йоан Владимир, на няколко километра от град Елбасан. И тогава, на 24 януари 1694 г., той е назначен за архиепископ на митрополията на Дуръс. Не знаем защо Козмай беше решил да отиде в Елбасан; изглежда, че историческата близост на Охридската патриаршия до Римската курия е била фактор. Козмай, след като е назначен за митрополит на Дуръс, продължава да служи в манастира Свети Йоан Владимир до смъртта си на 15 януари 1702 г. Той умира в Дуръс в къщата на местен жител и е погребан в църквата Свети Георги в Дуръс. . Така че каквато и азбука да е измислил Козмай за албанците, тя трябва да е била преди 1702 г., когато природата е „определила границите на дългата му старост“. Това прави тази азбука, т.е. оригиналната азбука на Козмай, най-ранната известна албанска азбука до днес. Каква е тази азбука?

Азбука на Елбасан и Анонимен на Елбасан

Изследователят Минаоглу, т.е. изследователят, открил фрагмента от Михил, въз основа на факта, че имаме работа с активно присъствие в манастира на Йоан Владимир близо до Елбасан, смята, че делото на Козмай, което се споменава тук, трябва да е азбуката, използвана в Аноним от Елбасан. Какво представлява новата хипотеза за тази азбука. Тази азбука, която идва от списъка на тези три азбуки, запазени от споменатите източници, е известна също като азбуката на Елбасан и се използва в албанския текст на кодекса, известен като Аноним на Елбасан. Това е една много малка тетрадка с общо шестдесет страници, от които 58 са на тази азбука. Открит е през януари 1949 г. сред бележки и материали, събрани от манастира Свети Йоан Владимир в Елбасан. Като съдържание се състои от фрагменти от Евангелието, преведени на албански с тази оригинална азбука от четиридесет букви, включително лигатури. Първите изследвания върху него са направени от Dhimitër Shuteriqi (1949) и Injac Zamputi (1951), които (с помощта на колеги) дешифрират текста и откриват фонетичните стойности на знаците на азбуката. Тъй като е документ без дата и без подпис на автора, те му дават името Аноним от Елбасани. През следващите години и десетилетия са направени първите сериозни опити за датиране на документа и за намиране на автора, от които две са основните хипотези: тази на Dhimitër Shuterić, който определя датата като края на 1761-ви век и като автор елбасански свещеник с името Papa Totasi (по-късно Теодор Богомили) (по-късно Теодор Богумилин), където датата, но не и авторът, беше съгласувано и от Инджак Зампути; и вторият от Mahir Dom, който дава година XNUMX като дата на Anonymous и авторът е типографът на Voskopi Grigorin e Durrës. И така, тук имаме първия опит да съпоставим архивни доказателства с описателни доказателства.

Второто описателно свидетелство: Григорий от Дуръс

Нека се спрем малко по-обширно на Григорий от Дуръс, а именно на второто описателно свидетелство за специална албанска азбука. Бележката на ранния гръцки колекционер Георгиос Завирас (1744–1804), която накратко споменахме по-горе, сред неговите библиографски резюмета, на датата 1761 г. поставя Григори от Дуръс като издател на произведенията във Voskopoja и „преводач на албански на новото и старото с азбука по негово собствено изобретение“. Тази част от информацията, добре известна на учените поне от началото на XNUMX век, гласи изцяло следното:

„Григорий от Дуръс, ученик на Йоан Х., написа службата на Седемте светии, т.е. Кирил, Климент, Методий и Наум... която беше публикувана във Voskopoja; [трактат] за дни, месеци и години; канон на уратите за Свети Наум, различни писания; и преведе Стария завет и Новия завет и ги написа с албански букви, които той сам измисли“.

Докато произведенията на Григори, споменати тук от Завира, са добре документирани и запазени от всеки от няколко Ксомбла в библиотеки, архиви и колекции (повечето отпечатани във Voskopoja); последният, за превода на албанските завети, остава загубен досега. Това е причината, поради която през 1968 г. Махир Доми предложи Анонимите на Елбасани да бъдат фрагмент от въпросната работа — като се има предвид, че съдържанието на Аноними е съставено от части от свободни преводи от учените. Разбира се, тогава Доми не разпозна показанията на Михил, а само тези на Завира. Същият този Григор, който е бил главният типограф на Воскопойската печатница поне от 1731 г., когато е засвидетелствана най-старата книга, отпечатана там. Григорий, който се подписва в произведенията като Григор Констандини, а понякога и Григор Воскопожари, от 1748 г. - поне за няколко години - служи като митрополит на Дуръс (същото като Козмай) и се казва, че е отседнал в известния манастир на Йоан Владимир. Не бива обаче да се омаловажава фактът, че неговите следи в този манастир никога не са открити. Dhimitër Shuteriqi публикува по-задълбочена биография за него, но която никога не е била критикувана през 1987 г.

Доскоро свидетелството на Завира беше единственото описание на ранна оригинална албанска азбука. Въз основа на хипотезата на Дом, изследователят Робърт Елси също публикува подробна статия по този въпрос през 1995 г., където свидетелството на Завира представлява основният аргумент за датиране и намиране на автора на Anonymous. Годината 1761 е дадена като референтна дата не само за азбуката, но и за ръкописа на Анонимния от Елбасан. Но всъщност, ако разгледаме внимателно фрагмента от Завира, виждаме, че тази дата е малко странна на това място, защото нито една от споменатите книги, които са добре известни, не носи тази дата. Книгите, споменати от Завира, принадлежат главно към годините 1744-1746: докато трактатът за дните, той също знае препечатка в немска печатница през 1768 г. Тъй като Завираси не дава други дати, освен 1761 г., остава неясно какво е имала предвид. Изглежда едва ли възможно или практически произволно тази дата да е точно свързана с албанския превод на Григори, който е посочен последен в списъка на представените творби. Въпреки че фрагментът на Завира е добре известен на обществеността, ясно е, че малко учени са прочели критично значението му.

По следите на идеята за оригинална албанска азбука

Междувременно изследванията върху оригиналните азбуки на албанския език са рядкост, особено тези, които ги третират в една обща теоретична рамка, която условно можем да разглеждаме като холистичен подход за произхода на определени азбуки. Тук трябва да се отличи творчеството на двама автори: Dhimitër Shuteriqi и Robert Elsie, които са може би единствените, които до известна степен са навлезли по този начин в проблема за този феномен. Появата на усилия за създаване на отделни азбуки в края на 17-ти век и особено през 18-ти век не е придружена от никакъв обяснителен текст на времето. Въпреки това, общ контекст може да бъде извлечен и от други текстове, от анекдоти, от разкази от времето, които говорят тук и там за албанската азбука. Най-показателен е анекдот, записан в края на 19 век в гръцки град, в село близо до Янина, който трябва да произхожда от предишните векове, за които говорим. Беше публикувано преди това от Qirjazi, ние възпроизвеждаме част от него поради темата, с която се занимава: „Когато Бог започна да разпространява буквите от азбуката, хартията все още не беше изобретена и онези, които отидоха да вземат тези букви, ги пренесоха върху зелеви листа и си тръгнаха. Всички хора послушно взеха писмата у дома; Междувременно албанският дезертьор не успя да занесе пакета у дома, защото на По пътя той ожаднял и оставил зелевите листа настрана. Една крава, която пасяла, го изяла. Дори и да ги превърнеш в злато", казал албанецът. "Исках да ти дам по-добри неща, но нямам повече", отговори Бог на човека. "Ако нещата стоят така, нека бъде така. По-добре да остана без буква", отговорил албанецът. „А как ще се оправяте вие ​​и вашето племе без азбука?", попитал Бог. „Ще използваме заимствани", решил албанецът и си тръгнал. Оттогава албанците използват и живеят с нашата гръцка писменост".

Че този анекдот не е изолиран за този разказвач, се вижда от факта, че Сами Фрашери също говори за него в Албания, което е било... през 1899 г., а по-късно и Митруш Кутели в едно от своите писания. Следи от анекдота могат да се наблюдават и от средата на 1688-ми век, в района на Задрима, северно от триъгълника от азбуки, който се третира тук. Католическият мисионер Пиетро-Антонио ди Венеция в хроника, публикувана през 1638 г., носи спомен отпреди десетилетия (1688 г.), в който турски водач в Блинище от Задрима казва за албанците, че дезертьорите „са били изядени от магарешките букви“ (Венеция 353, 1697). Изглежда, че е видение от същия анекдот. Въпреки че е магаре, а не крава, се смята, че е вариация на същата история. Идеята за животното, което е изяло албанската азбука, изглежда е широко разпространена от това време. Френска енциклопедична публикация от XNUMX г., която е на тема Ориент, също съдържа израз, широко разпространен сред османците: „арнаутски дефтери“, което се обяснява като „книгата на албанците“ или начин за учене наизуст за тези, които не знаят нито писане, нито четене. Въпреки че той не говори конкретно за анекдота, в този ред на мисли, а на по-академично ниво на дискурс, може да се види и текстът на Mëhilli за албанците и липсата на азбука у тях.

Връзката на езиците с азбуките и народите трябва да е била особено изразена на Балканите, където почти всеки народ и всеки език е имал своя азбука. Османците са имали арабска азбука; Гърците, гръцката азбука; сърби и българи кирилица и глаголица; докато католиците използват латинската азбука. Но проектът за създаване на оригиналните азбуки не е преодолял това, което е известно като православната албанска среда на Балканите. През 1783 г., след като прекарва известно време в Калабрия, британският изследовател Хенри Суинбърн, пишейки за езика на албанците, който е чувал в тези части, посочва, че въпреки че е специален като език, "той остава без собствена азбука и че много от звуците не са точно представени от буквите на латинската или гръцката азбука."

 Илюстрация на азбуката на Берат, Намик Ресули (1938) Лека, Шкодра

Доказани азбуки и нов подход

Нека разгледаме накратко другите две азбуки от този период, които са засвидетелствани досега.

Бератската азбука: Въпреки че е засвидетелствана само с няколко думи и в няколко документа, тя е важна, защото е най-ранната датирана (курсивът е датиран) досега. Ако се приемат наскоро представените аргументи, датата 1731 е най-късната, когато тази азбука е могла да бъде изобретена. Междувременно значението му се увеличава и от географския обхват в целия триъгълник FierFier, Elbasan и Voskopoja. Тази азбука, според аргументите, които представихме на този семинар миналата година, е била използвана под някаква форма в: Кодекса на Берат от 1731 век; в две гравюри от Нектар Терпо от Воскопоя; и на първата страница или „накратко“ на Anonimi i Elbasani. Следователно тази конкретна тетрадка няма една азбука, а две. Азбуката на Берат е там само в няколко реда имена на първата страница. Като период от време той обхваща приблизително годините 1798–XNUMX. Изобретателят на тази азбука е неизвестен.

Азбуката на Тодхр: Най-разпространената в Елбасан е азбуката на Теодор Хаксифилипит, известна още като азбуката на Тодхр. Около 800 страници с тази азбука са документирани под някаква форма в архиви и частни фондове. Голяма част от тях са запазени до наши дни. Най-старият документ с тази азбука е от 1 юни 1780 г. в кодекс на семейство Попа. Междувременно използването на азбуката Тодри е засвидетелствано до 30-те години на ХХ век. Азбуката е била основно в услуга на православната общност в крепостта Елбасан; което според тогавашните извори е не повече от 80 семейства. Авторът на тази азбука е Теодор Хаксифилипи († 1801 г.), който е служил като учител в училището в Елбасан и е бил религиозен проповедник. Освен него, азбуката е използвана и от семейство Попа, Симон Казанджиу, Хаджи Йосиф Анастаси, Тупе Бала, Петро Шутеричи, Миме Стано, Косте Андони, Папа Партени и др. Тя остава оригиналната азбука на албанския език с най-широко използване сред населението и най-дълго време.

Това, което веднага се откроява е, че в случая с всички тези азбуки и тези изобретатели на азбуки, географски, имаме работа с една и съща среда и може би дори с една и съща общност от православни християнски албанци в триъгълника Елбасан-Воскопойе-Фиер. Втората характеристика, която се откроява е, че изглежда имаме работа с три различни периода, но в хронологична връзка един с друг. Първият: 1678–1702 г. времето на действие на Козмай; Втората: 1731–1798 г., времето на документиране на азбуката Берат, включително годината 1761 от свидетелството на Завира; Третият: 1780 г. нататък, множеството документи от Теодор Хаксифилипи и други, които са писали с неговата азбука. Междувременно сравнението на трите азбуки една до друга, както може да се види от примерите, най-вече не показва голямо приближение между тях, освен в някои случаи между азбуката на Берат и тази на Тодри. Най-голямото сходство се наблюдава при използването на буквите „d“ и „dh“ в Берати в идентична форма, за да се получат „g“ и „gj“ в Тодхри. След това 'c' в Berati дава 'sh' в Todhri. От друга страна, буквата „ë“ може да бъде една и съща и за двете. Като цяло логиката на азбуката Berat и Todhri е сходна. Докато азбуката на Елбасан е напълно различна от двете.

Въз основа на представените доказателства, особено въз основа на хронологичния ред на появата им, Теодор Хаджифилипит може да се нарече изобретателят на азбуката, носеща неговото име. Азбуката на Елбасан може да е тази на Козмай от Дуръс, тъй като е по-добре засвидетелствана в манастира Гьон Владимири в Шиджон близо до Елбасан. Докато така наречената азбука Берат остава хипотетично възможно да е изобретена от Григорий от Дуръс.

Две страници от кодекса на фамилията Попа от Елбасан, ДПА

Посока на нови географски и времеви координати

Това е само една силно хипотетична скица, базирана на някои данни и източници от две различни естества, които бяха представени тук. Тази тема продължава да остава далеч от затварянето си, тъй като описателните източници остават доста оскъдни - въпреки че свидетелството на Михил малко подобри тази ситуация. От друга страна, Козмай, въпреки че се споменава само в примера на Mëhilli, е най-ранният известен изобретател на оригинална азбука за албанския език, с годината 1702 като terminus ante quem. Отвъд трудностите, свързани с липсата на ясни доказателства, контекстуалните доказателства очертават схема, която свързва оригиналните засвидетелствани азбуки с авторите, споменати в записите от онова време. Възраждане, колкото и хипотетично да е, което все пак тества нови времеви и географски координати на историята на оригиналните азбуки на албанския език. Тези азбуки са характерен феномен в историята на албанската култура, тъй като представят, макар и късно, необходимостта от изразяване на езиковата уникалност чрез азбуката. В среда, в която народите се идентифицират с азбука, албанците изглежда са я виждали като важен ключ към формирането на своята идентичност, дори във времето след модерното развитие на националните идентичности.

Текстът е по-съкратена форма на лекцията, проведена на Международния семинар по албански език, литература и култура на 21 август 2024 г.

https://www.koha.net/en/shtojca-kulture/tri-alfabetet-me-te-hershme-origjinale-te-shqipes

Това, което се случи с Косово, ще се случи и с Украйна, агресорът ще бъде реабилитиран

За Тръмп златото в Косово, Путин част от Украйна, Ердоган Ромелия, Саудитска Арабия ще изкупува злато от Тръмп, палестинци в Косово или Албания, албанците/берберите ще работят за Тръмп в Дардания.

Besar Gërgi от Групата за правни и политически изследвания вижда дискусиите, които се провеждат за войната в Украйна, като подобни на тези, проведени през 90-те години за войните в региона. Във вторник САЩ и Русия обсъдиха войната в Украйна на среща, организирана в Саудитска Арабия, където украински представители не присъстваха.

  

 

Gërgi в Interaktiv подчерта, че въпреки ангажимента на други, като например за войните в Босна и Косово, резултатите идват едва след намесата на САЩ. Той заяви, че това, което се случи с Косово, ще се случи и с Украйна.

    

„По някакъв начин това, което се случи с Косово, ще се случи с Украйна, бившият агресор ще бъде реабилитиран, ще бъде разглеждан като вид потенциален съюзник и Украйна ще бъде помолена да направи някои отстъпки на бившия агресор, за да постигне по-траен мир... Цялата тази дискусия за Украйна през последните дни е вид „дежавю“ на войните от 90-те години в нашия регион. Имаше „много“ европейски ангажименти в Босна и Косово, „но там нямаше резултат. Резултатът дойде едва след намесата на САЩ...”, каза той.

Герги добави, че САЩ виждат Китай като най-голямата заплаха за своите интереси и това според него може да ги тласне към съюз с Русия.


„Днес живеем в реалност, в която САЩ виждат Китай като най-голямата заплаха за техните дългосрочни стратегически интереси... В този контекст администрацията на Тръмп вижда Русия като потенциален съюзник по геополитически причини, като се има предвид, че Русия блокира достъпа на Китай до Арктика. В днешните разговори в Рияд потенциалното сътрудничество на САЩ с Русия в Арктическия регион де факто би означавало затваряне на Северния полюс за Китай“, каза той.

Той вижда положителни резултати от дискусиите на 18 февруари в Рияд.


   

„Резултатът от тези преговори ще се определи от реалността на място. Като се има предвид, че Украйна имаше относително успешна война, спря пълната руска окупация, фактът, че Украйна издържа означава, че до известна степен ще има положителен резултат от тези преговори. Но най-вероятно Украйна ще трябва да се откаже от своите максималистични позиции, така че няма да има връщане към границите от 1991 г.“, подчерта Герги.

Както подчерта Герги, „естествено е“, че за да сближат Русия, САЩ могат да направят някои отстъпки и „тук не можем да изключим изтеглянето на американските войски от нашата страна“.

https://www.koha.net

https://www.youtube.com/watch?v=jhw1Pb8_NA8

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Mujer_Mursi_4.jpg/675px-Mujer_Mursi_4.jpg

Арйанка от Косово "се запознава" с култа към Кали от Лемурия

„Черният арнаут“, афро-албанец, сниман от Карол Сатмари в Букурещ, Румъния през 1868 г. Те са били част от албаноговорящата общност в Улцин, Черна гора, произхождащи от османски роби. С течение на времето те се интегрират в местното общество, говорейки албански и практикувайки своите традиции.

Албанизъм, религията на албанците.

 

Албанството е официалната религия на албанците. Изобретен от Васо паша, турски албански служител от 19 век, албанизмът има шест колони:

  

   

1.
Превъзходство на албанците. Албанците са висша раса, избрана от Бог да върши велики дела и да управлява другите нации.

2.
Фалшификация на историята. За да се убедят албанците, че са по-висша раса, цялата история трябва да бъде фалшифицирана и всички герои от други раси трябва да станат албанци. Фараоните от Египет, Херкулес, Леонид от Спарта, Филип Втори, Александър Велики, Наполеон Бонапарт, Пир от Епир, Аристотел, Херодот, Омир, императорите на Рим и Византия, Кастриоти, Никола Тесла, кралицата на Англия и всяка друга велика фигура от световната история са превърнати в албанци и герои на албанците.

  

3
Ултранационализъм. Ултранационализмът е най-силната страна на албанизма, подхранван от фалшифицирането на историята.

  

4.
Врагове. Албанците, тъй като са по-висши, не са добре дошли от другите раси. Всички са врагове на албанската нация. На първо място, това са съседите. Тогава това са съюзници, независимо колко далеч са. Всеки е враг. През 1979 г. Албания обяви Китай за свой най-голям враг, въпреки че Китай беше на 10 000 мили и беше дал на Албания 5 милиарда долара икономическа помощ.

  

5.
Война. Албанците винаги трябва да воюват. Когато няма война, трябва да я създадете. Както веднъж каза един албански поет, „всяко албанско поколение трябва да започне своя собствена война“.

6.
Териториално разширение. Днес албанците вярват, че всички Балкани и части от Италия, Австрия, Германия, Полша, Унгария и Турция са албански земи. Те бяха откраднати от тези нации и албанците трябва да се бият, за да си ги върнат. Териториалната експанзия на албанците се основава на формулата "колкото повече ядеш, толкова повече огладняваш", което означава, че албанските земи са безкрайни. Напоследък албанците искат от Индия да им даде земите, които Александър Македонски завладява, наричайки ги "албански земи".

   

   

Евлия Челеби е известен османски пътешественик. Когато пътува през Албания през 1600 г., той дава подробни описания. Челеби каза, че албанците са били арабско племе, част от племената на курайшите от Мека. Челеби дава подробности и говори за това как албанците, верни войници на султана, ще нападнат и ограбят бреговете на Италия и ще се върнат със злато и роби. Той говори и за любовта на албанците към младите момчета, които определя като много красиви. Любовта към младите момчета е широко разпространена в арабския свят. Това също е част от тяхната поезия и се нарича "Хомо-Еротика". Разбира се, Челеби не беше историк, но той описа това, което видя и много неща, които каза, трябва да се приемат за истина.

     

1914 г., когато Сърбия спасява Албания.

През 1913 г. великите сили създават Албания. През 1914 г., една година по-късно, албанците се надигнаха. Те разкъсаха албанското знаме с "черната врана", както го наричаха, и изгониха своя германски крал принц Вилхелм Вид. Техен водач бил турски албански имам, наречен Хаджи Камил. Хаджи Камил извади турското знаме и каза на великите сили "ние не сме албанци, ние сме турци, ние сме мюсюлмани. Ние искаме да се обединим с Турция, защото сме един народ. Да живеят султанът и пророкът". В този момент, когато независимостта на Албания беше в опасност, сръбската армия навлезе в Албания, сложи край на ислямското въстание и възстанови независимостта на Албания. Хаджи Камил е арестуван и Албания е спасена. По време на комунизма имамът Хаджи Камил, който искаше да унищожи Албания, беше обявен за герой, защото се е борил срещу сърбите... Въпреки че сърбите спасиха Албания.

Как албанците фалшифицират историята.

Тези три снимки показват три различни Yllirias. Първо, древната предримска Илирия, както е описана от гръцките историци. Вторият показва "истинските Илирианци (Ylliri Proprie Dicti)", описани от Плинус. Третата е римската провинция Илирикум от 3 в. сл. Хр. Римската провинция Илирикум е просто римска провинция, включваща много неилирийски популации, като даки, траки и гърци. Това не беше земята на Илирианци и не беше Илирианска империя. Но днес албанците използват тази картина, за да оправдаят териториалните си претенции към своите съседи. Днес албанците наричат ​​Балканския полуостров "илирийски полуостров", земя, където са живели само илирийци. По тази логика всички Балкани са на албанците. Така албанците фалшифицират историята и това е историята, на която учат децата си. И въпреки че няма доказателства, които да свързват Илирианците с Албанците, те се наричат ​​"потомци на Илирианците" и смятат Балканите за "албански земи", окупирани от чужди нашественици.

  

   

Велика Албания, нова османска държава

Османската империя е разделена на провинции, наречени „вилаети“. През 1912 г. османското правителство решава да обедини 4 вилаета, Йоанина, Манастир, Косово и Шкодра, в един вилает, наречен „Албански вилает“. Тя трябваше да бъде автономна албанска държава, в рамките на Османската империя. Само половината от тази територия е населена с турци - албанци. На практика османците планират да създадат втора османска държава на Балканите. Чрез този проект те искаха възраждането на Османската империя. Веднага след като бяха по-силни, те щяха да започнат военни кампании срещу другите балкански държави, както са правили в миналото. 

  

Ключово е било споразумение е договор с Гърция за териториално разграничение. Гърция на три пъти, от 1910 до септември 1912, предлага договаряне и съюз на България . И трите пъти България високомерно дори не отговаря. Предложенията на Гърция са за български зони: Кавала, Серес, Драма, Беломорска и Одринска Тракия. За Гърция е важно да има сигурна северна граница в предстоящите войни за егейските острови, крайбрежието на Анатолия- Смирна и Константинопол. Там са главните гръцки интереси. България иска Солун, което за Гърция е неприемливо. Виждайки апетитите на България, Гърция се ориентира към съюз със Сърбия. Така, от алчност, глупост и високомерие, България губи всичко. Резултатите са известни. Софийското македонско лоби за втори път през ПСВ вкарва България в същата губеща схема.

Останалите балкански държави, усещайки опасността от нова Османска империя, решават да атакуват първи. Започва първата балканска война и турско-албанските са тежко разбити от коалицията на балканските държави. Османската империя окончателно се разпада през 1913 г., когато повечето от нейните земи са разделени между балканските държави. Но идеята за нова османска държава беше запазена жива в новосъздадената "държава Албания". С мюсюлманско мнозинство, Албания се смяташе от мнозина за „нова османска държава“ на Балканите. През 1929 г. турски албанец на име Ахмет Зоголу става крал на Албания. Тъй като фамилията му беше турска, той я промени на "Зогу". През 1934 г. крал Зогу жени една от сестрите си за принц Абид, член на бившата османска династия. Идеята за втора османска държава на Балканите е поддържана жива от албанците до днес. Тя е финансирана и силно подкрепяна от Турция, която работи в тясно сътрудничество с албанските ултранационалисти. Това е същият проект от 1912 г. Само че името му е променено и днес се нарича "Велика Албания".

 

Библията на албанския национализъм

Написана през 1899 г. от албански турски бей на име Сами Бей Фрашери, тази книга се превръща в Библията на албанския национализъм. В тази книга Сами Бей Фрашери казва, че Албания никога не е била завладяна от Турция, а албанците и турците са били сътрудници, приятели, а не врагове:

„Всички, които са управлявали Албания по време на Османската империя, винаги са били албанци. Можем да кажем, че Албания се управлява от албанци и със свои собствени обичаи. ТУРЦИЯ НЕ Е ЗАВЛАДЕЛА АЛБАНИЯ, НИТО МАЛКО. Албания по време на турците стана по-богата и по-просперираща от всякога. Албанците, заедно с турците, пътуваха по целия свят, покрити със злато и сребро, със стари оръжия и красиви коне от Арабия, Египет, Унгария и др войни, с коне, отвличания, убийства, засади и други подобни неща, каквото турците искаха, това бяха професиите, обичани и от албанците.

Албанчета наследници на Кришна.Кришна албанец с тен...

Албански училища в Гърция и Югославия.

Когато младите албанци отидоха на площад Синтагма с карти на Велика Албания, обиждаха и нападаха гърците, много гърци казаха „откъде са дошли“? Ами идват от албанските училища в Гърция. Откриват се десетки такива училища, наполовина легални - наполовина нелегални, както се случи в Косово (Югославия) преди войната. В тези училища младите албанци се обучават на албанските ултранационалистически идеи. На тази снимка на албанско училище в Атина ще видите портретите на двама "албански патриоти". Един от тях е Исмаил Кемали, бащата на Албания, който през 1913 г. поиска от Великите сили да дадат на Албания цял Епир и цяла Теспротия.
Вторият е Сами Бей Фрашери, бащата на албанския ултранационализъм. В книгата си от 1899 г. той пише: „Албанците са пеласги. Имало едно време цяла Гърция е била албанска земя. Но тогава една малка нация, наречена „гърци“, дойде и открадна нашите земи. Но нашите велики албански крале, Филип Втори и Александър Велики, завладяха Гърция и създадоха албанска империя от Европа до Индия. И Пир от Епир, който също беше албански крал, Ние сме били тук преди гърците и ние сме създали древната гръцка цивилизация.“ На това учат младите албанци в албанските училища в Атина.
И гърците нищо не казват.
Браво гърци, много браво..

Как албанците фалшифицират историята.

24 римо-византийски императори са наричани "илириканци" в световната история. Днес албанците наричат ​​тези императори "албански императори", управлявали Рим и Византия. Те дори казват, че Рим и Византия са били албанските империи и албанският е бил говоримият език. Огромен мит е изграден около тези Илирийски императори. Но истината е друга. Тези императори не са етнически илирианци. Повечето от тях са родени в римски колонии, а бащите им са хора, говорещи романски и латински, напълно елинизирани културно. Всичките им имена са латински и нито едно от тях няма илирийско име. В своите хроники за Константинопол Марцелин Комитис, който самият е бил илирианец, ясно казва, че да си етнически илирианец е друго нещо, а идването от Илирик е друго нещо. Въпреки че се наричаше илирианец, Марцелин не беше етнически илирианец, нито 24-те римски императори, с които албанците толкова се гордеят. Той също така казва, че през 533 г. император Юстиниан прави гръцкия език официален език на Византийската империя.


   

Косовска Албания, новият ислямски халифат,...дар от Ватикана

В Албания се ражда нова Ислямска държава. Нарича се „Ислямска държава Бекташи“. Бекташи е ислямска секта, която служи като основен орден на османските еничари в продължение на 500 години. След като е забранен в Турция, през 1923 г. Световният център на Бекташите е преместен в Албания. Сега се издигна "Бекташийски Ватикан". Има си знаме, а скоро и паспорт. Тя ще бъде независима от албанското правителство и ще се управлява от религиозния закон. Той ще предложи гражданство на всички вярващи бектаси на планетата. Освен това албанското правителство планира да приеме стотици хиляди палестинци сунити в Косовска Албания. Вече хиляди иранци шиити са в Албания. Така че в бъдеще Албания ще се превърне в бойно поле за всички ислямски секти, подобно на Близкия изток. Какво красиво бъдеще имат.

Велика Германия и Велика Албания

Вдъхновени от идеята за Велика Германия, за чичо Адолф, албанците създадоха своя версия на Велика Албания. Това не е просто карта, това е мечтата на всеки албанец. Това е тяхната ДНК. Това се преподава във всяко училище в Албания и това е основата на тяхната религия, наречена "албанизъм".

  

Втора албанска азбука

Тази втора албанска азбука, издадена през 1897 г. в Истанбул, е подарена на султан Абдул Хамид. В него албанците пишат: „Подарък за нашия велик султан и наш любим господар Абдул Хамид Хан“. Това доказва, че албанците са смятали турците за свои братя и че турците никога не са спирали албанците да пишат на техния език. Албанците просто не искаха да пишат албански. Никой не ги е преследвал.

Обрязаните напират.....

В годините 1991-2001 г. повече от 100 000 албански момичета на възраст 13-16 години са били отвлечени от берберите сунити и продадени по улиците на Европа. Това беше най-голямата търговия с роби в Европа от 1800 г. насам. Понякога мъжете, които ги отвличаха, бяха техни братовчеди. Продаваха жените като овце и говеда, а говорят за чест. Много от тези момичета са били малтретирани или измъчвани по най-варварския начин. Беше време на ужас. Всяко албанско момиче на възраст 13-16 години се страхуваше да излезе от къщата през деня. Албанци, защо казвате, че уважавате жените? 

Албанска булка за продажба

Калайджии/Бербери/Арнаути/Осмомартенски пазар на булки в Стара Загора

Проектът Втора Югославия.

През 1999 г., след намесата на великите сили, албанското малцинство в Косово получи своята независимост. През 2001 г. в държавния университет в Тирана нашите учители ни казаха за проекта за Втора Югославия, срещу Гърция:

„Сега, след като отнехме Косово от сърбите, ние ще приложим проекта за Втора Югославия, срещу Гърция, за да си върнем земите, които гърците откраднаха от нас през 1913 г.:

Първо, ние ще поискаме албански знамена в Гърция, които да бъдат използвани по всяко време, във всеки политически или неполитически случай.

Второ, ще опитаме да обединим арванците в Гърция и да създадем малцинство вътре в Гърция,

ние ще се оплакваме, че гърците се отнасят зле с това албанско малцинство и че гърците са фашисти и расисти, ще поискаме албански училища в Гърция, за да бъдат албански

патриоти създайте движение за автономия, армия, правителство в изгнание и ще настояваме за албанска държава в Гърция, ако гърците откажат, ще създадем хуманитарна криза и ще призовем великите сили да се намесят и освободят албанското малцинство.

Пето, ще поискаме народен вот, за да може албанското малцинство да обяви независимост от Гърция, както се случи в Югославия.

Това е схемата, която използвахме в Югославия, и това е същата схема, която ще използваме срещу Гърция, за да освободим албанските земи, които те ни отнеха през 1913 г., и да ги обединим с Албания. След като приключим с Гърция, ще приложим същия проект срещу Македония и Черна гора. Там ще е лесно, защото имаме стабилни и местни малцинства, за разлика от Гърция, където имаме само мигранти”.

Проектът за варваризация.

Албанците казват в учебниците си, че са освободили Гърция от турците през 1821 г. Всъщност албанците, заедно с турците, са планирали да депортират цялото гръцко население от Гърция и да го заменят с египетски и албански мюсюлмани. Планът беше наречен "Проект за варваризация". Това беше проект за геноцид срещу гръцката нация. Не успя в Гърция, но успя по-късно, по време на арменския геноцид.