понеделник, 5 февруари 2018 г.

Клонинги и програмирани форми на живот – 133 епизод, 10 януари, 2018 г., Дейвид Уилкок и Емери Смит.


(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, и съм тук заедно с Емери Смит.

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Благодаря за това, че ме каниш, Дейв. Тук се чувствам прекрасно.

ДУ: Когато за първи път си видял части от тяло … ти каза, че си виждал ръце. Беше ли виждал и други крайници освен ръце?



ЕС: Бях виждал части, като лице, части …

ДУ: О, наистина?

ЕС: … от кожа, може би малки пръсти. Изглеждаха като някакви израстъци, фаланги, може би пръсти на крака, части от крака, макар и доста малки, напречни разрези, направени така, че трябваше да бъдат използвани много специални инструменти за вземането на проби от тези тъкани.

ДУ: Хм.

ЕС: Тъканите, които получавах, бяха винаги отрязани по доста специфичен начин. Така че когато получавах дадена задача, трябваше винаги да следвам строго определен начин на работа.

След това се появиха цели тела и трупове, може би без глава или ръка, или други неща, даже гениталии – всякакъв вид различни неща.

ДУ: Имаше ли някакви специални хирургически инструменти? Например използваше ли нормален скалпел, или имаше нещо необикновено за тази цел?

ЕС: Да, имаше обикновени хирургически инструменти, които използвахме, но също така имаше и други инструменти, които бяха доста по-напреднали от обикновено използваните по онова време.

Имаше много мощни лазери и електроуреди, които използваха, струва ми се, различни честоти. Имаше също нещо подобно на свръхзвуков нож. По-късно той се появи и при цивилните лекари. И когато кажа „цивилни”, имам предвид военните, не тези в обикновените болници. Първият път, когато използвах хармоничен скалпел, бе в тази програма.

ДУ: Искам да ти задам въпрос, който някои хора могат да приемат за тъп, но други вземат това на сериозно.

ЕС: Разбира се.

ДУ: Ти си боравил с извънземна биология.

ЕС: Правилно.

ДУ: Има доста хора, които мислят, че има биологични същества, които могат да променят външния си вид. Някои хора вярват, че според тях световният елит, това са Рептили, които променят формата си, за да изглеждат като хора.

ЕС: Има такива хора.

ДУ: Срещал ли си биологична материя, която променя формата си?

ЕС: Мисля, че съм срещал. Тези транс-измерни (transdimensional) същества, когато достигнат до това ниво на развитие, всъщност се превръщат в едно ниво на съзнание, което е отвъд … това са милиарди години в нашето бъдеще. Те приемат тази форма на светлинно тяло, при която можеш да бъдеш каквото си поискаш, можеш да преминеш във всяко измерение и т.н.

Мисля обаче, че едно от тях умря тук в триизмерна форма, която … когато го открихме, беше някакво прозрачно желе, подобно на медуза, но по-дълго. И тъй като излъчваше светлина, мисля, че може да е било едно от тези много високо-измерни същества, което е било в режим на смяна на формата си.



Или те може би имаха някакъв начин за улавяне на този тип енергийна форма. Така да се каже, да я капсулират.

То излъчваше светлина, но в същото време нямаше никакъв тип вибрационна честота, която да можехме да засечем.

ДУ: Значи беше приблизително нещо овално, с човекоподобна форма, в най-общ смисъл?

ЕС: Да, по форма приличаше на тези човечета-курабийки, които правим за Коледа, но доста закръглено и като направено от желе.

ДУ: Колко бе дълго тялото му?

ЕС: Това, което видях, бе около 1.80 м.

ДУ: О кей.

ЕС: Да.

ДУ: Имаше ли определени характерни черти , които ти можеше да идентифицираш с аутопсията?

ЕС: Това бе проблем. Тези инструменти, които ми бяха дали за вземане на проби, не вършеха работа, защото тъканите бяха полутечни.

ДУ: Ох.

ЕС: Така че използвахме спринцовки – обикновени спринцовки и специални устройства за изсмукване. Ние просто изсмуквахме много малки количества от различни части на тялото.

И аз не зная откъде бе дошло това същество и даже как бе дошло.

По-късно научих повече неща за извънземните и започнах да сглобявам картинката. И, разбира се, пътуването през различни измерения, как го правят и прочие.

ДУ: Предполагам, че е имало някаква по-дебела мембрана, която да обхваща полутечното съдържание.

ЕС: Да, така беше. Тя бе дебела около сантиметър. И когато го срязах, на мястото на среза се появяваше светлина. Кехлибарена на цвят светлина.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. След това светлината просто изчезваше. И тогава те казаха: „Никакво рязане повече. Започни да използваш спринцовки и изсмукване”. Имахме устройства за засмукване, които бяха с доста малки отвори. Ние вземахме МНОГО малки количества от различни части на тялото.

ДУ: Какъв би казал, че бе вискозитетът на течността под обвивката? Като вода, или по-гъста като сироп, или …?

ЕС: Да, беше подобна на кленов сироп.

ДУ: О кей.

ЕС: И вътре имаше части, които излъчваха светлина – розова, лилава и жълта. Изглеждаше, че вътрешните части имат определени форми, защото тялото бе прозрачно, но в същото време тези части изглеждаха като размазани. Не ни позволиха обаче да вземем проби от светещата течност.

ДУ: Уха!

ЕС: Възможно е някой друг да го е направил, защото всички операции бяха толкова раздробени.

Много същества … Много различни техници извършваха различни операции. По онова време аз все още не се бях издигнал в йерархията и изпълнявах твърде елементарни операции.

ДУ: И ти не се опита да зададеш никому въпроси какво е било това същество и откъде е дошло?

ЕС: Не, не. Аз бях подписал един доста дебел договор и знаех в какво се бях забъркал. Първоначално мислех, че ще извършвам този вид операции върху войници, но се оказа нещо друго.

Когато постъпих там, започнах постепенно да се издигам служебно и след известно време разбрах колко сериозна бе цялата работа. Също така бях чувал истории, които не зная дали бяха истински, или не, но разказваха, че хора, които са проговаряли извън работно време, след това са изчезвали много бързо.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че текучеството сред техниците и клиничните специалисти, които извършваха тези неща, бе доста голямо. В същото време аз бях много добър в това да държа устата си затворена. И това ме отведе наистина далече. В известна степен бе разочароващо, но аз бях толкова завладян и всичко бе … Бях толкова очарован от тази работа.

Всъщност донякъде бях обсебен от това да ходя на работа и да научавам все повече и повече, и повече, защото достигах до свои собствени заключения.

ДУ: Те следяха ли всичко, което правиш, като например какво ползваш в библиотеката или през Интернет, или …

ЕС: Всичко, което правех, бе непрекъснато следено, 24 часа, 7 дни в седмицата. Това бе част от уговорката.

И всеки, който бе с мен, биваше постоянно … не … те не им казваха, но … Беше много трудно да поддържам приятелски и други отношения.

Даже и до днес, доста ми е трудно да допусна някого близко до себе си, защото се страхувам за тях … че нещо би могло да им се случи, понеже по същество до момента съм изгубил всички свои близки.

ДУ: И много скоро, след като изгуби всички свои вещи, спирачките на колата ми отказаха.

ЕС: Точно така. Спомням си това.

ДУ: Едно от нещата, които ми се иска да споменем тук, е огромният размер на съоръжението, в което си работил и за което споменахме по повод на оцветените линии по пода. Всъщност, кажи ни отново колко различни вида същества си виждал?

ЕС: Аз бих казал „образци”, или „екземпляри”, защото аз броях своите образци като отделни видове същества. Дали това бе действително извънземно, или нещо отгледано в лаборатория, или бе просто нещо подхвърлено с цел дезинформация … което се случваше много често, в случай че стане нещо и тогава щях да се окажа ненадежден свидетел.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че бих казал малко над 3,000. И не забравяй, че можех да правя между 10 и 20 прегледа дневно, например когато ставаше дума за твърде малки биопсии с цел изследване на ДНК.

ДУ: Уха.

ЕС: А след това можеше да се случи един екземпляр, върху който да работя цяла седмица, да вземам проби и да докладвам на конкретни индивиди.

Понякога се случваше да идват различни хора, които да ме наблюдават, докато работя и да ми казват: „Сега направи това”, или: „Не, прави ето това”, вместо да използват системата за връзка. Не зная защо бе това.

ДУ: Какво бе първото нещо, което виждаше, когато вземеше своята папка?

ЕС: Основни неща, като час, дата, номера на работното ми място, например „Червено 12”, какво трябва да дисектирам: „Просто изтегли нерва,” „Просто изтегли мускула,” „Просто вземи това количество тъкан,” „Просто изтегли това количество куб.см. течност от тази част на тялото”. Инструкциите за това, което трябваше да направя, бяха много точни.

И времето беше … Те бяха наистина взискателни относно времето и качеството на работата. Започваш работа и не знаеш каква ще бъде следващата ти задача, до момента, в който не привършиш предишната.

ДУ: Така че може да имаш примерно 60 минути за работа върху даден труп?

ЕС: Те не ти задават време.

ДУ: Ох.

ЕС: Ти правиш това, което правиш. Колкото по-бързо работиш обаче и колкото по-добре се справяш, толкова повече те харесват. И аз, разбира се, обработвах повече проби от всички останали.

Така че … Аз бях свикнал да вземам проби от човешки тъкани, от транспланти. Така че за мен бе много лесно да изпълнявам тези процедури.

ДУ: Те казваха ли ти кои хирургически инструменти да използваш? Толкова ли бяха стриктни протоколите, или имаше извества свобода?

ЕС: Аз имах достъп до всичко, което пожелаех. На няколко пъти ми се наложи да се обадя по интеркома и да поискам нещо, например скалпел № 11, или шпатула с определен размер. Зависеше от случая.

Почти всичко обаче се намираше в стаята и можеше да си го вземеш от стената. Ако го нямаше, те ти го осигуряваха в рамките на 1-2 минути.

ДУ: В края на 1990-те излезе филмът за аутопсията на извънземно на Сантили. Предполагам, че си го гледал.

ЕС: Чух за това. Не ми направи особено впечатление. Спомням си, че му хвърлих един поглед.

ДУ: Едно от странните неща в този филм е, че … и до ден днешен се спори дали това е било нещо реално, или твърде умела измама, но едно от странните неща е, че там обелват това черно нещо от окото …

ЕС: О, да, видях това.

ДУ: И отдолу очите изглеждат нормално.

ЕС: Абсолютно. Да. Редица от извънземните, които съм виждал, черепите и главите им винаги са били покрити с някакъв филм, освен в случаите, когато той е бил свален предварително.

ДУ: Наистина?

ЕС: И този филм не винаги е черен или зелен, както можеш да чуеш да разказват, но най-различен по цвят. Виждал съм лилав, розов … Но винаги имаше някакъв филм.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Върху очите винаги има някакъв филм или капаче. И то някак приляга точно, независимо от формата на окото – ромб, трапецовидно, шестоъгълно или кръгло. Между другото, очите не винаги са кръгли.

ДУ: Хм.

ЕС: Винаги съм мислил, че така сме възпроизвели уредите за нощно виждане и виждане на инфрачервени лъчи – чрез изследване на заловените от ВМС извънземни. Спомням си как чух някои генерали да разговарят как са снели тези филми, които са имали светлочувствителни и светлозащитни свойства и които не са били от биологично естество.

ДУ: Става дума за някакво устройство за улавяне и възпроизвеждане на образи?

ЕС: Не. Сигурен съм, че повечето от тези същества имат телепатична … всичко бива проектирано в тяхното съзнание и мозък.

ДУ: Хм.

ЕС: Така че съм сигурен, че те нямат никакви каски, или столове, върху които да сядат. Такива неща при тях не съществуват. Когато видя по телевизията тези пилотски кабини и всички тези копчета, и си казвам: „Тези хора нямат идея за какво става дума”.

ДУ: Срещал ли си същества, които да имат вградени технологични устройства в телата си?

ЕС: Да, да.

ДУ: За какви технологии става дума?

ЕС: Също така устройства, които се показват отвън и се подават от устата, от носа, от задната част на главата.

Откривал съм много видове … те се виждат ясно на рентгенови снимки … цилиндри вътре в тялото. Никога обаче не ми бе разрешено да извадя нещо такова от тялото и даже да го докосна. Не зная какво бе предназначението им, но бяха винаги цилиндрични, като капсулите с таблетки витамини.

ДУ: Толкова големи.

ЕС: Такива по форма, но с различни размери.

ДУ: Хм.

ЕС: И понякога се намираха на различни места по тялото. Не зная дали те бяха сложени там от нас, или бе нещо, което те използваха, за да комуникират с нас, или нещо друго.

Имах усещането, че това бе просто нещо свързано с адаптирането на тялото, за да може да оцелее в нашата атмосфера. Може да е било и източник на някакво поле, което да защитава тялото.

Много извънземни имат защитно поле около тялото си. То е твърде тънко и не може да се види. Микроскопично е, но съществува и предпазва тялото от тази атмосфера.

ДУ: Хм.

ЕС: Поне това е, което вярвам.

ДУ: Причината да те попитам за това е, че ти описа тези покрития върху очите като заредени с информация. Ти каза, че тези филми, или ципи, които покриват очите им, не изпълняват ролята на екрани. Дали това е някакъв интерфейс, свързан със съзнанието им?

ЕС: Да, аз мисля, че мнозина от тях притежават тази управлявана чрез съзнанието технология, която е вградена в телата им, или просто в резултат на милиони години еволюция са се превърнали в тези удивителни същества, които притежават технологии и наука, които не можем да разберем и които все още не съществуват при нас.

Ние говорим за същества, които очевидно са пропътували милиарди светлинни години, или хиляди светлинни години, за да стигнат дотук. Така че те са усвоили този начин на пътуване във вселената, който може би включва и преминаване през различни измерения.

Според мен е твърде вероятно тази технология вече да е станала неразделна част от тях.

ДУ: Възможно ли е тази вградена в тялото технология да притежава и възможност при нужда да унищожава тялото, за да не може то да бъде идентифицирано? Дали някога се е случвало нещо такова?

ЕС: Това, в което вярвам, и това, което съм чул от втора ръка по време на работата си в тези проекти, е, че съществата, пристигнали до нашата планета, са били всъщност клонинги – това са били нещо като програмирани форми на живот.

Така че те ги клонират и ги програмират …

ДУ: Те клонират себе си, собствените си тела?

ЕС: Точно така. Те клонират себе си, или клонират себеподобни. Ние ги наричаме програмирани форми на живот.

И тези програмирани форми на живот са наполовина кибернетични и наполовина органични. Те могат също така да се движат доста плавно, като хора. И е много трудно да бъдат разпознати като такива.

Когато те катастрофират на Земята … понякога извънземните всъщност нарочно катастрофират своите кораби, за да ни помогнат да усъвършенстваме технологиите си като възпроизвеждаме получените по този начин неща от тях. И телата, които откриваме, са всъщност просто тези програмирани форми на живот, които може би живеят от една седмица до една година без препитание.

Ние открихме обаче това по трудния начин. Когато залавяхме тези … повечето от тях бяха вече мъртви след катастрофата … ние ги поставяхме в спирт или във формалдехид, при което телата моментално се разтваряха.

Защото това не бе като да заловиш животно или да вземеш човешка ръка, или мозък, или нещо с много солидна структура. Тяхната структура бе синтетична.

Така че започнахме да използваме физиологичен разтвор и специални видове вода и плазма.

ДУ: На 50-годишнината от катастрофата в Розуел през 1997г., полковник Филип Корсо публикува книгата „Денят след Розуел”.



И едно от свидетелските показания в тази книга гласеше, че съществата катастрофирали в Розуел … нашето правителство бе доста объркано, защото тези същества просто имаха в телата си нещо като тръба от хранопровода до ануса. И всъщност нямаха никаква храносмилателна система.

ЕС: Точно така.

ДУ: Така че каква е връзката на това нещо с програмираните форми на живот?

ЕС: Това е точно начинът, по който изглеждат тези същества. Аз съм работил над кнонинги и над такива форми преди … Там няма никакъв храносмилателен тракт или нещо подобно, но те по някакъв начин поддържат един електрически заряд, който подпомага движението на мускулите и на телата им, и също така изпраща данни към този, който ги е изпратил тук на Земята.

И те не се нуждаят от … искам да кажа, че не зная за какво служи този канал, но аз зная точно за какво говори Филип Корсо, защото съм виждал тези неща.

Може би те трябва да имат нещо, което да приемат в телата си, защото съм виждал множество разклонения на този канал, подобно на клоните на дърво.

ДУ: О, наистина?

ЕС: Да, но в същото време те не водят никъде. Просто завършват в тази гъбеста тъкан, съставена от мускули, сухожилия и такива неща. Също така там има и вградени метални части и един скелет, който предполагам, че поддържа телата им, докато изпълняват своята мисия.

Аз мисля, че всяко едно от тези същества е изработено за съответната мисия, например за да катастрофира в океана и да ни достави определени неща, или … да събере лавандула в полето, или за нещо друго.

ДУ: От генетична гледна точка, материалът, от който е направена тази форма на живот, изкуствено ли е създаден, или всъщност трябва да бъде взет от друго същество? Как се получава този биологичен материал?

ЕС: За разлика от тук, където отглеждаме някои неща на Земята, като същества и клонинги, и хибриди, извънземните всъщност създават тези неща с помощта на хармонични звуци и честоти. По този начин те могат да направят всичко – биологични клетки, или синтетични клетки. Сигурен съм, че някои от нещата, които сме получили, са синтетични.

Между другото, аз никога не съм виждал действителна синтетична клетка под микроскоп, а информацията ми е от заседания, на които съм присъствал, и от това, което съм видял с невъоръжено око. Аз мога да различа кога една тъкан е биологична и кога е изкуствена.

Точно както днес те могат да поставят вече синтетични неща в тялото ти, за да заменят сухожилие или да заздравят кръвоносен съд. Както знаеш, ние поставяме изкуствени кръвоносни съдове непрекъснато.

ДУ: Просто да изясним – ако говорим за една синтетична клетка, тя все пак притежава аминокиселини и протеини, както и естествената клетка?

ЕС: Точно така.

ДУ: Не става дума да е направена от пластмаса.

ЕС: Точно това е, което казвам. Това е повече хибрид от синтетичен и истински организъм, но нито едното, нито другото. Защото според това, което съм чул, те не съдържат митохондрии и ДНК, но клетките просто функционират според предназначението си.

ДУ: Странно.

ЕС: Да, много странно.

ДУ: И след като няма митохондрии, как притежава енергия?

ЕС: Добър въпрос. Тук става дума за наука, която все още не ми е известна.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Тези въпроси са били задавани.

ДУ: Те могат ли да отглеждат например проби от тези култури и да се опитват да отгледат един цял такъв организъм?

ЕС: Лично аз смятам, че те се опитват да правят точно това с тези проби. Не бях обаче в течение какво точно правят.

ДУ: Ох.

ЕС: Не зная. Чувал съм, че … Разбира се, повечето от пробите не са само изследвани. Те се опитват да направят хибриди между тези клетки и човешки клетки, да отглеждат в лабораторни условия такива тъкани. Между другото, аз открих това след доста време. Това е, което зная със сигурност.

ДУ: Ако една такава клетка има синтетични особености, какво в нея можем да идентифицираме? Ще открием ли молекули? Ще открием ли сплави? Ще открием ли метални елементи? Кои неща биха били необикновени?

ЕС: Чел съм много за тези клетки в моята папка. Не съм ги виждал лично. Тези клетки биват в най-различни странни геометрични форми. Повечето обикновени клетки са подобни на сфери, докато тези бяха някак като решетки. Или бяха като вдлъбнат диск, което е доста странно. Образуваха различни структури, подобни на пчелна пита и определено имаха някакъв електрически заряд. Не зная обаче откъде идваше той.

Мисля, че те се зареждаха за известно време по някакъв начин от електромагнитното поле на Земята …

И може би тази тръба в тялото да е била използвана за вкарване на определени елементи в тялото, свързани с електрическата му част, защото те действаха само временно. В същото време съм сигурен, че има и подобни същества, които функционират неограничено време.

ДУ: В случая се опитвам да помогна на скептиците. Да бъда, така да се каже, добронамерен скептик и да задавам добронамерени скептични въпроси.

ЕС: Разбирам.

ДУ: Според нас биологичният материал, клонираният материал, е нещо рядко срещано, ценно и трудно за изработка. В същото време ти говориш за тези същества, все едно, че са пластмасови чували.

ЕС: Точно така.

ДУ: Все едно, че са серийно производство.

ЕС: Да, да.

ДУ: Как е възможно тези генетични материали да бъдат толкова масово произвеждани, за да служат съответно за еднократна употреба?

Трудно ми е да разбера това.



ЕС: О, това е лесно. На първо място, тези същества, както ти казах, могат да произведат каквото си поискат. Те не се нуждаят от нашето злато. Те не се нуждаят от нашата сперма или от нашите яйцеклетки.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Те могат да си направят сами тези неща.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Те нямат нужда да дойдат тук. Те се опитват просто да ни помогнат. Те нямат нужда … Те се опитват да запазят нашата ДНК в ТОЗИ момент, може би.

Ако се върнем обаче към твоя въпрос, в този момент, даже в НАШИТЕ проекти, в момента ние можем да 3D принтираме всеки един орган на тялото. Един бял дроб? Никакъв проблем. Едно сърце? Никакъв проблем – с твоето ДНК, с използване на твоите клетки, взети от тъкан на повреден или мъртъв орган, или от друга част на тялото ти.

ДУ: Уха!

ЕС: Защото в ДНК всъщност е закодирана всяка част на тялото ти.

ДУ: Правилно, разбира се.

ЕС: И това е, което е толкова прекрасно. Когато отвориш ДНК, можеш да кажеш: „О, ето сърцето на Дейвид”. Слагаш го в компютъра и принтерът изпринтва сърцето ти. Ние можем да коригираме собственото ти сърце, но сега ще ти дадем друго, което е по-здраво и по-младо. И то ще прилегне на мястото си.

ДУ: Искам да вмъкна тук нещо, което веднъж ми каза моят свидетел Джейкъб, и то е, че в момента вярваме, че неврологичните тъкани не могат да бъдат изкуствено отглеждани. В същото време той е виждал описания на хора с увреждания на гръбначния стълб след катастрофи, и даже когато нервните влакна са били напълно мъртви, или разложени, и са били абсорбирани от тялото, те са можели да поставят нещо в основата на гръбначния стълб при врата и нервите просто са се възстановявали, и човекът е възвръщал всички свои телесни функции.

ЕС: Абсолютно вярно. И даже по един примитивен начин, с една система, която са създали с използване на стволови клетки, извличайки ги от гръбначен мозък или от кръв, ние сме постигали удивителни резултати с възстановяването на парализирани хора и с хора с увреден гръбначен стълб.

Така че ние можем да отглеждаме всякакви клетки. Няма клетка, която не можем да отгледаме. Това е истината. Другото, в което ни карат да вярваме, е глупост.

ДУ: Вярваш ли, както са ми казвали други свидетели, че в момента има тенденция за драстично намаляване населението на нашата планета?

ЕС: Вярвам в това. Това може да се види всеки ден. Не е трудно.

Не искам да назовавам наименования на корпорации и на това, което става в политиката, защото се опитвам да бъда неутрален.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Но да. Можеш просто да се огледаш наоколо и да видиш. И това може да стане твърде лесно. Ако няма електричество само няколко дни и аз съм диабетик, и не мога да отида, за да получа своята инжекция от инсулин. Това важи за толкова много хора по света.

ДУ: Да, така е.

ЕС: Това са тези малки неща, за които обикновено не се замисляме. Смъртта на всички тези хора би изглеждала нещо толкова безобидно, докато всъщност може да бъде съвсем целенасочено причинена.

ДУ: Ако казваш, че всяка част на тялото може да бъде възстановена, предполагам, че това означава, че ако някой изгуби ръката си, една друга ръка би могла да бъде отгледана отделно и присадена на мястото на липсващата, нали така?

ЕС: О, много повече от това. Ако имам само малко от твоето ДНК, което да не е напълно разрушено, да не е напълно мъртво, аз мога просто да взема това ДНК и да възстановя от него цялото ти тяло, защото тя съдържа всичко, което съзнанието ти е натрупало през твоя живот, подобно на компютърен диск. И това ще си ти, възстановен напълно.

Ние можем да те отгледаме наново – цялото ти тяло.

ДУ: Трябва ли да има някакъв вид биологична супа, или нещо подобно, което да захрани тези клетки, за да могат да израснат?

ЕС: Да. Протеин, основан на аминокиселини – самата основа на живота. Всички неща, които се съдържат в теб. Компютърът знае кога да добави колаген, кога да добави остеоцити и остеокласти и всички останали клетки, за да помогне на тялото да се преобразува.

И понякога в принтера се боявява бъг и нещо се случва, но той моментално се коригира и поставя клетките там, където трябва, което е удивително.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. И тези големи съдове … могат при нужда да възстановят цялото ти тяло.

ДУ: Остават ни само няколко минути, но едно от нещата, които исках да споменем, е – в предишни епизоди ти каза, че си видял задържан Рептил, висок около 3 метра.

ЕС: Да.

ДУ: Тогава ти също така спомена мимоходом: „О, да, това може да е било и нещо, което сме отгледали изкуствено.” Все едно, че става дума за нещо обикновено.

ЕС: Да, това е нещо обикновено … да го отгледаме.

ДУ: Откъде знаеш, че това може да е възможно?

ЕС: Защото аз отидох да работя в отдела за регенерация и започнах да научавам малко повече за това, което те правят с отглеждането на клетки и на цели тела.

ДУ: Кои са „те”?

ЕС: Лабораториите.

ДУ: О кей.

ЕС: Ние ги наричаме лаборатории. И това е, което те се опитват да правят, също така да изработват фалшиви извънземни …

ДУ: Разбирам.

ЕС: … да изработват … просто да ги имат като резерва, в случай на нужда, да ги направят да изглеждат добри, лоши, зли, или щастливи, или здрави, или страшни, или каквото си поискат. И те го правят. Те могат да го правят много добре.

Ето защо аз ти казах, че когато видях това същество, аз не зная откъде бе дошло то. Не бих могъл да ти кажа. Бих могъл да ти кажа, че според мен е било истинско, тъй като миришеше лошо и дишаше. Да, дишаше. Но тук се намесват и програмираните форми на живот. Те също са същества, отглеждани изкуствено за изпълнение на определени задачи.

ДУ: Без да назовавам конкретно лице, чувал съм история за един от предишните ни президенти, и това, че тези хора могат да бъдат клонирани и че можеш да видиш някого, който изглежда по абсолютно същия начин, но в същото време да бъде биологична форма, напълно различна от реалния човек. Знаеш ли за това?

ЕС: Да, зная.

ДУ: О кей. Тогава възниква ли проблем с един такъв клонинг, например ако разговаряш с него, той има ли същите спомени като оригинала? Той наясно ли е, че представлява клонинг?

ЕС: Не.

ДУ: Той мисли ли се за същия човек?

ЕС: Ние вземаме части от твоята ДНК и те клонираме без съзнателната част. След това те програмираме. Ние програмираме спомените в теб.

Ти може да си мислиш, че си имал семейство и че си знаел, че си станал президент. До днешния момент, заедно с цялата предишна твоя история.

Те могат даже да изработят повече клонинги, за да те накарат да мислиш, че имаш семейство. Или може би имат нужда от теб само за изпълнение на определена задача.

ДУ: Уха!

ЕС: Да.

ДУ: Уха! Това е наистина нещо.

Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод в Космическо Разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, и съм тук заедно с Емери Смит, за да изложим истината за много напреднали генетични програми, свързани с извънземна биология.

Благодаря ви, че бяхте с нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар