петък, 9 февруари 2018 г.

МИСЛИ ФОРМИ 124

              


21-годишния Мориц Ерхард e бил стажант в банка в Лондон, който издъхва след 72 часа работа без прекъсване. Младият германец обаче далеч не е единственият роб в лондонското Сити. Много амбициозни млади хора са готови да стигнат до границите на възможностите си само и само, за да си осигурят работа в някоя от големите компании.

Цели уикенди и нощи на работното място и храненето на бюрото пред компютъра са част от широко разпространената култура на дългото работно време. В тези среди се говори и за „магическия кръг“, процесът при който малко след зазоряване младежите се качват пред офиса в такси, което ги оставя пред дома, изчаква ги да си вземат бърз душ, и след това ги откарва отново на работа.

Проблемът е, че денонощното стоене в офиса може да продължи с години. Млади банкери разказват истории за това как понякога се случва да работят три дни подред без да спят, как се опитват да почиват поне един уикенд в месеца и как водят преговори с шефовете си да бъдат освободени от задачи поне в деня на собствената си сватба.




Управляващата класа отдавна е разбрала, че щастливо и продуктивно население със свободно време означава смъртна заплаха. 
От друга страна, чувството, че трудът е морална ценност сам по себе си и че всеки, който не иска да се подложи на някакъв тип интензивна работна дисциплина през по-голямата част от будните часове, не заслужава нищо, е особено удобно за тях.

Особената гениалност на нашето общество е, че неговите управници са измислили начин, по който да насочат гнева точно към онези, извършващи смислена работа. Например: сякаш основно правило в нашето общество е, че колкото по-очевидна е ползата от нечий труд за другите, толкова по- малко се плаща на извършващия го.

През 1930 г., Джон Мейнард Кейнс предсказва, че преди края на века технологията ще напредне толкова, че страни като Великобритания или САЩ ще са постигнали петнадесетчасова работна седмица. Имаме всички основания да вярваме, че той е бил прав. В технологично отношение, ние сме способни да постигнем това. И въпреки това предсказанието на Кейнс не се осъществява. Технологията вместо това се използва, за да се измислят начини, по които да ни накарат да работим повече. За да бъде постигнато това, се налага да се създават професии, които в действителност са безполезни.

       


Огромен брой хора, особено в Европа и Северна Америка, прекарват целия си трудов живот, изпълнявайки задачи, за които тайно смятат, че не трябва да бъдат извършвани. Моралните и духовните вреди, които тази ситуация причинява, са много дълбоки. Те оставят белег върху колективната ни душа. И въпреки това почти никой не говори за тях. Защо обещаната от Кейнс утопия, все още нетърпеливо очаквана през 60-те години на 20-ти век, никога не се осъществява? Стандартният отговор днес е, че той не е взел предвид огромното увеличение на потреблението. Когато е трябвало да избираме между по-малко работно време и повече играчки и удоволствие, ние вкупом сме избрали второто. Това е поучителен разказ, но ако се замислим поне за миг, ще разберем, че не е съвсем вярно. Да, ние сме свидетели на създаването на безкрайно разнообразие от нови професии и нови видове промишленост, особено след 20-те години, но много малка част от тях са всъщност свързани с производството и разпространението на суши, айфони или скъпи кецове.
Та какви по-точно са тези нови професии? Скорошен доклад, в който се сравняват работните места в САЩ в периода 1910 г. – 2000 г., обрисува ясна картина (почти идентична с тази във Великобритания). В течение на миналия век броят на работниците, наети като домашни помощници, в промишлеността и в земеделието, спада драстично. В същото време дялът на „специалистите, чиновниците, продавачите и работниците в сферата на услугите“ се утроява и нараства „от една четвърт до три четвърти от всички работни места“. С други думи, работата в производството, както е и предвидено, бива автоматизирана (дори ако се броят промишлените работници по целия свят, включително трудещите се маси в Индия и Китай, подобни работници изобщо не са толкова голяма част от световното население, колкото са били някога).
Но вместо да доведат до значително редуциране на работното време, което да даде възможност на световното население да преследва своите мечти, удоволствия, визии и идеи, ставаме свидетели на рязкото увеличаване не толкова на сектора на „услугите“, колкото на административния сектор, включително до създаването на цели нови отрасли като финансовите услуги и теле маркетинга, или пък безпрецедентното разрастване на сектори като корпоративно право, академична и здравна администрация, човешки ресурси и връзки с обществеността. И в тяхното число дори не се включва броят на хората, чиято професия е да предоставят административната и техническата поддръжка, както и охраната за тези индустрии, или пък за редица други помощни отрасли (бани за кучета, денонощни доставки на пица). По-следните съществуват само защото всички други прекарват толкова дълго време работейки в останалите отрасли.
Именно тях наричаме „скапани работи“.
 

Сякаш някой някъде измисля тези безсмислени професии, само за да ни кара да работим. 

И именно тук лежи мистерията. При капитализма точно това не трябва да се случва. Вярно е, че при старите неефективни социалистически държави като Съветския съюз, където работното място се възприема като право, но и като свещено задължение, системата измисля толкова професии, колкото й се налага (затова в съветските универсални магазини са били нужни трима души, за да продадат парче месо).
  


Ако някой беше създал нарочно режим на труд, който да е перфектно пригоден към това да поддържа властта на финансовия капитал, едва ли би могъл да се справи по-добре от това. Реалните, продуктивни работници са безмилостно изцеждани и експлоатирани. Останалите сме поделени на тероризираната страна на винаги хулените безработни, както и на по-голямата страна, съставена от онези, на които им се плаща, за да правят едно нищо, на позиции, създадени, за да карат работниците да се припознават в перспективите и усещанията на управляващата класа (мениджъри, чиновници и т. н.) и особено във финансовите й идоли. В същото време се насърчава и надигащото се презрение срещу всеки, чиято работа има ясна и неоспорима обществена стойност. Очевидно е, че системата е била създадена преднамерено за поставяне на населението на планетата в робство.


           



Какво е робство?

Според Уикипедия робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робството е официално забранено през 1948 година със Световната декларация за човешките права, но според различни оценки броят на съвременните роби е около 27 милиона души. Повечето от тези хора са дългови роби, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. Интересна дефиниция, нали?


Ако се върнем назад в историята ще видим, че робския труд по начало е непродуктивен. Робът си остава вечно роб и не върши работата си със същата страст, както свободния човек, защото няма надежди за бъдещето си. В днешно време подходът е малко по-различен. От училище ни набиват в главите, че трябва да се учим и че всичко зависи от нас, че сме свободни хора и че всичко зависи от способностите ни…


Трудът ще ви направи свободни


Това, обаче, така ли е? Нe се ли превръщаме в роби – роби на парите, роби на работата, роби на вещите…и докато се обърнем, животът ни е минал. Нямаме време за семейството, нямаме време за себе си, нямаме истински приятели, не ядем истинска храна, нямаме мечти, дори жилището, в което живеем, не е наше. Цял живот се борим – с мързеливи колеги, с некомпетентни шефове, с държавни служители и всичко това за да сме свободни, но кога ще дойде това време. ,,Трудът ще ви направи свободни” пише на входа на концентрационния лагер Аушвиц. Каква ирония, нали?


            


Съвременното робство Извадки от книгата 

Chapitre II: Съвременното робство е едно доброволно робство. Допуснато от мнозинството на робите, които се влачат по лицето на земята. Те сами купуват стоките които ги заробват все повече. Те самите си търсят работа, всеки път все по неприветлива, безчовечна, която могат да получат, ако докажат че са добре дресирани. Те самите избират господарите, на които трябва да служат, за да може тази абсурдна трагедия да съществува. Било необходимо, да се подтикне тяхното съзнание към отчуждаване и експлоатация. Това е странното съвремие на нашата епоха. Подобно на робите от античността и слугите от средновековието, работниците от първите индустриални революции, се намира в днешен ден пред една тотално поробена класа. Само, че те не знаят или може би не желаят да разберат. Те съзнателно игнорират разобличенията, което би трябвало да бъде единствената законна реакция на експлоатираните. Приемат без съпротива, жалкото съществуване, което е планирано за тях. Отричането и примирението са извора за тяхното нещастие. Там се намира кошмара на модерните роби, които не могат да дишат ако не са водени, от зловещия танц на умопомрачената система.

           

Chapitre III: Защото всичко трябва да се промени, по образ и подобие на системата. Светът, все по-мръсен и шумен се превръща в една фабрика. Всяка частица от този свят е собственост на някоя държава или частно лице. Този обществен грабеж, за присвояване правата върху земята, се материализира в присъствието на стените, решетките, оградите, бариерите и границите. Това са видимите белези на това разделение, което обсебва всичко. Безчовечна концентрация на тази маса от роби, е достоверно отразена в техният живот. Това може да бъде сравнено с клетките, затворите и дупките. Но за разлика от робите и пленниците, ЕКСПЛОАТИРАНИЯТ от модерната епоха, трябва да плаща за своята затворническа клетка.


     


Chapitre X: Най-доброто от неговия живот изтича между пръстите му, но той продължава, защото има навика да се подчинява винаги. Подчинението се е превърнало в негова втора природа. Подчинява се, без да знае защо, само защото знае, че трябва да се подчинява. Да се подчинява, да произвежда и да консумира – тройното правило, което управлява живота му. Подчинява се на родителите си, на учителите си, на шефовете си, на собствниците и продавачите си. Подчинава се на закона и на силите за сигурността, подчинява се на всички сили, защото не знае да прави нищо друго. Няма нещо, което да го плаши повече от неподчинението, защото неподчинението е риск, авантюра, промяна. Обхваща го паника, подобно на дете изгубило родителите си от поглед, модерния роб се чувства дезориентиран без властта, която го е създала. Поради това продължава да се подчинява.


              


Chapitre XVIII: Властващата система се определя по въздесъщата си пазарна идеология, завзема едновременно всички пространства и сектори от живота, не проповядва нещо друго, освен необходимостта да се произвежда, да се продава, да се консумира и да се натрупва. Свела е всички човешки взаимоотношения до търговски връзки. Предназначила е цялата планета , за обикновен обект за продан. Функцията, която ни е определила е робския труд. Единственото право, което признава, това е правото на частна собственост. Единствения Бог, на който се кланя, са парите. Монополът е тотален. Показвани са само хо р ат а и из ка з в ания т а , които с а уд о бни на доминирищатата идеология. Критиката на този свят, се задушава в морето от медии, които определят кое е добре и кое зле, какво може и какво не може да се гледа. Въздесъщата идеология, култ към парите, външен монопол, една – единствена партия, маскирана като парламентарен плурализъм, липса на видима опозиция, репресия във всички възможни форми, програма за трансформация на човека и света. Това е истинското лице на модерния тоталитаризъм, което те наричат „Либерална Демокрация”, но вече е време да го наречем с истинското му име: „ТОТАЛИТАРНА ПАЗАРНА СИСТЕМА”.





Човекът, обществото и цялата планета, са в служба на тази идеология. Тоталитарната пазарна система е постигнала това, което никои друг тоталитаризъм не е могъл – да окупира всяко кътче на планетата. В днешен ден, нито една форма на бягство не е възможна.

                


Chapitre XIX: Когато потисничеството се разраства във всички сектори на живот, Съпротивата прилича на социална война. Движенията се възраждат и предричат революция. Унищожаването на пазарната тоталитарна система, не е въпрос на мнение, а е абсолютно необходимо за един свят, който е осъден. Тъй като властта е навсякъде, тя е във всички страни и през всичкото време, за това трябва да се преборим. Възрждането на езика ни, трайните промени на установения ред, неподчинение и устойчивост са ключови думи, на съпротивата ни срещу остановената цел. Но за да се превърне този бунт в революция, трябва да се съсредоточин върху субективността за общ фронт. Единството на всички революционни сили, трябва да влезе в действие. Това не може да стане, ако не осъзнаем нашите провали в миналото, стерилният реформизъм и тоталитарната бюрокрация. Тогава можем да намерим решение за нашето несъгласие. Защото трябва да изобратим нови форми на организация и на борба. Самоуправлението на предприятията и пряката демокрация в обществен мащаб представляват базата на тази нова организация. В нея не трябва да съществува йерархии, както във формата, така и в съдържанието. Властта не трябва да бъде превземана, тя трябва да бъде премахната.

Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма


           


                               


"За да разберете хода на нещата, трябва да имате предвид, че всички явления в този свят възникват от една единствена сила. Както зараждащото се божествено съзнание, така и сатанизмът избликват от един и същи извор. По силата на свободния План на развитие, който лежи в основата на човешката жизнена вълна, човек може да употреби живата вода, произлязла от извора на всички неща, по два начина: за падение или за възкресение. Това е природният порядък, който се доказва във всички области на материята и Духа. С езика човек може да хвали и прославя Бог, но със същия орган може и да го прокълне. Чрез ларингса човек може да издаде артикулиращи звуци, думи на съчувствие и на любов, но също и думи на изгаряща огнена омраза. С ръцете си човек може да помогне и да изпълни изискванията на Бог; 
но с тях той може също да измъчва и... да определи посоката на една бомба. Ако помислите върху това, ще забележите, че човек може да извърши и подкрепи достойни или безчестни дела с всеки орган, тласкан от подтика на динамичното желание.
Резултатът от двете действия, произлизащи от един и
същи извор, обаче е напълно различен. И двете действия
имат за последица разширението на съзнанието и създават богат опит. Но хората, които избират добрата част, растат в посока на светлината; а онези, които избират лошата част, растат в посока на тъмнината. Както в миналото, така и в настоящето човечеството безброй пъти е избирало лошата част и затова днешната му изява е една драматична игра между светлина и тъмнина, с много тъмнина и много малко светлина."

Из "Фама Фратернитатис - Зовът на розенкройцерското братство" от Ян ван Райкенборг


          


2018 се очертава доста плодородна на самоубити “бизнесмени”. 

Нова седмица, нов късмет…!!! Такова пожелание, пожелаваме си всички ние с настъпването на поредната нова седмица..!?!?! 

Но предвид случките, които се случват напоследък в нашата Родина, такъв късмет нямаха две емблематични личности, които не са сред живите, бизнесмените – Петър Христов и Стефан Шарлопов, единият разстрелян в понеделник – 07/01/2018 г, а другият "споминат" в съня си в понеделник на 05/02/2018 г. Петър Христов – местен феодал от ПП ГЕРБ над цяла Велико-Търновска област и Стефан Шарлопов – бизнесмен от обръча на бизнесмени на ДПС….!?!?! 

И така, кой “елиминира в съня си”, “бизнесмена патриот”, масон- сатанист Стефан Шарлопов, който в последните си интервюта в национални телевизии каза в прав текст, това което се знаеше от много хора в България, че подкрепя ПП ДПС и симпатизира на техните идеи и политика….!?!?! Само за 7 месеца, внезапна смърт покоси петима от най- известните и крупни родни предприемачи. 

Георги Гегов ръководеше българо- руската компания за „Южен поток“ 

Само преди броени дни, внезапно почина бизнесменът и строителен предприемач Стефан Шарлопов. Той издъхнал в съня си. Не се съобщава официално дали е имал здравословни проблеми. Но източници от обкръжението му разкриват, че се оплаквал от сърцето. 

В началото на януари пък показно беше разстрелян босът на „Лактима“ Петър Христов. 

А миналата година починаха шефът на „Асарел- Медет“ Лъцезар Цоцорков, както и собственикът на „Петрол“ Денис Ершов. За петролният бос беше известно, че имаше проблеми със сърцето. 

Активите на петимата покойни предприемачи надхвърлят 1 млрд. лева, но какво ще се случи с тях, все още не е известно. 

Вече започнаха груби мероприятия за сплашване! Корнелия Нинова на два пъти и спретнаха катастрофи, на президента не можели да разпознаят колата му, и т.н. Диктатурата вече се изчерпва. Същото ставаше и в банановите републики.

                

Очевидно нова ескалация на конфликта в Сирия, този път с пряка намеса на Израел и Иран.
Ако някой все още се съмнява, че бързането с Истанбулската конвенция не е, за да се осигури законовата рамка за издръжката на поредната бежанска вълна.



          

Босненски журналист работил за голяма англосаксонска медийна империя, затова ме помоли да не споменавам неговата фамилия 

- Всички войни или глобални преселения на народите – това е преди всичко борба за територии. Аз преживях войната в Босна и помня как оттук хората умишлено бяха прогонвани. Как се правеше това? По време на война и земята, и къщата ти губят своята стойност. Когато бомбите валят от небето, на вас ви е все едно за цените на имоти. Гледаш само как да се измъкнеш колкото се може по-бързо с децата. Но за да заминеш, ти трябват пари. И ето че внезапно от нищото се появяват „доброжелатели“, които ти предлагат примерно 5000 долара за къщата, която струва не по-малко от 100 000 долара, и за земята, която дори е трудно да се оцени. В гнева си вие отказвате да продавате. Но започват да ви говорят. А какво е това дом? Утре върху него ще падне бомба и ще погребе и вас, и цялото ви семейство. След това не спите няколко нощи и чувате как плачат от страх децата ви. После вие сам намирате „доброжелателя“ и се съгласявате на всичко. „А, не – казват ви. – Докато размисляхте, цената падна. Ето ви 3000 долара и заминавайте.“ Вие подписвате всички документи и се изнасяте от страната. А когато войната свърши, вие просто няма къде да се върнете. Разговарях с много бежанци от Сирия. Същата история. Богатите хора, владеещи най-хубавите земи в оазисите, където има вода, цивилизация, култура, продадоха своята собственост на неизвестни „чакали“ за смешни пари. Зад „чакалите“ очевидно стои някой. Те са навсякъде и винаги имат пари в наличност. Помните ли историята от Палестина, когато арабите се изнесоха от богатите райони. На безценица бяха продадени цели жилищни блокове в Йерусалим. Моят извод е еднозначен: хаосът в Близкия изток е изгоден само на една страна, която е защитена твърдо и надеждно – Израел. Забележете, „Ислямска държава“ нито веднъж не отправи заплахи срещу евреите. На малкия Израел е изгодно да се „изчистят“ плодородните земи за създаването на Велик Израел. И не забравяйте, че Израел още в 1981 г. анексира Голанските възвишения, част от сирийските земи (анексията беше обявена за недействителна от Съвета по безопасност на ООН, но Израел не пожела да се съобрази с това). Така че Израел има далечни планове по отношение на Сирия.





ВЕЛИК ИЗРАЕЛ ЦИО-НАЦИ ПЛАН = ВОДЕЩ КЪМ ROTHSCHILDS СВЕТОВНА ДИКТАТУРА 

Великият Израел от Нил до Ефрат 

В подкрепа на тази версия се обявява също Деян Лучич. Той е сръбски публицист и автор на книгите „Сенчестите властелини“, „Тайните на албанската мафия“, Ислямска република Германия“ (за 20 години до днешните събития). Неговите прогнози имат плашещата способност да се сбъдват. Той е убеден, че светът се управлява от международния ционизъм в лицето на банки, транснационални корпорации, Билдербергския клуб и световно правителство. Нарича ционистите „хазари“. Смята, че обикновените евреи нямат към тях никакво отношение. - За ционистите е характерна ситуационната етика – обяснява той. – Ако си стопроцентов евреин, но беден, болен и нещастен, ти не си интересен за силните в света. Но ако у теб се проявят някакви ярки способности, ти ще вървиш напред и ще забогатяваш, те ще те обгърнат с внимание и ще ти доказват по всякакъв начин, че ти си свой човек. Кой стои зад миграционната криза в Европа и каква е неговата цел? Ционистите, американските хазари са си поставили целта да създадат Велик Израел. (Обикновените израелски евреи никой не ги е питал. Те трябва да изкарват прехраната си.) Начинът – чрез разрушения и прочистване на съседните арабски държави. Защото без държавни институции това е просто територия, населена с племена, които е лесно се манипулират.“ - Вие направо цитирате еврейския равин и хиперционист Аврам Шмулевич, който направи просто гениално предсказание две години преди „арабските пролети“ – отбелязах аз. – Тогава все още всичко беше тихо и спокойно. А той заяви, че Мубарак ще бъде премахнат, Кадафи – унищожен, целият арабски свят ще потъне в тотален хаос, войни и революции. „Войната – това са стъпките на Месията“, обичаше да повтаря той. После ще бъде създаден Велик Израел от Нил до Ефрат, който ще бъде нещо като наставник на слабите, обезкръвени арабски съседи. Всъщност това не беше предсказание, а знание. Равин Шмулевич просто беше добре осведомен. Тайните спонсори на великото преселение на народите - Хайде да разсъждаваме логически. Кой създаде Израел? – с тон на учител попита Деян Лучич. - Духовно Теодор Херцел. В 1897 г. в Базел (Швейцария) се провежда Първият всемирен ционистки конгрес. Целта – създаването на „национално огнище“ в Палестина по пътя на преселението тук на евреи. Парите за преселението дава Ротшилд. 

Деян Лучич, сръбски публицист


      

Прословутият план Oded Yinon (по името на високопоставен служител на израелското външно министерство, публикувал през 1982 A Strategy for Israel in the Nineteen Eighties, т.е. "Стратегия за Израел през 80-те години на ХХ век"), в който се предлага да бъдат "раздробени" израелските съседи, превръщайки ги в управлявани отвън сателитни минидържави, като по този начин се формира широка сфера на израелско влияние в региона, внезапно започва да придобива реални очертания цели трийсет години след появата си: Ливан, Ирак, Судан, Сирия и Египет, се разпадат. "Преди около век планът на Световната ционистка организация за еврейска държава включваше = Историческа Палестина (ПОСЛЕДНИТЕ ПАЛЕСТИНЦИ) + Южен Ливан + Галианските възвишения на Сирия + Йордания + Залива Акаба + Синай ГОЛЯМ ПЛАН = Включва Западна Сирия + Южна Турция СТИЛЕН ПО-ГОЛЯМ ПЛАН = ВСИЧКИ БЛИЗКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ! НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЦИОНИСКИ ПЛАН Е; ИЗРАЕЛ УПРАВЛЯВА СВЕТА СЪС ПРЕСТЪПНИЯ ЦИО -СИНДИКАТ НА РОТИШИЛД! = YINON PLAN е продължение на Британския колониален дизайн в Близкия изток ODED YINON BRITISH-ISRAEL PLAN (1982) = "... Стратегически план за осигуряване на превъзходството на Израел в региона. Той настоява и постановява, че Израел трябва да преосмисли своята геополитическа среда чрез балканизиране на околните арабски държави в по-малки и по-слаби държави. = ВСИЧКИ ЗА НЕНАСИТНИТЕ + ОГРАБВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ + ДОМИНАЦИЯ + ОПРАВДАНИЯ ЗА МАСОВИ ПРЕДУМИШЛЕНИ УБИЙСТВА НАД НЕ-ЕВРЕИ = ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАЗДЕЛЕНИЕ НА АРАБИ СРЕЩУ АРАБИ, И ЧРЕЗ МОСАД. МИ6 И КИА СЪЗДАВАНЕ НА ХАОС. YINON PLAN (1982) = MAP, публикуван в The Atlantic (2008) + Американския армейски окръжен съд (2006) = Перспективен план на Байдън също разделен Ливан + Египет + Сирия + Иран + Турция + Сомалия + Пакистан + Либия и Северна Африка + Судан = Разтурване на съществуващите арабски държави в по-малки беззащитни държави или Израел трябва да се превърне в императорска власт със слаби сектантски държави като сателитите на Израел 

из Ционистки план за Близкия изток от Мишел Чосудовски

               

Новите ротшилдовци и рокфелеровци дават пари на благотворителни организации, спонсориращи напускането на арабите от техните земи в Европа. По какъв начин? Чрез имамите на джамии. Чрез неправителствени организации. Аз все още мога да повярвам, че хората от Сирия имат пари за път. Но когато видиш африканци, плащащи по 12 000 долара за пътуването, трудно ми е да го повярвам. И не забравяйте: Африка – това е бъдещият рай, недокоснатата земя, криеща несметни съкровища. Когато в Европа настъпи глобално застудяване, Африка ще бъде най-хубавото място на земята.




Ислямска република Франция

- Защо Ротшилд с такава лекота дава пари за преселението на арабите в Европа? Защото тези пари са просто хартии – пояснява Деян Лучич. – Догодина еврото ще рухне, а доларът ще се превърне в амер - новата валута. С помощта на тези безполезни хартийки може не само да се построи Велик Израел, но и напълно да се промени съдбата на Европа. Чували ли сте за Куденхов-Калерги?

(Основателят на Паневропейския съюз граф Ричард Куденхов-Калерги е първият, който предлага идеята за Обединена Европа през 20-те години на миналия век. Настоява за пълна ликвидация на границите и отделяне на нациите от държавата. Той твърди, че съществуват „количествени хора“ (народните маси) и „качествени хора“ (благородниците и юдеите като „духовна аристокрация“). Смятал, че светът трябва да се управлява от някаква „благородна раса“, надсветовен елит. А нациите и народите трябва да се омешат до получаване на единна евразийско-негроидна раса, управлявана от „качествените хора“. Куденхов-Калерги се смята за духовен баща на Европа и вдъхновител на идеите за мултикултурализма. Учреден е възпоменателен медал в негова чест, с който са награждавани такива политици като Ангела Меркел, Роналд Рейгън и Хелмут Кол – Д.А.)

- Пред очите ни се извършва смешение на европейската бяла раса с африканска и арабска кръв до нейното пълно заличаване и оглупяване. Перспективите са ужасяващи.

         


Франция ще бъде разрушена в резултат на гражданска война между арабите (деца на мигранти и самите мигранти) и белите французи. Католическата църква сключи съюз с френската армия (генерали-националисти) да й помага с пари. Южна Франция ще се отдели и ще се нарече „Ислямска република Франция“. Европейският съюз ще рухне, изтощен икономически, а Америка ще окупира останалите парчета от Европа.

Върху руините на Европа Русия ще се опита да създаде нова византийска цивилизация с цел да излезе на топлите морета. В 2017 г. Русия ще тръгне да спасява Европа от мюсюлманския фундаментализъм по молба на самата Европа. Руските танкове ще бъдат посрещани с цветя – прогнозира Деян Лучич.

- Пак ли? Колко пъти може да се спасява? – възклицавам аз. – От Наполеон, от Османската империя, от Хитлер. И никаква благодарност.

- При вас, руснаците, работата е такава.

- Но как ще спасяваме от ислямисти Европа, когато у нас в Русия живеят 20 милиона мюсюлмани?

- Но вие няма да я спасявате от мюсюлманите, а от тероризма и радикализма. И най-отпред ще бъдат чеченци. Много е дори политкоректно. Така че всичко е обмислено. Вие няма да спасявате цяла Европа, а само Южна и Източна. И ще дойдат руснаците през Турция, която през това време ще се разпадне на три части през Истанбул, който отново ще стане Константинопол.

Деян Лучич

Няма коментари:

Публикуване на коментар